Р Е Ш Е Н И Е
№ 538/9.4.2020г.
гр.В., 11.04.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
5686 по описа за
2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от Х.В.К. против НП № 19-0433-000348/11.11.2019 г. на Началника
на Първо РУ при ОД
на МВР-В., с което на основание чл. 178е
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение
на чл. 94 ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се
оспорва посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че мястото, където е
бил паркиран автомобила е нямало характеристиките на тротоар, предвид
състоянието, в което се е намирала настилката – със счупени плочки и частично
обрасла с трева земна повърхност. Твърди се, че в посочения участък от пътя
системно са паркирали много други
автомобили, като положението на процесния автомобил не е било перпендекулярно на пътя , а под ъгъл 45 градуса. Сочи се,
че неправилно е квалифицирано деянието като нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП,
като се твърди, че предвид липсата на вредни последици за трети лица, се явява
осъществен състава на нарушение по чл. 93 ал.4 от ЗДвП. Излага се становище, че
са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН поради
маловажност на случая. Иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован , се явява лично, като поддържа жалбата с наведените
в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено, с оглед
посочените в жалбата основания.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на въззиваемата страна с аргументи по същество на делото и
искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 20.09.2019 г., около 12.00 ч. при изпълнение на
служебните си задължения, св. Д.Г. - полицейски инспектор в група „ТП“ при
Първо РУ към ОД на МВР-В., констатирал паркиран на тротоара на ул. Н. Б. в гр. В.,
срещу № *, до ОУ“К. А.“, л.а. О.А. с ДК№ **, собственост на въззивника. След
извършена справка и установяване на собственика, в отсъствие на последния му
бил съставен фиш за извършено нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП, като е оставено
уведомление за изготвянето му на предното стъкло на автомобила. След депозиране
на жалба срещу изготвения фиш, на жалбоподателя е съставен АУАН за извършено
нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното
НП.
В хода на съдебното
производство са разпитани в
качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят
по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото .
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното
постановление №
19-0433-000348/11.11.2019 г. е издадено от компетентен орган , видно от приложеното по
АНП копие на Заповед № Із- 8121з-515/14.05.2018 г.
В
хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от
правна страна следното:
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
безспорно е установено, че въззивникът виновно е нарушил разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП, доколкото на посочените в НП дата
и място автомобилът на наказаното лице
е бил паркиран върху тротоара, който предварително не е бил определен като
място за паркиране от собственика
на улицата, Разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП допуска паркиране
на пътно превозно средство върху тротоар в населено място, само ако той
е определен от собственика на пътя като място
за паркиране.
Видно от събраните по делото доказателства, а именно – показанията на св. Г.,
изготвената от същия докладна записка до
Началника на Първо РУ – В. и останалите писмени материали, съдържащи се в АНП,
мястото, където е бил паркиран автомобила е имало характеристиките на тротоар
по смисъла на §6 т.6 от ДР на ЗДвП, а именно изградена с плочки част от пътя,
ограничаваща платното за движение с бордюр и предназначена само за пешеходци. Съдът намира за ирелевантно за съставомерността на деянието състоянието на настилката на
тротоара, доколкото същата не влияе върху предназначението на посочената част от
пътното платно.
Ирелевантно за съставомерността на деянието е и
наличието на други паркирани на посочения участък автомобили.
Правилно е ангажирана отговорността на въззивника на основание чл. 178е от ЗДвП, доколкото посочената санкционна норма, предвижда процесното нарушение в
диспозицията си.
Съдът намира, че деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото общественото му опасност не е явно незначителна или отсъстваща. Касае
се за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се засягат
обществените отношения, които е призвана да гарантира съответната материална
разпоредба, а именно гарантиране безопасното и
безпрепятствено движение на пешеходците по пътното платно. В случая
тротоарът е прилежащ към пътното платно до училище, което повишава в
допълнителна степен обществената опасност на деянието, доколкото със същото се
застрашава безопасността на уязвима част от пешеходците, а именно – децата.
Като взе предвид, че наказанието е предвидено в твърд размер в съответната
санкционна норма, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същото.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е
явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП
№ 19-0433-000348/11.11.2019 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР-В., с което на Х.В.К. на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х.В.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на
МВР-В. сумата от 80 /осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-В..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ
при PC- В.: