Решение по дело №527/2021 на Административен съд - Добрич

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                           

               № 69 /07.03.2022 год., град Добрич

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав :                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                                  СИЛВИЯ САНДЕВА    

                      

при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря Веселина Сандева изслуша докладваното от съдия Силвия Сандева КАД № 527/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Д.П. *** срещу решение № 84/24.08.2021 г. по н.а.х.д. № 664/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 1717а-850/30.03.2021г. на началника на Първо РУ - Добрич, с което на касатора за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 300 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да бъде поставено друго, с което да се отмени НП.                 

Ответникът – Първо РУ – Добрич не изразява становище по жалбата.       

Представителят на ОП - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ДРС е съобразено със събраните по делото доказателства и с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.  

Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С процесното наказателно постановление касаторът е бил санкциониран за това, че на 05.04.2021 г., около 15, 50 часа, в град Добрич, в Паспортна служба към ОД на МВР – Добрич, не изпълнява устно полицейско разпореждане, като отказва да постави предпазна маска на лицето си, отказва да придружи служителите и да напусне паспортната служба. АНО е квалифицирал поведението на П. като нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, в резултат на което му е наложил глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.    

За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или нарушение на материалния закон, водещи до отмяна на НП, както и че са налице безспорни доказателства относно извършването на нарушението и неговото авторство. Въз основа на събраните по делото докладни записки и свидетелски показания съдът е приел за установено от фактическа страна, че полицейските служители неколкократно са разпоредили на П. да си постави предпазна маска на лицето или да напусне паспортната служба, с което той не се съобразил. Станал агресивен, започнал да ръкомаха, като се наложило служителите да приложат физическа сила и помощни средства спрямо него. В мотивите към решението е посочено, че правилно и в съответствие с чл. 12 от ЗАНН е определен размерът на наказанието. Направен е извод, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изложени са съображения, че извършеното нарушение не показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид, тъй като създава опасност от заразяване на множество хора от различна възраст.      

Решението е правилно.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на наказаното лице или до опорочаване на изводите на съда. При приетите за установени от районния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед на ограничителните основания по чл. 348 от НПК, във вр. чл. 220 от АПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. В мотивите си районният съд е изложил подробни съображения защо приема, че е налице извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя. За да стигне до този извод, съдът е събрал и обсъдил всички допустими и необходими доказателства относно релевантните по спора факти и обстоятелства и въз основа на тяхната обективна преценка е установил правилно фактическата обстановка по делото. 

Касационната жалба не съдържа конкретни оплаквания срещу решението на ДРС. В нея са възпроизведени доводите във въззивната жалба, които районният съд е отхвърлил аргументирано и обосновано. Мотивите му за това се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.      

По делото е безспорно установено, че на посочената дата, място и час жалбоподателят не се е подчинил на устно полицейско разпореждане, като е отказал да постави предпазна маска на лицето си, отказал е да придружи служителите и да напусне паспортната служба. С това си деяние П. е нарушил разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган го е санкционирал на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

Неоснователно е възражението на касатора, че е недопустимо полицейските органи да му налагат правила за поведение, тъй като заповедта на министъра на здравеопазването за носенето на маски не е породила правни последици. Заповедите на МЗ по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, с които са въведени противоепидемични мерки на територията на страната, в т.ч. задължение за всички лица, които се намират в закрити обществени места, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, съставляват общи административни актове по силата на чл. 63, ал. 11 от ЗЗ, поради което и с публикуването им на страницата на Министерството на здравеопазването те пораждат своето правно действие и правилно органите на полицията са наредили на жалбоподателя да постави защитна маска на лицето си, позовавайки се на действащата към момента на нарушението заповед на МЗ. 

 Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му. В случая не са налице такива обстоятелства, поради което и жалбоподателят е бил длъжен да изпълни разпореждането на полицейските служители, след като се намира в закрито обществено място, каквото е паспортната служба.

Без правно значение са възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта на МЗ, с която са наложени противоепидемичните мерки. Недопустим е косвеният съдебен контрол на акт, който не е част от фактическия състав на нарушението. В случая единствените релевантни факти са наличието на устно полицейско разпореждане и отказът на жалбоподателя да го изпълни. Те сочат безспорно, че не е спазена разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и правилно наказващият орган е пристъпил към санкциониране на нарушителя. 

С оглед на изложеното следва да се приеме, че липсват основания за отмяна на наказателното постановление, поради което правилно и обосновано районният съд го е потвърдил.                                                      

По тези съображения обжалваното решение следва да се остави в сила като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд

                                    Р     Е     Ш     И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84/24.08.2021 г. по н.а.х.д. № 664/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич.       

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ :