Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ……………...2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 1438 по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от К.Л.К., Г.И.К. и Й.В.А. против Г. Ф. искове
с правно основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква „в“ от
КЗ/отм./.
Ищците твърдят, че на 11.05.2016 г., на път I – 3 /Бяла – Ботевград/,
настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на А.Р.– водач на чуждестранно
МПС „Мерцедес Бенц 1840“ – влекач с казахтански рег. № *******за което липсвала
гранична застраховка или сертификат “Зелена карта“. В резултат на пътно-транспортното
произшествие настъпила смъртта на сина на първите двама ищци – И.К.К., който приживе
живеел на съпружески начала с третата ищца – Й.А.. Всички ищци претърпели
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от трагичната загуба на И.К.. Считат, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на
по 200 000 лв. за всеки от тях. Твърдят, че предявили претенция пред
Гаранционния Ф. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но
ответникът отказал да уважи искането им. Молят съда да осъди ответника да им
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. на всеки
от тях, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2016 г. до окончателното
изплащане./изменение на иска в съдебно заседание от 19.06.2019 г./.
Ответникът с допълнителния отговор на ИМ признава исковете по основание, но
оспорва техния размер. Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия, който се движел с неразрешена скорост от над 111 км/час. Излага
доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетение за неимуществени
вреди.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 288, ал.1, т. 2, буква „в“ от КЗ /отм./:
За да бъде ангажирана безвиновната
отговорност на Гаранционния Ф. по чл. 288,
ал.1, т. 2, буква „в“ от КЗ /отм./ за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортното
произшествие, трябва да са налице следните предпоставки: да е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи – деяние(действие
или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда,
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, вина
на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на
територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на трета държава и виновният водач няма
сключена гранична застраховка или сертификат "Зелена карта"
Съгласно чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда, само ако Гаранционният
Ф. не се произнесе по подадената молба в срока
по чл. 288, ал. 7 или откаже да плати обезщетение, или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
От представената по делото молба вх. № 24-01-505/25.08.2016 г. се установява, че ищците са предявили застрахователна претенция пред ответника за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. С писмо изх. № 24-01-505/17.11.2016г. Гаранционният Ф. е отказал да им изплати
обезщетение, поради което съдът приема, че са спазени изискванията на чл.288,
ал.11 от КЗ/отм/.
В хода на делото с писмо изх. №
24-01-141/15.03.2018 г. ответникът е уведомил ищците, че УС на Ф.а е взел
решение на 28.02.2018 г. да им изплати обезщетения в по-малък размер от
претендираните от тях, а именно: на Красамир К. и Г.К. по 98 000 лв., а на Й.А. – 105 000 лв.
С допълнителен отговор по делото от 31.10.2018 г. ответникът заявява, че не
оспорва настъпването на ПТП и
неговият механизъм, не оспора противоправността на деянието и вината на сочения
от ищците деликвент; не оспорва причинно-следствената връзка между
произшествието и уврежданията на пострадалия; не оспорва и факта, че за
управлявания от деликвента автомобил не е имало задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което съдът приема тези обстоятелства за
безспорни по делото.
Противоправността на деянието, вината на А.Р.- водач на т.а
„Мерцедес Бенц 1840“ – влекач с казахтански рег. № ******* и наличието
на причинно-следствена връзка между неговото противоправно поведение и смъртта
на И.К.К. се установяват и от представената по делото присъда от 07.12.2017г.
по НОХД № 1143/2017г. на Окръжен съд – Плевен, която е влязла в сила на
28.12.2017г.
Видно от писмо изх. № 1156/26.10.2016г. „А.Б.– Регулиране на щети“ ЕООД е уведомило представителя на ищците, че
литовската застрахователна компания „ВТА“ не е потвърдила наличието на валиден
застрахователен договор за процесното МПС, управлявано от виновния водач.
От удостоверение за наследници № 109/18.05.2016 г. се установява, че ищците
са родители на починалия И.К.К..
Представена е декларация по чл.9, ал.1 от СК, подадена от И.К.К. на
06.05.2016г., с която е заявил, че желае да сключи граждански брак с Й.В.А..
Представено е и заявление, подадено
до Кмета на Община Левски, подписано от починалия И.К.К. и ищцата Й.В.А., с
което са заявили, че желаят да сключат граждански брак. Видно от заявлението за
дата на сключване на брака е определена 30.07.2016 г.
Ищците са от кръга на лица, които, съгласно Постановление № 4/25.05.1961г.
и № 5/24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, имат право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при смърт на пострадалия.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени
вреди по делото са изслушани психиатрически експертизи и са събрани гласни
доказателствени средства.
От заключенията на психиатрическите експертизи, които
съдът приема, се установява, че ищците К.Л.К. и Г.И.К. – родители на починалия И.К.К., тежко се
преживели трагичната загуба на сина си. При събеседването с вещото лице са
споделили за загуба и на другия им син, също при катастрофа. При двамата
ищци непосредствено след процесното ПТП
се е проявил „Остър емоционален стрес“/F43.0 от Международната статистическа класификация на болестите и проблемите,
свързани със здравето/, изразяващ се в напрежение, тревожност, неувереност, изненада от загубата на
детето им, „мисловно предъвкване“ на събития и факти, сърцебиене, усещане за безизходица,
зашеметеност, ежедневно премисляне на психотравмиращата ситуацията, опасения
за всеобща витална застрашеност. Острият
емоционален стрес при ищцата Г.К. е продължил около месец, а при ищеца – около седмица. След острия
емоционален стрес, който са преживели ищците, техните личностни черти и възрастов
житейски опит са снижили прага за възникване на последващо заболяване „Посттравматично
стресово разстройство“ с код F 43.1 от МКБ. Заболяването се е проявило и при двамата ищци, при които се наблюдава
нарушение на ежедневното трудово, семейно и социално функциониране
/количествено/, както и невъзможност за планиране на бъдещето. Постравматичното
стресово разстройство е възникнало като отговор на стресогенното събитие/сцени
от миналото/, потвърждаващо се от епизодично възпроизвеждане в представите им
на психотравмиращата ситуация – „мисловно предъвкване“, емоционална
опустошеност, угнетеност, опасения по незначителни поводи както за себе си,
така и за близките им, двамата избягват контакти с хора и ситуации, напомнящи
за травмата. По отношение на ищеца К.Л.К. вещото лице е установило коренно
променени интереси и начин на функциониране. Към момента на прегледа експертът е
констатирал интензивна флуктуация на преживяванията с повишено ниво на
тревожност, загуба на увереност, засилена психологична потребност от усещане за
подкрепа на близките и защита от неблагоприятни външни въздействия. Двамата
непрестанно премислят сцени от миналото, изпитват опасения от повтораяемост на друга
психотравмираща ситуация, поради което градят
своеобразни защитни механизми и се стремят към снижено ниво на социално
адаптиране и функциониране. По отношение
на ищеца посттравматичното стресово разстройство вероятно ще остане пожизнено.
Трайно и коренно различни са промените, настъпили в неговото трудово, семейно и
социално функциониране.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че и при двамата ищци се установява
тежко постравматично разстройство, което е „особено тежко“ при ищеца. При него
се наблюдава „емоционална опустошеност“, която води до нарушено ежедневно
функциониране и вграждане в живота.
От заключението на психиатричната експертиза, което съдът приема, се
установява, че при ищцата Й.В.А.
след загубата на годеника й е възникнал „Остър емоционален стрес“, изразяващ
се в напрегнатост, напрежение, тревожност, неувереност, изненада, загуба, безизходица,
зашеметеност, „мисловно предъвкване“ на създалата се ситуация, мъка и угнетеност.
Продължителността на острия емоционален стрес е била около седмица. След това
се е проявило друго заболяване „Протрахирана адаптационна реакция“/код F43.2 от МКБ/. Близо половин година е било затруднено нейното
трудово, семейно и социално функциониране /количествено/. С подкрепата на
родителите си и ангажиране с училищни ангажименти е успяла, без психиатрична
подкрепа, да овладее тревожността, напрежението и неприятните спомени от
психотравмата. Успяла е да организира личността си и да пренасочи
ангажираността си в бъдещи планове и проекти. Вещото лице е посочило, че „Протрахираната
депресивна реакция“ представлява невротично разстройство, възникнало като
отговор на стресогенното събитие – изразява се в угнетеност, тревожност, напрегнатост с
преходни моменти на възпроизвеждане в представите на пациента на психотравмиращата
ситуация. Изброените отклонения на емоционалната, волева и мисловна сфера при
ищцата са били на нивото на невротични /количествени/ промени, на които тя е
отреагирала и се е дистанцирала. Към момента на прегледа вещото лице е установило
ситуативна тревожност и угнетеност при възпроизвеждане на травмиращата
ситуация. В процеса на разговор ищцата се е разведрила и е споделила за свои
планове за бъдещето си. Според експерта, А. е изградила добро ниво на
адаптиране и жизнено функциониране. Острият емоционален стрес и последвалата „Протрахирана
адаптационна реакция“ са в причинно-следствена връзка със смъртта на годеника
на ищцата. Тези заболявания са отшумели, благодарение на нейните личностни
качества и подкрепата от нейните близки.
От показанията на св. К. – съселянин
на ищците К.и съсед на ищцата А., се установява, че Й. А. и починалият И.К.са били сгодени и са имали
намерение да сключат граждански брак. За намеренията им да създадат семейство свидетелят
разбрал преди смъртта на К., тъй като към онзи момент бил действащ кмет и
трябвало да се поготвят документи. Ищцата А. от доста години /от повече от 12
години/ живеела в Чикаго заедно с родителите си, а И.К.живеел в с. Малчика, България,
но двамата от две – три години поддържали близки отношения. Й. редовно си
идвала в България/през зимните и летните ваканции/. Когато била тук, свидетелят
виждал колата на пострадалия, паркирана пред дома й. В началото на 2016 г./три – четири месеца/ И.К.живял в дома
на ищцата в Чикаго и оттам връзката им станала по - силна. След завръщането на И.
от Чикаго, двамата с Й. възнамерявали да сключат брак, дори насрочили дата за
сватбата. И. се върнал сам от Чикаго, без Й., но възнамерявали да се оженят. Тя
трябвало да пристигне по-късно. Сватбата щяла да бъде отпразнувана в гр.
Левски, в ресторант „Перфект“, но свидетелят не си спомня точната дата, счита,
че е следвало да се състои след два-три месеца. Всички в селото знаели за
сватбата. В деня на катастрофата И. ходил за годежния пръстен. Й. присъствала
на погребението му. Свидетелят предполага,
че е нормално да е била потисната, но не изразява непосредствени впечатления от
нейното емоционално състояние. Докато И. бил жив, когато ищцата се завръщала в
селото с майка си, двете отсядали или в дома на баба й /майката на нейната майка/
или в дома на ищеца К.К.. С И.К.били двойка преди той да замине в Чикаго.
С оглед на
признатите от ответника по делото факти и събраните доказателства съдът приема,
че е доказан ФС на чл. 288, ал.1, т. 2, буква „в“ от КЗ
/отм./ – установено е настъпването на деликт по вина на водач, управлявал
МПС, което обичайно се намира на територията на трета държава, и виновният водач не е имал сключена гранична застраховка или сертификат "Зелена карта" към датата на настъпване на произшествието; установено
е, че ищците са сред кръга на лица, които имат право на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г.
и № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и че са претърпели
неимуществени вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на водача на МПС.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищците К. Л. К. и Г.И.К. съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на всеки
от тях към датата на смъртта на техния син
– 55 г. за ищеца и 52 г. за
ищцата; обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки в живота на
човека – тази на родителя с неговото дете, при това във възраст, в която ищците
са навлизали в своята старост и техните надежди и очаквания за бъдещето са били
свързани с житейската и професионална реализация на техния син. Те са живеели
заедно с И.К.в едно домакинство и са подготвяли неговата сватба, датата на
която вече е била определена. От назначената по делото психиатрическа
експертиза се установи, че ищците са били силно привързани към сина си и след
неговата слърт животът им драматично се е променил. При двамата се е проявило
заболяване „Остър емоционален стрес“/F43.0 от Международната
статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето/, което се е изразило в напрежение, тревожност,
неувереност, изненада от загубата на детето им, сърцебиене, усещане за
безизходица, зашеметеност, „мисловно предъвкване“ на събития и факти, ежедневно
премисляне на психотравмиращата ситуация, опасения за всеобща витална
застрашеност. Острият емоционален стрес при ищцата Г.К. е продължил около
месец, а при ищеца – около седмица. След острия емоционален стрес при ищците в
причинно-следствена връзка се е проявило и друго заболяване „Посттравматично стресово разстройство“ с код F 43.1 от МКБ, което се характеризира
с нарушение на ежедневното трудово, семейно и социалното
функциониране /количествено/, както и невъзможност за планиране на бъдещето. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че и при двамата ищци е налице утежнено
протичане на посттравматичното стресово разстройство, което е „особено тежко“
при ищеца. При него се наблюдава „емоционална опустошеност“, неговите интереси
и начин на функциониране са коренно променени, като посттравматичното
разстройство вероятно ще остане пожизнено. Двамата ищци изпитват угнетеност,
опасения по незначителни поводи, както за себе си, така и за близките си,
избягват контакти с хора и ситуации, напомнящи за травмата. Към момента на
прегледа, вещото лице е констатирало интензивна флуктуация на преживяванията с
повишено ниво на тревожност, загуба на увереност, засилена психологична
потребност от усещане за подкрепа на близките и защита от неблагоприятни външни
въздействия. Ищците непрекъснато
премислят сцени от миналото, изпитват опасения от повтораяемост на
психотравмиращата ситуация, поради което градят своеобразни защитни механизми и
се стремят към снижено ниво на социално адаптиране и функциониране. Нарушени са
трудовото, семейното и социалното им функциониране, както и е налице липса на
желание и невъзможност за планиране на бъдещето.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г.,
на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост за всеки от родителите на пострадалия на
по 200 000 лв.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на Й.В.А. съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата
към датата на смъртта на И.К.– 18 г. ; обстоятелството, че между нея и
починалия е била създадена силна емоциална връзка от около 2-3 години, която
двамата са поддържали помежду си, независимо от разстоянието между тях – ищцата
е живеела в гр.Чикаго в САЩ, а И.К.в България, но всяко лято и през зимните ваканции
на ищцата са се срещали. От показанията на св.К. се установи, че в началото на
2016 г. пострадалият е заминал за
Чикаго, където е живял 2-3 месеца в дома на А.. Съдът отчете обстоятелството, че двамата са възнамерявали да сключат брак на
30.07.2016г./показания на св.К., декларация от 05.06.2016г. по чл.9, ал.1 от СК, подадена от И.К., и заявление за сключване на граждански брак, подписано от
И.К.и ищцата – л.16 - 17/. От заключението на психиатрическата експертиза,
което съдът приема, се установи, че Й.А. тежко е преживяла смъртта на своя
годеник - след трагичната загуба при нея
се е проявил „Остър емоционален
стрес“, изразяващ се в напрегнатост, напрежение, тревожност,
неувереност, изненада, загуба, безизходица, зашеметеност, „мисловно
предъвкване“ на създалата се ситуация, мъка и угнетеност. Продължителността на
острия емоционален стрес е била около седмица. След това в причинно-следствена
връзка се е проявило друго заболяване „Протрахирана
адаптационна реакция“/код F43.2 от МКБ/. Близо
половин година е било затруднено нейното трудово, семейно и социално
функциониране /количествено/. С подкрепата на родителите си и ангажиране с
училищни ангажименти ищцата е успяла, без психиатрична подкрепа, да овладее
тревожността, напрежението и неприятните спомени от психотравмата, да
организира личността си и да пренасочи ангажираността си в бъдещи планове и
проекти. Вещото лице е посочило, че „Протрахираната депресивна реакция“
представлява невротично разстройство, възникнало като отговор на стресогенното
събитие – изразява се в угнетеност,
тревожност, напрегнатост с преходни моменти на възпроизвеждане в представите на
пациента на психотравмиращата ситуация. Изброените отклонения на емоционалната,
волева и мисловна сфера при ищцата са били на нивото на невротични
/количествени/ промени, на които тя е успяла да отреагира и да се дистанцира от
тях. Към момента на прегледа вещото лице е установило ситуативна тревожност и
угнетеност при възпроизвеждане на травмиращата ситуация. В процеса на разговор
ищцата се е разведрила и е споделила за свои планове за бъдещето си. Според
експерта, А. е изградила добро ниво на
адаптиране и жизнено функциониране. Острият емоционален стрес и последвалата
„Протрахирана адаптационна реакция“ са в причинно-следствена връзка със смъртта
на нейния годеник. Тези заболявания са отшумели, благодарение на личностните
качества на ищцата и подкрепата от нейните близки.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г.,
на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди на Й.А. на 60 000 лв. Макар тази ищца също да е претърпяла
неимуществени вреди от смъртта на И.К., по делото се установи, че те не се характеризират
със същата дълбочина и интензитет, както болката и страданието, което изпитват неговите
родители. Връзката между ищцата и починалия е била от около 2-3 години, като
двамата са живеели в различни държави, А. е била на 18 г., в началото на
жизнения си път, имала е свой семеен и приятелски кръг и е успяла да организира
живота си по такъв начин, че да се дистанцира от психотравмата и да живее с
планове за бъдещето си, за разлика от родителите на починалия, чийто живот е изгубил смисъл след смъртта на
сина им, поради което съдът определи по справедливост обезщетението за тази
ищца в по-малък размер, в сравнение с обезщетението за К.К. и Г.К..
По възражението за
съпричиняване на вредите:
Ответникът направи възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който
се движел с неразрешена скорост от над 111 км/час.
Възражението за съпричиняване на
вредите е неоснователно, поради следните съображения:
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се
установи следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 11.05.2016 г., в
18.50 часа, на път I – 3/гр.Бяла – гр.Ботевград/,
пътен учаестък км. 52 + 393, местност “Лебеда“, при с.Обнова, обл. Плевен,
между т.а „Мерцедес“ с рег.№ ******* с прикачено полуремарке марка “Кьогел“ с
казахтански рег. № ****** и л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******е реализирано пътно-транспортон
произшествие. Товарният автомобил „Мерцедес“ се е движел в посока към гр.София,
а лекият автомобил в противоположна посока – към гр.Русе. Товарният автомобил „Мерцедес“
се е отклонил в ляво на пътното платно и е навлязъл в лентата за насрещно
движение. По този начин двата автомобила са се доближили един към друг и е
настъпил удар между челната част на л.а „Фолксваген Пасат“ и челната дясна част
на т.а „Мерцедес“. След удара автомобилите са останали заклещени един в друг, като са продължили съвместно да
се движат до преустановяване на движението им върху левия банкет по посока
София, където са намерени при огледа. ПТП е настъпило извън населено място, на
конкретния пътен участък не са
констатирани пътни знаци, ограничаващи скоростта за движение. Максимално
допустимата скорост на дижение за участъка е разрешената от закона - 90 км/час.
Скоростта на движение на т.а “Мерцедес“ преди настъпване на ПТП е била около 92.5
км/час, а на л.а „Фолксваген Пасат“ – 98 км/час. Дължината на опасната зона за
спиране за товарния автомобил е била 132 м., а за лекия автомобил – 94.62 м. В
случай, че лекият автомобил се бе движил със скорост от 90 км/час, дължината на
опасната зона за спиране за него е 80.48 м. От момента на възникване на
опасността за водача на л.а „Фолксваген“ ударът е бил непредотвратим.
В съдебно заседание вещото лице заявяа, че ударът е бил непредотвратим за
водача на л.а „Фолксваген Пасат“, при каквато и да било маневра от негова
страна, тъй като разстоянието, изминато от товарния автомобил до навлизане в
лентата за насрещно движение е било 0.38 секунди. Това време е значително
по-малко от времето, необходимо за реакция на водача на лекия автомобил.
С оглед на автотехническата експертиза, съдът приема, че водачът на л.а
„Фолксваген Пасат“ по никакъв начин не е допринесъл за настъпване на
катастрофата. Той се е движел със
скорост от 98 км/час, при разрешена скорост от 90 км/час, но дори и да се бе движил
със скорост от 90 км/час, ударът за него е бил непредотвратим.
По законната лихва:
Съгласно чл.288, ал.7
от КЗ/отм./,
Ф.ът изплаща обезщетения по реда, определен с правилника за
устройството и дейността на Ф.а, и дължи лихва за забава от датата, на която
изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът
за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията по реда на чл.288, ал. 9 от КЗ/отм/. Следователно, Ф.ът изпада в забава не от настъпването на
деликта, а от момента, в който е
изтекъл законния срок за отговор по предявената от увреденото лице застрахователна претенция. В тази насока
е и съдебната практика – решение № 131/19.06.2017г. по т.д. № 2300/2016г. на
ВКС, ТК, второ отделение, решение № 5/24.03.2017г. по дело № 2787/2015г. на
ВКС, ТК, второ отделение. По делото се установи, че ищците са отправили претенция до ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение на 25.08.2016 г./л.87 от приложено
гр.д. № 246/2017г. на ОС – София/, като срокът за отговор изтича на 25.11.2016
г., поради което законна лихва се дължи за периода от 26.11.2016 г. до
окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата.
По разноските:
Ищцата Й.А. следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 151.66 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат С. С.Ч. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на по 6 636 лв. с ДДС по исковете, предявени
от К.Л.К. и Г.И.К., и в размер на 1990.80 лв. с ДДС по иска, предявен от Й.В.А., съобразно уважената
част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на
СГС, държавна такса в размер на 18 400 лв.
върху уважените искове, а на СРС разноски за вещо лице в размер на 108.33 лв., съобразно
уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф. със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на К.Л.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква
„в“ от КЗ /отм./, сумата от 200 000 лв./обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия син И.К.К.,
причинена вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.05.2016г.,
по вина на водача А.Р., при управление на т.а „Мерцедес Бенц 1840“ – влекач с
рег. № ******* и полуремарке марка „Кьогл“ с рег. №*******, което МПС обичайно се намира на територията на трета държава и виновният водач няма
сключена гранична застраховка или сертификат "Зелена карта"/, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2016
г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, в която се
претендира законна лихва за периода 25.08.2016 г. – 25.11.2016г., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. Ф. със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Г.И.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква „в“ от КЗ /отм./, сумата от 200 000
лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на нейния син И.К.К., причинена вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 11.05.2016 г., по вина на водача А.Р., при
управление на т.а „Мерцедес Бенц 1840“ – влекач с рег. № ******* и полуремарке
марка „Кьогл“ с рег. №*******, което МПС обичайно се намира на територията на трета държава и виновният водач няма
сключена гранична застраховка или сертификат "Зелена карта"/, ведно със законната лихва, считано от
26.11.2016 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, в
която се претендира законна лихва за периода 25.08.2016 г. – 25.11.2016г., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. Ф. със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Й.В.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква „в“ от КЗ /отм./, сумата от 60 000
лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на И.К.К., причинена вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 11.05.2016г., по вина на водача А.Р., при управление на т.а
„Мерцедес Бенц 1840“ – влекач с рег. № ******* и полуремарке марка „Кьогл“ с
рег. №*******, което МПС обичайно се намира
на територията на трета държава и виновният водач няма сключена гранична
застраховка или сертификат "Зелена карта"/, ведно със законната лихва, считано от
26.11.2016 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част,
до пълния предявен размер от 200 000 лв., и в частта, в която се претендира
законна лихва за периода 25.08.2016 г. – 25.11.2016г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Й.В.А. да заплати на Г. Ф., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 151.66 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на адвокат С.
С.Ч.,*** с адрес за призоваване: гр.София, ул.”*******, адвокатско
възнаграждение в размер на на по 6 636 лв. с ДДС по исковете, предявени от К.Л.К.
и Г.И.К., и в размер на 1990.80 лв. с ДДС по иска, предявен от Й.В.А.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на държавата,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на
18 400 лв. върху уважените искове, а на
СРС разноски за вещо лице в размер на 108.33 лв., съобразно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: