Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 63 06.02.2020г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка
Петкова и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 805 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Р.И.Б., в качеството му на управител на „ Роял Партнер „ ООД
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0284-000346
от 07.10.2019г., издадена от Началник на РУ, към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора, РУ Казанлък, с която
заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на „Роял Партнер” ООД е
наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
ППС”, за срок от шест месеца.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила. Жалбоподателят оспорва като
невярна описаната в заповедта фактическа обстановка и съотв. като неправилен и
необоснован направения от решаващия административен орган извод, че като
собственик на МПС е допуснал собствения му автомобил да бъде управляван от
водач, който е лишен от право да управлява МПС по административен ред. По подробно изложени в жалбата съображения е
направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Началник на РУ, към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Стара Загора, РУ Казанлък, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На Р.И.Б.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 58650/ 02.10.2019г. Административно
наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 02.10.2019г. около 06.45 часа в с. Габарево, ул. „Розова
долина” на кръстовището с ул. „ Генерал Габарев” в посока изток – запад, Р.Б.
управлява л. а „БМВ”Х5 Х Драйв с рег. № ***, собственост на „Роял Партнер„ ООД,
като водачът управлява МПС след като е лишен от това право по административен
ред.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 19-0284-000346
от 07.10.2019г., издадена от Началник на РУ, към Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи гр. Стара Загора, РУ Казанлък, на жалбоподателя ”Роял
Партнер” ООД е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от шест месеца. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП,
като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 02.10.2019г. около 06.45 часа в с. Габарево, ул. „Розова долина”
на кръстовището нас ул. „Генерал Габарев”, Р.И.Б. като собственик на фирма
„Роял Партнер” управлява „БМВ”Х5 Х Драйв с рег. № *** като водачът управлява
МПС след като е лишен от това право по административен ред със заповед
№19-0284-00033.
Заповед №19-0284-00033 от 25.09.2019
година на ВПД началник група към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Стара Загора, РУ Казанлък, с която на Р.Б. е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171,т.1 буква” д” от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
заплащане на дължимата глоба е оспорена по съдебен ред, за което е образувано
адм.дело. № 804 по описа за 2019 година на Административен съд гр. Стара
Загора. Тази заповед е отменена с решение № 534 от 07.01.2020 година, влязло в
законна сила на същата дата.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната Заповед № 19-0284-000346 от
07.10.2019г., издадена от Началник на РУ, към Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи гр. Стара Загора, РУ Казанлък.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателства Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на
Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание
чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП
и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са
оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по
чл.171, т.2а от ЗДвП, сред които е и началникът на РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 19-0284-000346 от 07.10.2019г., е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник на РУ, към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора, РУ
Казанлък в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материално правната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
т.2а, б. „а” от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, лишено от управление на МПС по административен ред.
Действително в заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е
разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „а“, възприета като материалноправно
основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото
обаче нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните
последици на приложената ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата,
несъмнено и еднозначно се извлича от изложените фактически основания за
издаването заповедта, както и от посочването, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0284-000346
от 07.10.2019г., е по чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, непълната правна обосновка на упражненото административно
правомощие не представлява съществено формално /процесуално/ нарушение. С оглед
на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като
правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените
с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23
от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 19-0284-000346
от 07.10.2019г., е издадена на
основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от НПК, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на „ Роял Партнер” ООД с обжалвания административен акт ПАМ
по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на
02.10.2019г. около 06.45 часа в с. Габарево, ул. „Розова
долина” на кръстовището нас ул. „ Генерал Габарев” в посока изток – запад, Р.Б.
управлява л. а „БМВ”Х5 Х Драйв с рег. № ***, собственост на „ Роял Партнер„ ООД,
като водачът управлява МПС след като е лишен от това право по административен
ред. Следователно наложената на жалбоподателя принудителна административна
мярка е в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП - на
собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е лишено от
право да управлява МПС по административен път.
Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП при управление на пътно превозно средство от лице, чието свидетелство за управление е отнето по административен ред, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от лице, с отнето свидетелство за управление на МПС в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП/, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил от лице с отнето свидетелство на управление. В случая обаче от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че собственикът на л. а л. а „БМВ”Х5 Х Драйв с рег. № ***, не е извършил това деяние, тъй като заповедта с която Р.Б. е лишен от право да управлява МПС по административен ред е отменена , като незаконосъобразна.
Предвид така установените по делото факти съдът
намира, че необосновано от гл. т. на доказателствата и неправилно от гл.т. на
закона административният орган е приел, че „Роял Партнер” е допуснал собствения
му л. а „БМВ”Х5
Х Драйв с рег. № *** да бъде управляван от
Р.Б., водач с отнето СУМПС, като основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а,
б. „а” предл. последно от ЗДвП.
Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК
регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че
административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат
да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна
гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля
необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните
мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.
С
оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0284-000346 от 07.10.2019г.,
издадена от Началник на РУ, към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Стара Загора, РУ Казанлък, с която заповед, на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на „ Роял Партнер” ООД е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест
месеца, като постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на
регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл.6 от АПК,
следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.И.Б., в качеството му на управител на „ Роял Партнер „ ООД Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0284-000346 от 07.10.2019г.,
издадена от Началник на РУ, към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Стара Загора, РУ Казанлък, с която заповед, на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на „ Роял Партнер” ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Хасково,бул. „
България” №142, вх.б, ап. 3 е наложена принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца , като незаконосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5,
изр. второ от ЗДвП.