РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Бургас, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120105803 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от С. П. М., Д. М. М. и Й. М. Д.
против Д. К. Н. иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № **, т. *, рег. № ***, дело № 21/2017 г. на нотариус Е. Б.,
рег. № *** на НК, по отношение на ½ ид.ч. от имота, който е предмет на договора, а именно
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********** по КККР на гр. Б***,
представляващ апартамент с площ от 81,42 кв.м., находящ се в гр. Б***, ж.к. ***********,
ведно с избено помещение № 90 с площ от 3,26 кв.м., както и 1,214 % ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена
сградата, както и да бъдат присъдени на ищците направените разноски по делото. Твърди се,
че с горепосочения договор първата ищца заедно със съпруга си М. А. М. (починал на
****** г.) са продали на ответника правото на собственост върху целия гореописан имот,
като в нотариалния акт е посочена цена от 48 000 лв., която ответникът се е задължил да
заплати в срок до 31.12.2017 г., но която до настоящия момент не е платена. Твърди се също
така, че към датата на прехвърлителната сделка ответникът Н. е бил съпруг на Д.М. (дъщеря
на продавачите), като процесният имот е бил закупен от родителите на Д.М. и е бил
предоставен за ползване на семейството й. Заявено е, че Д.М. не е знаела за подготвяната от
ответника сделка, тъй като е отсъствала, не е участвала в нотариалното производство и не е
била съгласна с тази сделка, но по силата на брачното правоотношение имотът е бил
придобит в режим на СИО, а след прекратяването на брака им собствеността върху имота е
преобразувана в обикновена съсобственост между тях при равни дялове. Междувременно
преди развода им по настояване на ответника е било подписано споразумение, че
продажната цена на имота е платена, въпреки, че цената не е била платена. На 15.09.2019 г.
Д.М. е прехвърлила на родителите си собствеността върху нейната ½ ид.ч. от процесния
имот, поради което за ищците е налице правен интерес от предявяване на иск за разваляне на
1
договора само за останалата ½ ид.ч., поради пълното му неизпълнение от страна на
ответника, като в случая липсват извинителни причини, които биха представлявали
обстоятелства по смисъла на чл. 87, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД за определяне на длъжника на срок
за допълнително изпълнение. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ищците, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, като същият е
допустим.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответника, в
който се твърди, че предявеният иск е неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен,
както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Ответникът
твърди, че процесният договор е относително симулативен на осн. чл. 17, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 2, предл. 2 от ЗЗД. Заявено е, че първоначално ответникът и бившата му съпруга Д.М. са
живяли под наем в процесния имот и след като са разбрали, че собственикът му Д. С. има
намерение да го продава, са поискали първо да го предложи на тях, с което С. се съгласила и
след време ги уведомила, че желае да продаде имота. Ответникът и съпругата му опитали да
изтеглят кредит от „Българска пощенска банка“ за закупуване на имота, но такъв не им бил
отпуснат, поради което родителите на Д.М. изтеглили кредит с условието, че същият ще
бъде погасяван от ответника и бившата му съпруга. След отпускането на кредита на
22.12.2004 г., продажната цена в размер на 14 400 евро била преведена на продавачката, а
апартаментът бил прехвърлен на формалните купувачи с Нотариален акт от ****** г., след
което ответникът и съпругата му започнали да изплащат кредита с ежемесечни вноски,
включващи главница и лихви, което продължило 13 години - до края на 2016 г. Твърди се,
че по време на брака между ответника и Д.М. по договора за кредит са били платени общо
25 478 евро, равняващи се на 48 900 лв., която сума включва главница, лихви по кредита и
такси за застраховка, като част от тази сума, а именно 10 890 лв., са били лични средства на
ответника, които той е получил при продажбата на негов личен наследствен имот и която
сума той превел на 16.11.2016 г. от банковата си сметка в „Райфайзенбанк“ АД по сметката
на М. М. в „Юробанк“ АД. Предвид погасяването на кредита, ответникът поискал от М. и С.
М. да прехвърлят апартамента на него и съпругата му, което било извършено с процесния
нотариален акт, като в него формално било записано, че цената ще бъде платена по банков
път до 31.12.2017 г. Предвид горния начин на плащане на цената и формално уговорения в
нотариалния акт срок за това, на 09.01.2018 г. между ответника и М. и С. М. било сключено
представеното по делото споразумение с нотариална заверка на подписите. С оглед на
гореизложеното ответникът твърди, че процесната сделка е привидна в частта, в която е
заявено, че същата е продажба на имота, като с нея е прикрита сделка на безвъзмездно
прехвърляне на имота, тъй като преди това неговата стойност е била заплатена чрез
погасяване на кредита, отпуснат на името на С. и М. М. за покупка от тях на същия
апартамент, а споразумението от 09.01.2018 г. е писмено доказателство по смисъла на чл.
165, ал. 2 от ГПК, изходящо от другата страна, в която връзка е поискано да бъдат
допуснати гласни доказателства. На следващо място ответникът твърди, че дори да се
приеме, че договорът за покупко-продажба е действителен, то той не дължи никаква част от
продажната цена, тъй като половината от имота е прехвърлен от Д.М. на С.М. и за нейната
цена липсва правен интерес от предявяване на иска, а за останалата половина от цената,
която е в размер на 24 000 лв., ответникът заявява че е платена с негови лични средства чрез
внасянето им за погасяване на тегления от С. и М. М. кредит, които средства не са му били
възстановени. В съдебно заседание се явяват процесуални представители на ответника,
които поддържат отговора. Ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
По делото е приложено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № *, т. *, рег. № ***, дело № 1571/22.12.2004 г. на нотариус А. Д., с който С. П. М. и
М. А. М. са закупили следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда - апартамент с
площ от 81,42 кв.м., находящ се в гр. Б*****, ж.к. ********, ведно с избено помещение № 90
с площ от 3,26 кв.м., както и 1,214 ид.ч. от общите части на сградата и 1,214 ид.ч. от правото
на строеж върху държавно дворно място за сумата от 14 400 евро, като е уговорено, че
цената ще бъде платена на продавача изцяло от „Българска пощенска банка“ АД чрез
отпуснат на купувачите жилищен кредит за закупуване на това жилище.
Представено е и копие на Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
22.12.2004 г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД – от една страна, и М. М. и
С.М. – от друга страна като кредитополучатели, с който банката е отпуснала на
кредитополучателите кредит в размер на 14 400 евро за закупуване на горепосочения имот,
с краен срок за погасяване на кредита - 31.12.2019 г., като вземанията на банката по
предоставения кредит са били обезпечени с вписана в нейна полза законна ипотека върху
придобития чрез кредита имот.
По делото е приложено копие на молба от банката до СВ при АВ – Бургас за
заличаване на вписаната ипотека върху имота, поради пълното погасяване на кредита, като
върху молбата е отбелязано, че вписването на ипотеката е заличено на 20.12.2016 г.
Видно от приложеното копие на нотариален акт № **, т. *, рег. № ***, дело №
21/2017 г. на нотариус Е. Б., на 15.03.2017 г. С. П. М. и М. А. М. са продали на Д. К. Н.
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР
на гр. Б*****, представляващ апартамент с площ от 81,42 кв.м., находящ се в гр. Б****, ж.к.
********, ведно с избено помещение № 90 с площ от 3,26 кв.м., както и 1,214 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, за продажна цена
от 48 000 лв., която сума е следвало да бъде платена напълно и по банков път от купувача на
продавачите в срок до 31.12.2017 г.
Видно от представеното Решение № 903/18.04.2019 г. по гр.д. № 420/2019 г., със
същото е прекратен по взаимно съгласие сключеният на 09.11.1996 г. граждански брак
между Д.Н. (ответника по делото) и Д. Н. (ищца по делото), т.е. към датата на сключване на
процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот ответникът и ответницата Д.М.
са били съпрузи и имотът е бил придобит от тях в режим на СИО, а след развода им тази
СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти.
По делото е представено копие на удостоверение за наследници на М. А. М.,
съгласно което той е починал на 05.12.2020 г. и негови наследници са ищците по делото,
като С. П. М. е преживяла съпруга на починалия, а Д. М. М. и Й. М. Д. са негови дъщери.
Към исковата молба е приложено копие на споразумение с нотариална заверка на
подписите от 09.01.2018 г., сключено между С. П. М. и М. А. М. – от една страна като
продавачи, и Д. К. Н. – от друга страна като купувач, в което страните са декларирали, че
посочената в горецитирания нотариален акт продажна цена от 48 000 лв. е била изплатена
напълно и в брой, продавачите са декларирали, че са получили цялата продажна цена по
договора и нямат повече имуществени претенции към купувача, както и страните са се
съгласили, че всички имуществени отношения между тях са напълно уредени.
По делото е представено и копие на нотариален акт № ***, т. *, рег. № ***, дело №
633/2019 г. на нотариус С. И., с който Д.М. е дарила на майка си С.М. собствената си ½ ид.ч.
от недвижимия имот, който е предмет на процесния договор.
Видно от приложеното по делото извлечение от банкова сметка на ответника в
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, на 11.11.2016 г. по сметката му е постъпила сумата от 22
500 лв. с основание за плащането - покупка на недвижим имот, а на 16.11.2016 г. от
сметката на ответника по сметка на М. М. в „Юробанк България“, е била преведена сумата
3
от 10 890 лв. с основание на плащането – вноска по кредит.
По делото са представени копия на банкови бордера и вносни бележки за внесени
погасителни вноски по горепосочения банков кредит, като само в един от тези документи
като платец на вноската е посочен ответникът, в две бордера е посочено, че вносител на
сумата е бившата му съпруга, а в останалите документи като платец на погасителните
вноски е посочен М. М..
Ответникът е представил по делото множество банкови бордера, удостоверяващи
извършени операции по продажба на валута от М. М. през периода 26.01.2005 г. – 28.05.2013
г., като съдът намира, че същите не установяват релевантни за спора по делото факти, тъй
като от тях не може да се установи, че получените при продажбата на валутата суми са били
използвани за погасяване на вноски по кредита, нито че те са били платени от ответника.
В съдебно заседание на 02.02.2022 г. е изслушана ищцата С.М. по реда на чл. 176 от
ГПК, като същата е заявила, че тя и съпругът й са плащали вноските по кредита с техни
средства, като вноските са били плащани в клон на „Пощенска банка“ срещу старата поща в
гр. Б*****. Заявила е също така, че споразумението с ответника от 09.01.2018 г. е било
сключено, тъй като той се е отнасял много лошо с дъщеря им и заплашвал, че ако не му
прехвърлят апартамента, ще се разведе с нея, както и им обещал, че ще им плати парите, но
все още не ги е платил. Ищцата също така е посочила, че искът не е бил предявен по-рано,
тъй като са изчаквали ответникът да им плати парите. Заявила е също така, че Д.Н. е имал да
им връща 10 890 лв. и след като е продал свой наследствен имот те му казали да внесе тази
сума по сметката за погасяване на жилищния кредит.
По делото са разпитани свидетелите М. Н. (дъщеря на ищцата Д.М. и на ответника, и
внучка на ищцата С.М.), В. М. (без родство със страните), Д. А. (без родство) и С. И. (без
родство).
Св. Н. заявява, че знае, че апартаментът в ж.к. **********, е бил закупен от баба й и
дядо й – С. и М. М., като те са теглили кредит за това и са плащали вноските по кредита.
Твърди, че тя много пъти е ходила с баба си да плаща вноските в банката, но не помни в кой
клон е ставало това. Когато баба й и дядо й не са имали възможност да отидат, е ходила
майка й да плаща вноските, а може би и баща й, но парите са му били връщани от баба й и
дядо й, като тя знае това, тъй като е била свидетел, че му връщат парите. Заявява също така,
че е ходила до баба си да взема пари, които е давала на майка си и на баща си. Свидетелката
посочва, че баба й и дядо й също така са помагали финансово на семейството им и са
купували всички дрехи и обувки за нея и за брат й, тъй като майка й и баща й не са
разполагали с достатъчно пари. Заявява, че е присъствала на телефонен разговор, при който
дядо й е попитал баща й кога ще му даде парите за апартамента, като този разговор се е
провел след развода на родителите й. Свидетелката също така заявява, че и двамата й
родители са работили през целия период, докато се е изплащал апартамента. Твърди, че баба
й е плащала вноските по кредита с нейни пари. Посочва, че тя и баща й не си говорят от
лятото на миналата година, а с родителите на баща си почти не е поддържала връзка и те не
са я гледали.
Св. М. заявява, че е близък приятел на ответника, както и че двамата са работили
заедно в една фирма за дограма от 2007 г. да период от 2-3 години. Твърди, че ответникът и
бившата му съпруга са живели под наем в бл. ** на ж.к. *******, като те сами са си
плащали наема, след което са решили да закупят апартамента със заем, но банката не
отпуснала кредит на Д., тъй като доходите, върху които били осигурявани във фирмата,
били ниски. Тогава Д. казал на свидетеля, че родителите на съпругата му ще им помогнат
като изтеглят заем, но те с Д. ще си го плащат, както и станало. Според свидетеля
ответникът е имал възможност да изплаща кредита, тъй като реалните му доходи били по-
високи от тези, на които го осигурявали, а освен това той работил и на частно след работно
време и в почивните дни. Свидетелят твърди, че е ходил много пъти с ответника да си плаща
4
вноските по кредита в Пощенска банка срещу старата поща. Ответникът му споменал, че е
погасил кредита и че апартаментът остава на него и жена му и почерпил за апартамента, но
свидетелят не помни кога е станало това. Свидетелят заявява, че Д.Н. никога не е казвал, че
някой друг му е давал пари за вноските за апартамента, нито съпругата му някога е казвала,
че парите ги дават нейните родители, въпреки, че често си ходели семейно на гости и били
много близки. Според свидетеля, семейството на Д. и Д. е разполагало с пари, тъй като
ответникът работел на две работи.
Св. А. (приятел на ответника) заявява, че тъстът на Д.Н. е изтеглил кредит за
покупката на апартамента на Д. и Д., а ответникът е плащал вноските по кредита, като в
началото бащата на ответника му дал 4 000 – 5 000 долара от продажбата на апартамент, а
накрая му дал 12 000 - 13 000 лв. от продажба на наследствена къща, с които Д. погасил
последните вноски по кредита. Свидетелят заявява, че не знае дали родителите на Д. са
давали пари за кредита, нито е чувал Д. да казва, че родителите са плащали кредита.
Св. И. твърди, че през 2015 г. е работил с ответника, като двамата са карали един
камион в Х****** и в Е**** и по това време постоянно са били заедно. Заявява, че Д. му е
казвал, че изплаща кредит и отишъл да работи в Х*****, за да го изплати по-бързо, като
свидетелят твърди, че е присъствал на телефонни разговори, в които Д.Н. е казвал на
съпругата си да плати вноската за апартамента. Твърди също така, че съпругата на
ответника е имала пълномощно за неговата банкова сметка и е получавала пари от нея.
Свидетелят заявява, че не е чувал родителите на Д. да погасяват кредита. Заявява също така,
че е ходил с Д.Н. до банката, когато той е плащал вноски по кредита.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан по следните съображения:
Както бе посочено по-горе в решението, процесният договор е бил сключен от
ответника (като купувач) по време на брака му с ищцата Д.М. в режим на СИО, която след
развода им е трансформирана в обикновена съсобственост при равни квоти. Установи се
също така, че впоследствие ищцата Д.М. е дарила на майка си С.М. собствената си ½ ид.ч.
от този имот. Именно поради това искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е предявен само по
отношение на останалата ½ ид.ч. от имота, която е собственост на ответника и за която част
от имота продажната цена е била в размер на 24 000 лв. С оглед на това съдът намира, че от
значение за основателността на предявения иск е дали е била платена само тази само от
цената, а не пълният й размер.
По делото се установи, че на 16.11.2016 г. ответникът е превел по банковата сметка
на купувача М. М. сумата от 10 890 лв., с която е бил изплатен остатъкът от тегления от М. и
С. М. кредит за покупката на процесния имот. При изслушването й по реда на чл. 176 от
ГПК ищцата С.М. е заявила, че Д.Н. е дължал тази сума на нея и съпруга й, но по делото
липсват други доказателства в подкрепа на това изявление на ищцата, поради което и тъй
като същото представлява твърдение на изгоден за нея факт, съдът намира, че същото не
следва да бъде кредитирано. Поради това съдът намира, че сумата от 10 890 лв. е била
внесена от ответника с цел погасяване на кредита, със сумата по който е бил закупен
процесния имот, поради което следва да се приеме, че с тази сума ответникът е платил и
част от дължимата от него сума по процесния договор в размер на 24 000 лв.
По отношение на остатъка от 13 110 лв. съдът намира, че плащането му от страна на
ответника се доказва с подписаното между него и С. и М. М. споразумение от 09.01.2018 г.,
което е с нотариална заверка на подписите и с което продавачите по процесния договор са
признали, че продажната цена им е била платена в пълен размер. При изслушването й в с.з.
по реда на чл. 176 от ГПК ищцата С.М. е навела твърдения, че това споразумение е
симулативно и цената не им е платена, но предвид факта, че твърдението за симулация
изхожда от страна по сделката и същото е в нейна изгода, както и с оглед на липсата на
други доказателства в подкрепа на твърдяната симулация, съдът намира, че обясненията на
5
ищцата С.М. не следва да бъдат кредитирани и в тази им част. Поради това съдът намира, че
представеното от ответника споразумение от 09.01.2018 г. е годно доказателство за
плащането на продажната цена по процесния договор в пълен размер.
Предвид гореустановения факт, че цената по процесния договор е била платена от
купувачите в пълен размер, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
договорът е симулативен като прикриващ безвъзмездно прехвърляне на имота, съответно че
е недействителен.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за разваляне на
процесния договор по отношение на ½ ид.ч. от имота е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да
заплатят на ответника направените от него разноски по делото, които са в размер на 1 400
лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. М., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к.
**********, Д. М. М., ЕГН **********, от гр. Б******, ж.к. *********, и Й. М. Д., ЕГН
**********, от гр. Б*****, ж.к. ***********, против Д. К. Н., ЕГН **********, от гр.
Б*****, ж.к. ***********, иск за разваляне на Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № **, т. *, рег. № ****, дело № 21/2017 г. на нотариус
Е. Б., рег. № *** на НК, по отношение на ½ ид.ч. от имота, който е предмет на договора, а
именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Б*****,
представляващ апартамент с площ от 81,42 кв.м., находящ се в гр. Б*****, ж.к. **********,
ведно с избено помещение № 90 с площ от 3,26 кв.м., както и 1,214 % ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена
сградата.
ОСЪЖДА С. П. М., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к. **********, Д. М. М., ЕГН
**********, от гр. Б****, ж.к. *********, и Й. М. Д., ЕГН **********, от гр. Б****, ж.к.
**************, да заплатят на Д. К. Н., ЕГН **********, от гр. Б****, ж.к. ***********,
сумата от 1 400,00 лв. (хиляда и четиристотин лв.), представляваща направените от него
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
6