РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на двадесети септември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при
секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА т.д. № 56 по описа за 2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от *** АД със седалище гр.С.
срещу Я.Д.П. и В.С.П., като се твърди, че на 28.01.2008 г. между банката и
кредитополучателите Я.П. и В.П. е сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот № ***г., по
силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателите
потребителски кредит за текущи нужди в размер на равностойността в швейцарски франкове на
53 800 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Юробанк и Еф
Джи България в деня на усвояване на кредита, от които равностойността в
швейцарски франкове на 21 050 евро по курс „купува“ за швейцарския франк в деня
на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот и равностойността в
швейцарски франкове на 32 750 евро по курс „купува“ за швейцарския франк
към евро на банката в деня на усвояване за други разплащания, а
кредитополучателите са се задължили да го ползват и върнат, заедно с дължимите
лихви в сроковете и при условията на договора.С Приложение от 30.01.2008 г. се
удостоверява датата на откриване на заемната сметка по кредита - 30.01.2008 г.Сключени
са допълнителни споразумения от 08.04.2009 г., 20.05.2010 г., 20.07.2010 г., 12.10.2011
г., 31.01.2013 г.,13.02.2014 г.С договор за цесия за прехвърляне на вземания по
договор за кредит от 11.03.2008 г. вземанията на *** АД по горепосочения
договор за кредит за покупка на недвижим имот от 28.01.2008 г., ведно с прилежащите
му споразумения,с кредитополучетели/солидарни длъжници Я.П. и В.П., са
прехвърлени на Бългериън Ритейл Сървисиз, като с договор за прехвърляне на
вземания по договор за кредит от 27.05.2015 г. са прехвърлени обратно на
ищеца.С нотариални покани от 12.02.2018 г. длъжниците са уведомени, че
вземанията по договор за кредит са прехвърлени обратно на банката, както и
банката е уведомила длъжниците, че поради неплащане на дължимите вноски по
кредита обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.Прави се искане да бъдат
осъдени ответниците да заплатят на ищеца солидарно част от общо дължимите суми
по договор за кредит за покупка на недвижим имот *****г., ведно с прилежащи към
него Приложение №1/30.01.2008 г., допълнителни споразумения от 08.04.2009 г.,
20.05.2010 г., 20.07.2010 г., 12.10.2011 г., 31.01.2013 г., 13.02.2014 г., в
общ размер на 41 889.08 швейцарски франка и 981.98 лв., както следва: 41
889.08 швейцарски франка-част от главницата за периода 28.07.2014 г. до
14.03.2018 г.; 981.98 лв. - нотариални такси за периода от 09.01.2018 г. до
14.03.2018 г., ведно с дължимата лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, като бъдат присъдени и направените по
делото разноски.
За ответниците Я.Д.П. и В.С.П.
процесуалният представител изразява становище да се отхвърли предявеният иск
като неоснователен и недоказан и да се присъдят разноските съгласно приложения
списък.Считат, че договорът за кредит съдържа множество нищожни клаузи, тъй
като не са индивидуално договорени, което се отразява и на следващите
споразумения по предоговаряне.Банковият кредит след прехвърляне на вземането е
изгубил характера си на кредитна банкова сделка.
Съдът намира за установено следното.
На 28.01.2008 г. е сключен
договор за кредит № HL32951 между
Я.П. и В.П. за покупка на недвижим имот, като банката е предоставила на
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността на 53 800 евро по курс „купува“ на швейцарски франк към
евро на *** АД в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в
швейцарски франкове на 21 050 евро за покупка на недвижим имот със застроена
площ от 78.04 кв.м., на посочения в договора адрес; равностойността в
швейцарски франкове на 32 700 евро за други разплащания.
Към договора е сключено
допълнително на 30.01.2008 г. Приложение № 1, с което към датата на усвояване
на кредита приложим курс „купува“ за швейцарски франк на банката към евро е
1.6499663, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен
размер на кредита по договора е 88 769 швейцарски франка.
На 11.03.2008 г. между ***(БРС) АД и ищеца е сключен договор за цесия, с който са
прехвърлени всички вземания на банката по потребителски и жилищни кредити на ***и
впоследствие са сключени допълнителни споразумения към договора за кредит,
както следва.
На 08.04.2009 г. е сключено
допълнително споразумение, с което двете страни са констатирали, че към датата
на сключването му общото задължение по кредита е 89 383.96 CHF, включващо просрочена главница
91.41 CHF и 1120.65 CHF просрочена лихва, 88 022.26
CHF редовна главница и 149.64 CHF редовна лихва.Няма договорени
нови лихвени условия.Договорен е десет месечен период на облекчено погасяване
на кредита.
На 20.05.2010 г. е сключено
допълнително споразумение, с което двете страни са констатирали, че към датата
на сключването му задължението по кредита е 91 718.90 CHF, представляващо редовна
главница.Остават непроменени лихвени условия от договора.Договорен е двумесечен
период на облекчено плащане с намалени месечни вноски от 320 CHF.
На 20.07.2010 г. е сключено
допълнително споразумение, с което двете страни са констатирали, че към датата на
сключването му задължението по кредита е 92 248.32 CHF, представляващо редовна
главница.Остават непроменени лихвените условия от договора.Договорен е дванадесет месечен период на облекчено
плащане с намалени месечни вноски от 321 CHF.
На 12.10.2011 г. е сключено допълнително
споразумение, с което двете страни са констатирали, че към датата на
сключването му задължението по кредита е 95 271.70 CHF, представляващо редовна
главница.Договорен е фиксиран лихвен процент от 5.04% за период на облекчено
погасяване на дълга с фиксирани двадесет месечни вноски от 400 CHF.След изтичане на срока е
договорен нов размер на надбавката от 0.73 пункта.
На 31.01.2013 г. е сключено
допълнително споразумение, с което двете страни са констатирали, че към датата
на сключване на споразумението задължението по кредита е в следните размери:
включва просрочена главница 135.51 CHF, 825.82 CHF просрочена лихва, 149.51 CHF просрочени такси и 95 567.92 редовна главница.
На 13.02.2014 г. е сключено
допълнително споразумение, с което двете страни са констатирали, че към датата
на сключване на споразумението задължението по кредита е в следните размери:
включва просрочена лихва 1057.84 CHF, 906.38 CHF
просрочени такси, 94 CHF просрочени застраховки и 97 654.97 редовна главница.
По договора за кредит съгласно
чл.3 е договорена лихва за усвоената част от сумата и се дължи лихвен процент в
размер на ***(базов лихвен
процент) на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове за съответния период плюс надбавка от 1.65 пункта.
На 30.01.2008 г. по посочената
сметка във валута CHF на Я.П. е
преведена от банката сума в размер на 88 769 CHF с основание за банковата
операция „усвояване на кредит“.Извършени са последващи плащания по кредита до
м.07.2014 г., като от 28.07.2014 г. кредитът е изпаднал в забава поради
прекратени плащания по главница и лихва.
Лихвените проценти на кредитната
лихва по задължението между банката и ответниците са изчислени на база 360/360
дни (чл.3, ал.4 от договора) и са във валута (CHF) швейцарски франкове.
По кредита през 2008 г. и началото на 2009
г. са плащани задължителните месечни вноски съгласно погасителен план към
договора.След м.05.2009 г. се спира плащането по главница на кредита и се плаща
само лихва.посочените споразумения облекчават плащането на кредита, като
освобождават ответниците от плащането на главница.От заключението на ВЛ,
неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се
установява, че съгласно новите погасителни планове има периоди на облекчено
плащане, изразяващо се в равни вноски, погасяващи лихва и/или част от лихвата
за текущия месец.Главницата остава за в бъдеще, като се натрупва за следващи
бъдещи периоди.Има частично платена сума за лихва, като според клаузите на
допълнителните споразумения към договора дължимата месечна лихва през периодите
на облекчено плащане на кредита след изтичане на периода се натрупва върху
дълга и се заплаща на равни месечни погасителни вноски договореното натрупване
на лихвите.Към тези задължения се дължат и други суми съгласно договора -
месечна такса за администриране на просрочен кредит, задължителни имуществени
застраховки.
С нотариални покани, връчени на
ответниците на 17.02.2018 г., банката ги е уведомила, че поради непогасяване на
формираните просрочия към 22.01.2018 г. в размер на 33 533.81 швейцарски франка
и неизпълнение на условията по договор за кредит за покупка на недвижим имот от
28.01.2008 г., ищецът е обявил същия за изцяло и предсрочно изискуем преди
крайния срок на погасяване (30.01.2043 г.) на основание чл.19 от
същия.Съгласно този текст на договора, при непогасяване на която и да е вноска
по кредита, като и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е
задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем, а при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска.Не са изплащани дължимите месечни погасителни вноски изцяло след 28.09.2014
г., а към 28.07.2014 г. не са погасени суми по кредита в общ размер на 289.76 CHF.ВЛ е посочило, че към 17.02.2018
г. редовната главница е в размер на 95 835.92 CHF, просрочената главница е 3 524.66
CHF, други разноски - нотариални
такси - 497.18 лв.Към 19.05.2018 г. редовната главница възлиза на 95 534.33 CHF, просрочена главница 3 826.25 CHF, а други разноски - нотариални
такси на 981.98 лв.ВЛ е посочило, че общата дължима сума от ответниците към
17.02.2018 г. е в размер на 134 992.30 CHF, а към 19.05.2018 г. в размер на
136 916.50 CHF.В ИМ е
посочено, че общото задължение на длъжниците към 19.03.2018 г. възлиза на
132 139.10 CHF, а ВЛ е
посочило по - висок размер.Претендира се в настоящето производство част от
главницата за периода от 28.07.2014 г. до 14.03.2018 г., поради което съдът приема, че е
налице конкретизация на вземането на ищеца.
С договор за прехвърляне на вземания по
договор за кредит от 27.05.2015 г., сключен между ***АД и *** АД, ***АД в
качеството си на кредитор, е прехвърлил на банката всички свои вземания,
включително и процесното, по договора от 28.01.2008 г.
С нотариални покани, връчени на
ответниците на 17.02.2018 г., ***АД на основание чл.99 ЗЗД във връзка с договор
за прехвърляне на вземания от 27.05.2015 г., ги е уведомил, че вземанията на
дружеството по договора за покупка на недвижим имот от 28.01.2008 г., ведно с
прилежащите му допълнителни споразумения/анекси, са прехвърлени обратно на ***
АД.
В договора от 28.01.2008 г. в чл.28 страните са постигнали съгласие, че във всеки един момент
от действието му, банката може едностранно да прехвърли вземанията си по него и
на ***АД, като е посочено как ще се извърши прехвърлянето и как ще се извършват
бъдещите плащания.Съдът счита, че чл.28 от договора не е нищожна клауза на
основание чл.146 ЗЗП поради противоречие с нормата на чл.143, т.15 ЗЗП.
Съгласно
чл. 99,
ал. 1 ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това.В процесния случай с оглед на чл.28
договорът допуска прехвърляне на вземането.Прехвърлянето поражда действие между
цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение длъжника от момента на съобщаването на
последния от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.Не може да се приеме за недоказано
уведомяването на длъжниците от стария кредитор –ищец в настоящето
производство, за цесията от 11.03.2008 г., за да може да се приеме, че по
отношение на тях тя не поражда правно действие.В чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е предвидена специална форма за действителност по отношение на
уведомяването, като то може да бъде осъществено по всякакъв начин, стига да е
изходящо от цедента. Достатъчно е да са налице доказателства, че уведомлението
е стигнало до адресата си и длъжникът е разбрал за извършеното прехвърляне на
вземането. Такъв е и настоящия случай, тъй като последващите споразумения са
сключени с ***АД, като в тях е отразено съгласието на страните за предоговаряне
на съществуващите задължения на кредитополучателите по договора за кредит № HL32951/28.01.2008 г.
От
своя страна ***АД е уведомило ответниците за прехвърляне на вземанията си преди
подаване на исковата молба.
Поради
изложеното съдът счита, че договорът за цесия от 11.03.2008 г., сключен между
ищеца и ***АД, е произвел действие по отношение на ответниците.
Предявеният иск е с правно основание чл.79 ЗЗД
във вр. с чл.430 ТЗ и сл.ТЗ.
Процесният
договор за ипотечен кредит за покупко -
продажба на недвижим имот попада в приложното поле на ЗЗП и за него са
приложими разпоредбите на чл.143 - 148 ЗЗП.Съгласно практиката на Съда на ЕС -
решение по дело С-415/11, С-26/13
С-186/16, както и постановеното определение по дело С-119/17, за целите на
преценката за евентуалния неравноправен характер на клауза от договора за
кредит националният съд следва да отчита характера на стоките и услугите,
предмет на договора и да вземе впредвид всички обстоятелства, довели до
сключването му към момента на самото сключване.Като неравноправна според СЕС,
националният съд следва да счете клаузата, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя; клауза, която не е съставена по
прозрачен начин, така че потребителят не може да прецени по ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и която въпреки
изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Следва да бъде съобразено и
обстоятелството с оглед на чл.26, ал.4 ЗЗД в случаите, когато съдът констатира
нищожност на клауза, въз основа на която е извършено плащане, той е длъжен да
установи в каква степен тази част от платеното се отразява на цялостното
изпълнение на договора, като подлежи на връщане само на недължимо платеното,
тълкувайки договора без недействителната му част и във връзка с всички останали
клаузи по благоприятен за потребителя начин (в процесния случай исковата
претенция е само за част от главницата за претендирания период).
Договорът за кредит за покупка на
недвижим имот от 28.01.2008 г. има характер на договор за банков кредит с оглед
на чл.430 ТЗ.Последващите споразумения са сключени с ***АД, за което няма
данни, че е банка (кредитна
институция), но сумата
в размер на 88 769 CHF е отпусната от банката, осъществена е цесия, последващите споразумения са сключени поради
невъзможността ответниците да извършват в определените срокове вноските по
издължаването на банковия кредит.Вземанията не са престанали да бъдат такива,
произтичащи от договор за банков кредит, със сключването на първата цесия от
11.03.2008 г., която предхожда първото споразумение от 08.04.2009 г.Подписването
на допълнителните споразумения с ***АД не може да доведе до трансформиране
на първоначалното отношение като такова
по банков кредит в друго отношение, като се съобрази и извършването на втората
цесия на 27.05.2015 г., с която вземанията на ***АД по договора от 28.01.2008 г.
и допълнителните споразумения са прехвърлени обратно на банката.Следователно
ищецът може да обявява предсрочната
изискуемост на кредита в предвидените в договора случаи с оглед на чл.432 ТЗ, като
предяви осъдителен иск (частичен в настоящето производство) и може да основава вземането си по договор за банков кредит.
Договорна клауза е неравноправна, когато
клаузата не е индивидуално уговорена; сключена е в нарушение на принципа на
добросъвестността; създава значителна неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията-съществено и необосновано съответствие между правата и
задълженията на страните; да е сключена във вреда на потребителя.
Нищожни ли са като неравноправни
клаузи такива от договора за кредит за
покупка на недвижим имот от 28.01.2008г., респ. от допълнителните споразумения?
Чл.3, ал.1 от договора от 28.01.2008 г. предвижда, че за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, като към момента на сключване на
договора ***на банката е в размер на 4,5%.Ал.3 предвижда, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, съгласно
ал.1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта, а съгласно ал.5 действащият ***на
банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия
размер на ***и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно
място в банковите салони
ВЛ в заключението си при отговора
по четвърта задача (стр.103 от
делото) е дало подробно такова относно
промяната за периода на договора на стойностите на БЛП, включително и относно
промяната на лихвените проценти по кредита през посочените периоди, но в
процесния случай с оглед на въведения от ищеца спорен предмет на делото, при
което той претендира само част от главницата в горепосочените периоди, е
релевантен въпросът дали това рефлектира върху размера на дължимата главница.
Налице ли е атоцизъм, респ.капитализация, нищожни ли са клаузите на чл.ІV и
чл.VІІ по допълнително споразумение от 08.04.2009 г. и чл.4 от допълнително
споразумение от 20.05.2010 г., чл.3 от допълнителното споразумение от
20.07.2010 г.; чл.3 от допълнителното споразумение от 12.10.2011 г., чл.3, ал.3
от допълнителното споразумение от 31.03.2013 г., чл.4 от допълнителното
споразумение от 13.02.2014 г., на основание чл.26, ал.1 ЗЗД-поради противоречие
със законовата разпоредба на чл.10, ал.3 (запретата за анатоцизъм), запретата и за капитализация на
лихви с кредитополучател ФЛ и чл.86 ЗЗД (запретата да надвишава законна
лихва).
Съгласно чл.ІV от допълнителното
споразумение от 08.04. - 2009 г. кредитополучателите са се съгласили, сумата,
представляваща разликата между погасената сума по т.ІІІ и общия сбор на сумата
по т.І.1 и т.І.2 да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница по
т.І.3 (т.1 касае просрочената главница,
а т.2-просрочената лихва).Съгласно чл.4 от допълнителното
споразумение от 20.05.2010 г., след изтичане на периода на облекчено погасяване
върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено
погасяване лихва, за което с подписване на настоящето допълнително споразумение
кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и
възлага на кредитора.
Чл.3 от допълнителното
споразумение от 20.07.2010 г. предвижда, че страните са се съгласили, че всички
плащания във връзка с кредита по чл.2, ал.1, т.1-4 (просрочена главница, просрочена
лихва, просрочени такси, просрочени плащания по застраховки ) да се преоформят служебно от
кредитора на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит.Аналогично в чл.3 от допълнителното споразумение от 31.01.2013 г. е
предвидено служебно преоформяне на всички плащания във връзка с кредита по
чл.2, ал.1, т.1-4, с посочени просрочена главница, просрочена лихва и
просрочени такси.При препращането в чл.3 от допълнителното споразумение от
13.02.2014 г. към чл.2, ал.1, т.1-4 , има препращане към просрочена лихва,
просрочени такси, просрочени плащания по застраховки.
При препращането в чл.3 от допълнителното
споразумение от 12.10.2011 г. към чл.2, ал.1, т.1-4 няма посочени суми относно
просрочена главница, просрочена лихва, просрочени такси, просрочени плащания по
застраховки.
Към
момента на сключване на договора от 28.01.2008 г. е била в сила Наредба № 9/19.12.2002
г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране
на провизии за загуби от обезценка (обн.ДВ бр.2/2003 г., отм.ДВ бр.38/11.04.2008 г., в сила
от 11.04.2008 г.), като
съгласно чл.16 от същата банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен
когато в първоначалния договор е предвидена възможност за капитализиране на
лихви, като е предвидено, че банките не могат да капитализират просрочени
лихви.Такава възможност в договора не е предвидена, но допълнителните
споразумения от 08.04.2009 г., от 20.05.2010 г., 20.07.2010 г., 12.10.2011 г.,
31.03.2013 г. и 13.02.2014 г., са сключени при действието на Наредба № 9/03.04.2008
г., отм.ДВ бр.40/13.05.2014 г.
Правилото на чл. 294, ал. 2 от ТЗ се прилага само между търговци.Затова, когато страна по сделката е
физическо лице, какъвто е процесния случай, тя е неприложима и следва да се
приложи чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, според която олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите
на БНБ.В горепосочената Наредба № 9/3.04.2008 г. липсва забрана за уговаряне на
капитализиране на лихви.Поради това следва да се приеме, че обективираното в
споразуменията съгласие за преструктуриране на кредита, чрез натрупване на начислени и непогасени лихви към главницата по кредита
и съгласие за новия размер на дълга, следва да се приеме за валидно, а не за
нищожно на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона, предвид
липсата на законова забрана за уговаряне капитализиране на лихви.Кредитополучателите
са изпълнявали първоначално поетото задължение, а впоследствие са забавили
неговото изпълнение, което е наложило неговото преструктуриране и е формирано
ново по размер задължение; то е допълнително за кредитополучателите и по
необходимост е свързано с неизпълнение на предходно договореното, поради което
няма начисляване на лихва върху лихва, тъй като е постигнато съгласие за нов
размер на дълга, който след като е преструктуриран, се дължи от
кредитополучателя, а всяко неизпълнение на парично задължение при забавено
изпълнение обуславя дължимостта и на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответниците
са спрели плащанията по кредита от 28.07.2014 г., банката е обявила на 17.02.2018
г. кредита за изцяло и предсрочно изискуем, при което е дължима както
просрочената главница от 3 524.66 CHF, така
и редовната главница от 95 835.92 CHF, а в
процесния случай се претендира сумата от 41 889.08 CHF - част
от главницата за периода от 28.07.2014г. до 14.03.2018 г., т.е. в по - малък
размер.Следователно, дори и да се приеме обратното по приложението на чл.10,
ал.3 ЗЗД, т.е. че забраната за сложна лихва в гражданското право остава, то
релевантен би бил въпроса дали сумата от
10 763.36 CHF, представляваща обща
капитализирана лихва за периода от 30.01.2008 г. до 28.08.2014 г. според
заключението на ВЛ, представлява част от
общо дължимата главница или не, но в процесния случай искът е предявен като
частичен за сумата от 41 889.08 шв.франка, а двата вида главници към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита са в горепосочения
по - голям размер.
Релевирано от ответниците е възражение на
нищожност на клаузата на чл.3, ал.1 от договора от 28.01.2008г. в частта му
„валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, която представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП.От съдържанието на
разпоредбата е видно, че тя касае възнаграждението (лихвата) на банката и
се формира от два компонента-БЛП, който е определен на 4.5% и надбавка от 1.65
пункта.Не е посочена методиката, по която банката ще изчислява БЛП.
В чл.3, ал.5 и чл.13 от договора е уговорено
право на банката да обяви нови стойности на този показател, без да подлежат на
договаряне и без да са конкретизирани условията, при които банката ще
администрира промените в БЛП.Съгласно чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ банката следва да
предостави своите условия по кредита, които съдържат данни за лихвения процент,
изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на дълга.
Дори и да се приеме, че тези клаузи са
неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП, тъй като рефлектира при
определяне размера на лихвата и месечната вноска, дължима от ответниците, те
поради своята недействителност не пораждат правни последствия между страните,
то приложима е разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, като нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора за банков кредит, тази сделка би била
сключена и без тях за постигане на двустранно целените правни последици, но е
правнозначимо при въведен предмет на правния спор претенция за суми, формирани
от валутна разлика между CHF и EURO ; от
разлика при едностранна промяна на лихвения процент; разлика в таксите, дължими
според Тарифата на банката при промяна на общия размер на дълга, но в настоящия
спор се претендира само част от главницата.Курсът CHF/EUR за периода
от 08.04.2009 г. до 17.02.2018 г. е в диапазон от 0,65967 до 0,867979.
Относно възражението за нищожност на клаузата
на чл.6, ал.2 от допълнителното споразумение от 12.10.2011 г. в частта относно
незабавното действие на променения ***и липсата на възможност за договарянето
му, то от заключението на ВЛ по четвърта задача е видно как за периода на
договора са променяни стойностите на БЛП, а в т. пета е посочило каква е
методологията за определяне на БЛП.При сключването на договора от 28.01.2008 г.
страните са договорили, че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на
банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, като към момента
на сключване на договора ***на банката за жилищни кредити в щвейцарски франкове
е 4.5%.В процесния случай ищецът е предявил
иск за сумата от 41 889.08 швейцарски франка – част от дължимата
главница за периода от 28.07.2014 г. до 14.03.2018 г. и не е предмет на спора определянето на размер
и дължимост на дължими лихви по редовна главница, просрочени такива по редовна
главница, както и на просрочени лихви по просрочия.
Налице ли е нищожност на чл.6, ал.2 от
договора в целия му текст поради неяснота относно валутата на задължението на
потребителя?.В процесният случай се установява, че кредитът е разрешен и усвоен
в швейцарски франкове, поради което и погасяването на кредита следва да се
извърши във валутата, в която е разрешен и усвоен.
Съдът приема, че не е налице нищожност на
чл.7, ал.2 от договора в целия му текст, който предвижда, че ако падежът на
погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя следва да бъде направена в
последния работен ден преди падежа.Чл.72, ал.2 ЗЗД предвижда, че когато
последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ работен
ден.Не е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.18 ЗЗП,
представляваща уговорена във вреда на потребителя в процесния случай, тъй като плащанията са спрели след 28.07.2014
г., предмет на спора е част от
главницата и не е налице забава в плащанията, за да се прецени дали такава е
налице, ако изпълнението би било по чл.72, ал.2 ЗЗД.
Относно релевираното възражение от
ответниците за нищожност на клаузата на чл.13, ал.1 от договора за банков
кредит, според който банката е запазила правото си по време на действието му да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага
при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове
или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.21.Не се
установява по делото да е поискано от ответниците превалутиране на
предоставения кредит в швейцарски франкове, съответно в евро.такава възможност
е договорена само при неосигуряване на дължимата сума в шв.франкове по
сметката, но има средства в лева или евро.ВЛ е посочило, че кредитополучателите
са платили главница по кредита в размер на 1495.31 CHF до 28.07.2014г., като по откритата разплащателна
сметка на ответника за разплащане по кредита във валута CHF са внасяни месечно суми във валута CHF, като е купена валута с български лева и тип операция
„вноска с обмяна“.ВЛ е посочило в заключението си, че просрочените такси са в
размер на 2 066.52 CHF, а просрочените застраховки по
обезпечения - 223.67 CHF, но тези
суми не са предмет на настоящето производство.
Не може да се приеме, че са нищожни поради
противоречие със закона - чл.13, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9/03.04.2009 г. (отм.) уговорките в
допълнителните споразумения, съгласно които размера на неиздължената главница
се увеличава и с просрочените такси.Размер на просрочените такси -491.51 CHF, респ.506.38 CHF и 94 CHF - просрочени плащания по застраховки, са посочени в
допълнителните споразумения от 31.01.2013 г. и от 13.02.2014 г.Налице е
постигнато съгласие за нов размер на дълга, който след като е преструктуриран,
се дължи от кредитополучателя, а всяко неизпълнение на парично задължение под
формата на забавено изпълнение на парично задължение обуславя дължимостта и на
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Не може да се приеме, че клаузата на чл.8,
ал.2 от допълнителното споразумение от 20.07.2010 г. и от 12.10.2011 г., която
е посочено, че с подписването на допълнителното споразумение кредитополучателят
декларира, че е уведомен, че неполучаването на погасителния план по чл.4, ал.2
и чл.6 или по чл.7, ал.2 от допълнителното споразумение не го освобождава от
задълженията му за плащане на погасителните вноски по дълга в сроковете и
размера, определени в съответния погасителен план, както и на чл.VІІ от
допълнителното споразумение от 08.04.2009 г., в която страните са уговорили, че
кредитополучателят декларира, че е уведомен, че неполучаването на екземпляр от
погасителния план по т.ІV не го освобождава от задълженията му за плащане на
погасителните вноски по общия дълг в сроковете и в размера, определени в същия,
са нищожни.
В посочените текстове от трите допълнителни
споразумения кредитополучателите са поели задължение да получават всички
погасителни планове.ВЛ в заключението си по първа задача е направило изчисления
какъв е общият размер на вноската по дълга, лихвата и остатъка съгласно
Приложение № 2 към договора, както и след сключване на допълнителното
споразумение от 13.02.2014 г. към договора, което е последно предоговаряне на
14.02.2014 г., е подписан последен погасителен план за плащане на главница,
лихва, такси и застраховки.В Приложение № 3 ВЛ е дало справка за дължимите суми
по кредита съгласно първи, последен и актуализиран погасителен план.Не може да
се приеме с оглед на изложеното, че оспорените клаузи са нищожни.
Относно възражението на ответниците, че
клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.3, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2, чл.6, ал.3, чл.7,
ал.2, чл.12, чл.22, ал.1 и ал.2 от договора за кредит за покупка на недвижим
имот от 28.01.2008г. не са индивидуално уговорени и са неравноправни по смисъла
на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП, поради което
същите са нищожни, съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП, съдът намира следното.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от договора касае
дължимата в полза на банката годишна лихва, т.е. възнаградителната такава;
чл.3, ал.3 - дължимата наказателна лихва при просрочие, респ.предсрочна
изискуемост на кредита; чл.3, ал.5 предвижда, че действащия ***на банката не
подлежи на договаряне; чл.6, ал.3 - автоматична промяна на погасителните вноски
при промяна на базовия лихвен процент на банката; чл.7, ал.2 -
относно падеж на погасителна вноска в неприсъствен ден; чл.12 - задължения на
банката да предостави за ползване разрешения кредит и да предоставя на
кредитополучателя периодично или при поискване извлечение от сметките,
обслужващи кредита; чл.22 - превалутиране, което не е реализирано.
Когато
договорната клауза не е индивидуално уговорена, тя е неравноправна.Основният
критерий за приложимост на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП е изменението
на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния
пазар и/или от държавния регулатор.Увеличението на престацията, макар и
едностранно, не зависи от неговата воля и не съставлява неравноправна клауза с
оглед на дефиницията, съдържаща се в чл.143, ал.1 ЗЗП.Договорните клаузи трябва
да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да променя цената, за да може да реагира по
най-уместния начин.
ВЛ в заключението си е посочило, че на
30.01.2008 г. по посочената сметка във валута CHF на първия ответник е преведена сума в размер на
88 769 CHF с основание на банковата
операция „усвояване на кредита“.Към договора е сключено допълнително
споразумение на 30.01.2008 г. Приложение № 1, с което към датата на усвояване
на кредита приложимият курс „купува“ за швейцарски франк на банката към евро
е1.6499663.ВЛ е посочило също така, че е налице просрочие към всяка една дата
на предоговаряне през периода от 30.01.2008 г. до 13.02.2014 г., като общата
просрочена сума по първи погасителен план е в размер на 56 318.37 CHF, включваща 8 862.44 CHF просрочена главница и 47.544.93 CHF просрочена лихва.ВЛ е дало отговор и на въпроса с
оглед на заложения в договора за кредит от 28.01.2008 г. константен лихвен
процент от ***от 4,5% и надбавка от 1,65 % и постоянен курс на шв.валута -
1,6499663 би възлизало на 226 482.54 CHF, от които общо главница 88 769 CHF, общо лихва 127 583.56 CHF и общо такси 10 129.98 CHF.
ВЛ е посочило, че ***при първоначалното
сключване на договора 4.50%, а за останалите три периода - съответно 5%, 7.20%,
6.95 %, а лихвените проценти по кредита за съответните периоди са 6.15%, 5.04%,
7.68%, 4.97%, 7.97%, 3.02%, 8.24%).В настоящето
производство, дори и да се приеме, че уговорката в договора, предвиждаща
възможност за банката едностранно да променя договорения лихвен процент въз
основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова изменение не е
свързано с обективни обстоятелства; че методът на изчисляване на съответния
лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на
всеки от отделните компоненти (да е налице
конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва), съответните договорни клаузи са неравноправни с
оглед на общата дефиниция на чл.143 ЗЗП, то, както се посочи по - горе, предмет
на спора е само част от дължимата главница за претендирания период, като от
заключението на ВЛ е видно, че общата
дължима сума към 17.02.2018 г. е 134 992.30 CHF, от които редовната главница е 95 835.92 CHF и просрочена такава 3 524.66 CHF, т.е. общо главница от 99 359.96 CHF.Не е заявена от ищеца акцесорна претенция относно
дължими лихви по редовна главница, просрочени лихви по такава, просрочени лихви
по просрочия.
Относно възражението, че адв.М. няма правомощие да направи волеизявление
до ответниците, че обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем, то видно от
т.5 от пълномощното от 08.03.2012 г. е упълномощен да изготвя, подписва и
изпраща от името на банката до длъжници на същата покани за доброволно
изпълнение, уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на просрочени
вземания (кредити), нотариални покани за доброволно изпълнение и за обявяване на предсрочна
изискуемост, да предявяват записи на заповед и всякакви други документи,
свързани с тази цел.Нотариалните покани са изпратени от името на банката,
представлявана от адв.М..Съдът счита, че е налице адресирано до длъжниците
волеизявление за предсрочна изискуемост, обективирано в нотариалните покани, от
името на банката - ищец, надлежно представлявана.
Ищецът претендира сумата от 981.98 лв.,
съставляваща нотариални такси за периода от 09.01.2008 г. до 14.03.2018 г.Представил
е доказателства за направени разходи за нотариални такси - платежни нареждания
за направени разноски за връчване на нотариални покани до ответниците в размер
на 484.80 лв., както и за подновяване на договорна ипотека в размер на 497.18
лв.Съдът приема, че тези разноски са дължими от ответниците в полза на ищеца,
като направени във връзка с настоящето производство.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че
предявеният иск е основателен и доказан по размер.Следва да бъдат осъдени
ответниците да заплатят на ищеца солидарно част от общо дължимите суми по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***г., ведно с прилежащи към него Приложение № 1/30.01.2008
г., допълнителни споразумения от 08.04.2009 г., 20.05.2010 г., 20.07.2010 г.,
12.10.2011 г., 31.01.2013 г., 13.02.2014 г., в общ размер на 41 889.08 швейцарски франка
и 981.98 лв., както следва: 41 889.08 швейцарски франка - част от главницата за
периода 28.07.2014 г. до 14.03.2018 г.; 981.98 лв. - нотариални такси за
периода от 09.01.2018 г. до 14.03.2018 г., ведно с дължимата законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 15.03.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
При този изход на
процеса следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца разноски по
делото общо в размер на 6 582.63 лв.
Водим
от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание
чл.79 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ и сл.ТЗ Я.Д.П., ЕГН ** ***, с адрес: ***, и В.С.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на *** АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., район ***, ул.**** № ***, солидарно част от общо
дължимите суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот *****г., ведно
с прилежащи към него Приложение № 1/30.01.2008 г., допълнителни споразумения от
08.04.2009 г., 20.05.2010 г., 20.07.2010 г., 12.10.2011 г., 31.01.2013 г.,
13.02.2014 г., в общ размер на 41 889.08 швейцарски франка и 981.98 лв., както
следва: 41 889.08 швейцарски франка - част от главницата за
периода 28.07.2014 г. до 14.03.2018 г.; 981.98 лв. - нотариални такси за
периода от 09.01.2018 г. до 14.03.2018 г., ведно с дължимата законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 15.03.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Осъжда Я.Д.П., ЕГН ***, с адрес: ***, и В.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплатят на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район
***, ул.**** № ***, разноски по делото за
настоящата инстанция в общ размер на 6 582.63 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: