№ 417
гр. Русе , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520200790 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ИЛ. СТ. ИЛ., ЕГН: **********, живущ с.П., против
Наказателно постановление № 38-0000470/ 05.03.2021 на Директор РД”Автомобилна
администрация”– Русе, с което за три нарушения: на чл.18, т.5, от Наредба № 34 от
1999 г. за таксиметров превоз на пътници, на чл. 139,ал. 1,т. 1 от ЗДП, във вр. с чл. 101,
ал. 4, и във вр. с Приложение 5, Част 1, т. 7.2, бук.”А” и т.7.5 от Наредба №Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.93 ал.1, т.2 от ЗАвП и чл.179 ал.6, т.2 и т.1 от
ЗДвП са му наложени три административни наказания – глоба, в размер на 4000лв,
200лв и 50лв. Моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
На 12.01.2021 г. свидетелите И. и М., пол. служители при второ РУ –Русе,
изпълнава ли служебните си задължения. На ул. „Неофит Рилски“, в гр.Русе, сприли за
1
проверка таксиметров автомобил, управляван от жпод.И.. Установили наличие на
табелка „Такси“, която светела. Спрели водача и констатирали, че автомобилът бил без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и други нарушения. Тъй като
нямали компетентност за последните, конвоирали автомобила до Второ ПУ и го
предали на служители от „ДАИ”, между които бил св.Д.. Последният установил, че
водачът И. извършва таксиметров превоз без удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил“, както и че таксиметровият автомобил е без пожарогасител и
без аптечка. Съставил акт, с който обвинил жпод.И. за три нарушения: на чл.18, т.5, от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, на чл. 139,ал. 1,т. 1 от ЗДП,
във вр. с чл. 101, ал. 4, и във вр. с Приложение 5, Част 1, т. 7.2, бук.”А” и т.7.5 от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, който бил подписан без възражения.
Впоследствие Наказващият орган, след справка в информационните масиви на
ИА„Автомобилиа адмииистрация", установил, че жпод. Илияи И., бил вече
санкциониран с влузли в сила на 22.12.2020год две Наказателни постановления: № 38-
0000745 от дата 06.07.2020 г. и №
38-0001638 от дата 21.10.2020 г., за същото по вид нарушение, поради което
преквалифицирал деянието, като таккова в условията на „повторност” и наложил
горепосочените наказания.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от АУАН,
наказателното постановление, показанията на свидетелите Д., М., И. и приложените
копия от документи.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима и разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА:
По пункт 1 от наказателното постановление:
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението по пункт
1 е описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях
обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за
извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, още по-вече, че подписал акта без
възражения, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна
сметка сторил в развилото се съдебно производство.
Възражението на адв.Г. за допуснато процесуално нарушение, произтичащо от
преквалификацията на деянието в наказателното постановление като такова,
2
извършено в „повторност”, съдът не приема. Жпод.И., в хода на административното
производство, се е защитавал срещу идентични факти и обстоятелства, обективиращи
нарушението по пункт 1, поради което преквалификацията на деянието от АНО като
такова в условията на повторност не е съществено процесуално нарушение, още повече
че жпод.И. е наясно с наличието и на другите влезли в сила наказателни
постановления, квалифициращи настоящото деяние като повторно. Същите са
идивидуализирани в обстоятелствената част на наказателното постановление, заедно с
предхождащи те ги актове и биз значение е обстоятелството, че не са приложени на
хартиен носител в преписката. Приложената справка за нарушител от АНО
непротиворечиво ги индивидуализира с всички необходими обстоятелства, касателно
наличието на повторност на конкретното нарушение – влизането им в сила, № на
наказателното постановление, както и правното основание на нарушението /л.8/
Безспорно се доказва факта, че жпод.И. извършвал „таксиметров превоз на
пътници”. Обстоятелството, че превозвал клиент, че таксиметровият автомобил бил
оборудван съгласно изискванията на чл. 21 от Наредба No 34/1999 г. на МТИТС - с
открита табела „Такси” по категоричен начин сочи, че извършвал „таксиметров превоз
на пътници”.
Съгласно чл. 18, т. 5 от Наредбата / идентичен и с изм. бр. 9 от 2021 г. , в сила от
2.02.2021/, водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава удостоверение
"Водач на лек таксиметров автомобил", валидно за съответната община (приложение
№ 7). Безспорно се доказа чрез разпита на свидетелите и приложения протокол
№632/2019год., а не се оспорва и от жалбоподателя, че последният не притежава
такова, поради което настоящият състав приема, че правилно е ангажирана
отговорността му съгл. чл.93 ал.1, т.2 от ЗАвП, съгласно който водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
когато деянито е повторно се наказва с глоба в размер на 4000 лв. при първо
нарушение. Такова е наложено и на жпод.И., поради което издаденото в тази му част
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По пункт 2 и 3 от наказателното постановление:
Налице е неправилно приложение на материалния закон.
3
Събраните гласни доказателства сочат, че жпод.И. управлявал таксиметровия
автомобил без пожарогасител и без аптечка. Задължението за наличие на последните е
рагламентирано изрично в разпоредбата начл.139 ал.2 т.2 и 3 от ЗДвП, норма която
изрично регламентишра наличието им в „движещите се по пътя три- и четириколесни
моторни превозни средства”. Посочената за нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1
ЗДвП въвежда изискване/задължение движещите се по пътя ППС да бъдат технически
изправни. Става въпрос за две отделни и самостоятелно формулирани от законодателя
задължения за водачите на ППС, като неизпълнението на всяко едно от тези
задължения, респ. несъобразяването на водачите с двете отделни материалноправни
норми, по аргумент съответно от чл. 179, ал. 6, т. 2 и чл. 185 ЗДвП, осъществява
състава на самостоятелно административно нарушение.
При така формулираните самостоятелни материалноправни норми (чл. 139, ал.
1, т. 1 и чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП) и при наличието на изрична самостоятелна
санкционна норма за деянието управление на МПС, което е технически неизправно
(чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП) и общата санкционна норма на чл. 185 ЗДвП, съдът
преценява, че неправилно Наказващия орган санкционирал жпод.И. по чл.179 ал.6, т.2
и т.1 от ЗДвП, вместо по чл.185 от ЗДвП.
Предвид на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в тази му част следва да се отмени като незаконосъобразно.
Искането за разноски, посочено в жалбата е бланкетно, без приложен списък за
наличието на такива, поради което следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-0000470/ 05.03.2021 на
Директор РД”Автомобилна администрация”– Русе, с което за нарушение на чл.18, т.5,
от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, на основание чл.93 ал.1,
т.2 от ЗАвП на ИЛ. СТ. ИЛ., ЕГН: **********, живущ с.П., е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 4000лв, като
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38-0000470/ 05.03.2021 на Директор
РД”Автомобилна администрация”– Русе, с което за нарушения на чл. 139,ал. 1,т. 1 от
ЗДП, във вр. с чл. 101, ал. 4, и във вр. с Приложение 5, Част 1, т. 7.2, бук.”А” и т.7.5 от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на ИЛ. СТ. ИЛ., ЕГН: **********, живущ
с.П., са наложени две административни наказания – глоба, в размер на 200лв и 50лв.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14 –
дневен срок от съобщаването му до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5