РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Пещера, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20235240100194 по описа за 2023 година
Предявен е иск М. Г. К. , ЕГН **********, адрес: гр.Пещера, ***, чрез
адв. Т. Т., АК-Хасково, със съдебен адрес: гр.Пловдив, ** против
Министерството на правосъдието, Булстат *********, с адрес: гр. София, ул.
„Славянска" № 1, с правно основание по чл. 439 ГПК.
Твърди в исковата си молба ищцатат, че въз основа изпълнителен лист
от 26.03.2014г. издаден по гр.д. №5293/2011г. по описа на Районен съд
Сливен в полза на Министерство на правосъдието на РБ, е образувано
изпълнително дело № 20225240400101 по описа СИС към PC Пещера, срещу
нея.
Съгласно издадения изпълнителен лист от 26.03.2014г. издаден по гр.д.
№5293/2011г. по описа на Районен съд Сливен, ищцата е осъдена да заплати
на Министерство на правосъдието на РБ, сумата в размер на 2264 лева,
представляваща подлежаща на възстановяване сума, като сбор на изплатените
от Министерството финансова компенсация на законните наследници на
Й.Г.Я., починал на 11.06.2007г.-Н.И.П., И.Й.Я. и И.И.Я., съответно на първите
двама по 500 лева, а на преживялата съпруга 1264 лв., в качеството им на
законни наследници пострадали от извършеното от ищцата престъпление по
чл. 115 от НК, ведно с мораторна лихва върху сумата, считано от деня на
изплащане на обезщетението - 19.12.2009г. до предявяване на исковата молба
в размер на 394.04 лв., както и законна лихва върху тази сума , считано от
24.08.2011г. до окончателното й плащане, както и направените разноски в
размер на 140 лв., представляващи разноски за юрисконсулт.
От датата на издаване на изпълнителния лист 26.03.2014г. до настоящия
момент не е образувано друго изпълнително дело от ответника-
1
Министерство на правосъдието на РБ за присъденото му вземане.
Твърди , че на 20.12.2022г. получила Покана за доброволно изпълнение
изх.№ 3513/15.12.2022г. по изпълнително дело № 20225240400101 по описа
СИС към PC Пещера с приложен Изпълнителен лист от 26.03.2014г. издаден
по г.д. 5293/2011 г. по описа на Районен съд Сливен. Твърди, че за първи път
разбрала за претенцията на Министерство на правосъдието на РБ. Счита, че
по отношение всички гореописани суми е изтекла погасителната давност,
както на главницата така и на претендираниге лихви и разноски.
Излага още , че след приключването на съдебното дирене в
производството по г.д. №5293/2011г. по описа на PC Сливен, по което е
издадено изпълнителното основание, е изтекъл период от време по-дълъг от 8
години и е изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на
взискателя. Сочи практика.
Формулира петитум на основание чл. 439 от ГПК да се признае за
установено, по отношение на ответника Министерството на правосъдието,
БУЛСТАТ ********* адрес: гр. София, ул. „Славянска" № 1, че ищецът не му
дължи сумите обективирани в Изпълнителен лист от 26.03.2014г. издаден по
г.д. 5293/2011г. по описа на Районен съд Сливен, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20225240400101 по описа СИС към PC
Пещера, а именно: 2264 лева, представляваща подлежаща на възстановяване
сума, като сбор на изплатените от министерството финансова компенсация на
законните наследници на Й.Г.Я., починал на 11.06.2007г.-Н.И.П., И.Й.Я. и
И.И.Я., съответно на първите двама по 500 лева, а на преживялата съпруга
1264 лв., в качеството им на законни наследници пострадали от извършеното
от ищцата престъпление по чл. 115 от НК, ведно с мораторна лихва върху
сумата, считано от деня на изплащане на обезщетението - 19.12.2009г. до
предявяване на исковата молба в размер на 394.04 лв., както и законна лихва
върху тази сума , считано от 24.08.2011г. до окончателното й плащане, както
и направените разноски в размер на 140 лв., представляващи разноски за
юрисконсулт, тъй като същите са погасени по давност на основание чл.110 и
чл.111 от ЗЗД.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
Постъпил е отговор от ответника Министерство на правосъдието, чрез
юрк.В. Д. , в който излага , че искът е неоснователен. Твърди че било
образувано изпълнително производство при СИС при РС Сливен и били
поискани изпълнителни способи. Производството пред СИС РС Сливен било
прекратено и образувано нова такова при ДСИ при РС Пещера. Молят да се
отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца като неоснователна.
Претендират разноски и правят доказателствени искания .
В съдебно заседание страните се явяват и поддържат депозираните искова
молба и отговор.
2
Приложени са по делото заверено копие на изп.дело № 489/2014г .на ДСИ
при РС Сливен и заверено копие на изп. дело № 101/2022 г.на ДСИ при РС
Пещера .
От приетия по делото изпълнителен лист на 26.03.2014г., издаден по гр. д.
№ 5293/2011 г. на РС Сливен, се установява , че е осъдена М. Г. К. ЕГН
**********, да заплати на Министерство на правосъдието на РБ, на
основание чл. 16 от ЗПФКПП, сумата в размер на 2264 лева, представляваща
подлежаща на възстановяване сума, като сбор на изплатените от
министерството финансова компенсация на законните наследници на Й.Г.Я.,
починал на 11.06.2007г.-Н.И.П., И.Й.Я. и И.И.Я., съответно на първите двама
по 500 лева, а на преживялата съпруга 1264 лв., в качеството им на законни
наследници пострадали от извършеното от ищцата престъпление по чл. 115
от НК, ведно с мораторна лихва върху сумата, считано от деня на изплащане
на обезщетението - 19.12.2009г. до предявяване на исковата молба в размер на
394.04 лв., както и законна лихва върху тази сума , считано от 24.08.2011г. до
окончателното й плащане, както и направените разноски в размер на 140 лв.,
представляващи разноски за юрисконсулт.
От приетите по делото материали се установява, че на 11.09.2014 г. при
СИС РС Сливен е образувано изп. дело № 489/2014 г. въз основа на молба /
л. 121/ подадена от Министерство на правосъдието с искане за образуване на
изпълнително дело срещу М. Г. К. ЕГН **********, въз основа на
изпълнителен лист издаден по гр. д. № 5293/2011 г. на РС Сливен. С молбата
е поискано извършване на следните изпълнителни действия – запор на
вземания на длъжника към трети лица; запор опис и продажба на МПС или
други движими вещи ; възбрана, опис и продан на недвижими имоти.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до ищцата / л. 134/ , която е
отказала да получи на дата 23.09.2014 г.
От съдебния изпълнител са поискани справки за МПС, недвижимо
имущество и банкови сметки.
С писмо от ВНД Началник на затвора изх. № 206-12 / 09.10.2014г. до ДСИ
Сливен / л. 143/ е посочено , че ищцата , изтърпяваща към момента
наказание лишаване от свобода в Затвора в Сливен, не получава трудово
възнаграждение и не може да бъде удържана сума по запорното съобщение.
С писмо от ДСИ при РС Сливен до Министерство на правосъдието изх. №
20845/10.10.2014г. / л. 147/ е посочено, че Държавата е присъединена като
взискател по изпълнителното дело.
С писмо от община Пещера изх. №11-97-1-1/11.11.2014г. / л. 153/ е
посочено че М. Г. К. притежава ½ ид.ч. от недвижим имот- гараж.
С писмо изх. № 98-00-23/01.03.2017г. е поискано от взискателя
Министерство на правосъдието до ДСИ при РС Сливен издаване на
удостоверения за снабдяване с документи касаещи правото на собственост
върху недвижимия имот от община Пещера.
3
С писмо от ДСИ от 14.03.2017г. / л.161/ са изпратени исканите
удостоверения.
С молба от 17.03.2017г. е поискано от взискателя налагане на възбрана
върху притежавания гараж от М. К., но такава не е наложена, а са дадени
указания от ДСИ за представяне на документи.
С молба изх. № 98-00-23/09.01.2020г. на взискателя Министерство на
правосъдието / л.175/ отново е поискано извършване на проучване на
имуществото на длъжника К. и прилагане на изпълнителни способи.
С постановление от 28.09.2022г. на ДСИ при РС Сливен е прекратено изп.
дело №489/2014г. на основание чл. 433ал. 1 т. 8 от ГПК. постановлението е
влязло в законна сила.
С молба изх. № 98-00-23/31.12.2022г. е образувано ново изпълнително дело
с взискател Министерство на правосъдието против М. Г. К. изп.д.№193/2022г.
при ДСИ при РС Пазарджик и препратено на ДСИ РС Пещера под номер изп.
д.№ 101/2022 г. въз основа на горния изпълнителен лист , като е поискано
отново проучване на имуществото на длъжника и прилагане на изпълнителни
способи.
На 21.12.2022г. е получена покана за доброволно изпълнение и е наложен
запор на банкова сметка на М. Г. К..
От събраните по делото писмени доказателства съдът направи следните
правни изводи :
Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 439, ал.1, във
вр чл. 124 ал.1 от ГПК- искът е отрицателен установителен и може да се
основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в
производството по което е издадено изпълнителното основание. Искът е
процесуално допустим и подлежи на разглеждане, тъй като в исковата си
молба ищеца - длъжник в изпълнителното производство се позовава на факти,
настъпили след приключване на производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а именно на настъпила погасителна давност.
Развитието и изхода, в това число прекратяването на конкретно изпълнително
дело е без правно значение за допустимостта на иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Приема се в практиката, че именно чрез иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК
длъжникът може да защити своите права. Неговата правна сфера е накърнена
въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи.
В този смисъл Определение № 513/24.11.2016 г. по дело № 1660/2016 г. на
ВКС, ТК, I т. о. и решение № 42 по гр.д.№ 1812 / 2015 год. на ІV г.о. на ВКС .
Според разясненията, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от
4
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според
което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
Пак според мотивите на тълкувателното решение искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. За да поддържа висящността на изпълнителния
процес взискателят трябва да внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
С ТР 3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС е прието , че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела , образувани до приемането на 26.06.2015г.
на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тоест за
образуваните преди обявяването на ТР 2/2015 г. изпълнителни дела давност
за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от
26.06.2015г.
Съобразявайки изложеното съдът приема, че искането на взискателя за
предприемане на определено изпълнително действие прекъсва давността,
5
само ако това изпълнително действие е било предприето – реално и
фактически от съдебния изпълнител. Ако това не е направено по една или
друга причина – например, защото взискателят не е внесъл разноските за
извършването му или поради бездействие на съдебния изпълнител, давността
няма да се прекъсне, защото взискателят е този, който трябва да поиска
повтаряне на изпълнителното действие или пристъпване към нов
изпълнителен способ. Обратното би означавало давността за вземането
никога да не изтече, въпреки бездействието на взискателя. В този смисъл е
Решение № 451 от 29.03.2016 г., постановено по гр. д. № 2306/2015 г., на
ВКС, IV г. о., даващо отговор на правния въпрос изтекъл ли е двугодишният
преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (отм.); и 5-годишната погасителна
давност в случаите, когато по искане на взискателя е образувано
изпълнително дело и с молбата за образуване е поискано извършване на
определени изпълнителни действия, но същите не са били извършени в тези
срокове, поради бездействие на съдия изпълнителя и взискателя. В този
смисъл е статия от сп. „Общество и право“бр.10/2015г. на стр. 57, в която се
приема „че искането на взискателя за прилагане на определен изпълнителен
способ прекъсва давността, но за да породи прекъсващ ефект е необходимо
това действие да бъде уважено от съдебния изпълнител и да бъде реално
предприето. Действията на съдебния изпълнител спрямо искането на
взискателя имат ретроактивен ефект“.
С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок – чл. 110 ЗЗД, а с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за лихви – чл. 111, б. "в" ЗЗД. С погасяването
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни/акцесорни вземания/адвокатски хонорар, такси и т.н./, макар
давността за тях да не е изтекла – чл. 119 ЗЗД.
В настоящия случай последното предприето изпълнително действие по
изп. д. № 489/2014г .на ДСИ при РС Сливен е от дата 10.10.2014 година
когато държавата е присъединена като взискател. Съгласно ТР 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС давността тече от 26.06.2015г. От тогава до прекратяване на
изпълнителното дело на дата 28.09.2022г. поради перемпция, не са
предприемани каквито и да било изпълнителни действия и прилагани
изпълнителни способи в техните рамки. Тоест изтекъл е срок повече от 7
години , през който не са предприемани изпълнителни действия. Ето защо
6
искът се явява основателен. Към момента на образуване на изпълнителното
дело пред ДСИ при РС вземането на Министерство на правосъдието е било
погасено по давност.
По изложените съображения съдът намира, че вземането за главница е
погасено по давност на 26.06.2020г., а по силата на чл. 119 ЗЗД и
произтичащите от него акцесорни вземания.
Искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените
разноски по делото за държавна такса в размер на 112 лева и адвокатски
хонорар съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА. Направено е
от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
но то не заплатено от ищеца поради което съдът ще присъди същото в
минимален размер , предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 /2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на
921,52лв.
По изложените съображения ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
Г. К., ЕГН **********, адрес: гр.Пещера, *** , не дължи на Министерството
на правосъдието, Булстат ********* адрес: гр. София, ул. „Славянска" № 1,
сумите обективирани в Изпълнителен лист от 26.03.2014г. издаден по гр.д.
№5293/2011г. по описа на Районен съд Сливен, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20225240400101 по описа СИС към PC
Пещера, а именно сумата от 2264 лева, представляваща подлежаща на
възстановяване сума, като сбор на изплатените от министерството финансова
компенсация на законните наследници на Й.Г.Я., починал на 11.06.2007г.-
Н.И.П., И.Й.Я. и И.И.Я., съответно на първите двама по 500 лева, а на
преживялата съпруга 1264 лв., в качеството им на законни наследници
пострадали от извършеното от ищцата престъпление по чл. 115 от НК, ведно
с мораторна лихва върху сумата, считано от деня на изплащане на
обезщетението - 19.12.2009г. до предявяване на исковата молба в размер на
394.04 лв., както и законна лихва върху тази сума , считано от 24.08.2011г. до
окончателното й плащане, както и направените разноски в размер на 140 лв.,
7
представляващи разноски за юрисконсулт, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието, БУЛСТАТ *********
адрес: гр. София, ул. „Славянска" № 1, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. К. , ЕГН
**********, адрес: гр.Пещера, ***,, разноски по делото в размер на 112 лева
за държавна такса, а на адв. Т. Д. Т. адвокат при АК- Хасково, сумата от
921,52 лева на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
8