Р Е Ш Е Н И Е
320/24.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ТРИНАДЕСЕТИ
наказателен състав в публичното съдебно заседание 22.01.2020година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:СИЯНА
ГЕНАДИЕВА
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3756 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН. Образувано
по жалба на Ц.И. ***369/30.05.2019г.
на Началник Група към ОД на МВР- Варна сектор ПП, с
което на въззивника е наложено административно наказание, както следва: „Глоба”
в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лв. на основание чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежна страна, поради което е приета от съда за разглеждане.
Със същата се изразява
становище, че не е извършено посоченото в НП нарушение.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален
представител, които поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Представител на органа
издал НП, се явява и моли НП да бъде потвърдено.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
На 07.04.2019г. св.В.-
автоконтрольор при сектор ОД МВР Варна бил позициониран в гр.Варна,
изпълнявайки дейност по контрол на пътя. Около 01.05ч.
по бул.“Цар Освободител“
горепосочения полицейски служител забелязал, че се движи лек автомобил с
рег.№*, управляван от жалбоподателя. При преминаването му
покрай спрения служебни автомобили св.В. подал
ясен, видим и разбираем сигнал със стоп палка, посочвайки му да спре в дясно по
посока на движението. Подалият сигнал служител бил с
униформено облекло и въпреки, че сигналът бил подаден ясно, въззивника не се
съобразил с подаденият сигнал и продължил движението си с управлявания от него
автомобил, като дори увеличил скоростта. В последствие
по номера на автомобила установили собственика. Посетили
адреса вечерта на същия ден, при което не установили автомобила да се намира в
близост до жилището. Автомобила установили след
няколко дни паркиран пред блока,
в които живеел възивника. В последствие провели
разговор с въззивника, при които им заявил, че автомобила не е в движение.
Предоставили му да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП. Идентични обяснения депозирал и в хода на адм. производство.
В хода на
проверката било установено, че автомобила е бил спрян от движение със ЗППАМ №
2159/08.04.2013г., връчен на 07.05.2013г. на
въз.И..
Въз основа на
това бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който описал нарушението,
квалифицирал по чл.103 от ЗДвП и чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП. След запознаване със
съдържанието на акта въззивникът го подписал с възражения.
В законоустановения
срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН. Възраженията били разгледани от АНО, но не били приети. В предвидения в закона срок въз основа
на материалите по преписката
АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът изцяло кредитира
показанията на св. В., дадени в с.з., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви. Свидетелят при разпита си
пред съда сочи, че ясно е видял водача на автомобила, които е възприел
подаването на сигнала със Стоп палката, след което е увеличил скоростта на
автомобила и се е отдалечил от мястото на проверката. Категоричен
е, че при посещение на адреса на въз.И. първоначално
автомобила не е намирал там, но в последствие е бил паркиран пред блока. Свидетелят сочи, че автомобила
е бил видимо в движени е и без неизправности.
Въззивникът оспорва
фактическата обстановка и по негово искане бяха допуснати двама свидетели в
режим на водене. Първият свидетел съдът установи, че не владее
български език по начин даващ му възможност да свидетелства пред съда и указа
за следващо съдебно заседание да се осигури преводач.
По искане на защита съдът
допусна до разпит друг свидетел - *, приятел на въззивника. Свидетелят първоначално заяви, че незнае колко често И. кара
автомобила си и дали е всеки ден. В последствие заяви,
че автомобила не се кара и стои паркиран пред блока на въззивника. Свидетелят не можа да
посочи, дали на датата, на
която е осъществено нарушението автомобила е бил в движение. Лицето свидетелства общо и по принцип, че автомобила не е бил в
движение, но няма данни за конкретната дата. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел, тъй като от една страна е в близки приятелски
отношения с въз.И., а от друга страна посоченото от
него е противоречиво. Показанията на този свидетел са в
противоречие с установените по делото факти.
Гореописаното се
установява от приобщените материали по делото- показанията на свидетели, дадени
в съдебно заседание, НП, АУАН, заповед.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на ВРС,
достигна до следните правни изводи.
Проверяваният акт е
издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от
въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е
компетентно. Видно от същата заповеди, АУАН също е
съставен от компетентен служител, съдържа всички необходими реквизити и е
надлежно връчен на нарушителя. Спазени са сроковете по
смисъла на чл.34 от ЗАНН.
Неоснователни са
възраженията в жалбата, касаещи нарушение на чл.57ал.1т.5 от ЗАНН. Видно
от обстоятелствената част на НП, в същата са посочени дата и място на
извършване на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които тези
нарушения са извършени, посочени са всички съставомерни факти, посочен е и
АУАН, въз основа на който е издадено НП, поради което не е било ограничено
правото на защита на нарушителя.
Мястото на извършване
на нарушението е посочено достатъчно ясно и точно, поради което и в тази насока
не се констатират съществени процесуални нарушения. Ясно
е, както по кой път точно се
е движил възззивника и в каква посока, точно къде е бил подаден сигнала със
стоп палка.
Констатациите в АУАН се подкрепят изцяло и от
гласните доказателства, събрани в с.з. Изрично в НП се сочи, че въззивникът е
управлявал лек автомобил, посочен е неговият модел и регистрационен номер,
поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални
нарушения.
Безспорен факт е, че
управлявания от въззивника автомобил не е спрял на подадения сигнал със стоп
палка от страна на полицейския служител. Разпитаният
полицейски служител е категоричен, че не е имало обективни причини поради,
който автомобила управляван от въззивника да не е можел да изпълни полицейското
разпореждане за спиране. Категоричен е, че въззивника
ги е възприел, категорично е видял подаването на стоп сигнала с палката,
погледнал ги е но въпреки това не е било предприето спиране или дори намаляване
скоростта на автомобила, а напротив тя е била ускорена.
Правилно АНО е приел, че въз.И. е извършил нарушение и на чл. 103 от ЗДвП, тъй като на
посочената в АУАН и НП дата,
въззивникът, при подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка от
униформен служител с посочване и на мястото на което въззивникът е следвало да
спре, не
е спрял. Както ЗДвП, така и ЗМвР дават право на
полицейските служители да дават разпореждания и чрез действия и знаци. В конкретният случай, на пътното платно не е имало други
автомобили, сигналът е бил ясен и видим за въззивника.
Съгласно чл. 188, ал.1 ЗДв.П собственикът или този, на когото е предоставено МПС
отговаря за извършеното от него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил МПС. В акта е посочено,
че въз.И., като собственик на автомобила не посочва
кой е управлявал собствения й автомобил в деня на ПТП. По делото не са били
ангажирани доказателства от него, че е посочил водача /т.е. за опровергаване на
отразеното в акта/, нито за това, че е била в обективна невъзможност да го
посочи /например поради кражба на автомобила или друго отнемане без негово
знание и съгласие/. Няма и такива твърдения. При тези данни въз. И. следва на
основание чл.188, ал.1 от ЗДвП да носи административно-наказателна отговорност
за извършените нарушения от друго лице. Нормите
на чл.188 ал.1 и ал.2 от ЗДП предвиждат, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство.
Правилно АНО е наложил наказания на основание
чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП за извършеното нарушение.
Наказанието
наложено по т.1 на НП наложено на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП е определено над минимума без да са посочени
основания за това, няма данни за наложени идентични НП, поради което съдът
счита, че следва да бъде намалено като бъде наложено наказание Глоба в размер на 100 лева и
лишаване от правоуправление за срок от 2 месеца.
По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“
в размер на 300 лв. на основание чл.177, ал.1,
т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3,
т.2 от ЗДвП
Деянието, което въззивника е осъществил, като е
управлявал спряно от движение моторно превозно средство, безспорно съставлява
нарушение по смисъла на Закона за движение по пътищата и е основание за
реализиране на административно наказателната му отговорност. Към момента на
извършената проверка се установи, че въззивника е била връчена ЗППАМ 09.04.2013г.,
с която управлявания от него автомобил е бил спрян от движение. Видно от изисканата и приложена по делото ЗППАМ тя е били лично
връчена на въззивника преди датата на установеното по настоящия АУАН нарушение.
Нарушението на чл.5 ал.3 т.2
от ЗДвП е умишлено, като връчването на заповедта, с която автомобила е спрян от движение, доказва знанието му за
този факт и определя възможността да бъде ангажирана неговата лична виновна
отговорност. По делото са представени доказателства, че въззвника е бил наказван до
този момент множество пъти за нарушения по чл.177, ал.1 от ЗДвП. Поради това
наложеното наказания в максимален размер е адекватно на нарушението.
Деянието, което е осъществил, като е управлявал спряно от движение
моторно превозно средство, безспорно съставлява нарушение по смисъла на чл.5,
ал.3, т.2 Закона за движение по пътищата, каквато квалификация е дадена както в
акта, така и в постановлението, и е основание за реализиране на административно
наказателната му отговорност. При определяне размера на санкцията за това
нарушение, предвидена в чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП, наказващият орган е
съобразил тежестта на нарушението и обстоятелството, че той е наказван
многократно за нарушения по този закон, включително и по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и правилно е определил размера на санкцията в средния размер, а именно
„Глоба” в размер на 300 лева, поради което съдът намира, че в тази му част
наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено. Поради това и НП и в този му пункт
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
НП № НП №19-0819-002369/
30.05.2019г. на Началник Група към ОД на МВР- Варна сектор
ПП, с което на Ц.И.И. ЕГН **********, е
наложено адм. наказание: „Глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на
основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното наказание Глоба на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС - за срок от два месец.
ПОТВЪРЖДАВА НП № НП №19-0819-002369/ 30.05.2019г. на Началник Група към ОД на МВР- Варна сектор ПП, с
което на Ц.И.И. ЕГН **********, е
наложено адм. наказание: „Глоба” в размер на 300 лв. на
основание чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок
от съобщението до страните.
СЪДИЯ при ВРС: