М О Т И В И
към
решение
№ 55/08.07.2015г. по а.н.д. №
1806 по описа на Добричкия районен съд за 2014г.
Срещу обвиняемия
С.М.Д.
с ЕГН ********** Районна прокуратура – гр. Добрич е внесла в
Районен съд – гр. Добрич Постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от
него престъпление по чл. 343а ал. 1 б. „а”, предложение второ във вр. с чл. 343
ал. 1 б. „б” предложение второ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК за това, че на
12.08.2014г. в гр. Добрич на кръстовище между ул. „...” и ул. „...” при
управление на моторно превозно средство лек автомобил „Ситроен Джъмпи” с рег. №
ТХ 27 15 ТХ при движение на заден ход е нарушил правилата за движение по:
Чл. 5 ал. 2
т. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства;
Чл. 20 ал. 2
от ЗДвП водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението;
Чл. 25 ал. 1
от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение;
Чл.
40 ал. 1 от ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението;
Чл.
40 ал. 2 от ЗДвП по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности
и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е.Ш.С. ЕГН ********** ***,
изразяваща се в счупване на радиуса на ляв горен крайник на типични място и
счупване на раменна кост на лявата ръка, довели до затруднение движението на
горен ляв крайник за период от около 3 – 4 месеца, като след деянието е
направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалата.
В съдебно заседание представител на ДРП
не се явява и не изразява становище.
Обвиняемият С.М.Д. на дадената последна
дума не се признава за виновен, като съжалява за стореното.
След преценка на събраните по делото относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз основа на събраните по делото
доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
С.М.Д. на 12.08.2014г. около 19.00 часа спрял управлявания от него автомобил –
л.а. „Ситроен Джъмпи”, с рег. № ТХ 27 15 ТХ пред магазин по ул. „...” № **, до
кръстовището на посочената улица с ул. „...”, като задната част на автомобила
била насочена към ул. „...”. Времето било слънчево, ясно, с отлична видимост.
Пътната настилка била асфалтова, суха, запазена.
Съпругата
на обвиняемия – свидетелката Е.Б.Д., затворила магазина, в който работела,
качила се в автомобила до съпруга си, като седнала на предната седалка.
Обвиняемият Д. потеглил на заден ход, завивайки на дясно по ул. „...” с цел
след това с маневра напред и завой на ляво да продължи по ул. „Ал. Стамболийски”
по посока „Общински пазар”.
При
навлизане на л.а. „Ситроен Джъмпи” с рег. № ТХ 27 15 ТХ по ул. „...” в същото
време по десния тротоар на улицата в посока ул. „Ал. Стамболийски” се движела
пешеходката Е.Ш.С.. На около 4 – 5 метра преди кръстовището между двете улици Е.С.
предприела пресичане на платното за движение по ул. „...” по посока „Общинския
пазар”. В резултат на пресичане на траекториите на движение на пешеходката и
лекия автомобил настъпил удар между дясната страна на тялото на пешеходката Е.С.
и дясната врата на багажното отделение на лекия автомобил „Ситроен Джъмпи”, с
рег. № ТХ 27 15 ТХ. Мястото на удара между тях е установено на около 4 – 5
метра от определения при огледа на местопроизшествието ориентир № 1 /пресечната
точка на десния край на платното за движение по ул. „Ал. Стамболийски” с левия
край на платното за движение по ул. „...”/ и на около 1.20м – 1.60м в дясно от
него. В следствие на удара, свидетелката Е.С. паднала върху платното за
движение на лявата страна на тялото си и върху лявата си ръка, като след
завъртане останала седнала върху асфалтовата настилка, където в последствие при
огледа на местопроизшествието е открито петно кръв, отразено в протокол от оглед
и скица към него.
Обвиняемият
Д. не възприел пострадалата пешеходка по време, когато същата е пресичала
платното за движение, както и по време на удара, а спрял автомобила, защото
друга преминаваща през кръстовището пешеходка му сигнализирала за настъпилото
произшествие.
След
настъпване на произшествието обвиняемият Д. с помощта на съпругата си, качил
пострадалата Е.Ш.С. и я транспортирал до ЦСМП в гр. Добрич. Пострадалата била
настанена в „Ортопедично отделение” МБАЛ АД гр. Добрич, тъй като било
установено счупване на лявата ръка.
Обвиняемият
Д. съобщил за случилото се в полицията, като в спешния кабинет при МБАЛ гр.
Добрич пристигнал свидетеля В.Б.С. – дежурен по КАТ в Сектор „Пътна Полиция”
при ОД на МВР – гр. Добрич.
Пред
спешния кабинет обвиняемият Д. казал на свидетелят С., че на кръстовището на
улиците „...” и „...”, при управление на автомобила си на заден ход не видял
жената и я бутнал, след което я качил в колата си и я закарал до болницата.
След
разговора с полицейския служител и след даване на кръвна проба, за установяване
наличие на алкохол в кръвта, обвиняемият Д. се върнал обратно на
местопроизшествието, като присъствал при огледа на същото.
Съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза №
55/2014г. на Е.С. е причинено счупване на радиуса на ляв горен крайник на
типично място и счупване на раменна кост на лявата ръка, които увреждания сами
по себе си и в съвкупност са довели до затруднение в движението на горен ляв
крайник за период от около 3 – 4 месеца и биха могли да се получат от
възникналото пътно – транспортно произшествие. Установените от експертизата
увреждания отговарят на признаците за причинена средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза преди
възникване на произшествието по автомобила „Ситроен Джъмпи”, с рег. № ТХ 27 15
ТХ не са съществували повреди и неизправности, които да са причина за неговото
възникване, но са установени следи по автомобила, които са възникнали
вследствие на произшествието, а именно: протриване, изразяващо се в отнемане на
прах от задната дясна врата на багажното отделение, което започва на разстояние
0.18м в ляво от десния габарит на автомобила и достига до 0.60м от него, като
по височина започва на 0.75м от платното за движение и достига до 1.02м от
него.
Не
е било установено наличие на алкохол в кръвта на водача.
Причина
за възникналото пътно – транспортно произшествие е виновното поведение на
водача на лекия автомобил „Ситроен Джъмпи”, с рег. № ТХ 27 15 ТХ – обвиняемият Д.,
който е нарушил разпоредбите на чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП; чл. 20 ал. 2 от ЗДвП;
чл. 25 ал. 1 от ЗДвП и чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – управлявал е автомобила
си на заден ход, без да е предприел необходимите мерки за осигуряване на
безопасно движение при извършване на маневрата. Обвиняемият е бил длъжен да
наблюдава пространството зад автомобила и да забележи стоящата на платното
пешеходка, а ако не е могъл да наблюдава изцяло пространството зад автомобила е
бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за възникнали опасности.
Приобщените по делото писмени доказателства не съдържат противоречия,
поради което не се налага подробното им обсъждане. Писмените доказателства,
доколкото съдържат релевантни за делото факти, са посочени и обсъдени по-горе в
изложението, относно приетата за установена фактическа обстановка.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене доказателства - приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл.
283 от НПК към доказателствения материал по делото: материалите по досъдебно
производство № 747/2014г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, писмени
доказателства преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован
ПРАВЕН ИЗВОД:
2.
ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При
изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че
обвиняемия Д., като на 12.08.2014г. в
гр. Д. на кръстовище между ул. „...” и ул. „...” при управление на моторно
превозно средство лек автомобил „Ситроен Джъмпи” с рег. № ТХ 27 15 ТХ при
движение на заден ход е нарушил правилата за движение по:
Чл. 5 ал. 2
т. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства;
Чл. 20 ал. 2
от ЗДвП водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението;
Чл. 25 ал. 1
от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение;
Чл.
40 ал. 1 от ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението;
Чл.
40 ал. 2 от ЗДвП по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности
и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е.Ш.С. ЕГН ********** ***,
изразяваща се в счупване на радиуса на ляв горен крайник на типични място и
счупване на раменна кост на лявата ръка, довели до затруднение движението на
горен ляв крайник за период от около 3 – 4 месеца, като след деянието е
направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалата е осъществил състава на престъпление по чл. 343а ал. 1 б. „а”, предложение второ във вр. с
чл. 343 ал. 1 б. „б” предложение второ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав.
От субективна страна деянието е
извършено от обвиняемия при форма на вината – непредпазливост.
3.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ОБВИНЯЕМИЯ
При определяне наказанието на обвиняемия
за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:
За да определи наказанието на обвиняемия
С.М.Д., съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия:
Обвиняемият С.М.Д. е роден на ***г***. ....
....
В
санкцията на правната норма на чл. 343а ал. 1 б. „а”, предложение второ във вр.
с чл. 343 ал. 1 б. „б” предложение второ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК законодателят
е предвидил наказание “лишаване от свобода” до две години или пробация.
Обвиняемият
Д. е ..., не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното
деяние не са настъпили имуществени вреди.
С
оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да освободи Д. от наказателна отговорност, като му
бъде наложено административно наказание “глоба” в минималния, предвиден от
законодателя, размер, което би изпълнило целите на административнонаказателната
репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, предвид факта, че обществената опасност
както на деянието, така и на самия извършител са невисоки - спрямо Д. не са
били образувани други наказателни дела на производство, с добри характеристични
данни по местоживеене, които обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се
касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на
обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер
административно наказание “глоба”.
Ето защо,
на основание чл. 78а ал. 1 от НК, съдът постанови по отношение на С.М.Д.
освобождаване от наказателна отговорност с налагане административно наказание “глоба” в размер на хиляда лева.
Съобразно
разпоредбата на чл. 78а ал. 4 от НК, съдът, който налага глобата по ал. 1 от
същия член, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност, ако лишаване от такова право е предвидено
за съответното престъпление, какъвто е и настоящият случай. Съгласно нормата на
чл. 343г от НК във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 съдът
постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови
лишаване от право по т. 6. В тази насока при налагане на административно
наказание на виновния, съдът може да не го лиши от правото да упражнява
определена професия или дейност и в случаите, когато за престъплението в
наказателния кодекс е предвидено задължително лишаване от тези права. Законът
не прави разлика дали за съответното престъпление е предвидена възможност наред
с другото наказание виновният да бъде лишен от права или налагането на
лишаването от права е задължително./Постановление № 7/04.11.1985г. по н.д. № 4/85г.,
Пленум на ВС/.
В
този смисъл по отношение факултативно предвиденото от законодателя
административно наказание, съобразно чл. 78а ал. 4 от НК, “лишаване от права по
чл. 37 ал. 1 т. 7”, съдът счита, че не следва да наложи такова на обвиняемия, с
оглед благоприятните личността на обвиняемия обстоятелства.
В
този смисъл, съдът определи административното наказание като справедливо,
респективно съответно на извършеното.
С
Решението, съдът осъди обвиняемия С.М.Д. с ЕГН **********
да заплати направените по делото разноски в размер на 588.00 лв. по сметка на
Районен съд - гр. Добрич.
По
изложените съображения, съдът постанови решението си.
Председател:
/М.
Момчева/