Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15
гр. Първомай, 23.02.2015 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен
състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и
четиринадесета година в състав:
Председател: София Монева
при секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 339 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск, правно квалифициран по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР /в редакцията му към ДВ, бр. 49 от
13.06.2014 г./.
Ищците:
§
Я.Н.Г., с ЕГН: **********,
с посочен адрес: гр. *** и
§
А.Д.К., с ЕГН: **********, Н.Д.К.,
с ЕГН: ********** и К.Д.К., с ЕГН: ********** – и тримата с посочен адрес: гр. ***,
встъпили в процеса по реда на чл. 227 от ГПК процесуални правоприемници на
починалия в хода на производството техен наследодател и първоначален ищец Д.Н.К.,
с ЕГН: ********** – всички процесуално представлявани по пълномощие от адв. М.В.Г.,
вписана при Адвокатска колегия – Пловдив, със служебен адрес на практиката: гр.
***, молят съда да признае за установено спрямо ответниците:
§
В.Д.С., с ЕГН: **********,
с посочен адрес: гр. ***Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” при
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с
административен адрес: гр. ***, представлявана от Изпълнителния си директор, и
§
Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие, с административен адрес: гр. ***,
че са собственици на
имот № 1646-стар, с площ от 370 кв. м., попадащ в УПИ ІІ-ДАП в кв. 107 по плана
на гр. Първомай, одобрен със Заповед № РД-15-666/03.08.1994 г. при граници:
улица, УПИ І-озеленяване и УПИ ІІ-ДАП, съставляващ новопопълнен ПИ № 2723, кв.
107 по плана на гр. *** по невлязла в сила Заповед № РД-15-984/23.11.2011 г. на
Кмета на Община – Първомай и попадащ с 210 кв. м. от площта си в УПИ VІІ-2687,
2689, в кв. 107 по плана на гр. *** – собственост на В.С., към минал момент – а
именно този на попълване на кадастралния план с имот УПИ VІІ-2687, 2689 в кв.
107 по плана на гр. Първомай въз основа на Заповед № РД-15-484/22.07.2010 г.,
издадена от Кмета на Община – Първомай.
Ищците обосновават
претенцията си с фактически твърдения, че притежават процесния имот по
наследство от покойната си сродница Я.К.К., като собственическата им
легитимация била съдебно призната с влязло в законна сила Решение №
517/31.03.2008 г. по в. гр. дело № 59/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен
съд, който отменил отхвърлителното Решение № 60/20.11.2007 г. на
първоинстанционния Районен съд – Първомай по гр. дело № 204/2006 г., и уважил
иска им по чл. 108 от ЗС, предявен срещу ответника в настоящото производство В.Д.С.,
осъждайки последния да им предаде владението върху спорната недвижимост.
Позовавайки се на произнесения въззивен съдебен акт, окончателно стабилизиран
поради недопускането му до касационен контрол съгласно Определение №
395/16.04.2009 г. на ВКС, ІV ГО, ищците инициирали процедура, финализирана със
Заповед № РД-15-964/23.11.2011 г. на Кмета на Община – Първомай, за попълване
на кадарсталната основа на гр. *** с нов поземлен имот с № 2723, с площ от 370
кв. м. в кв. 107.
Със свое Решение от 10.11.2004 г. по гр. дело № 118/2004
г. Районен съд – Първомай допуснал делба на имот УПИ ІІ-ДАП в кв. 107 по плана
на гр. *** между ответниците В.С. и Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация” при квоти съответно от 2294/3860 идеални части и 1566/3860
идеални части. Със Заповед № РД-15-484/22.07.2010 г., издадена от Кмета на
Община – Първомай въз основа на Решение V по Протокол № 20/15.07.2010 г. на
ОЕСУТ при Община – Първомай, било предприето разделяне на УПИ ІІ-ДАП в кв. 107
по плана на гр. ***, одобрен със Заповед № РД-15-666/03.08.1994 г., на два нови
имота – УПИ ІІ-ДАП и УПИ VІІ-2687, 2689, разпределени в изключителни дялове на
съделителите ИИ “АА” и В.С. по силата на Решение № 13/16.02.2011 г., окончаващо
втората фаза на делбения процес.
Според ищците в хода на административното производство по
адм. дело № 316/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, образувано
по жалба на ответника В.С. срещу Заповед № РД-15-964/23.11.2011 г. на Кмета на
Община – Първомай, заключението на назначената съдебно-техническа експертиза
констатирало, че новопопълненият с оспорения административен акт имот № 2723
попада с 210 кв. м. в принадлежащия на последния УПИ VІІ-2687, 2689 в кв. 107
по плана на гр. ***, одобрен със Заповед № РД-15-666/03.08.1994 г., и със 160
кв. м. - в УПИ І-озеленяване в същия квартал, което, от своя страна,
обосновавало правния им интерес от провеждане на иска.
Ищцовата страна ангажира писмени доказателствени
средства, като претендира и присъждане на
сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В
срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от името на:
§ ответника В.Д.С., с ЕГН: **********, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Л.И.В., вписана при Адвокатска колегия –
Пловдив, със служебен адрес на практиката: гр. ***, който оспорва иска като
неоснователен, персонализирайки към процесният минал момент себе си като
едноличен титуляр на правото на собственост върху целия имот № 2687, част от
който ищците претендират като своя въз основа на Решение № 517/31.03.2008 г. по
в. гр. дело № 59/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, в сила от 16.04.2009
г., което не било вписано, не било отразено в кадастралния план и разписния
лист към него. Сочи, че с Решение № 27/22.03.1999 г. по гр. дело № 243/1998 г.
по описа на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 01.04.1999 г. и вписано
под № 238, № 104, том І от 21.04.1999 г. в РС – Първомай, е признат за
собственик по отношение на Община – Първомай на парцел ІІІ в кв. 116 по
отменения план на гр. *** от 1909 г., с площ от около 1 223 кв. м., на
основание наследствено правоприемство от наследодателката му А.И.П., придобила
го с Нотариален акт № 166, том ІІ, дело № 267/13.11.1940 г. и протокол от
13.02.1948 г. на Първомайския околийски съд. Въз основа на решението се снабдил
с констативен Нотариален акт № 23, том І, рег. № 525, дело № 97/2000 на
Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара за имот пл. № 2687 с площ от 1 223 кв.
м., от които 564 кв. м. включени в парцел ІІ-ДАП и 659 кв. м. – в парцел
І-озеленяване. Със Заповед № РД-15-96/09.02.2000 г. имот № 2687 бил попълнен в
кадастралния план на града, едновременно с което от същия бил заличен спорният
с пл. № 1646.
По
силата на Заповед № 2965/27.12.1999 г. на Областния управител на Област с
административен център Пловдив на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОСОИ на
ответника били възстановени 1730/3860 идеални части от парцел ІІ-ДАП в кв. 107
по действащия план на гр. Първомай, като за същите бил съставен констативен
Нотариален акт № 94, том ІV, дело № 391, рег. № 2161/2001 г. на горецитирания
нотариален орган, а със Заповед № РД-15-351/26.06.2000 г. и Заповед №
РД-15-211/04.05.2001 г., издадени от Кмета на Община – Първомай, кадастралната
основа на гр. *** била попълнена с нов имот пл. № 2689, попадащ в парцел
І-озеленяване и парцел ІІ-ДАП. Реституционните последици в полза на ответника
били скрепени с влязло в сила Решение от 30.06.1997 г. по в. гр. дело №
195/1996 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът застъпва, че след приключила съдебната делба
по гр. дело № 118/2004 г. по описа на Районен съд – Първомай, допусната с
Решение от 10.11.2004 г. /в сила от 14.12.2004 г./ и извършена с Решение №
13/16.02.2011 г. /в сила от 29.07.2011 г./, вписано с вх. № 1310, том І на
29.07.2011 г., процесният имот пл. № 1646-стар не бил заснет в плана на гр. ***,
не съществувал като самостоятелен кадастрален обект и площта му попадала с 210
кв. м. в обособения от УПИ ІІ-ДАП самостоятелен имот УПИ VІІ-2687, 2689,
отреден в дял на ответника В.С..
Ангажира писмени доказателствени средства и пледира за
репариране на разноски по водене на
производството съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК;
§ ответника Държавата, процесуално представлявана от
Министъра на регионалното развитие съгласно чл. 32 т. 4 във вр. с чл. 31 ал. 2
от ГПК, с административен адрес: гр.***, и по пълномощие от В.К. – Областен
управител на Област с административен център Пловдив чрез преупълномощената юрисконсулт
М.Т.Т., със служебен адрес: гр. ***, оспорва пасивната си легитимация с
аргументи за отсъствие на правен интерес за насочване на иска срещу Държавата,
доколкото претендираният имот с № 1646, в УПИ ІІ-ДАП в кв. 107 по плана на гр. ***,
одобрен със Заповед № РД-15-666/03.08.1994 г., не попадал в обособения със
Заповед № РД-15-484/22.07.2010 г. на Кмета на Община – Първомай УПИ ІІ-ДАП,
предоставен в дял на Държавата с Решение № 13/16.02.2011 г. по гр. дело №
118/2004 г. по описа на Районен съд – Първомай /в сила от 20.07.2011 г./.
Излага доводи и срещу основателността на претенцията, изведени от
обстоятелството, че ищците не разполагат с титул за собственост на спорния
имот, тъй като, от една страна, Решение № 517/31.03.2008 г. по гр. дело №
59/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, в сила от 16.04.2009 г., не е
вписано в Службата по вписванията, не е отразено в кадастралния план и не е
било известно на страните, участващи в делбеното производство, а от друга –
имотът е инкорпориран частично в УПИ І-озеленяване и в УПИ VІІ-2687, 2689,
новообразуван по силата на горецитираната кметска заповед и отреден при
извършване на делбата в изключителен дял на ответника В.С.. Застъпва становище,
че последният следва да се третира като легитимен собственик на процесната
недвижимост, черпещ правата си от Решение № 27/22.03.1999 г. по гр. дело №
243/1998 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, Заповед № 2965/27.12.1999
г. на Областен управител на Област Пловдив, Нотариален акт № 23, том І, дело №
97 от 2000 г. и Нотариален акт № 94, том ІV, дело № 391, рег. № 2161/2001 г.
Към отговора са приложени относими писмени доказателства;
§ ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” при Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията /ИИ „АА”/, с административен адрес: гр. ***, процесуално представлявана
от Изпълнителния си директор и по пълномощие от старши юрисконсулт И.Д.-Л. в
Отдел „Правен”, също възразява срещу пасивната си легитимация с идентична на
гореизложената мотивировка, като се придържа към твърдението, че процесният
имот не попада в границите на предоставения за управление на ИИ „АА” имот –
публична държавна собственост, представляващ УПИ ІІ-ДАП в кв. 107 по изменения
със Заповед № РД-15-484/22.07.2010 г. на Кмета на Община – Първомай план за
регулация на гр. *** с площ 1275 кв. м. и граници: улица „Рожен”, от две страни
УПИ VІІ-2687, 2689 и УПИ VІ – пашкулена фабрика.
Редовно призовани в съдебно заседание, ищците чрез
процесуалния си представител адв. М.В.Г. ***, поддържат иска, като в подкрепа
на правния си интерес от искова защита навеждат аргументи за
отсъствие на друг легален способ за привеждане в изпълнение на Решение № 517/31.03.2008 г. по гр. дело № 59/2008 г. по описа на Пловдивски
окръжен съд и за вписването му, пречка за което се явявала невъзможността за
кадастрално заснемане на имота, предпоставена, от своя страна, от възражението на
ответника В.С. в административната процедура по попълване на кадастралната
основа. Позовава се на нищожност на съдебната делба, финализирана с влязло в
сила и вписано Решение № 13/16.02.2011 г. по гр. дело № 118/2004 г. по описа на
Районен съд – Първомай при игрониране правата на ищците в делбената маса.
Ищцовата страна развива доводи и в депозирана писмена защита.
Редовно призовани в съдебно заседание:
§ ответникът В.С. лично и чрез повереника си адв. Л.И.В.
***, отстоява позиция по оспорване на иска, съображения в подкрепа на която излага
в писмена защита;
§ ответникът Държавата не делегира процесуален
представил, като с постъпило в хода на процеса становище вх. № 88/07.01.2014 г.
препраща към писмения си отговор вх. № 5972/22.11.2013 г.;
§ ответникът ИА „АА” при Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията не делегира процесуален представител и
не застъпва становище.
След положителна констатация
за допустимостта на иска и след като прецени
приобщените по делото доказателствени източници поотделно и в тяхната
съвкупност по реда на чл. 235 ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт № 166, том ІІ, регистър № 1151, дело № 267/1940 г.
от 13.11.1940 г. за право на собственост на недвижим имот, издаден от
Борисовградски околийски съдия по обстоятелствена проверка /Нотариален акт №
166/, понастоящем покойните К.И.П. и А.И.П. са признати за собственици на
дворно място от 3 657 кв. м., находящо се в гр. *** /гр. ***/, при съседи:
от две страни улици, Б.Т. и общински места, съставляващо парцели ІІІ и ІV от
квартал № 116 по регулационния план на ***. Според Удостоверения за наследници
№ АОУ-98/10.03.1993 г. и изх. № 000646/16.05.2001 г., издадени от Община –
Първомай, К.Д.П., родена на *** г., е починала на 29.03.1954 г., за което е
съставен Акт за смърт № 41/30.03.1954 г. С Акт за смърт 00052/22.03.1996 г. е
регистрирана настъпилата на 21.03.1976 г. смърт на нейния наследник в лицето на
А.И.Д., родена на *** г., данни в който смисъл се съдържат в Удостоверение за
наследници № 000140/07.03.2000 г., издадено от Община – Първомай. В
Удостоверение за наследници № 000139/07.03.2000 г. на същата община, ответникът
В.С. фигурира като единствен правоприемник на преживелия съпруг на последната –
П.П.Д., роден на *** г. и починал на 22.02.1988 г., за което е съставен Акт за
смърт № 0035/23.02.1988 г.
Приложеният
и неоспорен по делото Нотариален акт № 116, том І, регистър №
730, дело № 194/1941 г. от 26.09.1941 г. за покупко-продажба на недвижим имот,
издаден Борисовградски околийски съдия /Нотариален акт № 116/, вписан под № 87,
том І, от 26.09.1941 г. съгласно Записка за вписване на нотариален акт за
продажба, удостоверява сключване на разпоредителна сделка, по силата на която К.И.П.
и А.И. П. /по баща и с брачно име П.-П./ продават на Х.Г.П.: дворно място от 357 кв. м., находящо се в гр. *** /гр. ***/,
при съседи: улица, общинско място и собствено място на К.И.П. и А.И. П., индивидуализирано
като част откъм северозападния край на
дворно място, цялото с площ от 3 657 кв. м., съставляващо парцел ІІІ от
кв. № 116 по плана от 1909 г. на гр. ***., и изобразено на ситуационна
скица изх. № 255.
Цитираният
парцел ІІІ в кв. 116 по плана на гр. ***, описан като дворно място от 1030 кв. м.,
останал незасегнат от процедурата по одържавяване, финализирана с Решение
на комисията по чл. 11 от отменения Закона за
отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /ЗОЕГПНС/ от 18.06.1948 г. /Решение от
18.06.1948 г./, разпореждащо отчуждаване на част от имотите – предмет на
Нотариален акт № 166 и притежавани от покойната А.П.П. /А.И.П. според
Удостоверение № 875/02.08.2001 г. за идентичност на лице с различни имена,
издадено от Община – Първомай/, сред които: дворно място от
1772 кв. м., съставляващо парцел ІV от квартал 116
по плана на гр. *** от 1909 г.
С Публично завещание № 72/13.10.1941 г. приобретателят по
продажбения договор, обективиран в Нотариален акт № 116, който съгласно
препис-извлечение от акт за смърт № 4/09.01.1964 г., издаден на 18.12.2006 г.
от Община – Първомай, починал на 08.01.1964 г., отредил всички свои имоти в
полза на съпругата си А.-ТХ.Г..
Последната, от своя страна, с нотариално
завещание от 02.03.1967 г. завещала на сестра си Я.К.Д. от с. ***, чиято идентичност с лицето Я.К.К., с ЕГН: **********
е предмет на Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № АОУ-853/16.12.1998
г., издадено от Община – Първомай, следния свой собствен покрит недвижим имот: дворно място от около 370 кв. м. с построена
в него жилищна сграда, находящо се в гр. Първомай, при съседи: от две страни
улици, „Транспред” и общинско място, съставляващо парцел І-619 в кв. 107 по
плана на гр. Първомай /от 1959 г./, като наследството било открито на
18.12.2006 г. с настъпване смъртта на завещателката, сведения за която се
откриват в приложения препис-извлечение от Акт за смърт № 75 от
18.07.1968 г., издаден на 18.12.2006 г. от Община – Първомай.
Ищците обосновават
претенцията си именно в качеството на законни наследници на заветницата Я.К.К..
Видно от Удостоверение за наследници № 250/22.08.2005 г., издадено от Община –
Първомай, същата е починала на 26.09.1978 г., за което е съставен Акт за
смърт № 143/27.09.1978 г. Смъртта на нейния пряк
наследник Н.Д.К., с ЕГН: ********** датира от 11.06.2003 г.
Ищците А.Д.К., с ЕГН: **********, Н.Д.К., с ЕГН: **********
и К.Д.К., с ЕГН: ********** се легитимират като законни наследници и
процесуални правоприемници на първоначалния ищец Д.Н.К., с ЕГН: **********,
който по данни от приложен Препис-извлечение от Акт за смърт № 0380/16.04.2014
г., съставен от Район “Западен” при Община – Пловдив, и от Удостоверение за
наследници изх. № 567/23.04.2014 г., издадено от Община – Първомай, е починал
на 16.04.2014 г. в рамките на настоящото първоинстанционно производство.
С Решение № 57 от 04.12.1995 г. по гр. дело № 483/1993 г. Районен съд – Първомай уважил ревандикационната искова претенция на настоящия ответник В.С. досежно наследственото му имущество - предмет на Нотариален акт № 166, съдебно предявена срещу Община – Първомай на 04.11.1993 г. и бил признат за собственик на: „дворно място от 485 кв. м. в парцел ІV-общ. в кв. 106 по плана на гр. *** от 1909 г.” и на „дворно място от 1 223 кв. м. в парцел ІІІ в кв. 107 по плана на гр. *** от 1909 г.” Отменяйки цитирания първоинстанционен съдебен акт с Решение от 08.04.1996 г. по гр. дело № 195/1996 г., Окръжен съд – Пловдив разгледал спора по същество и се произнесъл с необжалваемо Решение от 30.06.1997 г., отричащо петиторното право на ищеца по отношение на процесните части от парцели ІІІ-ти и ІV-ти в кв. 116 по плана на гр. *** от 1909 г. Съдът счел същите за придобити по давност от ответната община като включени в парцел ІІ-ДАП по плановете от 1968 г. и 1994 г. и впоследствие актувани с представения и по настоящото дело Акт № 175/02.08.1962 г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Първомай, съставен от Градски народен съвет Първомай за общинско място с площ от 1 350 кв. м., съставляващо парцели „ІІ, ІІІ, ІV-620 от кв. 107”, предоставени за стопанисване на „ПРЕНОС-ПРЕВОЗ”. В мотивите си съдът приема транслативния ефект на отчуждителното Решение от 18.06.1948 г. за настъпил единствено по отношение на парцел ІV /с обща площ от 1730 кв. м./ от кв. 116 по плана от 1909 г., и позовавайки се на експертни изводи, определя спорният участък от 1 223 кв. м. от парцел ІІІ /с обща площ от 1 470 кв. м./ от кв. 116 по плана от 1909 г. за завзет от Община /ОбНС/ - Първомай и включен в ІІ-ДАП, като пояснява, че 72 кв. м. от парцела са заети за улица, а 175 кв. м. – придадени към имот пл. № 1646.
Изводите на въззивната съдебна инстанция споделил и Върховният касационен съд, който със свое Решение № 1133/20.07.1998 г. по гр. дело 2352/1997 г., произнесено в производство по чл. 225 и сл. от ГПК /отм./, отхвърлил молбата на ответника В.С. за преглед по реда на надзора.
Последният
подновил съдебния спор за собственост с
Община - Първомай, която по силата на Решение № 27/22.03.1999 г. по гр. дело № 243/1998 г. по
описа на Районен съд – Първомай /Решение № 27/, била осъдена да му
отстъпи собствеността и да му предаде владението върху следния недвижим имот: дворно място от около 1.223 кв. м., находящо се в гр. Първомай,
съставляващо парцел ІІІ, в кв. 107, при граници: от три страни улици,
индивидуализиран по контурите между точките АБВГДЕ с червена колорация в скица № 2, изготвена от назначеното в рамките на
производството вещо лице Иван Радев Танев, и
съставляваща неразделна част към съдебния акт. С решението ответникът В.С. е признат за собственик
на описаната недвижимост по силата на наследствено правоприемство, като съдът мотивира основателността на претенцията му с
незаконосъобразното му одържавяване, което, от една страна, според Решение от 08.04.1996 г. по гр. дело № 195/1996 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив не се свързвало с
отчуждителния титул на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС от 1948 г., но, от друга, по аргумент на чл. 1 ал. 2 от ЗВСВОНИ осуетявало
давностно придобиване.
Въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 243/1999 г. по описа на Районен съд – Първомай, ревандикираният собственик инициирал срещу Община – Първомай принудително изпълнение по изпълнително дело № Ч22/1999 г. по описа на Съдебноизпълнителна служба при Районен съд – Първомай, по което с Протокол от 21.07.1999 г. на съдия-изпълнител при Районен съд – Първомай е материализиран въводът му във владение чрез трасиране на границите на недвижимостта съгласно скицата към съдебното решение.
Позовавайки се на Нотариален акт №
166, Решение № 27/22.03.1999 г. и така реализирания въвод, с молба вх. № 93-В-49/30.07.1999 г. ответникът В.С. *** отстраняване на допуснатата в
действащия кадастрален план грешка.
Установяването й било документирано в Констативен акт
за непълноти и грешки в кадастрален план от 29.09.1999 г., в който компетентното
техническо лице при Общинска администрация – Първомай отразило извършеното заснемане на възстановения
имот с нов планоснимачен
номер 2687 и нанасянето му с кафява колорация в графичната
част на акта. Със Заповед № РД-15-96/09.02.2000 г.
/ПЪРВА ГРЕШКА/, издадена от Кмета на Община – Първомай въз основа на Решение ХV по Протокол № 1
от 05.01.2000 г. на Архитектурно-градоустройствената комисия при Общинска
администрация – Първомай, взето на основание чл. 32 ал. 1 т. 2 от ЗТСУ и чл. 84
от ППЗТСУ, било одобрено попълването на кадастралната основа с нов поземлен имот пл. № 2687 в кв. 107, попадащ в парцел І-озеленяване и ІІ-ДАП в
кв. 107 по плана на гр. ***, одобрен
със Заповед № РД-15-666/1994 г., според
зелените зачерквания, линии и надписи на придружителната цветна скица № 322/20.09.1999 г.
Разгласяването на визирания
административен акт е предмет на публично Обявление №
94-В-19/14.02.2000 г. на Общинска администрация – Първомай.
Правата си върху новозаснетия имот ответникът В.С. официализирал, снабдявайки се с Нотариален акт № 23, том І, рег. № 525, дело № 97/2000 г. от 03.05.2000 г. за констатиране право на собственост на недвижим имот, придобит по наследство, издаден от Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара /Нотариален акт № 23/ за празно дворно място от около 1.223 кв. м., съставляващо имот пл. № 2687 в кв. 107 по плана на гр. Първомай, участващ в парцел ІІ-ДАП в кв. 107 с 564 кв. м. и в парцел І-озеленяване в кв. 107 с 659 кв. м., при граници: от три страни улици, двор на ДАП и зелени площи по плана на гр. Първомай. Пред нотариалния орган ответникът се легитимирал с Нотариален акт № 166, със скица № 151/16.03.2000 г., издадена от Общинска администрация – гр. Първомай, според която имот пл. № 2687 попада с 564 кв. м. в парцел ІІ-ДАП в кв. 107 и с 659 кв. м. в парцел І-озеленяване, както и с Удостоверение № АБУ-86/18.04.2000 г. на Община – Първомай, според което парцел ІІІ в кв. 107 по плана на гр. ***, описан в Решение № 27, е идентичен с имот пл. № 2687 в кв. 107 по плана на град ***, отразен в скица № 151/16.03.2000 г. и Нотариален акт № 166.
С Акт № 839/26.11.1990 г. за държавна собственост на
недвижим имот, съставен от Общински народен съвет – Първомай, е актуван обект
„ТРАНСПРЕД”, описан като: парцел І-ТРАНСПРЕД в кв. 107, с плащ от 1 734 кв. м., при съседи:
от северозапад – улица, североизток - имот пл. № 619, изток – зелена площ, и юг и югоизток – парцел
ІІ-сушилня, ведно с изградените в
него постройки. В клетка 3 от цитирания акт е обозначено, че имотът е одържаван на основание чл. 6 и
чл. 79 от Закона за собствеността, считано от 1975 г., а в клетка 21 е отбелязана корекция
на организацията, осъществяваща оперативното управление на обекта, като вместо
първоначално фигуриращата фирма „ТРАКИЯ-АВТОТРАНСПОРТ”
– АС е вписано ТД „ПЪРВОМАЙ-АВТОТРАНСПОРТ” ООД – гр. Първомай.
По силата на Заповед № РД-09-24/02.06.1997 г., издадена от Министъра на
транспорта на основание чл. 137 ал. 1 т. 7 и чл. 147 ал. 2 от ТЗ, чл. 14 т. 9
във вр. с чл. 10 ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на
собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/25.01.1997 г., чл. 2
ал. 4 от Закона за държавната собственост и ПМС № 178/02.05.1997 г., е постановено изваждане от капитала
на „ПЪРВОМАЙ – АВТОТРАНСПОРТ” ЕООД – гр. Първомай правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в кв. 107, парцел
І, планоснимачен № 620 при съседи и граници: североизток – имот пл. № 619,
изток – зелена площ, северозапад – улица, юг и югоизток – парцел ІІ по плана на
гр. Първомай, съставляващ предмет на Акт за държавна собственост №
839/26.11.1990 г., в който са
включени: терен с обща площ 3 100 кв. м. по червени граници, нанесени в скица изх. №
460/05.11.1997 г., издадена от Община – Първомай за УПИ ІІ-ДАП, и сгради, подробно описани в графа
№ 19 от Акт за държавна собственост № 839/26.11.1990 г.
В изпълнение на пункт 3 от Заповед № РД-09-24/02.06.1997 г. за удостоверяване на акта по фактическо предаване
на имуществото е съставен Приемо-предавателен
протокол-опис от 10.09.1997 г. между „ПЪРВОМАЙ-АВТОТРАНСПОРТ” ЕООД – гр.
Първомай, от една страна като „предаваща страна”, и Регионалния отдел при Управление „ДАИ” –
Пловдив, от друга страна като „приемаща страна”.
Задължен със същата заповед да предприеме необходимите действия по вписване на промените в правото на собственост, със своя молба изх. № 984/28.10.1997 г. Началникът на Управление „ДАИ” – София сезирал Областния управител на Пловдивска област с искане за актуване, в съответствие с което последният одобрил Акт за публична държавна собственост № 625/06.02.1998 г. по отношение на: дворно място с площ от 3100 кв. м., съставляващо парцел ІІ-ДАП в кв. 107, с граници на имота: І-озеленяване, улица, улица, парцел ІІІ-озеленяване, парцел VІ – пашкулена фабрика. Като бивш собственик на имота в клетка 4 от акта е посочена организацията „ТРАКИЯ-АВТОТРАНСПОРТ” – АС, а като предходен акт в клетка 6 е отразен Акт № 839/26.11.1990 г. Според клетка 9 имотът се предоставя на създаденото с ПМС № 178/02.05.1997 г. Управление “Държавна автомобилна инспекция” – София към Министерството на транспорта. В преписката по актуването, приобщена по гр. дело № 204/2006 г. по описа на Районен съд – Първомай, се открива съдържателно идентичен екземпляр на министерската Заповед № РД-09-24/02.06.1997 г., в който обаче общата площ на терена е отразена като 1 734 кв. м. Според Удостоверение № АБУ-396/08.12.1997 г., издадено от Общинска администрация – Първомай, парцел І-„ТРАНСПРЕД” в кв. 107 по плана на гр. *** от 1968 г. е идентичен с парцел ІІ-„ДАП” в кв. 107 по плана на гр. *** от 1994 г.
С писмо изх. № ОД-18808/03.04.2003 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация” при
Министерството на транспорта и съобщенията – София, адресирано до Областна
администрация - Пловдив в отговор на запитване изх. № 96-00-2204/12.12.2002 г.,
е препоръчано осъществяване на корекция на основание чл. 72 от ЗДС на грешка,
допусната в издадения Акт за публична
държавна собственост № 625/06.02.1998 г., състояща се в погрешно посочване на
площта на имота, тъй като съобразно Заповед № РД-09-24/02.06.1997 г. на
Министъра на транспорта от капитала на „ПЪРВОМАЙ АВТОТРАНСПОРТ” ЕООД бил
изваден терен с площ от 1 734 кв. м., предоставен на Управление „ДАИ” – София,
което с ПМС № 212/29.11.1999 г. е преобразувано в Главна дирекция „Автомобилна
администрация”, а с ПМС № 69/29.03.2002 г. последната е трансформирана в Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”. Междуинституционалната
кореспонденция, свързана с въпросното несъответствие, също свидетелства за
констатирано наличие на две Заповеди №
РД-09-24/02.06.1997 г., различаващи
се по отразената площ на терена.
Със Заповед № 2965/27.12.1999 г., издадена от
Областен управител на Пловдивска област на основание чл. 32
от ЗА във вр. с чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОСОИ и чл. 78 от ЗДС по заявление
вх. № 96-00-2204/28.09.1998 г. на ответника В.С., на
същия в качеството на наследник на А.
и П.П. били възстановени 1730/3860 идеални части от парцел ІІ-ДАП в кв.
107 по кадастрално-регулационния план на гр. Първомай, отчуждени по силата на
Решение от 18.06.1948 г. на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС и актувани с Акт за
държавна собственост № 175/02.07.1962 г., ведно с разпореждане
за
деактуването им. В мотивите на заповедта е посочено, че така реституираният недвижим имот
попадал в парцел ІІ-ДАП в кв. 107 по действащия кадастрално-регулационен план
на гр. Първомай, целия от 3 860 кв. м. и се
владеел от ДАП – гр. Първомай.
С Констанстивен акт за непълноти и грешки в одобрен
кадастрален план на гр. *** от 1994 г. за кв. 107, съставен на 24.03.2000 г. от
Общинска администрация – Първомай по молба вх. № 94-В-16/06.03.2000 г. на
ответника В.С. за коригиране и допълване на кадастралната основа съобразно
правата му, произтичащи от реституционната заповед на Областния управител на
Пловдивска област, бил заснет и нанесен с кафява колорация
в скица към графичната част на акта
нов имот, означен с планоснимачен номер 2689. Със Заповед № РД-15-351/26.06.2000 г., издадена от Кмета
на Община – Пъровмай въз основа на Решение Х по Протокол № 8
от 26.04.2000 г. от
заседание на Архитектурно-градоустройствената комисия при Общинска
администрация – Първомай, взето на
основание чл. 32 ал. 1 т. 2 от ЗТСУ и чл. 84 от ППЗТСУ, допълнена поради констатирана техническа грешка със Заповед №
РД-15-211/04.05.2001 г., издадена от Кмета на Община – Първомай на основание
чл. 44 ал. 2 от ЗМСА и чл. 84 от ППЗТСУ въз основа на Решение ХХІV от
28.03.2001 г. по Протокол № 7 на Архитектурно-градоустройствена комисия при
Общинска администрация - Първомай, било одобрено попълването на кадастралната
основа с нов пл. № 2689, попадащ в парцел І-озеленяване, ІІ-ДАП, VІ-пашкулена
фабрика и ІІІ-озеленяване в кв. 107 по плана на гр. ***, обл. Пловдив,
картографиран според зелените линии и надписи на придружителната скица №
152/16.03.2000 г., издадена от Общинска администрация – Първомай.
С констативен Нотариален акт № 94, том ІV, дело № 391,
рег. № 2161/2001 г. от 03.08.2001 г. на Нотариус Н.К. с район на действие
Пловдивски районен съд и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара
/Нотариален акт № 94/, ответникът бил признат за собственик по наследство и
реституция по реда на чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОСОИ на следния недвижим имот:
1730/3860 идеални части от парцел № ІІ-ДАП в кв. 107 по действащия
кадастрално-регулационен план на гр. ***, при граници: от две страни улици,
парцел VІ-пашкулена фабрика, парцел І-озеленяване, парцел ІІІ-озеленяване,
легитимирайки се с Нотариален акт № 166, Заповед № 2965/27.12.1999 г. на
Областния управител на Пловдивска област, отчуждително Решение от 18.06.1948 г.
на комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС и скица изх. № 347/10.08.2000 г., издадена от
Община – Първомай, удостоверяваща идентичността между възстановения имот и парцел
ІV от кв. 116 по плана на гр. Първомай от 1909 г., описан в нотариален акт №
166.
С писмо изх. № ОД-18808/03.04.2003 г. в отговор на една от многократните покани на ответника В.С. за доброволно прекратяване на учредената със Заповед № 2965/27.12.1999 г. съсобственост, обективирана с писмо вх. № ОД-15236/21.11.2002 г., Изпълнителният директор на Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация” /ИД „АА”/ изразил становище за отсъствие на предпоставки за делба поради липса на възникнало съпритежание, доколкото се касаело за два съседни имота – този по Решение № 27 с площ от 1 223 кв. м. и този на ИД „АА”, съставляващ парцел ІІ, с площ от 1 734 кв. м. в кв. 107 по плана на гр. ***.
Предвид горното ответникът В.С. инициирал съдебна делба,
чиято първа процесуална фаза приключила с влязло в законна сила на 14.12.2004
г. Решение от 10.11.2004 г. по гр. дело № 118/2004 г. Районен съд – Първомай, с
което между ответниците в настоящото производство е допусната делба на дворно
място от около 3860 кв. м., съставляващо парцел УПИ ІІ-ДАП в кв. 107 по
регулационния и кадастрален план на гр. Първомай, при граници: от две страни
улици, УПИ VІ-пашкулена фабрика, УПИ І-озеленяване и УПИ ІІІ-озеленяване, при
квоти съответно от 2294/3860 идеални части за ответника В.С. и 1566/3860
идеални части – за Държавата, представлявана от Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, и ИИ „АА” при Министерството на транспорта и
съобщенията.
В подкрепа на иска си за делба ответникът В.С. навел Нотариален
акт № 166, отчуждителното Решение от 18.06.1948 г., Заповед № 2965/27.12.1999
г., Нотариален акт № 23 и Нотариален акт №
94, както и презаверена на 11.05.2001 г. скица № 347/10.08.2000 г., издадена от
Общинска администрация – Първомай.
В рамките на втората фаза на делбеното производство след
реализирана процедура по промяна на подробния устройствен план по реда на чл.
201 от ЗУТ съобразно квотите на съделителите, със Заповед №
РД-15-484/22.07.2010 г., издадена въз основа на Решение V по Протокол №
20/15.07.2010 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/
при Община – Първомай по молба вх. № 91-04-8/17.02.2010 г. на ответника В.С.,***
одобрил подробен устройствен план – план за регулация за парцел УПИ ІІ-ДАП в
кв. № 107 по плана на гр. *** във връзка с разделянето му и обособяването на
два нови самостоятелни имота – УПИ ІІ-ДАП и УПИ VІІ-2687, 2689, разпределени с
влязло в законна сила на 29.07.2011 г. Решение № 13/16.02.2011 г., както
следва: в дял на ответника В.С. е поставен УПИ VІІ-2687, 2689 с площ от 1948
кв. м., при граници: УПИ І-озеленяване, улица „Малина”, УПИ ІІІ-озеленяване и
УПИ VІ – пашкулена фабрика, а в дял на Държавата и ИИ „АА” - УПИ ІІ-ДАП с площ
от 1 275 кв. м., при граници: ул. „Рожен”, от две страни УПИ VІІ-2687, 2689 и
УПИ VІ-пашкулена фабрика. Срещу административния акт, оповестен с публично обявление
от 23.07.2010 г., не постъпили възражения, в уверение на което в Общинска
администрация – Първомай бил съставен нарочен Акт вх. № 94-В-13/07.09.2010 г.
Със Заповед № РД-02-14-1199/08.05.2012 г., издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 78 ал.
3 от ЗДС и чл. 110 ал. 1 от ППЗДС, чл. 25 ал. 4 от ЗА и с оглед така
произнесените съдебни решения, от актовите книги на имотите – публична държавна
собственост бил отписан Акт за публична държавна собственост № 625/06.02.1998
г. в частта му, отнасяща се до терен, съставляващ УПИ VІІ-2687, 2689 в кв. 107
по изменения със Заповед № РД-15-484/22.07.2010 г. на Кмета на Община –
Първомай план за регулация на гр. ***. За отредения в изключителен дял на
Държавата при делбата недвижим имот, описан като УПИ ІІ-ДАП в кв. 107 по плана
на гр. ***, целият с площ от 1275 кв. м., при граници: североизток – УПИ
VІІ-2687, 2689, югоизток – УПИ VІІ-2687, 2689, югозапад – УПИ VІ-пашкулена
фабрика, северозапад – улица, Областният управител на Пловдивска област одобрил
Акт за публична държавна собственост № 7995/07.11.2012 г., в който като бивш
собственик е персофицирано Министерство на транспорта, Управление „ДАИ” –
София, а с актуални права на управление - Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, ИА „АА”.
Паралелно с фазата по извършване на делбата протичало и
гр. дело № 204/2006 г. по описа на Районен съд – Първомай, образувано по искова
молба вх. № 3001/22.11.2006 г. на ищцата Я.Н.Г. и първоначалния ищец Д.Н.К.
срещу ответника В.С., и приключило с Решение № 60/20.11.2007 г., с което съдът отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Релевираните от ищците искания за спиране
на висящото делбено производство по гр. дело № 118/2004 г. по описа на Районен
съд – Първомай са прецени от съда за
несъстоятелни.
В противния смисъл се произнесъл Окръжен съд – Пловдив,
който с Решение № 517/31.03.2008 г. по в. гр. дело № 59/2008 г. по описа
на Пловдивски окръжен съд /Решение № 517/, чийто касационен
контрол е отказан с окончателно Определение №
395/16.04.2009 г. по гр. дело № 3039/2008 г. по описа на ВКС, ІV ГО,
отменил обжалвания първоинстанционен
акт, осъждайки
ответника В.С. да отстъпи собствеността и да предаде на
ищците владението върху имот пл. № 1646, с
площ от 370 кв. м., включен в УПИ ІІ-ДАП, кв. 107 по плана на гр. Първомай от
1994 г., при граници: улица, УПИ І-озеленяване и УПИ ІІ-ДАП, индивидуализиран
в скица, приложена към заключението на вещото лице инж. М.Я..
В мотивите си въззивният съд признава ищците за титуляри на правото на собственост, придобито по силата на наследствено правоприемство, и констатира, че процесният имот е заличен от кадастралната основа на гр. Първомай при попълването й с нов имот пл. № 2687, право на собственост върху който е признато на ответника с Решение № 27/22.03.1999 г., и попада в границите му. Касационната инстанция, от своя страна, не възприела доводите на касатора за недопустимост на ревандикацията поради липса на самостоятелна кадастрална единица, като изразила становище, че въззивният съд коректно е индивидуализирал вещта съобразно актуалния й регулационен статут.
От Удостоверения изх. № 91-06-45/21.12.2006 г. и № АБУ-232/18.12.2008 г., издадени от Община – Първомай, се установява, че поземлен имот № 1646 в кв. 107 по плана на гр. Първомай, одобрен със Заповед № РД-15-666/03.08.1994 г., попада в УПИ ІІ-ДАП в кв. 107 по същия план, и е идентичен с: част от парцел ІІІ в кв. 116 по плана на гр. *** от 1909 г. и с част от имот № 619 по плана на града от 1968 г., а част от последния е идентична с УПИ І-619 в кв. 107 по плана от 1959 г. Според Удостоверение № АБУ-192/27.10.1998 г., издадено от Община – Първомай, в актовите книги за общинските имоти и главния изходящ регистър за съставените актове за общинска собственост не фигурира съставен акт за имот с пл. № 1646 от кв. 107 по плана на гр. ***. В Удостоверение изх. № АБУ-179/07.06.2007 г., издадено от Община – Първомай, се конкретизира, че парцел І-619 в кв. 107 по отменения план на гр. ***от 1959 г., идентичен с имот пл. № 619 в кв. 107 по отменения план на гр. *** от 1968 г., идентичен с имот пл. № 1646 по плана на гр. *** от 1994 г., е включен в УПИ ІІ-ДАП в кв. 107, който е актуван като държавна собственост по реда на ЗДС с Акт за публична държавна собственост № 625/06.02.1998 г., издаден от Областна администрация на Пловдивска област, както и че в архива на Общинска администрация – Първомай не се съхранява преписка за отчуждаване на горецитирания имот по реда на ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС. В друго свое Удостоверение № АБУ-78/31.07.2001 г. Общинска администрация - Първомай засвидетелства, че УПИ ІІ-ДАП в кв. 107 по плана на гр.*** се състои от 3100 кв. м. с неприложена регулация при съседи: УПИ – VІ пашкулена фабрика, ІІІ-озеленяване, улица, І-озеленяване и улица, както и че в същия участват 1 440 кв. м. от имот пл. № 1645, 564 кв. м. от имот № 2687 и 1 096 кв. м. от имот 2689, който от своя страна участва в парцел І-озеленяване с 364 кв. м. и в УПИ VІ-пашкулена фабрика с 80 кв. м. За имот пл. № 2687 в кв. 107 по плана на гр. *** се сочи, че участва в парцел ІІ-ДАП в кв. 107 с 564 кв. м., а останалата част от площта на възстановения със Заповед № 2965/27.12.1999 г. имот попада в приложена улична регулация с о.т. 342-343.
Във връзка със заявление вх. № 91-07-2/28.04.2011 г. на
ищцата Я.Г. за отстраняване на допусната непълнота в кадастралния план на гр. ***
от 1994 г., произтичаща от признатото с Решение № 517 право на собственост,
Общинска администрация – Първомай съставила Акт № 5/11.11.2011 г. за непълноти
/грешки/ в одобрен кадастрален план на гр. *** от 1994 г., в графичната част
към който със зелена колорация е нанесен новозаснет поземлен имот с № 2723. За
попълването му в кадастралната основа на града по зелените линии, надписи,
зачерквания и защрихования в скица изх. № 382/23.06.2011 г., Кметът на Община –
Първомай се произнесъл със Заповед № РД-15-964/23.11.2011 г., издадена на
основание чл. 129 ал. 2 от ЗУТ в съответствие с чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУТ въз
основа на Решение VІ по Протокол № 40 от 16.11.2011 г. на ОЕСУТ. Обявена на
12.12.2011 г., цитираната заповед била оспорена от ответника В.С. с жалба вх. №
94-В-2/17.01.2012 г., депозирана чрез Община – Първомай до Административен съд
– гр. Пловдив, който с влязло в сила Решение № 1730/17.07.2012 г. по адм. дело
№ 316/2012 г. постановил отмяната й.
Крайният си извод за
незаконосъобразност на атакувания административен акт съдът обосновал с данните
за наличие на заведен с искова молба вх. №
3194/04.07.2012 г. и неприключил между
страните спор за собственост по гр.
дело № 215/2012 г. по описа на Районен съд - Първомай, за чието прекратяване с влязло в сила Определение
№ 20/11.01.2013 г., настоящият съдебен състав е служебно информиран.
Видно от приобщените и издадени от Служба по вписванията
– Първомай Удостоверения за вписване, отбелязвания и заличавания за лице изх. №
№ 259 и 260/27.12.02013 г., за периода от 31.03.2008 г. до 17.12.2013 г. по
партидите на ищците, както и от извлечение
за вписвания отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ответника В.С.
за периода от 01.01.1992 г. до 05.07.2012 г., Решение № 27 е вписано с дв. вх. № 238, под № 104, том І от 21.04.2000
г.; искова молба вх. № 3001/22.11.2006 г. е вписана с дв.
вх. № 2511, под № 170, том ІІІ на 22.11.2006 г.; Решение от 10.11.2004 г. по гр. дело № 118/2004 г. по описа на
Районен съд – Първомай е вписано с дв. вх. № 1310, под № 260 в том І на
29.07.2011 г.; искова молба вх. № 3194/04.07.2012 г. е вписана с дв. вх. № 1235
от 04.07.2012 г. под № 1220 от 04.07.2012 г., а Решение № 517 е останало невписано.
Експертните изводи, обобщени в заключението на инж. Г.Н.Р. по назначената първоначална съдебно-техническа
експертиза, постъпило по делото с вх. № 461/28.01.2014 г. и прието в открито
съдебно заседание от 05.02.2014 г., което като
обективно и компетентно изготвено съдът възприема изцяло, обхващат
ретроспективно проучване, анализ и съпоставка на кадастралните и регулационни
предвиждания за гр. *** от първия план, утвърден със Заповеди
№ 83/1909 г. и № 799/1909 г. съответно за уличната и дворищната регулации,
извадка от който е поместена на скица № 1-а, до действащия такъв, одобрен със Заповед № РД-15-666/03.08.1994 г. на Общински народен съвет – гр.
Първомай, възпроизведен в
частта на квартал 116 в М 1:500 и М 1:1000 съответно на скица № 3 и скица 3-а. Графичното сравнение на посочените планове, илюстрирано на
комбинирана скица № 4, сочи, че имот № 2687 в кв. 107 по плана на града от 1994
г. заема голяма част от парцел ІІІ – общ. по плана от 1909 г., който е затворен
между нанесените със зелен цвят точки № 1, 2, 3, 4, 5 и 1.
В скица № 5, която представя комбинация на плана от 1909
г. и този, одобрен със Заповед № 1054/03.08.1959 г., представен в скица № 1, с
главни букви от А до Г с червен цвят са номерирани върховете на имот пл. № 619,
парцел І-619 /оцветен в оранжев цвят/ в кв. 107, който заема южния участък от
територията на бившия парцел ІІІ-общ. по плана от 1909 г., заключен между
точките № 1, 2, 3, 4, 5 и 1.
От комбинирана скица № 6, съвместяваща графичните извадки
от плана от 1909 г., и този, одобрен със Заповед № 185/11.04.1968 г.,
извлечение от който е самостоятелно изобразено на скица № 2, разкрива, че
южната част на бившия парцел ІІІ-общ. е заета от имот пл. № 619 /защрихован в
оранжев цвят/ и от северната част на имот парцел І-„ТРАНСПРЕД” /защрихован в
син цвят/.
Вещото лице заключава, че местоположението на имот пл. №
1646 в кв. 107, заснет с плана на гр. Първомай от 1994 г. съответства на това
на парцел І-619 и имот пл. 619 съответно по плановете от 1959 г. и 1968 г., позовавайки
се и на открита при сравнението отличителна
ситуационна характеристика, но не е идентичен с тях,
различайки се по форма и площ. Констатира също, че видно от скица към Заповед №
РД-15-96/09.02.2000 г. /л. 78 от гр. дело № 204/2006 г. по описа на Районен съд
- Първомай/, имот № 1646 е заличен и площта му изцяло попада в границите на
новообразувания имот пл. № 2687, очертан със зелена линия и граничещ на юг с
имот пл. № 1645, ІІ-ДАП. Разположението на УПИ ІІ-ДАП /стар/, в който имот №
2687 попада с 560 кв. м., а имот № 2689 с 1 210 кв. м., и УПИ
І-озеленяване, в който имот № 2687 участва с 659 кв. м., а имот № 2689 - с 380
кв. м., според актуалния регулационен план е детализирано на скица 3, като
първият от тях е обозначен при граници: на запад – улица, на запад, север, и
изток – УПИ І-озеленяване, на юг – УПИ VІ-пашкулена фабрика и УПИ
ІІІ-озеленяване, на изток в югоизточната граница на УПИ ІІ-ДАП с имот без номер,
а вторият - с контури, заключени между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, с
и 1, и с граници: на изток - улица, на юг – дворно място без номер, на запад – УПИ
VІІ-2687, 2689. Изслушан в открито съдебно заседание от 05.02.2014 г., инж. Р.
пояснява, че имот пл. № 1646 по плана от 1994 г. съответства на имот пл. № 619
и в двата предходни плана, като с този от 1968 г. от него се отнема част, която
се отрежда в парцел І-„ТРАНСПРЕД”.
Отбелязана непълнота в експертното становище на инж. Р.
обосновала ангажирането му с допълнителна експертиза, чието заключение,
депозирано с вх. № 940/26.02.2014 г. и прието в съдебно заседание от 12.03.2014
г., не изяснява поставения въпрос поради некоректна терминологична формулировка
на задачата.
Коригираният й вариант, обективиран в молба вх. №
1304/19.03.2014 г. на адв. М.Г., е възведен в предмет на допълнителна
съдебно-техническа експертиза за определяне на точното местоположение на
процесния имот в рамките на действащия план, възложена на инж. В.А.Г..
Постъпило с вх. № 3388/24.07.2014 г. и изслушано в
съдебно заседание от 06.08.2014 г., заключението на инж. Г. се кредитира от
съда изцяло като обосновано, изчерпателно и професионално изложено. Според
експерта заличеният от действащия план имот пл. № 1646 е първоначално заснет в
плана от 1994 г. с посочения планоснимачен номер като включен в УПИ ІІ-ДАП, а
впоследствие в УПИ-2687, 2689 в кв. 107. В скица 1 към заключението е
възпроизведена графичната част на Решение № 517, в която границите на имота са обозначени
по букви А, Б, С, Д, а тези на заснетия в плановете от 1959 г. и 1968 г. имот с
пл. № 619 - по букви А, М, Н, Б. По силата на отменена Заповед №
РД-15-964/23.11.2011 г. на Кмета на Община – Първомай заличеният имот пл. №
1646 е заснет отново в актуалния кадастрален план под нов номер 2723. Граничните
му контури са визуализирани между цифри 1, 2, 3, 4 в скица № 2, съставляваща
извадка от графичния елемент към цитираната заповед. Скица № 3 демонстрира
актуална снимка на действащия кадастрално-регулационен план на гр. Първомай, като
с червен цвят са изчертани актуалните граници на УПИ І-озеленяване, УПИ ІІ-ДАП
и УПИ-2687, 2689 в кв. 107, а със зелен цвят са пренесени границите на поземлен
имот 2723. Част от него с площ от 210 кв. м., обозначена между цифрите 5, 2, 3,
6, попада в УПИ-2687, 2689, а част - с площ от 160 кв. м., означена между цифри
1, 5, 6, 4, попада в УПИ І-озеленяване. Пояснява се, че новозасненият с
отменената заповед имот 2723 се ситуира изцяло извън границите на УПИ ІІ-ДАП
/нов/, а преди нанасянето му е заемал 210 кв. м. от УПИ-ІІ /стар/
При така
установените правнозначими факти съдът по правилата на чл. 235 ал.
2 ГПК приема от правна
страна следното:
Особената
правна същност на иска по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР произтича от ролята на кадастъра да кумулира правна, икономическа и техническа информация за недвижимите имоти като физически обособени териториални единици,
като достоверността му се гради на презумптивната кореспонденция на отразените в
него данни с действителното състояние на вещта.
Искът
по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР е нормативно установен механизъм за възстановяване на
посоченото съответствие при нарушаването му чрез допуснати грешки и непълноти,
съпътствани със спор за собственост върху засегнатия от тях обект.
Предвид
горното искът е насочен към установяване принадлежността
на правото на собственост към минал момент с цел
адекватно нанасяне на действителните му териториални предели в кадастралната карта
/кадастралния план/, което, от своя страна, предопределя специфика в изисквания
към правния интерес от търсената с него съдебна защита.
В
конкретния случай ищците сезират съда с правна
претенция, чийто предмет е концентриран върху установяване правото им на собственост
към момента
на одобряване попълването на
действащия кадастрален план на гр.*** от 1994 г. с имот УПИ VІІ-2687, 2689 в кв. 107 по плана на гр. *** въз основа на Заповед
№ РД-15-484/22.07.2010 г., издадена от Кмета на Община – Първомай, поддържайки
наличие на допусната с визираното изменение непълнота в кадастралната основа,
изразяваща се в незаснемане на наследствения им имот – обект на петиторен спор между страните.
Макар
ИА „АА” и Държавата да оспорват процесуалната си легитимация в процеса, твърденията
в горния смисъл консолидират правен интерес от провеждане на иска срещу всеки
един от конституираните ответници и им придава качеството на надлежни страни. Интересът
от искова защита спрямо ответниците ИА „АА” и Държавата ищцовата страна
обосновава със своя молба – уточнение вх. № 5317/21.10.2013 г., в която
изтъква, че процесната непълнота /грешка/ в кадастралното заснемане засяга
имуществената общност – предмет на делбеното производство по гр. дело №
118/2004 г. по описа на Районен съд – Първомай по начин, рефлектиращ върху
действителността на делбата, като същевременно изпреварва съдебното решение,
окончаващо втората й фаза и разпределящо дяловете в изключителна собственост на
съделителите.
Съобразно
общия критерий на типичната процесуална легитимация на страните, произтичаща от
принадлежността на засегнатото от правния спор право, което, от своя страна, се
извежда от ищцовото твърдение, като надлежен ответник по така предявения
установителен иск се идентифицира лицето, чието неоснователно оспорване е
предизвикало нуждата от съдебна защита. Макар ответниците Държавата и ИА „АА”
да не дискредитират изрично правото на собственост на ищците, каквато е
процесуалната и извънсъдебната позиция на ответника В.С., елементите на правния
спор с тях се откриват в естеството на претендираната непълнота /грешка/ в
кадастралния план, изразяваща се в незаснемане на процесния имот като
самостоятелна кадастрална единица и откриване на част от площта му в границите
на делбения имот /в този смисъл Решение № 113 от 10.03.2009 г. по гр. дело № 933/2008 г. по описа на
ВКС, II г. о., ГК/. В указаната хипотеза като легитимирани да се защитават по иска следва да
се третират лицата - собственици на имота, към който е
присъединена неправилно заснетата площ или в чиито граници попада незаснетият имот според твърденията
на ищците /Определение № 42/2.02.2011 г. по ч.гр.д. № 26/2011 г., ВКС, І
г.о./.
След
като съобрази, че, бидейки трети лица по отношение на съсобствеността – предмет
на делба - ищците се позовават на нищожността й поради игнориране на правата им
в делбената маса, съделителите – понастоящем ответници се явяват непосредствено
заинтересовани от констатиране на действителното правно положение, което съдът
е призван да издири с акта си по същество. Неистинското твърдение на ищеца,
целящо да обоснове изгодна процесуална легитимация на противната страна, се
санкционира с отхвърляне на иска му като неоснователен.
Доколкото
в гореспоменатия делбен процес Държавата се третира като съсобственик, а не
като кантролираща страна по смисъла на чл. 19 ал. 2 от ГПК /отм./, съдът не би
могъл априрорно да изключи допустимостта на иска спрямо нея.
Основателността на така
разглеждания иск е предпоставена от наличието на следните, подлежащи на
установяване при условията на пълно доказване от страна на ищците елементи от
фактическия състав на съдебно предявеното материално право: наличие на
допусната грешка или непълнота във влязъл в сила кадастрален или регулационен
план, засягаща имот, правото на собственост върху който към указания минал
момент принадлежи на ищците.
При изследване на първия от
ключовите въпроси от предмета на доказване относно титулярството на правото на собственост към релевантния минал
момент съдът открива съвпадане между придобивното основание, с което ищците
обосновават материалната си легитимация в настоящия процес, и това, въз основа
на което ищцата Я.Г. и праводателя на останалите ищци – Д.К. са реализирали
успешно исковата си защита в производството по гр. дело № 206/2004 г. по описа
на Районен съд – Първомай. Макар в текущото дело отново да е актуален спорът за
собствеността на същия имот при констатирано и частично съвпадение на страните,
така възникналата сила на пресъдено нещо на Решение № 517 не засяга допустимостта
на разглеждания иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР поради липсата
на пълно обективно тъждество на двете претенции.
Като водещо различие между тях се откроява моментът, към който се дири
установяване съществуването на правото. Отделно от казаното основанието на иска по чл. 54
ал. 2 от ЗКИР произтича от интереса да
се отстранят непълноти или грешки в кадастралното заснемане, а ревандикационният иск преследва възстановяване на
владението върху спорния имот /в този смисъл Решение № 1816 от 10.11.1998 г. по гр. д. № 1456/98 г. по описа на ВКС, V г. о./.
Конкретиката
на настоящия случай не поставя въпроса за съотношението на двата иска и в
частност за преюдициалния характер на този по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР спрямо този по чл. 108 от ЗС, доколкото по силата на влязлото
в сила Решение № 517 с предимство е разрешен ревандикационният спор. При така постановената
с Решение № 1730/17.07.2012 г. по адм. дело № 316/2012 г. на Административен съд –
Пловдив отмяна на Заповед № РД-15-964/23.11.2011 г., издадена от Кмета на
Община – Първомай за заснемане на нов поземлен имот с № 2723, предприето въз
основа на Решение № 517, ищците са обективно затруднени да приведат
кадастралните данни в съответствие със съдебно признатото си право на
собственост, адекватен и единствен процесуален способ за което се явява провеждане
на настоящия иск.
Релевантният минал
момент, към който съдът в текущия процес е
призван да разреши правния спор за принадлежността на правото на собственост,
хронологически обаче следва стабилизацията на Решение № 517. Идентитетът на юридическия факт,
въведен като основание на двата иска, съобразно чл. 297 от ГПК налага съдът при разрешаване на спора, с който е сезиран,
да зачете валидно възникналата и неотменена законната
сила на Решение № 517 в аспекта на правоустановителното й действие между
нейните адресати в лицето на ищците и ответника В.С. /в този смисъл Решение № 1477 от 13.08.1999 г. по гр. д. № 129/1999 г. по описа на ВКС, IV г. о./, като участието на други лица в
качеството на страни по настоящото дело не осуетява
субективното тъждество спрямо тези,
обвързани от материалната законна сила. Предвид горното и с оглед чл. 299 от ГПК по отношение на
последните съдът не разполага с правомощия да упражнява инцидентен контрол за съответствие на фактическите констатации по Решение № 517 с действителното
правно положение. Визираната забрана се счита актуална единствено за периода на
важимост
на силата на пресъдено нещо във времето. След като съобрази приложимата
съгласно § 2 ал. 1 и ал.
2 от ПЗР от действащия ГПК процесуална уредба, при която са протекли първоинстанционното
производство по гр. дело № 204/2006 г. по описа на Районен съд –
Първомай и въззивното производство по гр. дело № 59/2008 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, меродавният период, за който материалната законна сила на
Решение № 517 установява, че съществува материалното правото на собственост с
индивидуализиращите го белези - юридически
факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество, е заключен между деня на неговото възникване и деня на
приключване на устните състезания пред въззивната
инстанция – 05.02.2008 г. Като правно недопустимо
се квалифицира оспорването на това право въз основа на обстоятелства, датиращи отпреди посочения краен момент /в този смисъл
Решение № 180/23.02.2010 г. по гр. д. № 3884/2008 г. по описа на ВКС,
ІІІ ГО/.
Доколкото процесният момент
засяга друг - следващ период
от живота на материалното право, което се изтъкна и в подкрепа на съображенията за допустимост на иска по
чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, и с оглед така обсъдения преклудиращ ефект на законната
сила на Решение № 517, правните изводи на настоящия
съд следва да се базират изключително на такива юридически факти, които са настъпили след края на устните
състезания по гр. дело № 59/2008 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Анализът на приобщените по делото доказателствени източници не разкрива обаче
осъществяването на правни актове с транслативен ефект по отношение на
скрепеното със сила на пресъдено нещо право на собственост, поради което съдът е мотивиран да приеме, че спрямо ответника В.С.
ищците и към релевантния исков момент се легитимират
като собственици на имота на признатото им с Решение
№ 517 основание.
Според кредитираните от
съда експертни заключения спорната недвижимост като физическа величина се
открива, макар и частично, в границите на имотите – предмет на Решение № 27 и Решение
от 10.11.2004 г. по гр. дело № 118/2004 г. по описа на Районен съд – Първомай,
но съобразно чл. 220 ал. 1 от ГПК /отм./ субективните
предели на силата им на пресъдено нещо изключват ищците от кръга
на нейните адресати /Решение № 1983 от
17.07.1978 г. по
гр. д. № 827/1978 г., I г. о./. От друга
страна, макар по същите съображения и на основание чл. 298 ал. 1 от ГПК Решение
№ 517 да е непротивопоставимо на ответниците Държавата и ИА „АА”, съдът не би
могъл спрямо тях да формира различен извод относно принадлежността на имота,
тъй като на основание чл. 220 ал. 1 от ГПК /отм./ и чл. 282 ал. 1 изр. І-во от ГПК /отм./ и съответно чл. 297 и чл. 344 ал. 1 изр. І-во от действащия ГПК е обвързан
да зачете материалната законна сила на решението по допускане на делбата,
постановено по гр. дело № 118/2004 г. Районен съд – Първомай, и респективно да
приеме, че към процесния момент поделената недвижимост – УПИ ІІ-ДАП /стар/ е
била съсобствена между настоящите ответници при съответните съдебно определени
квоти. Възприетата от съда експертна констатация, че част от площта на спорния
имот попада в УПИ ІІ-ДАП, налага въпросът за собствеността на първия да се
разреши еднакво спрямо всички ответници. В указания контекст следва да се има
предвид, че от страна на Държавата и ИА „АА” не се заявяват собственически
претенции, несъвместими с петиторното право
на ищците, които са останали негови титуляри при режима на всички изследвани кадастрални планове на населеното място.
Доводите на ответниците,
извлечени от правния акт на вписването, се преценят за неотносими към разглеждания
спор за собственост, който не разкрива конкуренция на права, разрешима
съобразно оповестително-защитния ефект, предвиден в чл. 113 от ЗС.
Въз основа на изслушаните в хода на
съдебното дирене съдебно-технически експертни заключения, проследяващи в хронология кадастралното заснемане и регулационно отреждане на процесия
имот с пренасянето му всички действали във времето планове на населеното място
от 1909 г. до 1994 г., се обосновава извод, че промени в пространствените предели на материалното право на собственост,
установени с Решение № 517 и илюстрирани в приложената към него скица, не са настъпили в периода след датата на
приключване на устните състезания във въззивното производство по гр. дело № 59/2008
г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, поради което съдът ги приема за вярната
имотна основа и към процесния момент. Доколкото същата
не е намерала отражение в кадастралния план на гр. *** от 1994 г. при изменението му, одобрено със
Заповед № РД-15-484/22.07.2010 г. на Кмета на Община - Първомай, съдът констатира
обективно несъответствие между отразените основни кадастрални данни и действителното фактическо състояние, което се изразява, от една страна, в незаснемане
на имота като самостоятелна кадастрална единица на името на ищците, а от друга
– в интегрирането му в площта на УПИ І-озеленяване и ІІ-ДАП /стар/.
Допуснат още
с извършеното по силата на Заповед № РД-15-96/09.02.2000 г. на Кмета на Община – Първомай попълване на поземлен имот пл. № 2687, визираният кадастрален пропуск е пренесен,
без да се отстрани, при последващата актуализация на плана, осъществена по реда
на чл. 201 от ЗУТ за нуждите на делбеното производство по гр. дело № 118/2004
г. по описа на Районен съд – Първомай. С оглед диспозитивното начало и
специфичните правни последици, които се преследват с успешната защита по
кадастралния иск, съдът не би могъл да интервенира в избора на ищците на
релевантния минал момент, към който дирят съдебно установяване на материалното
си право.
След
като съобрази, че допуснатите при кадастралното заснемане непълноти и грешки са лишени от всякакво правопораждащо, правопроменящо и правопрекратяващо действие
по отношение на правото на собственост, съдът намира, че констатацията за незаснемане на процесната недвижимост и за отнасяне на площта
й към чужди териториални единици не само не генерира вещноправни последици, но
и не създава режим на съсобственост между титулярите на имотната основа и тези
на съседните имоти, в чийто граници се откриват частите от спорния обект /в този смисъл Решение
№ 81 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 506/2011 г. по описа на ВКС, I г. о./. По изложените съображения допуснатата кадастрална непълнота не рефлектира
върху действителността на делбата, реализирана по гр. дело № 118/2004 г. по
описа на Районен съд – Първомай, като засяга единствено площта на поделения
имот.
Предвид горното съдът намира така предявения иск за
основателен, като следва да признае за установено по отношение на ответниците,
че към процесния минал момент ищцата Я.Г. и общият наследодател на останалите
ищци – Д.К., са били собственици на имот № 1646-стар, с площ от 370 кв. м., попадащ в УПИ
ІІ-ДАП в кв. 107 по плана на гр. ***, одобрен със Заповед №
РД-15-666/03.08.1994 г., при граници: улица, УПИ І-озеленяване и УПИ ІІ-ДАП, графично индивидуализиран със зелена колорация в скица № 3 към
заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. В.А.Г. и
поместена на л. 238 от том ІІ на настоящото дело, като същият неправилно не е
нанесен в кадастралния план на гр. ***, одобрен със Заповед
№ РД-15-666/03.08.1994 г., при попълването му с имот УПИ VІІ-2687, 2689 в кв. 107 въз
основа на Заповед № РД-15-484/22.07.2010 г., издадена от Кмета на Община –
Първомай, а площта му попада, както следва: 210 кв. м. – в УПИ ІІ-ДАП в кв.
107 по регулационния и кадастрален план на гр. ***, одобрен със Заповед № РД-15-666/03.08.1994 г., при граници: от две
страни улици, УПИ VІ-пашкулена фабрика, УПИ І-озеленяване и УПИ ІІІ-озеленяване,
и 160 кв. м. – в УПИ І-озеленяване в кв. 107 по
регулационния и кадастрален план на гр. ***, одобрен със Заповед № РД-15-666/03.08.1994 г., при граници: на изток - улица, на юг – дворно място
без номер, на запад – УПИ ІІ-ДАП /стар/.
Съдът не намира за коректно при индивидуализацията на
имота да отразява отредения му със Заповед № РД-15-984/23.11.2011 г. на Кмета на
Община – Първомай нов кадастрален номер, доколкото посоченият
административен акт е понастоящем отменен и не поражда правно действие.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да репарират съдебно-деловодни разноски
в общ размер на 865, 00 лева, претендирани от ищците съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК, както следва:
§ 50, 00 лева – държавна
такса за разглеждане на иска, внесена по Преводно нареждане/вносна бележка за
плащане от/към бюджета с УРН: Б1340078/26.09.2013 г. на „Централна кооперативна
банка” АД – клон Пловдив;
§ 10, 00 лева – държавна
такса за издаване на два броя съдебни удостоверения, внесена по Вносна бележка
за касов превод с потребителски реф. № 1351375132610126/18.09.2013 г. на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” – филиал Първомай и по Платежно нареждане/вносна бележка за
плащане от/към бюджета с УРН: 04502В-АД-1967/16.12.2013 г. на „Централна
Кооперативна банка” АД – клон Пловдив-България, офис Първомай;
§ 5, 00 лева – такса за
издаване на удостоверение за данъчна
оценка, платена в полза на Община – Първомай по Приходна квитанция серия 6613 №
**********/18.09.2013 г., издадена от Община – Пловдив, Отдел „Местни приходи”;
§ 300, 00 лева -
адвокатско възнаграждение, платено съобразно представен Договор за правна
защита и съдействие № **********/12.04.2013 г.;
§ 500, 00
лева – депозити за възнаграждения и
разноски по извършени съдебно-технически експертизи, внесени по
извлечение за банков превод с реф. №
АА-**********/30.12.2013 г. за сумата от 250, 00 лева, по Преводно
нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета по бордеро №
В140207528559057ОРВISERA/07.02.2014 г. на „Централна кооперативна банка” АД за
сумата от 100, 00 лева и по Платежно нареждане/вносна бележка с УРН:
80900В-00Е4834/17.03.2014 г. на „Централна кооперативна банка” АД – клон
Пловдив за сумата 150, 00 лева.
Поради отсъствие на депозирано по
делото доказателство за платена държавна такса за вписване на исковата молба в
размер на 10, 00 лева визираният разход на ищците не подлежи на присъждане.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на:
§
В.Д.С., с ЕГН: **********,
с посочен адрес: гр. ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Л.И.В.,
вписана при Адвокатска колегия – Пловдив, със служебен адрес на практиката: гр.
***;
§
Държавата, процесуално
представлявана от Министъра на регионалното развитие, с административен адрес:
гр. ***, и по пълномощие от В.К. – Областен управител на Област с
административен център Пловдив чрез преупълномощената юрисконсулт М.Т.Т., със
служебен адрес: гр. ***,
§
Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” при Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, с административен адрес: гр. ***, процесуално
представлявана от Изпълнителния си директор и по пълномощие от старши
юрисконсулт И.Д.-Л. в Отдел „Правен”,
че към момента на
попълване на кадастралния план на гр. ***, одобрен със Заповед № РД-15-666/03.08.1994 г., с имот УПИ
VІІ-2687, 2689 в кв. 107 въз основа на Заповед № РД-15-484/22.07.2010 г.,
издадена от Кмета на Община – Първомай, Я.Н.Г., с ЕГН: **********, с посочен
адрес: гр. ***, и Д.Н.К., с ЕГН: ********** – общ наследодател на А.Д.К., с
ЕГН: **********, Н.Д.К., с ЕГН: ********** и К.Д.К., с ЕГН: ********** – и
тримата с посочен адрес: гр. ***, процесуално представлявани по пълномощие от
адв. М.В.Г., вписана при Адвокатска колегия – Пловдив, със служебен адрес на
практиката: гр. ***, са били собственици на следния придобит по наследство недвижим
имот: имот № 1646-стар, с
площ от 370 кв. м., попадащ в УПИ ІІ-ДАП в кв. 107 по плана на гр. ***, одобрен със Заповед № РД-15-666/03.08.1994 г., при
граници: улица, УПИ І-озеленяване и УПИ ІІ-ДАП, графично индивидуализиран със зелена колорация в скица № 3 към
заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. В.А.Г. и
поместена на л. 238 от том ІІ на настоящото дело, като същият неправилно не е
нанесен в кадастралния план на гр. ***, одобрен със Заповед №
РД-15-666/03.08.1994 г., при попълването му с имот УПИ
VІІ-2687, 2689 в кв. 107 въз основа на Заповед № РД-15-484/22.07.2010 г.,
издадена от Кмета на Община – Първомай, а е погрешно заснет като попадащ с 210 кв. м. от площта си в УПИ
ІІ-ДАП в кв. 107 по
регулационния и кадастрален план на гр. Първомай, одобрен със Заповед №
РД-15-666/03.08.1994 г., при граници: от две страни улици, УПИ
VІ-пашкулена фабрика, УПИ І-озеленяване и УПИ ІІІ-озеленяване, и със 160 кв. м. от площта си – в УПИ І-озеленяване в
кв. 107 по регулационния и кадастрален план на гр. ***, одобрен със Заповед № РД-15-666/03.08.1994 г., при
граници: на изток - улица, на юг – дворно място без номер, на запад – УПИ
ІІ-ДАП /стар/.
Скица № 3,
съставляваща приложение към съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. В.А.Г.,
и поместена на л. 237 от Том ІІ от делото, да се счита неразделна част от
настоящото решение.
§
В.Д.С., с ЕГН: **********,
с посочен адрес: гр. ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Л.И.В.,
вписана при Адвокатска колегия – Пловдив, със служебен адрес на практиката: гр.
***;
§
Държавата, процесуално
представлявана от Министъра на регионалното развитие съгласно, с
административен адрес: гр. ***, и по пълномощие от В.К. – Областен управител на
Област с административен център Пловдив чрез преупълномощената юрисконсулт М.Т.Т.,
със служебен адрес: гр. ***,
§
Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” при Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, с административен адрес: гр. ***, процесуално
представлявана от Изпълнителния си директор и по пълномощие от старши
юрисконсулт И.Д.-Л. в Отдел „Правен”,
да заплатят на Я.Н.Г., с ЕГН: **********,
с посочен адрес: гр. ***, А.Д.К., с ЕГН: **********, Н.Д.К., с ЕГН: **********
и К.Д.К., с ЕГН: ********** – последните трима с посочен адрес: гр. *** –
всички процесуално представлявани по пълномощие от адв. М.В.Г., вписана при
Адвокатска колегия – Пловдив, със служебен адрес на практиката: гр. ***, сумата
от 865, 00 лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
СМ/ВК