Решение по дело №1362/2020 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№...........................

Гр. София, 24.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание при закрити врата, проведено на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА 

при секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1362 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.625 и сл. ТЗ.

 

Подадена е молба по чл.625 ТЗ от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда за откриване на производство по несъстоятелност на М.П. ЕООД на основание неплатежоспособност.

Молителят твърди, че ответникът има непогасени задължения  за заплащане на трудови възнаграждения към повече от една трета от служителите си, като забавата на плащане е продължила повече от два месеца. Твърди да е извършил проверка в рамките на законовите правомощия на агенцията, като на ответното дружество са дадени съответни предписания във връзка с изплащане на възнагражденията. В отговор на предписанията ответникът чрез законния си представител е направил признание, че е в невъзможност да изпълни задълженията си. Молителят твърди, че ответното дружество не разполага с достатъчно ликвидно имущество, за да покрива текущите си задължения, както и че имуществото му е недостатъчно да покрие паричните му задължения.

            Ответникът, призован по реда на чл.50, ал.2 ГПК не е депозирал отговор и не взема становище по делото.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

По аргумент от чл.608, ал.1 и 3 ТЗ откриването на производство по несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено от доказване по делото от страна на молителя, че има изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от  и/ или отнасящи се до търговска сделка или последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и от установяване по делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или частни държавни вземания, или задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не са изпълнени в продължение на повече от два месеца, като законът установява презумпции за наличие на състоянието при  спиране на плащанията на задължения от посочения вид, неизпълнение на задължението за обявяване на годишни финансови отчети за период от три години преди датата на подаване на молбата за откриване на производство, както и в случаите, в които вземания на кредитор, установени с влязъл в сила съдебен акт, са останали частично или изцяло неудовлетворени в хода на образувано изпълнително производство за принудителното им събиране в продължение на повече от 6 месеца.

Установените от закона презумпции служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че затрудненията му са временни.

От вписванията в търговския регистър се установява, че ответникът по молбата има качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, а именно еднолично дружество с ограничена отговорност, което е учредено през 2016 г.. Съгласно вписванията и заключението на икономическата експертиза, търговската дейност на ответника е производство на обувки и други изделие от кожа и търговия.

От служебно изисканите справки от Агенция по вписвания, СДВР и НАП се установява, че за ответника не са открити вписвания, отбелязвания и заличавания в имотния регистър и няма регистрирани ППС като негова собственост. Установява се, че не са извършвани данъчни ревизии, но за събиране на публични задължения в общ размер на 149063,54 лв. са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК чрез запор върху банковите сметки на дружеството по постановление от 10.08.2020 г. на публичен изпълнител.

С молбата са представени съставени от ответното дружество ведомости за заплати за периода м.03.2020 г. – м.05.2020 г., заверени от представляващия дружеството, от които се установява начисляването на трудови възнаграждения на служители. Ведомостите не съдържат подпис на служители за получаване на сумите, поради което и установяват единствено възникване на задълженията на ответника, но не и тяхното погасяване.

Представени са протоколи от извършени проверки от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда по отношение на ответното дружество съответно на 08.05.2020 г, 19.05.2020г., 27.05.2020 г. и 15.06.2020 г., в които е констатирано неизплащане на начислените за м.март, април и май 2020 г. трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. В хода на проверките ответното дружество е направило изявление чрез своя законен представител- управителя Е.Г.в писмена форма на датата 20.06.2020 г., което съдържа признание, че за периода на проверката март-май 2020г., както и за м.февруари 2020 г., дружеството не е изплатило възнагражденията на работниците и служителите, като поради намаляване на поръчките от страната и чужбина е и в невъзможност да ги изплати. В хода на процеса не са представени доказателства за изплащане на начислените възнаграждения и обезщетения след 20.06.2020 г.

Установява се от представената справка от НАП, че ответното дружество има непогасени задължения за данъци върху доходите от трудово правоотношения, задължения за здравноосигурителни вноски, държавно обществено осигуряване по подадени от него декларации, дължими за периода 01.01.2020 г. – 10.08.2020 г. в размер на 156712,51 лв., от които 150971,78 лв. главница и 5740,73 лв.

От заключението на приетата по делото икономическа експертиза, която е работила единствено въз основа на представените по делото ведомости за заплати, предоставена от НАП информация за задължения и подадени декларации и обявените ГФО в търговския регистър за 2016, 2017 и 2018 г., поради липса на оказано съдействие от ответното дружество, се установява, че за периода от учредяването му до 2018 г., включително, то осъществява дейност, от която генерира положителни финансови резултати. За 2019 г. дружеството е подало годишна данъчна декларация, в която също е декларирана печалба, като за тази година не е подаван за обявяване годишен финансов отчет. Установява се въз основа на справките декларации по ЗДДС, че през 2020 г. ответното дружество е извършвало дейност, като за периода януари – април 2020 г.  е декларирало продажби и покупки съответно на стойност 639253,84 лв. и 646836,77 лв.Считано от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. са декларирани нулеви приходи от продажби, като за м.07 и 08.2020 г. не са подавани справки –декларации по ЗДДС. Установява се, че за 2020 г. дружеството има натрупани публични задължения за данъци и осигурителни вноски, в размерите, посочени в справките на НАП, както и задължения за трудови възнаграждения за м.март – май 2020 г. в общ размер на 186743,70 лв., представляваща нетна сума за изплащане на работниците.

Съгласно представените по делото Вътрешни правила за работната заплата, утвърдени от управителя на ответното дружество през 2016 г., съответно заверени на 20.05.2020 г., възнагражденията се изплащат ежемесечно на два пъти, като окончателното плащане се извършва до 25-о число на месеца, поради което и съдът приема, че е настъпил падежа на всички задължения за заплащане на трудови възнаграждения за месеците март, април и май 2020 г., като предвид недоказване от страна на ответника, който носи тежестта, тези възнаграждения да са платени, то и съдът намира, че по делото се установяват предпоставките на презумпцията за неплатежоспособност по чл.608, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Установява се, че преди настъпване на падежа на задълженията за трудови възнаграждения на служителите, ответникът е спрял плащанията на публичните си задължения за данъци и осигурителни вноски във връзка с трудовите правоотношение на работниците и служителите си, като неплатени са останали всички задължения с падеж след 25.02.2020 г., поради което и се установяват и предпоставките на презумпцията за неплатежоспособност по чл.608, ал.3 ТЗ.

Ответникът, който носи тежестта да обори презумпциите не установява по делото, че затрудненията му са временни.

Към 21.09.2020 г. вещото лице е установило, че всички регистрирани трудови договори са прекратени, като предвид обстоятелството, че след м.април 2020 г. дружеството, което е регистрирано по ДДС, не е декларирало осъществяване на продажби, съдът приема, че е преустановило дейността си, като състоянието му е необратимо и трайно, поради което и по отношение на него следва да се открие производство по несъстоятелност.

Съдът намира, че състоянието на неплатежоспособност е възникнало считано от  26.02.2020 г., когато ответникът е изпаднал в забава на плащанията на задълженията си за осигурителни вноски и данъци върху доходите, дължими във връзка с трудовите правоотношения, от които момент следва да се приеме, че е дружеството е преустановило плащанията си.

По делото липсват доказателства, че ответникът има налично ликвидно имущество, което да покрие началните разноски за възнаграждение на синдик и издирване и оценка на имуществото. Кредиторите и длъжникът не са привнесли началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок /определение по чл.629б ТЗ/, поради което по отношение на ответника следва да бъде постановено решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.

Така мотивиран, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

            ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на М.П. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***  и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА– 26.02.2020 г.

            ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ,  по отношение на М.П. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***  .

            ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ М.П. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на М.П. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на М.П. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 

СПИРА производството по т.дело №1362/2020 г. по описа на СГС, VI-21 състав.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

            ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър, както и в имотния регистър, на основание чл.622 от ТЗ.

 

 

                        СЪДИЯ: