О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……...05.2023г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: П. АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1981 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК и на чл.77 от ГПК.
Образувано е по молба на ответникът А.И.Т., с ЕГН **********, действащ чрез адв.П.Т., с която се иска допълване на постановеното по делото прекратително Определение №260107 от 15.03.2023г., в частта за разноските, като се претендира присъждането в полза на адвоката на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 68575лв.
Сочи се в молбата, че ответника своевременно е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ-защита на близък роднина по делото. Сочи се още, че вината за прекратяване на производството се носи от ищеца, поради което същият дължи разноски. Развити са подробни съображения за основанието и размера на дължимото адв.възнаграждение.
В нормативно предвиденият срок от “Петрол Холдинг“ АД / в н./, в качеството на ответник по молбата за допълване, е постъпил отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на искането за присъждане на разноски, поради липса на основание за това. Изложени са подробни съображения, че ищеца не носи вина за прекратяване на настоящото производство, респективно че не следва да носи отговорност за разноски. На следващо място се поддържа становище за неоснователност на искането, защото правоотношението между претендиращата страна и адвокат, е уговорено като възмездно и не са налице доказателства за заплатено възнаграждение. Наред с това се поддържа, че безплатната защита е уговорена и доказателства за това са представени непосредствено преди прекратяване на делото, до който момент защита на ответника се е извършвала по силата на изрично упълномощаване, а след това вече е била изчерпана, съответно договора за безплатна помощ е неотносим. В условията на евентуалност се поддържа, че при определяне на адвокатски хонорар е приложим чл.7, ал.2 от НМРАВ в редакцията му към датата на възлагането, т.е. към 28.02.2019г.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за допълване е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, която своевременно е поискала присъждане на разноски и е представила на списък на разноските, макар последното да не е условие за допустимост, поради факта, че се иска допълване, а не изменение на съдебният акт, с който слага край на производството в съответната инстанция. Ето защо молбата, следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество молбата е частично основателна, по следните съображения:
Делото е образувано по искова молба на “Петрол Холдинг“ АД / в н./, с ЕИК *********, против “Морско казино“ ЕАД /в н., заличен/, с ЕИК *********, “Морска градина Варна“ ЕАД, с ЕИК ********* и А.И.Т., с ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.649, ал.1 от ТЗ вр. с чл.135 от ЗЗД и чл.649, ал.1 вр. с чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на ищеца, или евентуално на кредиторите на несъстоятелността на “Морско казино“ ЕАД на увреждащата сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №55, том I, рег.№1058, дело №53 от 2015г., с която длъжника се е разпоредил със собствеността върху свой недвижим имот.
Първоначално процесуалните действия предприети от адв.Пл.Т., като пълномощник на ответника А.Т., са извършвани по силата на изрично пълномощно, депозирано по делото с Молба от 28.02.2019г. В последствие с Молба от 01.02.2023г. по делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 30.11.2022г. за представена на безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
С Определение №260107 от 15.03.2023г. производството по дело е прекратено като недопустимо, поради отпадане на интереса от търсената защита /лишаване от предмет/.
Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
С Молба от 01.02.2023г. /л.683 от делото/, ответникът А.Т., е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по предоставена безплатна защита, по което искане съдът не се е произнесъл, към момента на прекратяване на производството.
На следващо място съгласно приложимата редакция на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като настоящия случай е именно такъв. Налице са и предпоставките за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като наличието на изрично упълномощаване за процесуално представителство, не изключва възможността предоставената правна помощ от адвокат да се възмездява при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Като условията за последното се удостоверяват от представен договор, който е сключен преди приключване на делото по същество.
От друга страна основателни са доводите на ищеца-ответник по молбата за допълване, че дължимият хонорар, следва да се определи в размерите визирани в чл.7, ал.2 от НМРАВ, в редакцията действала преди изменението обнародвано в ДВ, бр.88 от 02.11.2022г. Това е така защото с оглед спецификите на разглежданият казус, меродавен за определяне на размера на възнаграждението, е момента на предоставяне на правната помощ, а не на легитимирането й по делото. Освен това Договор за правна защита и съдействие от 30.11.2022г. е сключен, съответно е имал действие в период от по-малко от месец от горецитираното изменение. Ето защо дължимият хонорар следва да се определени по реда на чл.7, ал.2, т.6 от НМРАВ, в редакцията действала преди ДВ, бр.88, 2022г., или в размер на 21530лв. + 1 % за горницата над 1000000лв. наред с това следва да се приложи и редукцията по чл.9, ал.1 от НМРАВ, доколкото по делото не е провеждано о.с.з., а са изготвени единствено отговори на ИМ. Така изчислен при цена на иска от 7445189.20лв. размерът на хонорара възлиза на 64486.42лв., която сума следва се присъди в полза на адв.П.Т..
Освен горното, съдът като съобрази, че случая дължимата държавна такса не е събрана предварително на основание чл.649, ал.6 от ТЗ и като взе предвид окончателното приключване на делото, намира че е налице основание за допълване на прекратителното определение по реда на чл.77 от ГПК, като се постанови определение за принудителното й събиране.
В настоящият казус въпреки, че производство е приключило без постановяване на акт по същество на спора, т.е. не е налице уважаване или отхвърляне на иск, в който случай разноските се възлагат при условията на чл.649, ал.6, изр.2 от ТЗ, то приложение следва да намерят общите правила, респективно в тежест на ищеца се възложи плащането на дължимата ДТ определена по реда на чл.71, ал.2 от ГПК вр. с чл.69, ал.1, т.4 вр.т.2 от ГПК. Изчислена по посоченият начин при цена на иска от 7445189.20лв., дължимата държавна такса възлиза на 74451.89лв.
По изложените съображения, съдът намира, че Определение №260107 от 15.03.2023г., следва да се допълни, като се осъди ищецът да заплати в полза на адв.П.Т. адвокатски хонорар в размер на 64486.42лв., като молбата по чл.248 от ГПК, следва да се остави без уважение за разликата до общо претендираните 68575лв. Също така в тежест на ищеца следва да се възложи дължимата ДТ в горепосоченият размер.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Определение №260107 от 15.03.2023г. постановено по т.д.№1981/2018г. по описа на ОС Варна, като
ОСЪЖДА “Петрол Холдинг“ АД /в н./, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ №22А, представлявано от синдика М.П.В., да заплати на адв.П.Т., с адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 64486.42лв., за осъществено безплатно представителство на А.И.Т., с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.38, ал.1, т.1, т.3 от ЗА, като ОСТАВЯ без уважение искането на молителя за присъждане на разноски за разликата над посочената сума до претендираните 68575лв.
ОСЪЖДА “Петрол Холдинг“ АД /в н./, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“
№22А, представлявано от синдика М.П.В.,
да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Варна, сумата от 74451.89лв., представляваща дължимата държавна такса за
производството, на основание чл.77 от ГПК.
Указва на ищеца “Петрол
Холдинг“ АД / в н./, че дължимата
ДТ, следва да се внесе в едноседмичен срок от съобщаването, като в противен
случай ще се предприемат действия за принудителното ѝ събиране.
Определението подлежи на обжалване пред ВАп.С в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: