№ 49323
гр. София, 03.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110162342 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „Балкам Груп“ ООД срещу „М.и 2018“ ЕООД и срещу М. К. А., при
условията на субективно пасивно съединяване, осъдителни искове с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на солидарност на сумата от 17 000 лева,
представляваща неустойка по чл. 14, изр. 3 от договор от 16.01.2019 г. за неизпълнение на
договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.11.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът „Балкам Груп“ ООД твърди, че на 16.01.2019 г. между него и ответниците
„М.и 2018“ ЕООД, в качеството му на ползвател, и М. А., като солидарен длъжник, е
сключен договор от 16.01.2019 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който
„Балкам Груп“ ООД се е задължил да предостави на „М.и 2018“ ЕООЗ за временно ползване
движими вещи във връзка с продажбата на кафе, а именно: кафемашина „Ла Специале“ на
стойност от 6200 лева, кафемелачка Instant 64 на стойност от 1600 лева и миксер Johny на
стойност от 250 лева. Посочва се, че по силата на договора ползвателят се задължава да
ползва тези движими вещи в търговски обект – кафетерия, находящ се на адрес: град София,
бул. „Васил Левски“ № 24, като за целия срок на действие на договора - от 48 месеца или до
изкупуване на минимално уговореното количество стоки, „М.и 2018“ ЕООД следвало да
закупува ежемесечно еднократно или на части минимално количество кафе „Spetema
Proffesional Grand Espresso Bar зърна – 1 кг. и „Spetema Proffesional Gold selection“ зърна – 1
кг. – 2000 кг. общо и не по-малко то 41 кг. месечно през първите 47 месеца и 73 кг. – през
последния 48 месец. Наред с това, ползвателят се е задължил да закупува и други продукти
от в частнос кафе на еднократни дози от различни видове, като по съгласие на страните
закупуването на 144 бр. кафе се равнява на закупуване на 1 кг. кафе на зърна. Излага се, че
съгласно чл. 13 от договора „М.и 2018“ ЕООД е поело и задължение да рекламира за целия
му срок стоките от ценовата листа по Приложение № 1 към него – чрез предлагането на
напитките от отделните видове кафе и чай на клиентите в търговския обект на ответника –
кафетерия, срещу заплащане на парично възнаграждение в размер на 50 000 лева, от които
първа вноска от 17 000 лева, платима в 7-дневен срок от подписване на договора, а
останалите вноски обвързани от конкретно постигнат от ползвателя оборот. Посочва се, че
съгласно клаузата на чл. 13 от договора в случай на предсрочното му прекратяване по
причина, за която отговаря ползвателя, последният дължи връщане на полученото
възнаграждение, под формата на неустойка за неизпълнение, в 7-дневен срок от
прекратяване на договора. Ищецът твърди, че съгласно клаузата на чл. 15 от договора М. А.
1
встъпва като солидарен длъжник наред с ползвателя за всички поети от него задължения към
„Балкам Груп“ ООД, в частност за заплащане на неустойката. Излага се, че в изпълнение на
задълженията си ищецът е предал на „М.и 2018“ ЕООД движимите вещи, посочени в
договора, чрез подписан приемно- предавателен протокол на 16.09.2019 г., както и
рекламните материали, а на 18.01.2019 г. е превел по сметка на ответното дружество сумата
от 17 000 лева - първата вноска от възнаграждението за рекламна дейност. Твърди се, че от
своя страна ползвателят не изпълнявал задължението си за закупуване на каквито и да е
продукти от ценовата листа на „Балкам Груп“ ООД – както минимално договореното
количество кафе, така и да рекламира продуктите от ценовата листа на ищеца, която забава
продължила повече от 7 дни. Посочва се, че за целия срок на договора „М.и 2018“ ЕООД е
закупили общо 50 кг. кафе на зърна при договорени 2000 кг. и малко под 192 броя
еднократни дози кафе, от които 144 бр. се равняват на 1 кг. кафе на зърна. Излага се, че
неизпълнението на задълженията на ответника за закупуване на кафе-продукти и за реклама
се явява повече от съществено, поради което „Балкам Груп“ ООД прекратява договора с
предявяване на процесната искова молба. Поддържа се, че доколкото неизпъленнието се
дължи изцяло на поведението на ответниците, то в полза на ищцовото дружество е
възиквало вземане за неустойка по чл. 14 от договора, равняваща се на сумата от 17 000 лева
- стойността на първата вноска от възнаграждението за реклама. С тези доводи „Балкам
Груп“ ООД отпрвая искане за уважаване на исковете и за салидарно осъждане на
ответниците за заплащане на сумата. Намира за дължима и претендира и законната лихва за
забава върху същата, считано от подаване на исковата молба в съда – 14.11.2023 г. до
окончателното плащане.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответното дружество
„М.и 2018“ ООД на 16.02.2024 г. като в указания му и законоустановен едномесечен срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК дружеството не е подало писмен отговор.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на втория ответник М.
К. А. на 23.05.2024 г., чрез пълномощника му адв. Л., преупълномощен от адв. Е., с
приложени пълномощни. По делото е депозирана молба от ответника М. А., чрез адв. Е., от
11.07.2024 г., в която са изложени твърдения за своевременно депозиране на писмен отговор
по настоящото дело на 26.06.2024 г. чрез ССЕВ. Към молбата е приложен писмен отговор на
процесната искова молба. Със същия ответникът М. А. оспорва насочената срещу него
искова претенция оп основание и размер. Оспорва като нищожна уговорката, обективирана
в клаузата на чл. 15 от договора, съгласно която А. следва да отговаря солидарно с „М.и
2018“ ООД като негов солидарен длъжник – поради липса на основание и заобикаляне на
закона. Конкретно посочва, че съгласно последната ответникът поема единствено
задължения, без да има насрещни права, при което липсва основание (кауза) на встъпването
в дълг. Наред с това, законодателно е регламентиран редът за лично гарантиране
изпълнението на чуждо задължение и същият е по чл. 138 ЗЗД. В случая не е склйчен
договор за поръчителство, при което е налице заобикаляне изискванията на закона. Счита, че
ищецът е следвало да предяви иска си срещу настоящия ответник в 6-месечен срок по чл.
147 ЗЗД, цзапочнал да тече от месец март 2019 г., когато в полза на ищцовото дружество е
възникнало правото да прекрати договора, а исковата претенция е предявена едва през 2023
г. – след изтичане на този срок, което обуславя отхвърлянето й. В отговора се поддържа, че
процесната договорна неустойка е недействителна такава поради противоречието й с
добрите нрави и излизаща извън присъщите функции на неустоечното вземане. Оспорва в
договора да е уговерена неустойка при развалянето му за обезщетяване на вредите от
неизпълението му. Оспорва се ищцовото дружество да е било изправна страна по процесния
договор, за да има правото да го развали и да претендира неустойка. Излага се, че
процесният договор е комплексна сделка, включваща две обособени правоотношения –
рамков договор за продажба и договор за рекламна дейност. Твърди се, че в договора ясно и
конкретно е дефинирано в какво се изразява рекламата – поставяне, монтиране или
2
използване на рекламни материали, и брандиране на обекта по схема. Сочи се, че двете
задължения - за покупка на стоки и за реклама могат да бъдат изпълнявани самостоятелно, а
неизпълнението им има отделни правни последици. В отговора ответникът поддържа, че
съгласно клаузата на чл. 14 от договора процесната неустойка е дължима при неизпълнение
от страна на ответника на задължението за реклама. Изтъква, че в случая не е налице
твърдяното договорно неизпълнение, поради което в полза на ищеца не е възникнало
вземане за неустойка. Конкретно се твърди, че „Балкам Груп“ ООД не е предало на
ответната страна рекламните материали по договора, а единствено вещите по него. Излага,
че функцията на приложение № 2 към договора е единствено да уточни видовете, броя и
позициите на рекламните документи и няма характера на приемно-предавателен протокол
относно предаването им. Сочи, че ответникът е оказал необходимото съдействие и не е
отказал достъп до обекта за извършване на брандирането на обекта, останало неизвършено
поради причини, за които отговаря ищецът. Оспорва се реалното заплащане на сумата от 17
000 лева като възнаграждение за реклама по чл. 14 от договора. С отговора процесното
вземане е оспорено по размер с довод за неговата прекомерност. Налице е и частично
изпълнение по договора, което обуславя намаляване на размера на неустойката на основание
чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Ответникът счита, че в случай на дължимост лихвата за забава се следва от
по-късен момент – с получаване на исковата молба от ответната страна, когато до същата е
достигнало изявлението на ищеца за разваляне на договора. С тези доводи се отправя искане
за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на следните обстоятелства: 1). възникнало между страните облигационно
правоотношение, по което вторият ответник е солидарен длъжник, чийто правопораждащ
юридически факт е процесният договор от 16.01.2019 г. с твърдяното съдържание, включващ
и неустоечно съглашение за неизпълнение по чл. 14 от процесния договор при предсрочно
прекратяване на същия, качеството си на изправна страна по договора, чрез изпълнение на
договорните си задължения; 2). едностранно разваляне на договора от ищеца по вина на
ответника; 3). размера на претендираната неустойка, съответствието на договорната клауза,
предвиждаща дължимостта й със закона и добрите нрави.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния
факт на надлежно изпълнение на задълженията си по договора, респ., че неизпълнението се
дължи на липсата на оказано съдействие от ищцовата страна, за което обстоятелство не се
сочат доказателства, както и за погасяване на дълга в случай, че твърдят това.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на спора и необходими за правилното му разрешеване, поради което следва да бъдат приети
като доказателства по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2025 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с
3
препис от подадения писмен отговор, като приложение към молбата от 11.07.2024 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4