№ 76
гр. Свищов , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
в присъствието на прокурора КАЛИНКА ВЕЛЧЕВА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20204150100900 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба на ЕВГ. Г. АНГ. с ЕГН ********** срещу
Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-58/13.08.2020 г., издадена от
полицейски орган при РУ на МВР – Свищов - В. Ж. Л. на длъжност
разузнавач в група КП при РУ на МВР - Свищов.
В жалбата бланкетно се твърди, че заповедта е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна. Твърди се, че към момента на
задържането на жалбоподателя на 13.08.2020г. в имоти негова собственост
били извършени претърсвания във връзка с образувано досъдебно
производство за измама. Жалбоподателят съдействал на полицейските органи
и тръгвайки си към къщи били извикан обратно в полицейските управление и
му било съобщено, че трябва да бъде задържан. След около два часа при него
дошъл полицай, който му връчил заповед за задържане на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, за това, че в използван от него имот - търговски обект,
който е заложна къща, държал два броя археологически обекти, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред – престъпление по чл.278,
ал.6 от НК. Заявява, че не е успял да разбере защо е задържан, тъй като самите
1
разследващи се чудели дали да изземат въпросните монети и да им направят
експертиза. Моли съда да отмени издадената заповед.В съдебно заседание с
представлява от адв. С.Г., която развива доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт. На първо място от оспорената заповед за задържане на лице не
ставало ясно за какво точно деяние и за какъв предмет ставало въпрос.
Развива доводи в тази насока. На следващо място заявява, че имотът, в който
са иззети вещите бил нает, а договора бил изтекъл. Не само това, но и
дейността на фирма „*“, която била наемател на имота била прекратена. На
следващо място сочи, че А. е оказал пълно съдействие на полицейските
органи и не е имало индикации, че може да се укрие или да извърши друго
престъпление. Освен това спрямо него вече е имало образувано досъдебно
производство за друго престъпление и същият е можел да бъде задържане с
постановление на наблюдаващия прокурор по него.
Ответникът - полицейски орган В. Ж. Л. на длъжност разузнавач в
група КП при РУ на МВР - Свищов взема становище за неоснователност на
жалбата. Излага съображения за мотивираност на оспорената заповед, за
правилно прилагане на материалния закон и за съответствие с целта на
закона. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Районна прокуратура- чрез прокурор К.Т. оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да я отхвърли, като счита, че понятието "данни" по
смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по чл. 207, ал. 1 от НПК
имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по
реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да
обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление, за
разлика от прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, където се
изисква само наличието на данни за престъпление. Счита, че настоящия
случай е именно такъв, което се доказва и от събраните доказателства. В тази
връзка прави анализ на доказателствата по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на настоящото съдебно производство е заповед за задържане
на лице № 513зз-58/13.08.2020 г., издадена от полицейски орган В. Ж. Л. на
длъжност разузнавач в група КП при РУ на МВР - Свищов, с която на
2
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, ЕВГ. Г. АНГ. с ЕГН ********** е
задържан за срок от 24 часа. Като фактическо основание за издаване на
заповедта е посочено, че на 13.08.2020г. в гр. Свищов, на ул.“**“ в ползван от
ЕВГ. Г. АНГ. търговски обект Заложна къща „*“, същият държи 2 /два/ броя
археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по
съответния ред – престъпление по чл.278, ал.6 от НК. Заповедта е връчена на
нейния адресат, което е удостоверено с подписа му.
В административната преписка се съдържат докладна записка от
разузнавач В.Л., обяснение от Е.А. от 13.08.2020г. В него жалбоподателят е
посочил, че в помещението, което използвал за заложна къща били иззети 2
бр. монети от плик с много монети, които на се с нумизматична стойност и
същите били изложени на витрината.
Приложени като доказателства по делото са и 3 бр. протоколи за
претърсване и изземване от 13.08.2020г., както и 4бр. протоколи за
претърсване и изземване от 14.08.2020г., всички на основание чл.161, ал.2 от
НК.
Видно от протокол за претърсване и изземване от 13.08.2020г., на
същата дата в имот в гр.Свищов, на ул. „**“ №4 е извършено процесуално-
следственото действие за времето от 20,20ч. до 21,10ч. В самия протокол е
посочено, че помещението е обект – заложна къща, стопанисван от „*“ ЕООД
с управител ЕВГ. Г. АНГ.. При това следствено действие от помещението са
иззети 2бр. метални предмета с форма на диск, които са намерени в торбичка
с монети на лавица на прозореца в помещението.
Видно от протокол за претърсване и изземване от 14.08.2020г., на
същата дата в имот в гр.Свищов, на ул. „**“ №4 е извършено второ
процесуално-следственото действие, при което са иззети други вещи –
метални съдове и фигури, както и металотърсач.
Видно от представените по делото доказателства е, че за всички иззети
вещи по образувано ДП №388/2019г. са били обект на археологическа
експертиза.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на обжалваната заповед и депозирана в предвидения
3
от закона срок. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелстото, чев
оспорената заповед задържаното лице е уедомено за правото му по чл. 72,
ал.4 от ЗМВР, че има право да обжалва издадената заповед пред Районен съд
Свищов, но липсва посочен срок за обжалване. Трайната съдебна практика
допуска, в случаите, в които изрично не е посочен срок за обжалване на акта,
съдът да приеме жалбата за редовна, ако е подадена в двумесечен срок от
връчването, какъвто е настоящия случай.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Нормата на чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи,
определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни
норми от закона. За прилагането на тази принудителна административна
мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да
се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.
Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно
разследване в рамките на наказателното производство. За целите на
задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични
данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са
задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на
фактите, а с оглед тяхното изясняване.
В настоящия случай не се оспорва от страните, че заповедта е издадена
от компетентен полицейски орган по силата на чл. 56, във връзка с чл. 57, ал.
1, във връзка с чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена при
спазване на административнопроизводствените правила. Като правно
основание за издаване на оспорената заповед е посочена нормата на чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление. Фактическото основание за
4
издаване на заповедта е наличието на данни за извършено престъпление по
чл. 278, ал. 6 от НК. Информацията, подкрепяща и обосноваваща издаването
на заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР може да се съдържа в
съответната административна преписка, каквато в процесния случай е налице.
В случая такива данни се съдържат в приложената по делото докладна
записка, за това че на същата при проведено претърсване са намерени и
иззети два броя археологически обекти, които не са идетифицирани и
регистрирани по съответния ред. Че това е било така безспорно се установява
от представените протоколи за претърсване от 13.08.2020г. налице са и
обяснения от самия А., с които същият не отрича намерените вещи да са
негови. Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Както бе
казано, за да се приложи тази норма е достатъчно наличието на данни за
извършено престъпление, както и данни това престъпление да е извършено
именно от задържаното лице. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и
понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК имат
различно съдържание. По делото се представиха доказателства, от които се
установява, че на 13.08.2020г. са извършени три претърсвания в помещения,
ползвани от жалбоподателя. В едно от претърсванията са установени два
диска – монети, които са имали белезите на археологически обекти. Видно от
представените доказателства е, че на 14.08.2020г. полицейските служители
отново са извършили претърсвания, като едно от претърсванията е именно
същия имот. От там са иззети и други вещи. Видно от приложените
доказателства е, че иззетите вещи са приобщени към образувано досъдебно
производство именно за престъпление по чл. 278 от НК и са били назначени
експертизи. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е
необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно
предположение, че има извършено престъпление. При налагането на мярката
"задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР са необходими само данни за
извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за
образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи
извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на
съответното престъпление. В процесния случай такива данни категорично са
налице. Следва да се посочи, че органът издал заповедта няма експертни
познания, за да определи дали вещите са археологически. На следващо място,
че задържането е оправдано следва и от последващите намерени вещи отново
5
в същото помещение., при което ако лицето не е било задържано, то същото е
можело да се освободи от тях. В тази връзка неоснователно е възражението,
че жалбоподателят е съдействал напълно разследващите, тъй като съият е
можел да съобщи за намерените впоследствие вещи още първия ден. Освен
това неоснователно е възражението му, че имотът не се ползва от него, тъй
като договорът му бил прекратен, тъй като именно същият е лицето участвало
в процесулано-следственото действие като лице, което ползва имота, за което
същият се е подписал.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не предполага доказаност от
субективна и обективна страна на извършено престъпление, а единствено
наличие на данни за извършено престъпление и съпричастност на лицето към
него. В тази връзка неотносими към законосъобразността на задържането са
доводите изложени от пълноомощника на оспорващия, че към момента на
претърсването не е присъствало вещо лице, което да посочи, че това са вещи,
имащи археологическа стойност. Заповедта е издадена и в съответствие с
целта на закона. Задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е оправдано,
когато лицето има опасност да извърши престъпление или когато съществува
реална опасност то да се укрие и да избегне наказателното преследване. В
тази връзка не може да се отрече правото на самостоятелна преценка на
полицейските органи да прилагат принудителната административна мярка.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-
голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В
контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК, прилагането на ПАМ по чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата
цел. В случая, налагането на мярката "задържане за срок от 24 часа" е
оправдано, предвид наличието на конкретни данни, че задържането е
извършено в защита на обществения интерес, който интерес, независимо от
презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на
личната свобода.
Изложените съображения налагат извод за липсата на отменителните
основания на чл. 146 от АПК спрямо оспорената заповед, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена.
6
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕВГ. Г. АНГ. с ЕГН ********** от гр.Свищов,
ул.“*** срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-58/13.08.2020 г.,
издадена от полицейски орган В. Ж. Л. на длъжност разузнавач в група КП
при РУ на МВР - Свищов.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщението
пред Великотърновски административен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7