Решение по дело №1316/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7180
Дата: 27 октомври 2017 г. (в сила от 15 май 2020 г.)
Съдия: Кристина Райкова Филипова
Дело: 20151100101316
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение

 

гр. София, 27.10.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА  ФИЛИПОВА

 

при секретаря И. Апостолова, и с участието в процеса на прокурор Мравкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1316 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.).

Ищецът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) твърди, че Прокуратурата сключила с М.И.П. споразумение от 29.10.2014 г., удостоверено в протокол по НОХД № 1402/2014 г., 15 с-в, СНС, като П. е признат за виновен за това, че в периода м. септември 2009 г. до 31.10.2011 г. участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, както и че в различно време умишлено склонил други лица да придобият с цел разпространение, да държат и да разпространят без надлежно разрешение високорисково наркотично вещество – хероин, на обща стойност над 14 000 000 лв. – престъпления по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 2, пр. ІІІ вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 НК. Посочено е в исковата молба, че деянията попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 25 и т. 21 от ЗОПДИППД (отм.). В исковата молба се сочи проверяваният период по отношение на ответника, който е от 1.01.1990 г. до 31.12.2014 г., като се твърди, че през проверявания период той е реализирал приходи в размер на 336 774, 12 лв.,  разходите му са били 410 779, 61 лв., т.е. че е налице отрицателна разлика.  Придобитото в периода имущество е на обща стойност 331 091, 74 лв. Изтъкнато е, че по време и след периода на престъпна дейност ответникът е направил разход от 94 000 лв. за закупуване на МПС, която стойност е значителна по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.). Поискано е да се отнеме в полза на държавата лек автомобил БМВ Х 6, рег. № *******, рама № WBAFG *******1, Двигател без номер /*********/, цвят „черен металик“, с дата на първоначална регистрация 11.02.2008 г., придобит от ответника с договор за покупко-продажба от 27.07.2011 г. , което имущество е на обща стойност от 80 000 лв. Претендира разноски.

Ответникът М.И.П. оспорва иска, като поддържа, че не е налице причинно-следствена връзка между престъпния състав и придобитото имущество. Претендира разноски.

Представителят на СГП намира искането за основателно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На отнемане по реда на ЗОПДИППД (отм.) подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони, когато е установено, че това имущество е със значителна стойност и за него може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпната дейност по чл. 3 от закона, доколкото не е установен законен източник на придобиване. За да бъде основателно искането на Комисията по чл. 28 от отменения закон т.е. за да възникне в полза на държавата специалното субективно право на конфискация по ЗОПДИППД (отм.), следва да са установи кумулативното наличие на няколко материалноправни предпоставки:

1) да е установено наличие на имущество на значителна стойност, която според § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД следва да е над 60 000 лв.;

2) да е осъществена престъпна дейност, съставляваща престъпление, упоменато в чл. 3 от ЗОПДИППД и

3) да са установени факти и обстоятелства, които биха могли логически да обосноват извод, че имуществото на значителна стойност е придобито именно от престъпната дейност на лицето.

Понятието "значителна стойност" се отнася до придобитото имущество през целия проверяван период като сборна величина, а не до цената на отделните сделки като показател за приходите на проверяваното лице. Тази стойност съставлява реалната пазарна цена на имуществото към момента на проверката на съда, което налага извода, че решението следва да съобрази данните от съдебната експертиза относно стойността на имуществото към момента на изготвяне на заключението (решение № 70/04.07.2012 г. по гр. д. № 704/2011 г. на ВКС, IV ГО на ВКС; решение № 231/11.07.2012 г. по гр. д. № 848/2011 г. на ВКС, IV ГО на ВКС; решение № 481/23.04.2013 г. по гр. д. № 99/2012 г. на ВКС, IV ГО). В разглеждания казус въз основа на СИО се установява, че придобитото от ищеца имущество за проверявания период е на значителна стойност (над 2300 МРЗ). 

Втората предпоставка от посочените по-горе също е налице – в разглеждания казус се установява, че със сключено споразумение (имащо значението на влязла в сила присъда) ответника М.П. се е признал за виновен и е осъден за престъпление, попадащо в приложното поле на ЗОПДИППД.

Връзката между придобиването на имуществото с конкретната престъпна дейност на ответната страна следва да бъде изследвана съобразно данните по делото, от които да може да се направи категорично заключение за ,,основателно предположение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.). Основателното предположение, че придобиването е в резултат на дадената престъпна дейност, следва да е резултат от формирана (съгласно конкретните обстоятелства) преценка на съда, изградена въз основа на установените факти и връзките между тях, логиката и опитните житейски правила. Само по себе си неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото не замества предположението за свързаност по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), като за неговата основателност са от значение и други конкретни за всеки отделен случай обстоятелства, преценката на които се извършва от решаващия съд. В този смисъл са постановените Тълкувателно решение № 7 ОТ 30.06.2014 Г. по тълк. д. № 7/2013 Г., ОСГК на ВКС, както и по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС, а именно: решение № 806 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 1335/2009 г., ІV г.о. и цитираните в него решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1116/2009 г., ІV г.о. и решение № 834 от 23.12.2010 г. по гр. д. № 1417/2009 г., ІV г.о. и др. Въпросът към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност няма еднозначен отговор, а във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя, както и от начина на придобиване (напр. сделка). Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства /в посочения смисъл Тълкувателно решение № 7/30.06.2014 г. по т.д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС/.

В разглеждания казус се установява (задачи № 3 от СИО), че за времето от 1.01.1990 г. – 31.12.2014 г. общия размер на извършените разходи от ответника надвишава общия размер на получените приходи с 3409, 11 МРЗ. От страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да установят извода, че процесния автомобил (за който няма спор, че е придобит в рамките на инкриминирания в споразумението, сключено с прокуратурата период) е закупен със средства с установен законен произход. Предвид естеството на развиваната от лицето престъпна дейност (свързана с реализиране на големи по обем парични средства) и големия период, в която същата е осъществявана, то би могло да се направи основателно предположение, че процесното МПС е придобито със средства без установен законен източник.  

Предвид казаното в случая са налице и трите предпоставки, предвидени в чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД(отм.) – ответникът е осъден за престъпления, предвидено в чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗОПДИППД (отм.), установено е, че той притежава имущество на значителна стойност, и може да се направи обосновано предположение, че придобиването е резултат от престъпната дейност, доколкото не е установен законен източник на средствата за това придобиване. Ето защо предявеният иск е основателен.

С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски в размер на 1550 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТНЕМА в полза на ДЪРЖАВАТА от М.И.П., ЕГН **********, по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против М.И.П., незаконно придобито имущество от престъпна дейност, за която М.И.П. е признат за виновен със сключено на 18.12.2014 г. с прокуратурата споразумение по НОХД № 1402/14 г., СНС, а именно: лек автомобил БМВ Х 6, рег. № *******, рама № WBAFG*******, Двигател без номер /*****/, цвят „черен металик“, с дата на първоначална регистрация 11.02.2008 г.

ОСЪЖДА М.И.П. да заплати на КОНПИ сумата от 1850 лв. като разноски.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението. 

 

             

 ГРАДСКИ  СЪДИЯ: