Решение по дело №7/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……….

 

гр.В. Търново, 27.02.20* год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 27.02.20*год., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ

 

при секретар Милена Радкова , и прокурор Т. Тотев, като разгледа докладваното от съдия П. Цанков АНД № 7 по описа за 20* г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 378, ал. 4 от НПК.

Съдът е сезиран с мотивирано Постановление от 02.01.*г. на ВТРП по ДП № ЗМ - 907/16г. по описа на РУ – В. Търново в ОД на МВР - В. Търново за освобождаване от наказателна отговорност на В.П.Г. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр. , жив. в гр. Велико Търново, ул. „" № *, , със средно образование, неосъждан, не работи, не женен, за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3, вр. чл. 129, ал.2, предл. 2, алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2, пр. 2 от ЗДвП с налагане на административно наказание по реда на чл.78 “А” от НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, чрез прокурор Т. Тотев поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че в производството по делото е доказано по безспорен и категоричен начин извършването на престъплението от обвиняемия, както и наличието на предпоставките, визирани в закона за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по реда на чл. 78 а от НК. Предлага да му се наложи наказание - глоба в размер от 1000лв, и да бъде постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. При това, и с оглед на резултата от делото, да му бъдат възложени направените по делото разноски.  

Упълномощеният от Г. защитник (адв. Б.М., ВТАК) заема становище, според което фактическата обстановка е изяснена. Навежда твръдения, според които процесното  деяние  представлява  "Случайно деяние" по смисъла на чл. 15 от НК, като излага подробни съображения в тази насока. Предвид на това, моли, да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнато то му обвинение. При условията на алтернативност, предлага да се уважи направеното предложение от ВТРП, като обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание „глоба”  Претендира да му бъде определено минимално наказание от 1000.00 лева. По отношение за прилагане на кумулативното наказание Лишаване от правото на управление на МПС, счита, че такова не следва да се налага с оглед обстоятелства, които са залегнали в материалите по делото, а именно, че обвиняемият работи снабдител (водач на МПС), няма нарушения на правилника за движение по пътищата, указал е съдействие на пострадалия, тежко преживява случилото се и при евентуално отнемане на СУМПС ще остане безработен и няма да има възможност да издържа семейството си.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

В.П.Г. е правоспособен водач на МПС категории „В", „АМ" „В1" и др. За периода от 2013г. до 2015 г. има наложени административни наказания за нарушения по ЗДвП. Няма отнети контролни точки. Не е осъждан за престъпления от общ характер. Към датата на произнасяне на съда е безработен и не притежава движимо или недвижимо имущество позволяващо му да се издържа.

Към 14.10.2016г. В.П.Г. работел като пласьор-шофьор в „СГ" ЕООД гр.Велико Търново. На 14.10.2016 г. около 10:45 ч. в гр. Велико Търново управлявал т.а. марка "ФТ" с peг. № ****. С него извършвал снабдяване на магазини със сладкарски изделия. Пътувал сам и го паркирал на ул. „Бойчо Войвода", косо на направлението на улицата, срещу сграда на „В" на ул. „МН" № *, за да зареди със стока намиращия се наблизо магазин. Предната част на автомобила била стъпила на тротоара, между други паркирани, по същия начин, автомобили. Видимостта била нормална, тъй като времето било спокойно, слънчево и сухо. След като приключил с работата си в магазина, Г. се върнал при товарния автомобил. Заел мястото си като водач и привел двигателя му в работно състояние. При това, без да се огледа и да си изясни пътната обстановка около и зад него предприел маневра на заден ход. В същия момент пешеходката св. В И С, която не била възприета от водача Г., предприела заобикаляне на товарния автомобил, от задната му страна, като се намирала на около 1 метър разстояние от него. След като Г. потеглил и автомобилът изминал 1 метър от мястото, където бил паркиран, с лявата си задна врата, блъснал С, в дясната страна на тялото й. Вследствие на удара, тя паднала на земята, на лявата си страна. Водачът Г., преустановил движението на автомобила непосредствено преди задните му колела да достигнат С. Това станало, тъй като бил сигнализиран от намиращия се наблизо свидетел П. с викове и знаци да спре. Веднага след това водачът Г. слязъл от автомобила. Заедно със свидетеля П. вдигнали С от земята и я поставили да седне на бетонна основа до сградата на „В". Г. направил опит да подаде сигнал за случая и набрал телефонен номер 112, но не успял да осъществи връзка. Някой от събралите се на място лица подал сигнал на номер 112 и малко по-късно на място пристигнали линейка и автопатрул с полицейски служители. Станева се оплакала от болки в лявата ръка и била откарана за преглед в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" гр. В. Търново. След извършване на необходимите изследвания и прегледи било установено, че има счупвания на посочената ръка.

Бил извършен оглед на местопроизшествие в присъствието на водача Г.. Същият бил изпробван с техническо средство техническо средство „Дрегер 7410+",  за наличие на алкохол, като пробата била отрицателна.

В хода на разследване, в досъдебното производство, бил извършен оглед на мястото на ПТП, с участието на водача В.Г. и автоексперт. Огледът бил осъществен при дневна светлина, сухо и слънчево време, нормална видимост. Фиксирани били размерите и границите на района на произшествието, в които не била установена вертикална сигнализация /пътни знаци/ и хоризонтална маркировка. Констатирало се, че пътната настилка в района на произшествието била от стандартна асвалтова смес със средно-зърнеста структура, без копки, замърсявания и повреди по нея. По товарния автомобил „ФТ" с peг. № **** не били установени видими следи и белези на досег с лица и предмети. Не били установени и съответно не били описани спирачни следи.

В хода на досъдебното производство било изготвено заключение на автотехническа експертиза. Същото не е оспорено от страните и се възприема като обективно и безпристрастно. Вещото лице дава заключение, според което атмосферната видимост в района, по време на ПТП била нормална, времето било тихо и слънчево. Било около 10:45 часа сутринта. Имало постоянно движение на автомобили по платното за движение. Западният тротоар бил с ограничена възможност за движение на пешеходци. Товарният автомобил „ФТ" преди привеждане в движение бил паркиран косо на уличното платно, с предна част върху тротоара. Пострадалата пешеходка С заобиколила паркирания товарен автомобил отдясно наляво, относно неговото положение, по траектория отстояща на разстояние от порядъка на един метър от задната му страна. В един момент от положение на покой, водачът на товарния автомобил предприел движение на заден ход и ударил преминаващата зад автомобила пешеходка. Въз основа на извършените изследвания вещото лице е приело за установено, че мястото на удара било със следните координати: Относно платното за движение, мястото на удара бил на разстояние от порядъка на 2,30 метра на запад от източния бордюр, а относно товарния автомобил - на разстояние от порядъка на един метър от задната му страна и на половината от неговата широчина. заключено е, че към момента на удара товарният автомобил се движел на заден ход, без включена задна предавка, със скорост не превишаваща 5 km/h (1,4 m/сек/. При това пострадалата пешеходка се движела на "бавен ход" с помощта на бастун със скорост от порядъка на 1,8 km/h /0,5 m/cek/., като при възникване опасността на движението, пострадалата пешеходка била на разстояние от порядъка на един метър от задната страна на товарния автомобил и на половината от неговата широчина. Вещото лице е приело, че пострадалата пешеходка не е имала възможност и време да предотврати настъпването на произшествието, тъй като времето, което изминава товарния автомобил от мястото на потеглянето му до мястото на удара с пешеходката било много по-малко от времето, което е било нужно, на пешеходката, да напусне полосата на движение на автомобила. Изложено е твърдение, според което ударът за пешеходката е бил неизбежен. Експертът приема, че чрез извършване на повторен оглед назад, към полосата на движение на автомобила на заден ход, в рамките на 3,57 сек, след първия оглед, водачът е имал възможност и време да осигури безопасно изпълнение на предприетата от него маневра на заден ход. В заключението си вещото лице е посочило, че причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие е неправилната преценка на пътната обстановка от страна на водача на товарния автомобил „ФТ". Водачът бил предприел изпълнение на маневра „движение назад" без да се убедил в нейното безопасно изпълнение.

От заключението на вещото лице по изслушаната по делото технико -диагностична експертиза на товарен автомобил „ФТ" с peг. № ****, управляван от В.П.Г., което не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и безпристрастно, се установява, че към момента на ПТП, същият е бил в изправно техническо състояние. Системите и механизмите, имащи пряко отношение към безопасността на движение, а именно - огледала за виждане назад, спирачна система, кормилна уредба, лагерни възли на предни управляеми колела и състоянието на автомобилните гуми към момента на възникване на произшествието на 14.10.2016 г., около 1045 ч. в гр. Велико Търново, на ул."Бойчо Войвода" са били в изправно техническо състояние и са осигурявали възможност за безаварийно управление на товарни автомобил „ФТ" от неговия водач.

От заключението на назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза на пострадалата В И С, която също не е оспорена от страните и се възприема от съда като обективна, компетентна и безпристрастна, се установява, че пострадалото лице е получило закрито счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост с дислокация на фрагментите и закрито счупване на олекранона на лявата лакетна кост в областта на лакетната става. Експертът е посочил, че установените увреждания, получени от пострадалата, при настъпилото ПТП, като пешеходка, отговарят да бъдат получени от и при внезапно нарушено равновесие на тялото от и при притискане, удар, блъскане или допир с неголяма сила от товарния автомобил /микробус/ с последващо падане върху терена под тежестта на тялото й, довело до притискане на горния ляв крайник - мишница и предмишница в терена, при което са получени нараняванията на костите, изграждащи крайника. Получените от пострадалата травматични наранявания на костите, изграждащи горният ляв крайник, са довели до промяна в нейното клинично здраве, проявено със:

А - Закритото счупване на хирургичната шийка с разместване на фрагментите на лявата раменна кост е довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателна функция на горния ляв крайник да извършва активна дейност за срок от около 4 /четири/ месеца, при правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болка и страдание.

Б- Закритото счупване на олекранона на лявата лъчева кост /на лявата предмишница и последвалата оперативна интервенция/ е довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателна функция на горния ляв крайник да извършва активна дейност за срок от около 4 /четири/ - 5 /пет/ месеца, при правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болка и страдание.

            Описаните травматични увреждания, според своите медико - биологични признаци и съобразно правната доктрина в страната (П. № 3 от 79г. на пленума на ВС)  следва да бъдат характеризирани като средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр.2, алт.2, хип.1 от НК, тъй като водят до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник, поради закрито счупване на хирургичната шийка /с разместване на фрагментите/ на лява раменна кост и закрито счупване на олекранона на лява лъчева кост на лява предмишница. В подкрепа на направения извод, е и продължителността на оздравителния период (около 4-5 месеца), който надхвърля възприетия в съдебната практика - един месец, като индикация за трайност на състоянието и определящ причинените наранявания  като средна телесна повреда 

В хода на досъдебното производство са приобщени записи от камери на обект БТК-ЕАД, с адрес *** от камера № 3 за дата 14.10.2016г. за периода от 10,30 часа до 11,00 часа, съдържащи се на 1 брой CD диск. От извършения оглед на веществени доказателства - 1 брой CD диск, съдържащ записи от камери на обект БТК-ЕАД, с адрес *** от камера № 3 за дата 14.10.2016г. за периода от 10,30 часа до 11,00 часа се установява механизма на ПТП и се потвърждава описаната по-горе фактическа обстановка.

Така установената фактическа обстановка не се спори от обвиняемия. Същата се потвърждава от обясненията дадени от обвиняемия; разпита на разпитаните свидетели; от всички приложени по делото доказателства, а именно протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, автотехническа, техническа и съдебно-медицинска експертизи, протокол за оглед на веществени доказателства, свидетелство за съдимост, копия на медицинска документация и справка ПП КАТ, както и други документи, доказващи по безспорен начин извършеното от Г. престъпление.

Настоящият състав намира за неоснователни наведените от защитника на обвиняемия твърдения, според които водачът не е осъществил активно движение на заден ход, тъй като не бил включил на задна скорост. Тези твърдения се оборват от терена на местопроизшествието, при което превозното средство е паркирано - при обратен наклон , надолу, към предната си част, и осъществяване на движение назад е невъзможно без използване на тяговото задвижване на автомобила. На следващо място от приложените фото снимки към фотоалбум, на осъществен оглед на веществено доказателство, (камера собственост на БТК, имаща обзор към местопроизшествието), ясно се отчита, че към момента на извършване на деянието, управляваното от обвиняемия превозно средство се е движело назад, като при това са били включени светлинните индикации, на монтираните задни светлини на т. а, отразяващи това. 

Изложеното мотивира съда да приеме, че В.П.Г. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3, вр. чл. 129, ал.2, предл. 2, алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2, пр. 2 от ЗДвП

От обективна страна по делото се доказа по безспорен начин, че В.Г., на 14.10.2016г., в гр. В. Търново, на ул. „Бойчо войвода" срещу сграда на „В", при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „ФТ" с peг. № ****, извършвайки маневра свързана с движение назад, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 от ЗДВП - като водач преди да започне движение назад, не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, в случая движещата се по пътното платно пешеходка В И С, от гр. .

При това обвиняемият, в нарушение на разпоредбата чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗДВП, като водач, по време на движението си назад, не осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, при невъзможност да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство.

Липсата на такава възможност произтича от техническите характеристики на т. а, който представлява плътен метален фургон, без поставени на него странични или задни прозорци. По делото не се установи, на същия, да е имало монтирани др. технически средства, които да му позволяват обзор или видимост на случващото се зад автомобила ( камери за задно виждане) .

В резултат, на извършеното деяние ( бездействие) блъснал св. С с лява задна врата на товарния автомобил и по непредпазливост й причинил средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник, поради закрито счупване на хирургичната шийка /с разместване на фрагментите/ на лява раменна кост и закрито счупване на олекранона на лява лъчева кост на лява предмишница.

В случая е налице и пряка причинно - следствена връзка, между нарушените правила за движение по пътищата от страна на обвиняемия, като водач на МПС и причинения съставомерен резултат от пътнотранспортното произшествие. При тази последователна взаимовръзка между нарушенията на В.Г. се е стигнало до предизвикване на пътнотранспортно произшествие, при което на пострадалата В И С е причинено закрито счупване на хирургичната шийка /с разместване на фрагментите/ на лява раменна кост и закрито счупване на олекранона на лява лъчева кост на лява предмишница, довели до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник. Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието на обвиняемия и настъпилият съставомерен престъпен резултат, тъй като при всяко друго положение, ако не се бе проявило в действителността деянието, не биха настъпили и общественоопасните последици.

От субективна страна намирам, че деянието е извършено виновно при форма на вина - непредпазливост /небрежност/. Г. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици - причиняването на средната телесна повреда, но е бил длъжен /с оглед правоспособността си като водач/ и е могъл /с оглед опита си/ да ги предвиди.

В разглеждания случай е безспорно установено, че подсъдимият е причинил престъпния резултат - причиняването на телесната повреда, без да е съзнавал това. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДВП регламентират конкретната ситуация и осъщественото движене на заден ход. Обвиняемият съзнателно е нарушил регламентираните изисквания като лекомислено е сметнал, че не съществува реална опасност да има препятствие на пътя зад превозното средство. Това отклонение от дължимото поведение поражда за него задължението да предвиди и предотврати престъпния резултат. Подсъдимият е правоспособен водач с житейски и професионален опит като водач. Той е познавал обстановката и особеностите на превозното средство (отзад липсва видимост, тъй като се касае за плътен фургон - без остъкляване.). Налице са били всички обективни и субективни предпоставки, за да може Г. да предвиди, че пред задната страна на Превозното средство може да премине човек или да има друго, предвидимо препятствие. Ако беше проявил необходимата грижа и взискателност, ако беше подложил на внимателна преценка всички обстоятелства, подсъдимият е можел да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици от своето деяние. Следователно налице са всички белези на небрежността. Предвид на изложеното възражението на подсъдимият, че се касаело за случайно деяние по чл. 15 НК, е неоснователно.

За престъплението по по чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3, вр. чл. 129, ал.2, предл. 2, алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2, пр. 2 от ЗДвП, което е непредпазливо, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или пробация.

Видно от приетите по делото доказателства деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер; не представлява лице с висока обществена опасност; не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл.78 „А” от НК, за освобождаване на В.П.Г. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3, вр. чл. 129, ал.2, предл. 2, алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2, пр. 2 от ЗДвП с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите (изразено съжаление в хода на досъдебното производство, съдействие за разкриване на обективната истина,младата възраст на дееца) и отегчаващите вината обстоятелства (съдът не констатира такива). Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца, и като съобрази, че Г., към настоящият момент и не притежава движимо или недвижимо имущество позволяващо му да се издържа, съдът намира, че за извършеното деяние, следва да му бъде наложено наказание - глоба в предвидения в закона минимален размер, а именно 1000,00 лв.

            На основание чл. 343 г, вр. 343 ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, във връзка с чл.37, т.7 от НК, съдът лиши от право да управлява МПС подсъдимия Г. за срок от шест месеца, считано от датата на влизане на присъдата в сила. Настоящият състав приема, че лишаване от правоуправление на МПС в посочения размер е съобразено с разпоредбата на чл. 54 от НК и с целите на наказанието установени в чл. 36 от НК. Касае се за лице в млада възраст, по делото не се събраха доказателства, които да предпоставят необходимост от управление на МПС, свързана с осъществявана от подсъдимия трудова функция.

            Съдът счита,че така наложените по вид и размер наказания, са съобразени с разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, ще изиграят своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и за въздействие предупредително върху Г..

            При този изход на делото подсъдимият бе осъден, на основание чл.*9, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 506,92 лв. (петстотин и шест лева и 92 ст.), както и 5,00 лв. ДТ, за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от изложеното и на основание чл. 378, ал.4 от НПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ПРИЗНАВА В.П.Г. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр. , българин, бълг. гражданин, със средно образование, неосъждан, не работи, не женен, за ВИНОВЕН за това, че на 14.10.2016г., в гр. В. Търново, на ул. „Бойчо войвода" срещу сграда на „В", при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „ФТ" с peг. № ****, извършвайки маневра свързана с движение назад нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 от ЗДВП и чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗДВП, в резултат, на което блъснал В  И С и по непредпазливост й причинил средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник, поради закрито счупване на хирургичната шийка /с разместване на фрагментите/ на лява раменна кост и закрито счупване на олекранона на лява лъчева кост на лява предмишница – престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3, вр. чл. 129, ал.2, предл. 2, алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2, пр. 2 от ЗДвП

На основание чл.78 А от НК, ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ В.П.Г., със снета по - горе самоличност, за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3, вр. чл. 129, ал.2, предл. 2, алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2, пр. 2 от ЗДвП и МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

ЛИШАВА, В.П.Г., със снета по делото самоличност, на основание чл.78 а, ал.4 от НК, във вр. с чл.343 г от НК от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от шест месеца, считано от датата на влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА В.П.Г., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 506,92 лв. (петстотин и шест лева и 92 ст.), както и 5,00 лв. ДТ, за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския Окръжен съд в 15 дневен срок, от съобщението, че е изготвено и обявено.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……….

 

гр.В. Търново, 27.02.20* год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 27.02.20*год., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ

 

при секретар Милена Радкова , и прокурор Т. Тотев, като разгледа докладваното от съдия П. Цанков АНД № 7 по описа за 20* г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 378, ал. 4 от НПК.

Съдът е сезиран с мотивирано Постановление от 02.01.*г. на ВТРП по ДП № ЗМ - 907/16г. по описа на РУ – В. Търново в ОД на МВР - В. Търново за освобождаване от наказателна отговорност на В.П.Г. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр. , жив. в гр. , българин, бълг. гражданин, със средно образование, неосъждан, не работи, не женен, за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3, вр. чл. 129, ал.2, предл. 2, алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2, пр. 2 от ЗДвП с налагане на административно наказание по реда на чл.78 “А” от НК.

В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, чрез прокурор Т. Тотев поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че в производството по делото е доказано по безспорен и категоричен начин извършването на престъплението от обвиняемия, както и наличието на предпоставките, визирани в закона за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по реда на чл. 78 а от НК. Предлага да му се наложи наказание - глоба в размер от 1000лв, и да бъде постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. При това, и с оглед на резултата от делото, да му бъдат възложени направените по делото разноски.  

Упълномощеният от Г. защитник (адв. Б.М., ВТАК) заема становище, според което фактическата обстановка е изяснена. Навежда твръдения, според които процесното  деяние  представлява  "Случайно деяние" по смисъла на чл. 15 от НК, като излага подробни съображения в тази насока. Предвид на това, моли, да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнато то му обвинение. При условията на алтернативност, предлага да се уважи направеното предложение от ВТРП, като обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание „глоба”  Претендира да му бъде определено минимално наказание от 1000.00 лева. По отношение за прилагане на кумулативното наказание Лишаване от правото на управление на МПС, счита, че такова не следва да се налага с оглед обстоятелства, които са залегнали в материалите по делото, а именно, че обвиняемият работи снабдител (водач на МПС), няма нарушения на правилника за движение по пътищата, указал е съдействие на пострадалия, тежко преживява случилото се и при евентуално отнемане на СУМПС ще остане безработен и няма да има възможност да издържа семейството си.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

В.П.Г. е правоспособен водач на МПС категории „В", „АМ" „В1" и др. За периода от 2013г. до 2015 г. има наложени административни наказания за нарушения по ЗДвП. Няма отнети контролни точки. Не е осъждан за престъпления от общ характер. Към датата на произнасяне на съда е безработен и не притежава движимо или недвижимо имущество позволяващо му да се издържа.

Към 14.10.2016г. В.П.Г. работел като пласьор-шофьор в „СГ" ЕООД гр.Велико Търново. На 14.10.2016 г. около 10:45 ч. в гр. Велико Търново управлявал т.а. марка "ФТ" с peг. № ****. С него извършвал снабдяване на магазини със сладкарски изделия. Пътувал сам и го паркирал на ул. „Бойчо Войвода", косо на направлението на улицата, срещу сграда на „В" на ул. „МН" № *, за да зареди със стока намиращия се наблизо магазин. Предната част на автомобила била стъпила на тротоара, между други паркирани, по същия начин, автомобили. Видимостта била нормална, тъй като времето било спокойно, слънчево и сухо. След като приключил с работата си в магазина, Г. се върнал при товарния автомобил. Заел мястото си като водач и привел двигателя му в работно състояние. При това, без да се огледа и да си изясни пътната обстановка около и зад него предприел маневра на заден ход. В същия момент пешеходката св. Венета Илиева Стефанова, която не била възприета от водача Г., предприела заобикаляне на товарния автомобил, от задната му страна, като се намирала на около 1 метър разстояние от него. След като Г. потеглил и автомобилът изминал 1 метър от мястото, където бил паркиран, с лявата си задна врата, блъснал Стефанова, в дясната страна на тялото й. Вследствие на удара, тя паднала на земята, на лявата си страна. Водачът Г., преустановил движението на автомобила непосредствено преди задните му колела да достигнат Стефанова. Това станало, тъй като бил сигнализиран от намиращия се наблизо свидетел П. с викове и знаци да спре. Веднага след това водачът Г. слязъл от автомобила. Заедно със свидетеля П. вдигнали Стефанова от земята и я поставили да седне на бетонна основа до сградата на „В". Г. направил опит да подаде сигнал за случая и набрал телефонен номер 112, но не успял да осъществи връзка. Някой от събралите се на място лица подал сигнал на номер 112 и малко по-късно на място пристигнали линейка и автопатрул с полицейски служители. Станева се оплакала от болки в лявата ръка и била откарана за преглед в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" гр. В. Търново. След извършване на необходимите изследвания и прегледи било установено, че има счупвания на посочената ръка.

Бил извършен оглед на местопроизшествие в присъствието на водача Г.. Същият бил изпробван с техническо средство техническо средство „Дрегер 7410+",  за наличие на алкохол, като пробата била отрицателна.

В хода на разследване, в досъдебното производство, бил извършен оглед на мястото на ПТП, с участието на водача В.Г. и автоексперт. Огледът бил осъществен при дневна светлина, сухо и слънчево време, нормална видимост. Фиксирани били размерите и границите на района на произшествието, в които не била установена вертикална сигнализация /пътни знаци/ и хоризонтална маркировка. Констатирало се, че пътната настилка в района на произшествието била от стандартна асвалтова смес със средно-зърнеста структура, без копки, замърсявания и повреди по нея. По товарния автомобил „ФТ" с peг. № **** не били установени видими следи и белези на досег с лица и предмети. Не били установени и съответно не били описани спирачни следи.

В хода на досъдебното производство било изготвено заключение на автотехническа експертиза. Същото не е оспорено от страните и се възприема като обективно и безпристрастно. Вещото лице дава заключение, според което атмосферната видимост в района, по време на ПТП била нормална, времето било тихо и слънчево. Било около 10:45 часа сутринта. Имало постоянно движение на автомобили по платното за движение. Западният тротоар бил с ограничена възможност за движение на пешеходци. Товарният автомобил „ФТ" преди привеждане в движение бил паркиран косо на уличното платно, с предна част върху тротоара. Пострадалата пешеходка Стефанова заобиколила паркирания товарен автомобил отдясно наляво, относно неговото положение, по траектория отстояща на разстояние от порядъка на един метър от задната му страна. В един момент от положение на покой, водачът на товарния автомобил предприел движение на заден ход и ударил преминаващата зад автомобила пешеходка. Въз основа на извършените изследвания вещото лице е приело за установено, че мястото на удара било със следните координати: Относно платното за движение, мястото на удара бил на разстояние от порядъка на 2,30 метра на запад от източния бордюр, а относно товарния автомобил - на разстояние от порядъка на един метър от задната му страна и на половината от неговата широчина. заключено е, че към момента на удара товарният автомобил се движел на заден ход, без включена задна предавка, със скорост не превишаваща 5 km/h (1,4 m/сек/. При това пострадалата пешеходка се движела на "бавен ход" с помощта на бастун със скорост от порядъка на 1,8 km/h /0,5 m/cek/., като при възникване опасността на движението, пострадалата пешеходка била на разстояние от порядъка на един метър от задната страна на товарния автомобил и на половината от неговата широчина. Вещото лице е приело, че пострадалата пешеходка не е имала възможност и време да предотврати настъпването на произшествието, тъй като времето, което изминава товарния автомобил от мястото на потеглянето му до мястото на удара с пешеходката било много по-малко от времето, което е било нужно, на пешеходката, да напусне полосата на движение на автомобила. Изложено е твърдение, според което ударът за пешеходката е бил неизбежен. Експертът приема, че чрез извършване на повторен оглед назад, към полосата на движение на автомобила на заден ход, в рамките на 3,57 сек, след първия оглед, водачът е имал възможност и време да осигури безопасно изпълнение на предприетата от него маневра на заден ход. В заключението си вещото лице е посочило, че причината за настъпване на пътно-транспортното произшествие е неправилната преценка на пътната обстановка от страна на водача на товарния автомобил „ФТ". Водачът бил предприел изпълнение на маневра „движение назад" без да се убедил в нейното безопасно изпълнение.

От заключението на вещото лице по изслушаната по делото технико -диагностична експертиза на товарен автомобил „ФТ" с peг. № ****, управляван от В.П.Г., което не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и безпристрастно, се установява, че към момента на ПТП, същият е бил в изправно техническо състояние. Системите и механизмите, имащи пряко отношение към безопасността на движение, а именно - огледала за виждане назад, спирачна система, кормилна уредба, лагерни възли на предни управляеми колела и състоянието на автомобилните гуми към момента на възникване на произшествието на 14.10.2016 г., около 1045 ч. в гр. Велико Търново, на ул."Бойчо Войвода" са били в изправно техническо състояние и са осигурявали възможност за безаварийно управление на товарни автомобил „ФТ" от неговия водач.

От заключението на назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза на пострадалата Венета Илиева Стефанова, която също не е оспорена от страните и се възприема от съда като обективна, компетентна и безпристрастна, се установява, че пострадалото лице е получило закрито счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост с дислокация на фрагментите и закрито счупване на олекранона на лявата лакетна кост в областта на лакетната става. Експертът е посочил, че установените увреждания, получени от пострадалата, при настъпилото ПТП, като пешеходка, отговарят да бъдат получени от и при внезапно нарушено равновесие на тялото от и при притискане, удар, блъскане или допир с неголяма сила от товарния автомобил /микробус/ с последващо падане върху терена под тежестта на тялото й, довело до притискане на горния ляв крайник - мишница и предмишница в терена, при което са получени нараняванията на костите, изграждащи крайника. Получените от пострадалата травматични наранявания на костите, изграждащи горният ляв крайник, са довели до промяна в нейното клинично здраве, проявено със:

А - Закритото счупване на хирургичната шийка с разместване на фрагментите на лявата раменна кост е довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателна функция на горния ляв крайник да извършва активна дейност за срок от около 4 /четири/ месеца, при правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болка и страдание.

Б- Закритото счупване на олекранона на лявата лъчева кост /на лявата предмишница и последвалата оперативна интервенция/ е довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателна функция на горния ляв крайник да извършва активна дейност за срок от около 4 /четири/ - 5 /пет/ месеца, при правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болка и страдание.

            Описаните травматични увреждания, според своите медико - биологични признаци и съобразно правната доктрина в страната (П. № 3 от 79г. на пленума на ВС)  следва да бъдат характеризирани като средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр.2, алт.2, хип.1 от НК, тъй като водят до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник, поради закрито счупване на хирургичната шийка /с разместване на фрагментите/ на лява раменна кост и закрито счупване на олекранона на лява лъчева кост на лява предмишница. В подкрепа на направения извод, е и продължителността на оздравителния период (около 4-5 месеца), който надхвърля възприетия в съдебната практика - един месец, като индикация за трайност на състоянието и определящ причинените наранявания  като средна телесна повреда 

В хода на досъдебното производство са приобщени записи от камери на обект БТК-ЕАД, с адрес гр. В. Търново, ул. „МН" № * от камера № 3 за дата 14.10.2016г. за периода от 10,30 часа до 11,00 часа, съдържащи се на 1 брой CD диск. От извършения оглед на веществени доказателства - 1 брой CD диск, съдържащ записи от камери на обект БТК-ЕАД, с адрес гр. В. Търново, ул. „МН" № * от камера № 3 за дата 14.10.2016г. за периода от 10,30 часа до 11,00 часа се установява механизма на ПТП и се потвърждава описаната по-горе фактическа обстановка.

Така установената фактическа обстановка не се спори от обвиняемия. Същата се потвърждава от обясненията дадени от обвиняемия; разпита на разпитаните свидетели; от всички приложени по делото доказателства, а именно протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, автотехническа, техническа и съдебно-медицинска експертизи, протокол за оглед на веществени доказателства, свидетелство за съдимост, копия на медицинска документация и справка ПП КАТ, както и други документи, доказващи по безспорен начин извършеното от Г. престъпление.

Настоящият състав намира за неоснователни наведените от защитника на обвиняемия твърдения, според които водачът не е осъществил активно движение на заден ход, тъй като не бил включил на задна скорост. Тези твърдения се оборват от терена на местопроизшествието, при което превозното средство е паркирано - при обратен наклон , надолу, към предната си част, и осъществяване на движение назад е невъзможно без използване на тяговото задвижване на автомобила. На следващо място от приложените фото снимки към фотоалбум, на осъществен оглед на веществено доказателство, (камера собственост на БТК, имаща обзор към местопроизшествието), ясно се отчита, че към момента на извършване на деянието, управляваното от обвиняемия превозно средство се е движело назад, като при това са били включени светлинните индикации, на монтираните задни светлини на т. а, отразяващи това. 

Изложеното мотивира съда да приеме, че В.П.Г. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3, вр. чл. 129, ал.2, предл. 2, алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2, пр. 2 от ЗДвП

От обективна страна по делото се доказа по безспорен начин, че В.Г., на 14.10.2016г., в гр. В. Търново, на ул. „Бойчо войвода" срещу сграда на „В", при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „ФТ" с peг. № ****, извършвайки маневра свързана с движение назад, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 от ЗДВП - като водач преди да започне движение назад, не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, в случая движещата се по пътното платно пешеходка Венета Илиева Стефанова, от гр. Велико Търново.

При това обвиняемият, в нарушение на разпоредбата чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗДВП, като водач, по време на движението си назад, не осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, при невъзможност да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство.

Липсата на такава възможност произтича от техническите характеристики на т. а, който представлява плътен метален фургон, без поставени на него странични или задни прозорци. По делото не се установи, на същия, да е имало монтирани др. технически средства, които да му позволяват обзор или видимост на случващото се зад автомобила ( камери за задно виждане) .

В резултат, на извършеното деяние ( бездействие) блъснал св. Стефанова с лява задна врата на товарния автомобил и по непредпазливост й причинил средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник, поради закрито счупване на хирургичната шийка /с разместване на фрагментите/ на лява раменна кост и закрито счупване на олекранона на лява лъчева кост на лява предмишница.

В случая е налице и пряка причинно - следствена връзка, между нарушените правила за движение по пътищата от страна на обвиняемия, като водач на МПС и причинения съставомерен резултат от пътнотранспортното произшествие. При тази последователна взаимовръзка между нарушенията на В.Г. се е стигнало до предизвикване на пътнотранспортно произшествие, при което на пострадалата Венета Илиева Стефанова е причинено закрито счупване на хирургичната шийка /с разместване на фрагментите/ на лява раменна кост и закрито счупване на олекранона на лява лъчева кост на лява предмишница, довели до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник. Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието на обвиняемия и настъпилият съставомерен престъпен резултат, тъй като при всяко друго положение, ако не се бе проявило в действителността деянието, не биха настъпили и общественоопасните последици.

От субективна страна намирам, че деянието е извършено виновно при форма на вина - непредпазливост /небрежност/. Г. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици - причиняването на средната телесна повреда, но е бил длъжен /с оглед правоспособността си като водач/ и е могъл /с оглед опита си/ да ги предвиди.

В разглеждания случай е безспорно установено, че подсъдимият е причинил престъпния резултат - причиняването на телесната повреда, без да е съзнавал това. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДВП регламентират конкретната ситуация и осъщественото движене на заден ход. Обвиняемият съзнателно е нарушил регламентираните изисквания като лекомислено е сметнал, че не съществува реална опасност да има препятствие на пътя зад превозното средство. Това отклонение от дължимото поведение поражда за него задължението да предвиди и предотврати престъпния резултат. Подсъдимият е правоспособен водач с житейски и професионален опит като водач. Той е познавал обстановката и особеностите на превозното средство (отзад липсва видимост, тъй като се касае за плътен фургон - без остъкляване.). Налице са били всички обективни и субективни предпоставки, за да може Г. да предвиди, че пред задната страна на Превозното средство може да премине човек или да има друго, предвидимо препятствие. Ако беше проявил необходимата грижа и взискателност, ако беше подложил на внимателна преценка всички обстоятелства, подсъдимият е можел да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици от своето деяние. Следователно налице са всички белези на небрежността. Предвид на изложеното възражението на подсъдимият, че се касаело за случайно деяние по чл. 15 НК, е неоснователно.

За престъплението по по чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3, вр. чл. 129, ал.2, предл. 2, алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2, пр. 2 от ЗДвП, което е непредпазливо, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или пробация.

Видно от приетите по делото доказателства деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер; не представлява лице с висока обществена опасност; не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл.78 „А” от НК, за освобождаване на В.П.Г. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3, вр. чл. 129, ал.2, предл. 2, алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2, пр. 2 от ЗДвП с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите (изразено съжаление в хода на досъдебното производство, съдействие за разкриване на обективната истина,младата възраст на дееца) и отегчаващите вината обстоятелства (съдът не констатира такива). Предвид на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца, и като съобрази, че Г., към настоящият момент и не притежава движимо или недвижимо имущество позволяващо му да се издържа, съдът намира, че за извършеното деяние, следва да му бъде наложено наказание - глоба в предвидения в закона минимален размер, а именно 1000,00 лв.

            На основание чл. 343 г, вр. 343 ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, във връзка с чл.37, т.7 от НК, съдът лиши от право да управлява МПС подсъдимия Г. за срок от шест месеца, считано от датата на влизане на присъдата в сила. Настоящият състав приема, че лишаване от правоуправление на МПС в посочения размер е съобразено с разпоредбата на чл. 54 от НК и с целите на наказанието установени в чл. 36 от НК. Касае се за лице в млада възраст, по делото не се събраха доказателства, които да предпоставят необходимост от управление на МПС, свързана с осъществявана от подсъдимия трудова функция.

            Съдът счита,че така наложените по вид и размер наказания, са съобразени с разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, ще изиграят своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и за въздействие предупредително върху Г..

            При този изход на делото подсъдимият бе осъден, на основание чл.*9, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 506,92 лв. (петстотин и шест лева и 92 ст.), както и 5,00 лв. ДТ, за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от изложеното и на основание чл. 378, ал.4 от НПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ПРИЗНАВА В.П.Г. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр. българин, бълг. гражданин, със средно образование, неосъждан, не работи, не женен, за ВИНОВЕН за това, че на 14.10.2016г., в гр. В. Търново, на ул. „Бойчо войвода" срещу сграда на „В", при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „ФТ" с peг. № ****, извършвайки маневра свързана с движение назад нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 от ЗДВП и чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗДВП, в резултат, на което блъснал Венета  Илиева Стефанова и по непредпазливост й причинил средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник, поради закрито счупване на хирургичната шийка /с разместване на фрагментите/ на лява раменна кост и закрито счупване на олекранона на лява лъчева кост на лява предмишница – престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3, вр. чл. 129, ал.2, предл. 2, алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2, пр. 2 от ЗДвП

На основание чл.78 А от НК, ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ В.П.Г., със снета по - горе самоличност, за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3, вр. чл. 129, ал.2, предл. 2, алт. 2, хип. 1 от НК, вр. чл. 40, ал.1 и ал.2, пр. 2 от ЗДвП и МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

ЛИШАВА, В.П.Г., със снета по делото самоличност, на основание чл.78 а, ал.4 от НК, във вр. с чл.343 г от НК от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от шест месеца, считано от датата на влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА В.П.Г., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 506,92 лв. (петстотин и шест лева и 92 ст.), както и 5,00 лв. ДТ, за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския Окръжен съд в 15 дневен срок, от съобщението, че е изготвено и обявено.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: