РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 18.02.2021 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 318 по описа за 2020 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:         

              Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 225 ал.2 т.2 от същия закон, във връзка с чл.145 от Административно процесуалния кодекс АПК/.

              Образувано е по жалба на А.Д.П. с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Д.Ч. ***, срещу Заповед № 695 от 03.06.2020 г. на Кмета на Община Троян. 

               В жалбата се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна и неправилна с искане да бъде отменена изцяло. Изложени са доводи, с които се оспорват фактическите констатации в обжалваната заповед, вкл. категорията строеж. Твърди се, че за извършената проверка не е уведомен собственика и че не е извършено обследване каква е собствеността на процесната сграда и какъв е бил първоначалния й вид, в който се предполага, че следва да бъде възстановена.

               В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. По същество развива подробни съображения.  

               Ответната страна Кметът на Община Троян, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по изложените в писмени бележки доводи. 

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

                С постановление от 15.11.2019 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч е разпоредено  да се извърши проверка от РДНСК Ловеч относно твърдения в жалба на К.Х.от гр.Троян за наличие на незаконно строителство и за представени документи с невярно съдържание от служители на община Троян / на л.61 от делото/.  В изпълнение разпоредената проверка  на 06.12.2019 г. служители на РДНСК - Ловеч са установили, че в поземлен имот с идентификатор ****- държавна собственост и поземлен имот с идентификатор ****(път) - общинска собственост по кадастралната карта на с. ****, община Троян, съществува незаконен строеж „Навес”, който по снимков материал представлява сграда с метална конструкция, с четири стени и двускатен покрив, с ламарина.

               С писмо на л.12 от делото, от РДИСК Ловеч е указано на Кмета на Община Троян  да нареди образуването на административно производство по чл. 225а ал.1 ЗУТ по отношение на извършеното незаконно строителство в ПИ с идентификатор ****, като уведоми РДИСК Ловеч писмено за предприетите действия в срок до 31.01.2020г., тъй като е установен   незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2. т.2 от ЗУТ (без одобрени инвестиционни проекти и или без разрешение за строеж), пета категория и съгласно разпоредбитe на чл. 223, чл. 224а и чл 225а от ЗУТ осъществяването на контрол относно законосъобразността на извършваното строителство и предприемане на административни действия е в правомощията на общинската администрация.

               На 18.02.2020 г. е извършена проверка от длъжностни лица към отдел „ТСУ, кадастър и регулация” на Община Троян, в присъствие на служители на ОД „Земеделие” - Ловеч и А.Д.П. - ползвател на склада, обективирана в констативен акт /КА/ №5 от 18.02.2020г. /на л.26-28/. Според КА проверката е установила, че строежът видимо попада само в поземлен имот с идентификатор ****, а не и в поземлен имот с идентификатор ****(път) - общинска собственост (поради грешка в кадастралната карта). Отразено е, че поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта на с.****, община Троян, е частна държавна собственост - ДПФ към МЗГХ (по данни от кадастралната карта и кадастралния регистър) с начин на трайно ползване „За друг вид производствен, складов обект”. Установено е, че строежът представлява сграда с метална конструкция с размери 25,00/8,00м, с четири стени и двускатен покрив (метални ферми), покрит с ламарина, с височината на сградата до стреха около 2,5 м, до било - около 3,50 м., като оградните стени между металните колони представляват тухлена зидария и сградата се използва за склад. Констатирано е, че строителството е извършено без разрешение за строеж, в нарушение на разпоредбите на чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Посочено е, че предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби КА е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа: 1.Оградните стени от А.Д.П.-като извършител и 2.Основната конструкция на навеса- от ДФЗ, като собственик на земята, предвид неизвестния извършител. Както и, че неразделна част от КА са Декларация от 11.12.2017г. и 2 бр. снимков материал.

              Констативният акт е връчен на заинтересованите лица. Според Констативен протокол от 25.05.2020г. / на лист 44/ в законния 7-дневен срок от датата на подписване на констативен акт № 5/18.02.2020г. са постъпили възражения от заинтересованите лица - възражение с вх.№ ЕО-62-(7) /28.02.2020г. от Областна дирекция „Земеделие” и вх.№ В-РД-5/28.02.2020г. от А.Д.П..

             На 03.06.2020 г., Кмета на Община Троян издава оспорената в настоящото производство Заповед № 695, на основание съставения констативен акт №5 от 18.02.2020г. и  чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с която е наредено на жалбоподателят в качеството му на извършител на оградните стени на строежа, да премахне незаконен строеж „Оградни стени на сграда с метална конструкция с размери 25,00/8,00 м, с четири стени и двускатен покрив (метални ферми), покрит с ламарина” - V категория, попадащ в поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта на с. ****, община Троян - частна държавна собственост - ДПФ към МЗГХ, по данни от кадастралната карта и кадастралния регистър, като възстанови сградата в първоначалния й вид, представляващ навес, изграден по времето на ТКСЗ. В същата е определен едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като е указано при неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от Община Троян, за сметка на А.Д.П., съгласно чл.225а, ал.3 от ЗУТ.  Заповедта е мотивирана, като кметът на общината е приел, че безспорно е установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ, като строежът е пета категория.  Кметът на общината е приел, че в изпълнение разпорежданията на Окръжна прокуратура - Ловеч по Постановление от 15.11.2019 г., на 06.12.2019 г. служители на РДНСК - Ловеч установили, че в поземлен имот с идентификатор ****- държавна собственост и поземлен имот с идентификатор ****(път) - общинска собственост по кадастралната карта на с.****, община Троян, съществува незаконен строеж „Навес”, който по снимков материал представлява сграда с метална конструкция, с четири стени и двускатен покрив, с ламарина.

               Посочено е, че в тази връзка, на 18.02.2020 г. е извършена проверка от длъжностни лица към отдел „ТСУ, кадастър и регулация” на Община Троян, в присъствие на служители на ОД „Земеделие” - Ловеч и А.Д.П. - ползвател на склада, при която е установено след замервания, че строежът видимо попада само в поземлен имот с идентификатор ****, а не и в поземлен имот с идентификатор ****(път) - общинска собственост (поради грешка в кадастралната карта).

                Съобразено е, че срещу КА в законоустановения седемдневен срок има постъпили възражения с вх. №ЕО-62- (7)/28.02.2020 г. от Областна дирекция „Земеделие” и вх. №В-РД-5/28.02.2020 г. от А.Д.П.. В тази връзка е прието, че според възражението на ОД „Земеделие” - Ловеч „Навесът“ в имот с идентификатор ****не е изграден от държавата и не е държавна собственост. Навесът е част от имуществото но ТКЗС като част от организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е тяхна собственост. Отразено е, че в  съставения Констативен акт №5/18.02.2020 г. е допусната неточност, като за собственик на имота е вписан Държавен фонд земеделие (ДФЗ). Горното е пояснено във възражението на ОД „Земеделие” и потвърдено по телефона от експерт на ДФЗ, след изпращане на Констативен акт №5/18.02.2020 г. Прието е, че няма  правно основание да бъде ангажирана отговорността на държавата като собственик на тази постройка, като държавата има право да се разпорежда със земята, но не и със сградите и съоръженията, намиращи се върху нея на бившите организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразено е твърдението на А.Д.П. в подаденото възражение, че металното хале е строено от бившето ТКЗС през 1956 г., като горното е установено след разговор с председателя на Кооперацията в с. **** / на л.36 от делото/.

              Прието е, че според декларацията от 11.12.2017 г./вписана като неразделна част от КА/   , подадена от А.Д.П. във връзка с предишни проверки, е видно, че строителството на навеса в имот ****е извършено преди много години от неизвестен извършител, а оградните стени са изпълнени от него / на л.31 от делото/.

               Съгласно разписка на л.11 от делото, Заповедта е връчена на оспорващият на 21.06.2020г.      

               Във връзка с наведените в жалбата оплаквания по делото е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице строителен техник. Съдът кредитира приетото и неоспорено от страните  заключение, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото.     

               От писмения текст на заключението и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че посочените в обжалваната заповед оградни стени представляват строеж, пета категория, за който не може да се установи първоначалния вид, тъй като липсват проекти за сградата. Според експерта постройката, предмет на констативен акт №5/ 18.02.2020год. попада, както в имот с идентификатор ****, разположен в бивш стопански двор на с.****, така и в имот 21590.800.17. Като имот с идентификатор ****е с начин на трайно предназначение -за друг вид складов обект и е собственост на ДПФ-МЗГ, а имот с идентификатор ****( стар № 800017) е публична общинска собственост и е с начин на трайно предназначение -за селскостопански горски ведомствен път, целият с площ 1457кв.

              Според експерта не може да се установи първоначалния вид на сградата, тъй като липсват строителни книжа и тя не е отразена нито в Картата на възстановената собственост /КВС/, нито в кадастралната карта на с.**** /2008г./. Според отразеното в КВС, одобрена на 21.10.1997год. в поземлен имот №800009, разположен в бивш стопански двор на с. **** не е отразен навес или друга постройка, на мястото на което се намира незаконният строеж.

              Експерта дава заключение, че няма документ за собственост, в който сградата да е описана, нито картен материал, в който да е нанесена и в констативния акт не е отразена годината на изграждане на сградата, с оглед прилагане на точната разпоредба от ЗУТ, но за изграденото и при ЗТСУ и при ЗУТ е необходимо разрешение за строеж.

               При огледа на място и измерване на място, експерта е установил, частично несъответствие на техническите характеристики на сградата, досежно размерите и в план и посочените ориентировъчни височини в  акта, което на практика е в  рамките на допустимото. В констативния акт е отразено, че строежа представлява сграда с размери 25,00м/8,00м., а той е 25,00м./8,30м. В констативния акт е отразено, че височината на сградата до стреха е около 2,5м.,като на място експерта е измерил 3,00м. В констативния акт е отразено, че височината до било е около 3,50м, а на място е измерено 3,90м.                  

     Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

     Жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресат на разпоредените с акта правни последици, засегнат неблагоприятно. Депозирана е по реда и в срока за обжалване, установен от чл.215, ал.4 от ЗУТ с оглед данните по административната преписка, че оспорената заповед е съобщена на 23.06.2020 г., а жалбата е заведена в Община Троян на 06.07.2020 г. Същата е редовна по отношение на форма и съдържание и отговаря на изискванията на чл.150 и 151 от АПК, приложими по силата на чл.228 от ЗУТ.

               Оспорената заповед № 695 от 03.06.2020  година на Кмета на Община Троян е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 т.3 от ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Предвид кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки, съдът приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане.   

     Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

     Съобразно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

               Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 или на части от тях.

Установено с доказателствата и съдебно техническата експертиза описаните в оспорената заповед оградни стени представляват строеж от пета категория, при което заповед за премахването му следва да се издаде от кмета на общината по местонахождение на строежа. 

               Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – кмет на общината в териториалния обхват на която се намира незаконния строеж, в обема на правомощията му, при спазване на процесуалния ред, предвиден с разпоредбата на чл.225а от ЗУТ, като при издаването й не се установи да е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.            

                Оспорения административен акт е издаден и при спазване на установената писмена форма, процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона. Заповедта съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, включително фактическите и правните основания за издаването и́. Изложени са обстоятелствата, установени при извършената проверка на строежа, които са отразени в констативния акт от 18.02.2020г. Актът е съставен от длъжностни лица в администрацията на органа, осъществяващ контрол по строителството и е връчен на жалбоподателя, с което последният е надлежно уведомен за започналото административно производство и му е предоставена възможност за възражения и представяне на доказателства.

             Настоящият състав приема, че административният орган правилно е посочил жалбоподателят за адресат на заповедта. Принципно заповед за премахване на незаконен строеж се издава срещу извършителя на незаконния строеж, на когото се възлагат разноските по принудителното изпълнение съгласно чл.225, ал.6 от ЗУТ. Адресат може да бъде и възложителят на строежа, т.е. неговият собственик, когато той е различен от извършителя. Отговорността им е солидарна – по аргумент от чл.225, ал.7 от ЗУТ. Ако извършителят не е известен и липсват данни да е различен от собственика, то само последния е адресат на заповедта. Преценката относно правилното посочване на адресата на акта е по същество на спора, а не за допустимостта на оспорването (в този смисъл е съдебната практика – решение № 1387 от 31.01.2014 г. по адм. д. № 11522/2013 г. на ВАС, II отд.). Следва, че страни в производството по обжалване на заповедта за премахване на незаконен строеж са извършителят на строежа, респ. възложителят по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ (т.е. собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон) и издалият заповедта административен орган. Разпорежданията на заповедта не засягат правната сфера на собственика на поземления имот, в който незаконният строеж е осъществен, тъй като за него тя не създават задължения, не засягат и негови законни права и интереси (в този смисъл виж решение № 7897 от 29.06.2016 г. по адм. д. № 244/2016 г. на ВАС, II отд.). При това  са неоснователни доводите в жалбата относно обследване въпросът за собствеността на сградата.

                Следва да се съобрази, че премахването на незаконен строеж е възложено от ЗУТ в тежест извършителя му, както и на други лица, посочени в чл.225, ал.6. В разпоредбата на §3, ал.1 ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК е дефинирано понятието „адресат“ на заповедта за премахване на незаконен строеж, а именно: физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Преценката за адресата на заповедта е върху компетентния орган, който може да посочи само едно или всички задължени лица, чиято отговорност е солидарна. На първо място обаче е извършителят на незаконния строеж, когато той е известен. В случая е установено, че оспорващият е извършител на строежа, чиито премахване е разпоередено, поради което правилно е посочен като адресат на задължението за премахването му. Оспорващия не е оспорил факта, че той е извършител на строежа, като това обстоятелство се установява още от жалбата му до съда, с посочена цел - укрепване и обезопасяване на навеса. В тази връзка е съдебната практиката, вкл. на ВАС, застъпена в Решение № 2543 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2019 г., II о..

             Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не може да се установи първоначалния вид на сградата, като на същият му е известно какъв е бил първоначалният вид, тъй като видно от т.3 на приложената към Констативен акт №5/18.05.2020 г. Декларация от 11.12.2017 г., подписана от А.П., в имот с идентификатор ****има изграден метален навес, който той е укрепил със собствени средства. Наред с това, в жалбата си до съда А.П. е посочил, че е предприел „действия по частичното ограждане с тухлена зидария на процесния навес“.Това е извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, който не се опровергава от събраните по делото доказателства. Последвалите действия на жалбоподателят – подаването на възражение срещу съставеният констативен акт, също са в подкрепа на извода, че той е извършителя на описания в заповедта строеж. Именно оградните стени между металните колони, представляващи тухлена зидария, са посочени като незаконен строеж в диспозитива на процесната заповед. При това се явяват необосновани доводите на жалбоподателя, че няма доказателства, че той е изградил незаконния строеж (оградни стени) и на следващо място, че е невъзможно да бъде извършено разпореденото с процесната заповед възстановяване на строежа в първоначалния му вид, защото не се знае какъв е той.

               От съвкупната преценка на събраните доказателства и заключението на вещото лице следва, че оспорената заповед има за предмет премахване на строеж V-та категория, съгласно нормата на чл. 137, ал.1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба №1/2003г. за номенсклатурата на видовете строежи. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служители при община Троян. В мотивите към заповедта органът е посочил, както фактическите основания за издаването й – наличие на строеж, извършен без разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, така и правното основание за издаването – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Обектът на премахване е индивидуализиран в достатъчна степен в процесната заповед, като са разграничени и основните му елементи. Част от констативния акт № 5 от 18.02.2020г. е и окомерна скица на разположението на строежа, поради което съдът приема, че за жалбоподателя не е съществувала неяснота относно неговото описание. Индивидуализацията на строежа е извършена чрез местоположение, материали и параметри на строежа и същата е достатъчна, за да се формира извод за точно конкретизиране предмета на премахване. Следва, че не е допуснато нарушаване правото на защита на оспорващата, респ. липсват данни за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспорения акт. Доколкото в оспорената заповед е разпоредено премахването на оградните стени на сградата, т.е. извършената от оспорващият тухлена зидария, описано в жалбата като частично ограждане, като с това ще се възстанови първоначалния вид й вид, представляващ метален навес, изграден по времето на ТКЗС, то въпросът за първоначалният вид на сградата е ясен, както и този какво точно е разпоредено за премахване.

             Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби.

             Съгласно легалната дефиниция на §5, т.38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Следователно, по аргумент от легалното определение, строеж е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята или на съществуваща сграда.

                Правната квалификация „строеж“ се установи от заключението на вещото лице, който извод е обоснован и в оспорената заповед, където строежът е описан като „Оградни стени на сграда с метална конструкция с размери 25,00/8,00 м, с четири стени и двускатен покрив (метални ферми), покрит с ламарина”. Следва, че предметът на оспорената заповед е строеж по смисъла на легалната дефиниция, който представлява „Оградни стени на сграда с метална конструкция“, с изграждането на които на практика от метален навес става склад. Установи се, че строителствотое извършено без необходимото разрешение за строеж, което фактическо основание изпълва хипотезата на незаконен строеж по смисъла чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, на който се е позовал административният орган, посочвайки изрично, че обектът е реализиран без изискващите се строителни книжа в нарушение на разпоредбата на чл.148,ал.1 от ЗУТ.

               Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. От констативният акт и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза съдът приема за установено, че строителството е извършено без необходимите строителни книжа, а извършителят на строежа –П., го е изпълнил без разрешение за строеж. Такова не е представено по делото.

               Следователно установеното нарушение правилно е квалифицирано по чл.148, ал.1 от ЗУТ, а с констативния акт №5 от 18.02.2020 г. валидно е започнало административното производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

              Доколкото по делото не се доказа наличие на  разрешение за строеж, съдът приема, че описаният строеж, предмет на премахване по процесната заповед е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване.

             При преценка материалната законосъобразност на оспорения акт, административният орган задължително следва да изложи и обстоятелствата относно търпимостта на строежа. При мотивиране на заповедта, издателят е не е изследвал предпоставките за приложение на §16, ал.1 от ПР към ЗУТ, § 184 от ЗИД на ЗУТ и §127, ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.), което не рефлектира върху законосъобразността на акта, както и обстоятелството, че  в оспорената заповед не е посочена годината на построяване на процесният строеж, в  случая, не се отразява на законосъобразността на самата заповед, тъй като, за процесната територия няма изработен и одобрен подробен устройствен план, поради което е обективно невъзможно доказването на търпимост на процесният строеж.т.к.

             Следва да се отбележи, че в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед общинската администрация е събрала относимите към спорния въпрос доказателства, като  правнорелевантните факти са установени по безспорен начин.  

              Оспорената заповед не причинява вреди, несъразмерни с преследваната от закона цел. Целта на ЗУТ като специален закон за контрол върху строителството и въведената с този закон нетърпимост към незаконното строителство обвързва органа със задължението да разпореди премахването на незаконния строеж, от което следва, че тази законова цел не би могла да бъде постигната по друг, по-благоприятен за извършителя, начин, поради което с издаването на процесната заповед не се нарушава принципът на съразмерност /чл. 6 от АПК/.

             Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспорената заповед е законосъобразен акт като издадена от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване процесуалните разпоредби, в съответствие с материалноправните разпоредби по издаването й, а подаденото срещу нея оспорване е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.    

             При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.

            Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, вр. с чл.228 от Закона за устройство на територията, Ловешки административен съд, четвърти състав 

           РЕШИ:

           ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А.Д.П. с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***  срещу Заповед № 695 от 03.06.2020 г. на Кмета на Община Троян.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.  

 Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: