Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ....
11.04. 2018г. гр.ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговски състав,
на деветнадесети
март две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
САХАТЧИЕВА
СЕКРЕТАР:
ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА САХАТЧИЕВА
т.д. № 162 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.49 ОТ ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от „***“ЕООД, гр.Плевен,ЕИК***,представлявано от управителя Н.В.К.,чрез
пълномощника адв.Г.Г. ***,с посочен съдебен адрес против „***“ООД, гр.Ловеч,
ЕИК***, представлявано от управителите М.П.
М., Л. М.М. и П. М.М., заедно и поотделно, като е предявен частичен осъдителен иск
с правно основание чл.49 от ЗЗД,с цена 25 100лв., от общо дължима сума в
размер на 390 365лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от страна на ищеца и съставляваща стойността на унищожен релсов път и които вреди са настъпили от действия по
демонтаж на релсов път с дължина около 1 км. до отклонение ***, кад.№***,възложени
на работници на ответното дружество „***“ООД ,ведно със законната лихва ,считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди,че е собственик на „***“, съгласно Постановление за възлагане от 15.03.2010г. на
ЧСИ Т.К. с район на действие Пл.ОС по изп.д.№***/2010г.,а именно:*** ДО
ОТКЛОНЕНИЕТО *** с кад.№***,които са построени и се намират в следните
имоти:1.Имот,находящ се в землището на с.***,Пл.обл.,ЕКАТТЕ ***,с начин на
трайно ползване ЖП ЛИНИЯ,в м.“***“ с площ от 2,753дка,съставляващ имот №***.Имот,находящ
се в землището на с.***,Пл.обл.,ЕКАТТЕ ***,с начин на трайно ползване ЖП
ЛИНИЯ,в м.“***“ с площ от 8,533дка,съставляващ имот №***,при описани граници и
съседи в Постановлението на ЧСИ.В периода 01.07.2012г.-03.07.2012г. е извършена
кражба на жп релсите,намиращи се в горепосочените имоти.Образувано е ДП
№207/2012г. по описа на ОП-Плевен.Към настоящия момент ДП№207/12г. се води
срещу „неизвестен извършител“ ,с правна квалификация на престъпното деяние по
чл.195,ал.2 вр.ал.1,т.4,пр.1 и 4 от НК вр.чл.194,ал.1 от НК,като първоначално
следствените действия са извършвани от РП-Плевен по ДП№1582/12г.,а впоследствие
поради промяна на правната квалификация и стойността на причинените вреди,е
променена подсъдността на ДП и същото е изпратено по компетентност на
ОП-Плевен,като е образувано и ДП №207/2012г.
Ищецът посочва,че от проведените
следствени действия по ДП №207/2012г. по описа на ОП-Плевен е установено по
безспорен начин,че именно работници на ответното дружество „***“ООД,са
извършили демонтажа на процесния релсов път,без нужното и необходимо съгласие
на ищцовото дружество.ЖП релсите са извозени на площадка за съхранение на
отпадъци,находяща се в гр.Ловеч,собственост на ответника.Във връзка с
извършената кражба са сигнализирани различни институции,като е извършена
проверка от РИ по опазване на околната среда и водите гр.Плевен и е съставен Констативен Протокол №***-Д.А.
от 31.07.2012г. за извършена проверка на площадката за съхранение на
отпадъци,собственост на „***“ООД,гр.Ловеч.В Протокола е отразено,че на
площадката е намерено количество от около 20.500т. релси.За това количество не
са представени необходимите документи от страна на ответника-договор за покупко-продажба
и сертификат за произход на релсите.Ищецът твърди,че от описанието на
Констативния Протокол е видно,че описаното количество 20.500т./двадесет тона и
петстотин килограма/релси е доставено от работник на ответното дружество-Д. Д.,водач
на т.автомобил за скрап м.“***“,с рег.№***,също собственост на
ответника.Съгласно извършената оценка от вещо лице в хода на образуваното
досъдебно производство,общата стойност на демонтираните ЖП релси,собственост на
„***“ ЕООД,ведно с прилежащите съоръжения,е в размер на
390 364,87лв.Ищецът посочва,че вещото лице по назначената оценителна
експертиза по ДП №207/12г. по описа на ОП-Плевен,е констатирало при извършения
оглед,че релсите, находящи се на площадката на ответното дружество са идентични
с противоправно отнетите релси,собственост на ищеца.Ищецът твърди също така,че
от представените с исковата молба доказателства-полицейско разпореждане от
05.07.2012г.,постановление на ОП-Плевен от 11.09.2013г. по ДП №207/12г. на
ОП-Плевен,е видно,че именно работници на ответното дружество да извършили
демонтажа, нарязването, натоварването и транспортирането на жп
релсите,собственост на „***“ЕООД,Плевен до площадката на ответника,находяща се
в гр.Ловеч.Налице са вреди,настъпили за ищеца във връзка с непозволено
увреждане,като прекият причинител на вредите са физическите лица,работници на
ответното дружество,които са действали въз основа на възложена работа от страна
на управителя на ответното дружество.
С
оглед изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящата
искова претенция против „***“ООД,гр.Ловеч, с пр. основание чл.49 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди от ищеца, съставляващо стойността на унищожен
релсов път и които вреди са настъпили от
действия по демонтаж на релсов път с дължина около 1 км. до отклонение ***,
кад.№***,възложени на работници на ответното дружество „***“ООД ,ведно със
законната лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Искът се предявява като частичен в размер
на 25 100лв. от общо дължимата сума в размер на 390 365 лв.
С ИМ са представени писмени доказателства,направени са
доказателствени и***.
Препис от ИМ с приложенията е изпратен на
ответника с указания за подаване на писмен отговор в срока по чл.367,ал.1 от ГПК.Такъв е постъпил чрез пълномощника
адв.Е.П. ***.
С писмения отговор ответното дружество оспорва изцяло исковата
претенция като неоснователна.Твърди,че през м.юни 2012г.лицето П. В.И. е
предложило на ответника закупуването на отпадъчно желязо от Базата на трето
лице-„***“АД,гр.Пазарджик,ЕИК***, находяща се в с.***,Пл.област.Заедно с
директора на Базата-С.С. е извършен оглед на мястото,изпратена е оферта за
изкупни цени от 11.06.2012г.,която е приета.Подписан е рамков Договор за
покупко-продажба от 11.06.2012г.За изнасяното желязо е издавана служебна
бележка с подпис и печат на представител на Базата на дружеството,като
проблемът с липсата на релси,собственост на ищцовото дружество не касае
ответника.За продадения скрап е издаден сертификат за произход,в който
фигурират и процесните 20,500т.Във
връзка с възникналия проблем е изготвен и предоставен Рапорт от представител на
„***“АД,гр.Пазарджик,от който е видно,че продаденият скрап е собственост на
това дружество.
Ответникът сочи,че от представения с
исковата молба Констативен Протокол №***-Д.А. от 31.07.2012г. не може да се
докаже или направи категоричен извод за собствеността на намерените на
площадката на ответното дружество релси,а именно,че са собственост на ищцовото
дружество.
Не е налице хипотезата на чл.49 от ЗЗД,като липсват доказателства,че именно управителят на ответното дружество е
възложил на своите работници за посочения в исковата молба период, в землището
на с.***,Пл.област,чрез използване на съответните технически средства и МПС
,противоправно да отнемат чужди движими вещи от владението на ищцовото
дружество-1,5км.ЖП релси.В представеното от ищеца Постановление от 30.12.2015г.
на ОП-Плевен по ДП№207/12г. изрично е описано,че извършеният демонтаж от
работници на ответника „***“ООД на *** е в имота, съседен на този на „***“ЕООД,както
и че липсват категорични доказателства,че намерените на площадката за отпадъци
релси не са собственост на „***“АД,а са собственост на „***“ЕООД.Установено е
,че пътят не е функционирал,не се е използвал, а тези ЖП релси не са ДМА и не
са част от ЖП инфраструктурата.
С писмения отговор се представят писмени
доказателства-оферта за изкупни цени на вторични суровини,Рамков договор за
покупко-продажба от 11.06.2012г.,два броя служебни бележки №7/29.06.2012г. и
№8/05.07.2012г. за изнасяне на материали от територията на фирма „***“АД,с.***,сертификат
за произход №1/01.08.2012г., рапорт от Началник „Охрана“ на „***“АД.
Постъпила
е Допълнителна искова молба от „***“ЕООД,Плевен,в която се твърди,че се касае
за гражданско-правен, а не за търговски
спор. Прави искане делото да бъде прекратено като търговско и бъде
образувано като гражданско и разглеждано по правилата на общия исков процес.Ищецът
прави възражение,че в базата на дружеството “***“ АД, гр.Пазарджик в с.***,Пл.обл.
не е имало релсов път,нито пък ЖП релси.
Постъпил е Допълнителен писмен отговор от
ответното дружество,с който е заявено,че възражението на ищеца за разглеждане
на спора по общия исков ред е неоснователно.По отношение на направеното от
ищеца оспорване истинността на представените документи-Рамков Договор от
11.06.2012г. и два броя служебни бележки-№7 и №8 за изнасяне на материали от
територията на фирма „***“АД,ответното дружество е заявило,че ще се ползва от
същите.
С
определение по реда на чл.374 от ГПК съдът е приел ,че предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД като частичен за сумата от 25 100лв., от
общо дължима сума в размер на 390 365лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от страна на ищеца и съставляваща стойността на
унищожен релсов път, които вреди са настъпили от действия по демонтаж на релсов
път с дължина около 1 км. до отклонение ***, кад.№***, възложени на работници
на ответното дружество „***“ООД,гр.Ловеч, ведно със законната лихва, е допустим
и следва да бъде разгледан по същество.
Приел е,че се касае за търговски спор
независимо от правната квалификация на предявения иск,не само предвид страните
по делото,които са търговци, но и с оглед обстоятелството, че главният предмет
на доказване по делото е свързан с основания предмет на дейност на ответното
дружество-„изкупуване, заготовка, промишлена преработка и реализация на
вторични суровини..“/съгласно представеното удостоверение за актуално съС.ие с
исковата молба /,а също касае и правоотношение,отнасящо се до търговска сделка,
свързана с този предмет на дейност,сключена с трето лице -„***“АД,гр.Пазарджик .
На осн.чл.219,ал.1 от ГПК вр.чл.220 от ГПК е конституирано като трето лице-помагач в
процеса на страната на ответника “***“ АД, гр.Пазарджик, ЕИК***, представлявано от управителите В.С.М.
и Г. С.М., заедно и поотделно.Преписи от писмения отговор на ответното
дружество, съдържащ молбата по реда на чл.219,ал.1 от ГПК, ведно с препис от
исковата молба , Допълнителната искова молба /ведно с молба по чл.219 ГПК/, както и Допълнителния писмен отговор,
са връчени на третото лице- помагач “***“ АД, гр.Пазарджик, ЕИК***.
Третото лице-помагач не е взело становище
по предявения иск,не е направило възражения и не е представило доказателства.
На основание чл.193,ал.1 от ГПК е открито
производство по оспорване истинността на Рамков Договор от 11.06.2012г. и два броя служебни бележки №7/29.06.2012г. и
№8/05.07.2012г. за изнасяне на материали от територията на фирма „***“АД,с.***,
представени от ответното дружество.
Изискано
и приложено е заверено копие от изпълнително дело №***/2010г. по описа на ЧСИ
Т.К. с район на действие Пл.ОС.
Окръжният съд, като прецени доводите,
изложени от страните и доказателствата по делото, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от представените писмени
доказателства и приложеното изпълнително дело № ***/2010г. по описа на ЧСИ Т.К.
с район на действие Пл.ОС ищцовото дружество „***“ЕООД, гр.Плевен е станало
собственик по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от
15.03.2010 г. по същото изпълнително дело на подробно описани поземлени имоти,
заедно с изградените и съществуващи в североизточната част на поземлен имот,
находящ се в с. ***, общ. Плевен – в съответните ид. части, целият с площ от
173,040 дка по скица, а по нотариален акт 153,918 дка, съставляващ имот № *** в
местността „***“ – разтоварище със складова база, както и ж.п. линии /до
отклонението *** – ***/, както и описани движими активи, находящи се в имота, в
експлоатация от 2003 година. В Постановлението за възлагане са описани изрично
ж.п. линии с кадастрален № *** и № ***, находящи се в следните имоти: 1. Имот,
находящ се в землището на с. ***, обл. Плевен, в местността „***“ с площ от
2,753 дка, с ЕКТТ ***, съставляващ имот № *** при описани граници и 2. Имот,
находящ се в землището на с. ***, обл. Плевен, в местността „***“ с площ от 8,533
дка, с ЕКТТ ***, съставляващ имот № *** при описани граници, с начин на трайно
ползване ж.п. линия. Имотите, ведно с находящите се в тях ж.п линии и движими
активи са закупени общо за сумата от 45200 лв. Постановлението на ЧСИ Т. К. е
влязло в сила на 22.03.2010 година. Към Постановлението за възлагане, като
заверено копие, по делото са представени и 2 броя скици във връзка с процесните
ж.п. линии.
Основният спорен по делото въпрос е
налице ли е хипотезата на чл.49 от ЗЗД, а именно, налице ли е непозволено
увреждане и настъпили имуществени вреди за ищеца ,следва ли да бъде заплатено
обезщетение от ответното дружество за претърпените от ищцовата страна
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на унищожен релсов път, а именно
ж.п. линии, находящи се в гореописаните недвижими имоти до отклонението *** – ***
с дължина около 1 километър, в резултат на възложени на работници на ответното
дружество действия във връзка с демонтажа на релсовия път, ведно със законната
лихва.
Видно от представените като заверени копия
Постановления на РП – гр. Плевен от 11.09.2013 г. по досъдебно производство №
207/2012 г., Постановление на Апелативна прокуратура – гр. Велико Търново от
24.09.2013 г., Постановление за спиране на досъдебно производство № 207/2012 г.
от 30.12.2015 г., Определение от 19.01.2016 г. на ПОС по реда на чл.244 ал.5 от НПК по ЧНД № 29/2016 г. по описа на същия съд, е образувано наказателно
производство първоначално по описа на Районна прокуратура – гр. Плевен на
26.07.2012 г. за извършено престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НК.
Впоследствие е образувано досъдебно производство № 207/2012 г. по описа на ОП –
гр. Плевен, като с цитираното постановление на прокурор в ОП – гр. Плевен – Г.
Асенов от 11.09.2013 г. са изпратени материалите по досъдебното производство по
описа на ОП – гр. Плевен по компетентност на РП – гр. Плевен за продължаване на
производството, съобразно събраните доказателства. Впоследствие с писмо от
17.09.2013 г. на ОП – гр. Плевен е повдигнат спор относно подсъдността на
досъдебно производство № 207/2012 г. по описа на същата прокуратура, което е
водено по чл.196а вр. чл.195 ал.1 т.4 от НК, като наблюдаващият прокурор от ОП
е приел, че липсва един от кумулативно предвидените от закона признаци за
деяние, представляващо „особено тежък случай“. С Постановление на прокурор в АП
– гр. Велико Търново от 24.09.2013 г. е разпоредено надзора и ръководството по
ДП № 207/2012 г. по описа на ОП – Плевен да се осъществява от прокурор от
същата прокуратура, с оглед доказателства за извършено престъпление по чл.196а
от НК.
На 30.12.2015 г. с Постановление на ОП – гр. Плевен е
спряно наказателното производство № 207/2012 г. по описа на ОП – гр. Плевен,
като това постановление на ОП – гр. Плевен е отменено с определение на ПОС от
19.01.2016 г. по ЧНД № 29/2016 г. по описа на ПОС по реда на чл.244 ал.5 от НПК.
Видно от всички тези доказателства е
налице образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това,
че през периода 01.07.2012 г. - 03.07.2012 г. в землището на с. ***, обл.
Плевен чрез използване на технически средства – резаци и МПС, е отнел чужди
движими вещи – 1,5 км. по дължина ж.п. линии от владението „***“ЕООД, гр.Плевен,
без съгласието на представителния орган на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери – престъпление
по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НК вр. чл.194 ал.1 от НК. Впоследствие е
променена и правната квалификация на деянието. Пл.ОС е приел, че е
незаконосъобразно обжалваното постановление на ОП – Плевен за спиране на
досъдебното производство, като е отменил същото и е върнал делото на
прокуратурата за продължаване на разследването.
Към настоящия момент не са представени
доказателства във връзка с установяване на конкретния извършител на посоченото
деяние, съставляващо престъпление по смисъла на НК.
По делото са представени писмени
доказателства – Констативен протокол № ***-ДА от 31.07.2012 г., съставен от
длъжностни лица от РИОСВ гр. Плевен, както и Разпореждане на основание чл.55
ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗМВР за отговорно пазене от 05.07.2012 г. От същите
документи е видно, че на 31.07.2012 г. в гр. Ловеч е извършена проверка с текущ
контрол на основание чл.119 от Закона за управление на отпадъците от ст. експерт
инж. Д.М.А. и в присъствието на служител при ОД на МВР гр.Плевен – Т.Н.Ц., като
от проверката е установено, че на площадка, находяща се в индустриална зона на
гр. Ловеч, бул. „***“ № ***, стопанисвана от ответното дружество „***“ООД,
гр.Ловеч, в източната част са открити съхранявани стоманени профили от ж.п.
релси и подкранови релси, които са с различни дължини от 4 метра до 16 метра,
като по думите на единият от управителите на ответното дружество – П. М.
релсите с дължина 16 метра се съхраняват на площадката повече от две години.
При извършване на проверката е представено копие на отчет от 05.07.2012 г., в
който под № *** е прието количество от 20,5 тона отпадъчна стомана –ж.п. релси
от „***“. В констативния протокол е посочено, че не е представен договор за
покупко-продажба на отпадъчните ж.п. релси и сертификат за произход на
отпадъците от ж.п. релсите. Същите са превозени и доставени на площадката от
товарен автомобил за скрап с водач Д. Д. и рег.№ ***, марка „***“ с хидравлична
щипка и контейнер за скрап. Също така е отразено, че видеонаблюдението на
площадката не работи и не могат да се видят записите от 05.07.2012 г.
За изясняване на делото от фактическа страна са
събрани гласни доказателства, както и са допуснати и назначени
съдебно-оценителна и съдебно-икономическа експертизи.
От заключението на вещото лице инж. А.С. по
назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на
процесното липсващо имущество без труд по наставянето на елементите към 2012 г.
е 325 307,05 лв./без ДДС/. Вещото лице е посочило, че се касае за изграден
наставов релсов път на отклонението в местността "***“ в землището на с. ***,
обл. Плевен с дължина по осовата линия 995 линейни метра, състоящ се от основно
трасе и отклонение. Същото вещо лице – инж. А.С. е изготвило и заключението по
назначената комплексна експертиза по досъдебно производство, образувано
първоначално по описа на РП – Плевен под № 1582/2012 г., приложено по делото
като писмено доказателство с исковата молба, като в заключението, изготвено във
връзка с образуваното досъдебно производство вещото лице е имало за задача да
установи, също така, дали намерените и описаните вещи в района на „***“ООД,
гр.Ловеч са с идентични характеристики на инкриминираното имущество по делото.В
заключението си, изготвено на 22.08.2012 г. по наказателното досъдебно
производство, вещото лице С. е посочило, че част от намерените и описани вещи
при извършения оглед в гр. Ловеч отговарят по вид на отнетите.
Изготвено е и заключение по поставените икономически
въпроси от страните от вещото лице Б.А. във връзка с представените от ответното
дружество писмени доказателства с писмения отговор, а именно: Рамков договор за
покупко-продажба от 11.06.2012 г., 2 бр. служебни бележки за изнасяне на
материали от територията на „***“ АД – гр. Пазарджик /конституирано като трето
лице – помагач в настоящото производство/ в базата в с. ***, обл. Плевен и Сертификат
за произход № 1/01.08.2012 г. От заключението на вещото лице Б.А., прието от
страните без възражения се установява, че представения и приложен като
доказателство по делото Рамков договор за покупко-продажба от 11.06.2012 г. не
е счетоводно отразен, като на вещото лице не е предоставена информация от
ответното дружество и третото лице – помагач за извършени плащания по този
договор. Също така, вещото лице след извършена проверка на счетоводните
документи при двете дружества е установило, че в периода от 11.06.2012 г. до
31.12.2012 г. няма издадена и осчетоводена фактура за продажба на скрап общо
32260 кг. общо на основание представените от ответника 2 бр. служебни бележки -
№ 7/29.06.2012 г. за предаден скрап от 11760 кг. и служебна бележка №
8/05.07.2012 г. за предаден скрап от 20500 кг.
Горепосочените писмени доказателства са представени от
ответното дружество във връзка с неговото възражение, че намерените при
извършената проверка на 31.07.2012 г. на площадката в индустриална зона в гр.
Ловеч, стопанисвана от ответника ж.п. релси от 20500 кг. -отпадъчна стомана, са
закупени от третото лице – помагач „***“ АД – гр. Пазарджик по силата на
сключения Рамков договор за покупко-продажба от 11.06.2012 г., за което е
изпратена и оферта за изкупни цени на вторични суровини от името на ответното
дружество до „***“ АД – гр. Пазарджик на 11.06.2012 г. За изнасяното желязо са
издадени представените 2 бр. служебни бележки № 7 и № 8 с подпис и печат на
представител на базата на дружеството, както и е издаден Сертификат за произход
на продаден скрап, в който фигурират и процесните 20500 кг. отпадъчна стомана.
По искане на ищцовата страна е открито производство по
оспорване истинността на представения Рамков договор за покупко-продажба от
11.06.2012 г. и 2 бр. служебни бележки - № 7/29.06.2012 г. и № 8/05.07.2012 г.
за изнасяне на материали от територията на фирма „***“ АД – гр. Пазарджик в
базата в с. ***.
При извършената проверка по реда на чл.194 ал.1 от ГПК, освен назначените съдебни експертизи са допуснати и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Т.И.И., който има
качеството на търговски пълномощник на ищцовото дружество, както и предишен
собственик на процесните имоти се установява, че от 2001 година имотът е бил
собственост на дружество с наименование „***“ – Плевен, чийто управител е бил
свидетелят Т.И.. В продължение на около 10 години е извършвана разтоварна
дейност на пропан- бутан цистерни по ж.п. линии от цяла Европа на ж.п. линия от
гара – с. ***. В този участък е имало общ коловоз с рафинерия„***“ ,Плевен до
първата стрелка, като след това е имало отклонение на ж.п. линията към имота на
„***“ и съответното разтоварище. Поради икономически проблеми дружеството „***“
е преустановило дейността си в края на 2009 г. и е преминало впоследствие
процедура по несъстоятелност. Процесният имот е закупен от ищцовото дружество „***“ЕООД,
гр.Плевен по силата на издадено Постановление за възлагане от ЧСИ Т. К. през
2010 г. Именно във връзка с дейността,извършвана преди закупуване на процесния
имот, управителката на ищцовото дружество е поканила свидетелят Т.И. да я
представлява като търговски пълномощника/по делото са представени съответните
пълномощни/, като идеята е била да се продължи извършването на първоначалната
дейност на дружество „***“. Инцидентът с изчезването на ж.п. релсите е започнал
през 2012 г., като първоначално тези ж.п. линии са били собственост на „***“ –
Плевен. Свидетелят И. посочва, че в този терен е имало различни предприятия и
единствен път, който е обслужвал всички тези фирми, като в края на месец юни
2012 г. свидетелят И. е получил телефонно обаждане от собственика на друга
фирма в същия участък – „***“ с предмет на дейност обработка на камъни. Това лице
е информирало свидетелят И., че работници с жълти жилетки демонтират ж.п.
релсите и ги режат. След това обаждане свидетелят И. е посетил базата и е
видял, че са рязани стрелките. Двата коловоза, които са в началото на терена,
собственост на „***“ЕООД, гр.Плевен са рязани почти до стрелката, която ги е
съединявала. 2/3 от релсите са нарязани, а останалите са били демонтирани.
Свидетелят И. посочва, че за демонтирането на релсите е използвана техника,
като релсите са товарени съвсем спокойно от работниците на товарен камион. След
този случай свидетелят И. ***, тъй като ж.п. линиите са били годни за употреба
и не са представлявали вторични суровини. Първоначално свидетелят И. ***, като
по повод на подадената жалба е уведомен, че са се обаждали и други лица чрез
телефон 112.през м.07.2012 г. свидетелят И. е отишъл в процесния имот, находящ
се в с. ***, който е към гара „***“ и тогава е видял камион, собственост на
ответното дружество „***“ООД, гр.Ловеч,
като работници са товарили релсите на този камион. Камионът е бил с марка „***“,
като свидетелят И. е записал рег. номер, проследил е камиона, като се е обадил
на съпругата си, която е отишла в РП – Плевен и е помолила за съдействие.
Свидетелят И. е обяснил, че е шофирал след камиона, който е доставил релсите в
базата на ответното дружество в гр. Ловеч. В този момент вече полицията е
дошла, като са извършили проверка на камиона и са задържали шофьора, управлявал
товарния автомобил. Свидетелят Т.И., също така, посочва, че е разговарял и с
други лица, чийто фирми извършват дейност в този регион и те са посочили, че в
продължение на 10 дни работници с жълти жилетки са рязали и товарили ж.п.
релсите. Свидетелят се е срещнал и разговарял с началника на охраната на
третото лице – помагач „***“ АД ,гр. Пазарджик – Г. И., който го е уведомил, че
това е станало от управителя на ответното дружество и че са рязани материали от
базата на „***“ АД – гр. Пазарджик. Свидетелят И. посочва, че след като „***“
АД – гр. Пазарджик са станали собственик на целия терен, дружеството е изпратило писмо до всички фирми, които имат
някакви материали на този терен, за да могат да си ги приберат. Свидетелят И. е
посочил, че е прибрал своите материали, като всичко е било демонтирано и нищо
не е останало,като на практика на терена на „***“АД не е имало жп.релси.Процесният
релсов път около километър и половина е изцяло собственост на „***“ЕООД,
гр.Плевен, като процесните ж.п. релси са били предмет и на издаденото от ЧСИ
Постановление за възлагане. Тези релси са водени и като актив на дружеството и
са плащани съответните данъци за това. Свидетелят посочва, че най-запознати с
управление на отпадъците са именно РИОСВ, които дават лиценз за извършване на
работа с вторични суровини, като най-важният документ за извършеното нарушение
е издадения констативен протокол от РИОСВ – Плевен от 31.07.2012 година.
По делото е разпитан като свидетел и шофьорът,
управлявал товарния автомобил „***“ – Д. Д., който е извършвал извозването на
процесните ж.п. релси до базата на ответното дружество в гр. Ловеч. От
показанията на този свидетел се установява, че действително на процесните дати е
извозван скрап – метални отпадъци, като свидетелят не може да посочи точно
колко курса е правил. Твърди, че са товарени железа, релси, арматури, като
камионът е бил снабден с кран за товарене. Отпадъците са разтоварени в базата
на ответното дружество в гр. Ловеч. Свидетелят Д. посочва, че неговият началник
му е разпоредил да натовари този скрап. Във връзка със задържането на шофьора Д.
Д. *** относно установяване на обстоятелствата за рязането на процесните релси
и тяхното натоварване и извозване до гр. Ловеч, свидетелят Д. посочва, че е бил
съпроводен с товарния автомобил с патрулка до Второ РПУ – Плевен, там е оставен
камиона, като е задържан и свидетеля Д. Д.. Същият е разпитван във връзка с
превозването на ж.п. релсите, като свидетелят е давал обяснения, след което е
бил освободен.
Разпитан е като свидетел и Ц.Ц., който работи като
газорезач при ответното дружество. От показанията на този свидетел се
установява, че той е прерязвал релсите, когато са били по-дълги. Тази дейност е
извършвана, след като релсите са доставяни в базата на „***“ООД, гр.Ловеч в гр.
Ловеч и свидетелят не знаел от къде същите са били докарани. Този свидетел също
е бил разпитван от служители на полицията в гр. Плевен. Впоследствие на
допълнително зададени въпроси свидетелят Ц. е посочил, че е рязал релси в с. ***,
обл. Плевен. При последващите зададени въпроси на свидетеля Ц., последният е
посочил, че е ходил 5-6 пъти до с. ***, като са направени 2-3 курса за
извозване на релсите от с. *** до гр. Ловеч.
По делото са разпитани в качеството на свидетели и
лицата, извършили проверката, отразена в Констативен протокол от 31.07.2012 г.
– Д.М.А. – ст. експерт при РИОСВ – Плевен и Т.Н.Ц. – служител при ОД на МВР –
Плевен. От разпита на тези свидетели се установява, че е възложено извършването
на извънредна проверка от директора на РИОСВ – Плевен в обекта, находящ се в
гр. Ловеч, индустриална зона, бул. „***“ № 10, стопанисван от „***“ООД,
гр.Ловеч.
Свидетелят Д.А. посочва, че той е изготвил
протокола от 31.07.2012 г., като подписът е негов за „лице, извършило
проверката“. Свидетелят А. е посочил, че неговата цел при извършване на
проверката е била да установи произхода на ж.п. релси, които са нарязани на
парчета, като по някои от тях е имало следи от бетон. Това, което е намерено е
описано в протокола, като са дадени съответните предписания за извършените
нарушения. Изготвен е доклад до директора на РИОСВ – Плевен. Свидетелят А.
посочва, че на втория или третия ден от извършване на проверката е представен
от ответната страна договор за покупко-продажба и сертификат за произход. При
извършване на проверката проверяващите не са могли да включат видеонаблюдението.
Също така, свидетелят не може да посочи, дали действително на проверяваната
база е имало 20 тона релси, всички с бетон, като е посочил, че е имало кантарни
бележки и съответното обстоятелство е установявано по превозните документи.
Свидетелят Т.Н.Ц. – служител при ОД на МВРгр.Плевен
също е присъствал при извършване на проверката на процесната база, стопанисвана
от „***“ООД, гр.Ловеч. Свидетелят поддържа изцяло изложеното в протокола, под
който се е подписал. В констативния протокол са описани съответните нарушения,
като проверката е извършена във връзка с образуваното досъдебно производство за
кражба на ж.п. релси.
Като свидетел е разпитан и Стоян Борисов С. – бивш
служител на „***“ АД – гр. Пазарджик и бивш директор на базата на дружеството,
находяща се в с. ***. От показанията на този свидетел се установява, че
теренът, който е закупен от „***“ АД – гр. Пазарджик е бивша собственост на
предприятието „***“ – Плевен, като на територията на завода е имало релсов път,
който е завършвал на около 60-70 метра от външната ограда откъм пътя. Главният
релсов път е собственост на *** „***“, като това е отклонение от главния път,
влизащ на терена на „***“ АД – гр. Пазарджик. Същият релсов път минава и през
терена на ищцовото дружество „***“ЕООД, гр.Плевен, собственик на съседния терен
на „***“ АД – гр. Пазарджик. Свидетелят посочва, че ответното дружество се
занимава с изкупуване и извозване на скрап, като „***“ АД – гр. Пазарджик е
извършила демонтаж поетапно на намиращия се на нейна територия релсов път. Във
връзка с демонтирането на релсите в терена, собственост на ищцовото дружество,
свидетелят установява, че охранителите са забелязали зад оградата някаква
активност, като са се обадили на тел.112, но свидетелят няма информация кой е
извършил тези действия и дали това са служители на ответното дружество „***“ООД,
гр.Ловеч. Впоследствие е извършвано разследване, като са идвали служители на полицията
в базата на дружеството в с. ***, като подаване на оплаквания от различни фирми
в процесния участък е започнало разследване. Свидетелят посочва, че е подписал
и представения договор за покупко-продажба от 11.06.2012 г. за „продавач“,
представен от ответното дружество.
Във връзка с откритото производство по оспорване
истинността на Рамковия договор за покупко-продажба от 11.06.2012 г. и 2 бр.
служебни бележки за изнасяне на материали от територията на „***“ АД – гр.
Пазарджик в с. *** са представени в оригинал същите документите от ответното
дружество в съдебно заседание, проведено на 19.02.2018 г. и е извършена
констатация между представените в оригинал документите и приложените по делото
като писмени доказателства с отговора на исковата молба заверени копия от
същите документи на л.56 и л.57 от делото, като е налице идентичност между
оригиналите и представените заверени копия.
В съдебно
заседание, проведено на 19.02.2018 г. е извършено изменение на предявения иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД от страна на ищеца, като на основание чл.214 ал.1
от ГПК е допуснато изменение относно размера на предявения иск, като същият
следва да се счита за предявен за сумата в размер на 100 010,00 лв., като
частична претенция от общо дължимата сума в размер на 390 365,00 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди от страна на
ищцовото дружество и съставляваща част от стойността на унищожен релсов път с
дължина около километър до отклонение с. *** – ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Предвид така събраните по делото доказателства и с
оглед тяхната преценка поотделно и в съвкупност, Окръжният съд намира, че
предявеният частичен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съобразно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от него
при и по повод изпълнение на тази работа.
На първо място, по делото е безспорно установено, че
ищцовото дружество е собственик на релсов път – ж.п. релси с посочени по-горе
координати, съгласно издадено Постановление за възлагане на недвижим имот от
15.03.2010 г. от ЧСИ Т. К. с район на действие ПОС по изп. дело № ***, като
процесните ж.п. релси се намират в землището на с. ***, обл. Плевен до
отклонението с. *** – ***, кадастрален № ***.
Безспорно е установено, също така, че са
извършени действия по демонтаж,рязане и транспортиране на процесните жп.релси от работници на ответното
дружество „***“ООД, гр.Ловеч, във връзка с изпълнение на тяхната работа,възложена
от техния работодател.
Видно от представените писмени
доказателства и гласни такива, при извършена проверка от РИОСВ – Плевен е
намерено количество от 20500 кг. отпадъчна стомана – релси – ж.п. на
територията на база, находяща се в гр. Ловеч, индустриална зона, стопанисвана
от ответното дружество. При извършената проверка не са представени никакви
доказателства за покупко-продажба на намерените отпадъци, както и сертификат за
произход.
Съдът намира, че представените впоследствие
и по настоящото делото писмени доказателства: Рамков договор за
покупко-продажба от 11.06.2012 г., както и 2 бр. служебни бележки, не
установяват обстоятелството, че процесните ж.п. релси, натоварени и извозени
като скрап са собственост на конституираното в настоящото производство трето
лице – помагач „***“ АД , гр. Пазарджик.
В хода на откритото производство по оспорване
истинността на тези писмени доказателства, съдът намира, че извършеното
оспорване е доказано.
На първо място, видно от съдържанието на представения
Рамков договор за покупко-продажба, предметът на същия договор са „отпадъци от
черни метали“, без конкретизация за техния вид и количество. От представените
служебни бележки № 7 и № 8 за изнасяне на материали от територията на фирма „***“
АД – гр. Пазарджик в базата в с. *** също е посочено, че от територията на
завода е изнесен метален скрап – стомана от демонтаж на метални съоръжения –
вишка. В случа, не са описани като предмет на отпадъчния материал ж.п. релси,
които са предмет и на настоящото производство. В представения Сертификат за
произход № 1/01.08.2012 г. също е посочено, че въз основа на тези служебни
бележки количествата отпадъци са съответно 11760 кг. и 20500 кг., като
отпадъците представляват метални съоръжения и разчистване на строителна
площадка в рамките на „***“ АД – гр. Пазарджик в с. ***, индустриална зона,
бивша база на „***“ – гр. Плевен.
От представеното Разпореждане на основание чл.55 ал.1,
ал.4 и ал.5 от ЗМВР е видно, че на 05.07.2012 г. е разпоредено от полицейски
орган на лицето Л. М.М., като управител на „***“ООД, гр.Ловеч да съхранява до
отпадане на необходимостта 20500 кг. ж.п. линии – отпадъчна стомана във връзка
с образувана преписка № 708/2012 г. по описа на Второ РПУ – Плевен.
Също така, от заключението на назначената
съдебно-икономическа експертиза се установява, че във връзка със сключения
Рамков договор за покупко-продажба и издадените 2 бр. служебни бележки № 7 и №
8, в счетоводствата и на двете дружества няма издадена и осчетоводена фактура
за продажба на метален скрап общо от 32260 кг.
Окръжният съд намира, че представеният договор за
покупко-продажба е частен диспозитивен документ, а представените 2 бр. служебни
бележки № 7 и № 8 представляват частни свидетелстващи документи, които се
ползват с доказателствена сила само, когато издателят им удостоверява неизгодни
за себе си факти. Частният свидетелстващ документ не се ползва с никаква
доказателствена сила, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си
факти и не може да се противопостави на страната, която не го е подписала. При
частните свидетелстващи документи, защитата срещу тяхната материални доказателствена
сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документ,
защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое
вътрешно убеждение, съобразно всички събрани по делото доказателства.
Предвид изложеното, Окръжният съд намира, че с оглед
на всички събрани по делото доказателства следва да се приеме, че процесните
ж.п. релси не са били собственост на третото лице –помагач „***“ АД, гр.
Пазарджик, като въпреки откритото производство по оспорване на тяхната
истинност по смисъла на чл.193 от ГПК, съдът не е обвързан с доказателствената
сила на тези документи, а я преценява съобразно всички данни по делото.
Именно поради тази причина, Окръжният съд приема, че
така представените писмени доказателства от страна на ответното дружество не
установяват твърденията, че намерените в базата, стопанисвана от ответника в
гр. Ловеч отпадъчни материали – ж.п. релси от 20 500 кг. не са собственост на
ищцовото дружество, а са закупени, съгласно представения Рамков договор и 2 бр.
служебни бележки от третото лице – помагач „***“ АД гр. Пазарджик.
В хода на съдебното дирене е установено по безспорен
начин, че именно работници на ответното дружество са извършили демонтажа на
ж.п. релсите, тяхното нарязване, натоварване и транспортиране до площадката на
ответника, находяща се в гр. Ловеч. Именно във връзка с тези действия е е образувано досъдебно производство по описа
на ОП – Плевен за извършена кражба.
На следващо място в резултат на тези действия са
настъпили имуществени вреди за ищеца.
За да е налице хипотезата на чл.49 от ЗЗД следва да са
настъпили вреди в патримониума на пострадалия, същите да са причинени при или
по повод изпълнение на работа, възложена от ответната страна, като изпълнителят
на работата да е осъществил вредоносните действия виновно. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е отговорност на възложителя, който не отговаря лично за свои
действия или бездействия, а за такива, причинени от лицето, на което е
възложена съответната работа.
Касае се за безвиновна отговорност от страна на
ответното дружество.
По отношение на размера на причинените вреди, съдът
намира, че следва да се възприеме заключението на вещото лице по назначената
съдебно-оценителна експертиза в хода на съдебно дирене.Съгласно заключението на
в.л. А.С. стойността на процесните ж.п. релси към 2012 г. е 325 307,05 лв.
без ДДС, а с ДДС сумата е 390 365 лв.
Предвид изложеното, следва да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на „***“ЕООД, гр.Плевен сумата 100 010,00 лв. –
частична претенция от общо дължима сума
в размер на 390 365лв., като обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди,представляващи стойността на унищожен релсов път, с дължина около един километър до отклонение
с. *** – ***, кадастрален № *** ,в резултат на възложена работа от страна на „***“ООД,
гр.Ловеч на негови работници и служители по демонтаж на релсовия път, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, съдът намира, че не следва
да се присъждат съдебни разноски в полза на ищцовата страна, съобразно
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, тъй като присъждане на такива разноски не е
поискано.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.49 от ЗЗД „***“ООД, гр.Ловеч, ЕИК***,
представлявано от управителите М.П. М., Л.
М.М. и П. М.М., заедно и поотделно ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ЕООД, гр.Плевен,
ЕИК***, представлявано от управителя Н.В.К. сумата 100 010,00 лв./частичен иск/ от общо дължима сума в размер на
390 365 лв. ,като обезщетение за причинените на „***“ЕООД, гр.Плевен, имуществени вреди,представляващи стойността на
унищожен релсов път /жп.релси/, с дължина около един километър до отклонение с.
*** – ***, кадастрален № ***,настъпили при и по повод изпълнението на възложена
работа от страна на „***“ООД, гр.Ловеч на работници по демонтаж на релсовия път, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -20.09.2016г.
до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето-лице помагач „***“ АД гр. Пазарджик, ЕИК***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: