№ 95
гр. Пазарджик, 23.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело частен характер № 20235220200210 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Частният тъжител и граждански ищец С. К. А., редовно уведомен от
предходното съдебно заседание чрез повереника адв.Б. – явява се лично и с
повереника си адв.Н. Б., редовно упълномощен.
Подсъдимият П. Д. А., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание чрез неговите защитници – явява се лично и със защитниците си
адв.Н. Я. и адв.Л. К., редовно упълномощени.
Свидетелите Д. С. Б. и Й. Д. З., редовно призовани – явяват се лично.
АДВ. Б.: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ТЪЖИТЕЛЯТ: Да се гледа делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Свидетелят З. напусна залата.
Пристъпи се към допълнителен разпит на свидетеля Д. Б., който е със
снета по делото самоличност:
СВ. Б.: Не съм видял подсъдимият П. А. да удря на 08.03.2021г. С. А..
Видях как П. замахва с юмруци и се опитва да удари С.. С. с ръцете си
отбиваше юмруците. В последствие С. ми каза, че П. отворил вратата на
колата и направо го ударил. Не ми е казал нещо конкретно за това къде и как
го е ударил. Правя уточнение, че аз това в колата не съм го видял. Тези опити
от страна на П. да удари С. съм ги видял да стават пред магазина, зад колата.
Аз не мога да кажа точно на какво разстояние съм бил от мястото, може би
около 15 метра, но виждах. П. псуваше С.. Казваше му: „ще ти еба майката“.
После пак продължи да псува. Не мога да си спомня дали П. е казвал на С.
„Ще те ликвидирам“. Освен псуването П. е казал на С.: „Теб ще те унищожа“,
или нещо от сорта.
Като казах преди малко пред магазина, имам предвид, че колата беше
разположена от страната на магазина. Когато видях това, за което разказах,
бях преди портала, близо до него.
Отношенията ми с П. А. към днешна дата са никакви.
В залата влиза свидетелят Й. З..
Пристъпи се към допълнителен разпит на свидетеля Й. З., който е със
снета по делото самоличност.
На свидетеля се предявиха 2 бр. докладни записки, находящи се на л.31-
34 от кориците на НЧХД № 1365/2021г. по описа на РС-Пазарджик.
СВ. З.: Тези докладни записки, както съм написал в тях, са на база
проведени разговори с двете страни С. А. и П. А. - от проведени разговори с
тях, снети писмени обяснения, предоставени документи и записи. Всичко,
което ми заяви С., отразих в докладната. Освен за това, че при отваряне на
дясната врата П. му е налетял на бой, друго не мога да си спомня дали ми е
разказал С.. Не мога да кажа дали ми е споменавал П. да го е удрял и извън
колата. Минало е доста време и което ми е казал, съм описал в докладната.
2
Дал съм му и възможност да напише писмено обяснение. Възможно е С. да
ми е казал, че П. го е обиждал. Затова съм написал докладна, минало е време,
забравя се с времето и подкрепям това, което съм написал в докладната си.
На свидетеля се предяви обяснение от С. А., находящо се на л.37 от
кориците на НЧХД № 1365/21г. по описа на РС-Пазарджик.
СВ. З.: В докладната не мога да кажа защо не съм отразил, че П. е
продължил да напада С. и извън колата, както той е посочил в обяснението.
Обяснението, мисля, че лично С. го написа в присъствието на адв.Б..
Докладната е за самия случай и затова към нея се прилагат всички
документи. Под формата на свободен разказ изнасяме данните в докладната.
Възможно е лицата, от които съм снел обясненията, да са ми казали нещо, но
аз да не съм го отразил в докладната. Затова прилагаме и самите обяснения
към нея.
Ако е посочил конкретното място П. А., аз трябва да съм го описал в
докладната, но по спомен вече не мога да кажа. Каквото съм написал в
докладната, го поддържам. По спомен случката е била в двора на ТКЗС-то, и
той не попада в обхвата на камерите. Кой точно го е посочил мястото - не
мога да кажа, може и двамата да са го посочили. Три години са доста време и
не помня точно.
Разправията между тях двамата е била в двора на ТКЗС-то.
Спомням си, че съм гледал запис. На камерата се видя, че кучетата
лежат. Аз не мога да кажа коя точно камера съм гледал. Камера, която
обхваща целия вход, аз не съм гледал. Лично аз не съм видял запис със
саморазправата между тях двамата.
АДВ. Я.: Провел ли сте разговор със собственика на магазина или
работник от магазина, който е бил там към момента- на тази дата и час. Ако
сте провел разговор, какво е било неговото съдържание ?
АДВ. Б.: Възразявам на този въпрос.
СЪДЪТ не приема възражението на адв.Б. и допуска въпроса на адв.Я..
СВ. З.: Имало е разговор със собственика на обекта, както съм заявил в
докладната. Той също се казва П. А., по прякор Ф.. Разговорът неслучайно е
проведен с него, ако има записи, да се види дали е имало саморазправа между
тях и да се изясни картинката. Той заяви, че няма записи и че не е чул
3
разправата. Не е казал явно дали е видял, щом не съм го записал в докладната.
Не мога да кажа дали този П. А. от магазина има нещо общо с подсъдимия П.
А.. Нямам спомен дали съм го питал дали е бил там, когато е станал случаят.
АДВ. Б.: Ако може да се предяви на свидетеля стр.6 от СТЕ и да
отговори свидетелят по ф.к. 1.1 обхватът на тази камера в ъгъла й докъде
стига?
На свидетеля се предяви находящия се л.76 фото кадър- ф.к. 1.1,
представляващ част от приложението към СТЕ.
СВ. З.: Така погледнато, може би е малко преди входа. Там е вход/изход
на бившето стопанство. Разправата е станала в двора, извън фиксираното в
кадъра място, посока нагоре, някъде към края на снимката. Кадри 2, 3 и 4
показват същия ъгъл и същото място. Разположението е еднакво.
АДВ. Б.: Нямам искания.
АДВ. Я.: Относно дадените показания от свидетеля Б. в днешното
съдебно заседание, че инцидентът с побоя зад автомобила и нанесените обиди
са станали пред магазина, моля, да бъде призован собственикът или
магазинерът, които да потвърдят дали в този ден на 08.03.2021г. е станал
такъв инцидент и дадат обяснение относно това какво са видели и чули.
АДВ. Б.: Моля, да не допускате доказателственото искане, тъй като,
както от показанията на Б., така и от тези на свидетеля З., става ясно, че тези
лица не са преки очевидци, не са и косвени свидетели. Специално
собственикът е казал, че не бил чул и не знаел, а свидетелят Б. не заявява, че
там е имало лица, а посочва само мястото. Същият е все още тук пред залата,
но не възразявам да бъде питан дали на място е видял собственика на
магазина или работник, съпруга или друго лице, с оглед на което намирам, че
с това искане се цели забавяне и шиканиране на процеса, а не установяване на
факти и обстоятелства, които считам, че могат да бъдат установени от други
събрани по делото доказателства. Няма данни по делото, че лицата са били
там, за да бъдат призовавани и разпитвани.
АДВ. Я.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ намира, че искането на адв.Я. е неоснователно. По делото се
4
събраха достатъчно доказателства за мястото и лицата, които са присъствали
на инкриминираната дата. Поради това не се налага събирането на
допълнителни гласни доказателства за тези обстоятелства. Още повече, от
показанията на днес разпитания свидетел З. се установи, че въпросното лице,
собственик на находящия се в близост до мястото на инкриминираното
деяние магазин, не е бил очевидец на деянията. Това е било заявено от същия
непосредствено след подаване на сигнала, още в същия ден, на
инкриминираната дата. Към настоящия момент са минали близо три години
от инкриминираната дата, поради което за съда не възникват съмнения, че
установеното към онзи момент от св.З. се характеризира с най-голяма
достоверност касателно обстоятелството имало ли е други очевидци на
деянията, предмет на повдигнатите обвинения с тъжбата.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Я. за допускане до разпит в
качеството на свидетел на собственика на магазина, находящ се на
инкриминираното място.
Страните /по отделно/: Нямаме искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. Б.: Уважаема госпожо районен съдия, моля, да постановите
присъда, с която да осъдите подсъдимия и по двете повдигнати срещу него
обвинения, а именно за нанесена лека телесна повреда и за отправяне към
тъжителя на обида – така, както е посочено подробно в тъжбата - нанасяне на
лека телесна повреда и уточнена в тъжбата на стр.2 от протокол от
01.12.2021г., а именно по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, че на 08.03.2021г.,
около 15 ч., в с.Варвара, чрез нанасянето на удари с юмруци от подсъдимия
по лицето на тъжителя в областта на очите и лицето са довели до
причиняване болки и страдание, което е довело до охлузване, съгласно
приетата по делото тройна СМЕ, посочваща, че това води до временно
5
разстройство на здравето, неопасно за живота, като е причинило болка и
страдание. Освен това е нанесена и обида на същата дата и място от страна на
подсъдимия спрямо тъжителя с изразите: „ще те смачкам“, „да ти еба
майката“, „ще те ликвидирам“, „боклук“. Видно от стр.8 от СТЕ за
видеокадри, става ясно, че подсъдимият влиза в словесен спор с тъжителя на
границата пред вратата на чужд имот, а именно на В.и. Това се потвърждава и
от показанията на самите свидетели П. В. и И. В., които са били от другата
стана на вратата в имота си и са видели разправията на тъжителя с
подсъдимия, именно които са и преки очевидци и свидетели са чули обидните
изрази, отправени от подсъдимия спрямо тъжителя. На кадрите на експертиза
се виждат тези лица, а и пред настоящия съдебен състав същите двама
свидетели категорично заявиха, че са били там и са чули въпросните обидни
изрази, а имено на стр.8-9 от протокола от открито съдебно заседание на
10.03.2023г., подсъдимият дава обяснения: „Аз може да съм ударил
господина, но не мога да Ви кажа със 100 процента сигурност.“ /цитира/. На
стр.13 от протокола от същата дата 10.03.2023г. свидетелят П. В. дава
показания, че: „Дали се минаха и 10-тина минути и взе да се вика нещо
отвън.“ /цитира/. Това се вижда и на самите кадри от СТЕ, от които кадри
става ясно, че едната група лица са от вътрешната страна на вратата от
мрежата, а другата група лица са от външната страна. На стр.14 от същия
протокол продължава показанията си П. В.: „С. после ми разказа, че като си е
тръгнал не е видял кучето, било се ударило и чул, че П. вика по него и спрял
на портала на ТКЗС-то пред входа.“ /цитира/. Двете обвинения се доказват и
от показанията на свидетеля И. В., като същият свидетелства пред съда така:
„С. каза, че без да очаква П. отворил вратата на колата и започнал да го
налага.“ /цитира/. Продължава: „Започна спор, той го напсува.“ /цитира/. С
това се доказва обвинението за обидата. Дадените показния от свидетеля В. се
подкрепят от кадрите на камера 6 с видеозапис, обективирана във файл с
крайни цифри 7757491 с дата 08.03.2021г., ден понеделник и времето код от
15-ти час, 38-ма минута и 31-ва секунда, цитирана е стр.7, абзац 3-ти, ред 6 от
СТЕ за видеофайлове, където се вижда, че свидетелят И. В. е в стопанския си
двор и се приближава до входната си врата, което изцяло съвпада с дадените
от него показания. При приближаването свидетелят И. В. е на не повече от 7-
8 метра от вратата и разказва, че е чул какво е говорено, като го
възпроизвежда пред съда дословно. Свидетелят В. е посочен в СТЕ на стр.14,
6
обозначен като лице № 13 на фигура 1.27. На стр.16 от протокола от
10.03.2023г. пред настоящия съдебен състав свидетелят Б. свидетелства, че:
„Виждам на улицата спрялата кола на С. и зад колата бяха С. и П..“ /цитира/.
Това потвърди и днес свидетелят. Разпитът му продължава: „Те бяха
застанали зад спрялата кола на С., това е точно пред магазина за строителни
материали.“ /цитира/. На стр.17 от същия протокол Б. продължава: „ После аз
се прибрах. След това П. чувам, че продължава да псува.“ /цитира/. Тук
добавям и днес заявеното от свидетеля Б., който добавя в днешния си разпит,
че С. му е разказал, че цепнатината на устната и кървенето на устната му е от
удара, който е понесъл от П. А. в разправията на инкриминираната случка.
Това е част от новите неща, които е заявил днес въпросният свидетел.
Полицаят З. на л.20 от протокола от 10.03.2023г. казва следното: „С. също
мисля, че разказа, че е ударен в областта на зъбите от П..“ /цитира/. В
допълнение от разпита си днес свидетелят З. заяви и потвърди двете си
докладни, в една от които е възпроизвел даденото писмено обяснение от
тъжителя, а именно, че тъжителят му заявява, че бил ударен от подсъдимия, в
резултат на което е цепната устната му и имал кървене. На стр.24 от
протокола от същата дата 10.03.2023г. З. Г. - племенник на подсъдимия,
заявява: „Не съм виждал вуйчо ми да удря С.. Не съм чул нищо да си
говорят.“. Този свидетел не споделя истината пред съда, по мое мнение,
защото е племенник на подсъдимия, син на сестра му, близък роднина и
работник - подчинен на подсъдимия и към момента на инкриминираното
деяние и към момента на свидетелските му показания. За неговия вуйчо -
подсъдим, има интерес спрямо него да твърди версията и поддържа защитна
версия на подсъдимия пред съда,с оглед на което ще моля тези показания да
бъдат обследвани и кредитирани от съда в общата картина от събраните
доказателства и частично да бъдат игнорирани по отношение на това
противоречие. Освен това, показанията на този свидетел се разминават и с
показанията, дадени пред друг съдебен състав по настоящото дело.
Посоченото доказва, че показанията на свидетеля Г., неправилно записан в
протокола от съда в открито съдебно заседание от 02.02.2022г., относно това,
че Д. Б. не е пряк свидетел, са неверни и не следва да бъдат кредитирани от
съда. Това е индиция за неверността на показанията на свидетеля. На стр.2 от
протокола от 09.05.2023г. е разпитан свидетеля А. С., който свидетелства
пред съда: „ Аз бях в базата около 2 часа.“ /цитира/. Същият свидетел, отново
7
по мое мнение, твърди неистина, защото пред другия съдебен състав по
настоящото дело казва, че нищо не е чул и нищо не е видял, с оглед на което
отново правя искане тези показания да бъдат изключени и да не бъдат
кредитирани във вида, в които е свидетелствал.
В своята защитна позиция подсъдимият се стреми да посочи, че е било
налице неизбежна отбрана. Това не е така, защото подробно е анализирано
във влязлото в сила Решение № 118/04.11.2022г. на ОС-Пазарджик по н.д. №
466/22г., че: „Решаващият съд е изложил убедителни мотиви защо липсва
неизбежна отбрана, които се споделят и от настоящата инстанция“. Това е и
моето становище, с което на което ги цитирам /продължава да цитира
посоченото по-горе решение/. В този смисъл е и тълкувателното дело. Понеже
знам, че това е версията на защитата на другата страна, цитирам дословно
какво е написал ОС-Пазарджик. При положение, че за единия от двамата
участници в разправията има влязла в сила присъда и е осъден за въпросното
нападение, няма как по отношение на другото лице това нападение да бъде
неизбежна отбрана, тъй като става въпрос за две различни увреждания.
Невъзможно е да се претендира или приложи и института на реторсията,
защото тъжителят вече е наказан и не може да бъде освободен от наказателна
отговорност за същия случай. Това е другият вариант на неизбежната отбрана,
което евентуално ще се претендира от защитата на подсъдимия.
След преценка на събраните доказателства, уважаема госпожо съдия,
съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни увреждания и
създадения здравен и душевен дискомфорт на пострадалия тъжител и техния
оздравителен период и накърнения авторитет в обществото и семейство, с
факта на нанесения побой, моля, да приемете за изцяло основателен
предявения и допуснат за съвместно разглеждане граждански иск по реда на
чл.45 от ЗЗД, като предвид това и с оглед правилата на справедливостта, да
осъдите подсъдимия А. да заплати на гражданския ищец и тъжител сумата в
размер на по 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените в
резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди за всяко едно от
обвиненията, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
08.03.2021г. до окончателното й изплащане. Претендирам възнаграждение,
като по въззивното дело не претендирам разноски, а претендираното
възнаграждение е 1900 лв. по НЧХД № 1365/2021г. на РС-Пазарджик и 1900
лв. по настоящото дело.
8
Съдът протоколи обстоятелството, че адв.Л. К. напусна съдебната
залата, за да вземе участие по дело, разглеждано в 6-та съдебна зала от с-я Ц.
В..
АДВ. Я.: Уважаема госпожо съдия, с тъжбата са повдигнати две
обвинения. Така четейки на стр.1 в долния абзац, 12-ти ред, тъжителят е
записал, че след отварянето на вратата обвиняемият е започнал да му
нанасяне удари и бил разярен, с което успял да отвори лява врата и напуснал
автомобила и отишъл в задната му част, където отново са продължили да се
бият, т.е. разменят удари помежду си, като А. продължавал да му нанася
удари. Тук той казва: „П. ме удари по лицето, т.е. твърденията на тъжителя,
че с нанесения удар в автомобила той му е причинил леко телесно увреждане,
след приемане по делото на СМЕ, се оказа, че става въпрос за охлузване, а не
за цепковидна рана. Сам си противоречи тъжителя в дадените и изложените в
тъжбата обяснения относно факта на получаване на леките телесни
увреждания, за които твърди и претендира граждански иск за болка и
страдание. Същевременно, от събраните по делото гласни доказателства нито
един от свидетелите не е присъствал и бил пряк очевидец, нито в автомобила,
нито на ударите и никой не е видял подсъдимият да е нанасял удар на
тъжителя непосредствено зад автомобила, с което остава недоказано
твърдението за нанесени леки телесни увреждания. С оглед изложеното в
тъжбата на стр.2, че тъжителят си е отишъл до вкъщи и след 10-15 минути се
е върнал, в дадените от него обяснения пред полицай З. той никъде не е
описал точно къде и как е получил съответно раната и дали е цепковидна или
охлузване, в коя част на устата е била установена, тъй като двама от
свидетелите, а именно Б. твърди, че в дясно на устата имало цепковидна рана
и загоряла кръв, а свидетелят В. твърди, че било в лявата страна, т.е. по
никакъв начин не се доказва дори наличието на такова леко телесно
увреждане и причинено пряко от подсъдимия.
На следващо място, разглеждайки и запознавайки се с видеоматериала в
предходното съдебно заседание, видно е, че свидетелят Б. се е появил едва в
15:34:18 ч., излизайки и непосредствено се е върнал в 15:36:55 ч., което за
това време от 2 минути нито може да види, нито да определи, нито може да
9
възприеме мястото, на което са се извършвали някакви действия между
подсъдимия и тъжителя. След което свидетелят Б. твърди, че е бил отишъл в
базата и бил пряк свидетел на разправията пред самата база на В.и. Видно от
видеозаписа, който видяхме, в 15:37:29 ч. покрай входната врата на базата на
В.и минава единствено Зари - племенникът Г. на подсъдимия и двамата с
тъжителя започват словесна атака и един и другия си разменят обидни думи.
Подсъдимият идва до вратата в 15:38:07 ч. и си тръгва почти веднага в
15:39:15 ч. Свидетелят И. В. идва откъм вътрешния двор и се вижда на кадъра
в 15:38:31 ч., а И. В. – бащата на П. се появява в 15:41:55 ч. на кадъра и се
вижда единствено само в далечина и е отбелязан като лице № 13, т.е. той не
може да бъде достоверен свидетел за това, за което бяха прочетени неговите
обяснения, че бил чул, че съответно обвиняемият А. е отправял обидни думи
с псувни и така цитираните в тъжбата спрямо С. А.. От приетата по делото
СТЕ никъде не се установява присъствието на свидетеля Б., както и
същевременно разпитаните по делото полицаи не удостоверяват, че
свидетелят Б. е присъствал, когато полицаите са пристигнали да установят
фактите по подадения сигнал от подсъдимия до РУ- Септември, на който
сигнал те са се отзовали и в самата докладна записка след снетите обяснения
от страна на обвиняемия, така и от тъжителя, единствено като нанесени
увреждания и то видими, т.е. зачервявания, охлузвания, видимо от нанесени
удари пряко от този ден 08.03.2021г., в самата докладна записка полицаите са
отразили за тях, както са ги видели и споделил обвиняемия, докато по
тъжителя видимо не е имало по него никакви следи от нанесени удари. Както
сам обвиняемият изложи в своите обяснения, той не отправя циничната дума
„ще ти еба майката“ поради лични за него съображения и в този случай
единствено твърденията, че той е изрекъл тези думи „ще те ликвидира“, „ще
те смачкам“, „боклук“ и „ще ти еба майката“, се твърдият от свидетелите В.и
и от свидетеля Б.. От останалите свидетели никой от тях нито е чул, нито
потвърждава, че в живота си, независимо по какви причини, обвиняемият се
обръща в обществото с тези обидни изрази към други хора, т.е. това не са
присъщи думи за обида на обвиняемия спрямо хората от обществото, за което
считам на първо място, че свидетелят В. не е чул изричането на тези думи, с
които се твърди, че са нанесени и отправени обиди. На второ място
свидетелят П. В. също не е могъл да чуе и възприеме тези думи, защото той е
присъствал само на разменяне обидни думи и закани между тъжителя и
10
свидетеля Г.. На трето място, свидетелят Б. нито е могъл да види, нито да чуе
изложените от него факти като свидетел за тези две минути и няколко
секунди, за които се е показал на вътрешния път на ТКЗС-то и съответно се е
върнал към базата си и в същото време е видно от видеоматериала, че той си
гледа само в телефона, т.е. и двете така повдигнати обвинения не бяха
доказани. От приетата СМЕ по безспорен начин става дума за охлузване,
което може да бъде получено по различни начини. Със събраните по делото
доказателства не се доказва по безспорен начин, че са именно от нанесен удар
от подсъдимия на тъжителя. Считам, че по никакъв начин не бяха доказани
така повдигнатите обвинения спрямо нашия подзащитен. Претендирам
адвокатско възнаграждение по трите инстанции, а именно по НЧХД №
1365/21г. – адвокатско възнаграждение с представено пълномощно под №
003112/18.10.2021г. и адвокатско възнаграждение с представено пълномощно
в 000830/06.02.2023г. пред ОС-Пазарджик или в общ размер на 800 лв. По
настоящото дело претендирам адвокатско възнаграждение по пълномощно
000834/10.03.2023г. в размер на 600 лв. и заплатен депозит за вещо лице от
10.05.2023г., представен с молба от 11.05.2023г., в размер на 100 лв., за което
моля да бъде постановена оправдателна присъда на подзащитния ми.
Съдът протоколи обстоятелството, че в залата влиза адв.К..
АДВ.К.: Уважаема госпожо съдия, считам, че настоящото частно
обвинение, което е за твърдения за извършени две престъпления в една
тъжба, не се доказва по безспорен, категоричен и несъмнен начин, както са
изискванията на закона и както повелява константната съдебна практика. На
процесната дата 08.03.2021г. след обяд около 15-15:30ч. тъжителят, заявявам,
в явно нетрезво състояние, тъй като употребата на алкохол и количеството е
неустановено по безспорен начин, но се установява, че той е употребил
алкохол, с управлявания от него процесен лек автомобил безпричинно,
движейки се с доста силна скорост за мястото и терена, където са се
намирали три броя кучета, за които се грижил подзащитният ни А., а именно
в бившия стопански двор на ТКЗС-то в с.Варвара, умишлено преминава
върху едно от тях, прегазва го това куче. Това куче подзащитният ми го
наричал Стефчо. Виждайки това не само неморално и незаконно поведение от
11
тъжителя, чисто инстинктивно не само от морална, но и законова гледна
точка П. А. пребягал и настигнал автомобила на тъжителя, отворил е предна
дясна врата, за да му поиска едно чисто човешко обяснение защо постъпва
така, а именно, че е преминал върху кучето. Тук се твърди в тъжбата, че
отваряйки предна дясна врата, подсъдимият А. е ударил тъжителя. За да се
стигне до удар, както се твърди, няма физически възможност за това, защото
трябва да се подпре с предни крайници, защото иначе самата тежест не му
позволява да се подпре. В този момент тъжителят отваря предна шофьорска
врата, излиза от автомобила, подсъдимият вижда, че тъжителят е слязъл и
двамата се срещат отзад зад процесния автомобил. В това време, без да му
дава каквито и да е логически и житейски някакви обяснения, тъжителят
нападнал подсъдимия, като го изритал в областта на корема, ударил с юмрук
в областта на корема, счупил му очилата. По настоящото дело има приложено
СМУ от страна на подсъдимия, което не е оспорено от страна на тъжителя,
поради което тези факти, които са отразени в това СМУ, се потвърждават.
Тези удари и счупването на очилата се потвърждават и от свидетелските
показания на свидетеля З. Г.. По отношение на свидетелите от страна на
тъжителя считам, че не следва да се кредитират изцяло, а, тези показания на
тримата – баща и син В.и и Д. Б., само акцентират върху едни и същи факти и
обстоятелства, които да послужат, макар и изопачени, считам, че са
изопачени, за да може несправедливо да бъде осъден подсъдимият А.. По
отношение показанията на свидетеля Б., ако кажа, че 5 пъти е разпитван в
предишните съдебни състави и пред настоящия, той 5 пъти дава различни
показания, като сочи противоречиви факти и обстоятелства. Ноторно
известно е на съда, че фактът е факт, а обстоятелството е спорно, затова
заявява, че свидетелят в показанията си сочи факти и обстоятелства. В тази
връзка следва да ценят показанията на полицейските служители, отишли на
място. Те са провели разговор и имат едни обективни показания във връзка с
фактите по делото. В днешното съдебно заседание свидетелят З., който към
онзи момент е бил полицейски служител, натоварен с изясняване факти и
обстоятелства по настоящия случай, е категоричен, че този физически
сблъсък между тъжителя и подсъдимия е станал в двора и на територията на
бившето ТКЗС, а не както твърди свидетелят Б.. Свидетелят Д. Б. заявява, че
той влязъл вътре, а пък докато бил вътре чул как подсъдимия П. А. псувал. Не
виждам житейска логика да се прибереш в една сграда в селскостопанския
12
двор и да чуваш как някой отвън псува и считам, че тези показания не следва
да бъдат ценени. Дебело подчертавам, че тримата свидетели – баща и син В.и
и Б. са във влошени отношения с подсъдимия П. А. и то не от сега. Както се
казва на народно му, те му имат зъб или те с техните си показания, макар че
са предупредени за отговорността, целят само да му навредят на А. и да бъде
осъден. Възниква и въпроса защо те следва да дават едни неверни показания
спрямо него, но явно има сериозен мотив те да дават неверни показания
срещу него. Както се твърди в частното обвинение, че там на оградата и П. А.
е отправил обиди и думи закани спрямо тъжителя, не се установява по един
категоричен, несъмнен и безспорен начин това. Напротив – установява се, че
племенникът на подсъдимия - З. Г. е отишъл той да се саморазправя, като
подсъдимият го забрал и му казал: „прибирай се, ела, остави ги“.
Уважаема госпожо съдия, считам, че с така интерпретираните от страна
на частното обвинение определени факти, но повечето са обстоятелства, не
следва подсъдимият да бъде осъден, тъй като той е изпълнил един свой
нравствен дълг към себе си и обществото. Считам, че обществото е
чувствително към този тип прояви и в близкото минало вече е и
инкриминирано убийството на гръбначни животни. Ето защо, считам
обосновано и аргументирано, че подсъдимият следва да бъде оправдан, а след
като бъде оправдан и да не уважавате и предявените искове за обезщетение за
неимуществени вреди.
Това, което каза колегата Б. по отношение неизбежната отбрана, ако е
налице неизбежна отбрана, то тя е по отношение на подсъдимия, тъй като
тъжителят го е нападнал, а не обратно, както иска да представи частното
обвинение пред настоящия съд. Претендирам разноските по настоящото
делото в размер на 600 лв., както и по въззивното в размер на 400 лв.
РЕПЛИКА АДВ.Б.: Моля, да не присъждате, ако прецените, че трябва
да се присъждат разноски, за двама защитници, а за един. За това възразявам
изрично. Що се отнася до мотива, което не споменах в моята пледоария,
намирам, че ако се приеме от съда изложената теза на защитата, че било
морално задължение да се саморазправя едно лице и да търси отговорност на
друго лице за неправомерно действие, като изобщо ние оспорваме, че става
дума за убийство на гръбначно животно куче, но обратно - твърдим, че заради
това, което е станало и тъжителят не е разбрал, че кучето е нападнало колата
13
и е било закачено с нея със задна гума, то моля да приемете, че това е
мотивът, заради който подсъдимият напада тъжителя. Той не търси по
правомерен ред установяване на факти и обстоятелства и търсене на
отговорност, а влиза в ролята на налагащ правила и упражняващ сила, с
което уврежда тъжителя, с оглед на което е и потърсена наказателна
отговорност чрез настоящото дело. Категорично не споделяме тезата, че
видите ли заради изпълнението си на моралния граждански дълг,
подсъдимият едва ли не искал да осъществи граждански арест, придружен с
юмруци, в резултат на което е разкъсал лигавицата на устата на тъжителя.
Що се отнася до приетата тройната СМЕ, то тя е в полза на защитата,
доколкото става въпрос за по-леката форма на лека телесна повреда – така,
каквато е посочена в тъжбата, а именно, че е нанесена лека телесна повреда с
причиняване на болки и страдание, но без разстройство на здравето, с оглед
на което Ви моля да се произнесете в този смисъл.
Още нещо, което противоречи в защитната теза - първоначално по
делото пред другия състав беше твърдяно, че Б. не е присъствал на място.
Защитата, при положение, че се събраха тези доказателства и се установи от
СТЕ, вече днес в пледоарията си признава, че макар и за 2 минути свидетелят
Б. бил там.
Що се отнася до показанията на свидетеля З., той казва, че камерите не
обхващат целия двор, не обхващат и пътя, с оглед на това и съвкупността от
показанията, ние твърдим, че Б. е имал тези преки наблюдения и като косвен
свидетел и като достатъчно сърбани косвени доказателства става ясно, че
въпросният удар е нанесен от подсъдимия на тъжителя, с оглед на което
нашата теза и частното обвинение е напълно доказано.
ДУПЛИКА АДВ. Я.: Стана ясно, че и в днешното съдебно заседание
свидетелят З. и в самата си докладна казва, че след като са се запознал с
видеозаписите, кучетата са лежали спокойно пред автомобила и тъжителят е
минал през тях, без те да го нападат. Така както в момента се опитва колегата
да изопачи нещата, т.е. да каже, че видите ли те са го нападнали и той се
защитавал, като е минал през тях, това не е вярно. Считам, че така повдигнато
обяснение, реплики и дуплики, са неоснователни от страна на колегата Б..
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Аз не съм ударил С. в
14
колата, защото колата е голяма и ако го ударя от дясната страна, както
господата казват, че съм отворил вратата и съм почнал да удрям, представяте
ли си, че аз трябва да имам метър и 20 ръце. Няма как да стане. Това са
измислици на адв.Б. и на който им е казал, каквото им е казал. Просто няма
как. Нахлух в колата. Отваряйки я, се наведох да питам защо ми сгази кучето
и той ме удари с лявата ръка. Тогава вече излязохме, той ме ритна и стана
много бързо. Не съм го удрял С..
Искам да поясня, че понеже съм там постоянно, от мястото, където Б.
претендира, че е бил, той би трябвало много ясно да види къде става
произшествието. Ако той в момента е бил там и е видял какво става, той
излиза до определено място, обаче от там няма цялата видимост и нищо не
може да се види. Той казва, че е пред магазина, но това става на 10 метра
преди магазина. Той няма видимост как да види какво става там. Просто
такова е разположението. Гледал съм го 10 пъти и няма такава видимост. Ако
е видял, трябва д стане точно къде е станало. С г-н Б., с г-н В. и с г-н адвоката
сме в много лоши отношения. Те постоянно пускаха жалби на моята фирма на
НАП, НОИ, РИОСВ, където се сетите. Това е тяхно лично отмъщение, което
правят, защото ми убиват кучетата, а те са против, мразят ли ги - не знам,
макар че адвокатът дойде и си хвърли 4 кучета при мен, а той казва, че аз съм
еди- какъв си. Невинен съм. Не смятам, че съм виновен за това, което е
станало.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Искам да бъде оправдан.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си.
След обявяване на присъдата на страните съдът им разясни реда и
сроковете за обжалване, както и че мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60
дни.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15:39 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15