О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260501
гр. Пловдив 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – ХХІV
наказателен състав в закрито заседание на първи декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
след като се запозна с материалите по ЧНД № 7185/2020 г. по
описа на ПРС – ХХІV н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.243, aл.4 вр.ал.3 от НПК.
Образувано е по жалба на А.– М. И.Б.,
действаща със съгласието на майка си П.М.Р. против постановление на Районна
прокуратура гр. Пловдив от 29.10.2020 г. по пр. пр. № 2484/2019
г. по описа на същата прокуратура, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 425/2019 г. по описа на 05 РУ на МВР
при ОД на МВР гр. Пловдив, образувано за престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1
от НК и водено срещу И.Ж.Б. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Съдът след като се запозна с
доказателствата по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като
съобрази мотивите на прокурора и наведените в жалбите доводи прие за установено
следното:
Жалбата е са подадена в срок
и изхожда от лице, което има качеството на пострадало, поради което и същата се
приема за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е
било образувано с постановление на прокурор при РП Пловдив от 09.10.2019 г. за
престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК за това, че в периода от месец май
2019 г. до месец октомври 2019 г. включително в гр.Пловдив, след като е бил
осъден с Решение № 1905/09.12.2015 г. по въззивно гражданско дело №2949/2015 г.
по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, влязло в законна сила на 09.12.2015 г. да
издържа свой низходящ – непълнолетното си дете А.-М. И.Б., ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно в размер на 6 /шест/ месечни вноски по 200.00 /двеста/ лева
всяка, като общият размер възлиза на сумата от 1200.00 лева.
В хода на разследването на 07.07.2020
г. И.Б. е било предявено обвинение по чл.183, ал.1 от НК и му е била взета
мярка за неотклонение подписка.
С постановление на РП
Пловдив от 09.10.2020 г. производството е било прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК. Прокурорът приел, че дължимите 17 месечни вноски за периода
от влизане в сила на съдебния акт, с който е бил определен размера на
издръжката са заплатени от И.Б., като е констатирано деяние /бездействие/ за
периодите от месец май 2018 г. до месец юни 2020 г., което от своя страна води
на извод за формално осъществен състав на престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
но е прието, че в конкретния случай е налице хипотезата на малозначително
деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, поради явно незначителна обществена
опасност на деянието в сравнение с други случаи на престъпление от същия вид.
В подадената жалба срещу
постановлението за прекратяване се излагат аргументи за това, че прокурорът не
разполага с правомощия да преценява дали обвиняемият родител има финансови или
други проблеми, както и че от морална страна въпросът е как е направена
преценка от прокурора кое от децата на обвиняемия има нужда от средства и че
жалбоподателката няма право да получава полагащата се издръжка по закон и
присъдена от съда издръжка за сметка на децата, за които се грижи. Моли се да
се отмени издаденото постановление и да се върне делото за депозиране на
обвинение от прокуратурата.
В постановлението за
прекратяване прокурорът е изложил следната фактическа обстановка :
С решение№ 1905/09.12.2015г.
по въззивно гр. д.№2949/2015г. по описа на ОС-Пловдив, влязло в законна сила на
09.12.2015г., обв. И.Б. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200
лева за общото им със св. П.Р. дете: А.-М. И.Б., родена на ***г. На
22.03.2019г. св. Б. подала сигнал в Районна прокуратура гр. Пловдив, че не била
получавала месечната издръжка и поради това е било образувано настоящото ДП. В
хода на воденото ДП Б. заплатил всички дължими суми на Б. и майка й- Р. с
основание издръжка за детето. Плащанията били извършени от обв. Б. чрез
пощенски паричен превод както следва:
-на дата 30.05.2018г.:800
лева;
-на дата 22.01.2019г.: 1000
лева;
-на дата 08.04.2019г.:600
лева;
-на дата 15.05.2019г.:200
лева;
-на дата 04.07.2019г.:200
лева;
-на дата 22.07.2019г.:400
лева;
-на дата 16.09.2019г.:200 лева, а именно общо: 3400
лева, равняващи се на 17 месечни вноски за издръжка по 200 лева всяка.
След това известно време обв. Б. не заплащал издръжката си, тъй като
претърпял операция на ръката и се възстановявал 3 месеца. След възстановяването
му си търсел работа и поради това продължил да не заплаща издръжка.
На 06.07.2020г. И.Б. чрез пощенски паричен превод
превел на св. Р. сума в размер на 1400 лева с основание: „издръжка на
детето".
На 07.07.2020г. И.Б. бил привлечен към наказателна отговорност за
извършено престъпление по смисъла на чл. 183, ал.1 от НК.
На 10.07.2020г. И.Б. чрез пощенски паричен превод
превел на св. Р. сума в размер на 600 лева с основание: „издръжка на
детето", с което изпълнил всички задължения за издръжка от месец май
2018г. до месец юни 2020.
Тоест обв. Б. до месец юли 2020г. заплатил общо 5400
лева, равняващи се на 27 месечни вноски за издръжка по 200 лева всяка, с което
изпълнил всичките си задължения към детето си до въпросния месец.
На основание чл. 76, ал.1 от ЗЗД: „Този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно.", при изчисляване на издръжките
е счетено, че всички издръжки, платени след месец май 2018г. са били за
задължения за издръжка от този период занапред, тъй като се явяват
най-обременителни за обв. Б., предвид че могат да доведат до ангажиране на
наказателната му отговорност.
Следва да се посочи, че
съдът изцяло споделя изложената в постановлението за прекратяване фактическа
обстановка, която правилно е установена от събраните в хода на разследването
доказателства. Същата не се оспорва и в подадената жалба. Действително от
доказателствата по делото може да се направи изводът, че И.Б. е заплатил изцяло
дължимите 17 месечни вноски по 200 лева всяка за периода от месец май 2018 г.
до месец юни 2020 г. Изцяло се споделят изводите на прокурора по отношение на
това защо в конкретния случай не е налице повторност, респективно защо
обвиняемият не следва да бъде привлечен към наказателна отговорност за
престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК. За пълнота следва да се посочи, че
за да бъде приложен института на повторността следва обвиняемият да е бил
наказан, т.е. да му е наложено наказание за друго аналогично престъпление от
общ характер и да не е изминал срок по-голям от 5 години между двете престъпни
деяния. В конкретния случай се установява, че е приложена привилегирована
разпоредба на чл.183, ал.3 от НК и с оглед на това няма как да се приеме нещо
различно от соченото от прокурора по отношение на състава на осъщественото от
обвиняемия престъпление. Действително за посочените периоди от време е наличен
осъществен състав на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но по делото не се
установява за правоимащото лице да са настъпили други вредни последици от
неизплащане на дължимите вноски в срок. Ето защо и с оглед на неангажиране на
доказателства за такива вредни последици, според настоящия съдебен състав
действително е налице малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
като съдът изцяло се солидаризира с изложените аргументи за това от прокурора.
За пълнота следва да се отбележи, че И.Б. е с влошено семейно положение, но не
се е дезинтересирал от детето си А.-М. И.Б., като макар и със закъснение е
заплатил дължимите суми за издръжка. Ето защо според съда с оглед на правилния
извод на прокурора за наличие на малозначително деяние е правилен и изводът за
липса на извършено престъпление от общ характер, доколкото с отпадането на
обществената опасност на деянието не са осъществени всички признаци на състава
на престъплението по чл.183, ал.1 от НК от обективна страна.
Поради
изложеното съдът прие, че следва да потвърди обжалваното постановление изцяло.
Ето
защо съдът на основание чл.243, ал.5 т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив от 29.10.2020 г. по пр. пр. № 2484/2019 г. по описа на същата прокуратура, с което
е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 425/2019 г.
по описа на 05 РУ на МВР при ОД на МВР гр. Пловдив, образувано за престъпление
по чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК и водено срещу И.Ж.Б. за престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протест в седемдневен срок пред ПОС.
Препис от определението да
се изпрати на жалбоподателя, обвиняемия и Районна прокуратура гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ