Р Е Ш Е Н И Е
№338
гр. Габрово 11.07.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осми юли през две хиляди и четиринадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря М.И. като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 135
по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 240 от ЗЗД .
В
исковата молба се твърди, че на 09.07.2009г. между страните бил сключен договор
за заем, по силата на който ищецът Д.И.Д. с нареждане за валутен превод до
“Райфайзенбанк /България/”АД – офис Ст. Загора превел по сметка на ответника М.Х.Б.
сумата от 25 000 евро. Впоследствие страните се договорили, че срокът на
договора е изтекъл и вземането на заемодателя е изискуемо. Във връзка със
задължението си за връщане на сумата
ответникът извършил три банкови
превода за по 5 000 евро на с датите 23.05.2012г., 05.07.2012г. и
25.07.2012г., като във всяко от преводните нареждания посочвал като основание
връщане на заем частично от името на М.Б.. По този начин след 25.07.2012г.
останала дължима сумата от 10 000 евро, която и да настоящия момент не е
върната на заемодателя.
С
оглед на изложеното се прави искане да бъде осъден М.Х.Б. да заплати на Д.И.Д. сумата от 10 000 евро, представляваща
дължим остатък от главница по договор за
заем за потребление, сключен на 09.07.2009г., ведно със законната лихва считано
от предявяване на иска до окончателното и изплащане и направените по делото
разноски.
В
подкрепа на твърденията си ищецът представя нареждане за валутен превод от
09.07.2009г., извлечение от сметка разкрита в “Райфайзенбанк /България/”АД от датите 23.05.2012г., 05.07.2012г., и
25.07.2012г.
След
извършената размяна на книжата по делото е установено, че с Решение №336/22.11.2011г. по гр.д. №
141/2011г. на ГОС ответникът М.Б. е
поставен под пълно запрещение, като съгласно Удостоверение изх. № №1/н.д.
18/2011/09.12.2011г. на Община Габрово за негови настойници са назначени
родителите му Х.Н.Б. и А.К.К..
След
надлежно връчване на исковата молба и доказателствата на всеки от настойниците,
в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Х.Н.Б., който счита иска за допустим, но
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Твърди,
че ответникът не е получавал от ищеца сумата от 25 000 евро, а ако такава
е получена, то е върната изцяло – една част по банков път, а останалата част в
брой.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ответника заявява, че действително преводът от
25 000 евро е получен, но твърди, че заемът е бил върнат. Погасяването на
задължението е извършено чрез плащане на ръка в брой от П. Б. – син на
ответника М.Б.. Средствата за погасяване на заема били на дружеството на
ответника “МБ Комерс” ЕООД и били отразени в касовата книга на дружеството.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Видно от приложения по делото оригинал на нареждане за валутен превод до “Райфайзенбанк /България/”АД – офис Ст. Загора, на от 09.07.2009г. ищецът Д. И.Д. е превел по сметка на М.Х.Б. сумата от 25 000 евро, като в нареждането е посочено основание “ частен трансфер – даване на заем”.
Видно от представените три извлечения от сметката на Д.И.Д. в “Райфайзенбанк /България/”АД от 23.05.2012г., 05.07.2012г. и 25.07.2012г., на посочените дати са постъпили три превода от по 5 000 евро. От извлеченията се установява, че сумите са внесени на каса от П. Б., а посоченото основание за вноската е “връщане на заем частично от името на М.Б.”.
От показанията на свидетеля П. Б. – син на ответника и настоящ
управител на “МБ Комерс” ЕООД се установи, че на него му е известен фактът, че баща
му е получил на заем от 25 000 от Д.Д.. От баща си знаел, че договорката е
ежемесечно да се връщат по 800 лева.
П. Б. твърди, че тази уговорка е спазвана до 20.08.2011г., когато се е
случила злополука с баща му, след която последният е поставен под запрещение.
Парите били предавани на ръка. След инцидента няколко месеца Д.Д. не бил
притеснявал семейството . След това погасяването на заема продължило по същия
начин – чрез плащане на ръка по 800 лева месечно, като парите били предавани на
ищеца от свид. П. Б.. Парите за връщане на заема идвали от фирмата / “МБ
Комерс” ЕООД /, за което били съставяни касови документи. До средата на 2013г.
свидетелят твърди, че е върнал на Д. 25 000 лева на ръка и 15 000
евро по банков път. Разписки за върнатите на ръка суми не били съставяни. За
датите и размера на платените на ръка суми имало информация в касовата книга на
фирмата, но тя не била официална, а била водена само за нуждите на
собствениците.
С оглед проверка на твърденията на П. Б. в негово присъствие, в
заседанието проведено на 29.04.2014г. на осн. чл. 192 от ГПК съдът задължи
представляваното от свидетеля дружество “МБ Комерс” ЕООД да представи по делото
справка от счетоводните си регистри с отразените счетоводни записвания за
ежемесечно плащаните на ищеца Д. суми за времето от 23.05.2012г. до
02.07.2013г.
До приключване на устните състезания на 08.07.2014г. по делото не е
постъпил писмен отговор от “МБ Комерс” ЕООД.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна
страна, че се установи по безспорен начин, сключването на договор за заем в
размер на 25 000 евро между страните по делото, както и че заемната сума е
предоставена от Д.Д. на М.Б. по банков път.
Между страните е безспорен фактът, че към датата на предявяване на иска
- 02.07.2013г. М.Б. е върнал на ищеца сума в размер на 15 000 евро.
Останаха недоказани твърденията на ответника, че останалата част от
заема в размер на 10 000 евро е върната на ищеца на ръка и в брой. В тази
насока са единствено твърденията на свид. П. Б., който като син на ответника М.Б.
и настоящ управител на фирмата му “МБ Комерс” ЕООД е заинтересован от изхода на
делото.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ако твърденията на П. Б.,
че останалата част от дължимата сума е върната от “МБ Комерс” ЕООД, това следва
да бъде счетоводно отразено по сметките
на дружеството, а такива доказателства не бяха представени.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна
страна, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен
изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 1 786.33 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Х.Б., ЕГН **********,
действащ чрез настойника си Х.Н.Б., ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр.
Трявна, ул.”П.Р. Славейков” №81 - чрез адвокат И.И. и чрез настойника си А.К.К.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д.,
ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр.
Павликени, пл. “Свобода” № 24 – чрез адвокат Х.В. сумата от 10 000 евро /
десет хиляди евро/, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2013г. до
окончателното й изплащане на осн. чл. 79 във вр. с чл. 240 от ЗЗД..
ОСЪЖДА М.Х.Б., ЕГН **********,
действащ чрез настойника си Х.Н.Б., ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр.
Трявна, ул.”П.Р. Славейков” №81 - чрез адвокат И.И. и чрез настойника си А.К.К.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д.,
ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр.
Павликени, пл. “Свобода” № 24 – чрез адвокат Х.В. направените по делото
разноски в размер на 1 786.33 лева / хиляда седемстотин осемдесет и шест
лева и тридесет и три стотинки/, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :