Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 09.10.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На десети
септември 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №2531 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора твърди в исковата си
молба, че осъществява основно дейностите по водоснабдяване, канализация,
пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане,
поддържане, управление и контрол при изграждане на водоснабдителни,
канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и
Община Тополовград. Заявява, че е потребител на ел.енергия относно притежавания
обект с ИТН 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА" Община
Тополовград, който обект е присъединен към електропреносната система
посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството,
като понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения
собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този
обект се осъществява посредством собственият на дружеството трафопост на ниво
ниско напрежение.
Заявява, че ответникът притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР и осъществява
дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия.
Ищецът твърди също, че през периода 23.05.2015г. до 22.07.2015г. е заплатил
на ответника сумата от 1842,88лв. по фактура №**********/30.06.2015г.,
представляваща такса за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца – Помпена станция „Капитан Петко
Войвода", намираща се в община Тополовград.
Ищецът сочи, че по посочени по-горе фактури ищецът заплатил на ответника и
други начислени суми, за които към момента няма претенции и същите не са
предмет на настоящата искова молба.
Посочените по-горе суми били измерени и отчетени при измерване на
електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното
устройство било разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в Помпена станция „Капитан
Петко Войвода"". Счита, че измерването по този начин и конкретно на
това място е незаконосъобразно и води до начисляване за заплащане на недължими
суми.
Сочи, че считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР
цената, която се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента -
цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на
електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Заявява, че съгласно действащата нормативна уредба за процесния период,
мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно
показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. При
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
120 от ЗЕ ел.енергията доставена на потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл.120 ал.2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116,
ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл.116 ал.7 от ЗЕ
наредба е Наредба №6/09.06.2004г. Съгласно чл.29 ал.4 от Наредба
№6/09.06.2004г., когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа,
други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора
на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за пренос по ектропреносната мрежа се заплаща от
разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл.12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните
количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени е
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическо енергия и
договорите по чл.11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Твърди, че съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на
измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
Заявява, че в конкретния случай за Помпена станция „Капитан Петко
Войвода" границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград" 20 kV, след
която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция" 20
kV. Този електропровод е с дължина от около 7,700 км, започва от Подстанцията и
достига до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко
Войвода", като от същия електропровод има отклонение с дължина от 700
метра, достигащо до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник". И
електропровода „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити
разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намират ЗРУ, са
собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД.
С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между
Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV, в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на ПС „Орешник".
Сочи, че във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на
използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е
отправяло няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с
наименование „ЕВН България
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.
С Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от първия ответник
писмо, ищецът е изпратил писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с
приложените документи, за следните обекти:
Подстанция „Тополовград - извод „Венеция” /т.е. за електропровод
Венеция/, Извод „Рила", Вик-Зимница, ПС Ханчето.
След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в
писмото, е извършена промяната на мястото и нивото на измерване, като енергията
се измерва на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция”
това не е сторено.
Във връзка с това ищецът е изпратил и следващо Писмо
изх.№2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочва, че желае да бъде
изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на
средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като са посочени изрично и
измервателните точки за двата обекта, за които се изисква промяната:
-ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник
-ИТН 2939033 „ВиК" с.Капитан Петко Войвода /сега с наименование
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/ с.Кап. Петко Войвода.
На това искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпраща Писмо
изх. №01/09.01.2009г., с което уведомява ищеца, че следва да му предостави
документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция", което
искане ищецът счита за необосновано, тъй като още с Писмо изх.№1748/23.10.2008г.
е изпратил по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими
документи.
Заявява, че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик
Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник
и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните
документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Независимо, че ищецът е собственик на имотите и съоръженията, даващи основание
мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът не изпълнява
задълженията си и продължава за измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за
целия процесен период вместо на ниво средно напрежение.
Уточнява, че ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА" и на намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995г., когато са включени
в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по
силата на Заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на
основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД
Стара Загора и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези
активи са предадени на дружеството-ищец. За тези обекти бил подписан Акт обр.16
и издадено Разрешение за ползване №261/09.09.1995г.
Ищецът заявява, че в случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕПЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД
беше изпълнило законовите си задължения и беше уважило искането им за промяна
на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско
напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода", на
ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград"
20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса за пренос
по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на
ищеца - Помпена станция „Капитан Петко Войвода", ИТН 2939033, нямало да
бъде дължима и съответно – заплатена, а дължима щяла да бъда такса за пренос по
ел.разпределителната мрежа до обект средно напрежение. Ако се установяло, че
мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е
следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение,
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и
ниво средно напрежение се явявала недължимо платена и платена без основание.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК
*********, след изменение на основание чл.214 ГПК /протоколно определение от
10.09.2019г./ сумата 1383,08лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса пренос до ел.разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко
Войвода", ИТН 2939033, за периода 23.05.2015г. до 22.06.2015г. по фактура
№**********/30.06.2015г. от общо платената сума в размер на 1842,88лв.,
представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение и ниво средно напрежение, ведно със законната лихва. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло
предявения иск както по основание, така и по размер.
Счита, че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима и основателно
начислена по сметката на ищеца.
Заявява, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия
№Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване с
електрическа енергия" (чл.39, ал.1, т.10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43
ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на
чл. 98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г„ отм., бр. 54 от 2012г. в сила от
17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.).
„Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия, а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат
в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.".
По силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД, с кл.№ **********
и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939032.
Ищецът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.
2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия и чл.18 от договора при неплащане в
срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта на ищеца за периода от
01.04.2014г. до 30.04.2014г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените
мрежови услуги е издало месечните фактури, представени с исковата молба и
отговора на исковата молба, стойността на част от които съставлява исковата
сума.
Не оспорва, че ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като
такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен
договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Сочи, че разпределението на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на
ЗЕ е определено като „транспортиране на електрическа енергия ... през
разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на електрическа
енергия" също подлежи на лицензиране (съгласно чл.39 ал.1 т.3 от ЗЕ), а
електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия" (§1 т.22 от ДР на Закона за
енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, като притежател на
Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа
енергия извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по
утвърдените от ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип; на всички
клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени.
Тарифната структура е в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за
акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Доставената електрическата енергия в процесните фактури е остойностена
съгласно действащото в процесния период решение на ДКЕВР № Ц-43/30.12 .2013 г.
(в сила от 30.12.2013г.) и съобразно нивото на напрежение и мястото на
измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната
мрежа.
Обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа,
собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение.
Присъединяването на обектА е извършено преди влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба: Закон за електростопанството, обн. ДВ
бр.95/12.12.1975г. отм. бр. 64 от 16.07.1999г. и Правилник за прилагане на
Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976г., обн. ДВ бр.72 от
7.09.1976г., отм. бр.31 от 14.04.2000г. и разбира се преди влизане в сила на чл.16,
ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Начинът на
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, както и нивото на
присъединяване и мястото на измерване на електрическата енергия се определят
към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по
посочения в цитираните нормативни актове ред или в договора за присъединяване,
ако присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн.ДВ бр.40 от 16.05.2000г., отм.бр.34 от
19.04.2005г., аналогично на действащата в момента Наредба №6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн.ДВ бр.31 от
4.04.2014г. Заявява, че съгласно представените доказателства процесиите обекти
са присъединени през 1995г. Принципът, залегнал както в отменените, така и в
сега действащите нормативни актове, е че нивото на напрежение и мястото на
измерване на електрическата енергия се определят/договарят към момента на
присъединяване на обекта. Не оспорва, че след присъединяването на обектите
(чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения е
извършено като за мерене на ниво ниско напрежение) ищецът е подал искане за
промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво средно
напрежение. Оспорва твърдението на ищеца, че към искането си за промяна на
мястото измерване на електрическата енергия ищецът е представил доказателства
за собственост върху присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове.
Счита, че всички доказателства за собственост, представени по преписката сочат,
че правото на собственост е на Община Тополовград, а не на ищеца. Наред това
исканията са подадени от лице с пълномощно без нотариално заверка на подписа.
Исканите доказателства {пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста са
представени в цялост едва с писмо изх.№ЦУ-14 от 21.01.2015г., а от описа на
приложенията на всички предходни писма е видно, че представените извлечения от
баланса са за други активи, но е и за трафопостове. Счита, че ищецът не е
доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и
електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в
обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите
(за ниво ниско напрежение) не са били налице. Едва с писмо изх.№ЦУ-14 от
21.01.2015г. ищецът представил запис за трафопостове, поради което и едва
тогава стартирала и цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето било
сменено на 19.11.2015г. - Констативен протокол за техническа проверка от
19.11.2015 г.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия
"ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД фактурира ежемесечно на клиента
при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура
за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.З е
посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени
на ищеца било видно, че те отговарят на изискванията на ОУ. Заявява, че
аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният
снабдител изпълняват одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН
България Електроснабдяване"ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД са
лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисква да
спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на
крайния снабдител са съобразени с логиката, по която е изграден и функционира
т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез
„Правилата за търговия с електрическа енергия" (ПТЕЕ) КЕВР е създала
задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те са
задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както между
самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Оспорва исковата претенция и по размер. Заявява, че ако се установи, че
мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е
следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, то
недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде единствено разликата между
стойността на енергията, пренесена на ниво ниско средно напрежение и ниво ниско
напрежение, а не цялата стойност на услугата пренос.
Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не е
спорно, че ищецът е потребител на
ел.енергия за обект с ИТН 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА"
Община Тополовград, присъединен към електропреносната система посредством
Електропровод „Венеция" 20 kV, както и че измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало на
ниво ниско напрежение до 14.01.2016г., когато е променено меренето на ниво
средно напрежение /констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговски измерване №249661 от 14.01.2016г./
Към настоящия момент не е спорно между страните и се
установява от представените писмени доказателства - заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на основни
средства, инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост „Орешник",
акт обр.16 за електропровод „Венеция" 20 kV, помпена станция „Орешник"
с. Орешник, на помпена станция „Кап. Петко Войвода", разрешение за ползване,
че ищецът е собственик на електропровода, помпените станции и намиращите се в
тях ЗРУ /закрити
разпределителни уредби/ от 1995г.
По делото е
представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по
смяна на нивото на мерене, съгласно която „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „ВиК“ ЕООД Стара Загора, че
съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране
на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за
клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява
цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР
в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН България Електроразпределение АД“ все още
не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху
електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото,
ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно идентифициране на
обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции,
чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от
Подстанция Тополовград – извод „Венеция”, като са посочени документите за
собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „ЕВН България Електроразпределение“
АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле
мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в
Подстанция гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ №
2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е посочено, че обектите се захранват
от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, за което с писмо
изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за собственост.
С писмо изх.№01/09.01.2009г. ЕВН ЕР отново изисква документи за собственост на
ел.провод 20 kV извод „Венеция” и сочи, че след представянето им ще даде
становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно
напрежение.Следва писмо от 24.11.2014г. на „ВиК“ ЕООД Стара Загора отново с
искане за отпадане на такса пренос за процесния обект, на което ЕВН на
08.12.2014г. отговаря, че помпени станции с.Орешник и с.Капитан Петко Войвода
се захранват от собствена въздушна линия извод Венеция, като средствата за
търговско измерване са разположени в двете помпени станции и меренето на
ел.енергията се извършва от страна на ниско напрежение и за да отпадне такса
пренос следва меренето на ел.енергия да бъде променено на страна средно
напрежение, затова „Вик“ ЕООД Стара Загора следва да подаде заявление в офис на
ответника, придружено от документи за собственост. Ищецът на 13.12.2014г. подава
такова заявление и след още неколкократна размяна на писма, разяснения във
връзка със собствеността и изискване от страна на ЕВН на допълнителни документи
за собственост, на 19.11.2015г. е променено
меренето от страна на ниско напрежение на средно напрежение, за което е
съставен констативен протокол от същата дата.
По делото е представена за периода 23.05.2015г. до
22.06.2015гфактура №**********/30.06.2015г. с преводно нареждане от 08.07.2015г. за заплатени задължения на ищеца към
ответника за м.06.2015г., в т.ч. и такса пренос, което не се оспорва от
ответника.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е назначени и изслушани съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните се
установява, че разликата в стойността на отчетените в обект с ИТН 2939033 количества
енергия при измерване на ниво ниско и при измерване на ниво средно напрежение
за процесния период е 1383,08лв.
От заключението
на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните се
установява, че през периода 23.05.2015г. до 22.06.2015г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за
обект ПС „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Капитан
Петко Войвода”. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „Венеция"
20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца
през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград" на ниво средно напрежение;
ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция
„Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. В останалата част заключението съдържа правни изводи относно
дължимостта на такса пренос от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, /факт, който не е
спорен по делото/, а задължение на ответника е да установи, че е налице
правнозначимо основание за получаването на сумата, респ. за задържането й.
Ответникът счита, че следва да задържи платената сума, като позовавайки се
на нормативната уредба сочи, че нивото на напрежение и мястото на измерване на
електрическата енергия се определят към момента на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, което в случая е станало през 1995г. Не
оспорва, че ищецът е подал искане за промяна на меренето на ел.енергия на ниво
средно напрежение, но счита, че едва след представяне пълния пакет документи,
установяващи правото на собственост и в частност представянето с писмо
изх.№ЦУ-14 от 21.01.2015г. на запис на трафопостовете е стартирала процедурата
по смяна на меренето, което е сменено на 19.11.2015г., като от този момент е
налице основание за промяна на меренето на ел.енергия на ниво средно
напрежение.
Съгласно разясненията, дадени в решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС ІІ т.о. по въпроса за предпоставките,
при които се дължи цена за пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско
напрежение, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от
потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко
обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството
ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като
компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на
същите – измерването в места, различни от уговорените между страните или от
нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена
за пренос.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г.
І г.о. на ВКС „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по
смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба
№6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил
свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала
нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на
доставяната електрическа енергия. Впоследствие съгласно Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /2007 и 2013г., отм./, е
предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната / мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или
в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен
един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо
същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в
границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско
напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на
електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно чл.27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. /отм./ за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл.29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността
следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата.
От гореизложеното следва, че в хипотезата на присъединяване
на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото
на търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите
съоръжения. Тази граница в конкретния спор се установява от заключението на
вещото вещо лице по съдебно-техническата експертиза, според което границата на
собствеността са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция
„Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване
на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия.
Следователно средството за търговско измерване не е
поставено на необходимото място, съобразно чл.120 ЗЕ и количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно определените, не
може да бъде основание за начисляване цената за пренос, от което произтича
недължимостта на този компонент от цената на електрическата енергия. В този
смисъл са горецитираните решения на ВКС, а също така и определение № 622 от
02.11.2018г. по т.д. № 936/2018г. на ВКС, II т.о., решение на АС – Бургас по в.т.дело
№ 254/2017г. и др.
Както беше посочено по-горе меренето от страна на ниско
напрежение на средно напрежение е променено на 14.01.2016г.
Поради изложеното съдът намира1, че претенцията на ищеца
за заплащане на сумата от 1383,08лв., представляваща разликата между стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия
на ниво ниско напрежение и стойността на енергията, остойностена по цени за
пренос на енергия на ниво средно напрежение по ел. разпределителната
мрежа до обект помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033, за
периода 23.05.2015г. до 22.06.2015г. се явява основателен и доказан.
Ищецът е направил искане за присъждане на направените по
делото разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът е направил искане по чл.78 ал.5 ГПК за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца.
От представения по делото списък по чл.80 ГПК на ищеца се
установява, че същия е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 540лв. с ДДС.
Съдът намира, че искането на ответника за намаляване на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, е основателно по следните
съображения: Размерът на адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца правна
помощ от адвокат, се определя при условията на свободно договаряне. Съгласно
чл.78 ал.5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на
възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл.36 от
Закона за адвокатурата, който в ал.2 предвижда, че при договорено
възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от
размера, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай минималния размер на адвокатското
възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
при цена на иска 1383,08лв. възлиза на 392,17лв. с ДДС. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили
адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв. с ДДС. Тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност съдът намира, че адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде намалено.
Предвид горното и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски общо
в размер на 825,92лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет
Петкова Стойчева и Робърт Дик, ЕИК *********, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора,
ул.”Хр.Ботев” №62, представлявано от Румен Тенев Райков, ЕИК *********, сумата от 1383,08лв.,
представляваща недължимо платена
сума за такса пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение
- помпена станция „Капитан Петко
Войвода”, ИТ №2939033, за периода 23.05.2015г. до 22.06.2015г., която недължимо платена сума представлява разликата между стойността на
енергията за пренос на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно със
законната лихва считано от завеждане на иска – 14.05.2019г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски общо в размер на 825,92лв.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка *** ***, „БАНКА ДСК” ЕАД с титуляр “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: