Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Ловеч, 21.10.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
– Ловеч, наказателна колегия, в открито
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА
КАЗАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ АНАСТАСОВ
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл. съдия
при
участието на секретар Веселина Василева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Гюрчев ВЧНД № 298 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл. 341 във вр. с чл. 318 от НПК.
С Протоколно определение от 13.07.2020 г., постановено
по НЧХД № 326/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч, съдът на основание чл.
250, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК прекратил
наказателното производство.
Недоволен от така постановения
съдебен акт останал М.А.М., чрез
процесуалния му представител – адв. Х.Н., като го обжалва поради неговата незаконосъобразност.
Сочи, че съдът неправилно е приел, че тъжбата е подадена след изтичане на
шестмесечния преклузивен срок от узнаване на престъплението. Релевира, че
тъжителят се е запознал със съдържанието на писмената жалба, в която според
последният се съдържат клеветнически твърдения, на 05.12.19 г., а не на
23.04.2020 г., както районният съд неправилно е приел. Така, доколкото тъжбата
е подадена на 15.04.2020 г., счита, че същата се явява подадена в срок. Моли
обжалваният съдебен акт да се отмени и делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В законоустановения срок не е
постъпило възражение от подсъдимия Н.С..
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
процесуалния си представител адв. Х.Н. ***, като излагат становище, че
поддържат изложеното в жалбата.
Въззиваемият Н.С. се явява лично и с адв. М.И. ***,
като оспорват жалбата и сочат, че жалбоподателят не е подал тъжбата си в
шестмесечен срок от запознаването му с жалбата, поради което обжалваното
определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 319 от НПК, от лице,
имащо право на жалба и срещу съдебен
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима.
Въззивната
инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба и събраната по делото
доказателствена съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Наказателното производство № 326/2020 г. по описа на
РС-Ловеч е образувано във връзка с тъжба, подадена от М.М. против Н.С. за престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 и т. 3, предл. 1 във вр. с чл. 147, предл. 2
от НК за това, че в жалба от 03.04.2019 г. до районната прокуратура и началника
на РУ на МВР-Ловеч е вписал обстоятелства, с които преписва на М. престъпление
по чл. 288 от НК. С тъжбата е предявен и граждански иск за обезщетение в размер
на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 03.04.2019 г. до окончателното
изплащане, както присъждане на разноските по делото.
Тъжбата е заведена с вх. № 3728 от 16.04.2020 г. по
описа на РС-Ловеч, получена по пощата на 15.04.2020 г. Към тъжбата са приложени
Постановление за възлагане на проверка по чл. 145 от ЗСВ от 09.04.2019 г. на
РП-Ловеч, жалба от инж. Н.С. ***.04.2019 г., Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 05.07.2019 г. на РП-Ловеч, Постановление от
21.10.2019 г. на ОП-Ловеч, с което се потвърждава прекратителното постановление
на РП-Ловеч, Писмо от ОД на МВР-Ловеч до Районна прокуратура – Ловеч с изх. № 295000-3089/03.06.2019
г. и обяснения от М.М. и Н.С..
Процесуалният представител на Н.С. е подал отговор на
тъжбата, в който е посочил, че същата е подадена след изтичане на предвидения в
закона шест месечен преклузивен срок от узнаване на престъплението, както и че
същата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК.
С Протоколно определение от 13.07.2020 г., постановено
по НЧХД № 326/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч, съдът на основание чл.
250, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК прекратил
наказателното производство. Първоинстанционният съд се мотивирал, че тъжителят
е узнал за описаното в тъжбата престъпление на 23.04.2019 г., но не по-късно от
30.04.2019 г., а тъжбата е подадена на 16.04.2020 г., тоест след изтичане на
предвидения в закона шест месечен срок от узнаването.
При така
установената фактическа обстановка, въззивната инстанция приема следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от
деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня,
в който е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание
чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. Срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК е преклузивен, тоест
депозирането на тъжбата след неговото изтичане е пречка за образуване на
наказателно производство, а образуваното такова следва да се прекрати,
доколкото с настъпването на преклузията се погасява правото на субекта да
осъществява наказателно преследване по съответното обвинение.
В процесния случай се установява, че подсъдимият С. е
подал жалба, заведена с вх. № 729/03.04.2019 г., в която според изложеното в
тъжбата съдържа клеветнически твърдения за тъжителя М.. Във връзка с така
подадената жалба е образувана прокурорска преписка № 729/2019 г. по описа на
РП-Ловеч, като в хода ѝ са снети писмени обяснения от много лица, като
първото по време такова е обяснението, дадено от тъжителя М., датирано и
подписано от него на 30.04.2019 г. Прави впечатление, както е съобразил и
районният съд, че обясненията на М. са дадени под формата на напечатан текст на
бял лист формат А4, а не собственоръчно изписани на бланки по образец, както са
обясненията снети от другите лица. Прави впечатление и че всички обяснения са
подписани и от лицето, което ги е снело, с изключения на тези на М.. Аналогична
е ситуацията и с наличното в преписката сведение, дадено от М. на 23.04.2019 г.,
като то отново е представено под формата на напечатан текст на бял лист формат
А4. Видно от съдържанието на дадените от М. обяснения и сведения по преписката,
същият е бил запознат със съдържанието на жалбата към момента на съставянето
им. По делото е представено и Решение № 310 от 12.02.2018 г. по н.д. №
1166/2017 г. на ВКС, I-во н.о., в
което е прието, че снемането на обяснения позволява на тъжителя да се запознае
с автора на сигнала и съдържащите се в него обстоятелства. Тоест към този
момент се счита за запознат с клеветническите твърдения и следва да подаде
тъжба.
Съдебният състав не споделя изложеното от процесуалния
представител на тъжителя, че снемането на обясненията е станало посредством
задаването на въпроси от страна на водещия преписката. В НПК липсва разпоредба,
регламентираща снемането на обяснения от лице, поради което е допустимо
снемането на обяснения да се извърши както чрез задаване на конкретни въпроси
по същество, така и с приканване на лицето да изложи всичко известно му за
случая. Няма пречка водещият снемането на обясненията да предостави възможност
на лицето преди или по време на снемането на обясненията да се запознае с писмен
документ, снимка или предмет. В процесния случай не се установи дадените от М.
обяснения да са следствие от въпроси, доколкото начинът на излагане на
информацията го изключва, а именно изнасяне на факти и имена, които не
присъстват в жалбата. На следващо място посоченото от защитата на тъжителя Решение
№ 139/28.07.2016 г. по н.д. № 520/2016 г. по описа на ВКС касае сходен, но не
идентичен случай с настоящия, като върховните съдии изрично са посочили, че преценката
за срока по чл. 81, ал. 3 от НПК е фактически въпрос и подлежи на установяване
във всеки отделен случай.
Следва изрично да се посочи, че процесният случай не
попада във втората хипотеза на чл. 81, ал. 3 от НПК, а именно, че шест
месечният срок започва да тече от спиране на наказателното производство. Това е
така, тъй като посоченото визира само случаите, когато прокуратурата е сезирана
за извършено спрямо частния тъжител престъпно посегателство, тоест става дума
за едно и също деяние с описаното в тъжбата.
С оглед на изложеното, съдебният състав приема, че
тъжителят М. е узнал за изложените в жалбата клеветнически твърдения на
23.04.2019 г., а тъжбата е подадена на 15.04.2020 г., тоест след изтичане на
предвидения в НПК шест месечен преклузивен срок. При това положение жалбата
следва да се остави без уважение, а обжалваното определение се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 345 във вр. с чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 614 от 13.07.2020 г.,
постановено по НЧХД № 326/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………… ЧЛЕНОВЕ :
1…………………………….
2…………………………….