Р Е Ш Е Н И Е
№831/30.4.2020г.
Град Пловдив, 30.04.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІХ състав, в открито заседание
на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретаря Севдалина Дункова, като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 3538 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.211 ЗМВР.
Образувано е по жалба
на М.Ю.Х. *** против заповед № 317з-6685 от 30.10.2019 г. на директора на ОДМВР
Пловдив, с която на М.Х. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е
прекратено служебното правоотношение.
Според жалбоподателя
оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед
и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на
спора са изложени в депозираната на 23.03.2020 г. писмена защита.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по
съображения, изложени в писменото становище от 02.12.2019 г.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорваната заповед,
чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в
14-дневния срок (видно от пощенското клеймо – л.3) от съобщаването, извършено
лично на жалбоподателя срещу подпис на 01.11.2019 г., поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят заема длъжност младши
разузнавач в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор КП
към ІІ РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив. Дисциплинарната преписка е образувана със
заповед № 317з-2410 от 22.04.2019 г. на директора на ОДМВР Пловдив (л.13-14) и
във връзка с възникнало пътно-транспортно произшествие (ПТП) на 19.04.2019 г.
около 20,45 часа на път ІІ-64, км 48+9, в посока от град Пловдив към град
Карлово, причинено от М.Х. като водач на лек автомобил „Фолкваген Голф“, рег. №
*****. Пристигналият на място автопатрул от РУ Труд е установил, че Х. е
настигнал и ударил отзад лек автомобил „Шкода Фелиция“, рег. № ****, и го е
изхвърлил извън пътното платно, че Х. е с наличие на 1,81 промила алкохол в
издишания въздух. По случая е образувано следствено дело № 132/2019 г. по описа
на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив за престъпление по чл.343б, ал.1 НК и Х.
е бил задържан за 24 часа със заповед за задържане рег. № 6207-33-46 от
19.04.2019 г. (л.46). Извършената химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта е доказала 1,98 промила (л.56, гръб и л.64).
Случаят е станал
известен на широката общественост чрез средствата за масова информация, видно
от приложените в дисциплинарната преписка извадки от информационните сайтове на
„Трафикнюз”, „Пловдив24”, „Сега”, „Труд”, „Дир.бг”.
На 24.04.2019 г.
(л.36) определеният дисциплинарно-разследващ орган е изискал от началника на РУ
Труд информация относно възникналото ПТП с участието на Х. и издадените му
заповед за задържане, талон за кръвна проба и други, имащи отношение по случая,
документи. На 09.05.2019 г. началникът на РУ Труд е представил справка (л.39) и
копия на изисканите документи, както и докладна записка от К. П., който на
19.04.2019 г. е бил дежурен по управление в РУ Труд и е бил на
местопроизшествието. От докладната записка се установява, че пристигналият на
място автопатрул е повикал дежурния офицер от сектор „Пътна полиция“ Пловдив,
който е извършил пробата за алкохол на Х. и е установил 1,81 промила в
издишания въздух, съответно бил извикан дежурния прокурор. На място пристигнал
дежурния следовател, който извършил оглед на автомобилите и образувал
следствено дело за престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Автопатрулът оформил
документите за ПТП, издал АУАН на Х. и талон за медицинско изследване, като го
придружил до спешен кабинет в Пловдив, където Х. дал кръвна проба за
изследване, а след това бил задържан за 24 часа.
Във връзка с
образуваното дисциплинарно производство сведения са дали В. О. (л.31) и Л. Д.
(л.33) – двамата полицаи от РУ Труд, които в нощта на 19.04.2019 г. са били
автопатрули и са установили ПТП, Кръстю Плачков (л.32) – дежурния по управление
в РУ Труд на 19.04.2019 г., Ж. К. (л.34) – водач на „Шкода Фелиция“, рег. № ****,
и пострадала от ПТП на 19.04.2019 г., И. Динев (л.35) – дежурния полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция”. Обясненията на всички лица съвпадат по
отношение на начина на настъпване на ПТП и тестването на участниците в него за
алкохол и наркотични вещества.
Жалбоподателят М.Х. е
дал писмено обяснения (л.30) във връзка с получените на 09.05.2019 г. покани
(л.28, гръб и л.29) за запознаване със заповедта за образуване на
дисциплинарното производство и материалите и за даване на писмени обяснения. Жалбоподателят
оспорва единствено наличието на алкохол в кръвта, което според него се дължало
на факта, че приемал дневно по 30 капки клеева тинктура, разтворени в 100 мл
вода, на гладно и ползвал разтвор за устна хигиена „Листерин” по няколко пъти
на ден, като непосредствено преди да се качи в автомобила на 19.04.2019 г.
вечерта също бил използвал този разтвор. Тези възражения противоречат на дадените
първоначално обяснения от Х. пред И. Д., дежурния полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция”, в чието присъствие е била направен тестът с дрегер
непосредствено след ПТП – тогава Х. обяснил, че е изпил три бири и не е спал
дълго време.
Със заповеди №
317з-3649 от 12.06.2019 г. и № 317з-4453 от 23.07.2019 г. на директора на ОДМВР
Пловдив срокът на дисциплинарното производство е продължен до 30.09.2019 г. На
25.09.2019 г. дисциплинарно-разследващия орган е издал обобщена справка
(л.23-28) за проведеното дисциплинарно производство, а на 27.09.2019 г. е издал
становище (л.17-22) с предложение на Х. да бъде наложено дисциплинарно
наказание уволнение за допуснато нарушение по чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР –
неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР – деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата. На 25.09.2019 г. на жалбоподателя е изпратена нова покана за
запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения (л.29,
гръб). В даденото на 26.09.2019 г. обяснение (л.30, гръб) жалбоподателят
заявява, че се е запознал с обобщената справка и няма да даде допълнителни
обяснения. На 30.10.2019 г. директорът на ОДМВР Пловдив е издал оспорената
заповед № 317з-6685 – предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното
производство не са събирани нови доказателства, доколкото страните нямат спор
по фактите, а наличието на висящо досъдебно производство срещу Х. в качеството
му на обвиняем за престъпление по чл.343б НК е без правно значение за законосъобразността
на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, чието фактическо
и правно основание е неспазване на етичните правила.
От друга страна,
съгласно чл.194, ал.3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна
отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на
друг вид отговорност. В този смисъл и с оглед константната съдебна практика
следва да се приеме, че дисциплинарната отговорност е различна от
наказателната, поради което се реализира независимо от развитието на
наказателното производство и независимо изобщо от обстоятелството дали са
налице достатъчно доказателства за извършване на престъпление от страна на
наказания служител.
При тези факти съдът
намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за
нейната отмяна.
Заповедта е издадена
от компетентен орган. Съгласно изискването на чл.204, т.3 ЗМВР наказанията се
налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл.37 – за всички
наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски длъжности. В
настоящия случай заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение
по чл.197, ал.1, т.6 ЗМВР е издадена от директора на ОДМВР Пловдив, ръководител
на структура по чл.37, ал.1, т.2 ЗМВР,
т.е., заповедта е издадена от определения в нормата на чл.204, т.3 ЗМВР орган,
на когото законодателят е предоставил правомощие за издаване на заповеди за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение на служители на младши
изпълнителски длъжности, каквато заема жалбоподателят – младши експерт, младши
разузнавач в група 02 „Противодействие на криминалната престъпност” в сектор
„Криминална полиция” към ІІ РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив.
Заповедта е издадена в предвидената от закона форма на мотивиран писмен
акт. Събраните доказателства – писмените обяснения на полицейските служители и
на другия участник в ПТП – са приложени по делото и са част от дисциплинарната
преписка по издаване на оспорената заповед, в достатъчна степен ясно и точно са
възпроизведени в съдържанието на самата заповед, с тези доказателства
жалбоподателят е имал възможност да се запознае и да направи възражения по тях,
включително да ги оспори или да поиска събиране на други доказателства, от
която възможност не се е възползвал. Нови доказателства, които да оборват
установените в дисциплинарното производство факти – причиняването на ПТП и
управлението на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 1,81 промила,
не бяха събрани и в съдебното производство при доказателствена тежест за
жалбоподателя да установи фактите, от които черпи благоприятни за себе си
последици (по аргумент от чл.154, ал.1 ГПК), поради което следва да се приеме,
че фактите от значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Х. са
доказани и че дори да е налице някакво нарушение на формата то не може да се
квалифицира като съществено и да обоснове незаконосъобразност на оспорената
заповед само на това основание, защото не е довело до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя (реализирано в пълен обем), нито е повлияло върху
формираното волеизявление на наказващия орган.
Следва изрично да бъде отбелязано, че жалбоподателят не оспорва своето
участие и своята вина в причиняването на ПТП, което изрично е посочено и в
писмената защита на неговия процесуален представител, входирана в съда на 23.03.2020
г. (стр.2, първи абзац). От друга страна, основното възражение на
жалбоподателя, че не е управлявал автомобил в нетрезво състояние остана
недоказано, макар да е негова доказателствената тежест да докаже фактите, на
които основава възражението (по аргумент от чл.154, ал.1 ГПК). Срещу това
голословно възражение на жалбоподателя стоят направената с дрегер проба на
мястото на ПТП и направената кръвна химична експертиза, които установяват
наличие на алкохол в кръвта съответно от 1,81 промила и 1,98 промила.
Следователно поради недоказаност на възражението следва да приеме за безспорен
факт, че вечерта на 19.04.2019 г. жалбоподателят е управлявал автомобила си с алкохол
в кръвта над 1,2 промила – престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Неоснователно и недоказано
е твърдението на жалбоподателя, че от събраните доказателства не може да се
направи безспорен извод за нарушение на т.15, 19 и 20, т.28, б.”б” от Етичния
кодекс за поведение държавните служители в МВР. Цитираните норми предвиждат, че
държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да
предприеме (т.15); държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява (т.19); държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението
си (т.20); държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си
на участник в пътното движение се подчинява на забраната да не управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на
друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения,
както и в извън установеното работно време или по време на ползване на отпуск
(т.28, б.”б”).
В случая безспорно е
установено, че с поведението си на 19.04.2019 г., като е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, жалбоподателят е нарушил не
само ЗДвП, но и цитираните норми на етичния кодекс, защото действието е
незаконно и личният пример, който дава с това си действие, категорично не
насърчава хората към спазване на закона, а напротив, насърчава към подобно
неспазване на закона. Причинявайки ПТП, което е станало известно на широката
общественост чрез средствата за масова информация, жалбоподателят е накърнил
имиджа на институцията, която представлява, предизвиквайки негативната реакция
на обществото. Т.е., противно на твърденията на жалбоподателя, наказващият
орган е доказал по безспорен начин всички нарушения на етичния кодекс.
От своя страна,
неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение държавните служители в
МВР представлява дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР. В
оспорената заповед изрично са посочени както нарушените норми, така и
поведението на жалбоподателя, с което е нарушил всеки текст от етичния кодекс.
Това поведение на жалбоподателя категорично и безспорно покрива определението
на тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР –
деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата. Този факт е установен със съдържащите се в
административната преписка извадки от медийни публикации.
Неясно остана разбирането на жалбоподателя за смисъла на понятието
„уронване престижа на службата”, но според настоящия съдебен състав
управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,81 промила или 1,98
промила представлява именно такова действие, несъвместимо с етичните правила и
уронващо престижа на службата, доколкото представлява нарушение на закона,
общественоопасно деяние, покриващо състав на престъпление, с което
жалбоподателят е покрил квалифициращия признак на дисциплинарното нарушение – уронване
престижа на службата. Очакванията на обществото към служителите на МВР са
изключително високи, а с поведението си жалбоподателят не е оправдал тези
очаквания.
Спазена е процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание, уредена в чл.205 и чл.206 ЗМВР. Образувано
е дисциплинарно производство, а за изясняването на всички данни по
извършване на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган е
назначил специална комисия. Доколкото нормата на чл.206, ал.3 ЗМВР допуска за
разкриване на обективната истина да се използват всички начини и средства,
допустими от закон, в случая са използвани писмените обяснения на други
служители на МВ, обяснения на участника в ПТП, химична експертиза и медийни публикации, т.е.,
наказващият орган е положил максимални усилия за изясняване на правнозначимите
факти.
Спазено е също
изискването на чл.206, ал.1 ЗМВР дисциплинарно
наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме
писмените обяснения на жалбоподателя, каквито обяснения той е отказал да даде
(л.30, гръб), но това е негово право да избере дали да даде или да откаже да
даде обяснения във връзка с установеното дисциплинарно нарушение и предстоящото
налагане на дисциплинарно наказание.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като
основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
ОДМВР Пловдив сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ю.Х., ЕГН **********,***,
против заповед № 317з-6685 от 30.10.2019 г. на директора на ОДМВР Пловдив, с
която на М.Х. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено
служебното правоотношение.
ОСЪЖДА М.Ю.Х., ЕГН **********,***, да заплати на
ОДМВР Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването.
Административен съдия: