Решение по дело №590/2023 на Районен съд - Ихтиман

М О Т И В И
от 28.11.2023 г.
по НАХД № 590 от 2023 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, във връзка
с постановено Решение № 196 от 13.11.2023 г.

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК. Инициирано е въз основа
на постановление на Районна прокуратура - Самоков, Териториално отделение – Ихтиман, с
което е поискано обвиняемият К. Р. Т., роден на * г. в гр.София, ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр.*, ул.“*“ № 2, бл.2, вх. А, ет. 2, ап. 12, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан /реабилитиран/ , с висше образование, мениджър-директор „*“ да бъде
признат за виновен в това, че на 17.07.2022 г., около 01:00 часа в гр. *, обл. Софийска, на ул.
„*“ пред магазин „*“, е управлявал МПС - лек автомобил „*“, с рег.№ *, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със ЗППАМ № 22-
4332-003096 от 23.06.2022г. на Отдел „ПП“ СДВР – престъпление по чл. 343в, ал. 3, във
вр.ал. 1 от НК, като от прокуратурата иска обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му се наложи административно наказание „глоба” по реда на чл.78а от НК.
В проведеното на 13.11.2023 г. последно открито съдебно заседание не се явява
представител на Районна прокуратура - Самоков, Териториално отделение – Ихтиман.
Обвиняемият също не се явява, като в последното заседание не се явява и неговият
процесуален представител. В предходното съдебно заседание се е явил неговият защитник,
който оспорва внесеното постановление.
Относно установената от съда фактическа обстановка
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, в това
число и събраните доказателства и след като изслуша доводите на страните и съобразявайки
разпоредбите на чл. 14, чл. 18 и чл. 19 от НПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият К. Р. Т. е роден на * г. в гр. София, с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. *, ул. „*“ № 2, бл.2, вх. А, ет. 2, ап. 12, българин е, български гражданин, неженен
е, неосъждан /реабилитиран/, с висше образование, мениджър-директор „*“.
На 17.07.2022 г. полицейските служители * и * били на работа нощна смяна и
изпълнявали служебните си задължения като АП - 200 в района на гр. *. Около 01:00 часа те
се намирали в центъра на гр.*, където спрели за проверка лек автомобил марка „Хонда“,
модел „ЦРВ“, с рег.№ *, движещ се в посока от паркинга пред магазин „*“ на ул. „*“ към
централната градска част. По време на проверката служителите на МВР установили, че
водач на моторното превозно средство е обвиняемият К. Р. Т., който при поискване на
документите за проверка не представил свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Това наложило да бъде извършена справка в база данни на МВР, посредством
която се установило, че водачът К. Р. Т. няма издадено свидетелство за управление на МВР.
Свидетелството за управление на МПС на Т. било със срок на валидност до 08.06.2015 г. и
същото било унищожено. При проверката служители установили още, че Т. има
свидетелство за управление на МПС издадено от Кралство Великобритания – *, което му
било отнето по административен ред.
За констатираното нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП свидетелят * съставил на
водача К. Р. Т. АУАН Серия АД бл.№ 088610 от 17.07.2022 г., който последният подписал.
Впоследствие при извършена допълнителна проверка във връзка с образуваната
административно-наказателна преписка било установено, че спрямо водача К. Т. е издадена
ЗППАМ № 22-4332-003096 от 23.06.2022г. на Отдел „ПП“ СДВР на основание чл. 171, т. 1 ,
1

б. „б“ от ЗДвП, в която се сочило, че СУМПС № * 06, издадено от властите във
Великобритания, било временно отнето. Водачът К. Р. Т., обаче, не бил надлежно уведомен
за посочената ЗППАМ и не бил запознат със съдържанието й съобразно изискванията на
закона.
Относно доказателствата и доказателствените средства
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от следните доказателства
и доказателствени средства, събрани в хода на наказателното производство:
По делото като писмено доказателство е представен Акт бл. № 088610 за
установяване на административно нарушение, издаден от мл. инс. *, в който е посочено, че
К. Р. Т. на 17.07.2022 г. в гр. * управлява лек автомобил, като при проверка не представя
СУМПС.
Като свидетели по делото са разпитани полицейските служители * и *. Същите ясно
и последователно описват как на 17.07.2022 г., около 01:00 часа, са спрели за проверка
управлявания от обвиняемия лек автомобил * с рег. № *, както и че последният не е
представил свидетелство за управление на МПС. Допълват, че при извършена проверка в
масивите на МВР било констатирано, че спряното за проверка лице е подменило
българското си свидетелство за управление с чуждестранно такова, издадено от властите във
Великобритания. Свидетелите сочат, че на К. Р. Т. бил съставен АУАН за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Като писмени доказателства в хода на досъдебното производство за приобщени
преписи от Акт № 593991 за установяване на административно нарушение от 23.06.2022 г.,
издаден от мл. автоконтрольор * и Заповед № 22-4332-003096 /1752/ от 23.06.2022 г. за
прилагане на принудителна административна мярка, издадена от * Т. – мл. автоконтрольор.
В акта за установяване на нарушение е посочено, че се издава срещу К. Р. Т. за нарушение
на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – отказва проверка с техническо средство, а като свидетел в
акта е отбелязано лицето * Т. – очевидец, служител на МВР. В Заповед № 22-4332-003096
/1752/ от 23.06.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка е записано, че
се издава срещу К. Р. Т. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като на основание чл. 172,
ал. 2, т. 3 от същия нормативен акт му се отнема свидетелството за управление на МПС № *.
В заповедта е записано и че тя трябва да се съобщи на заинтересованото лице по реда на чл.
18а, ал. 7 от АПК. Също така в заповедта е отбелязано ръкописно, срещу мястото за подпис
на лицето, на което тя се връчва, „отказва“, а под този израза е изписано на ръка „водачът е
уведомен за ЗППАМ и заповедта му е прочетена и разяснена по чл. 18а, ал. 7 от АПК“, след
което е поставен подпис. Не е посочено, обаче, кое е лицето, което е поставило подписа си
под ръкописния текст и каква е неговата длъжност. Също така не е посочено дали и в какъв
срок адресатът на принудителната административна мярка може да получи заповедта
/административния акт/ и откъде.
Като свидетели в досъдебното следствие са разпитани и полицейските служители * и
* Т.. Същите заявяват, че на 23.06.2022 г. са спрели за проверка К. Р. Т., поискали са да го
проверят за употреба на алкохол, но последният е отказала да бъде тестван, поради което му
били издадени документи по ЗДвП – АУАН и ЗППАМ. Допълват, че водачът е отказал да
разпише документите, което наложило да бъде спрян друг водач, който да бъде свидетел и
да удостовери /разпише/ издадените документи. И двамата полицейски служители не могат
да посочат как се е казвал вторият спрян водач. Сочат, че след приключване на проверката
върнали личната карта на шофьора на лекия автомобил * и го пуснали да продължи в посока
гр. София.
От правна страна
Съгласно текст на чл. 343в, ал. 3 от НК наказанието по ал. 1 от същия член /лишаване
от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева/ се налага и на лице, което
2

управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство. За да бъде квалифицирано едно деяние по чл. 343в, ал. 3 от НК е
необходимо спрямо привлеченото към наказателно отговорност лице да е било наложена
принудителна административна мярка, изразяваща се във временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство. Налагането на принудителни
административни мерки става посредством нарочен индивидуален административен акт –
заповед, като същата следва да бъде надлежно връчена /сведена до знанието/ на нейния
адресат. Само след надлежно връчване на заповедта може да се приеме, че адресатът на
мярката е запознат с нея и че е наясно с конкретно предприетите спрямо него принудителни
действия.
В текста на чл. 61, ал. 1 от АПК е регламентирано, че административният акт,
съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а от АПК в тридневен срок
от издаването му на всички заинтересовани лица.
Според нормата на чл. 18а, ал. 7 от АПК съобщаването може да се извърши чрез
устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се
удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице, като писменото
удостоверяване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може
да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат
за връчени.
Съгласно мотивите към Определение № 3300 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. №
2333/2023 г., II от., нормата на чл. 18а АПК не съдържа изрична разпоредба, която да
установява задължителен начин на връчване на индивидуалния административен акт на
неговия адресат. В цитираното определение е пояснено, че в АПК липсва разпоредба, която
да регламентира начина на удостоверяване на отказа на адресата на акта да го получи,
следователно по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК в подобни случаи следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ГПК, съгласно последните две
изречения от която е възприето, че отказът да се приеме съобщението се отбелязва в
разписката и се удостоверява с подписа на връчителя.
От изложеното по-горе се налага извод, че връчването на индивидуални
административни актове може да стане по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК, когато връчването
става чрез устно уведомление, в който случай е задължително на адресата да се укаже и
възможността да получи акта в седемдневен срок, едва след изтичането на който актът ще се
счита за редовно връчен. Също така връчването на административен акт може да стане и при
отказ, в който случай адресатът отказва да получи предназначените за него книжа, а
връчителят надлежно удостоверява това обстоятелство /отказът/.
В случая върху процесната Заповед № 22-4332-003096 /1752/ от 23.06.2022 г. за
прилагане на принудителна административна мярка е отбелязано с ръкописен текст
„отказва“, изписан срещу мястото за подпис на лицето, на което тя се връчва, като под този
израза е изписано на ръка и „водачът е уведомен за ЗППАМ и заповедта му е прочетена и
разяснена по чл. 18а, ал. 7 от АПК“, след което е поставен подпис. Не е удостоверено, обаче,
кое е лицето, което е поставило подписа си под ръкописния текст и каква е неговата
длъжност. По този начин не е отразено кой е връчителят на заповедта. Следва да се има
предвид, че връчителят е длъжностно лице, което в кръга на неговите служебни правомощия
може да връчва конкретни актове на лицата, за които те са предназначени. За да бъде
надлежно връчването, особено при отказ, е необходимо не само да се изпише фактът на
самия отказ, но и да се посочи кое е лицето /връчителят/, пред когото е направен отказът.
Полагането на подпис от връчителя безспорно е задължителен елемент от удостоверяването
на връчването при отказ, но необходимо е да се знае и кое е лицето, положило подписа и
констатирало отказа. В настоящия случай в ЗППАМ не е отразено името и длъжността на
3

служителя, пред когото е извършен отказът. Възможно е връчването да стане от самия
издател на заповедта, но може и друго лице на осъществи фактическите действия на
връчването. Именно поради тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
Заповед № 22-4332-003096 /1752/ от 23.06.2022 г. за прилагане на принудителна
административна мярка не е била надлежно връчена, което налага извод, че не може да се
направи извод обвиняемият да е бил запозната с нейното съдържание към 17.07.2022 г.,
респективно – следва да се приеме, че той към онзи момент не е знаел за наложената му
принудителна административна мярка относно временното лишаване от право да управлява
МПС.
На следващо място връчването е опорочено и поради факта, че от самата заповед не е
ясно дали тя е връчена при условията на чл. 18а, ал. 7 от АПК – посредством устно
уведомяване или е връчена при условията на чл. 144 от АПК, във вр. чл. 44, ал. 1 от ГПК –
при отказ на адресата да я получи. Това е така, понеже в процесната ЗППАМ веднъж, срещу
мястото за подпис на адресата, е изписано „отказва“, а след това е отразено, че връчването е
станало при условията на чл. 18а, ал. 7. от АПК. В тази връзка следва да се посочи и че ако
връчването е по чл. 18а, ал. 7 от АПК, то адресатът на индивидуалния административен акт
е трябвало да бъде уведомен за възможността да го получи в седемдневен срок, а подобно
указание в печатния текст и изписания ръкописен текст в заповедта не е обективирано.
Всичко изложено дотук налага извод, че при връчването на Заповед № 22-4332-
003096 /1752/ от 23.06.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка са били
допуснати съществени нарушения, които водят до невъзможност да се разбере начина на
връчването й. По този начин се установява, че към 17.07.2022 г. К. Р. Т. не е бил запознат с
факта, че спрямо него преди това е наложена принудителна административна мярка,
изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. След като
деецът не е знаел за това обстоятелство, то няма как той да е осъзнавал и че на 17.07.2022 г.
извършва престъпление, шофирайки моторно превозно средство след отнетото му временно
свидетелство по административен ред.
Поради изложените съображения съдът счита, че част от субективния елемент на
престъплението, за което К. Р. Т. е привлечен като обвиняем, отсъства, което налага той да
бъде оправдан.
Само за пълнота може да се отбележи, че представените в съдебното заседание
писмени доказателства, показващи, че срещу Заповед № 22-4332-003096 /1752/ от 23.06.2022
г. за прилагане на принудителна административна мярка е подадена жалба пред съответния
административен съд, във връзка с която жалба е образувано административно дело и е
насрочено открито съдебно заседание, сами по себе си не водят директно до извод за
ненадлежно връчване на заповедта. Обстоятелството, че заповедта е връчена нередовно на
адресата й, съдът извежда от изложените по-горе съображения.
С оглед на горните мотиви съдът постанови решението си.
Страните да бъдат уведомени за изготвените мотиви.
28.11.2023 г. Подпис: съдия * ………….
4

Номер на акта:	196
Дата:	13 ноември 2023 г. (в сила от 29 ноември 2023 г.)
Съдия:	Александър Костадинов Трионджиев

Дело:	20231840200590
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 август 2023 г.

Решение по дело №590/2023 на Районен съд - Ихтиман

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите