Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1266 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за продажба на студен резерв от 27.07.2017 г. между „Т.Р.“ ЕАД в качеството му на „доставчик“ и „Е.с.о.“ ЕАД в качеството му на „оператор“, операторът купува като заплаща на ищеца доставената действителна нетна разполагаемост за студен резерв на производствена единица кондензационен Блок № 4 или в случаите на активиране – произведената електрическа енергия. На 04.09.2017 г. ответникът го уведомил, че се освобождава от задълженията си по договора за заплащане на разполагаемост, поради това, че вследствие на буря са паднали 2 броя стълбове на електропровод „Липник“ в 22 часа на 03.09.2017 г. Твърди, че не са възникнали обстоятелства, при които операторът да не би могъл да получи произведената електрическа енергия. Именно поради това отговорил на уведомлението, че не приема заявеното събитие като непреодолима сила, което да води след себе си освобождаване от задължението за заплащане на разполагаемост, както и поради обстоятелството, че твърдяното от ответника форсмажорно събитие не е удостоверено със сертификат от компетентен орган. Посочва, че изпълнил задължението си по договора, за което издал фактура № **********/30.09.2017 г. в размер на 112 354,56 лева, която сума ответникът не заплатил. Твърди, че след 20.10.2017 г. ответникът е изпаднал в забава, тъй като договореният падеж за плащане на цената за фактурите е 20 число на месеца, следващ отчетния. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата в размер на 112 354,56 лева, представляваща неплатена цена по фактура № **********/30.09.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и сумата 7 264,57 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.10.2017 г. до предявяване на иска. Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът изразява становище, че за да се приложат разпоредбите на договора, касаещи настъпил форсмажор, следва ответникът да докаже настъпил дефицит в електроенергийната система и необходимост от активация на Блок 4 за производство на активна енергия. Твърди, че състоянието на авариралия електропровод не е довело до промяна или до невъзможност за изпълнение на задълженията на страните по договора, поради което смята, че не е налице хипотезата на форсмажор.
Ответникът счита исковата претенция за неоснователна. Твърди, че не е налице основание за плащане на претендираната главница, тъй като за периода от 22:02 часа на 03.09.2017 г. до 16:35 часа на 10.09.2017 г. е настъпило събитие, представляващо непреодолима сила, водещо до невъзможността да упражнява правата си по договора за продажба на студен резерв от 27.07.2017 г. Посочва, че на 03.09.2017 г. в гр. Русе е настъпило непредвидено събитие от природен характер, причинило значителни щети, поради значителни валежни количества от интензивен дъжд, силен вятър, градушка и силна гръмотевична дейност в района между кв. Образцов чифлик и кв. Средна кула. Посочва, че от усложнената метеорологична обстановка, са настъпили щети върху обекти и съоръжения на открито, включително в района на подстанция „Образцов чифлик“. В 22:02 часа на 03.09.2017 г. и в следствие на буря, съпроводена със силен ураганен вятър, въздушна линия 110 кV „Липник“ и въздушна линия 110 кV „Дунав мост“ са изключили автоматично в подстанция „Образцов чифлик“. Твърди, че след извършени обходи по линиите от неговите аварийни екипи, установили, че стълбове на горепосочените две въздушни линии са паднали на земята, вследствие на което са скъсани и прилежащите фазови и мълниеотводни проводници, след което предприели незабавни мерки по обезопасяване и възстановяване. Твърди, че от страна на ищеца е направена проверка на съвпадение на фазите, в 16:35 часа на 10.09.2017 г. и блок 4 на „Т.Р.“ ЕАД е предаден в студен резерв. За процесния период /03.09.-10.09.2017 г./ в случай, че е налице дефицит на производствена мощност за покриване на електропотреблението, е бил в обективна невъзможност да реализира правата си по договора и да разпореди активиране на блока на централата, респективно не дължи плащане на ищеца на нетната разполагаемост. Твърди, че на 04.09.2017 г., в рамките на 48-часовия срок, уговорен между страните с договора, уведомил „Т.Р.“ ЕАД за настъпилите обстоятелства. Посочва, че невъзможността му да реализира правата си по договора за горепосочения период, е във връзка с настъпили форсмажорни обстоятелства. Посочва, че форсмажорното събитие е удостоверено със сертификат за форсмажор № 76/08.12.2017 г., издаден от Българската търговско промишлена палата с оглед компетенциите й по чл. 9, т. 6 от устава на БТПП. Предвид изложеното иска да се отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Оспорва и претенцията за присъждане на обезщетение за забавено плащане. Претендира разноски.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът „Е.с.о.“ ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, което осъществява дейността „пренос на електрическа енергия“ въз основа на лицензия № Л-419-04/18.12.2013 г. По делото е прието като доказателство заверено копие от документа.
Ищецът „Т.Р.“ ЕАД е дружество, което
притежава лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия и
лицензия за пренос на топлинна енергия на територията на гр. Русе, издадени от
Комисията за енергийно и водно регулиране.
В чл. 84,
ал. 1 ЗЕ е предвидено, че производство на електрическа енергия могат да
осъществяват енергийни предприятия, получили лицензия за производство по реда
на този закон, освен в случаите по чл. 39, ал. 4, т. 1 и 5, какъвто не е
процесният. Съгласно ал. 2 на същия член, производителите на електрическа
енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на
електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в
които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането,
предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Изрично в закона е
уредено в чл. 105, ал. 1 ЗЕ, че с цел гарантиране сигурната работа на
електроенергийната система операторът на електропреносната мрежа сключва сделки
за допълнителни услуги и студен резерв при условията и по реда на чл. 83, ал.
1, т. 4 и чл. 91, ал. 2 с доставчици от и/или извън страната.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са сключили договор № DDE-002/27.07.2017 г. за продажба на студен резерв за производствена единица блок 4, след проведена тръжна процедура. Договорът е сключен при спазване разпоредбите на Закона за енергетиката и е със срок на действие от 00:00 часа на 01.08.2017 г. до 24:00 часа на 30.09.2017 г.
Съгласно § 1, т. 61 от ЗЕ /изм.
ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. ДВ, бр. 38 от 2018 г., в
сила от 08.05.2018 г./ „Студен резерв“ е резервът, необходим за определената
степен на адекватност, изкупуван от оператора на електроенергийната система под
формата на разполагаемост на енергийни мощности за производство и/или
потребление които операторът активира в случай на дефицит.
С чл. 2, ал. 1 от договора е уговорено, че доставчикът „Т.Р.“ ЕАД продава, а операторът „Е.с.о.“ ЕАД купува действителната нетна разполагаемост на договорената активна мощност за студен резерв на енергийни блокове на централата, съгласно посоченото в Приложение 1. Съгласно чл. 4, ал. 1 операторът изкупува действителната нетна разполагаемост на действителната нетна разполагаема активна мощност на договорените блокове, които са в състояние студен резерв през всеки период на разполагаемост, която се определя по конкретно посочен начин. В чл. 19, ал. 1 е предвидено, че операторът заплаща за договорения период действителната нетна разполагаемост на активна мощност за студен резерв при условията на чл. 4, по цена съгласно Приложение 1 и фактурирана съгласно условията на договора. В чл. 20 е уговорено, че операторът не дължи плащане за поискана от него, но непредоставена от доставчика разполагаемост за студен резерв. Съгласно чл. 24, ал. 1, доставчикът издава отделни данъчни фактури /отделно за разполагаемост за студен резерв и енергия от активиран студен резерв/ за дължимите по договора суми до 5 календарни дни от края на отчетния месец и с дата последния ден на календарния месец. Срокът за плащане по издадените фактури е до 20 число на месеца, следващ ответния /чл. 24, ал. 3/. С чл. 33, ал. 1 от договора, поместен в раздел 9., озаглавен „Непреодолима сила“, е предвидено, че всяка страна се освобождава от отговорност за частично или пълно неизпълнение на задълженията си по настоящия договор, ако и доколкото тази страна не е в състояние да изпълнява своите задължения или тази страна не може да упражнява правата си по договора поради непреодолима сила. В ал. 2 е посочено кои събития няма да представляват непреодолима сила по договора, като по т. 1 това е неизвършване или невъзможност за извършване на плащане по договора. Съгласно ал. 3, изр. 1 страната, която не може да изпълни задълженията си поради непреодолима сила, е длъжна да уведоми писмено другата страна за момента на настъпването й, в какво се състои непреодолимата сила и края на събитието или обстоятелството във възможно най-кратък срок, но при всички случаи не по-късно от 48 часа след като е разбрала за непреодолимата сила
От представените от ответника и приети доказателства се установява, че на 03.09.2017 г. в 22:02 часа, в следствие на буря, съпроводена със силен ураганен вятър, е възникнала авария, при която въздушна линия 110 кV „Липник“ и въздушна линия кV „Дунав мост“ изключват автоматично в подстанция „Образцов чифлик“. Възникналите обстоятелства са причинили изключвания на част от електропроводите, поддържани от Мрежови експлоатационен район – гр. Русе. След извършен оглед по линиите е било установено, че два от стълбовете на въздушна линия „Липник“ /с номера 32 и 35/ и три от стълбовете на 110 кV „Дунав мост“ /с номера 33, 34 и 37/ са паднали на земята. В подкрепа на това е представеното заверено копие на извлечение от оперативния дневник, съставен от оперативния персонал на ответника.
Не се спори между страните, че производствената единица блок 4 на „Т.Р.“ ЕАД е присъединена към електропреносната мрежа на ответника само и единствено чрез въздушна линия 110 кV „Липник“, като тази въздушна линия свърза блок 4 на ищеца с подстанция „Образцов чифлик“.
Установява се, че с писмо от 04.09.2017 г., в рамките на 48-часовия срок по чл. 33, ал. 3 от договора, ответникът е уведомил ищеца за настъпилото обстоятелство, представляващо според него непреодолима сила. Заявил е също така, че поради създалото се събитие, „Е.с.о.“ ЕАД се освобождава от задълженията си по договора за заплащане на „Т.Р.“ ЕАД на нетната разполагаемост на договорената активна мощност за студен резерв, поради невъзможността да упражнява правата си по договора.
С писмо от 05.09.2017 г. ищецът е отговорил на ответника, че не признава заявения форсмажор поради липсата на промяна на обстоятелствата по договора и поради това, че „Е.с.о.“ ЕАД не е било лишено от възможността да се ползва с правата си по същия, поради което сумите за предоставена нетна разполагаемост за посочения период са дължими и следва да бъдат заплатени.
Представена е по делото като доказателство метрологична справка с изх. № 118/15.09.2017 г. на БАН, Национален институт по метеорология и хидрология, издадена по искане на „Е.с.о.“ ЕАД, в която е констатирана силно динамична и влошена метеорологична обстановка в късно вечерните часове на 03.09.2017 г. в района на кв. Образцов чифлик, доминирана от дъждовно време със значително валежно количество и голяма интензивност, която може да се оцени като потенциален рисков фактор за настъпването на материални и финансови щети върху обекти и съображения на открито.
Представен е протокол за разследване на нарушението, съставен на 18.09.2017 г. от комисия, съставени от „Е.с.о.“ ЕАД, в който е описано събитието, като в т. 10 е отразено, че няма недоставена ел. енергия в резултат на нарушението.
Видно е, че ищецът е издал на ответника фактура № **********/30.09.2017 г. с наименование на услугата: разполагаемост студен резерв, с посочена сума за плащане 112 354,56 лева с ДДС. С писмо от 18.10.2017 г. ответникът е оспорил горепосочената фактура, издадена от ищеца, като е върнал предоставения му оригинал и копие на документа. С писмо от 24.10.2017 г. ищецът е изпратил отново фактурата на ответника.
Представен е сертификат за форсмажор № 76/08.12.2017 г., издаден от Българска търговско промишлена палата на основание чл. 9, т. 6 от устава на БТПП. В същия е описано настъпилото на 03.09.2017 г. събитие. Посочено е, че „Е.с.о.“ ЕАД е декларирало, че по силата на сключения договор за Студен резерв между двете дружества, същото изкупува под формата на разполагаемост блок № 4 на „Т.Р.“ ЕАД до включването му в паралел. Поради настъпилото събитие, явяващо се „непреодолима сила“, в случай на възникване на необходимост през периода от 03.09. – 09.09.2017 г. от активиране на предоставения блок, дружеството ще бъде в невъзможност да реализира правата си по договора, тъй като „Т.Р.“ ЕАД е присъединено към електроенергийната система на страната по лъчиста схема чрез авариралия електропровод 110 кV „Липник“ и активната енергия не може да бъде доставена в мрежата при разпоредено активиране на блок № 4.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура № **********/30.09.2017 г. е отразена в счетоводството на „Т.Р.“ ЕАД като вземане по сметка 411 Клиенти; включена е в дневника за продажбите и подадена със Справка-декларация в ТД на НАП; начисленият ДДС в размер на 18 725,76 лева е внесен в бюджета. Размерът на лихвата по чл. 86 ЗЗД върху главницата от 112 354,56 лева за периода от 21.10.2017 г. до 19.06.2018 г. е в размер на 7 552,72 лева.
При така ангажираните доказателства и заявените становища на страните по делото се доказа, че страните са били обвързани от валидно сключен договор, който е бил действащ през месец септември 2017 г. и за който се търси плащане по процесната фактура. Установи се, че договорът е с целево предназначение за случаите, когато електроенергийната система на Република България изпитва недостиг на енергия и „Е.с.о.“ ЕАД активира блоковете, предоставени за студен резерв. Не се спори, а същото се доказа и от приетите доказателства, че по време на действие на договора в периода от 03.09.2017 г. до 10.09.2017 г. е възникнала авария поради падане на стълбове, което е предизвикало автоматично изключване на въздушна линия 110 кV „Липник“ и въздушна линия кV „Дунав мост“ в подстанция „Образцов чифлик“, която въздушна линия 110 кV „Липник“ свърза блок 4 на ищеца с подстанция „Образцов чифлик“.
За да откаже заплащане на изпратената му от „Т.Р.“ ЕАД оригинална фактура за посочения период, „Е.с.о.“ ЕАД се е позовало на наличие на непреодолима сила по смисъла на чл. 33, ал. 1 от договора и конкретно на обстоятелството, че за процесния период в случай на необходимост от активиране на предоставения блок от „Т.Р.“ ЕАД, не може да упражни правата си по договора, предвид, че блок 4 на „Т.Р.“ ЕАД е присъединен към електроенергийната система на страната по лъчиста схема чрез авариралия електропровод 110 кV „Липник“, т.е. че ако е налице дефицит на производствена мощност за покриване на електропотреблението, би бил в обективна невъзможност да реализира правата си по договора и да разпореди активиране на блока на централата.
Спорен по делото е въпросът дали възникналото събитие така, както е установено с приетите писмени доказателства, включително издадения от БТПП сертификат, е основание ответникът да бъде освободен от задължението си да заплати на ищеца уговорената с договора цена за периода от 03.09.2017 г. до 10.09.2017 г. за разполагаемата активна мощност за студен резерв.
За да е налице непреодолима сила, която да е основание за освобождаване на длъжника от отговорност за неизпълнение на негово договорно задължение, следва да се налице елементите от фактически състав на чл. 306 ТЗ, който включва: да е настъпило събитие, което има извънреден характер; това събитие да е непредвидимо или непредотвратимо, както и да е налице причинна връзка между събитието и неизпълнението от ответника на негово договорно задължение. Установяването на тези обстоятелства в процеса, съгласно правилото на чл. 154 ГПК е на ответника, който се позовава на непреодолима сила.
В разглеждания случай задължението, което ответникът не е изпълнил е за заплащане на дължимата цена за разполагаемост на студен резерв за процесния период. Съдът намира, че изпълнението на това задължение няма как и не е във връзка с настъпилото събитие – природното бедствие. Наличието на непреодолима сила предполага невъзможност за изпълнение, която не може да се вмени във вина на ответника поради настъпване на непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. Плащането по договора от страна на ответника не е невъзможно, нито описаното събитие е пречка това задължение да бъде изпълнено. Уговорената хипотеза в чл. 306 ТЗ и в чл. 33 от процесния договор има за цел да освободи от отговорност неизправната страна, в случай, че тя по външни причини – непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, е била във фактическа невъзможност да изпълни задължението си. В случая настъпилата авария няма как да освободи ответникът от задължението му да заплати дължимата цена по договора, тъй като сама по себе си тя не препятства извършване на плащане. Не се доказа по делото и страната да не е могла да упражни правата си по договора в резултат на събитието, тъй като заявеното от ответника засягане на правата му е чисто хипотетично, в случай, че се бе получил дефицит, то той би бил в обективна невъзможност за изпълнение, а при тълкуване както разпоредбата на чл. 306 ТЗ, така и на чл. 33 от договора, се касае за реално настъпили задължения/права, чието неизпълнение/изпълнение в действителност е засегнатото от непреодолимата сила.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице причинна връзка между настъпването на аварията и допуснатата забава в изпълнение на задълженото на ответника да заплати дължимата цена по договора, поради което не се доказа наличие на основание за освобождаване от отговорност на „Е.с.о.“ ЕАД по смисъла на чл. 33, ал. 1 от договора, на която разпоредба ответникът се позовава.
Страните са се уговорили, че дължимата цена по договора е за разполаемост за студен резерв и тя се посочва от доставчика за всеки календарен месец, съгласно изискванията на ПТЕЕ. Страните не спорят, че фактурираната цена от 112 354,56 лева е правилно определена, като единственото основание за недължимост на сумата, на което ответникът се позовава е наличие на непреодолима сила. В чл. 20 от договора е уговорено, че операторът не дължи плащане за поискана от него, но непредоставена от доставчика разполагаемост за студен резерв. В случая нито се твърди, нито е въведено от ответника като възражение неизпълнение на задължения на ищеца, които да дават основание на ответника да откаже плащане.
По изложените по-горе мотиви и доколкото не е налице непреодолима сила, която да освобождава ответникът от задължението му да заплати цената, а други основание за липса на изпълнение на задължението не са наведени, „Е.с.о.“ ЕАД дължи плащане на „Т.Р.“ ЕАД на процесната сума от 12 354,56 лева, за която ищецът е издал фактура № **********/30.09.2017 г.
Основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава. Не се спори, че ответникът не е заплатил дължимата цена на уговорения с договора падеж за плащане – 20 число на месеца, следващ отчетния. Размерът на задължението за лихва за забава по чл. 86 ЗЗД върху главницата от 112 354,56 лева за периода от 21.10.2017 г. до 18.06.2018 г. е установен от вещото лице в приетата съдебно-счетоводна експертиза и е 7 552,72 лева, като заявената от ищеца претенция е в по-нисък размер, до който, с оглед диспозитивното начало в процеса, следва да се уважи.
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът, който своевременно заявява искане за тяхното присъждане. От негово страна се доказаха разноски в общ размер на 5 034,77 лева, от които 4 784,77 лева за държавна такса и 250 лева за депозит за вещо лице, които ще бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът „Т.Р.“ ЕАД посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: банка Уникредит Булбанк АД, банкова сметка ***: ***, код UNCR BGSF.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ „Е.с.о.“
ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на „Т.Р.“ ЕАД, с ЕИК:
********, с адрес: ***, сума в размер на 112 354,56 лева /сто и дванадесет хиляди триста петдесет и четири
лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща неплатена цена по договор
№ DDE-002/27.07.2017 г.
за продажба на студен резерв за производствена единица блок 4 по фактура № **********/30.09.3017
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба
19.06.2018 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в
размер на 7 264,57 лева /седем хиляди двеста шестдесет и четири лева и
петдесет и седем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за заплащане на главница за периода от 21.10.2017
г. до 18.06.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Е.с.о.“
ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на „Т.Р.“ ЕАД, с ЕИК:
********, с адрес: ***, сума в размер на 5 034,77 лева /пет хиляди
тридесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/, представлява
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: