Р
Е Ш Е
Н И Е
№……. 11.06.2021 г.
гр. С.З.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
осемнадесети май 2021
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
С. И.,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 106 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 432
от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД.
Образувано по искова
молба от Ю.И.Т. от с.С.; Т.Д.Т. - представляван от своята майка
и законен представител Ю.И.Т. и И.Ю.И. представляван
от своята майка и законен представител Ю.И.Т., чрез пълномощника адвокат Р.М.
от САК против З. „Д.Ж.З“ АД– гр. С., ЕИК ***, с цена на предявения иск
600 000 - главница.
Изложено е в исковата молба, че на 11.11.2019
г., на път ІІ-57, при км. 12+800 м., общ. Р., водачът Д.Г. на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „А 160“, с peг. № ***, нарушава правилата за движение и
удря пешеходеца Д. Т. Т., намиращ се на пътното платно, поради възникнала
техническа неизправност на лек автомобил „Фолксваген Венто“, с peг. № ***,
управляван от К. Г.И., в който преди това пътувал. Реализирано е ПТП, при което
е причинена смъртта на Д. Т..
За произшествието е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-12464/2019г. Образувано е и Досъдебно
производство № ЗМ 243/2019 г., по описа на РУ - Р..
Посочено е, че починалият при инцидента Д. Т.
Т. е фактически съпруг на Ю.И.Т. и баща на Т.Д.Т.. Д. Т. е отгледал И.Ю.И. като
свой собствен син и се е грижил за него до настъпването на произшествието, при
което загива.
Наведени са твърдения, че Ю.Т. и Д. Т.,
заедно с техните деца били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани
един към друг. В атмосфера на любов и взаимна подкрепа те отгледали и възпитали
И.Ю.И. и Т.Д.Т.. Членовете на семейството имали изградена силна емоционална и
духовна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в
разбирателство. Загубата на Д. Т. дълбоко е травмирала ищцата. Сочи се, че той
винаги е бил пример за своите синове, както и опора за съпругата си, с която
живеели на семейни начала. Д. Т. бил изключително грижовен и любвеобилен баща,
който обгрижвал своите деца. Той обичал да прекарва време с децата и да се
забавлява със семейството си. Те имали общи занимания и интереси. Д. Т. помагал
в ежедневните дейности и домакинската работа на своята съпруга Ю.Т.. Те живеели
в разбирателство и хармония. Той бил всеотдаен и много отзивчив. Семейството
разчитало на него. Той осигурявал издръжка на съпругата си и децата си. Ищците
сочат, че са загубили част от семейството си, много скъп за тях човек, поради
което към настоящия момент усещат празнота, която никой не може да запълни.
Твърди се, че починалият Д. Т. е бил силно
привързан към децата си и своята съпруга. Той никога не правел разлика и по
никакъв начин не делял двете деца. Приемал ги наравно за свои родни синове и
полагал грижи за тях всеотдайно до настъпването на нелепата му смърт.
Починалият подкрепял семейството си, подпомагал ги във всичко и споделял
ежедневието си с тях. Бил до тях винаги и показвал бащината си обич,
съпружеската си любов и отдадеността на семейството си във всеки момент от
живота. За двете деца Д. Т. бил авторитет и пример за подражание. Той бил добър
и любящ баща и съпруг, който успял да изгради индивидуална и дълбока връзка с
всяко от своите деца и съпругата си.
Изложено е, че Ю.Т. след като губи своя
съпруг, с когото живеели на съпружески начала, е станала затворена и тревожна,
трудно влиза в контакт с хора извън семейството и постоянно плаче. Съпругът й е
бил опора и радост за нея. Не иска да приеме факта, че безвъзвратно го няма. С
неговата смърт тя загубила важна част от семейството си, поради което изпитва
празнота, която не може да запълни и ще я съпътства до края на живота й. Д. Т.
винаги е помагал на ищцата и заедно се справяли с трудностите. За нея той бил
незаменима подкрепа. Сочи се, че към настоящия момент ищцата е дълбоко
опечалена, емоционално лабилна, страхува се за бъдещето на семейството си и как
ще отгледа малките си деца без помощта на съпруга й.
Изложено е, че Т.Т. и И.И. осъзнават загубата
на Д. Т. и също изключително трудно приемат липсата му. Едва на толкова крехка
възраст - на 8 и 12 г., те се сблъскват със смъртта на изключително близък за
тях човек. Те били жизнерадостни, добри и любвеобилни деца, които били силно
привързани към починалия. Сочи се, че към настоящия момент, те страдат от
нарушения в съня, от безапетитие, трудно се концентрират и постоянно плачат.
Загубата на толкова близък човек ще се отрази не само на подрастването им, а и
върху целия им живот.
Отбелязано е, че ритъмът на живот на ищците
сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Посочено е, че ищците
чувстват безпокойство, страх и дълбока тъга. Отказват да приемат, че връзката,
която починалият Д. Т. е съумял да изгради с всеки един от тях я няма,
подкрепата, помощта и обичта, с която ги дарявал е изчезнала. Сочи се, че без
съмнение ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Посочва се, че
тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент.
Изложено е, че моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия
живот.
Увреждащият лек автомобил е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена
с ответното застрахователно дружество, с полица № BG/30/119001960628, валидна
до 16/07/2020 г.
Изложени са аргументи съгласно чл.380 от
новия Кодекс за застраховането и е
посочено, че на 11.12.2019 г. е отправена претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение /молба вх. №3995/11.12.2019 г./.
Твърди се, че към настоящия момент,
застрахователят не е определил застрахователно обезщетение по заявената
извънсъдебна претенция, което е видно от писмо с изх. № 4938/30.12.2019 г.,
което поражда правния интерес на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването
на настоящата молба по исков ред.
Посочено е, че от уведомяването на ответника
за настъпилото ПТП на 11.12.2019 г., от този момент върху претендираната сума,
следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Ищците молят да се осъди З. „Д.Ж.З.“ ЕАД,
ЕИК: ***, да заплати, както следва на:
На Ю.И.Т., ЕГН: **********, обезщетение в
размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически
стрес по повод смъртта на нейния фактичеки съпруг Д. Т. Т., вследствие ПТП от
11.11.2019 г.;
На Т.Д.Т., ЕГН: **********, представляван от
своята майка и законен представител Ю.И.Т., обезщетение в размер на 200 000
/двеста хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод смъртта на неговия баща Д. Т. Т.,
вследствие ПТП от 11.11.2019 г.;
На И.Ю.И., ЕГН: **********, представляван от
своята майка и законен представител Ю.И.Т., обезщетение в размер на 200 000
/двеста хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод смъртта на Д. Т. Т., вследствие ПТП от
11.11.2019 г.; законната лихва върху претендиралите главници от датата на
уведомлението - 11.11.2019 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетенията, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;
Молят за присъждане на адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита на всеки
един от ищците, като е посочена банкова сметка.
***вата
молба, с който ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен и
недоказан и моли същият да бъде отхвърлен изцяло.
Претендира присъждане на разноските в
настоящото производство, в това число разноските за адвокатска защита.
Алтернативно, моли в случай, че се намери иска за основателен, да се намалят
размерите на претендираното обезщетение, тъй като според ответника, същото е
прекомерно завишено и не съответства, на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период.
Счита, че исковата молба е нередовна, поради
което моли съда да остави производството по делото без движение по следните
съображения:
Заявява, че в исковата молба не са изложени
точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на
обезщетение факти.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй
като в нея липсва пълно описание на процесното ПТП в резултат, на което ищците
твърдят, че са им причинени неимуществени вреди. Намира, че ищците не са
описали механизма на пътно-транспортното произшествие, липсват подробности за
скоростта на движение на участвалите в процесното ПТП пътни превозни средства,
маневрите, които са предприети преди твърдяното ПТП и др. релевантни факти.
Поради това, ответникът сочи, че не може да упражни правото си на защита в
процеса.
Посочено е, че по предявените искове не е
заплатена дължимата държавна такса в размер на 4%.
Твърди, че по отношение на ищците не са
налице такива обстоятелства, които да обосноват, че същите нямат достатъчно
средства да заплатят дължимите такси и разноски по смисъла на това понятие,
вложен в чл. 83 ал. 2 ГПК, като са изложени съображения в тази връзка.
Признава за установено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение, касаещо увреждащия лек автомобил по
силата на застрахователна полица № BG/30/119001960628, валидна към 11.11.2019г.
Останалите фактически твърдения на ищцовата
страна, ответникът намира за несъответстващи на действителността.
Изложени са обстоятелства, че на
11.11.2019г., на път ІІ-57, при километър 12+800, на територията на община Р.,
Васил Валентинов Василев, Д.Г.Е. с ЕГН ********** (застраховано лице) като
водач на лек автомобил „Мерцедес”, с peг. № ***, не е нарушил императивните
разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото
прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП така, както е описано в исковата
молба. Въз основа на това, ответникът счита, че липсва основният елемент от
фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Посочена е
съдебна практика и са изложени съображения в тази връзка.
Заявява, че вината на застрахования в ответното
дружество не е установена по предвидения за това в закона начин.
Оспорва и възразява срещу всички твърдения,
изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на
претенцията.
Оспорва вината на Д.Г.Е., с ЕГН ********** за
настъпилото на 10.06.2017г. ПТП и твърди, че същата не е установена с влязъл в
сила съдебен акт и в случая тя може само да се презумира.
Отбелязва, че за основателността на исковата
претенция е релевантна само пряката и непосредствена връзка между действията на
водача на лекия автомобил и вредоносния резултат. Твърди, че Д.Г.Е. - водачът,
не е виновен за ПТП и неговите действия не са в причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат.
Твърди се, че в процесния случай се касае за
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което е било непредвидимо и
технически непредотвратимо за Д.Е.. Посочва, че според съдебната практика
деянието, в резултат на което е станало пътно-транспортно произшествие, е
случайно тогава, когато опасностите на пътя са изненада за водача и той не е
бил длъжен и не е можел да предвиди настъпването на тези последици. Според
ответника, Е. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди наличието на пешеходец в
участъка на ПТП, тъй като същия се е намирал там в нарушение на разпоредбите на
ЗДвП, в тъмната част на денонощието, без светоотразителна жилетка, на
необозначено за пешеходци място, навлизайки внезапно в опасната зона на
автомобила.
Оспорва механизмът на ПТП и сочи, че същият
не отговаря на така описания в исковата молба.
Намира, че претендираното от ищцовата страна
обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишено, като излага
аргументи по чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва твърденията за възникнали
неимуществени вреди, обосноваващи исковата сума, като твърди, че неимуществени
вреди не са възникнали в твърдения обем и не обосновават размера на исковите
претенции.
Възразява срещу твърденията в исковата молба
за сплотеност между Ю.Т., нейните деца и Д. Т., в условията на семейно
съжителство. Сочи, че в подкрепа на това възражение са обстоятелствата, че Ю. и
Д. не са имали сключен граждански брак, както и важното обстоятелство, че
второто дете на Ю. и ищец по делото - И.И., роден на ***г. не е бил припознат
от Д., видно от приложеното удостоверение за раждане.
Възразява изцяло срещу твърденията в исковата
молба, касаещи нарушения в съня, безапетитие и трудности в концентрацията при Т.Т.
и И.И. - за същите оплаквания няма каквато и да било представена с исковата
молба медицинска документация. Твърди, че липсва каквато и да е приложена
медицинска документация, свидетелстваща за отклонения в здравословност
състояние при ищцата Юлия Т..
Твърди, че починалият Д. Т. Т. е съпричинил
вредоносният резултат, което съпричиняване се изразява в грубо нарушение на
ЗДвП.
Твърди, че при Д. Т. са били налице
предхождащи процесното ПТП заболявания, които са спомогнали за настъпване на
смъртта му.
Възразява срещу искането да бъде присъдена
законна лихва от дата 11.11.2019г. - когато се твърди да е било депозирано при
ответника уведомление за изплащане на обезщетение по извънсъдебна претенция.
Посочва, че на основание чл. 380, ал. 3 във вр. с чл. 409 от КЗ, когато ищецът
е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за причинените вреди и е
представил банкова сметка - *** изпадане в забава на кредитора. Посочено е, че
в процесният случай, уведомление с представени към него банкови сметки е
депозирано при застрахователя не на 11.11.2019г., а на 11.12.2019г., което било
видно от приложеното към исковата молба Уведомление с вх. № 3995/11.12.2019г.
По делото е депозирана допълнителна искова молба, с която
ищците молят да се отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото
обстоятелството наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента към момента
на процесното ПТП.
Противопоставят се на всички изложени в
отговора твърдения за нередовност на предявената искова молба. Намират същите
за неоснователни, тъй като считат, че същата е редовна и допустима. Посочено е,
че надлежно в нейното начало е описан механизма на процесното ПТП, причините за
възникването на произшествието и поведението на всеки един от участниците и са
изпълнили задължението по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Намират за нелогични и неправилни
твърденията, че в исковата молба няма описание на причинените на ищците
неимуществени вреди, тъй като същите са подробно изтъкнати.
По отношение на останалите твърдени
„нередовности“, ищците сочат, че са ангажирали доказателствени искания, които
да докажат обстоятелствата ангажиращи отговорността на ответното
застрахователно дружество.
Считат, че по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на ответника, а изтъкнатите съображения относно твърдяната
нередовност на исковете са напълно неправилни и следва да бъдат оставени без
разглеждане.
За неправилно намират становището на
ответника по отношение на освобождаването на ищците от заплащането на държавни
такси и разноски, като са изложени аргументи в тази връзка.
Противопоставят се на всички наведени
възражения от представителя на ответника относно основателността на предявените
искове, относно механизма на процесното ПТП и настъпилото непозволено увреждане
и са изложени съображения.
Считат, че е безспорно, че с поведението си
водачът Д.Е. е станал причина за настъпването на процесното ПТП. Настоящото
деяние е извършено и виновно от водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„А 160“, с peг. № ***, а освен това съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината му се
предполага до доказване на противното. Посочват, че в тежест на застрахователя
е да обори тази презумпция, а това не е направено и не се ангажират каквито и
да било доказателства в тази връзка. Заявено е, че категорично се установяват
множеството несъвместими с живота увреждания на пострадалия Д. Ц., настъпили в
резултат на виновното и противоправно поведение на делинквента. Твърди се, че
между смъртта на Д. Т. и процесното ПТП, причинено виновно от застрахования в
ответното дружество водач е налице пряка причинно-следствена връзка, за
установяването на която е направено доказателствено искане - да бъде изготвена
съдебномедицинска експертиза, с поставените в исковата молба въпроси.
Считат, че са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане - извършеното противоправно и
виновно деяние от водача Д.Е., настъпилите вреди - несъвместимите с живота
увреждания на Д. Т., който е фактически съпруг и баща на ищците, тежко
преживяващи неговата загуба, вината на застрахования в ответното дружество
водач и наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието и вредите.
Посочено е, че относно установяването на
описания механизъм на извършване на противоправното деяние от страна на Д.Е.,
както и относно причините за настъпване на произшествието, е направено
доказателствено искане - да бъде назначена Автотехническа експертиза, като
поддържат това доказателствено искане. Сочи се, че в тази връзка е искането -
да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване, който да е
очевидец и от чиито показания да се установи начина, по който е настъпило
произшествието, както и действията на всеки един от участниците.
Възразяват по наведените
твърдения, че в процесния случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл.
15 от НК.
Изложени са съображения, че случайното деяние
е институт на наказателното право и не следва да намери приложение в процеса,
разглеждащ гражданскоправните последици на едно непозволено увреждане. Освен
това, едно деяние може да не е престъпление по смисъла на НК, но същото да
съставлява деликт, вредите от които следва да бъдат обезщетени по
гражданскоправен ред.
Изразяват несъглание с изложеното в отговора,
че водачът Д.Е. не е бил длъжен и не могъл да предвиди настъпването на тези
последици. Считат, че водачите на МПС следва да се движат с такава скорост,
която им позволява да спрат пред всяко препятствие на пътя, така че да могат да
предотвратят настъпването на ПТП.
Сочи се, че няма данни и не се ангажират
доказателства за това, че починалият е бил без светлоотразителна жилетка и е
навлезнал в опасната зона за спиране на автомобила. Считат, че тези твърдения
на ответника са голословни и неподкрепени с каквито и да било доказателства.
Наведени са твърдения, че причина за
настъпилото ПТП с толкова тежки последици е неправомерното поведение на водача Д.Е.,
който е нарушил правилата за движение по ЗДвП. Същият е следвало да се движи с
такава скорост, която му позволява да спре пред всяка опасност на пътя без да
реализира произшествие. Той сам се е поставил в положение, при което да не може
да реагира и да предотврати удар. Между виновното и противоправно поведение на
застрахования в ответното дружество водач и настъпилите вреди е налице пряка
причинно-следствена връзка.
Противопоставя се на
възраженията, изложени в отговора на исковата молба относно липсата на
настъпили вреди за ищците, като са изложени
подробни аргументи в тази връзка.
Противопоставят се на възражението на
ответника, че след като между Ю.Т. и Д. Т. е нямало сключен граждански брак, а
само са живеели в съпружеско съжителство, то помежду им не са съществували
отношения на сплотеност и обич. В тази връзка се твърди, че макар Д. Т. приживе
да не е припознал малолетния И.И., то той по никакъв начин не разделял него от
другия си син, а двете деца раснали в еднаква среда, под грижите и любовта на
двамата си родители.
За неоснователно считат и оспорването от
страна на ответника на размера на предявените искове за неимуществени вреди и
твърдението, че същите са прекомерно завишени. В тази връзка, поддържат
исковете в предявения им размер и излагат аргументи съгласно чл. 52 ЗЗД.
Оспорват всички релевирани възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат. Твърдят, че Д. Т. не е извършвал
действия в нарушение на законовите изисквания, регламентирани в ЗДвП. Сочат, че
няма доказателства в подкрепа на изложеното от представителя на застрахователя.
Намират, че всички възражения за нарушени конкретни разпоредби, които се сочат
в отговора на исковата молба, почиват на предположения.
Оспорват и се противопоставят на наведените
твърдения, че починалият не се е съобразил с разстоянието до приближаващите се
превозни средства и с тяхната скорост на движение, че не се е движел по
платното противоположно на движението на автомобила, че е пресичал и не се е
съобразил с придвижващите се по пътното платно автомобили, като е удължил
ненужно престоя си на пътното платно, че не е бил с поставена светлоотазителна
жилетка.
Намират за абсолютно безпочвени и
възраженията на застрахователя, че Д. Т. е страдал от предхождащи ПТП
заболявалия, които са спомогнали за настъпването на смъртта му. За установяването
на претърпените увреждания, които са несъвместими с живота и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на Д. Т., посочват, че е
направено доказателствено искане.
Твърдят, че ищецът не е извършвал посочените
от ответната страна нарушения, а процесният деликт е настъпил единствено поради
виновното и противоправно поведение на водача, чиято отговорност по
застраховаха „Гражданска отговорност“ е застрахована в ответното дружество.
Поддържат иска за присъждане на законна лихва
върху претендираната главница. Считат, че за акцесорния иск за присъждане на
законна лихва, следва да намерят приложение законовите положения, намерили
отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска са обективно
съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да уважи и акцесорния.
Поддържат основателността, както на главния, така и на акцесорния предявен иск.
Относно началния момент, от който следва да
бъде присъдена законната лихва върху претендираната главница, намират, че
съгласно чл. 429, ал.3 от КЗ и обстоятелството, че са уведомили застрахователя
на 11.12.2019 г. за настъпилото произшествие, видно от молба с вх. № 3995/
11.12.2019 г., то от тази дата върху претендираната сума следва да бъде
начислена и законна лихва до окончателното й изплащане.
Молят да се има предвид, че в петитума на
исковата молба е допусната техническа грешка и претендират заплащането на
законната лихва върху всяка една от главниците на обезщетенията за
неимуществени вреди, считано от 11.12.2019 г. - на която дата застрахователят е
уведомен за настъпилото събитие с молба — претенция с вх. № 3995/11.12.2019 г.
до окончателното изплащане на обезщетенията в полза на всеки един от ищците.
Молят да се приеме следното уточнение на
петитума на депозираната искова молба:
Молят съда да осъди З. „Д.Ж.З.“ ЕАД, ЕИК: ***,
да заплати, както следва:
- На Ю.И.Т., ЕГН: **********, обезщетение в
размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на нейния
фактически съпруг Д. Т. Т., вследствие ПТП от 11.11.2019 г.;
- На Т.Д.Т., ЕГН: **********, представляван
от своята майка и законен представител Ю.И.Т., обезщетение в размер на 200 000
/двеста хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод смъртта на неговия баща Д. Т. Т.,
вследствие ПТП от 11.11.2019 г.;
На И.Ю.И., ЕГН: **********, представляван от
своята майка и законен представител Ю.И.Т., обезщетение в размер 200 000
/двеста хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод смъртта на Д. Т. Т., вследствие ПТП от
11.11.2019 г.;
- законната лихва върху претендираните
главници от датата на уведомяването на застрахователното дружество с молба -
претенция - 11.12.2019 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетенията, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;
Претендират адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство и защита на всеки един от ищците.
В срок е постъпил допълнителен отговор, в който
ответникът сочи, че в отговора на
исковата молба подробно е изложил становището си по предявения иск.
Заявява, че поддържа
всички оспорвания и възражения заявени с отговора на исковата молба.
Не се противопоставя
на искането на ищцовата страна, да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството за валидна към датата на процесното ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ за увреждащия автомобил.
Поддържа възражението
си за нередовност на исковата молба. Счита, че насрещната страна, с
допълнителната си искова молба, не е пояснила механизма на процесното ПТП и
намира за още по-наложително спирането на настоящото производство до
постановяване на влязла в сила присъда, вследствие на образуваното ДП № ЗМ
243/2019г. по описа на РУ Р.. Намира, че към момента по делото има оскъдни данни,
които недвусмислено сочат, че водачът застрахован при ищеца е невинен за
настъпване на процесното ПТП, с оглед на обстоятелството, че Д. Т. се е намирал
в автомобилната лента за движение. В тази връзка, ответникът заявява, че
поддържа възражението си за случайност на събитието по смисъла на чл. 15 от НК.
Поддържа искането си
съдът да извърши необходимата служебна проверка на имущественото състояние на
ищците. Смята, че ищците не са представили достатъчно относими доказателства
към исковата молба, които да обосноват освобождаването им от такси и разноски
при съобразяване на критериите, изброени в чл. 83 ал. 2 ГПК.
Поддържа всички
възражения във връзка с основателността на предявените искове, механизма на ПТП
и настъпилото непозволено увреждане, като са изложени съображения.
Поддържа възражението
за липса на настъпили вреди при и ищците. Посочва, че същите тепърва следва да
се докажат в настоящото производство. Независимо от това, сочи, че е факт, че Ю.Т.
не сключвала граждански брак с Д. Т.. Факт е и обстоятелството, че ищецът Т.Т.
- син на Д. Т. е роден през 2008г., а ищецът И.И., роден през 2012г., не е бил
припознат от Д. Т..
Поддържа възражението
си за прекомерност на претендираните обезщетения. Заявява, че дори при
хипотезата на пълно доказване по основание на ищцовите претенции, размер на
обезщетение равняващ се на 600 000 лв. за претърпените вреди, би бил в разрез с
принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че цената на иска е
определена на 600 000 лв., единствено с оглед на обстоятелството, че към
момента ищците не са задължени да заплатят съответната държавна такса.
Намира за абсолютно
наложително спирането на настоящото производство, при хипотезата на образувано
наказателно дело по ДП № ЗМ 243/2019г. по описа на РУ-Р.. Счита, че всички
изложени тълкувания на ищцовата страна, касаещи съдебната практика и целящи
продължаване на настоящото производство в споменатата хипотеза са безпредметни.
Посочва, че е пределно ясна разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК и
свързаната с нея непротиворечива практика на ВКС. В тази връзка, ответникът
заявява, че поддържа искането си съдът да извърши служебна справка по хода на
по ДП № ЗМ 243/2019г. по описа на РУ-Р..
Намира, че абсолютно
несъстоятелни са доводите на насрещната страна, по отношение на въведените с
отговора на исковата молба възражения за съпричиняване от страна на починалия Д.
Т.. Поддържа възраженията си нарушаване от негова страна на цитираните
разпоредби на ЗДвП.
Поддържа възражението
си за евентуална дьлжимост на лихвата, считано от датата на представяне на
банкови сметки по извънсъдебната претенция, заведена при ответника, а именно
11.12.2019г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
За процесното ПТП е образувано Досъдебно производство №
ЗМ 243/2019 г., по описа на РУ - Р.. Същото е висящо, не е приключило.
Налице е застрахователна
полица „Гражданска отговорност“ № BG/30/119001960628, валидна към 11.11.2019 г., за процесния автомобил, сключена с ответника.
Въпреки, че съда е приел заключението на първоначалната САТЕ, съдът не го
възприема, поради множеството противоречия в него.
От
заключението на повторната съдебно автотехническа експертиза се установява, че ПТП
е настъпило на 11.11.2019 г, около 21:00 часа, при ясно време, в тъмната част
на денонощието, при сух неизносен асфалт, сухо студено време, по гл. път II-57,
в зоната на км 12+800. Пътната настилка е била гладка
и равна, без наличие на завой. Платното за движение е било с очертани граници
на пътните ленти разделени помежду си с прекъсната осева линия. Откъм дясната
страна спрямо посоката на движение за л.а. Мерцедес е имало отбивка за
излизащите от която е имало пътен знак „Б2“ - Стоп.
На 11.11.2019 година,
около 21:00 часа, при ясно време, в тъмната част на денонощието, по сух
неизносен асфалт, по гл. път II- 57 от гр. С.З. за гр. Р. се е движел лек
автомобил „Мерцедес А 160 ЦДИ” с peг. № ***, собственост на Р.Г.Р. и
управляван от Д.Г.Е.. В зоната около км 12+800 лекият автомобил при движение
със скорост от около 82 км/ч и опасна зона за спиране около 79 м застига
движещите се в дясната част на пътната лента на лекия автомобил пешеходци - А. Д.
и Д. Т.. Съгласно данните по делото Д. се е движел преди Т., гледано спрямо
посоката на движение на лекия автомобил. Всички данни по делото сочат за
реализиране на приплъзващ контакт между страничната дясна част на лекия
автомобил Мерцедес и лявата странична част на тялото на Д.. Малко по късно
настъпва удар между движещият се пред Д. - Т., като мястото на удара между
лекия автомобил Мерцедес и пострадалия по делото Д. Т. е на около 25,2 м преди
линията на ориентира и около 0,70 м северно от южната граница на платното за
движение. Скоростта на движение на лекия автомобил към този момент е била около
82 км/ч. Тялото на Т. е отхвърлено напред и надясно в крайпътното пространство,
като преди това нанася масивни деформации по челната част на лекия автомобил и
чупи челното стъкло в две зони с отлагане на големи концентрични кръгове по
него. Счупването на стъклото след удара с тялото на Т. определя за водача на Мерцедес
почти пълна загуба на видимост. Малко по късно настъпва удар между лекия
автомобил Мерцедес и лекия автомобил Фолксваген, като по вид удара е челен за
Мерцедес и страничен за Фолксваген, между цялата челна част на Мерцедес и
лявата страница на Фолксваген в областта на предния ляв калник, предната лява
колонка и предната лява врата. Мястото на удара се намира в напречно
направление с по-голямата си част в лентата за движение на Мерцедес и част от
десния спрямо посоката му за движение банкет, на около 7,6 м преди линията на
ориентира в граници от 0,3 - 0,35 м южно от южната граница на платното за
движение до 1,35 - 1,40 м северно от същата граница. Към момента на удара
Мерцедес е бил с надлъжната си ос успоредна, или почти успоредна на оста на
платното за движение, а Фолксваген под ъгъл около 78° спрямо същата ос. Към
момента на удара Фолксваген е заемал с най-издадената си част около 1,5 м от
лентата за движение на Мерцедес (ширина на лентата на Мерцедес 3,8м). Скоростта
на Мерцедес към момента на удара с Фолксваген е около 66 км/ч, като Фолксваген
се е намирал в състояние на покой. След удара Фолксваген се придвижва малко
напред и се завърта по часовата стрелка, гледано отгоре. След удара Мерцедес
продължава движението си напред и надясно, преобръща се върху дясната спрямо
посоката си на движение мантинела и се установява южно извън платното за
движение. Скоростта на движение на лекия автомобил Мерцедес
към момента на удара с Фолксваген е около 66 км/ч. Скоростта на лекия автомобил
към момента на удара с пострадалия Д. Т. е около 82 км/ч. Лекият
автомобил Мерцедес се е движил от запад на изток, респ. от гр. С.З. към гр. Р.. След
реализиране на удара тялото на Д. Т. е било отхвърлено напред и надясно спрямо
посоката на движение на лекия автомобил Мерцедес, след което е изпаднало южно
извън платното за движение. Лекият автомобил Мерцедес след удара се е установил
южно извън платното за движение стъпил на четирите си колела и насочен
североизточно с предната си част. Лекият автомобил
„Фолксваген Венто“ с peг. № **,
управляван от К. Г.И. по време на движение е спукал предна дясна гума. Видимата
пред водача на автомобила зона е била обособена от формата на светлото петно
при включени технически изправни и правилно настроени къси светлини на
фаровете, като при движение в собствената си лента видимата пред водача зона,
при която е имал техническата възможност да възприема обекти с интензитет на
осветеност 2 лукса е била в граници от 54-63 м. Мястото на удара
между лекия автомобил Мерцедес и пострадалия по делото Д. Т. е на около 25,2 м
преди линията на ориентира и около 0,70 м северно от южната граница на платното
за движение. Към момента на удара тялото на Д. Т. е било с гръб към челната
част на автомобила. Разположението на тялото на пострадалия спрямо автомобила
към момента на първоначалния контакт е било на около 0,4-0,5 м на ляво от
дясната страница на автомобила, гледано от позицията на водача. Ударът между
лекия автомобил Мерцедес и лекия автомобил Фолксваген е челен за Мерцедес и
страничен за Фолксваген, между цялата челна част на Мерцедес и лявата страница
на Фолксваген в областта на предния ляв калник, предната лява колонка и
предната лява врата. Мястото на удара се намира в напречно направление с
по-голямата си част в лентата за движение на Мерцедес и част от десния спрямо
посоката му за движение банкет, на около 7,6 м преди линията на ориентира в
граници от 0,3 - 0,35 м южно от южната граница на платното за движение до 1,35
-1,40 м северно от същата граница. Към момента на удара Мерцедес е бил с
надлъжната си ос успоредна, или почти успоредна на оста на платното за
движение, а Фолксваген под ъгъл около 78° спрямо същата ос. Към момента на
удара Фолксваген е заемал с най-издадената си част около 1,5 м от лентата за
движение на Мерцедес (ширина на лентата на Мерцедес 3,8м). Технически
причини за настъпване на ПТП са движение
на пострадалите върху платното за движение от запад на изток при наличие на
достатъчно за това движение пространство на южния банкет; Движение на лекия
автомобил със скорост технически несъобразена с далечината на осветената пред
автомобила зона, при движение в полагащата му се пътна лента с включени,
технически изправни и правилно настроени светлини на фаровете; Към
момента на удара между лекия автомобил Мерцедес и пострадалия Д. Т., последния
се е намирал на около 17-18 м преди лявата странична част на Фолксваген,
заемайки около 0,7 м от платното за движение. Към този момент лекия автомобил
Фолксваген с най-издадената си предна част е заемал около 1,5 м от лентата за
движение на мерцедес(широчина на лентата 3,8 м). Скоростта на движение
на л.а. Мерцедес преди и към момента на реализиране на удара с пострадалия Д. Т.
е била около 82 км/ч.Скоростта на движение на лекия автомобил Мерцедес към
момента на удара с Фолксваген е около 66 км/ч. Видимата пред водача
на автомобила зона е била обособена от формата на светлото петно при включени
технически изправни и правилно настроени къси светлини на фаровете, като при
движение в собствената си лента видимата пред водача зона, при която е имал
техническата възможност да възприема обекти с интензитет на осветеност 2 лукса
е била в граници от 54-63 м. Водача на автомобила е имал техническата
възможност да възприеме за първи път пострадалия Д. Т., когато последния се е
намирал на около 61 м пред предната част на автомобила. При
включени дълги светлини на фаровете осветената пред автомобила Фолксваген зона
е била по-голяма от 150 м. По делото няма категорични данни на какви
светлини преди настъпване на ПТП се е движел лекият автомобил Мерцедес.
Изследвана е техническата възможност за водача при движение с включени,
технически изправни и правилно настроени къси светлини на фаровете. При вариант
на движение на автомобила с включени дълги светлини на фаровете и реакция на
водача към момента на навлизане на пострадалия във видимата за него зона чрез
предприемане на аварийно спиране, лекия автомобил ще спре на достатъчно голяма
разстояние от пострадалия за да не настъпи ПТП. Скоростта на
автомобила при реакция на водача му към момента на навлизане на пострадалия във
видимата зона, с отчитане на движението на пострадалия в напречно направление и
попътното му движение спрямо посоката на автомобила, при движение с която не би
настъпило ПТП е около 72 км/ч и по-малка от нея.
От заключението на назначената по делото съдебно медицинска
експертиза се установява, че при извършения оглед и аутопсия на Д. Т. Т. са
установени следните по вид и характер травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма - кръвонасядане на
меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, кръвонасядане на меките черепни
обвивки, охлузване на главата, кръвонасядане на лицето. Гръбначно - шийна
травма - разчленяване на гръбначния стълб на ниво VI-VII шийни прешлени с пълно
прекъсване на предната и задната надлъжни връзки, с пълно прекъсване на
гръбначния мозък и обвивките му и кръвонасядане на меките тъкани. Гръдна травма
- счупване на гръдната кост с кръвонасядане на меките тъкани около счупването,
счупване на ребра двустранно с кръвонасядане на междуребрената мускулатура,
контузия и разкъсване на белите дробове, свободен въздух и кръвоизлив в
гръдната кухина, охлузване на кожата на гръдния кош. Счупване на двете мишнични
кости. Открито счупване на костите на дясната подбедрица с разкъсно-контузна
рана. Счупване костите на лявата подбедрица. Охлузване на лявото бедро.
Травматичен джоб в лява поясна област с охлузване на кожата в същата област. Причината за смъртта на Д. Т. Т.
е в резултат на тежка гръбначно - шийна и гръдна травми, довели до остра
дихателна недостатъчност. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
получените при настъпилото ПТП травматични увреждания и настъпилата смърт.
Смъртта при Д. Т. Т. е настъпила вследствие на тежки травматични увреждания —
несъвместими с живота, които по-никакъв начин не могат да бъдат свързани с
наличие на предхождащи заболявания, тъй като са изцяло с травматичен произход,
още повече при извършването на обследване на починалия при аутопсията, няма
обективни данни за каквито и да е съпътстващи заболявания. Що се касае за
необходимостта от справка за здравословно състояние, извършени прегледи,
манипулации, лечения и диагнози се явява конфенденциална информация, която не е
възможно да бъде предоставяна на всеки лекар, няма архив в база данни в НЗОК, в
който свободно може да бъде проверявано.
От събраните по
делото гласни доказателства се установява следното: Свидетелката С. И.Т. –
сестра на ищцата установява, че познава
починалия Д., тъй като живеел на семейни начала със сестра й, в с. С. в къщата
на Д.. Сочи, че Д. пострадал при катастрофата
на 11.11.2019 г.. Твърди, че те не са се разделяли до момента на неговата
смърт. Д. работил в една ферма в селото като краварин. За децата се грижела Ю.,
защото Д. бил на работа. След работа, той се радвал на децата си, излизали на
разходка, разхождали се заедно. Д. не правел разлика между децата си. Свидетелства,
че биологичният баща на И. е Д.. И. носи имената на своята майка, защото бащата
тогава нямал лична карта. Отношенията между Ю. и Д. били добри, разбирали се
много добре, споделяли си, събирали се с приятели. Не са се карали или
разделяли. И двамата пазарували на децата и ходели на родителски срещи. След смъртта
на Д. ищцата много
се променила. Сега е нервна, стои неутрална. Т. присъствал на
местопроизшествието. Той видял как баща му загива. Не бил на себе си и повтарял
„Баща ми почина“. Сега Ю., Т. и И. още споменават Д.. Децата към баща си се
обръщали с „татенце“, „нашето татенце“. Т. и И. се променили много. Станали по
- тъжни по - неприказливи. Към настоящия
момент ищците ходят на гробищата три четири пъти в месеца.
Свидетеля А. И. Тодоров,
брат на ищцата, установява, че познава Д. от десет години и нагоре. Ю. и Д.
нямали брак, но живеели от десет години заедно в с. С. в къщата на Д.. Децата Т.
и И. живеели при тях. Д. не правил разлика между Т. и И. и ги приемал като
негови синове. Твърди, че Д. е биологичен баща на И.. Д. работел в една
кравеферма. Той издържал семейството. Съпругата му не работела, тя гледала
децата. Работил на второто място в друга кравеферма. Дрехи и обувки на децата
купувала Ю., но Д. изкарвал парите. Ю. и Д. се разбирали много добре като
семейство, били щастливи. Големият син много трудно възприел смъртта на баща
си. Той бил на катастрофата. От малкия криели, но и той разбрал, че баща му е
починал. Смъртта на Д. се отразила на семейството. Ю. била много отчаяна. Т. и И.
често търсят баща си. Ходят често на гроба му.
Свидетеля А. Т. Д., брат на
починалия Д. Т., установява, че от момента на раждането на децата до смъртта Д.
и двамата с Ю. се грижели за тях. Те живеели в с. С. в къщата където живеят
родителите на свидетеля. Д. никога не е правил разлика между двете деца.
Еднакво се грижел за двамата. Сочи, че биологичен баща на И. е брат му. И. носил
името на своята майка и не е записан на Д., защото не е признат, но е дете на
брат му. Бащата носел парите, а Ю. се грижела за децата. Децата обичали коне. Д.
имал коне и учел децата да яздят. Децата наричали Д. „татко“.
По делото е
приет „Социален доклад“ от Д „СП“ С.З. относно детето Т.Д.Т.. Родителите на детето - Д. Т. Т. /починал на 11.11.19г./ и Ю.И.Т.
са разделени от около седем години. От съжителството им на семейни начала са
родени децата - Т.Д.Т. и И.Ю.И.. Семейството е живяло в с. С., заедно с
родителите на бащата. При раздялата си вземат решение детето И. да се отглежда
от майката, която се мести в с.Я., общ. Ч., а детето Т. от бащата, който остава
в с.С..
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 11.11.2019 г., по силата на което ответникът по делото е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения
срещу
него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.
432, вр. с чл. 380 КЗ ищците са отправили до
ответното дружество писмена застрахователна претенция с Молба с вх. № 3995/11.12.2019
г. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, която претенция в законоустановения срок не
е уважена. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Тъй като образуваното наказателното
производство за инцидента не е приключило и доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От назначената по делото
съдебно автотехническа експертиза се установява механизма на процесното ПТП: На 11.11.2019 година, около 21:00 часа,
при ясно време, в тъмната част на денонощието, по сух неизносен асфалт, по гл.
път II- 57 от гр. С.З. за гр. Р. се е движел лек автомобил „Мерцедес А 160 ЦДИ”
с per. № ***,
собственост на Р.Г.Р. и управляван от Д.Г.Е.. В зоната около км 12+800 лекият
автомобил при движение със скорост от около 82 км/ч и опасна зона за спиране
около 79 м застига движещите се в дясната част на пътната лента на лекия
автомобил пешеходци - А. Д. и Д. Т.. Съгласно данните по делото Д. се е движел
преди Т., гледано спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Реализирал се
е приплъзващ контакт между страничната дясна част на лекия автомобил Мерцедес и
лявата странична част на тялото на Д.. Малко по късно настъпва удар между движещият
се пред Д. – Т.. Скоростта на движение на лекия автомобил към този момент е
била около 82 км/ч. Тялото на Т. е отхвърлено напред и надясно в крайпътното
пространство, като преди това нанася масивни деформации по челната част на
лекия автомобил и чупи челното стъкло в две зони с отлагане на големи
концентрични кръгове по него. Счупването на стъклото след удара с тялото на Т.
определя за водача на Мерцедес почти пълна загуба на видимост. Малко по късно
настъпва удар между лекия автомобил Мерцедес и лекия автомобил Фолксваген, като
по вид удара е челен за Мерцедес и страничен за Фолксваген. Към момента на
удара Мерцедес е бил с надлъжната си ос успоредна, или почти успоредна на оста
на платното за движение, а Фолксваген под ъгъл около 78° спрямо същата ос. Към
момента на удара Фолксваген е заемал с най-издадената си част около 1,5 м от
лентата за движение на Мерцедес (ширина на лентата на Мерцедес 3,8м). Скоростта
на Мерцедес към момента на удара с Фолксваген е около 66 км/ч, като Фолксваген
се е намирал в състояние на покой. След удара Фолксваген се придвижва малко
напред и се завърта по часовата стрелка, гледано отгоре. След удара Мерцедес
продължава движението си напред и надясно, преобръща се върху дясната спрямо
посоката си на движение мантинела и се установява южно извън платното за
движение..
Причината
за настъпването на удара е движение на
пострадалите върху платното за движение от запад на изток при наличие на
достатъчно за това движение пространство на южния банкет, както и движение на лекия автомобил със скорост
технически несъобразена с далечината на осветената пред автомобила зона, при
движение в полагащата му се пътна лента с включени, технически изправни и
правилно настроени светлини на фаровете.
Налице е и последният признак за уважаване
на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените вреди, тъй като видно от
заключението на СМЕ е установено, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между получените при настъпилото ПТП
травматични увреждания и настъпилата смърт.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ следва да бъде
ангажирана.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищците неимуществени вреди от настъпилото ПТП.
От изслушаната по
делото съдебно –
медицинската експертиза се установява, че при
извършения оглед и аутопсия на Д. Т. Т. са установени следните по вид и
характер травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма -
кръвонасядане на меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, кръвонасядане на
меките черепни обвивки, охлузване на главата, кръвонасядане на лицето.
Гръбначно - шийна травма - разчленяване на гръбначния стълб на ниво VI-VII
шийни прешлени с пълно прекъсване на предната и задната надлъжни връзки, с
пълно прекъсване на гръбначния мозък и обвивките му и кръвонасядане на меките
тъкани. Гръдна травма - счупване на гръдната кост с кръвонасядане на меките
тъкани около счупването, счупване на ребра двустранно с кръвонасядане на междуребрената
мускулатура, контузия и разкъсване на белите дробове, свободен въздух и
кръвоизлив в гръдната кухина, охлузване на кожата на гръдния кош. Счупване на
двете мишнични кости. Открито счупване на костите на дясната подбедрица с
разкъсно-контузна рана. Счупване костите на лявата подбедрица. Охлузване на
лявото бедро. Травматичен джоб в лява поясна област с охлузване на кожата в
същата област. Причината за смъртта на Д. Т. Т.
е в резултат на тежка гръбначно - шийна и гръдна травми, довели до остра
дихателна недостатъчност.
По размера на обезщетението: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните
вреди, доказания интензитет на страданията на всеки един от ищците и доказания
начин, по който всеки от тях е приел смъртта на своя близък човек.
По
отношение на предявените искове от ищцата Ю.И.Т. съдът намира следното: не бяха събрани доказателства за търпени болки и
страдания, от страна на ищцата, които да сочат на претендираното от нейна
страна обезщетение. В тази връзка съдът не кредитира показанията на разпитаните
свидетели в тази част, тъй като противоречат на останалите писмени доказателства,
а именно – изготвения по делото Социален доклад. На първо място, ищцата и
починалия Д. не са имали граждански брак, а са живели на семейни начала в
неговата къща в с. С. от чието съжителство са родени двете деца - ищци по
делото. Видно обаче от Социалния доклад, ищцата и починалия Д. са разделени от
около седем години, като при раздялата си вземат решение детето И. да се
отглежда от майката, която се мести в с.Я., общ. Ч., а детето Т. от бащата,
който остава в с.С.. При проведен телефонен разговор с кмета на с.С. същият
съобщава, че Ю.Т. не живее в населеното място от години. Поради което съдът
намира, че липсва каквато и да е емоционална връзка между ищцата и починалия Д.
или дори да е имало такава, тя е прекратена. Този факт се подкрепя и от
изводите на Д „СП“, които сочат, че майката на детето Т. *** и
рядко е поддържала контакт със сина си. Емоционалната им връзка е нарушена. По
информация на детето и неговите баба и дядо, ищцата нито веднъж не е посетила
сина си в дома им. Или извода който се налага е, че щом връзката с детето й е
нарушена до такава степен, че същото е дете в риск, то това с още по – голяма
степен важи за починалия Д., който е живял в същия този дом. Поради
тази причина, предявения от ищцата Ю.И.Т., иска за обезщетение в размер на 200
000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес по повод смъртта на нейния фактически съпруг Д. Т. Т. се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на предявения иск от И.Ю.И.,
представляван от своята майка и законен представител Ю.И.Т., съдът
намира следното: От Социалния доклад по делото е установено, че при раздялата
си ищцата и починалия Д. вземат решение детето И. да се отглежда от майката,
която се мести в с.Я., общ. Ч., а детето Т. от бащата, който остава в с.С., и
че липсва извършено социално проучване за детето И.. Следва да се отчете обаче
факта, че И. е бил разделен от баща си повече от седем години преди неговата
смърт и трайната дезеинтересованост от страна на майката към Д. и сина й Т.. Свидетелските показания по
отношения на претърпените болки и страдания от страна на детето И. са много
оскъдни, тъй като повечето се отнасят за брат му Т. и включват детето И. без
определена конкретност. Не на последно място, не може да се установи и връзката
между родител – дете поради факта, че починалия
Д. не е признал ищеца И.. Разделянето на двете деца от родителите им - детето И.
да се отглежда от майката, която се мести в с.Я., общ. Ч., а детето Т. от
бащата, който остава в с.С. и тоталната незаинтересованост на майката към Т.,
по скоро сочат, че И. не е син на починалия Д.. Предвид горното съдът намира,
че предявения от ищеца И.Ю.И., представляван от своята майка и законен
представител Ю.И. е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По отношение на предявения иск от Т.Д.Т.,
представляван от своята майка и законен представител Ю.И. съдът намира
следното: Момчето е било свидетел на инцидента с баща си и е преживяло много
тежко неговата смърт. Пред социалните работници ищеца е споделяло за баща си е
разказвал за спомените си, които е имал с него. Грижи за детето е полагал
основно баща му. Детето тъгува много за баща си, предвид загубата му, но тъй
като
до момента травматичното събитие не се е отразило негативно на
емоционалното му състояние и поведенчески прояви, съдът намира предявения иск за основателен и доказан до размера на 100 000 лв.,
като в останалия претендиран размер до 200 000 лв. иска следва да се
отхвърли.
При
проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за съпричиняване с
оглед неспазване разпоредбите на ЗДвП. Вещото лице по САТЕ е обосновало извод,
че причината за настъпването на ПТП е движение на пострадалите върху платното за
движение от запад на изток при наличие на достатъчно за това движение
пространство на южния банкет. С оглед тези ангажирани
доказателства, настоящият съдебен състав възприема като основателно наведеното
възражение и намира, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат като определя процент на съпричиняване от 50%. Предвид
горното с приетия процент съпричиняване следва да бъде редуцирано определеното
обезщетение на Т.Д.Т.,
представляван от своята майка и законен представител Ю.И.
т.е. на ищеца се следва сумата от 50 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за
забава, считано от датата на предявената пред застрахователя претенция - 11.12.2019
г.. Съгласно КЗ отговорността
на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е
ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователя
е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от
действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. В конкретния случай на 29.11.2019 г., ищеца е отправил застрахователна
претенция до ответника, поради което при липса на други данни и оспорване на
това обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е
датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищеца и от
тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429,
ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху
горепосоченото обезщетение се дължи от 11.12.2019 г. до датата на окончателното
плащане.
По разноските:
В последното съдебно заседание адв. Р.М. заяви,
че не претендира разноски, поради което съдът намира, че на ищците не следва да
се присъждат разноски.
Ищците са освободени от заплащане на
държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СтОС държавна такса върху уважената част от исковете в
размер на 2000 лева и възнаграждение за вещи лица в размер на 208,33 лв.
При
този изход на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски в размер
на 10 115 лв., като на ответника в случая се дължат разноски в размер на 9275,46
лв.. Направеното възражение от процесуалния представител на ищците за
прекомерност на адв. възнаграждение на ответника е неоснователно, тъй като е
съобразно с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
Водим от горните мотиви С. окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.***, да заплати на Т.Д.Т., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Ю. И.Т., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 50 000 лв. (петдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на неговия баща Д. Т. Т.,
вследствие ПТП от 11.11.2019 г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 11.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля
предявения иск за останалия претендиран размер до 200 000 лв., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ю.
И.Т., ЕГН **********, с адрес *** против „З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С.***, иск с правно основание чл. 432 от КЗ, за сумата от
200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на нейния фактически
съпруг Д. Т. Т., вследствие ПТП от 11.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 11.12.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения И.Ю.И., ЕГН **********, чрез своята майка и
законен представител Ю. И.Т., ЕГН **********,
с адрес *** против „З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.***, иск с правно основание чл.
432 от КЗ, за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по
повод смъртта на неговия баща Д. Т. Т., вследствие ПТП от 11.11.2019 г., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.12.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю. И.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, лично и като
майка и законен представител на И.Ю.И., ЕГН ********** и Т.Д.Т., ЕГН **********, чрез адв. Р.М. да заплатят на „З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.***,, сумата 9275,46 лв./девет хиляди двеста
седемдесет и пет лева и 46 ст./, разноски по делото.
ОСЪЖДА „З. Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.***, да заплати сумата
от 2208,33 лв./две хиляди двеста и осем лева и
33 ст./, представляваща държавна такса и възнаграждение за вещи лица, по сметка
на ОС С.З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………