Определение по дело №1532/2017 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ I - 548                                                    22.03.2018 г.                                       град Бургас

Бургаският окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА

                        мл.с. Сияна ДИМИТРОВА

Секретар

като разгледа докладваното от младши съдия С. Димитрова

въззивно гражданско дело № 1532 по описа за 2017 година,  взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 248 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба, инкорпорирана в частна жалба с вх. № 16351/17.11.2017 г. по описа на БОС, подадена от А.Т.А., ЕГН **********, чрез адвокат С.И. ***, със съдебен адрес:***, с която се иска изменение на определение № I-1935 от 02.11.2017 г., постановено по в.гр.дело № 1532 по описа за 2017 г. на БОС, в частта, с която в полза на въззиваемата страна В.И.Ч. са присъдени съдебни разноски в размер на 600 лева, дължими от въззивника А.. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за действителното извършване на разноски от въззиваемия, нито списък по чл. 80 от ГПК, поради което и н следвало съда да ги присъжда. Евентуално се претендира, че ако е налице основание за присъждане на разноски, то те е следвало да бъдат в размер съответен на установения с Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум за адвокатските възнаграждения, а именно сумата от 200 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор /становище/ на искането за изменение от насрещната страна В.И.Ч., чрез адвокат В. Катанова – Б. ***, със съдебен адрес:***. Излагат се доводи, че тъй като жалбата е била оставена без разглеждане, за страната не е съществувало задължение за представяне на списък по чл. 80 от ГПК, а по делото се съдържат доказателства за извършените разноски, обосноваващи дължимостта им. Относно оплакването за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, страната сочи, че съдебната практика приема за прекомерно възнаграждение което надхвърля три пъти установения минимум от 200 лева, предвид което заплатения хонорар от 600 лева не се явявал прекомерен.

Бургаският окръжен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

            Производството по в.гр.д. № 1532/2017 г. по описа на БОС е образувано по жалба вх. № 16013/13.09.2017 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег. № 800 на КЧСИ, подадена от А.Т.А., ЕГН **********, чрез адвокат Стояна И. ***, срещу отказ на ЧСИ за конституиране на жалбоподателя в качеството на взискател по изп.д. № 20178000400808/2017 г., обективиран в писмо с изх. № 19388/01.09.2017 г.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило и възражение от взискателя по изпълнителното дело – В.И.Ч., ЕГН **********, чрез адвокат В. Канатова-Б. ***, с което е изразено становище по жалбата и е отправено искане за присъждане на направените от страната съдебно-деловодни разноски. В приложение е представено пълномощно за учреденото процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение в размер на 600 лева е изплатено в брой при сключването му.

Жалбата е оставена без разглеждане, а производството по нея е прекратено с постановеното по настоящото дело определение № I-1935/02.11.2017 г. на БОС, като със същия акт жалбоподателят е осъден да заплати на ответната страна своевременно поисканите от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

С окончателно определение № 32/29.01.2018 г. постановено по ч.гр.д. № 416 по описа на Апелативен съд – Бургас за 2017 г., частната жалба на А.А. срещу определение № I-1935/02.11.2017 г. на БОС по настоящото дело е оставена без уважение, а делото е върнато на БОС за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по инкорпорираното в нея искане за изменение на разноските.

            Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок - в частност в едноседмичния срок от връчване на постановеното определение в препис на страните. Определението е връчено на молителя на 13.11.2017 г., поради което едноседмичният срок за искане за допълване на определението в частта за разноските е изтекъл на 20.11.2017 г., който е присъствен ден – понеделник. Искането е постъпило в срок – на 17.11.2017 г., подадено са от легитимирана страна чрез нейния представител с надлежно учредена представителна власт, поради което се явява допустимо.

Разгледани по същество исканията са частично основателни. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:

По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. В конкретния случай ответника по въззивна жалба е направил искане за присъждане на сторените разноски в депозираното по делото възражение.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК съдът се произнася по исканията за разноски със всеки акт, с който се приключва делото, а нормата на  чл. 78, ал. 4 от ГПК предвижда, че разноски се дължат на ответника и при прекратяване на производството по делото. Логиката на закона е, че такива винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В случая В.Ч. е взел участие в производството пред БОС, предвид депозираното чрез негов представител възражение на въззивна жалба, с което е изложено подробно становище по спора. Предвид факта, че жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, е налице неоснователно предизвикан правен спор и въвличане в него на страна, по отношение на която производството е прекратено – като в този случай отговорността по принцип се понася от този, който е предизвикал спора, респективно срещу който е отсъдено. Вина за предизвикване на делото не е нужна – отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК е изрична в този смисъл и намира приложение и в разглежданата хипотеза. В този смисъл е и константната ръководна практика на Върховния касационен съд, например Определение № 202 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 5172 / 2015 г. на ВКС, 3-то ГО.

Несъстоятелни са оплакванията на молителя за неправилност на изводите на съда в обжалвания акт относно правните последици от неизпълнението на задължението за представяне на списък по чл. 80 от ГПК. Самата разпоредба на чл. 80 от ГПК сочи, че единствената правна последица от непредставяне на списък е преклудиране на правото на страната да сезира съда с искане за изменение постановения акт в частта за разноските. Разпоредбата е разтълкувана и с разясненията, дадени по т. 8 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, с които се приема, че своевременно направеното от страната искане за разноски, по което съдът е пропуснал на да се произнесе, не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 от ГПК и в този смисъл - липсата на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото.

Предвид довода на молителя за липса на доказателства по делото за извършените от ответника разноски, следва да се отбележи, че такива се съдържат на л. 146 от приложеното в копие изпълнително дело, а именно – договор за правна помощ и пълномощно. Съгласно разясненията, дадени по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата в тяхната правораздавателна дейност, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В приложения договор за правна помощ е уговорено възнаграждение в размер на 600 лева, като е посочено, че същото е платено в брой, поради което са налице предпоставките за присъждане на действително сторените в производството разноски, съобразно изхода на спора, а оплакването в този смисъл е неоснователно.

            Относно оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, следва да се посочи, че с приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност при постановяване на крайния си акт. С чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Такова искане не е отправяно от въззивника в рамките на производството, а е релевирано едва с процесната молба за изменение, но предвид факта, че делото е разгледано по същество в закрито съдебно заседание, съдът приема че същото е своевременно направено в първия възможен процесуален момент.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. Аналогична е и разпоредбата на чл. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащи свободно договаряне между адвоката и доверителя му.

            Предвид изложеното, съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, поради което сумата трябва да бъде намалена до размера предвиден в чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 200,00 лева. Горният извод е обусловен от обстоятелството, че производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, досежно отказа на ЧСИ за конституиране на взискател не представлява фактическа и правна сложност, поради което и размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде над минималния предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Във връзка със становището на ответника по жалба за непрекомерност на възнаграждение в размер до трикратния установен минимум, следва да се посочи, че относно неприложимостта на § 2 ДР Наредба № 1/2004 г. поради пряко противоречие с чл. 36 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК са дадени и разяснения с мотивите по т. 3 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

С оглед изложеното искането по чл. 248 от ГПК следва да се уважи, а присъдения размер на съдебните разноски на ответника за заплатено адвокатско възнаграждение да бъде намален до сумата от 200 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК определение № I-1935 от 02.11.2017 г., постановеното по в.гр.д. № 1532/2017 г. по описа на БОС, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА А.Т.А., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на В.И.Ч., ЕГН ********** сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

Определението подлежи на обжалване  в едноседмичен срок от връчването му в препис на страните, пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                               2.