Решение по ЧНД №6172/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 602
Дата: 1 юли 2025 г. (в сила от 31 октомври 2024 г.)
Съдия: Руси Алексиев
Дело: 20231100206172
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 602
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора Г. П. К.
като разгледа докладваното от Руси Алексиев Частно наказателно дело №
20231100206172 по описа за 2023 година
и въз основа на закона и доказателствата по делото, на основание чл. 12, ал. 8 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС,
РЕШИ:
ПРИЕМА за изпълнение присъда № 519/2018 от 19.11.2018 г. на Тричленен
апелативен наказателен съд за тежки престъпления, ІІ степен – Тракия, Република
Гърция, влязла в законна сила на 08.02.2019 г., с което българският гражданин А. Л. Ф.,
роден на **** г., в гр. Видин, българин, български гражданин, ЕГН **********, е признат за
виновен и осъден на наказание „лишаване от свобода“, за срок от 20 (двадесет) години
за престъпление по чл. 30, пар. 1, б. „а“ и б. „б“ от Закон № 4251/2014 г. на Република
Гърция, изразяващо се в това, че на 17.04.2016 г., в 09.30 часа, като водач на товарен
автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит“, тип „ван“, с рама № WF0VXXGBVVKR92434, с
рег. № **** (български регистрационни табели), е приел и транспортирал от района на
гръцко – турската граница общо 28 граждани на трети страни, които не са имали право да
влизат на гръцка територия, с цел подпомагането им във вътрешността на страната, с цел да
набави имотна облага, като възнаграждението му е в размер на 1 000 евро и е част от общата
сума, платена от всеки нелегален трафикиран гражданин, което престъпление съответства на
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК на Република България (ред.
ДВ, бр. 74 от 2015 г.).
НАМАЛЯВА, на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, наложеното
1
наказание „лишаване от свобода“, от 20 (двадесет) години, до максималния предвиден в чл.
281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК на Република България (ред., ДВ, бр. 74 от 2015 г.)
размер от 6 (шест) години.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, първоначален „строг“
режим на изтърпяване на наказанието.
ПРИСПАДА задържането под стража на осъдения в Република Гърция, за периода
от 17.04.2016 г. до 07.06.2017 г., както и времето, през което същият е изтърпявал в
Република Гърция наложеното му наказание „лишаване от свобода“, от 07.06.2017 г. до
фактическото му предаване на компетентните български власти, а също и времето, през
което ще се задържи след трансфера му в Република България, при влизане на настоящото
решение в сила, до привеждането му в българско пенитенциарно заведение (затвор).
На основание чл. 12, ал. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС да се уведоми незабавно
компетентния орган на издаващата държава – Тричленен апелативен наказателен съд за
тежки престъпления, ІІ степен – Тракия, Република Гърция - за настоящото решение, след
влизане на същото в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране в 14 дневен срок от днес,
пред Апелативен съд - София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към решение по НЧД № 6172/2023 г. на СГС – НО, 20-ти състав


Настоящата съдебна процедура е по реда на чл. 12 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).
Производството е образувано въз основа на получена в Софийски градски съд (СГС)
молба за трансфер от 10.06.2022 г., подадена от българския гражданин А.Л.Ф. – осъден с
присъда № 519/2018 от 19.11.2018 г. на Тричленен апелативен наказателен съд за тежки
престъпления, ІІ степен – Тракия, Република Гърция, влязла в законна сила на 08.02.2019 г.,
изпратена по компетентност от Дирекция „МПСЕВ“ към Министерство на правосъдието
(МП) на Р. България, вх. № 46747/22.07.2022 г. по описа на СГС. Към молбата на осъдения е
приложено незаверено електрофотографско (ксерографско) копие от удостоверение за
задържане, издадено на 07.06.2022 г. от Главен център за задържане – Гревена, към
Министерство за защита на гражданите на Р. Гърция – на гръцки език.
Въз основа на така изпратената молба е образувано НЧД № 2848/2022 г. по описа на
СГС – НО, 20-ти състав.
На основание чл. 5, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът е изискал от издаващата
държава, по смисъла на чл. 1, б. „в“ от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27
ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения
по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки,
включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (по-
надолу за краткост само Рамково/то решение) – Р. Гърция, съдебния акт, по силата на който
българският гражданин А.Л.Ф. е осъден в Р. Гърция и удостоверение – Приложение № 1
към чл. 4, § 1 от Рамковото решение.
На 29.06.2023 г. в Софийски градски съд е получено удостоверение по чл. 4, § 1 от
Рамковото решение, респективно по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС (по-надолу за краткост
само удостоверение/то), издадено на 29.05.2023 г. от несъдебен орган – Гестимани
Хадзипарасиду – зам. – прокурор в прокуратурата на Апелативен съд – Траки, за признаване
и изпълнение на гръцко съдебно решение № 519/2018 г., постановено на 19.11.2018 г.,
влязло в сила на 08.02.2019 г., спрямо българския гражданин А.Л.Ф., ЕГН **********,
роден на **** г. в гр. Видин, Република България – на гръцки език и в превод на български
език.
Към удостоверението са приложени в незаверени електрофотографски
(ксерографски) копия присъда № 519/2018 от 19.11.2018 г. на Тричленен апелативен
наказателен съд за тежки престъпления, ІІ степен – Тракия, Република Гърция, влязла в
законна сила на 08.02.2019 г., по отношение на българския гражданин А.Л.Ф., и таблица за
изчисляване на присъдата на А.Л.Ф., изготвена от Главен център за задържане – Гревена,
към Министерство за защита на гражданите на Р. Гърция – на гръцки език. Всички
горепосочени документи са преведени, по указание на съда, на български език.
С разпореждане на СГС – НО, 20-ти състав, от 24.07.2023 г., съдебното производство
по НЧД № 2848/2022 г. е прекратено, на основание чл. 7, ал. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и
чл. 5, § 5 от Рамковото решение, и делото е изпратено на Окръжен съд – Видин по
компетентност.
Въз основа на така изпратените материали по НЧД № 2848/2022 г. по описа на СГС –
НО, 20-ти състав, е образувано НЧД № 315/2023 г. по описа на ОС – Видин.
С разпореждане № 198 от 13.10.2023 г. на ОС – Видин, съдебното производство по
1
НЧД № 315/2023 г. е прекратено, на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, и е повдигнат спор за
компетентност пред Върховния касационен съд (ВКС).
За разглеждане на така повдигнатия спор за компетентност е образувано НЧД №
972/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ н. о.
С определение № 479 от 25.10.2023 г., постановено по НЧД № 972/2023 г. по описа
на ВКС, ІІІ н. о., на основание чл. 44 от НПК, НЧД № 315/2023 г. по описа на ОС – Видин е
изпратено на СГС, за разглеждането му и решаването му по същество, където материалите
по делото са заведени под № 6172/2023 г.
С разпореждане на СГС – НО, 20-ти състав от 08.05.2024 г., разглеждането на НЧД
№ 6172/2023 г. е насрочено в открито съдебно заседание.
В проведеното на 16.10.2024 г. открито съдебно заседание, прокурорът от СГП
предлага да бъде призната и приета за изпълнение влязлата в сила на 08.02.2019 г. присъда
на Тричленния апелативен наказателен съд за тежки престъпления, ІІ степен – Тракия, Р.
Гърция, от 19.11.2018 г., с която по отношение на българския гражданин А.Л.Ф. е наложено
наказание „лишаване от свобода“, за срок от 20 (двадесет) години за деяние, извършено от
него на 17.04.2016 г. Намира, че са налице предвидените в закона предпоставки за приемане
за изпълнение на влязлата в сила присъда на чуждия съд, а именно: налице е валидно
удостоверение, изпратено до компетентния съд, съдържащо изискуемите от закона
реквизити и придружено с препис от влезлия в сила съдебен акт, с превод на български език;
съгласно чл. 8, ал. 2, т. 13 от специалния закон не се изисква двойна наказуемост за деянието,
извършено от А.Л.Ф., макар че такава е налице; осъденият е участвал в съдебното заседание,
в което е постановена присъдата; не са налице основания за отлагане на признаването на
присъдата на чуждия съд; самоличността на осъденото лице е установена по безспорен
начин и се касае за лице, което има българско гражданство; по делото не се съдържат данни
А.Л.Ф. да е осъждан на територията на Р. България за същото деяние, извършено под
наказателната юрисдикция на Р. Гърция; изпълнението на наказанието не е погасено по
давност, съгласно българското законодателство, тъй като се изпълнява и към момента;
А.Л.Ф. е пълнолетно наказателноотговорно лице, съгласно чл. 31 от НК на Р. България и
няма данни да се ползва с имунитет на българска територия; към момента на получаване на
съдебния акт остава за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ повече от 6 месеца.
Намира, че престъплението, за което е осъден българският гражданин, съответства на
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК на Р. България, наказуемо с
„лишаване от свобода“ от две до десет години и с глоба от 5 000 до 20 000 лева, поради което
счита, че са налице предпоставките по чл. 13, ал. 1 от специалния закон, наложеното на
А.Л.Ф. наказание да се приспособи, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“, за
срок от 10 (десет) години, което да бъде изтърпяно, в случай, че е налице остатък за
изтърпяване, при първоначален „строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
ЗИНЗС.
Предлага, при изпълнение на наложеното наказание, да се приспадне времето, през
което осъденият е бил задържан в Р. Гърция, считано от 17.04.2016 г. до 07.06.2017 г., както
и времето, през което е търпял наказанието, считано от 07.06.2017 г.
Служебно назначеният защитник на осъдения А.Л.Ф. – адв. В.Н.-Г., САК, намира, че
следва да се признае и приеме за изпълнение на влязлата в сила присъда на чуждия съд.
Счита, че наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде
приспособено, по реда на чл. 13, ал. 1 от специалния закон, до размер от 10 (десет) години
„лишаване от свобода“, предвиден за престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 6 от НК на Р.
България. Изтъква, че по този начин ще се постигнат целите на наказанието и
ресоциализацията на осъдения. Пледира за приспадане на изтърпяното до момента от
осъдения наказание „лишаване от свобода“.
2
Осъденият А.Л.Ф., редовно призован, съобразно посоченото в писмо на
Националното бюро на Р. България в Евроджъст, вх. № 95507/03.09.2024 г. (л. 149 – л. 150
от съдебното производство по НЧД № 6172/2023 г. на СГС) и съобразно лично връчена
призовка на осъдения – на български език (л. 142 от съдебното производство), в превод на
гръцки език (л. 154 – л. 155 и л. 173 – л. 174 от съдебното производство пред СГС), не се
явява и не ангажира становище по същество на производството.
По делото е постъпило изявление от осъдения Флоров („Отговорна декларация (чл. 8
от Закон 1599/1986 г. – на гръцки език (л. 156 – л. 158 от съдебното производство),
придружена с превод на български език (л. 163 от съдебното производство), че желае да бъде
представляван по настоящото производство от служебни назначения му защитник.
Съдът, като прецени наличните по делото материали, конкретно съдържанието на
удостоверението и решението, въз основа на което е издадено, както и становищата и
доводите на страните и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
С присъда № 519/2018 от 19.11.2018 г. на Тричленен апелативен наказателен съд за
тежки престъпления, ІІ степен – Тракия, Р. Гърция, влязла в законна сила на 08.02.2019 г.,
българският гражданин А.Л.Ф., роден на **** г., в гр. Видин, българин, български
гражданин, ЕГН **********, е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 30, § 1,
б. „а“ и б. „б“ от Закон № 4251/2014 г. на Р. Гърция, изразяващо се в това, че на 17.04.2016 г.,
в 09.30 часа, като водач на товарен автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит“, тип „ван“, с
рама № WF0VXXGBVVKR92434, с рег. № **** (български регистрационни табели), е
приел и транспортирал от района на гръцко – турската граница общо 28 граждани на трети
страни, които не са имали право да влизат на гръцка територия, с цел подпомагането им във
вътрешността на страната, с цел да набави имотна облага, като възнаграждението му е в
размер на 1 000 евро и е част от общата сума, платена от всеки нелегален трафикиран
гражданин.
С присъдата по отношение на българския гражданин е определено наказание
„лишаване от свобода“, за срок от 33 (тридесет и три) години, като, на основание чл. 94, § 1
от НК на Р. Гърция, му е определено за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“, за
срок от 25 (двадесет и пет) години. С присъдата е постановено иззетите веществени
доказателства да се отнемат в полза на държавата.
С разпореждане № 23/2020 г. от 29.01.2020 г. на Апелативна прокуратура – Тракия, Р.
Гърция, е постановено осъденият да изтърпи наказание „лишаване от свобода“, за срок от 20
(двадесет) години.
Преди постановяване на посоченото съдебно решение, осъденото лице е задържано
под стража за период от 1 (една) година, 1 (един) месец и 21 (двадесет и един) дни, считано
от 17.04.2016 г. до 07.06.2017 г., а от 07.06.2017 г., е започнал да изтърпява наказанието си в
пенитенциарно заведение в Р. Гърция – Главен център за задържане – Гревена.
Въз основа на гореописаната присъда № 519/2018 от 19.11.2018 г. на Тричленен
апелативен наказателен съд за тежки престъпления, ІІ степен – Тракия, Р. Гърция, влязла в
законна сила на 08.02.2019 г., е издадено и процесното удостоверение по реда на чл. 4, § 1 от
Рамковото решение.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приложените по
делото удостоверение по чл. 4, § 1 от Рамковото решение 2008/909/ПВР на Съвета от
27.11.2008 г., издадено на 29.05.2023 г. от несъдебен орган – Гестимани Хадзипарасиду – зам.
– прокурор в прокуратурата на Апелативен съд – Траки, за признаване и изпълнение на
гръцко съдебно решение № 519/2018 г., постановено на 19.11.2018 г., влязло в сила на
08.02.2019 г., спрямо българския гражданин А.Л.Ф. – на гръцки език (л. 18 – л. 27 и л. 100 –
л. 109 от съдебното производство по НЧД № 2848/2022 г. по описа на СГС), придружено с
3
превод на български език (л. 29 – л. 37 и л. 111 – л. 119 от съдебното производство по НЧД
№ 2848/2022 г. по описа на СГС); незаверено електрофотографско (ксерографско) копие
присъда № 519/2018 от 19.11.2018 г. на Тричленен апелативен наказателен съд за тежки
престъпления, ІІ степен – Тракия, Р. Гърция, влязла в законна сила на 08.02.2019 г. по
отношение на българския гражданин А.Л.Ф. – на гръцки език (л. 41 – л. 97 и л. 123 – л. 178
от съдебното производство по НЧД № 2848/2022 г. по описа на СГС и л. 64 – л. 92 от
съдебното производство по НЧД № 6172/2023 г. по описа на СГС), придружена с превод на
български език (л. 31 – л. 60 от съдебното производство по НЧД № 6172/2023 г. по описа на
СГС); служебна бележка от Апелативен съд – Тракия, Р. Гърция, Наказателно отделение, от
10.08.2022 г. за извършена справка във водената книга за правни средства за защита за липса
на предприети действия срещу присъда № 519/2018 от 19.11.2018 г. на Тричленен
апелативен наказателен съд за тежки престъпления, ІІ степен – Тракия, Р. Гърция – на
гръцки език (л. 40 и л. 122 от съдебното производство по НЧД № 2848/2022 г. по описа на
СГС и л. 63 от съдебното производство по НЧД № 6172/2023 г. по описа на СГС),
придружена с превод на български език (л. 30 от съдебното производство по НЧД №
6172/2023 г. по описа на СГС); незаверено електрофотографско (ксерографско) копие от
удостоверение за задържане, издадено на 07.06.2022 г. от Главен център за задържане –
Гревена, към Министерство за защита на гражданите на Р. Гърция – на гръцки език (л. 7 от
съдебното производство по НЧД № 2848/2022 г. по описа на СГС), придружено с превод на
български език (л. 6 от съдебното производство по НЧД № 2848/2022 г. по описа на СГС);
незаверено електрофотографско (ксерографско) копие от удостоверение за задържане,
издадено на 22.08.2022 г. от Главен център за задържане – Гревена, към Министерство за
защита на гражданите на Р. Гърция – на гръцки език (л. 38 и л. 120 от съдебното
производство по НЧД № 2848/2022 г. по описа на СГС и л. 61 от съдебното производство по
НЧД № 6172/2023 г. по описа на СГС); придружено с превод на български език (л. 28 от
съдебното производство по НЧД № 6172/2023 г. по описа на СГС); незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на таблица за изчисляване на присъдата на
А.Л.Ф., изготвена от Главен център за задържане – Гревена, към Министерство за защита на
гражданите на Р. Гърция – на гръцки език (л. 39 и л. 121 от съдебното производство по НЧД
№ 2848/2022 г. по описа на СГС л. 62 от съдебното производство по НЧД № 6172/2023 г. по
описа на СГС), придружена с превод на български език (л. 29 от съдебното производство по
НЧД № 6172/2023 г. по описа на СГС); справка от НБД „Население“ по отношение на
А.Л.Ф. (л. 179 от съдебното производство по НЧД № 2848/2022 г. по описа на СГС); справка
от Отдел „Български документи за самоличност“ – СДВР, по отношение на А.Л.Ф., рег. №
513000-37285/16.05.2024 г. (л. 15 – л. 16 от съдебното производство по НЧД № 6172/2023 г.
по описа на СГС); справка от СГП по отношение на А.Л.Ф., изх. № 431/2024/23.05.2024 г.
(л. 20 от съдебното производство по НЧД № 6172/2023 г. по описа на СГС); писмо от МП,
изх. № 11-09-1222/16.05.2024 г., ведно с приложение – справка от Европейска
информационна система за съдимост по отношение на А.Л.Ф. (л. 22 –л. 24 от съдебното
производство по НЧД № 6172/2023 г. по описа на СГС); писмо от Национално бюро на
България в Евроджъст от 03.09.2024 г., по казус ID 87078 (л. 149 – л. 150 от съдебното
производство по НЧД № 6172/2023 г. по описа на СГС); писмо от Апелативна прокуратура –
Тракия, Р. Гърция, до Евроджъст от 02.09.2024 г., по казус ID 87078, ведно с приложения –
на гръцки език, придружено с превод на български език (л. 151 – л. 174 от съдебното
производство по НЧД № 6172/2023 г. по описа на СГС).
При така установената фактическа обстановка, съдебният състав намери, че са налице
предпоставките на чл. 12, ал. 7, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, за признаване и приемане за
изпълнение на присъдата на чуждестранния съд.
Формалните предпоставки на закона, визирани в чл. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, са
налице.
От една страна, съдебните актове, постановени в друга държава – членка на
4
Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Р. България, когато
отговарят на изискването за двойна наказуемост по реда на чл. 8, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно на чл. 7, § 3 от Рамковото решение, а именно, когато се
отнасят за деяния, които съставляват престъпления и по българското законодателство,
когато, независимо от разликите между съставите им, техните основни признаци съвпадат. В
този смисъл, окръжният съд не извършва преценка относно правилността и
законосъобразността на влезлия в сила акт на съдебен орган на държава – членка на
Европейския съюз, а единствено преценява наличието на предпоставките по чл. 8 и
следващите от специалния закон.
От друга страна, двойна наказуемост по чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не се
изисква за престъпления, попадащи в обхвата на каталога по чл. 8, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно по чл. 7, § 1 от Рамковото решение, когато в издаващата
държава те са наказуеми с наказание „лишаване от свобода“ за максимален срок не по-малко
от три години или за тях се предвижда мярка, включваща „лишаване от свобода“ за
максимален срок не по-малко от три години. Тези престъпления са изброени „numerus
clausus“ (лимитативно, изчерпателно) и са: 1. участие в организирана престъпна група; 2.
тероризъм; 3. трафик на хора; 4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография; 5.
незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества; 6. незаконен трафик на оръжия,
боеприпаси и взривни вещества; 7. корупция; 8. измама, включително такава, която засяга
финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на Конвенцията за защита на
финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.; 9. изпиране на
имущество, придобито от престъпление; 10. подправка на парични знаци, включително евро;
11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри; 12. престъпления
против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и
на застрашени растителни видове и разновидности; 13. подпомагане на незаконно влизане и
пребиваване в страната; 14. убийство, тежка телесна повреда; 15. незаконна търговия с
човешки органи и тъкани; 16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане
на заложници; 17. расизъм и ксенофобия; 18. организиран или въоръжен грабеж; 19.
незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения
на изкуството; 20. мошеничество; 21. рекет и изнудване; 22. подправка на изделия и
пиратство; 23. подправка на административни документи и търговия с тях; 24. подправка на
платежни инструменти; 25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори
на растежа; 26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали; 27. трафик на
противозаконно отнети превозни средства; 28. изнасилване; 29. палеж; 30. престъпления под
юрисдикцията на Международния наказателен съд; 31. незаконно отвличане на летателни
средства или кораби; 32. саботаж.
Видно от приложените по делото писмени доказателствени средства, А.Л.Ф. е осъден
с присъда № 519/2018 от 19.11.2018 г. на Тричленен апелативен наказателен съд за тежки
престъпления, ІІ степен – Тракия, Р. Гърция, влязла в законна сила на 08.02.2019 г., за
извършено престъпление по чл. 30, пар. 1, б. „а“ и б. „б“ от Закон № 4251/2014 г. на Р.
Гърция, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, в размер на 20 (двадесет)
години.
Налице е, следователно, съдебен акт по наказателно дело, постановен от съдебен
орган на друга държава – членка на Европейския съюз, по смисъла на чл. 8, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, с който е наложено наказание „лишаване от свобода“ и който
подлежи на признаване и изпълнение по реда на Глава втора от същия закон.
В конкретния случай, А.Л.Ф. е осъден за престъпление, визирано в чл. 8, ал. 2, т. 13
от ЗПИИСАННЛСМВЛС – „подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната“,
съгласно чл. 30, пар. 1, б. „а“ и б. „б“ от Закон № 4251/2014 г. на Р. Гърция, за което в
издаващата държава се предвижда наказание „лишаване от свобода“, поради което и
5
сезираният съдебен състав не дължи да изследва въпросът, дали деянието съставлява
престъпление и по българското законодателство.
Въпреки това, съдът дължи да отбележи, че престъплението, за което А.Л.Ф. е осъден
с присъдата на Тричленния апелативен наказателен съд за тежки престъпления, ІІ степен –
Тракия, Р. Гърция, разкрива обективните и субективни признаци на престъплението по чл.
281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК (ред. стара – ДВ, бр. 74 от 2015 г.). Съгласно
разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от НК, в редакцията и към датата на извършване на деянието –
17.04.2016 г. (ред., ДВ, бр. 74 от 2015 г.), „Който с цел да набави за себе си или за другиго
имотна облага противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в
страната в нарушение на закона, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба
от три хиляди до десет хиляди лева.“. Деянието е по-тежко наказуемо – с „лишаване от
свобода“ от една до шест години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато е
извършено чрез използване на моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;
организирано от група или организация; извършено по начин, опасен за живота на лицето;
извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст; извършено по
отношение на повече от едно лице (чл. 281, ал. 2, т. 1 – 5 (ред. ДВ, бр. 74 от 2015 г.)).
Видно от мотивната част на постановената присъда от Тричленния апелативен
наказателен съд за тежки престъпления – Тракия, Р. Гърция, осъденият А.Л.Ф. е признат за
виновен в това, че на 17.04.2016 г. в 09.30 часа, като водач на товарен автомобил, марка
„Форд“, модел „Транзит“, тип „ван“, с рама № WF0VXXGBVVKR92434, с рег. № ****
(български регистрационни табели), е приел и транспортирал от района на гръцко – турската
граница общо 28 граждани на трети страни, които не са имали право да влизат на гръцка
територия, с цел подпомагането им във вътрешността на страната, с цел да набави имотна
облага, като възнаграждението му е в размер на 1 000 евро и е част от общата сума, платена
от всеки нелегален трафикиран гражданин.
При това следва да се приеме, че с деянието си осъденият е осъществил всички
признаци от обективна и субективна страна от състава на престъплението по чл. 281, ал. 1 от
НК (ред. стара), при проявление на квалифициращите обстоятелства, визирани в ал. 2, т. 1 и
т. 5 на същия законов текст – деянието е извършено чрез използване на моторно преводно
средство и по отношение на повече от едно лице, а именно по отношение на 28 лица.
Престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК е тежко умишлено
престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Не са налице предпоставки за отлагане признаването на съдебния акт.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, когато удостоверението по чл. 3 от
същия е непълно, явно не съответства на съдебния акт или не е преведено на български език,
съдът може да изиска от компетентния орган на издаващата държава да отстрани
нередовностите в 14-дневен срок.
В конкретния по делото случай не се констатира непълнота на удостоверението по чл.
3 от закона, нито несъответствие на посоченото в удостоверението със съдържанието на
постановения спрямо осъдения А.Л.Ф. съдебен акт – присъда № 519/2018 от 19.11.2018 г. на
Тричленен апелативен наказателен съд за тежки престъпления, ІІ степен – Тракия, Р. Гърция,
влязла в законна сила на 08.02.2019 г. Удостоверението е приложено по делото, придружено
с превод на български език.
Не са налице и предпоставки да се откаже признаването и изпълнението на съдебния
акт.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът може да откаже да признае и
изпълни съдебния акт, когато: 1. не е предоставено удостоверение по чл. 3, то е непълно или
има явно несъответствие между него и съдебния акт, и не е било допълнено или поправено в
рамките на определения от съда срок; 2. лицето не се намира на българска територия или на
6
територията на издаващата държава, не е дало съгласие, когато такова се изисква, и Р.
България не е: а) държавата, чийто гражданин е лицето и в която то има местоживеене; б)
държавата, чийто гражданин е лицето и в която то ще бъде депортирано, въпреки че няма
местоживеене в нея, след като бъде освободено от изпълнение на наказанието въз основа на
заповед за експулсиране или депортиране, съдържаща се в съдебен или в административен
акт, или на друга мярка, наложена в резултат на постановената присъда; в) държава,
различна от посочените в букви „а“ и „б“, чийто компетентен орган е дал съгласие съдебният
акт и удостоверението по чл. 3 от закона да му бъдат изпратени; 3. признаването би било в
противоречие с принципа ne bis in idem; 4. съдебният акт е постановен във връзка с деяние,
което не съставлява престъпление съгласно българското законодателство, освен в случаите
по чл. 8, ал. 2 от закона; изпълнението на съдебен акт във връзка с данъци, такси, мита или
валутен обмен не може да бъде отказано на основание, че българското законодателство не
предвижда същия вид данъци и такси или не урежда по същия начин данъците, таксите,
митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава; 5.
изпълнението на определеното със съдебния акт наказание е погасено по давност съгласно
българското законодателство; 6. осъденото лице се ползва с имунитет по българското
законодателство; 7. съдебният акт е постановен спрямо лице, което поради възрастта си
съгласно българското законодателство не може да бъде наказателно-отговорно за деянията,
във връзка с които е постановен актът; 8. към момента на получаване на съдебния акт от
съда за изтърпяване остават по-малко от 6 месеца от наложеното наказание; 9. съдебният акт
е постановен при съдебен процес, на който осъденото лице не се е явило лично, освен ако
удостоверението по чл. 3 изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните
условия: а) лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено
за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за
това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както
и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви; б) след като е било
своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник
или такъв му е бил назначен от съда за защита по време на делото и такава защита
действително е оказана; в) след като решението е било връчено лично и лицето е било
изрично уведомено за правото на обжалване или за ново разглеждане на делото с негово
лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на
нови доказателства и възможност за отменяне на първоначалния акт, то изрично е заявило,
че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения
срок; 10. издаващата държава не е дала съгласие по чл. 28, ал. 1, т. 7 за наказателно
преследване, наказване или лишаване от свобода на осъденото лице в Р. България за друго
деяние, извършено преди предаването му; 11. наложеното наказание включва принудителни
медицински мерки или мерки, включващи лишаване от свобода, които независимо от чл. 13,
ал. 2 не могат да бъдат изпълнени от Р. България в съответствие с българското
законодателство; 12. съдебният акт се отнася за престъпление, което съгласно българското
законодателство се счита за извършено изцяло или частично на територията на Р. България,
включително на място, приравнено на нейна територия.
В настоящия случай не се установи наличие на нито едно от факултативно дадените в
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС отрицателни условия.
Представеното удостоверение по чл. 4, § 1 от Рамковото решение, респективно по чл.
3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, е изпратено в превод и на български език (чл. 4, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС), същото е пълно и отговаря изцяло на приложения към него съдебен
акт – съдебно решение (чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС).
Осъденото лице се намира на територията на издаващата държава – в Главен център
за задържане – Гревена, към Министерство за защита на гражданите на Р. Гърция, но желае
да бъде преведен за доизтърпяване на наложеното му наказание в Р. България.
7
Признаването на процесното съдебно решение не би било в противоречие с принципа
„non bis in idem“ (чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б. „в“ от
Рамковото решение). Това е така, тъй като от служебно направената от съда справка за
евентуално/и предишно/и осъждане/ия на лицето и/или наличие на неприключило/и
наказателно/и производство/а срещу него (чл. 10, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС), не се
установи/ха такова/ива (вж. справка от СГП по отношение на А.Л.Ф., изх. №
431/2024/23.05.2024 г. (л. 20 от съдебното производство по НЧД № 6172/2023 г. по описа на
СГС); писмо от Министерство на правосъдието, изх. № 11-09-1222/16.05.2024 г., ведно с
приложение – справка от Европейска информационна система за съдимост по отношение на
А.Л.Ф. (л. 22 –л. 24 от съдебното производство по НЧД № 6172/2023 г. по описа на СГС).
Както вече се посочи по-горе, съдебното решение е постановено за деяние, което
представлява престъпление и според българското законодателство (чл. 15, ал. 1, т. 4 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б. „г“ от Рамковото решение), като попада в
обхвата на каталога по чл. 8, ал. 2, т. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно по чл. 7, § 1
от Рамковото решение, за което не се изисква изследване на двойна наказуемост.
Изпълнението на наказанието по процесното съдебно решение не е погасено по
давност, съгласно българското законодателство (чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
респективно чл. 9, § 1, б. „д“ от Рамковото решение).
Осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство (чл. 15, ал.
1, т. 6 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б. „е“ от Рамковото решение).
Осъденият български гражданин е пълнолетен и е наказателноотговорен за деянието,
за което е осъден в Р. Гърция (чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, §
1, б. „ж“ от Рамковото решение).
Към момента на получаване на съдебното решение от издаващата държава остава
срок за изтърпяване на наложеното с него наказание „лишаване от свобода“ повече от шест
месеца (чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б. „з“ от Рамковото
решение).
Съдебното решение е постановено в процес, в който осъденото лице лично е
участвало (чл. 15, ал. 1, т. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б. „и“ от
Рамковото решение).
В настоящия случай не са налице основания за обсъждане на обстоятелствата по чл.
15, ал. 1, т. 10, вр. чл. 27, ал. 1, т. 7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б. „й“,
вр. чл. 18, § 2 и § 3 от Рамковото решение, нито по чл. 15, ал. 1, т. 11, вр. чл. 13, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл. 9, § 1, б. „к“, вр. чл. 18, § 3 от Рамковото решение.
Това е така, доколкото наложеното на осъденото лице наказание е „лишаване от свобода“ и
не включва в себе принудителни медицински мерки.
Престъплението, за което е осъден българският гражданин в издаващата държава, не
е извършено изцяло или частично на територията на Р. България, включително на място,
приравнено на нейна територия (чл. 15, ал. 1, т. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, респективно чл.
9, § 1, б. „л“ от Рамковото решение).
На следващо място, съдът не установи необходимост от извършване на преценка по
реда на чл. 16, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като, видно от гореизложеното, поради
липса на която и да е от отрицателните предпоставки, закрепени „numerus clausus“
(изчерпателно, лимитативно) в нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, не се
налага обсъждане за частично признаване и изпълнение.
За извършеното от осъдения А.Л.Ф. престъпление му е определено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 33 (тридесет и три) години, като, на основание чл. 94, § 1
от НК на Р. Гърция, му е определено за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за
8
срок от 25 (двадесет и пет) години. С разпореждане № 23/2020 г. от 29.01.2020 г. на
Апелативна прокуратура – Тракия, Р. Гърция, е постановено осъденият да изтърпи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 20 (двадесет) години.
Така определеното за изтърпяване от осъдения А.Л.Ф. наказание – „лишаване от
свобода“, за срок от 20 (двадесет) години, надвишава максималния размер на наказанието
„лишаване от свобода“, предвидено в българския наказателен закон за престъплението по
чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК (ред., ДВ, бр. 74 от 2015 г.) – „лишаване от свобода“
за срок от шест години. Поради това, наказанието бе намалено до максималния срок на
наказанието „лишаване от свобода“, закрепен в санкционната част на материалноправната
норма от НК на Р. България, отговаряща, съобразно гореизложените съображения, на
правната квалификация и фактическите обстоятелства на инкриминираното деяние, за което
гръцкият съд е осъдил трансферираното лице.
Конкретно, наказанието „лишаване от свобода“ бе редуцирано от 20 (двадесет)
години на 6 (шест) години, което е максималният предвиден в чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал.
1 от НК на Р. България (ред., ДВ, бр. 74 от 2015 г.) размер на наказанието.
Съгласно чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът следва да определи и
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието.
За да се произнесе в посочения смисъл, настоящата инстанция съобрази, че съгласно
разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и 2 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИНЗС), съдът
определя първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, както следва: 1. специален
режим – на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна; 2. строг
режим на осъдените на лишаване от свобода: а) за повече от 5 години за умишлени
престъпления; б) за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от
изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е било
отложено на основание чл. 66 от НК, независимо от реабилитацията; в) за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено
отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две
години; 3. общ режим – във всички останали случаи. съдът може да определи първоначален
„строг“ режим и в случаите по ал. 1, т. 3, когато осъденият се е укривал в хода на
наказателното производство.
В конкретния по делото случай, наложеното на осъдения А.Л.Ф. наказание
„лишаване от свобода“ за извършеното от него тежко умишлено престъпление, е за срок от 6
(шест) години, поради което е налице предвидената в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС
предпоставка същият да търпи така определеното му наказание при първоначален „строг“
режим. Законът държи сметка за размера на наложеното на осъдения наказание „лишаване
от свобода“, а не за остатъка, който следва да доизтърпи, след приспадане срока на
предварителното задържане и изтърпяното до момента наказание.
По така изложените съображения и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС,
съдът определи първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така наложеното на
осъденият А.Л.Ф. наказание „лишаване от свобода“, в размер на 6 (шест) години.
С оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва да се приспадне
предварителното задържане, преди влизане в сила на присъдата по процесното съдебно
решение, а именно периода от 17.04.2016 г. до 07.06.2017 г., както и времето, през което
осъденият е изтърпявал в Р. Гърция наложеното му наказание „лишаване от свобода“, от
07.06.2017 г. до фактическото му предаване на компетентните български власти, а също и
времето, през което ще се задържи след трансфера му в Р. България, при влизане на
настоящото решение в сила, до привеждането му в българско пенитенциарно заведение
(затвор).
На основание чл. 12, ал. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва да се уведоми незабавно
9
компетентния орган на издаващата държава – Тричленния апелативен наказателен съд за
тежки престъпления, ІІ степен – Тракия, Р. Гърция – за настоящото Решение, след влизане на
същото в законна сила.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.
10
Съобщи за изтекли лични данни