Определение по дело №289/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 191
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20217100700289
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                      № ……/24.06.2021 г., град Добрич

                                                                                     

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди двадесет и първа година, трети  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА

 

разгледа докладваното от председателя ЧАСТНО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО289 по описа за 2021 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 188 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Албена“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление КК“Албена“, с.Оброчище, община Балчик, представлявано от изпълнителния директор К.В.С., продадена чрез юрисконсулт В.К., редовно упълномощен, срещу Разпореждане за предварително изпълнение, обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 142-ФК/11.06.2021 г. на Филипина Тодорова - началник на отдел "Оперативни дейности"- Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 от ЗДДС е наложена принудителната административна мярка – запечатване на търговски обект- съд за съхранение на гориво-керосин, сер.№ 9780 - Fluel Prof, находящ се на летателна площадка във Военното летище в гр.Балчик, ул.“Камчия“ № 6, стопанисван от „Албена“ АД.

Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" -Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, представя административната преписка на 24.06.2021г.. Не изразява становище по частната жалба.

От преписката е видно, че заповедта е връчена на 21.06.2021г. на упълномощен представител на дружеството.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от адресата на допуснато предварително изпълнение в законоустановения срок три дневен срок по чл.60, ал.5 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Със Заповед за налагане на ПАМ № 142-ФК/11.06.2021 г., издадена от  началника на отдел "Оперативни дейности"- Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, на оспорващия, „Албена“ АД, е наложена принудителната административна мярка – запечатване на търговски обект - съд за съхранение на гориво-керосин, сер.№ 9780 - Fluel Prof, находящ се на летателна площадка във Военното летище в гр.Балчик, ул.“Камчия“ № 6, стопанисван от „Албена“ АД, за срок от 14 дни и забрана за достъп до същия.

 Според мотивите на заповедта, принудителната административна мярка е наложена за това, че при извършена на 07.05.2021г. проверка  на обект  - летателна площадка във Военното летище в гр.Балчик, ул.“Камчия“ № 6, било установено, че в затворено помещение – хангар се намира съоръжение, представляващо мобилна цистерна с вместимост 5 000л. с тегло (празна) от 4500 кг. за съхранение на гориво-керосин, сер.№ 9780 - Fluel Prof, снабдена с един пистолет за зареждане- ZVF-25 и разходомерна система-модел TKS 700-15-SFA10BX. При проверката бил установен мини-трактор, който се използвал в рамките на летището. Мобилната цистерна била предвидена за обслужване на самолет D-FALA Piper PA-46-600TP, собственост на „Албена“ АД. В момента на проверката било установено, че в самолета са заредени 39 литра, а в цистерната са останали 2183 литра керосин. Според писмените обяснения на авиоинженера на дружеството Хр.Христов, цистерната била предназначена за зареждане на гориво само за този самолет. Установено било, че на територията на военното летище нямало други съдове за зареждане на течни горива, но нямало е средства за измерване на разходи и нивомерна измервателна система (НИС), липсвала регистрирана и въведена в експлоатация електронна система с фискална памен (ЕСФП). В мотивите на заповета е прието, че цистерната за гориво се ползва за зареждането на самолета за собствени нужди на дружеството, но тя не отговаря на изискванията на т.18 от ДР на Наредба № Н-18/2006г. за автоцистерни за превоз на течни горива. Жалбоподателят е декларирал пред НАП, че стопанисва на горепосочения адрес въпросната цистерна-съд за съхранение на гориво-керосин от 5 000л.

За резултатите от проверката са съставени Протокол от извършена проверка серия АА № 0435324 от 07.05.2021 г. и Протокол серия АА № 0435883 от 08.06.2021 г.  

На 08.06.2021г. е издаден Акт за установяване на административно нарушение, в който деянието е квалифицирано като неспазване на реда за регистриране и отчитане на зареждането на горива по чл.3, ал.12 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите, с което е осъществен състав на нарушение по чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС.

На 11.06.2021г. е издадена запевдта за налагане на ПАМ, в която е включено разпореждане за предварително изпълнение, предмет на оспорване в настоящото производство. С разпореждането за предварително изпълнение е постановено запечатването да се извърши в срок до три дни от датата на връчване на заповедта.

Видно е, че в разписката, с която заповедта е връчена на 21.06.2021г. е определен ден за запечатване на обекта -24.06.2021г. от 10,00 часа.

За да допусне предварително изпълнение на разпореденото запечатване на търговския обект и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни, административният орган е изложил мотиви, че то се налага за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, т.е. мотивирано е на първо място с постигане на целите на самата наложена ПАМ. Следва да се отбележи, че целите на предварителното изълнение са различи от целите на наложената ПАМ, поради което тези съображения на органа не следва да се обсъждат.

Изложени са и съображения за наличие и на една от предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, при наличието на които се допуска предварително изпълнение, а именно в защита на особено важен държавен интерес

Органът по приходите е посочил, че защитата на особено важен държавен интерес, заради която е допуснато предварителното изпълнение, се изразява в спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане чрез фискални устройства. Посочено, е че ако не бъде допуснато предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, съществува възможност да се извърши ново нарушение. Посочено е, че липсата на отчетност на постъпилите в обескта количества горива по регламентирания ред и начин е от категорията на едно от най-съществените нарушения на данъчното законодателство.

При горната фактическа обстановка съдът намира, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение на наложената  по реда на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ принудителна административна мярка, е законосъобразно, а жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 - 7 от Административнопроцесуалния кодекс.

Препращането към чл.60 АПК, означава, че за допускане на предварително изпълнение на наложеното „запечатване на търговски обект и забрана на достъп до същия за 14 дни“ е необходимо да са налице предпостаквите по чл.60, ал.1 от АПК.

В настоящото производство следва да се прецени дали изложените съображения на ответника за допускане на предварително изъплнение на няложената ПАМ са обосновани и предприети ли са в защита на особено важен държавен интерес, т.е. налице ли е първата предпоставка по чл.60, ал.1 от АПК.

Безспорно е обстоятелството, че при извършената проверка органите по приходите са констатирали извършване на зареждане на течно гориво керосин за собствено потребление. Нормата на чл.118, ал.8 от ЗДДС, определя, че данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4.

От своя страна разпоредбата на чл.3, ал.12 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите предвижда, че лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, (както при продажбите на такима горива) с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.

Алинеи 2 и 3 от чл.3 на Наредбата определят, че продажбите на горива се отчитат чрез  ЕСФП и чрез предаване на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

Жалбоподателят прави възражение, че дейнието е неправилно квалифицирано по чл.3, ал.12 от Наредбата като заявява, че в случая е приложима била нормата на чл.3, ал.14 от Наредба № Н-18/2006г., понеже  зареждането на гориво за собствени нужди се извършвало не от стационарна цистерна/ съд, а от подвижен такъв.

Доколкото законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение е в зависимост от материлано-правните предпоставки за налагане на самата принудителна административна мярка, съдът намира, че следва да обсъди възражението, маскар то да е свързано основно с материалната законосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ.

Възражението е неоснователно. Нормата на чл.3, ал.14 от Наредбата определя, че лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от автоцистерни, както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3.

Видно е, ча за да бъде приложим този ред на отчитане на зареждане на течни горива за собствени нужди, е необходимо зареждането да се извършва от „автоцистерни“, а не от „подвижни“ цистерни.

Легална дефиниция на понятието "автоцистерни за превоз на течни горива" е дадена в т.18, §1 от ДР на Наредба № Н-18/2006г. и според нея,   автоцистерните за превоз на течни горива са превозни средства, които имат издадено разрешение от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за превоз на опасни товари на територията на страната и притежават държавен регистрационен номер, издаден от структурните звена "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

В случая няма данни ползваната от частният жалбоподател подвижна цистерна сер.№ 9780 - Fluel Prof с вместимост 5 000 литра, предназначена за зареждане на въздухоплавателно средство с керосин и намираща се на територията на военното летище в гр.Балчик, да има издадено разрешение от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за превоз на опасни товари на територията на страната и да притежава държавен регистрационен номер, издаден от структурните звена "Пътна полиция" към МВР, т.е. да има възможност да се движи по пътищата с цел осъществяване на превоз.

Обстоятелството, че ползваната от жалбоподателя цистерна е прикачена на ремарке с две оси, т.е., че е подвижна означава единствено, че е пригодена за локално ползване в рамките на летището и затова представлява вид  стационарен обект, стоящ на собствената си тежест по см. на чл.3, ал.12 от Наредбата, след като е безспорно, че не е снабдена с необходимите документи за движение с цел извършване на превоз на опасни товари по пътната мрежа на страната.

Затова съдът намира, че са налице предпоставките по чл.3, ал.12 от Наредбата, за неспазването на които е издадена оспорената заповед по реда на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС, в която е включено разпореждане за предварително изпълнение.

Неоснователно е и възражението, че не са налице предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК за допускане на предварително изпълнение.

Регламентът на ЗДДС и Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на зареждането на горива за собствени нужди е ясен, категоричен и съществува от 2018 г. Неспазването му означава, че действително се засяга особено важен държавен интерес за  проследяване на оборотите от горива. За законосъобразността на заповедта, в частта съдържаща разпореждане за допускане на предварителното изпълнение, е достатъчно наличието на едно от предвидените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК основания. Законодателят не изисква кумулативност на посочените в текста предпоставки, поради което и липсата на конкретни мотиви за наличието на останалите не е основание за отмяна на разпореждането за допускане на  предварително изпълнение.

В конкретния случай, при издаване на оспореното разпореждане, административният орган е посочил ясни и конкретни обстоятелства, довели до формулиране на извод относно необходимостта от допускане на предварително изпълнение, тъй като не е изпълнено основно изискване за наличие на въведени системи за измерване и контрол за ползваните течни горива от частния жалбоподател.

В случая, установеното засягане на държавния интерес, свързан с правилното отчитане на продажбите на зареждането на горива от задълженото лице чрез собствена цистерна за гориво, е достатъчно основание да се приеме, че разпореждането за предварително изпълнение е съобразено със закона.

Предвид изложеното и на основание чл. 60, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 188 от ЗДДС, Административен съд - Добрич, трети  състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалба на „Албена“ АД срещу Разпореждане за предварително изпълнение, обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 142-ФК/11.06.2021 г., издадена от Филипина Тодорова - началник на отдел "Оперативни дейности"- Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: