О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____________
гр.
Варна, 5.08.2021 г.
Варненският административен съд – трети касационен състав, в закрито заседание на 5 август две хиляди и двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Ганчева
ч.адм.дело № 1636 по описа за 2021 год.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.
229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
63, ал. 1, изр. ІІ и, ал.
5 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН, действ. сега ред. преди изм., ДВ бр. 109 от 2020
г. ), вр. чл.
144 и чл.
228 от АПК, вр. чл.
248 от Гражданскопроцесуалния кодекс
(ГПК).
Образувано е по частна жалба подадена от юрисконсулт
Ошавкова, като пълномощник на Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ) -
Варна, против определение №260860 от 5.07.2021 г., постановено по НАХД № 4159/2021
г. по описа на Районен съд – Варна. С атакувания съдебен акт, районният съд е изменил
решение № 260661/4.06.2021 г., постановено по НАХД № 4159/2021 г., като е
осъдил ДИТ - Варна да заплати на „Кабо
18“ ЕООД, сумата от 210 лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно.
Единственото на което се позовава въззивния съд е наличието на договор за
правна помощ, , но това не може да е изчерпателно доказателство за заплащане на
дължимата сума по договора, липсват други писмени доказателства за заплащане на
сумата, съдът е удовлетворил искането, без да прецени дали действително тези
разходи са направени, искането е направено след с.з. Отделно от това сочи, че не са спазени
изискванията на чл. 143 ал.1-4 от АПК, в случая оспорененото НП не е отменено,
а е изменено, но въпреки това на ДИТ – Варна не са присъдени разноски. Моли да
се отмени определение от 5.07.2021 г., с което е допълнено решение №
260661/4.06.2021 г., постановено по НАХД № 4159/2021 г.
Ответника „Кабо 18“ ЕООД не изразява становище по частната жалба.
Административен съд - Варна, в настоящия си състав, като
разгледа направеното искане, установи от фактическа и страна следното:
Производството пред районния съд по НАХД № 4159/2021 г. е
било образувано по жалба на "Кабо 18“ ЕООД, против НП № 03-012862 от 01.07.2020
г., издадено от директора на ДИТ - Варна, с което за нарушение чл. 128 т.2 от КТ, вр. чл. 270 ал.2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 250 лв. Съдът е разгледал делото и се е произнесъл по същество, като
с решение № 260661/4.06.2021 г. е изменил
наказателното постановление, като е намалил размера на имуществената санкция от
250 на 100 лева и е оставил без уважение исканията за разноски.
На 28.06.2021 г. е депозирана молба от „Кабо 18“ ЕООД, с
която е направено искане за изменение на съдебното решение.
С определение от 5.07.2021 г. ВРС е изменил съдебното
решение, като е осъдил ДИТ – Варна да заплати сумата от 210 лв. направени
разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е
преценил, че на „Кабо 18“ ЕООД следва да се присъдят разноски съразмерно с
уважената част на жалбата. Преценил е, че съобразно представения списък за
разноски следва да се присъди в полза на дружеството сумата от 210 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото подателят й е
адресат на оспорения съдебен акт, с който е засегнат неблагоприятно, поради
което има правен интерес от оспорването му. Спазен е законоустановеният срок за
обжалване.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в приложимата редакция, изрично
предвижда, че страните имат право на разноски. От своя страна в АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден такъв,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на
разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от
него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв. Липсва обаче изрична уредба как следва да се
процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично
отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, в който е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от иска. При приложение на този принцип и двете
страни в административно-наказателното производство имат право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от
жалбата.
При частична основателност на жалбата и намаление на
наложеното наказание, разноските на жалбоподателя, респ. ответника, следва да
бъдат определени съразмерно с отхвърлената/ уважената част. В случая на ответникът
ДИТ – Варна е отказано присъждане на разноски и решението в тази част е влязло
в сила, като необжалвано.
С оспорения в настоящото производство акт на „Кабо
18“ЕООД са присъдени разноски в размер на 210 лв. Съдът след като взе предвид
уважената част от жалбата и по съразмерност, счита, че ДИТ – Варна следва да
заплати разноски в размер на 140 лв., а не 210 лв.
Съдът не споделя доводите на касационния жалбоподател, че
искането за присъждане на разноски не е направено своевременно, както и че не
са ангажирани доказателства за действително сторени разноски. Видно от протокол
от проведено на 10.05.2021 г. с.з. процесуалния представител на дружеството е
направил искане за присъждане на сторените по делото разноски. По делото на
л.70 и 71 са представени доказателства за извършеното плащане на адвокатското
възнаграждение, приложен е и списък по реда на чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения настоящият касационен състав
намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като се присъдят
разноски съразмерно съобразно уважената част от жалбата.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 от АПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№ 260860/5.07.2021 г., с което е изменено решение № 260661/4.06.2021 г., постановено
по НАХД № 4159/2020 г. по описа на ВРС, в частта на разноските, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №
260661/4.06.2021 г., постановено по НАХД № 4159/2020 г. на ВРС, като ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да
заплати на „Кабо 18“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, сумата от 140 /сто и четиридесет
лева/ направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: