РЕШЕНИЕ
№ 3526
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110113821 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Г. Н., действаща чрез
адв. Х. Х. и адв. Р. З., против Т. Г. Г., действаща чрез адв. В. П., с която е предявен
конститутивен иск за съдебна делба, на основание чл. 341 от ГПК вр. чл. 34 от ЗС, на
следните недвижими вещи:
1./ Източна сграда-близнак с идентификационен номер * по кадастралната скица
със застроена площ от 71 кв.м / седемдесет и един кв.м./, еднофамилна, етажи два,
състояща се от: приземен етаж, състоящ се от коридор, баня с тоалет, кухня, хол,
трапезария, спалня, котелно помещение и килер под външното стълбище и етаж, състоящ се
от външно стълбище, коридор, вътрешно стълбище за тавана, килер под стълбището за
тавана, баня с тоалетна, кухня, хол, трапезария и спалня, заедно с прилежащото към него
таванско помещение, построена в дворно място, представляващо парцел * /*/ от квартал *
/*/ по плана на село Т., област В., цялото с площ от 575 кв.м. /петстотин седемдесет и пет /
кв.м. по нотариален акт № *,том *, дело №*/*г. на нотариус при ВРС, а по скица от СГКК -
гр.В. с площ от 605 кв.м. /шестотин и пет кв.м / с идентификационен номер *, от което
дворно място ищцата и ответницата притежават общо 287.50/двеста осемдесет и седем и
петдесет стотни/ идеални части, при граници съгласно нотариален акт №*, том *, дело
№*/*г. на нотариус при ВРС: От двете страни улици и парцели № * и №*;
2./ Построената в същото дворно място еднофамилна двуетажна жилищна сграда
със застроена площ 24 кв.м. /двадесет и четири кв.м./, брой етажи-два, съгласно
кадастралната скица с идентификатор *, която постройка е включена в описания по-горе
нотариален акт, съгласно скица на сграда №15-951507-03.09.2023г на СГКК- В.;
3./ Стопанска постройка /постройка на допълващо застрояване/ със застроена площ
13 кв.м. /тринадесет кв.м/, брой етажи един, с идентификатор *, съгласно скица № 15-824433
- 01.08.2023г. СГКК - гр.В.;
4./ Гараж със застроена площ 20 кв.м. /двадесет кв.м./, брой на етажи-един, с
идентификатор *, съгласно приложената кадастрална скица № 15-824438 - 01.08.2023г. на
СГКК - гр. Варна;
1
5./ Магазин (сграда за търговия) със застроена площ 12 кв. м. /дванадесет кв.м./,
брой на етажи - един, с идентификатор *, съгласно приложената кадастрална скица № 15-
824446 - 01.08.2023г. на СГКК - гр. Варна
между съделителите при следните квоти:
- за Г. Г. Н. – 1/2 ид. ч. от имотите
- за Т. Г. Г. – 1/2 ид. ч. от имотите
Твърди се в исковата молба, че страните по делото са съсобственици на
гореописаните недвижими вещи на основание договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № * том *, дело № * от * г. на нотариус при ВРС (вписан във вх.рег. № *).
Излага се, че съпрузите С. Д. Б. и Г. Н. Б. даряват на двете си дъщери, Г. Г. Н. и Т. Г. Г.,
собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им, като си запазват правото на
пожизнено и безвъзмездно обитаване и ползване на дарения имот до смъртта им. С. Д. Б. е
починала на 21.01.2012 г., а Г. Н. Б. е починал на 11.08.2018 г. Доколкото процесните имоти
били построени върху държавно дворно място, цялото с размер 575 кв. м., през 2008 г.
страните са закупили от Община В. равни квадратури (по 143.75 кв. м) идеални части от
дворното място, като останалата разлика до 575 кв. м. е закупена от трето неучастващо в
производството лице.
Ищцата Г. Н. сочи, че към настоящия момент ползва втория етаж на процесните
жилищни сгради, като ответната страна не живее в имота, а е предоставила за ползване
партерния етаж на децата си. Твърди се, че страните не са постигнали доброволна уговорка
как да бъде разпределено ползването на процесните имоти, поради което моли за допускане
до делба на горепосочените имот при квоти по ½ ид. ч. за Г. Г. Н. и Т. Г. Г..
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
Т. Г. Г., в който се изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск за
делба. Поддържа се, че страните са съсобственици на гореописаните делбени имот на
основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт №*, том *, дело №* от *г. на
нотариус при ВРС (вписан във вх.рег. № *). Не се оспорват имотите, върху които е учредена
съсобствеността, лицата между които е учредена тя и квотите на последните. Оспорва се
твърдението на ищцата, че страните не са постигнали доброволна уговорка как да бъде
разпределено ползването на процесните имоти, като се излага че Г. Н. ясно и недвусмислено
е заявила желанието си да ползва втория етаж от процесната еднофамилна двуетажна
жилищна сграда.
В хода на откритото съдебно заседание съделителите се явяват лично и се
представляват от техните процесуални представители, чрез които поддържат доводите си за
прекратяване на съсобствеността между тях. Съделителката Т. Г. сочи в о.с.з., че към
еднофамилната двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 24 кв. м. с идентификатор
*, като продължение, поради липса на достатъчно пространство е пристроена допълнителна
едноетажна масивна постройка с размери 6м./4м., върху която сочи, че не е учредена
съсобственост между нея и сестра й - съделителката Г. Н., а единствено СИО между нея и
съпруга й. Г. Н. оспорва това твърдение, като излага, че в полза на сестра й не е учредено
ограничено вещно право на строеж, поради което и допълнителната пристройка към
сградата с идентификатор * е незаконна и като такава подлежи на премахване и същата не
желае запазването й, отделно твърди, че пристройката е принадлежност към сградата с
идентификатор *. В депозираните писмени бележки двете съделителки-сестри доразвиват
своите доводи досежно допълнителната пристройка към процесната сграда – предмет на
делбения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от ангажирания нотариален акт за дарение на недвижим имот № * том *,
дело № */* г. по описа на нотариус О. С., с район на действие РС-Варна, че на * г.
съделителките Г. Н. и Т. Г., при равни квоти от по ½ ид. ч., от техните родители С. Д. Б. и Г.
Н. Б., са придобили правото на собственост върху следните недвижими вещи: Източна
сграда-близнак с идентификационен номер * по кадастралната скица със застроена площ от
2
71 кв.м / седемдесет и един кв.м./, еднофамилна, етажи два, състояща се от: приземен етаж,
състоящ се от коридор, баня с тоалет, кухня, хол, трапезария, спалня, котелно помещение и
килер под външното стълбище и етаж, състоящ се от външно стълбище, коридор, вътрешно
стълбище за тавана, килер под стълбището за тавана, баня с тоалетна, кухня, хол, трапезария
и спалня, построена в дворно място, представляващо парцел * /*/ от квартал * /*/ по плана
на село Т., област В., цялото с площ от 575 кв.м. /петстотин седемдесет и пет / кв.м. по
нотариален акт № *,том *, дело №*/*г. на нотариус при ВРС, а по скица от СГКК -гр.В. с
площ от 605 кв.м. /шестотин и пет кв.м / с идентификационен номер *, заедно със Гараж със
застроена площ 20 кв. м. /двадесет кв.м./, брой на етажи-един, с идентификатор *, съгласно
приложената кадастрална скица № 15-824438 - 01.08.2023г. на СГКК - гр. В.; Стопанска
постройка /постройка на допълващо застрояване/ със застроена площ 13 кв.м. /тринадесет
кв.м/, брой етажи един, с идентификатор *, съгласно скица № 15-824433 - 01.08.2023г. СГКК
- гр.В. и Магазин (сграда за търговия) със застроена площ 12 кв. м. /дванадесет кв.м./, брой
на етажи - един, с идентификатор *, съгласно приложената кадастрална скица № 15-824446 -
01.08.2023г. на СГКК - гр. Варна.
По делото не се спори, че дарените недвижими вещи са били собственост на
праводателите и родители на съделителките в режим на СИО, за който факт косвено
свидетелства и приложната част на горепосочения нотариален акт, от който е видно, че при
изповядване на сделката през * г. пред длъжностното лице-нотариус са представени
нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, дело № */* х., разрешение за строеж №
62/11.07.1984 г. за гараж, разрешение за строеж № 3/27.02.1990 г. за стопанска пристройка и
разрешение за строеж № 35/27.12.1995 г. за магазин.
Видно е от представеното разрешение за строеж № 3 от 27.02.1990 г., че на
праводателката и майка на съделителките - С. Д. Б. е разрешено съобразно одобрените
проекти да изгради пристройка към жилищна сграда с височина до покрива на
съществуващата в поземления имот жилищна сграда с размери 3 кв.м./6 кв. м. Видно е от
представената скица на л. 19 от делото, че пристройката е нанесена в КККР с идентификатор
№ *.
От ангажираните препис – извлечения от акт за смърт е видно, че праводателите на
съделителките са починали, респективно С. Д. Б. на 21.01.2012 г., а Г. Н. Б. на 11.08.2018 г.
Видно е от представеното удостоверение за наследници на л. 11, че наследници на С.
и Г. Б. са съделителките Г. Н. и Т. Г. – дъщери на покойните праводатели.
Видно от ангажираните договори за покупко-продажба на недвижим имот от
04.07.2008 г. /л. 12 и л. 13/, сключени по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, всяка една от
съделителките е придобила от Община В. по 143.74 кв. м. ид. ч. от урегулирания поземлен
имот, върху който са построени процесните делбени недвижими вещи, което УПИ е
нанесено в КККР с идентификатор *, а на 29.08.2008 г. разликата над притежаваните от
съделителките ид. ч. е придобита от Д. Д. Я. по силата на договор за покупко-продажба,
сключен отново с Община В. по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС /л. 14/, която разлика се равнява
на 287.50 кв. м. ид. ч.
По делото е представена и нотариално заверена декларация от 08.07.2016 г. /л. 57/, от
която е видно, че съсобствениците на парцела Д. Я. и Г. Н. са дали своето съгласие
останалите съсобственици Т. Г. и Е. Г. да построят в съсобствения им парцел едноетажна
масивна постройка с размери 6 кв. м./4 кв. м., съгласно приложената скица, като
продължение към пристройката на източната половина на къщата близнак.
Представена по делото е скица /л. 59/, на която окомерно е повдигнат спорната
пристройка към пристройката към източната сграда близнак – предмет на делбата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
За да се яви основателен предявеният иск за делба по чл. 34 от ЗС, следва да се
установи по делото в условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин, че е налице
съсобственост между страните по делото, учредена върху процесните недвижими вещи,
възникнала на посочените основания, при посочените от всяка от страните дялове.
Относно иска за делба на източната сграда близнак с идентификатор *; гараж с
идентификатор * и магазин с идентификатор *:
3
Не е спорно по делото, че общите праводатели на страните С. и Г. Б. са били съпрузи
и същите по време на брака им през 1975 г. са придобили процесната сграда източен близнак
по силата на договор за покупко-продажба, а по-късно, респективно през 1984 г. и през 1995
г. са построили делбените гараж и магазин въс основа на съответните строителни книжа.
Не се спори, че съделителките са титуляри на правото на собственост върху
източната сграда близнак, гараж и магазин по силата на договора за дарение от * г. при
равни квоти от по ½ ид. ч., като по-късно през 2008 г. въз основа на договор за покупко-
продажба са придобили и общо 287.50 кв. м. ид. ч. от правото на собственост върху парцела,
върху който са ситуирани делбената източна сграда близнак, гараж и магазин.
Крайното становище на съда е, че иска за делба на източната сграда близнак, гараж и
магазин между Г. Н. и Т. Г. при равни квоти от по ½ ид. ч. за всяка една от съделителките е
основателен и следва да бъде уважен.
Относно иска за делба на „еднофамилната двуетажна жилищна сграда“ със
застроена площ от 24 кв. м. с идентификатор * и стопанска постройка с площ от 13 кв. м.
с идентификатор *:
На основание чл. 98 от ЗС двете съделителки са придобили и съответните ид. ч. от
пристройката т. нар. „еднофамилна жилищна сграда" с идентификатор * и от стопанската
постройка с идентификатор *, представляващи несамостоятелни обекти.
Видно е от ангажирания нотариален акт, който материализира договора за дарение от
* г., че процесната делбена еднофамилна жилищна сграда не е предмет на разпоредителната
сделка, поради което и съдът намира за недоказано твърденията на страните, че процесната
еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор * е включена в описанието на
официалния свидетелстващ документ като отделна недвижима вещ. При изповядване на
сделката пред нотариуса е представено разрешителното за строеж от 1990 г. на пристройката
към съществуващата сграда източен близнак. Т.е. правопораждащия юридически факт не е
договора за дарение, а правилото на чл. 98 от ЗС – арг. от чл. 77, предл. 3-то от ЗС.
Това е така, защото „сградата“ е строеж, който трайно е прикрепен към земята и не
може да бъде преместен без разрушаване на целостта му и съществено намаляване на
стойността му /чл. 110 ЗС/.
Понятието „строеж“ по ЗУТ включва както недвижими имоти по смисъла на ЗКИР,
така и други обекти, които се изпълняват чрез строително-ремонтни работи /§ 5, т. 38 ДР от
ЗУТ/. Обект на кадастъра следва да бъдат само сградите, съставляващи
самостоятелен обект на вещни права, а не и тези от допълващато застрояване, които
се явяват принадлежности /навеси, летни кухни и др. пристройки/, което следва от чл.
6, ал. 1 ЗКИР /чрез идентификатора на обекта на кадастъра ще се осъществява
връзката с имотния регистър, т. е. за обект, който има идентификатор, следва да има
и имотна партида/. Чл. 23, т. 2 ЗКИР определя като обект на кадастъра „сграда“ и не дава
легално определение, поради което практиката на администрацията, както и на
административните съдилища е, че всяка сграда, вкл. и такава, която не е самостоятелен
обект на вещни права, получава идентификатор. Следователно когато към спора е относимо
дали сграда е самостоятелен обект на вещни права, заснемането й в кадастъра и наличието
на идентификатор сами по себе си нямат доказателствено значение за това обстоятелство.
Съдът следва да формира извод, че сграда от допълващото застрояване с идентификатор
/например лятна кухня, външна тоалетна, навес и др. пристройки/ не са самостоятелен обект
на вещни права и да ги допусне до делба като изрично посочи, че са принадлежности на
съсобствената сграда на основното застрояване или на самостоятелнен обект в сградата на
основното застрояване, предмет на делбата. Касае се за служебно задължение на съда, при
изпълнение на което той не е обвързан от наличието или липсата на спор между страните.
В конкретния случай „еднофамилната двуетажна жилищна сграда“ със застроена
площ от 24 кв. м.“ е второстепенна постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл.
46 вр. чл. 41 от ЗУТ и видно от представените скици /л. 18 и л. 19/ и служебно извършената
справка от съда в Кадастрално-административната информационна система към АГКК е
плътно прилепена към сградата на основно застрояване – делбената източна сграда-близнак,
което обуславя извода на съда, че пристройката с идентификатор * е принадлежност към
главната вещ – източната сграда-близнак и следва същата по арг. от цитирания законов
4
текст, доколкото не е уговорено нещо различно в договора за дарение от * г. Така Г. Н. и Т. Г.
се легитимират като титуляр на 1/2 ид. ч. и от пристройката с идентификатор * на основание
чл. 98 от ЗС.
Горните мотиви са относими и за стопанската постройка, която е съсобствена между
двете сестри по силата на чл. 98 от ЗС, доколкото същата обслужва не парцела, а източната
сграда-близнак.
Относно повдигнатия спор досежно пристройката към пристройката с
идентификатор *, които две пристройки представляват продължение на делбената
източна сграда – близнак:
Пред настоящия съдебен състав не са ангажирани никакви доказателства – нито
писмени, нито експертни касателно съществуването на тази пристройка. Единствено е
представена нотариално заверена декларация, съгласно която съсобствениците на парцела
дават своето съгласие съделителката Т. Г. и съпругът й Е. Г. да построят в общия парцел
едноетажна масивна постройка с размери 6 кв. м./4 кв. м., като продължение към
пристройката с идентификатор *.
За пълнота следва да се посочи, че предмет на делбата може да бъде и незаконен
строеж, като в настоящия случай относно придобивното основание важат мотивите
изложени за пристройката с идентификатор *, тъй като съделителката и съпругът й не се
легитимират като съсобственици на основание правна сделка – договор за учредяване на
право на строеж, сключен по реда на чл. 63 и следв. от ЗС, поради което е приложимо
правилото на чл. 98 от ЗС.
Следва обаче да се отбележи, че в тълкувателната практика на ВС, обективирана в т. 7
от ППВС № 6/1974 г. е възприето, че когато собственикът приема имота в застроено
състояние, това строителство, независимо че е незаконно, следва да се третира като
подобрение на имота, а при определяне на стойността му следва да се държи сметка, че е
възможно премахването му.
В каузалната съдебна парктика на ВКС, материализирана в решение №
315/25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г., І г. о. е даден отговор по въпроса „дали един
незаконен строеж представлява подобрение, ако техническите органи само са
констатирали неговата незаконност, но няма издадена заповед за събарянето му?; по
въпроса какви суми се присъждат по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД?“, в следния смисъл - в
т.ІІ.7. на ППВС №6/27.12.1974г. е прието, че подлежащите на премахване незаконни строежи
не се заплащат като подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. При
определяне на стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им
премахване. Това разрешение следва да се приложи и в настоящия случай. От значение е и
обстоятелството, че дали тези подобрения са включени в оценката на имота, изготвена във
връзка с изнасянето му на публична продан и тяхната стойност ще бъде получена от
съделителите според квотите им при разпределяне на получената сума. Освен това – по
делото няма данни, дали пристройката е търпима и дали има намеса от техническите органи.
Като наличието на задължение за премахване на строежа следва да се установи с изрично
предписание на техническите органи или по аргумент от това, че не е поискано в срок
узаконяването му, като въпросът има връзка с приложението на ППВС № 6/1974г. относно
заплащане на подобренията.
Практиката във връзка с отношенията между съсобствениците по повод на
извършени подобрения в имота е обобщена в ТР № 85/1968г. на ОСГК и ППВС № 6/1974 г.,
където са разгледани различните хипотези, които могат да възникнат при ликвидация на тези
отношения в зависимост от това дали съсобственикът владее частите на другите
съсобственици или е само техен държател и дали подобренията са извършени със съгласието
на другите съсобственици или без противопоставяне от тяхна страна. По въпроса за
подобренията, представляващи незаконни строежи, в т.ІІ.7 на ППВС № 6/1974г. е посочено,
че незаконните строежи не се заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен
ако собственикът на имота желае да ги запази, като при определяне на стойността им се
държи сметка за евентуалното им премахване. Кога един строеж е незаконен и подлежи на
премахване се определя от техническите органи съгласно разпоредбите на действащото
законодателство.
5
В решение № 432 от 19.06. 2009г по гр.д.№ 6086/ 2007г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че
незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено предписание /по
настоящото законодателство – заповед за премахване/ от компетентните органи. В този
смисъл е и по-новата практика на ВКС, намерила израз напр. р.№ 315/ 25.10.2012 г по гр.д.
№ 1189/ 2011 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, опр.№ 281/ 17.04.12 г. по
гр.д.№ 466/ 11 г. на І г.о. и опр.№ 1017/ 27.10.2010 г. по гр.д.№ 1142/ 10 г. на ІІ г.о.
От посочените тълкувания следва, че дали строежът е незаконен и дали е в режим на
търпимост е неотносимо в първата фаза на делбата, освен в случай на влязла в сила заповед
за премахването му, каквато в настоящия случай не е ангажирана, както не са ангажирани и
никакви доказателства досежно съществуването на тази пристройка в правния мир. Ако се
констатира във втората фаза на делбата съществуването на тази пристройка, то приложение
ще намери разрешението дадено в т. 7.I от ППВС № 6/1974 г. и Решение № 1430 от
07.07.1976 г. по гр. д. № 943/1976 г. на ВС, I г. о.
Относно повдигнатия спор досежно таванското помещение:
По делото не са ангажирани никакви доказателства относно самостоятелността на
таванското помещение. Същото представлява обслужващо помещение, като не е
задължително помещения като антре, вестибюл, коридор и др. подобни, свързващи главните
помещения на жилище, да се посочат изрично в титула за собственост, а принадлежността
на правото на собственост върху такива помещения може да се определи и от тяхното
функционално предназначение и разположение, щом без тях не би могло да съществува
жилището като самостоятелен обект на вещни права /Решение № 10/6.02.2015 г. по гр.д. №
4598/2014 г., ІІ г.о. ВКС/.
В резултат на осъществените транслативни сукцесии страните в настоящото
производство са станали съсобственици на делбените недвижими вещи. Така установената
съсобственост между страните по отношение на процесните имоти, мотивира съда да
приеме, че предявеният иск за делба е основателен и следва да бъде уважен съобразно
формираните изводи.
Имайки предвид двуфазния характер на делбеното производство, то съдът не следва
да се произнася по претенциите на страните за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски, включително не следва да присъжда и дължимата държавна такса, на основание
чл. 355 от ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА, на основание чл. 34, ал.
1 от ЗС, на следните недвижими имоти:
I. Източна сграда-близнак с идентификационен номер * по кадастралната скица
със застроена площ от 71 кв. м. /седемдесет и един кв. м./, еднофамилна, етажи два,
състояща се от: приземен етаж, състоящ се от коридор, баня с тоалет, кухня, хол, трапезария,
спалня, котелно помещение и килер под външното стълбище и етаж, състоящ се от външно
стълбище, коридор, вътрешно стълбище за тавана, килер под стълбището за тавана, баня с
тоалетна, кухня, хол, трапезария и спалня, заедно с прилежащото към него таванско
помещение, построена в дворно място, представляващо парцел * /*/ от квартал * /*/ по плана
на село Т., област В., цялото с площ от 575 кв. м. /петстотин седемдесет и пет/ кв. м. по
нотариален акт № *, том *, дело № */* г. на нотариус при ВРС, а по скица от СГКК - гр. В. с
площ от 605 кв. м. /шестотин и пет кв. м./ с идентификационен номер *, от което дворно
място ищцата и ответницата притежават общо 287.50 кв. м. /двеста осемдесет и седем и
петдесет стотни/ идеални части, при граници съгласно нотариален акт № *, том *, дело №
*/* г. на нотариус при ВРС: от двете страни улици и парцели № * и №*, ЗАЕДНО с
построените в същото дворно място пристройка с идентификатор * със застроена площ 24
кв. м. /двадесет и четири кв. м./, брой етажи-два и Стопанска постройка с идентификатор
* /постройка на допълващо застрояване/ със застроена площ 13 кв. м. /тринадесет кв. м./,
брой етажи един;
6
II. Гараж с идентификатор * със застроена площ 20 кв.м. /двадесет кв.м./, брой на
етажи-един и
III. Магазин с идентификатор *, (сграда за търговия) със застроена площ 12 кв. м.
/дванадесет кв. м./, брой на етажи - един,
между съделителите при следните квоти:
- за Г. Г. Н., ЕГН * – ½ /една втора/ ид. ч. от имотите
- за Т. Г. Г., ЕГН ********** – ½ /една втора/ ид. ч. от имотите,
КАТО съсобствеността между страните е възникнала въз основа на договор за
дарение от * г., материализиран в нотариален акт № * том № *, дело № */* г. и чл. 98 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията за
предприемане на последващи действия във връзка с фазата по извършване на съдебна
делба.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7