Р Е Ш Е Н И Е
№ 601/25.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВА ПЕЛОВА
2.
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при участието на секретаря Антоанета
Метанова и участието на прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от
съдия Хубчева к.а.н. дело № 748
по описа за 2023 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Заместник
– директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на
НАП) – Пловдив, подадена чрез юрисконсулт М.Ч. – Д., срещу Решение № 300 от 26.06.2023
год. постановено по административно-наказателно дело № 1675 от 2022 год. по
описа на Районен съд - Пазарджик, в частта, с което е отменено Предупреждение №
630052-F630596 от 28.03.2020
год., издадено от Заместник – директора на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите, с което ЕТ „Жери – Кирил Жерев“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Раковски“ № 11,
представлявано от К. Г. Ж. е предупреден на основание чл. 28, б. „а“ от ЗАНН,
че при последващо извършване на същото по вид нарушение ще му бъде наложено
административно наказание, относно нарушения, свързани с невключване на
кредитни известия, по точки от 1 до 5, издадени от „Загорка“ АД и по точки от
15 до 24, издадени от „Кока-Кола ХБК България“ АД и „Михалково“ АД.
В касационната жалба се излагат оплаквания
за неправилност на обжалваното решение, в посочената му част, като се моли за
неговата отмяна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
две съдебни инстанции, предвид приложения на гърба на л. 8 от настоящото дело
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК,
алтернативно възразява за прекомерност на претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение като моли същото бъде намалено до законоустановения
минимум.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател поддържа жалбата като излага аргументи за неправилност на
оспореното първоинстанционно решение, в оспорената му част и вместо него съдът
да постанови друг, с който да потвърди процесното предупреждение в посочената
част. Претендира присъждане на на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – ЕТ „Жери – Кирил Жерев“,
представлявано от К. Г. Ж., чрез адв. Д.Ю.К. – П., редовно призован, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. Представил е отговор на
касационната жалба с вх. № 18409 от 31.07.2023 год. и писмено становище с вх. №
7680 от 26.09.2023 год., оспорва
касационната жалба с доводи за нейната неоснователност
и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски, с оглед представения Договор № 65/6 от 14.07.2023 год. за
осъществяване на правна защита и съдействие от Адвокатско дружество „д-р
Петков, Проданов и Партньори“, пълномощно за преупълномощаването на адв. К. - П.,
фактура за извършеното плащане по Договор № 65/6 от 14.07.2023 год. (от л. 27
до л. 29, включително от настоящото дело).
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик се присъединява към становището на касационния жалбоподател. Счита, че
решението, в оспорената му част, е неправилно.
Административен съд - Пазарджик, ХII-ти
състав, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано
лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен
акт, в обжалваната му част, а разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд -
Пазарджик е образувано по жалба на ЕТ „Жери – Кирил Жерев“, представлявано от К.
Г. Ж., подадена чрез адв. К. – П., против Предупреждение № 630052-F630596 от
28.03.2020 год., издадено от Заместник – директора на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите, с което ЕТ „Жери – Кирил Жерев“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Раковски“ №
11, представлявано от К. Г. Ж. е предупреден на основание чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, че при последващо извършване на същото по вид нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, относно нарушения, свързани с невключване
на кредитни известия, по т. 1 до 24, без т. 9, за нарушение на чл. 124, ал. 5
от ЗДДС. Пред настоящата касационна инстанция решението се обжалва в частите му
по отношение на точки от 1 до 5, издадени от „Загорка“
АД и по точки от 15 до 24, издадени от „Кока-Кола ХБК България“ АД и
„Михалково“ АД, в останалата част е влязло в сила.
От фактическа страна първоинстанционният
съд е приел, че едноличният търговец е регистриран по ЗДДС лице, което
осъществявало търговия на едро и дребно с бира, друг алкохол, безалкохолни
напитки и пакетирани захарни изделия в град Велинград. За целта стоките му били
доставяни за продажба от различни търговци. В случая това са били „КОКА КОЛА
ХБК БЪЛГАРИЯ“ АД, „Загорка“ АД и „Михалково“ АД. През 2020 год. инспектор по
приходите към ТД на НАП е започнал проверка на търговеца, както и на
контрагентите му по повод издадени от тях кредитни известия (КИ) към него. М.
Б., в качеството й на инспектор по приходите при териториалната данъчна
администрация е приела, че жалбоподателят, в качеството си на получател по
фактури за доставки, издадени от „Загорка“ АД (от т. 1 до т. 5), „КОКА КОЛА ХБК
БЪЛГАРИЯ“ АД (от т. 15 до т. 22) и „Михалково“ АД (от т. 23 до т. 24), не е
отразил в дневника си за покупки издадените за данъчен период месец февруари 2020
год., от посочените доставчици, кредитни известия, в посочения им размер, което
е довело до невнасяне на ДДС за данъчен период февруари 2020 год., а КИ за контрагента
„Загорка“ АД, описани в т. 1, т. 23, т. 4 и т. 5 са били отразени в дневника за
покупки за данъчен период месец март 2021 год. към подадената справка –
декларация с вх. № 13001786049 от 14.04.2021 год., останалите КИ не са отразени
в дневник покупки и към датата на приключване на проверката за установяване на
факти и обстоятелства, приключила с протокол № КД-73№П-16001320167710-073-001
от 06.08.2021 год. Като дата
на извършване на нарушението е посочен 17.03.2020 год. в гр. Пловдив, ИРМ –
Пазарджик и открити в хода на извършени насрещни проверки на процесните
контрагенти. На едноличния търговец е изготвена покана изх. № 18734 от
01.10.2021 год. за съставяне на Актове за административни нарушения и връчена
по електронен път на 08.10.2021 год. Съставен е АУАН № F630596 от 08.10.2021 год. от М. Д. Б., в
качеството й на инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик,
получен на 11.10.2021 год., лично от управителя на едноличния търговец. Въз
основа на така съставения АУАН е издадено и процесното предупреждение от
Заместник-директора на ТД на НАП - Пловдив, с което ЕТ „Жери – Кирил Жерев“ е
предупреден, че при последващо извършване на същото по вид нарушение, ще му
бъде наложено административно наказание относно нарушения, свързани с
невключване на кредитни известия, по посочените точки, за нарушение на чл. 124,
ал. 5 от ЗДДС.
От правна страна първоинстанционният съд е
приел, че АУАН и предупреждението са издадени от компетентни органи, в кръга на
техните правомощия, но при разглеждане на спора по същество е достигнала до
извод за незаконосъобразност на акта поради допуснати съществени процесуални
нарушения. Изложил е мотиви, че административно-наказващия орган подробно не е
описал нарушенията и обстоятелства, при които са извършени. В тази връзка е
посочил, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от същия закон, тъй като в АУАН и в предупреждението
не е посочена датата на получаване на всяко кредитно известие от жалбоподателя,
което обстоятелство е свързано с факта на получаване на известието, поради
което неправилно е издаден обжалваният пред районният съд акт, предвид
посоченото нарушение по чл. 124, ал 5 от ЗДДС. Освен установено е констатирал,
че данъчният орган не е изложил необходимия обем от съображения относно
маловажността на случая и приложението на института на чл. 28, ал. 2, т. 5,
предл. второ от ЗАНН, за да се извърши преценка за наличие на отрицателните
предпоставки за освобождаването на нарушителя от отговорността.
Решението е правилно.
Настоящият касационен състав споделя изцяло
посочените изводи на Районен съд - Пазарджик. Посочената в АУАН и предупреждението
като нарушена законова разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително
издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Видно от
разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника за покупки се отнася
до получени кредитни известия. Следователно, след като липсата на установяване
на факта на получаване на КИ, не могат да се извлекат датите, на които данъчно
регистрираното лице ги е получило. В тази връзка, задължение на административно
- наказващия орган е да установи факта на получаване от лицето на кредитното
известие. В случая и в АУАН, и в предупреждението липсват констатации, че
едноличният търговец е получил кредитни известия от посочените по-горе доставчици.
В двата административни акта не е конкретизирано, че ответната страна е получила
данъчните документи – КИ, както и датата на получаването им. В тях изобщо не е
засегнат този въпрос. Едва в хода на съдебното дирене пред районния съд, по
искане на процесуалния представител на административно-наказващия орган, са
ангажирани допълнителни доказателства, от които да се установи дали на
едноличния търговец са изпратени посочените в предупреждението кредитни
известия и съответно дали има информация кога същите са получени от ответника
по касация, но ангажирането им в съдебна фаза не може да санира пропуска на
органа при издаване на двата акта. Ето защо, административно - наказващият
орган не е установил твърдените от него факти и обстоятелства, за което е била
негова доказателствената тежест, т.е. не е доказал обективното задължение на
данъчно регистрираното лице да отрази КИ в дневника за покупките. Предвид
липсата на доказателства за изпращане на КИ, както и установяване на датата на
получаването им от едноличния търговец, то правилен е изводът на съда за
незаконосъобразност на оспореното предупреждение, с оглед разпоредбите на чл.
42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от същия закон.
Предвид изложеното, като е отменил
оспореното предупреждение, досежно обжалваната му част, Районен съд - Пазарджик
е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора основателна е
претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата
касационна инстанция. Същите са заявени своевременно – преди приключване на
устните прения по спора и са доказани с Договор № 65/6 от 14.07.2023 год. за
осъществяване на правна защита и съдействие от Адвокатско дружество „д-р
Петков, Проданов и Партньори“, пълномощно за преупълномощаването на адв. К. - П.,
фактура за извършеното плащане по Договор № 65/6 от 14.07.2023 год. (от л. 27
до л. 29, включително). Заявени са в размер на 180,00 (сто и осемдесет) лева, с
ДДС за осъществената правна защита на едноличния търговец, но предвид
направеното възражение от касационния жалбоподател за прекомерност на
акцесорната претенция, съдът следва да я намали. Аргументите за това са, че по
касационното оспорване е проведено едно открито съдебно заседание, в което не е
взел участие пълномощника на ответника. По делото е депозирано писмено
становище, в което не са изложени подробни съображения досежно
неоснователността на касационната жалба. Същите са общи и съдът не може да
приеме, че отделеното време за изготвянето на становището отговаря на
претендирания адвокатски хонорар. Отделно от изложеното следва да се посочи, че
спорът не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо, заявеният
размер от ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение за
настоящата касационна инстанция следва да бъде определен, на осн. чл. 63д от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, представляваща
разноски за един адвокат. Заплащането на посочената сума следва се възложи в
тежест на Национална агенция по приходите, гр. София.
Воден от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Административен съд - Пазарджик, ХII-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 300 от 26.06.2023 год.
постановено по административно-наказателно дело № 1675 от 2022 год. по описа на
Районен съд - Пазарджик, в частта, с което е отменено Предупреждение №
630052-F630596 от 28.03.2020 год., издадено от Заместник – директора на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите, с което ЕТ „Жери – Кирил Жерев“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Раковски“
№ 11, представлявано от К. Г. Ж. е предупреден на основание чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, че при последващо извършване на същото по вид нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, относно нарушения, свързани с невключване
на кредитни известия, по точки от 1 до 5, издадени от „Загорка“ АД и по точки
от 15 до 24, издадени от „Кока-Кола ХБК България“ АД и „Михалково“ АД.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, гр. София да заплати на
ЕТ „Жери – Кирил Жерев“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Раковски“ № 11, представлявано от К. Г. Ж., сума в размер на 150,00
(сто и петдесет) лева, представляваща разноски за един адвокат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)