МОТИВИ
ЯРП е повдигнала обвинение срещу Р.Г.И. *** , облЯмбол
за това че на 18.08.2019 година, около 19,10 часа ***, в центъра на селото, в
района на детска площадка, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие,
наложена с Решение № ***2019 год. по гр.д. № *** година на ЯРС
в з.с. от 29.07.2019 год., като се приближил до място за отдих на М. Х. И., на
разстояние по-малко от 100 метра- престъпление по чл.296,ал.1 от НК
В съдебно заседание представителя на ЯРП подържа
предявеното обвинение срещу обв.И..В пледоарията си излага ,че са налице кумулативните предпоставки на
чл.78а от НК и същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
глоба,чийто размер да бъде в минимален размер.
Обв.И. редовно призован за с. з. не се явява и не
сочи уважителна причина за това.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелката М. И. и обв.И.
са съпрузи , но от 28.12.2015г. се
намирали във фактическа раздяла и живеели на
различни адреси ***.
На 24.06.2019г. обв.И.
упражнил психическо и физическо насилие над И.,което я принудило да потърси закрила
по реда на ЗЗОДН ,чрез подаване на молба
до ЯРС.Във връзка с подадена от М.И. молба за налагане на мерки по
Закона за защита от домашно насилие, в PC-Ямбол било образувано гр.д. *** год.по
описа на съда.С Решение № **** година по посоченото гр.д. *** година по описа
на PC-Ямбол, влязло в з.с. на 29.07.2019 година обв.И.
бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. И. за
срок от осемнадесет месеца, както и му било забранено да приближава жилището на
М. И.а в *** и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от
100 метра, за срок от осемнадесет месеца.Със Заповед № *** година, издадена въз
основа на посоченото съдебно решение, по гр.д.№*** година на обв.И. му се забранявало да приближава жилището на М. И. в
село *** и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100
метра, за срок от осемнадесет месеца.Решението и заповедта били връчени на обв.И. на 06.08.2019 година.
На 18.08.2019 година, около 19,10 ч. свид.М.И. се намирала в центъра на ***, в района на детска
площадка, където била с едно от децата си .Въпреки ,че имал ограничителна заповед обв. И., след като
видял свид.И., отишъл при нея на детската площадка,
като се приближил на около един метър от нея.Поискал да види детето, но св.И.
му казала да се отдръпне, тъй като не желаела да разговаря с него.Обв.И. отправил груби думи и изрази към свид.И.
и я нарекъл „мастия“.Свид.И.
сигнализирала на тел. 112, поради което малко след това на място пристигнал
полицейски екип при РУ „Тунджа“- Ямбол, в състав:К. К. и Г. Г..Същите
установили, че свид.М. И. се намира на детската
площадка в центъра на с.Калчево, а на около 50 метра от нея се намирал обв.И..Във връзка с установеното нарушение на заповедта за
защита, обв.И. бил задържан по реда на ЗМВР за срок
от 24 часа.
От справката за съдимост се установява, че подсъдимият
е неосъждан.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема
за установена от доказателствата събрани на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по делото –,
протоколите за разпит на свидетели ,заключението
на комплексната съдебно- психиатрично-психологична експертиза и писмените
доказателства по делото..Обсъждането и съответно кредитирането на доказателствената съвкупност събрана в досъдебната фаза на
процеса съдебния състав извърши с оглед нормата на чл. 378, ал.2 НПК,
регламентираща едно от изключенията от принципа на непосредственост по чл. 18 НПК.
Съвкупната преценка на доказателствения
материал мотивира съда да приеме, че обвинението срещу обв.И. по
чл.296 ал.1 от НК е доказано. В случая от обективна страна се установи, че на 18.08.2029г.
той е бил до И. на детската площадка в центъра на *** въпреки забраната,
наложена му със Заповед за незабавна защита
по см. на чл.15,ал.2 от ЗЗДН, да приближава на по-малко от 100 м. С това си
действие той на практика не е изпълнил забраната, обективирана в посочената заповед.
От субективна страна И. е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като
му е известно съществуването на
заповедта и предписаните в нея мерки за
защита. Т. е.същият е разбирал противоправния и обществено опасен характер на
извършеното,както и неговите общественоопасни
последици, но въпреки това е искал и целял тяхното настъпване.
С оглед всичко изложено съдът намира, че
обвиняемият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 296,ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по този текст от НК.
Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе
предвид следното:
За извършеното от подсъдимия престъпление,
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години и глоба
да пет хиляди лева. Подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на
деянието и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78а ал. 1 от НК, а от
престъплението не са причинени имуществени вреди . Ето защо ЯРС намира, че в
настоящия случай действително са налице всички законови предпоставки за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
При определяне размера на глобата, съдът взе
предвид обществената опасност на деянието ,тази на дееца ,както и имотното състояние на последния и му
наложи глоба в размер на 1000 лв.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете отчете направените признания на досъдебното
производство. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице.
Предвид горните обстоятелства, съдът наложи на
обвиняемия наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в
размер на минималния предвиден в чл.78а, ал.1 от НК размер . Минималният размер
на глобата би постигнал целите на специалната и генералната превенции за
поправянето и превъзпитаването на дееца , както и за възпиращото и
предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.
По изложените
съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: