№ 966
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20251100900096 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. В. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Долни Пасарел – взискател по изп. Дело №20217320400385 по описа на
ЧСИ – В.Ц. с рег. № 732 от КЧСИ, чрез процесуалния му представител адв. Я. В. С. от САК
срещу „АВТО-МОТО ТАЙЪРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Средец, ул. Ангел Кънчев“ 12, ет. Партер, офис №2,
представлявано от А.Ю.Н.– едноличен собственик на капитала, с която се иска прекратяване
на дружеството на основание чл.517 ал.4 от ГПК поради невъзможност на ищеца да получи
изпълнение на парично задължение от едноличния собственик на капитала на ответното
дружество „АВТО-МОТО ТАЙЪРС“ ЕООД, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че е кредитор /със съдебно установени вземания/ на А.Ю.Н. като
едноличен собственик на капитала на „АВТО-МОТО ТАЙЪРС“ ЕООД, ЕИК *********.
Твърди, че има образувани две изпълнителни дела с №385/21г. и №386/21г. при ЧСИ –
В.Ц., с рег. №732 въз основа на издаден изпълнителен лист от 27.04.2021г. на Софийски
районен съд по гр. дело №5238/2019г., по което длъжникът А.Ю.Н. е осъден да заплати на
взискателя парично задължение в общ размер 8385,70 лв., представляващо сборна сума по
двете изпълнителни дела между един и същи взискател и един и същи длъжник, както
следва: по изп. дело №385/2021г. към дата 12.02.2025г. дължимата сума е в общ размер на
6813,72 лв. и по изп. дело №386/2021г. към дата 12.02.2025г. сумата е в общ размер
1571,98лв. съгласно издадено от ЧСИ В.Ц. Удостоверение.
Твърди, че до момента не е превеждана сума от длъжника А.Ю.Н..
На това основание, ищецът твърди, че за него е налице правен интерес да предяви
конститутивен иск по чл.517 ал.4 от ГПК.
Съгласно издаденото от ЧСИ-В.Ц. овластяване по чл.517 ГПК с изх.
№7848/07.10.2022г. ищецът Д. В. Г. е овластен да предяви иска пред съда за прекратяване на
ответното дружество.
Моли прекратяването да бъде вписано служебно в Търговския регистър и след което
1
да се пристъпи към процедура по ликвидация на ответното дружество.
В подкрепа на своите твърдения представя Удостоверение с изх. №1551/12.02.2025г.,
издадено от ЧСИ- В.Ц., с рег. №732.
На ответника е връчено съобщение за възможността са подаде отговор на исковата
молба по чл.367 от ГПК.
В законовия срок не е постъпил писмен отговор на ИМ.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
по свое убеждение, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на издаден на 27.04.2021г. на Софийски районен съд по гр. дело
№5238/2019г., срещу А.Ю.Н. са били образувани две изпълнителни дела с №385/21г. и
№386/21г. при ЧСИ – В.Ц., с рег. №732 с район на действие СГС, за събиране на отразените
в листа вземания на ищеца, както и разноски.
Принудителното изпълнение е насочено срещу дружествените дялове на „АВТО-
МОТО ТАЙЪРС“ ЕООД. От приложените по изп.дело запорни съобщения се установява, че
е наложен запор върху всички дружествени дяла, притежавани от А.Ю.Н..
От справка в търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че
запорът на дружествените дялове на длъжника е вписан на 09.06.2022г. с вх.№
20220609161216, от когато същият е произвел действие.
От приложените копия на изпълнителни дела с №385/21г. и №386/21г. при ЧСИ –
В.Ц., с рег. №732, се установява съществуването и размера на неудовлетвореното вземане на
взискателя. Вземането не е погасено и не са постъпвали суми.
Налице е другата процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 517, ал.
4 от ГПК - взискателят да е овластен от съдебния изпълнител да предяви иска си пред
окръжния съд. По молба на взискателя ЧСИ е издал постановление от 07.10.2022г. с което на
основание чл.517 ал.4 от ГПК го е овластил да предяви иск пред Софийски градски съд за
прекратяване на дружеството ответник „АВТО-МОТО ТАЙЪРС“ ЕООД, с оглед на факта, че
по изпълнителните дела изпълнението е насочено срещу всички дялове на длъжника и
запорът е вписан на 09.06.2022г.
Съдът като съобрази изложеното намира, че предявеният иск е допустим, а по
същество основателен.
Искът по чл.517 ал.4 ГПК, идентично на този по чл.517 ал.3 ГПК, е конститутивен
иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на
капитала или на всички съдружници в ООД - длъжници на същия (чл. 517, ал. 4 ГПК ), респ.
кредитора на съдружник или съдружници (не всички) в дружество с ограничена отговорност
(чл. 517, ал. 3 ГПК), да прекрати търговското дружество - ЕООД или ООД, за да удовлетвори
вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Практическото различие между двете
хипотези остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на
длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от съдебния
изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл.
517, ал. 3 ГПК - последното съставляващо абсолютна положителна процесуална
предпоставка. При прекратяване на дружеството (какъвто е резултата във всяка от
хипотезите - по ал.3 и ал.4 на чл.517 ГПК ), удовлетворяването на ищеца - взискател ще
остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове (респ.
ликвидационния дял на длъжника - съдружник), независимо дали изчерпват всички или само
част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество. Когато са
установени предвидените в чл.517, ал. 1 и ал. 4 от ГПК предпоставки, съдът може да
отхвърли иска по чл.517 ал.4 от ГПК само ако в хода на производството се установи, че
вземането е изцяло погасено в пълен размер.
Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка
от хипотезите на чл.517 ал.3 и ал.4 ГПК са наличието на висящо изпълнително
2
производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството - ответник по иска
по чл.517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на
припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му
дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от
съдебния изпълнител. Тези предпоставки следва да са налице и в специалната хипотеза
на чл.517, ал. 4 ГПК на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, доколкото
в нея не е предвидено изричното отпадане на условието по чл.517 ал.3 ГПК за овластяване
на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска. В тази насока е формирана
задължителна съдебна практика, в т.ч. решение № 104/10.07.2014г. на ВКС, ТО по т.д.
№2144/2013г. Прието е, че изричният протокол за овластяване има самостоятелно
доказателствено значение и за другите обстоятелства, на които се основава иска, а именно:
наложен запор върху дела на съдружник-длъжник, респ. върху всички дружествени дялове,
изявление за прекратяване на участието на длъжника - съдружник, връчено на дружеството
ответник (изискуемо само в хипотеза по чл.517 ал.3 от ГПК) и осуетено удовлетворяване на
вземането от страна на дружеството - трето задължено лице (Решение № 347 по т.д. №
631/2004 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 614 по т.д. № 115 по описа за 2006 г. на ВКС, III т.о.).
В случая са налице всички предпоставки за допустимостта на предявеният иск с
правно основание чл.517 ал.4 от ГПК - активна процесуална легитимация у ищеца за
предявяване на иска по чл.517 ал.4 от ГПК на взискател по неудовлетворено вземане, който
е изрично овластен от съдебния изпълнител да предяви иск пред окръжния съд. За
разглеждането на иска са преценими законовите предпоставки към момента на насочване на
изпълнението върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на
ответното дружество, идентични и към момента на подаване на исковата молба и
приключване на съдебното дирене, а за отхвърлянето му - единствено противопоставими от
ответника правопогасяващи възражения, или удовлетворяване на вземането (в този смисъл и
съдебната практика обективирана в Решение № 138 от 12.07.2017 г. по търг.дело№ 1753 по
описа за 2016 г. на ВКС, ТК, I т.о.). От доказателствата по делото се установи, че ищецът е
носител на неудовлетворено вземане от лице, притежаващо качество едноличен собственик
на капитала на дружество с ограничена отговорност, като принудителното изпълнение е
насочено върху всички дялове в дружеството, поради което не е необходимо отправяне на
изявление от взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, съответно
върху дяловете от капитала е наложен запор чрез изпращане на запорно съобщение до
Агенцията по вписвания - търговски регистър и запорът е вписан по предвидения в чл. 517,
ал. 1, изр.2 от ГПК ред.
Според трайната съдебна практика погасяването на задължението по изпълнителния
лист е единственият релевантен към спора факт, наличието на който би довело до
неоснователност на иска, като в тежест на ответника по този иск е да докаже
удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело (Определение № 153 от 12.03.2013
г. на ВКС по т.д. № 1032/2012 г., II т.о., ТК). Ответното дружество, което носи
доказателствената тежест, не е ангажирало доказателства вземането на взискателя да е
удовлетворено чрез плащане или друг погасителен способ, в която хипотеза, чл.517 ал.4
изр.3 ГПК предвижда отхвърляне на конститутивния иск.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при наличие на предпоставките за
прекратяване на дружеството по чл. 517, ал. 1 и, ал. 4 от ГПК и доколкото до приключване
на устните състезания по делото не бе доказано погасяване на задължението към ищеца, то
искът следва да бъде уважен.
Съгл. чл.517 ал.4 ГПК след влизане в сила на решението, препис от него следва да се
изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване в Търговския регистър.
След вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по
регистрацията към Агенция по вписванията ликвидатор.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните
от него с исковата молба разноски, сторени по делото, които се констатираха в размер на 980
лв. внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
3
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.517 ал.4 от ГПК, „АВТО-МОТО ТАЙЪРС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. Ангел
Кънчев“ 12, ет. Партер, офис №2, представлявано от А.Ю.Н.– едноличен собственик на
капитала.
ОСЪЖДА „АВТО-МОТО ТАЙЪРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Средец, ул. Ангел Кънчев“ 12, ет. Партер, офис №2,
представлявано от А.Ю.Н.– едноличен собственик на капитала да заплати на Д. В. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес с. Долни Пасарел, сумата от 980лв./деветстотин и осемдесет/
разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписването му в Търговския регистър и откриване производство по
ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4