№ 267
гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20255220200846 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. И. В., ЕГН **********, чрез адв. Л. Л.,
против: Наказателно постановление № 25-1006-000195/19.03.2025 г. на
началник група в ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени
по чл.174, ал.,1 т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца
С жалбата се заявява незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа
жалбата и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 10.01.25г. настъпило ПТП в гр. Пазарджик чрез настъпил на
пешеходна пътека удар на пешеходец от лек автомобил с ДКН ******, за което
бил подаден сигнал до тел. 112 .
1
На място пристигнал дежурен автопатрул, в състава на който бил св. пол.
Г., който установил самоличността на водача на лекия автомобил -
жалбоподателя. Същият бил изпробван на място за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер“, отчел стойност от 0.70 промила
съдържание на алкохол в издишан въздух. На водача бил издаден ТИ ( л.9) ,
който той подписал и получил в препис и в който отразил желанието си
алтернативно изследване - чрез химически анализ на кръвна проба.
В срока по ТИ и в 10.25ч. на 10.01.25г. водачът се явил в МБАЛ
Пазарджик , където му била взета кръвна проба ( протокол л. 11 -13) ,
химическият анализ на която установил, че в същата „ не се доказва“ алкохол (
протокол на л. 41).
Още след изпробването с техническото средство, отчело посочения
резултат, на водача бил издаден процесния АУАН , предявен и подписан.
Впоследствие било образувано ДСП 30/25г. за престъпление по чл. 343,
ал.3, б. „А“ , пр.ІІ вр. чл. 342, ал. 1, пр.ІІІ НК вр. чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено и процесното НП.
Възраженията против процесуална изправност на акта и НП не са
заявени. В хода на служебната проверка не се установи да са допуснати
такива. И констативният акт, с който е стартирало административно-
наказателното производство и санкционния - с който то е финализирало пред
администрацията, са издадени от оторозирини за това органи, предвид
представената заповед за материална и териториялна компетентност. Двата
акта съдържат конкретна и ясна фактология, която е поставена в съответната
нормативна рамка. Отразени са времето , мястото и всички факти, свързани с
процесното нарушение, установено в резултат на проверка по един от
легалните начини ( чл.1, ал.2 Наредба 1/17г.) на употреба на алкохол от страна
на водача при управление на МПС. Посочени и в двата административни акта
са конкретното средство, с което е извършена фактическата проверка,
отчетената стойност и възприемането на тази стойност при обективирането й
от страна на самия водач, спрямо когото бил издаден и талон за изследване (
ТИ), в който обективирал избрания метод за алтернативно изследване ( л. 9).
Съдържанието на АУАН и НП е съобразено с лимитираните реквизити по чл.
42 и 57,ал.1 от ЗАНН и конкретно е такова, че и гарантирало правото на
защита на нарушителя в очертания от закона обем.
2
В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип
на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне
повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила
акт- ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на
ОС НК, ВКС. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо,
когато някоя от тях започва или продължава развоя си, но след като
другата е приключила с влязъл в сила акт( каквото не е процесната
ситуация) . Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното
протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод
същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение.
Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото
решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е
„съществено засегнат” от дейността на властите , възниква състояние на
нарушение на правилото. Принципът nе bis in idem препятства повторението
на наказателно производство, приключило с окончателно решение.“ ( ТР,
б.“Г“, Общи положения), както в процесния случай няма нито по посоченото
ДСП, нито по настоящото административно-наказателно производство.
Отразените горе фактически обстоятелства по извършване на
нарушението са установени и в хода на проведеното съдебно следствие.
Безспорни и следващи от всички или непротиворечи доказателствени
източници са следните факти: управлението на МПС от жалбоподателя към
момента на процесното време и място , при което настъпило ПТП с пешеходец
и последвала проверка на водача - жалбоподателя за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер“, отчел стойност от 0.70 промила
съдържание на алкохол в издишан въздух, издаването на ТИ ( л.9) , съдържащ
желанието на водача за алтернативно изследване - чрез химически анализ на
кръвна проба, каквато дал в срока по ТИ (в 10.25ч. на 10.01.25г.) и в която при
химическия анализ „ не се доказал“ алкохол ( протокол на л. 41).
Фактите са напълно безспорни и от тях следва еднозначно
претендираната незаконосъобразност на НП , доколкото при приписаното
нарушение не е съставомерно с оглед резултата от химическия анализ на
кръвната проба, меродавен според предписанието на чл. 3а,т.2 от НАРЕДБА
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
3
Преценката за незаконосъобразност на НП влече и основателност на
претенцията на жалбоподателя за разноски, каквито са сторени по
представените писмени доказателства в размер на 500 лева за адвокатски
хонорар, против който липсва възражение за прекомерност. .
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1006-000195/19.03.2025 г. на
началник група в ОДМВР Пазарджик, с което на П. И. В., ЕГН ********** са
наложени - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на П. И. В., ЕГН **********
сума в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4