№ 146
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100603829 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение към въззивна жалба на адвокат М.Т. от
САК, служебно назначен защитник на подсъдимия Д. Г. Г. срещу присъда от 21.04.2021 г.
постановена по нохд № 151/2021 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, с която подсъдимия Г.
е признат за виновен по повдигнатите му обвинения за извършени от него две престъпления,
а именно: по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК за това, че на 27.08.2020 г., в
периода от около 22:30 часа до около 22:45 часа в гр.София, ж.к. “*******, при условията на
продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, се заканил с убийство на
А.И. Г.а и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
както следва:
На 27.08.2020 г., около 22:30ч., в гр.София, ж.к “*******, ап. 20 се заканил с убийство
на А.И. Г.а с действия - хващайки я за врата, и с думите: „Ще те убия!“ и това заканване е
могло да възбуди основателен страх у А. Г.а за осъществяването му.
На 27.08.2020 г., около 22:45 ч., в гр. София, ж.к.“******* пред апартамент № 19 се
заканил с убийство на А.И. Г.а, с думите „И двете ще ви убия!“, и с действия - нанесъл удари
с брадва по входната врата на апартамент № 19, и това заканване е могло да възбуди
основателен страх у А. Г.а за осъществяването му.
1
Със същата присъда подсъдимия Г. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК за това, че на
27.08.2020 г., около 22:45 ч., в гр. София, ж.к.“******* пред апартамент № 19 се заканил с
убийство на Л.И. П. с думите „И двете ще ви убия!“ и с действия - нанесъл удари с брадва
по входната врата на апартамент №19, и това заканване е могло да възбуди основателен
страх у Л.И. П. за осъществяването му.
При условията на чл. 373, ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален
„Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, както и при условията на чл. 373,
ал. 2 НПК, вр с чл. 58а НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3
/три/ години за престъплението по чл. 144, ал.3, вр. с ал. 1 НК, което е постановено да бъде
изтърпяно при първоначален „Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК.
На основание чл. 23, ал. 1 НК, първият съд е определил на подсъдимия Д. Г. Г. едно
общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години, измежду
наложените му наказания за извършените от него престъпления, което е постановено да бъде
изтърпяно при първоначален „Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 НК е приспаднато времето през което
подсъдимия Д. Г. Г. е бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР на 28.08.2020 г.; за срок от
72 часа по НПК, считано от 28.08.2020 г. до 30.08.2020 г., както и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 30.08.2020 г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 53, ал. 1, б.“а“ НК е отнето в полза на държавата иззетото по делото
веществено доказателство – 1 /един/ брой брадва, запечатана с картон серия А № 0421267 и
ЧВП 706 НЕКД СДВР.
С първоинстанционната присъда, районният съд е постановил в тежест на подсъдимия
Г. и направените по делото разноски на основание чл. 189, ал. 3 НПК в размер на 374,67
лева, които следва да бъдат заплатени в полза на СДВР.
С депозираните въззивна жалба и допълнението към нея се излагат доводи на
несъгласие с първоинстанционната присъда, в частта на размера на наложеното наказание
на подсъдимия Г. и в частта относно определения режим, при който следва да изтърпи
същото. Защитата намира, че размерът на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е
явно несправедливо, поради което счита, че следва да бъде намален от три години на една
година и няколко месеца, а режима изменен от „Строг“ на „Общ“. Твърди, че отношенията
между подсъдимия Г. и пострадалите от престъплението – неговите майка и леля са се
променили. По изложените съображения се моли да бъде уважено искането направено във
въззивната жалба и допълнението към нея.
С въззивна жалба и допълнението към нея не се иска събиране на нови доказателства.
В хода на съдебното производство пред въззивния съд, служебно назначеният
защитник на подсъдимия Г. - адв. Т. поддържа подадената въззивната жалба на основанията
2
изложени в нея. Моли съда след като внимателно се запознае с приложените, приети и
проверени доказателства по делото – писмени и гласни, да измени така постановената
присъда като намали наказанието „лишаване от свобода“ в порядъка на година и половина
до две, предвид това, че неговият подзащитен до този момент вече е задържан около година
и пет месеца. Счита, че от страна на първият съд неправилно е определен размера на
наложеното наказание на подсъдимия, при което е нарушен материалния закон, а
процесуалния закон е нарушен във връзка с проведената диференцирана процедура.
Представителят на Софийска градска прокуратура намира присъдата на
първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Счита, че от събраните по делото
доказателства по делото се установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Г.
е осъществил състава на престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност.
По отношение на наложеното му наказание счита, че същото е правилно определено, поради
което не са налице основания за неговото намаляване. Моли първоинстанционната присъда
да бъде потвърдена изцяло.
Повереникът на частния обвинител Л.П. - адв. К. счита, че първият съд при
постановяване на своя съдебен акт се е съобразил, както с императивното изискване на чл.
371, т. 2 НПК, така и с е отегчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия, поради
което правилно ги е отчел при определяне на наказанието. Посочва, че подсъдимият е лице
със завишена степен на обществена опасност с оглед съдебното му минало затова, защото е
осъждан за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена
тежка телесна повреда, както и че след изтърпяване наложеното му наказание за това
престъпление, още същата година извършва и инкриминираните по настоящото дело
деяния, насочени срещу неговите майка и леля. Според повереника, подсъдимият не само се
е заканил с убийство на двете, но е нанесъл удари с брадва по входната врата на
апартамента, с цел най – вероятно да осъществи и заканата си. Счита, че тези данни
характеризират подсъдимия като човек с висока степен на обществена опасност, при който
изтърпяната ефективна присъда не е допринесла за неговото поправяне. Моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, защото
при определяне на наказанието първият съд се е съобразил, както с обществената опасност
на деянието, така и с тази на дееца.
Подсъдимият Г. поддържа казаното от своя адвокат и заявява, че съжалява за
постъпката си, която е била по - скоро недоразумение. Посочва, че не е целял никакви
сериозни травми на когото и да е било.
В своята последна дума, на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият Г. моли
въззивния съд да редуцира присъдата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
На първо място въззивният съдебен състав констатира, че при постановяване на своята
присъда контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие по глава
3
двадесет и седем от НПК, а именно по реда на чл. 371, т. 2 НПК по искане на подсъдимия Г..
При прилагане на диференцираната процедура, районният съд е разяснил по реда на чл. 372,
ал. 1 НПК правата на подсъдимия по чл. 371 НПК и го е уведомил, че съответните
доказателства събрани в хода на досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват от съда при постановяване на присъдата.
След разясняване на правата на подсъдимия Г., същият е признал всички факти описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират други
доказателства за тези факти. Районният съд с протоколно определение постановено по реда
на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимият, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. При така посоченото се налага закономерния
извод, че първият съд не е допуснал процесуални нарушения в хода на реализираната от
него по искане на подсъдимия Г. диференцирана процедура по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
На второ място въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява
от събраните по делото доказателства, които на свой ред са обсъдени и в мотивите на
присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани
необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства. Аналитично
са изследвани фактите и обстоятелствата, установени и изведени от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. При извършената в хода на въззивното съдебно
производство проверка на приетата от районния съд фактология, не бяха събрани
допълнителни доказателства, които да доведат до изменение и/или корекция във възприетата
по делото фактическа обстановка, установяваща участието на подсъдимия Г. в
инкриминираните деяния. Въззивният съд, след като самостоятелно подложи на внимателен
анализ събраната доказателствена съвкупност по делото, не установи възможност въз основа
на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради
което споделя фактическите констатации на районния съд.
Предвид така посоченото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Д. Г. Г. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български
гражданин, осъждан, разведен, със средно образование, безработен, с настоящ адрес гр.
София, ж.к. ******* ******* ЕГН **********.
С присъда влязла в законна сила на 23.12.2015 г., постановена по нохд № 4854/2014 г.
по описа на СГС, НО, 2 състав, подсъдимият Д. Г. Г. е признат за виновен в извършено от
него престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК, за което му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 6 /шест/ години и е постановено същото да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим.
В началото на 2020 г., подсъдимият Г. бил освободен от затвора, поради изтърпяване
на наказанието по посоченото по-горе наказателно производство. След освобождаването от
затвора, подсъдимият Г. се установил на адреса в гр. София, ж.к. *******, вх. А, ******* на
4
който живеела неговата майка – свидетелката А. Г.а. На същия адрес, но в съседния
апартамент - номер 19 живеела под наем свидетелката Л.П., сестра на свидетелката А. Г.а и
леля на подсъдимия Г..
На 27.08.2020 г. свидетелката А. Г.а и подсъдимия Д.Г. се намирали в ап. 20 на адреса
в гр. София, ж.к. *******, вх. А, ет. 7. Същата вечер подсъдимия Д.Г. бил употребил
алкохол. Около 22,30 часа, когато свидетелката А. Г.а си била легнала в нейната стая, в нея
нахълтал подсъдимия Г., хванал майка си за врата и й се заканил с думите: „Ще те убия!”
Свидетелката Г.а успяла да се отскубне и изтичала до съседния апартамент номер 19, където
живеела нейната сестра – свидетелката Л.П., а след нея тръгнал подсъдимия Г.. Свидетелката
Г.а позвънила на звънеца и помолила сестра си да отвори. Свидетелката П. отворила вратата,
мислейки, че сестра й е сама. В момента в който свидетелката Г.а влизала в апартамента на
свидетелката П., подсъдимият Г. също се опитал да влезе, казвайки на майка си и на леля си,
че и двете ще ги убие. Свидетелката П. успяла да изблъска подсъдимия Г., той останал в
коридора на етажа, а тя успяла да заключи вратата на апартамента. Тогава подсъдимият Г.
взел от ап. 20, в който живеел брадва, върнал се до апартамент 19, в който се намирали в
този момент свидетелката П. и свидетелката Г.а и започнал да нанася удари с брадвата по
входната врата на жилището. Свидетелката П. се обадила на телефон 112, в резултат на
което на мястото пристигнали трима полицейски служители – свидетелите Г. П., Е.Г. и С.Ю.
които заварили подсъдимия Г. да стои пред апартамент номер 19. Полицейските служители
видели, че по входната врата на апартамент 19 има следи от удари с остър предмет, а в
саксия до съседния апартамент била забита брадвата. Свидетелят Е.Г. – полицейски
служител, попитал подсъдимия Г. за причината, поради която е отправил закани към майка
си, при което подсъдимия Г. отговорил, че така „ще я отърве, да не се мъчи”.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно
психиатрична експертиза се установява, че свидетелката Л.П. е психично здрава. При нея не
се констатира според експертите наследствена обремененост с психиатрична патология,
минали или актуални заболявания,вродени или придобити интелектуални разстройства.
Според вещите лица отправената към свидетелката П. закана е възбудила у нея преживяване
на страх от осъществяване на закана за убийство, не се установяват данни за трайни
последици за психичното здраве. На последно място експертите посочват, че при нея е
налице психична годност за даване на свидетелски показания.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно
техническа експертиза се установява, че след извършения преглед на предоставен за
изследване оптичен носител на информация с ръкописен надпис „27.08.20г.“, същият
съдържа 1 /един/ брой фонетичен /звуков/ файл и 2 /два/ броя изображения. Експертите са
посочили, че в изготвеното от тях експертно заключение фонетичната информация от
звуковите файлове е записана дословно, така както е чута и възприета по време на
изследването.
Въззивният съд възприе изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз
основа на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени
5
средства, писмени доказателства и средствата за тяхната проверка - показанията на
свидетелите Л.И. П., включително и дадените от същата показания пред съдия в хода на
досъдебното производство при условията на чл. 223 НПК, А.И. Г.а, Г. К. П., Е.С.Г., С.А.Ю.,
протокол за оглед на местопроизшествие, заключението по изготвената комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, заключението по изготвената съдебно
техническа експертиза, ведно с приобщеното веществено доказателствено средство диск със
звуков файл, писмо на Дирекция „Национална система 112”, районен център 112-София,
справка за съдимост на подсъдимия Г., направеното самопризнание на подсъдимия по реда
на чл. 371, т. 2 НПК, както и всички останали представени и приложени по делото писмени
доказателствата.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото, кореспондира с
установената такава и от първата съдебна инстанция, поради което и не се налага внасяне на
корекции в нея. В конкретния случай първият съд установил, че направеното от подсъдимия
Г. признание на факти и обстоятелствата описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателствени средства и писмени доказателства. При това положение и изводите на
първия съд относно установеното за подсъдимия Г. авторство на деянието и участието му в
инкриминираните деяния, почиват на годни и събрани по реда предвиден в НПК
доказателства. Така от показанията на свидетелките П. и Г.а се установява, че подсъдимия Г.
е бил употребил алкохол непосредствено преди да извърши инкриминираните действия
спрямо тях, при които е отправил закани за убийство към двете, а за засилване на ефекта от
въздействие на своите закани върху двете, е хванал свидетелката Г.а за врата, а след това е и
нанесъл удари с брадва по входната врата на жилището обитавано от свидетелката П..
Данните в показанията на двете свидетелки не са изолирани, а се подкрепят и от
установеното при извършения оглед на местопроизшествие, за което е съставен протокол.
От съдържанието на същия се установява, че в средата на входната врата на апартамент 19
са видими подбитости с различни размери и множество вдлъбнатини, а в саксия в близост до
входната врата е намерена и иззета забита метална брадва. На свой ред показанията на двете
свидетелки кореспондират и на заключението по изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно техническа експертиза, от която се установява, че свидетелката П. е
подала сигнал на тел 112, с който е уведомила полицията за действията извършвани от
подсъдимия Г. на инкриминираната дата, час и място. На последно място от показанията на
свидетелите полицейски служители се установява, че при пристигането си на
инкриминираното място са установи подсъдимия Г. пред входната врата на апартамент 19,
както и свидетелките П. и Г.а вътре в апартамент 19, а в саксия са видели забита брадва и
също така нанесени удари по входната врата на жилището.
За нуждите на наказателното производство касаещо извършени от подсъдимия Г.
престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК е изготвена и съдебно психиатрична и
психологична експертиза, от заключението на която се установява, че свидетелката П. е
изпитала основателен страх за своя живот в резултат на действията на подсъдимия Г.,
6
поради което и чрез така изготвеното средство за проверка на данните в показанията на
свидетелката, на свой ред се подкрепя направеното от подсъдимия Г. признание на фактите
и обстоятелствата описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира за правилни и
законосъобразни направените изводи от първия съд и от правна страна.
Контролираният съд е достигнал до правилен и законосъобразен извод от фактическа
страна затова, че подсъдимия Г. е извършил престъпленията по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, за
които му е повдигнато обвинение чрез внесения в съда обвинителен акт срещу него, както
от обективна, така и от субективна страна.
Престъплението по чл.144, ал.3 НК, предвид систематичното му място /раздел V -
„Принуда“/ в глава II на НК /„Престъпления против личността“/ защитава обществените
отношения свързани с противоправни посегателства върху личната свобода на гражданите.
С реализирането на това престъпление от дееца се цели промяна на поведението и
действията на заплашения, въпреки волята му и то в желаната от автора на престъплението,
насока. За осъществяването му се изисква обективиране, чрез думи или действия на закана с
убийство спрямо определено лице, която да е приета от него и която би могла да възбуди
основателен страх от осъществяването в това лице. Доколкото се касае за засягане на
свободата на заплашения, необходимо е заканата да бъде отправена именно към него, за да
може да стигне до неговото съзнание и да бъде възприета за основателна. Съгласно
съдебната практика, а и предвид съдържанието на текста на закона, не е необходимо тези
заплахи да са възбудили такъв страх у лицето, срещу което са отправени, а само да са били в
състояние да възбудят основателен страх, че заканата може да бъде осъществена. В този
смисъл е и ТР № 53/1989г. на ОСНК на ВС, в което се приема, че за съставомерността на
деянието по чл. 144, ал. 3 НК, законът не изисква към момента на извършването му
/отправянето на заканата с убийство/ у дееца да има оформено решение за неговото
изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът
реално може да настъпи.
С оглед изложеното от обективна страна се установи, че на 27.08.2020 г., около 22:30
ч., в гр.София, ж.к “******* подсъдимия Г. се заканил с убийство на А.И. Г.а със следните
действия - хванал я за врата, и отправил към нея думите: „Ще те убия!“ и това заканване е
могло да възбуди основателен страх у А. Г.а за осъществяването му, както и
На 27.08.2020 г., около 22:45 ч., в гр. София, ж.к.“******* пред апартамент № 19,
подсъдимият Г. се заканил с убийство на А.И. Г.а, с думите „И двете ще ви убия!“, и с
действия - нанесъл удари с брадва по входната врата на апартамент № 19, и това заканване е
могло да възбуди основателен страх у А. Г.а за осъществяването му.
Въззивният съд споделя изцяло обоснования извод на първата инстанция относно
наличието на хипотезата по чл. 26, ал. 1 НК, а именно,че подсъдимия Г. е извършил
престъплението по чл. 144, ал.3, вр. с ал. 1 НК спрямо пострадалата А. Г.а в условията на
продължавано престъпление, т.к. в случая двете деяние извършени спрямо нея поотделно
7
осъществяват състав на една и също престъпление, макар и да са извършени на една и съща
дата е видно, че са извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото. За приложението на института на
продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, законът не изисква буквална идентичност
на обстановката, а сходство в същата, каквото в случая безспорно е налице, с оглед на което
изводите на първия съд и в тази насока са правилни.
На следващо място от обективна страна несъмнено се установи, че подсъдимия Г. е
извършил и второто престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал. 1 НК, за което му е повдигнато
обвинение, а именно, че на 27.08.2020 г. около 22.45 часа в гр. София, ж.к *******, вх.
******* пред апартамент номер 19 се заканил с убийство на леля си Л.П. с думите „И двете
ще би убия!” и с действия - нанесъл удари с брадва по входната врата на апартамент 19.
В случая от доказателствата по делото несъмнено се установи, че подсъдимият Г. на
инкриминараната дата в обвинителния акт – 27.08.2020 г. се е заканил два пъти с убийство
спрямо пострадалата А.И. Г.а, негова майка, като казал, че ще убие нея и след това нея и
свидетелката Г. П., негова леля, от една страна, а също така и се е заканил с убийство на
свидетелката Г. П., от друга страна, с което е осъществил от обективна страна всички
съставомерни признаци на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, за което е
ангажирана неговата наказателна отговорност чрез внесения в съда обвинителен акт за
извършените от него две престъпления с посочената правна квалификация.
За осъществяването на състава на това престъпление от обективна страна е
необходимо приемането на заплахата от пострадалия /р.№ 37 от 31.01.1991г. по н.д. №
876/1990 г., I н. о. на ВС/, поради което съдът намира, че в настоящия случай тази закана от
подсъдимия е стигнала до съзнанието на свидетелката Г.а и свидетелката П. и тя е
осъществена, както чрез думи, така и чрез действия, какъвто е и процесният случай.
Заканата за убийството на свидетелките Г.а и П. е била реална /р. № 851 от 05.01.2005 г. по
н. д. № 459/2004 г., II н.о. на ВКС, р.№ 853 от 05.01.2005 г. по н. д. № 459/2003 г., II н.о. на
ВКС/. Следва да се отбележи, че първата закана, към свидетелката А. Г.а, подсъдимият Г. е
осъществил не само вербално, а и посредством агресивно поведение, изразяващо се в
засягане на здравето на пострадалата - хванал я за врата. В същото време вербалните
заплахи, които били отправени към тази пострадала са възприети от нея, т.к. тя е потърсила
помощ при своята сестра – свидетелката Г. П., живееща в съседния апартамент. Независимо
от поведението на свидетелката Г.а, която е успяла да отблъсне своя нападател –
подсъдимия Г. и да напусне жилището, в което първоначално й е била отправена заканата за
убийство, то същият не се е отказал от своите намерения, а напротив последвал я е до
входната врата на съседния апартамент № 19, където отново е отправил към нея закани за
убийство, които също на свой ред са възприети от пострадалата, която е била силно
уплашена за своя живот. В конкретния случай и втората закана, към свидетелката Г. П.,
подсъдимият Г. е осъществил не само вербално, а и посредством агресивно поведение,
изразяващо се в нанесени от него удари с брадва по входната врата на апартамент 19, в
който същата живеела. Действията на подсъдимия Г., свързани с отправената към
свидетелката Г. П. словесна закана, подкрепени от извършените от него действия, е била
възприета, т.к. тя е била силно уплашена за своя живот, което обстоятелство ясно личи и от
заключението на изготвената съдебно техническа експертиза, чрез което е материализиран
на хартиен носител проведения от свидетелката П. със служител на тел 112 разговор, в
който съобщава, че подсъдимия „иска да убие мен, иска да убие майка си“. Нещо повече,
видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно
психиатрична и психологична експертиза е, че инкриминираните закани са довели до реално
преживяване на уплаха у свидетелката П. и до основателен страх за живота . Заключението
8
и на тази експертиза на свой ред са съответни и подкрепят направеното признание на
фактите и обстоятелствата описани в обстоятелствената част на обвинителния акт от
обективна страна, т.к. инкриминираните от обвинението заплахи, представляващи закани
срещу личността на двете пострадали, лично възприети от тях, са били годни да възбудят
основателен страх за осъществяването им. Факт е, че въпросът за наличието на „основателен
страх“ е юридически, а не експертен, но в конкретния случай събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал е еднопосочен в този смисъл и за
настоящия съд, както правилно е прието и от първия съд не е налице, каквото и да е
съмнение за установеност на налично вербално психическо и физическо въздействие върху
двете пострадали от страна на подсъдимия, което обективно е застрашило
правнозащитимата сфера. Отправените от подсъдимия Г. заплахи са натоварени със
застрашителен потенциал, подсилен и от поведението на дееца, който е извършил
безпардонни и скандализиращи действия по застрашаване от увреждане на здравето не
просто на друго лице, а на жена, която е негова майка, а също и чиято по-крехка физическа
сила не позволява да се защити адекватно. От друга страна подсъдимият е нанесъл и удари
с брадва по входната врата на жилището, в което неговата майка е потърсила помощ и в
което е живеела свидетелката П., сестра на свидетелката Г.а и леля на подсъдимия Г., които
действия на последния на свой ред говорят за желанието му да реализира до край своите
намерения, несъобразявайки се и с чуждата собственост, като я уврежда.
По изложените съображения съдът прие, че двете свидетелки Г.а и П. са преживяли
страхова реакция, свързана с опасение от посегателство върху живота им, като тревожното
им емоционално състояние е резултат от поведението на подсъдимия Г. и от извършените от
него действия, обективиращи заканите. Такава ситуация е съвсем естествено не само да
предизвиква у застрашеното лице преживяване на страх, стигащо до витална застрашеност,
а покрива и юридическия критерий на понятието „основателен страх“.
От субективната страна също са налице задължителните елементи, които правят
деятелността на подсъдимия Г. престъпна по смисъла на чл.144, ал.3 НК. От субективна
страна съставът на това престъпление изисква деецът да съзнава съдържанието на заканата и
нейното възприемане от заплашения като действителна такава, като не е необходимо лицето
в действителност да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла
да се осъществи. Подсъдимият Г. е имал възможност да формира адекватна представа, че със
своето поведение осъществява инкриминираните закани и че те ще породят страхови
изживявания при свидетелката Г.а и при свидетелката П., което е искал и това реално се е
случило спрямо всяка една от тях поотделно. Желанието му да демонстрира възможността
заплахата да бъде реализирана се обективира и в проявената от подсъдимия физическа
агресия спрямо двете свидетелки, т.к. хванал свидетелката Г.а за врата, а впоследствие и и
непосредствено след това нанесъл удари с брадва по входната врата на жилището,
обитавано от свидетелката П.. Ето настоящата инстанция подобна на първия съд също прие,
че подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК,
защото е съзнавал обществено опасния характер на всяко едно от извършените от него
деяния, предвиждал е общественоопасни последици от същите и е целял, искал тяхното
настъпване.
По отношение на искането на защитата за намаляване на размера на наложеното на
подсъдимия Г. наказание „Лишаване от свобода“, с твърденията, че същото е несъразмерно
и несправедливо, т.к. същия вече една година и пет месеца е с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, настоящият съдебен състав намира това искане за неоснователно.
Това е така, защото както при налагане на вида на наказанието, а именно „лишаване от
свобода“, така и при определяне на неговия размер, първият съд се е съобразил - с
9
предвиденото от законодателя наказание и размер за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с
ал. 1 НК; с установените по делото за подсъдимия Г. обстоятелства касаещи отегчаващи
вината такива, както и с вида на провежданата по искане на подсъдимия Г. диференцирана
процедура за приключване на наказателното производство по делото. При това положение,
настоящият съдебен състав се съгласява с крайния извод на районния съд и по отношение на
вида и размер на наложеното на подсъдимия Г. наказание за всяко едно от извършените от
него престъпления по чл. 144, ал.3, вр. с ал. 1 НК, а впоследствие и при определянето му на
едно общо най-тежко наказание по реда на чл. 23, ал. 1 НК, измежду наложените му две
отделни наказания, като намира процесуалната дейност на първия съд в тази насока за
съобразена с материалния и процесуалния закон.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да бъде отчетено като
отегчаващо вината обстоятелство за подсъдимия Г. наличното при него, към момента на
извършване на инкриминираните деяния, алкохолно опиянение, за установяване на което по
експертен път, макар да не е изготвена съответната експертиза по делото в хода на
досъдебното производство, то данни в тази насока се съдържат в събраните гласни
доказателствени средства. Именно състоянието на алкохолно опиянение при подсъдимия Г.
е снижило неговите волеви задръжки, при което и същия освободен от разбирането да се
въздържа от посегателство върху лица от неговото обкръжение е извършил двете
инкриминирани деяния. Тези данни макар и да не са отчетени от първия съд, по никакъв
начин не рефлектират върху правилно извършената от този съд оценка на данните за
личността на подсъдимия и на извършеното от него, с оглед на наложеното на подсъдимия
Г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години. В конкретния случай правилно
от първия съд са отчетени като отегчаващи вината обстоятелства обремененото съдебно
минало на подсъдимия Г., който е осъждан за престъпление насочено срещу живота и
здравето на личността; че от деянията са пострадали две лица – свидетелката Г.а и П.;
отчетен е интензитета на действията на подсъдимия при извършване на двете деяния;
отчетен е механизма на извършване на деянията и обстоятелството, че са извършени по
отношение на изключително близки негови роднини, което е достатъчно укоримо. Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат и предизвиканите сериозни
последици за психиката на пострадалите, които са настъпили вследствие на осъществената
от подсъдимия физическа агресия, както и интензивността и цялостно завишената степен на
обществена опасност на деянието, а не самата физическа агресия, която е инкриминирана в
обвинителния акт. Въззивната инстанция се съгласява изцяло със становището на
първоинстанционния съд, че като отегчаващи обстоятелства следва да бъдат ценени
средствата, методите на бруталността на физическото насилие, упражнено от подсъдимия
Г., както и установеното по безспорен начин предходно подобно поведение на подсъдимия
предвид неговия съдебен статус, които данни за личността на подсъдимия действително
обуславят извод за формирани у дееца насилнически навици.
При това положение, обосновано, законосъобразно и правилно първоинстанционният
съд е определил по отношение на подсъдимия Д.Г. наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца за извършеното от него престъпление по
чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, от което пострадала е свидетелката А. Г.а. Правилно
на следващо място е извършена редукцията на този размер по реда на чл. 58а, ал.1 НК, която
разпоредба първият съд е длъжен да приложи при провеждане на диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4
НПК, при което и в този смисъл коректно са били преценени от контролираната инстанция,
както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства по реда на чл. 54, ал.
1 НК. Ето защо и след извършената по посочения по-горе ред редукция на размера на
наказанието, първият съд законосъобразно е стигнал до извод за налагане на наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години на подсъдимия Г. за извършеното от него
престъпление по чл. 144, ал. 3 , вр. с ал. 1 НК, от което е пострадала свидетелката А. Г.а.
Настоящият съд намира, че в случая правилно и законосъобразно по така посочения
по-горе ред е било определено и наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/
10
години и 6 /шест/ месеца на подсъдимия Г. и за извършеното от него престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, от което е пострадала свидетелката Г. П.. След извършената
редукция, правилно следвайки изискването на чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 НПК при
провеждане на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, първият съд е стигнал до
законосъобразния извод за налагане при условията на чл. 58а, ал. 1 НК на наказанието
„лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години на подсъдимия Г. за извършеното от него
престъпление по чл. 144, ал.3 , вр. с ал. 1 НК, от което е пострадала свидетелката А. Г.а, за
което са отчетени правилно смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по реда на чл.
54, ал. 1 НК.
Законосъобразно в случая е определен режима при който подсъдимия Г. следва да
изтърпи двете наложени му наказания „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години, а
именно „строг“ по реда на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ ЗИНЗС. Това е така, защото двете
престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1
НК, които са извършени от него и за които е признат за виновен по настоящото дело са
умишлени престъпления и не е изтекъл срок повече от 5 /пет/ години от изтърпяване на
предходно наложено на подсъдимия Г. наказание „лишаване от свобода“, което не е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, или не са изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ години, което му е било наложено
с присъда влязла в законна сила на 23.12.2015 г., постановена по нохд № 4854/2014 г. по
описа на СГС, НО, 2 състав за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК.
На следващо място, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице
материално правните предпоставки за приложението на чл. 23, ал. 1 НК, а именно за
определяне на едно общо най-тежко наказание на подсъдимия Г. измежду така наложените
му две отделни наказания за извършените от него две отделни престъпления. Ето защо и
следвайки правилото визирано в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК, първият съд след като е
наложил наказание на подсъдимия Г. за всяко едно от престъпленията, за които е признат за
виновен, а именно по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3, вр. с
ал. 1 НК, правилно и законосъобразно му е определил едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години.
Съобразявайки данните за съдебния статус на подсъдимия Г., а именно, че същия е
осъждан към датата на постановяване на съдебния акт и не са изтекли повече от пет години
от изтърпяно ефективно предходно наложено му наказание „лишаване от свобода“, то
правилно първият съд е постановил и определеното едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години да бъде изтърпяно от него при
първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ ЗИНЗС.
Правилно, първият съд е зачел на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК времето,
през което подсъдимият Г. е бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР на 28.08.2020 г., за
срок до 72 часа по НПК, считано от 28.08.2020г. до 30.08.2020г., както и времето през което
е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 30.08.2020г. до влизане
на присъдата в сила.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, първият съд законосъобразно се е произнесъл и
по въпроса за иззетия и приобщен по делото предмет като веществено доказателство, при
което е отнел в полза на държавата вещественото доказателство — 1 брой брадва,
запечатана с картон серия А0421267 и ЧВП 706 НЕКД-СДВР, която принадлежи на
подсъдимия Г. и която е послужила за извършване на умишленото престъпление от него.
Също така, първият съд е върнал правилно на свидетелката Л.И. П. веществените
доказателства — табелка с номер 19 и елемент от обков, запечатани с картон серия
А0421266 и ЧВП 706 НЕКД-СДВР.
С оглед осъдителния характер на проверяваната първоинстанционна присъда и в
съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, въззивният съд счита, че направените по
делото съдебни разноскиправилно са възложени в тежест на подсъдимия Г., поради което и
същият е осъден да заплати разноски в размер на 374,67 /триста седемдесет и четири лева и
шестдесет и седем стотинки/ лева.
11
При извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, т.к. е постановен в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради което като правилна и
законосъобразна присъдата на първия съд следва да бъде потвърдена изцяло, а въззивната
жалба оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 НПК, Софийски
градски съд, НО, ХIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 21.04.2021 г. постановена по нохд № 151/2021 г.
по описа на СРС, НО, 107 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12