Р Е Ш Е Н И Е
№ 256 10.08.2020
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На девети юли две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар: Ганка Атанасова
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 241 по
описа за 2020 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.С.К.
***, против наказателно постановление № 38-0000340 от 11.03.2020 г. на Директор на РД “АА”- Русе, с което за
нарушение на чл.89, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на Министъра на
транспорта и на основание чл.93, ал.1, т.1, от Закона за автомобилните превози
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лв. Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да
бъде отменено изцяло.
В съдебното
заседание на РРС жалбоподателят не се явява, не се явява и представител. В
писмено становище жалбата се поддържа.
За наказващия
орган не се явява представител.
Разградският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Като подадена против
акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № 38-0000340 от 11.03.2020 г. на Директор на РД “АА”- Русе за нарушение на чл.89, т.1 от Наредба №33 от
03.11.1999г. на Министъра на транспорта и на основание чл.93, ал.1, т.1, от
Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №271770/11.02.2020г., съставен от инспектор при РД “АА”- Русе. В акта и НП се сочи,
че на 11.02.2020г. около 10.20 часа в гр.
Разград , бул. Априлско въстание, до археологически музей „Абритус“, като водач
на товарен автомобил влекач Рено Премиум 450.19TE5, с рег. №М4342 ВН от категория №3, с прикачено и полуремарке с рег. №М0060ЕХ,
категория О4, двете ППС собственост на фирма „Ванеса спед“ ЕООД, извършва
обществен превоз на товари от гр. Търговище до гр. Разград, „Рока“, в момента
на проверката без товар, след завършен превоз на товари, като се констатира
следното нарушение: Водачът К. представя заверено копие №********** от дата
11.04.2014г., валидно до 10.04.2019г. – изтекла валидност. След направена
справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ се констатира, че автомобил с рег. №М4342 ВН не фигурира в
лиценз на „Ванеса спед“ ЕООД и изобщо в лиценз за товари на територията на
България.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят И. И.,
който в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Водачът
представил заверено копие за лиценз с изтекла валидност. Направена била и
справка в информационна база данни и е установено, че процесният автомобил не е
включен в лиценз за превоз на товари. Всъщност фактическата обстановка не се
оспорва с реални доводи. Водачът представил копие на лиценз на фирмата превозвач, който
бил с изтекла валидност /копие на л.9/,но не и за управлявания товарен автомобил.
С оглед всички данни съд т приема за доказана фактическата обстановка по акта и
НП.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното: Съдът намира, че АУАН
и НП са издадени съобразно нормативните изисквания и не страдат от твърдените в
жалбата пороци. В АУАН, както и в НП е отразена фактическата обстановка с
необходимата пълнота. Доводите за неяснота и нечетливост на акта са явно
необосновани, с оглед представеното копие. Жалбоподателят е извършвал обществен
превоз на товар по определен маршрут, включващ превоз до определено място и връщане. Към момента на проверката
управляваният от жалбоподателя пътен състав вече е бил без товар, но все още е бил в условията на извършване на
обществен превоз -жалбоподателят е изпълнявал определения маршрут. Затова и
жалбоподателят към момента на проверката е следвало да има в себе си Удостоверение за обществен первоз на товари на
територията на Р. България за всяко от превозните средства, с които извършвал
превоза или заверено копие към лиценз на Общността съгласно чл.89, т.1 от
Наредба №33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България. Тъй като жалбоподателят нямал такива
документи, то той е извършвал превоз без
да има изискуем документ по смисъла на
чл.93, ал.1, т.1 от ЗДвП и правилно е санкциониран на основание този текст. От
субективна страна според съда жалбоподателят е действал непредпазливо – не е
проявил необходимата загриженост за да е наясно с какви документи следва да
разполага, за да бъде извършването на первоза напълно редовно. Жалбоподателят
обаче е бил длъжен да държи сметка за
тези обстоятелства и понеже не го е направил, то правилно е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност. Наложеното му наказание е
определено в абсолютния законов размер и не може да се поставя въпрос за
намаляването му. Съдът не споделя доводите за маловажност на случая.
Разглежданият случай не се различава с по-ниска тежест от обичайните такива
случаи и с оглед масовостта на подобни нарушения, не може да се говори за
маловажност.
Поради изложеното
наказателното постановление следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Воден от изложеното Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
38-0000340 от 11.03.2020 г. на Директор на РД “АА”- Русе, с което за
нарушение на чл.89, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на Министъра на
транспорта и на основание чл.93, ал.1, т.1, от Закона за автомобилните превози
на жалбоподателя В.С.К. *** е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000 лв .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски
Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: