Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 8586 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.Й.В. и Т.П.В.
с предявени субективно и обективно съединени следните осъдителни искове:
-против Г. ф. на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ
/отм./ за сумата по 200 000лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.10.2015г. до
изплащането;
-против В.К.Т. и К.В.Т. на основание чл.86 вр. чл.84,
ал.3 ЗЗД за сумата по 1000лв. за всеки ищец, частично от 7000лв.,
представляваща лихва за забава върху обезщетения за неимуществени вреди от 200
000лв. за периода 07.06.2015г.-09.10.2015г., която се претендира в условията на
солидарност.
Твърденията са за настъпило на 07.06.2015г. на АМ „Хемус“
в обл.Варна пътно-транспортно произшествие между л.а.Мицубиши Галант с ДК № ******,
управляван от В.К.Т. и собственост на К.В.Т., и мотоциклет Сузуки с ДК № ******,
управляван от П.Т.В., причинено виновно от водача на автомобила, при което
починал водача на мотоциклета П.В.. Ищците са родители на починалия, които
твърдят да са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от внезапната смърт на своя син, които оценяват на сумата по 200 000лв.
Към деня на произшествието за автомобила нямало сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което предявили извънсъдебна
претенция към Г. ф. за заплащане на обезщетение с постановен на 09.10.2015г.
отказ. Наред с исковете за обезщетение от тази дата претендират и осъждането му
за законна лихва до окончателното изплащане. За периода
07.06.2015г.-09.10.2015г. твърдят в тяхна полза да е възникнало право на
обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, длъжници по което са
ответниците В.Т. и К.Т.-първият като пряк причинител на произшествието, а
втория като собственик на автомобила, чиято отговорност считат за солидарна.
Ответникът Г. ф.не оспорва липсата на сключена към деня
на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.Мицубиши. Оспорва
произшествието да е настъпило при описания в исковата молба механизъм и то да е
последица единствено от виновното противоправно поведение на водача на
автомобила. В тази връзка навежда на съпричиняване с твърдението починалият да
е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с пътните условия скорост.
Излага доводи за прекомерност на претендираните обезщетения за неимуществени
вреди като несъобразени с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита, че
причината за постановения отказ по извънсъдебните претенции бил обусловен от
обстоятелството, че ищците не представили необходимите документи, поради което
и да дължи законна лихва началния момент следва да е от деня на подаване на
исковата молба.
Ответниците В.Т. и К.Т. оспорват предявените
против тях искове по идентични съображения. Също оспорват механизма на
произшествието, навеждат на съпричиняване от страна на починалия /аналогично на
въведеното от първия ответник/, както и прекомерност на претенциите за
обезщетения. Противопоставят възражение за изтекла погасителна давност на
исковете за лихви за забава за периода 07.06.2015г.-27.06.2015г.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
По иска против Г. ф.На основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./ Г.
ф.изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако
ПТП е настъпило на територията на Република България, на територията на друга
държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
За да възникне отговорността на Г. ф.за репариране на
имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица, е необходимо
установяването на следните кумулативни предпоставки: деликт по чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и
вредите, както и да е осъществен от водач без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Установяването им е в тежест на ищците, с изключение на вината на
делинквента, която на основание чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира и оборването й е в
доказателствена тежест на ответника.
От фактическа страна не е спорно настъпилото на
07.06.2015г. на АМ „Хемус“ в обл.Варна пътно-транспортно произшествие между
управлявания от В.К.Т. л.а. Мицубиши Галант с ДК № ****** и управлявания от П.Т.В.
мотоциклет Сузуки с ДК № № ******, като последица от което починал последният.
Не е спорно също, че към деня на
произшествието за л.а. Мицубиши Галант не е имало сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност“.
Образуваното по случая ДП № 341/2015г. по описа на ОД на
МВР-Варна е прекратено с постановление
на ОП-Варна от 01.03.2017г. с обоснован извод, че при разследването не е
установено по категоричен и безспорен начин водачът на автомобила В.Т. да е
нарушил правилата за движение визирани в чл.42, ал.1 ЗДв.П, които да са в
причинна връзка с настъпилото ПТП, довело до смъртта на сина на ищците.
Постановлението на прокурора не обвързва настоящия съд със задължителна сила,
доколкото на основание чл.300 ГПК с такава се ползва само влязлата в сила
осъдителна присъда /включително решение по чл.78а НК или споразумение/ в
пределите относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината
на дееца. То не съставлява и доказателство за механизма на произшествието и
поведението на участниците в него, защото отразява мнението на компетентния
орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на
определено лице /Решение № 43/16.04.2009г. по т.д.№ 648/2008г., ВКС, ІІ т.о.,
Решение № 29/14.05.2016г. по т.д.№ 94/2015г., ВКС, І т.о. и др./. Поради това съдът
следва да извърши самостоятелна преценка
относно осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД въз основа установените
фактически обстоятелства и събраните доказателства.
Относно механизма на произшествието е приет като
доказателство протокол за оглед на местопроизшествие, приложени са материалите
по ДП № 341/2015г. и изслушано заключение на вещо лице по САТЕ, неоспорено от
страните и кредитирано от съда. От същите се установява, че ПТП е настъпило в
светлата част от денонощието, при ясно време с добра видимост, на прав участък
от АМ „Хемус“ без неравности или наклон. Управляваният от В.Т. л.а.Мицубиши се
движил в дясна пътна лента в посока гр.Варна със скорост около 109 км./ч.
Застигнал движещ се пред него друг автомобил и предприел маневра по
изпреварването му с навлизане в лявата лента за движение. По същото време на
разстояние след л.а. Мицубиши се движил управлявания от пострадалия П.В.
мотоциклет „Сузуки“ със скорост около 210 км./ч. В момента на изпреварването,
когато лекият автомобил бил в лявата лента за движение мотоциклетът го застигнал, но въпреки
предприетото намаляване на скоростта
/установена спирачна следа с дължина 1.50м./ последвал удар в задната му /на
автомобила/ част, при което водачът паднал на земята и като последица от получените
тежки телесни увреждания починал. Според заключението на вещото лице по САТЕ с
оглед скоростите на движение в момента, в който лекият автомобил е бил на
разстояние 71.97м. от мястото на удара, мотоциклета е бил на разстояние от това
място 138.87м., като разстоянието между тях е било 66.90м., достатъчно за
водача на автомобила да възприеме мотоциклета. Произшествието е било
предотвратимо в случай, че водачът на лекия автомобил не е предприел маневрата
по изпреварване или въпреки това при плавно отклоняване в дясно за прибиране в
лентата си на движение с едновременно плавно спиране със спирачно закъснение от
порядъка на 2-2.5 м/сек., съответно за мотоциклета по намаляване на скоростта
до такава, при която не би настъпил удар.
Въз основа така установения механизъм съдът намира В.Т.
да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, като е допуснал нарушение на
чл.42, ал.1, т.1 ЗДв.П вр. чл.20, ал.2 ЗДв.П. Според първата норма водач, който
ще предприема изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не
го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно
превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво, а според втората норма водачите на
ППС трябва при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Следва да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая водачът
на л.а. Мицубиши е имал обективната възможност да възприеме движещият се зад
него мотоциклет като участник в движението и възможна опасност, но предприел
маневрата по изпреварване чрез навлизане в лявата пътна лента без да съобрази
неговото отстояние и скорост и по този начин е допуснал виновно настъпването на
произшествието.
Същевременно пострадалият също е допуснал нарушение на
правилата за движение, с което допринесъл за настъпване на произшествието.
Движил се с много висока и значително надвишаваща допустимата по закон скорост от
210 км./ч. при ограничение за мотоциклети на автомагистрала до 100 км./ч.-чл.21,
ал.1 ЗДв.П. При конкретната пътна обстановка и установената обективна
възможност водачът на автомобила да възприеме мотоциклета, напълно логично и
вън от съмнение е, че и водачът на мотоциклета обективно е могъл да възприеме
намиращия се на разстояние пред него автомобил и да съобрази поведението си с
неговата посока на движение с оглед започналата маневра по
изпреварване с навлизане в лява пътна лента. Именно поради високата скорост се
е поставил в невъзможност да реагира своевременно на възникналата пред него опасност
и по този начин е съпричинил вредите. При отчитане механизма на ПТП и
съпоставката на поведението на двамата участници в движението съдът приема
принос на пострадалия от 40%, с колкото на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да
се намали обезщетението.
Неимуществените
вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване
по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид при определяне размера на обезщетението ППВС № 4/1968г./.
Ищците са родители на
починалия и като такива са материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди.
Към деня на
произшествието П.В. бил на 21г. и според показанията на св.Николов и св.Стойчев
в много близки отношения със своите родители. По подражание на баща си отпреди
година се записал във френския легион и пребивавал във Франция заедно с
родителите си, но за кратко се върнал в България. Били сплотено семейство без
конфликти, а ищците грижовни към децата си. Свидетелите сочат, че ищците били в
шок при вестта за смъртта на сина си, били съсипани и много тежко приели
загубата му. Станали по-затворени, изпитвали силна мъка и непрежалимост, непрестанно
говорели за него и често се разстройвали, запазили стаята му в дома си
непокътната.
Събраните доказателства
безспорно установяват изживени от ищците душевни болки и страдания поради
внезапната кончина на сина им, който бил в много млада възраст. Вън от съмнение
е, че загубата на рождено дете е непрежалима и източник на интензивни болки и
страдания в психически и емоционален план, които и понастоящем ищците не са
превъзмогнали. Били са привързани един към друг, отношенията им основани на
обич и разбирателство, но със смъртта му са лишени от присъствието му, контакта
с него и морална и материална подкрепа. Същевременно по делото не са събрани
доказателства сочещи личните отношения да надхвърлят обичайните между родители
и дете, основани на много силна лична привързаност, на взаимна зависимост
поради здравословни, материални и/или други причини или други обстоятелства,
които да сочат на претърпени болки и страдания в завишен интензитет и в този
смисъл обуславящи по-висок размер на обезщетението. Предвид това съдът приема като
съответстващ на критерия по чл.52 ЗЗД справедлив размер на обезщетенията за
всеки ищец по 140 000лв.
С оглед установеното
съпричиняване този размер следва да се намали със сумата 56 000лв. /40%/,
поради което исковете с правно основание чл.288, ал. ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./ следва да се уважат до сумата 84 000лв.
Съгласно чл.288,
ал.5 и ал.7 КЗ /отм./ Г. ф.дължи заплащането на лихви за забава от датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото
лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на
завеждане на претенцията по реда на ал. 9. Отговорността на фонда не е
функционално свързана с отговорността на делинквента, поради което той не дължи
заплащането на компенсаторна лихва от деня на увреждането, а от деня на
произнасянето по претенцията или от деня на изтичане срока за това. В случая
ищците са предявили своята претенция пред ответника на 09.07.2015г., който с
решение от 08.10.2015г. постановил отказ. Предвид това върху обезщетенията
следва да се присъди законна лихва от 09.10.2015г. /деня на изтичане законовия
тримесечен срок/ до окончателното изплащане.
По исковете
против В.Т. и К.Т. по чл.86 ЗЗД.
Обезщетението в размер
на законната лихва по чл.86 ЗЗД е акцесорно спрямо главното задължение и се
дължи от деня на забавата. При
непозволено увреждане лихвата за забава е компенсаторна, а не мораторна и в
съответствие с чл.84, ал.3 ЗЗД се дължи от деня на увреждането. Има имуществен
характер и подлежи на плащане от делинквента /арг. от чл.51, ал.1 ЗЗД/.
Задължението на Г. ф.по
чл.288 КЗ /отм./ е вторично-произтича от задължението на делинквента да
обезщети причинените вреди съгласно чл.45 и сл ЗЗД, поради което и
отговорността на фонда покрива отговорността на прекия причинител на вредите. Тя
обхваща и лихвите за забава, но за период по-кратък от този, за който самият делинквент
носи отговорност . За периода, за който
отговорността на фонда за лихви не може да бъде ангажирана, т.е. от деня на
увреждането до изтичане срока по чл.288, ал.7 КЗ /отм./ претендиращият
обезщетение може да търси заплащането им от прекия причинител.
Ищците претендират солидарно
от ответниците В. и К. Тасеви лихви за забава по чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД за
периода 07.06.2015г. /деня на ПТП с причиняване смъртта на сина им/ до
09.10.2015г. /деня на изтичане срока за произнасяне от ГФ/.
По правило деликтната отговорност
е лична и се носи от този, който със своите противоправни действия или
бездействия е причинил вредите. Изключение е предвидено в чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. Отговорността на възложителя по
чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни действия, а тази на собственика на вещта,
респ. лицето упражняващо надзор по чл.50 ЗЗД произтича от вещ. В съдебната
практика е изяснено /ППВС № 17/193г. и ППВС № 4/1975г./, че ако вредите са
резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод
изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения е за този, който е
възложил работата по чл.49 ЗЗД. Възложителят и прекият причинител отговорят
солидарно /ППВС № 7/29.12.1958г./. Ако вредите са резултат от свойствата на
вещта, а не на действия свързани с нейната правилна експлоатация или
управление, тогава отговорността е по чл.50 ЗЗД. Когато при ползване на вещта е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила приложение намира съставът
на чл.45, съответно чл.49 ЗЗД, а при липса на допуснати такива нарушения чл.50 ЗЗД.
Претърпените
от ищците неимуществени вреди произтичат от ПТП, настъпило от виновното и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил В.Т., който се явява пряк
причинител по чл.45 ЗЗД. Като такъв носи и отговорност за заплащането на лихви за
забава по чл.86 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, считано от деня на увреждането.
Лихвата за забава
за периода 07.06.2015г. до 09.10.2015г. възлиза на сумата 2921.94лв., изчислена
от съда по чл.162 ГПК и въз основа определения по-горе размер на обезщетението за
неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД.
Противопоставеното
възражение за погасяване по давност /чл.111, б.“в“ ЗЗД/ е основателно за
периода от 07.06.2015г. /деня на увреждането/ до 27.06.2015г. /исковата молба е подадена на 27.06.2018г./
или дължимото от ответника В.Т. обезщетение по чл.86 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД
възлиза на сумата 2431.45лв. Всеки от ищците е предявил частичен иск по
1000лв., който следва да бъде уважен в този заявен размер.
Не е спорно ответникът
К.Т. да е собственик на автомобила, но само по себе си това обстоятелство не
може да ангажира отговорността му за лихви солидарно с делинквента. Не се
твърди и не са ангажирани доказателства В.Т. да е осъществил деликта при или по
повод изпълнението на възложена му от този ответник работа, поради което спрямо
него разпоредбата на чл.49 ЗЗД не намира приложение. Не е налице и хипотезата
на чл.50 ЗЗД, защото вредите са резултат не от свойствата на автомобила като
вещ, а на действия по неговото управление. Поради това исковете за лихви против
К.Т. подлежат на отхвърляне.
По разноските
Ищците са
освободени от държавна такса за исковете и разноски по производството по чл.83, ал.2 ГПК.
Представлявани са
безплатно от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което на
процесуалния представител се дължи адвокатско възнаграждение в размер определен
съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съобразно уважената част от исковете по чл.288, ал.1, т.2,
б.“а“ КЗ /отм./ на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът Г. ф.следва да заплати
на процесуалния представител адв. С.Ч. адвокатско възнаграждение общо от
5574.24лв. с ДДС /за всеки ищец по 2787.12лв. с ДДС/. Съобразно уважените
искове по чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът В.К.Т.
следва да заплати на процесуалния представител адв.С.Ч. адвокатско
възнаграждение общо от 400лв. /за всеки ищец по 200лв./
Ответникът Г. ф.е
направил разноски от 200лв. и е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя на 150лв. по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ вр. чл.78, ал.8 ГПК или общо разноски от 350лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете по
чл.288, ал.1 КЗ /отм./ ищците следва да заплатят разноски на този ответник от
203лв. или всеки един по 101.50лв.
Ответникът К.В.Т. е
направил разноски от 1500лв. за платено адвокатско възнаграждение. Възражението
на ищците за неговата прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК съдът намира за
основателно. Исковете насочени против него не се отличават с фактическа и
правна сложност, материалния интерес е нисък, както и упълномощения адвокат не
е проявил процесуална активност по делото, освен подаване на писмен отговор,
поради което уговорения и платен размер е необосновано завишен. Това
възнаграждение следва да се намали до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004.
минимален размер по чл.7, ал.2, т.2 при интерес от 1000лв. или в тежест на
всеки от ищците на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се възложат разноски по
200лв.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът Г. ф.следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове по чл.288, ал.1 КЗ /отм./ от 6720лв. и
168лв. платени от бюджетните средства на съда разноски за вещи лица или общо
сумата 6888лв., а ответникът В.К.Т. държавна такса за уважените искове по чл.86
вр.чл.84, ал.3 ЗЗД от 160лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.ф.,
с адрес ***, да заплати на М.Й.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 84
000лв. на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина си П.Т.В. последица от ПТП
настъпило на 07.06.2015г. и причинено от водач без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 09.10.2015г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер 200 000лв.
ОСЪЖДА Г.ф., с адрес ***, да заплати на
Т.П.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 84 000лв. на основание чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сина си П.Т.В. последица от ПТП настъпило на
07.06.2015г. и причинено от водач без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 09.10.2015г. до изплащането,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 200 000лв.
ОСЪЖДА В.К.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.Й.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1000лв. на основание чл.86 ЗЗД вр.
чл.84, ал.3 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху обезщетение за неимуществени вреди от 84 000лв. за периода
27.06.2015г.-09.10.2015г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за периода
07.06.2015г.-27.06.2015г.
ОСЪЖДА В.К.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
Т.П.В., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 1000лв. на основание чл.86 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
обезщетение за неимуществени вреди от 84 000лв. за периода 27.06.2015г.-09.10.2015г.,
като
ОТХВЪРЛЯ
иска за периода 07.06.2015г.-27.06.2015г.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на М.Й.В., ЕГН **********, и Т.П.В., ЕГН **********, двамата от
гр.Варна, против К.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, за солидарно заплащане с
ответника В.К.Т. на сумата по 1000лв. за всеки ищец на основание чл.86 ЗЗД вр.
чл.84, ал.3 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху обезщетение за неимуществени вреди от 84 000лв. за периода
07.06.2015г.-09.10.2015г.
ОСЪЖДА Г. ф.***
да заплати на адв.С.Ч.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА от 5574.24лв.
ОСЪЖДА В.К.Т.,
ЕГН **********,***, да заплати на адв.С.Ч.-САК
с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 400лв.
ОСЪЖДА М.Й.В.,
ЕГН **********, и Т.П.В., ЕГН **********, двамата от гр.Варна, да заплатят на Г.
ф.*** разноски по делото по чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК всеки един по 101.50лв.
ОСЪЖДА М.Й.В.,
ЕГН **********, и Т.П.В., ЕГН **********, двамата от гр.Варна, да заплатят на К.В.Т.,
ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК всеки един
по 200лв.
ОСЪЖДА Г.ф.,
***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 6888лв.
ОСЪЖДА В.К.Т., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 160лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: