РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. С., 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20231880100636 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза,
представлявано от членовете на Управителния съвет В. Л. С., Г. М. М. и Р. Г.
Ц., чрез юрк. С. Й.-Н., против В. Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., община
С. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено
възражение срещу заповед за изпълнение, като ищецът го е инициирал, за да
може установи вземанията си. Исковете са положителни установителни и се
смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 23.06.2023 г. По постъпилото
заявление (изпратено по компетентност на Районен съд Своге) е образувано
ч.гр.д. № 431/2023 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 266 от 25.07.2023 г.
за следните суми: сумата от 850,28 лева – главница, представляваща цената с
ДДС на електрическа енергия, за която е издадена фактура №
**********/24.11.2020 г., дължима при установен случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия в обект
„апартамент“ в с. Е., община М., ул. „...“ № , за абонатен № **********, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 56 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с
Решение по т. 1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г. на Комисията за енергийно
и водно регулиране и обнародвани в Държавен вестник, брой 35 от 30.04.2019
г. (ПИКЕЕ), за периода от 17.08.2020 г. до 17.10.2020 г., ведно със законна
1
лихва върху главницата, считано от 23.06.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 214,87 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за
периода от 08.12.2020 г. до 26.05.2023 г.; разноски по делото в общ размер 75
лева, от които 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната
помощ, и 25 лева – заплатена държавна такса. В исковата молба се твърди, че
ищецът е дружество, притежаващо Лицензия за разпределение на
електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от Държавна
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и е собственик на
разпределителната мрежа на лицензионната територия – западна България. За
процесния обект на ответника – апартамент, находящ се в с. Е., община М., ул.
„...“ № , е направена проверка по реда на ПИКЕЕ. Установено е, че абонатът е
с прекъснато ел. захранване, констатирана е промяна в схемата на свързване –
направено присъединение преди мерене на височина към фазов и нулев
2
проводник, захранващ таблото ПВ-А2-10 мм с мостов кабел ПВВМБ2-
2
2х6мм (фаза и нула), като, от друга страна, присъединението влиза в
апартамента и цялата консумирана ел. енергия по него не се измерва от СТИ и
съответно не се заплаща от абоната. Съставен е констативен протокол (КП) №
3031748/17.11.2020 г., изпратен на ответника с писмо с изх. №
NTZ150917/18.11.2020 г. Въз основа на констативния протокол е извършено
преизчисление на сметката по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за периода от
17.08.2020 г. до 17.11.2020 г., като за начислената сума за главница е издадена
горепосочената фактура. Иска се от съда да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 850,28 лева – главница, представляваща
цената с ДДС на електрическа енергия, за която е издадена фактура №
**********/24.11.2020 г., дължима при установен случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия в обект
„апартамент“ в с. Е., община М., ул. „...“ № , на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 17.08.2020 г. до 17.11.2020 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 23.06.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата от 214,87 лева – мораторна лихва върху главницата,
начислена за периода от 08.12.2020 г. до 26.05.2023 г., за които суми се твърди,
че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 431/2023 г. по описа на Районен съд Своге. Претендира се
присъждане на разноски за производството.
С Разпореждане от 31.10.2023 г. съдът е указал на дружеството-ищец,
чрез пълномощника, в едноседмичен срок да отстрани констатирана
нередовност на исковата молба, а именно да обоснове правния си интерес от
предявяване на установителния иск за главница за периода от 18.10.2020 г. до
17.11.2020 г., доколкото съгласно заповедта за изпълнение главницата от
850,28 лева представлява цената с ДДС на електрическа енергия, дължима при
установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия в процесния обект, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 17.08.2020 г. до 17.10.2020 г., каквото е и
искането на заявителя в заявлението по чл. 410 от ГПК, като има предвид, че
пълната идентичност по основание и размер на вземанията, заявени в
заповедното производство с тези, предмет на исковото производство по чл.
422 от ГПК, е условие за допустимостта на предявените искове.
2
Разпореждането е връчено на 09.11.2023 г., като в указания едноседмичен срок
нередовността на исковата молба не е отстранена. Това е така, тъй като с
постъпилата на 20.11.2023 г. от пълномощника на ищцовото дружество молба
продължава да се твърди, че главницата, за която е подадена исковата молба е
дължима за периода от 17.08.2020 г. до 17.11.2020 г., доколкото не е извършена
корекция на последния.
Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК изискват идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство и основанието и размера на вземането по
предявения иск, защото с последния се цели да бъде установено със сила на
пресъдено нещо, че съществува не кое да е вземане, а именно вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение, като исковото производство по чл.
422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство, с
изпълнителна сила се ползва издадената заповед за изпълнение при уважен
установителен иск, а със сила на пресъдено нещо – решението по иска по чл.
422 от ГПК. По настоящото дело, досежно претенцията за главница за периода
от 18.10.2020 г. до 17.11.2020 г., чийто размер според вещото лице (стр. 5 от
протокол от о.с.з. от 17.02.2025 г.) по неоспореното от страните и приетото по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза възлиза на 283,44
лева (представляващо разликата между претендираната сума от 850,28 лева и
начислената за периода от 17.08.2020 г. до 17.10.2020 г. сума в размер на
566,84 лева), липсва идентичност на основанието, доколкото заповедта за
изпълнение е издадена за вземане, дължимо за периода от 17.08.2020 г. до
17.10.2020 г. – така както е поискано и в заявлението по чл. 410 от ГПК, а в
настоящото производство се иска да бъде признато за установено, че
съществува вземане и за друг период – от 18.10.2020 г. до 17.11.2020 г., за
каквото вземане липсва издадена заповед за изпълнение. Трайната е съдебната
практика, според която периодът на претенцията е част от основанието (напр.
Определение № 1096 от 07.08.2015 г. по гр. д. № 663/2015 г. на Софийски
окръжен съд). Издадената от ищцовото дружество фактура единствено може
да служи за удостоверяване на отразената в нея счетоводна операция, но
самата тя и посочването й в заявлението, респ. в заповедта за изпълнение и
исковата молба, няма никакво отношение към основанието на вземането,
заявено в заповедното производство като дължимо за периода от 17.08.2020 г.
до 17.10.2020 г. Тази фактура дори не е била приложена към заявлението по
чл. 410 от ГПК. В т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 от ГПК – за изменение
на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен
иск при условията на евентуалност.
За ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на
вземане за периода от 18.10.2020 г. до 17.11.2020 г. за сумата в размер на
283,44 лева, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед
3
естеството на тази защита. Ето защо производството по делото следва да се
прекрати в частта за претенцията за главница за разликата над сумата в
размер на 566,84 лева до пълния претендиран размер от 850,28 лева и за
периода от 18.10.2020 г. до 17.11.2020 г., тъй като така предявеният иск в тази
му част е недопустим, а исковата молба в същата част следва да се върне.
Съгласно приетото в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, заповедта за изпълнение следва да се
обезсили в частта, за разликата над сумата в размер на 566,84 лева до пълния
претендиран размер от 850,28 лева, защото не е предявен иск за тази разлика,
която да представлява главница, начислена на посоченото в заявлението по чл.
410 от ГПК основание – цената с ДДС на електрическа енергия, дължима при
установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия в процесния обект, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 17.08.2020 г. до 17.10.2020 г.
В останалата част исковете са допустими, включително за пълният
размер на мораторната лихва, доколкото периодът, за който се претендира
същата със заявлението по чл. 410 от ГПК съответства на посочения в
исковата молба, а въпросът за нейния размер, с оглед по-малкия размер на
главницата, е въпрос на основателност на предявения иск за мораторна лихва.
От страна на ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. В
него се излага, че исковете са неоснователни, като се оспорва и описаната в
исковата молба фактическа обстановка. Ответникът представя Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 159, том VI, дело № 1205 от
23.06.2005 г. на Съдия по вписванията с район на действие Районен съд
Мездра, с което обосновава твърдението си, че не той, а трето за делото лице е
собственик на апартамента. Твърди, че е ползвал този апартамент по силата на
наемно правоотношение през периода от 2003 г. до м. юли 2007 г., от когато не
го ползва, не го е посещавал, не знае кой живее в същия и кой е извършил
твърдяната от ищеца промяна в схемата на свързване към ел. мрежа. На
следващо място счита, че ищецът няма материалноправна легитимация да
предяви исковете, предмет на настоящото производство. Възразява, че
отговорността на потребителите на ел. енергия в подобни случаи е обективна
и безвиновна. По изложените съображения се иска от съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, както и в писмени защити
пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са трима
свидетели, приложено е ч.гр.д. № 431/2023 г. по описа на Районен съд Своге,
назначена е и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като обективна и компетентно изготвена.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата
искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на
страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12
от ГПК, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
За основателността на предявените установителни искове в допустимата
им част дружеството-ищец следва да установи по делото следните
обстоятелства: че процесният обект е присъединен към
4
електроразпределителната мрежа и чрез него се ползват от ответника
мрежовите услуги достъп до и пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа, което с оглед твърденията в случая означава –
наличието на валидна облигационна връзка по договор за продажба на
електрическа енергия, че е налице основание за преизчисление по нормативно
предвидената методика на дължимите от ответника суми поради констатирана
нерегламентирана намеса в измерването на доставените количества
електроенергия, довела до неправилното й измерване или неизмерване, както
и че ищецът е спазил установените в нормативните актове и между страните
процедури за това. Крайният снабдител на електрическа енергия
(следователно и ищецът – оператор на съответната електроразпределителната
мрежа) не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано
неточно отчитане на електромера на клиента и извършеното преизчисление на
сметките му. В случая е без значение кой физически е извършил установената
манипулация, тъй като същата реално ползва абоната и след като тя е
установена, то негово е задължението да заплати стойността на получената
електрическа енергия, чрез прилагане на корекционната процедура по
ПИКЕЕ. За да бъде начислена електроенергия по този ред, ищецът носи
тежестта да докаже неотчитането или неправилното отчитане на доставената
на потребителя електроенергия. Корекцията в сметката на абоната трябва да е
в съответствие с изискванията на закона и одобрената методика. По втория
установителен иск, за законната лихва, ищецът доказва неизпълнението на
парично задължение и датата, от която длъжникът е в забава.
С Решение № 50074 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 1099/2022 г. на III г.о. на
ВКС по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване – има ли право
операторът на електроразпределителната мрежа да получи от крайния битов
клиент заплащане на количеството електрическа енергия, начислено в
резултат на извършена корекция – чл. 56 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 35/2019 г.),
вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, съставът на ВКС е споделил установената практика
на ВКС (вж. - решение № 137/12.07.2022 г. по гр. д. № 2578/2021 г., IV г.о.,
решение № 85/27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г., IV г. о., решение № 77/
30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., III г. о., решение № 60269/27.05.2022 г.
по гр. д. № 1054/2021 г., III г.о., решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/
2021 г., III г. о. и др.), че дейностите по пренос, разпределение и снабдяване с
електрическа енергия, респ. и по тяхното лицензиране, са нормативно уредени
в разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от ЗЕ. На лицата, на които е издадена
лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за
други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по
снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители (чл. 44, ал. 3 от ЗЕ).
Съгласно чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ, енергийното предприятие – краен снабдител (§ 1,
т. 28а, б. „а“ от ДРЗЕ) осигурява снабдяването с електрическа енергия на
обекти на битови и небитови крайни клиенти (§ 1, т. 27г от ДРЗЕ), които
обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение в съответната лицензионна територия. Нормите на чл. 97,
ал. 1 и чл. 98а от ЗЕ предвиждат, че продажбата на електрическа енергия на
битови крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи
условия на енергийното предприятие - краен снабдител. Съобразно уреденото
в чл. 94а, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от ЗЕ, чл. 98а от ЗЕ и чл. 15, ал. 2, т. 3 от
5
Правила за търговия с електрическа енергия, носител на облигационното
(договорното) задължение за продажба на електрическа енергия на потребител
- краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г от ДРЗЕ, може да бъде само енергийно
предприятие – краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. „а“ от ДРЗЕ.
Разпоредбите на чл. 50 – 56 от ПИКЕЕ не уреждат договорните
правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване
на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и
заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по
реда на правилата. Съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 от ЗЕ дейността по пренос на
електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и
събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези
суми, които са преизчислени по реда и условията на чл. 50 – 56 от ПИКЕЕ.
Тази уредба е в рамките на законовата делегация (чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 98а,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ) и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен,
включително не противоречи на общото правило, че за доставена на
потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200 от ЗЗД), която
съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Подзаконовото
възлагане, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да
начисли и получи вземането, не противоречи на нормативен акт от по-висока
степен. Касае се за специални норми, които дерогират общите. Предвид
изложеното, крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа
енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на
електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по
смисъла на § 1, т. 41б, б. „а” от ДР на ЗЕ.
С оглед гореизложените общи постановки, освен неоснователност на
възраженията в писмения отговор по тези въпроси, следва изводът, че страни
по договорите за продажба на електрическа енергия са крайните снабдители,
от една страна, и битови крайни клиенти, от друга – за обекти, присъединени
към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези
клиенти не са избрали друг доставчик, като в доказателствена тежест на ищеца
е да установи наличието на валидна облигационна връзка по договор за
продажба на електрическа енергия между соченото търговско дружество –
„Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК ********* и ответника, доколкото
твърди наличието на такава.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
между В. Н. И. и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД няма
облигационни отношения, тъй като дружеството – ищец притежава лицензия
за разпределение на електрическа енергия, а ответникът се твърди, че е страна
(купувач) по договор за продажба на електрическа енергия с продавач
„Електрохолд Продажби“ ЕАД.
Не се установи обаче и наличието на облигационни отношения между
последното дружество и ответника по договор за продажба на електрическа
енергия. Аргументите са следните:
Съдът не кредитира представените по делото два броя писма на
„Електрохолд Продажби“ ЕАД (с Вх. № 982/14.03.2025 г. и с Вх. №
1841/19.05.2025 г. на Районен съд Своге), в които е посочено, че за обект,
6
находящ се в с. Е., ул. „...“ № , „Електрохолд Продажби“ ЕАД има договор за
продажба на електрическа енергия с бизнес партньор 10308864, клиентски
номер 300236708896 и абонатен номер **********, с титуляр В. Н. И., ЕГН
**********.
На първо място, не може да се приеме, че установяването наличието на
твърдените облигационни отношения може да стане чрез получаването в
електронен вид на данни за регистрирани към датата на започване на
дейността на крайния снабдител на 01.01.2007 г. в клиентската
информационна система лица, без да са представени доказателства за
волеизявление на ответника за последното, който не е собственик, нито вещен
ползвател на процесния имот. Последното не противоречи на правилото на чл.
98а, ал. 4 от ЗЕ, че публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител, без изрично писмено приемане, защото влизането в сила
на общите условия е едно, а изявлението за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, необходимо за
възникване на облигационни отношения между крайния снабдител и битовия
краен клиент е съвсем различно. Именно доказателство за последното не е
представено по делото, въпреки изрично дадените указания и предоставена
възможност за това. Ответникът изрично възразява да е отправял искане за
присъединяване към електроразпределителната мрежа, а че е заплащал
дължимите суми на своя наемодател до месец юли 2007 г. След като не е
установено наличието на подобно изявление от ответника – липсват и
доказателства за възникването на облигационна връзка между него и
„Електрохолд Продажби“ ЕАД, а оттук и за възможността на ответника –
оператор на електропреносната мрежа да събира всички вземания, свързани с
преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда и
условията на чл. 50 – 56 от ПИКЕЕ.
На следващо място, дори да беше установено горното, по делото са
представени доказателства, че между „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) е водено друго съдебно
производство, приключило с Решение от 14.05.2009 г. по гр.д. № 583 от 2008 г.
на Районен съд Мездра, отменено и решено по същество с Решение от
09.11.2009 г. по в.гр.д. № 617 от 2009 г. на Окръжен съд Враца, влязло в сила
на 09.11.2009 г. От мотивите на последния съдебен акт е видно, че по делото от
ответника (ответник и в настоящото производство) са релевирани възражения,
идентични с възраженията и по настоящото дело – че от месец юли 2007 г. е
напуснал апартамента, а наема и консумативите е заплащал на собственика,
като не е знаел, че на негово име е открита партида при дружеството-краен
снабдител. Следователно, последното дружество, което именно би било
насрещната страна по твърдения договор за продажба на електрическа
енергия, е било уведомено за това, че от месец юли 2007 г. ответникът е
напуснал апартамента и няма качеството на битов краен клиент за процесния
апартамент. Ето защо, неоснователни са възраженията на ответника по
настоящото дело, че уведомлението не било надлежно, защото било направено
не до него, а до друго дружество – крайният снабдител, доколкото именно
последното е страната по твърдения договор за продажба на електрическа
енергия, а не ответника по настоящото дело. Отделен е въпросът, че двете
дружества са свързани лица по см. на § 1, ал. 1, т. 6 от ДРТЗ, тъй като имат
7
един и същ едноличен собственик на капитала, видно от информацията,
съдържаща се в публичния Търговски регистър.
Доколкото принципно присъединяване може да се извърши от лице,
което е в договорни отношения за продажба на електрическа енергия или от
лице, което не е обвързано с договор, следва да се обсъди и установеното по
делото обстоятелство, че при проверката в процесния апартамент на
17.11.2020 г. не е установен ответникът по делото, а трето лице, съгласно
заявеното от свидетеля Й. И. И. – ... в ответното дружество и свидетел при
съставяне на констативния протокол от същата дата. Така заявеното от този
свидетел е в унисон с отбелязванията и в констативния протокол. Нещо повече
– същият изрично заяви, че в апартамента и в околните апартаменти са
установени лица от ромски произход, какъвто ответникът не е. Последното се
подкрепя и от показанията на свидетеля С. Т. Г., упражняващ търговска
дейност като ЕТ „.....“ – собственик на процесния апартамент, който заяви, че
ответникът е напуснал същия през 2007 г. и оттогава във всички апартаменти
в блока се самонастаняват лица от ромски произход, които горили дюшемета и
дограми.
Показанията на тези свидетели, а и на свидетеля С. Б. С., кореспондират
помежду си, както и с писмените доказателства по делото, като взаимно се
допълват. Същите са логични, последователни и съдът ги кредитира като
обективно дадени.
По изложените съображения съдът намира за недоказано релевантното
качество на ответника като потребител на енергийна услуга, обуславящо
възникването и съществуването на облигационна връзка между него и
„Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро
България“ АД) по договор за продажба на електрическа енергия. Не е налице и
фактическо присъединяване от страна на ответника към електропреносната
мрежа, оператор на която е ищцовото дружество. Именно подобни
обстоятелства единствено биха могли да съставляват източник на
претендираните от ищеца вземания в допустимата им част. При извода, че не
може да бъде ангажирана отговорността на ответника за процесните
вземания, т.е. при липсата на един от елементите на обуславящия наличието
на спорното материално право фактически състав безпредметно е
обсъждането на другите елементи от същия. Ето защо предявеният главен иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен в допустимата му част.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
С оглед неоснователността на главния иск акцесорната искова претенция
също следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК
ищецът дължи на ответника направените по делото разноски. От
пълномощника на ищеца е направено възражение за прекомерност на
договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение по
настоящото дело – 500 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ), размерът на минималното възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело е в
размер на 800 лева – по 400 лева за всеки от двата предявени иска. Ето защо,
8
съдът приема за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
доколкото уговореният и заплатен от ответника размер на адвокатското
възнаграждение е под минималния, определен съгласно НМРАВ.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза, представлявано от членовете на
Управителния съвет В. Л. С., Г. М. М. и Р. Г. Ц., за признаване за установено по
отношение на В. Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., община С., че същият
дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно
наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) сумите, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 266 от
25.07.2023 г. по ч.гр.д. № 431/2023 г. на Районен съд Своге, а именно: сумата
от 566,84 лева – главница, представляваща цената с ДДС на електрическа
енергия, за която е издадена фактура № **********/24.11.2020 г., дължима
при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия в обект „апартамент“ в с. Е., община М., ул. „...“ № , на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 17.08.2020
г. до 17.10.2020 г., и сумата от 214,87 лева – мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от 08.12.2020 г. до 26.05.2023 г.
ВРЪЩА, на основание чл. 130 от ГПК, искова молба Вх. №
3022/24.10.2023 г., подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
ЕИК *********, против В. Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., община С., в
частта за претенцията за главница за разликата над сумата в размер на 566,84
лева до пълния претендиран размер от 850,28 лева и за периода от 18.10.2020
г. до 17.11.2020 г., поради недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 636 по описа на Районен съд
Своге за 2023 г. в посочената част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК с № 266 от 25.07.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 431/2023 г. на Районен
съд Своге, в частта за разликата над сумата в размер на 566,84 лева до
пълния претендиран размер от 850,28 лева – главница, представляваща цената
с ДДС на електрическа енергия, за която е издадена фактура №
**********/24.11.2020 г., дължима при установен случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия в обект
„апартамент“ в с. Е., община М., ул. „...“ № , на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, за периода от 17.08.2020 г. до 17.10.2020 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
В частта, в която е върната исковата исковата молба, производството по
9
делото е прекратено и е обезсилена заповедта за изпълнение, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийския окръжен
съд, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 431/2023 г. на Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
10