№ 2540
гр. С, 16.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110159339 по описа за 2024 година
Производството по делото се развива при повторно разглеждане на
делото от първоинстанционния съд след като е обезсилено решение на СРС и
са дадени задължителни указания.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П,против „М“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от С М и „М“ООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от И М и Т М,с искане
да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от по 162,62 лева главница за топлинна
енергия за периода м.07.2018 г. до м.12.2018 г.,30,73 лева законна лихва за
периода 31.08.2018 г. до 09.12.2020 г.,6,48 лева сума за дялово разпределение
за периода м.05.2018 г. до м.12.2018 г. и 2,37 лева законна лихва за периода
01.07.2018 г. до 09.12.2020 г.
В исковата молба се твърди,че между страните не е сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот студио архив
1 на *****,при което за доставената в имота топлинна енергия дружеството
ищец се обеднява,а ответниците се обогатяват. Предвид това,че ответниците
не са заплащали топлинна енергия,ответниците отговарят до размера на
обедняването на ищеца. С оглед това,че цената на доставена топлинна енергия
не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва. Твърди се,че всеки
от ответниците отговаря до размера на ½ от задължението. Исковата
претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед депозирано възражение е налице правен
1
интерес от предявяване на установителните искове.
Ответниците оспорват исковете като неоснователни и недоказани с
твърдения,че между ищеца и трето неучастващо по делото лице е сключен
договор за продажба на топлинна енергия,сочи се,че нямат качеството
потребители на топлинна енергия,поради което не отговарят за заплащане на
същата. Твърди се,че не е доказано доставеното количество топлинна енергия.
Третото лице помагач не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК „Т С“ ЕАД претендира от „М“
ЕООД и от „М“ ООД сумата от 325,24 лева главница за топлинна енергия,
61,46 лева лихва за забава за периода 31.08.2018 г. до 09.12.2020г., 12,96 лева
сума за дялово разпределение и 2,73 лева лихва за забава за периода
01.07.2018 г. до 09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.
гражд. дело № 62694/2020 г. по описа на СРС, 143 състав.
Приложен е договор за замяна на недвижими имоти от 22.06.2007 г.,
сключен между Столична община, от една страна и „М“ ООД и „М“ ЕООД от
друга, съгласно който в полза на дружествата, при равни квоти, била
прехвърлена собствеността на имоти, сред които 84 % идеални части от УПИ
III-293 в кв. 3, местност „*****“ с площ от 417 кв. м., находящ се на бул. „***
*** III” № 81.
Представено е разрешение за ползване № ДК-07-С 176 от 19.08.2011 г.,
издадено от ДНСК, с което се разрешава ползването на строеж – офисна
секция с административен адрес – бул. „*** *** III” № 81, район „*****“.
Представен е протокол от проведено общо събрание на собствениците
на имоти в офисна секция „В“, находяща се на адрес бул. „*** *** III” № 81,
видно от който е взето решение да се подадат необходимите документи в „Т С“
ЕАД за открИ.е на индивидуални партиди за отделните имоти, както и е
избрано дружеството „Т“ ООД за извършване на доставка и монтаж на
топломери и извършване на дялово разпределение на топлинната енергия.
Приложена е декларация от управителя на „М“ ЕООД /в качеството на
съсобственик на недвижим имот с адрес гр. С, бул. „*** *** III” № 81, вх. В/, с
която се заявява съгласие титуляр на партидите на имота да бъде „М“ ООД,
както и „Т“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинната енергия.
Представен е списък на потребителите на топлинна енергия на
процесния адрес, сред които са и ответниците.
Видно от договор, сключен между „Т С“ ЕАД, като възложител, и „Т“
ООД като изпълнител, последният приема да извършва дейност по дялово
2
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост.
Приложен е договор за наем от 07.12.2011 г., съгласно който „М“ ООД и
„М“ ЕООД /наемодатели/ и „*****“ АД /наемател/, са постигнали съгласие
офис сграда с адрес бул. „*** *** III” № 81, район „*****“, да бъде
предоставена за временно възмездно ползване за срок от три години с начален
момент – след изтичането на 30 дни от датата на предаване на помещенията.
Представен е анекс № 1 към договора за наем от 07.12.2011 г., от дата
27.11.2013 г., видно от който, страните са постигнали съгласие срокът, посочен
в договора, да бъде продължен с три години, считано от подписването на
анекса. С анекс № 2 от 09.07.2015 г. към договора за наем от 07.12.2011 г. и
анекс № 1 към него от 27.11.2013 г., страните са се съгласили срокът на
договора, да се продължи до 31.12.2016 г.
Със споразумение от 01.02.2016 г. към договора за наем от 07.12.2011 г.,
анекс № 1 от 27.11.2013 г., анекс № 2 от 09.07.2015 г. и анекс № 3 от 14.10.2015
г., страните са уговорили срокът на договора за наем от 07.12.2011 г. да
продължи действието си до 31.12.2017 г.
С анекс № 4 от 14.07.2017 г., между „М“ ООД и „М“ ЕООД /от една
страна/ и „*****“ АД /от друга страна/ към договора за наем, е постигнало
съгласие срокът на договора за наем от 07.12.2011 г., да се продължи до
31.12.2018 г.
Приложени са фактури, издадени от „Т С“ ЕАД от 31.07.2018 г., с
получател „*****“ АД, на стойност 16,43 лева за топлинна енергия за периода
01.07.2018 г. – 31.07.2018 г., както и за подгряване на вода; на стойност 25,90
лева за топлинна енергия за периода 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г., както и за
подгряване на вода; на стойност 12,43 лева за топлинна енергия за периода
01.09.2018 г. – 30.09.2018 г., както и за подгряване на вода; на стойност 11,58
лева за топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 31.10.2018 г., както и за
подгряване на вода; на стойност 81,89 лева за топлинна енергия за периода
01.11.2018 г. – 30.11.2018 г., както и за подгряване на вода; на стойност 177,95
лева за топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г., както и за
подгряване на вода.
Приложено е копие от дебитно известие, издадено от „Т С“ ЕАД,
адресирано до „*****“ АД, от 31.08.2019 г. към фактура от 31.12.2018 г., във
връзка с изравнения за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г., както и копия
от кредитни известия от 31.08.2019 г. към фактури, издадени в периода
30.06.2018 г. - 31.12.2018 г.
Представено е извлечение от сметки за периода 05.2017 г. – 05.2018 г.,
относими към клиент „*****“ АД.
Представено е заявление от „М“ ООД, до „Т С“ ЕАД, с което е поискана
справка за това на кого се води партидата за обект – студио архив № 1,
находящо се на бул. „*** *** III” № 81, вх. В, с абонатен № 7701 за периода
12.2011 г. – 12.2018 г., на което е получен отговор, че за посочения период,
титуляр на партидата е „*****“ АД.
3
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза по издадените от „Т С“ ЕАД фактури в периода 31.07.2018 г. –
31.12.2018 г., за абонатен № 7701 /получател „*****“ АД/, главницата е в
размер на 325,24 лева. Посочено е, че фактури са издавани и за суми, дължими
за дялово разпределение за общата сума от 12,96 лева, както и че в
счетоводството на ищеца била открита аналитична партида на абонатен номер
7701, с титуляр М“ ООД и „М“ ЕООД. Посочено е, че лихвата за забава за
периода 31.08.2018 г. – 09.12.2020 г. върху главницата за топлинна енергия, е в
размер на 61,46 лева, а върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. – 09.12.2020 г. – 2,73 лева.
В заключение по съдебно-техническата експертиза са представени в
табличен вид ежемесечните отчети по общия томпломер в СЕС за процесния
период. Посочено е също, че разпределението на топлинна енергия през
процесния период е извършвано в съответствие с нормативната уредба, както
и че сумата за топлинна енергия е начислена в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката; стойността на сумата за
изравняване относно периода 01.07.2012 г. – 31.12.2021 г., е 82,68 лева за
получаване, а общата стойност на фактурираната топлинна енергия за
процесния период е 326,18 лева, съответно при приспадане на сумата от 82,68
лева, стойността на потребената топлинна енергия възлиза на 243,50 лева. В
заключението е посочено, че през процесния период, „Т С“ ЕАД е отчислявала
за своя сметка технологичните разходи /загуби/ на топлинна енергия в
абонатната станция, както и че общият топломер, монтиран в абонатната
станция преминавал регулярно на метрологични проверки съобразно Закона за
измерванията.
Приети са общи условия на „Т С“ ЕАД за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск, съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение, когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано
възражение. Това означава, че искът има предмет, идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер, относно което е издадена
заповед за изпълнение. Регламентирането на иска като положителен
установителен иск обосновава разбирането, че е възложено в тежест на ищеца
да проведе доказване за материалноправните предпоставки за уважаване на
иска. Предвид обстоятелството, че ищецът претендира паричните суми по
претенция за неоснователно обогатяване по реда на чл. 59 от ЗЗД в тежест на
ищеца е възложено провеждането на доказване, че за ищеца е настъпило
обедняване, за ответниците – обогатяване като обедняването и обогатяването
4
произтичат от общо основание. Законът регламентира фикция, че искът се
счита предявен на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок, считано
от съобщението с указания за иск, т. е. искът се явява предявен на 14.12.2020 г.
Софийският районен съд намира, че предявените искове за заплащане
главница за топлинна енергия и сума за дялово разпределение подлежат на
отхвърляне. Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се
установява, че дружеството ищец реализира дейност по доставка и продажба
на топлинна енергия, каквато е доставена в сградата на бул. „*** *** III” № 81,
където се намира топлоснабденият имот студио архив № 1, при което с
доставяне на топлинна енергия до имота ищецът се обеднява, когато
топлинната енергия не е заплатена. От доказателствата по делото се
установява, че ответниците „М“ ООД и „М“ ЕООД са собственици на
процесния имот, по силата на договор за замяна, за което са представени
договор за замяна на недвижими имоти от 22.06.2007 г., сключен между
Столична община, от една страна и „М“ ООД и „М“ ЕООД, от друга, както и
разрешение за ползване № ДК-07-С 176 от 19.08.2011 г., издадено от ДНСК.
Съобразявайки вида на топлоснабдения имот – студио, както и като съобрази,
че страните не твърдят да са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди към процесния имот, съдът намира, че между
страните не съществува договорно правоотношение относно продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, предвид което и ищецът претендира
паричната сума на основание неоснователно обогатяване като от значение за
преценка дали искът е основателен е дали ответниците са реализирали
фактическа власт върху имота,съответно са ползвали топлинна енергия,с
което ответниците да са се обогатили,а ищецът да е обеднял.
В настоящия случай от представените по делото договор за наем и
анекси към договор за наем се установява,че фактическа власт върху имота е
реализирана от друго дружество,като наемател,а именно „*****“ АД,на чието
име е открита партида,както и на чието име ищецът е издавал фактури за
заплащане на топлинна енергия за топлоснабдения имот. С оглед това,че е
открита партида на името на друго дружество и без да има доказателства дали
тази партида е закрита,по какви причини и кога,както и като съобрази,че към
процесния период фактурите са издавани на името на дружеството,на което е
открита партидата,съдът приема,че исковете,предявени срещу ответниците в
настоящото производство подлежат на отхвърляне.За да е основателна
претенцията по чл. 59 ЗЗД не е достатъчно да се установи, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот, а е необходимо да се докаже, че
ответната страна реално е ползвала топлинна енергия. За разлика от
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя на
топлинна енергия, при претенцията по чл. 59 ЗЗД е необходимо установяване,
че ответникът действително е използвал имота и се е обогатил, спестявайки си
разходите за потребена топлинна енергия. Материалноправно легитимирано
да отговаря по иска по чл. 59 ЗЗД е лицето, което действително е ползвало
5
имота и доставяната до него топлинна енергия. В конкретния случай се
установи, че ответниците не са ползвали имота през процесния имот, както и
че в същия е доставяна топлинна енергия, но по силата на правоотношение с
друго лице,на чието име са издавани фактурите, което обуславя извод за липса
на обогатяване от страна на ответниците за сметка на обедняване на
топлоснабденото дружество.
С оглед изложеното искът по чл. 59 ЗЗД за стойност на топлинна енергия
се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
По отношение на вземането за неоснователно обогатяване, изразяващо
се в спестяване на разходи за цената на дяловото разпределение, следва да се
съобрази на първо място, че ответниците не са легитимирани по главната
претенция, съответно не следва да отговарят и за вземането за дялово
разпределение. На следващо място, доколкото между страните няма сключен
писмен договор, което обстоятелство не е спорно помежду им, общите
условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение, не намират приложение.
Софийският районен съд приема, че исковете за заплащане на мораторна
лихва подлежат на отхвърляне, защото недължимостта на паричните суми за
главница и за дялово разпределение обосновава извод за недължимост и на
обезщетение за забава върху същите парични суми при съобразяване
акцесорния характер на иска за заплащане на лихва за забава. Отделно от
това,с оглед обстоятелството,че паричните суми са претендирани на
основание неоснователно обогатяване,както и като съобрази,че липсват
доказателства ищецът да е канил ответниците да заплатят паричните суми,а и
при съобразяване,че паричните суми,за които се твърди,че ответниците са се
обогатили за сметка обедняването на ищеца нямат падеж или срок за
изпълнение,вземането за лихва е недоказано по основание и исковете за
заплащане на мораторна лихва подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази, че ответниците претендират
адвокатско възнаграждение в размер на парична сума от 360 лева съдът
намира, че следва да бъде присъдено такова. По делото не са представени
доказателства за извършените разноски пред въззивната инстанция, поради
което такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от “Т С“ ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр.С,ул. “*****“ № 23Б, представлявано
6
от П П, против „М“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. С, ж.к. “*****“ бл. 233, вх. В, ет. 5, ап. 24, представлявано от С М и „М“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“*****“ №
81, вх. В, офис 1, представлявано от И М и Т М, за признаване за установено,
че съществува вземане на“Т С“ ЕАД, както следва: по 162,62 (сто шестдесет и
два лева лева и шестдесет и две стотинки) главница за топлинна енергия за
периода м.07.2018 г. до м.12.2018 г., по 30,73 (тридесет лева и седемдесет и
три стотинки) лева законна лихва за периода 31.08.2018 г. до 09.12.2020 г., по
6,48 (шест лева и четиридесет и осем стотинки) лева сума за дялово
разпределение за периода м.05.2018 г. до м.12.2018 г. и по 2,37 (два лева и
тридесет и седем стотинки) лева законна лихва за периода 01.07.2018 г. до
09.12.2020 г. относно които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.
гражд. дело № 62694/2020 г. по описа на СРС, 143 състав.
ОСЪЖДА “Т С“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.С,ул. “*****“ № 23Б, представлявано от П П да заплати на основание чл.
81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК на „М“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С, ж.к. “*****“ бл. 233, вх. В, ет. 5, ап. 24,
представлявано от С М и „М“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.С, бул.“*****“ № 81, вх. В, офис 1, представлявано от И М и Т
М, сумата в размер на 360 (триста и шестдесет) лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т“
ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7