РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 13.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 08 ноември през две хиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5083 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с правно основание чл.225, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
С искова молба с вх. N:14563/12.05.2020г. ищецът В.В., чрез пълномощника си е предявил срещу
ответника „Автокомерс 93“ООД ЕИК: *********, със седалище в
гр.Благоевград и адрес на управление гр.Благоевград, ул. "Стефан
Стамболов" № 1, ет.7, офис 6, представлявано от управителите Тодор
Димитров Илиев и Христо Кирилов Тасев иск за сумата
от 2520 лева за оставане без работа, в резултат на
уволнение със заповед № 466/16.12.2019г. на управителя на „Автокомерс 93"
ООД, признато за незаконно с влязло в сила решение № 260018/21.08.2020г.,
постановено по гр.д.№ 299/2020г. по описа на Районен съд гр.Русе за периода
18.01.2020г. - 18.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА моли
съда да осъди ответника да заплати на адв.К.Х., оказала безплатна правна помощ
на ищеца, адвокатско възнаграждение изчислено по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си е депозирал
отговор, с който развива съображения за допустимост и частична основателност на
предявените искове. Изразява твърдения за извършени плащания на ищеца.
Нсаправени са искания за прихващане.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Установено е и не се спори, че ищецът В.В. работил по трудово правоотношение в ответното дружество от
01.09.2016г. до 16.12.2019г., на длъжност „Продавач
разносна търговия", с място на работа в гр.Русе, работно време от
осем часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560,00
лева.
Със
заповед № 466 /16.12.2019г. трудовото
правоотношение било прекратено от ответника работодател на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от
17.12.2019г.
Видно от приложения по делото заверен препис на влязло в сила
решение №260018/21.08.2020г., постановено по гр.д.№ 299/2020г. по описа на
Районен съд гр.Русе, уволнението на ищеца със
заповед №466/16.12.2019г. на управителя на „Автокомерс 93" ООД било
признато за незаконно, респективно заповедта била отменена.
Установява се , че през перида от 18.12.2019г. до 01.10.2020г., ищецът останал
без работа вследствие на посоченото по-горе уволнение. На
28.05.2020г. ответникът заплатил на ищеца В.В. обезщетение
по чл.222, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без
работа поради уволнението за периода 18.12.2019г. - 18.01.2020г.
С
препоръчана пощенска пратка,
получена от ответника на 23.10.2020г. ищецът В. го поканил
да му заплати дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,
едновременно с което му представил и препис
от трудовата си книжка в уверение на твърдението, че през периода от
18.12.2019г. до 01.10.2020г. е бил останал без работа.
След получаване на поканата, ответникът не изпълнил паричното си задължение, а
поискал ищецът да му представи служебна бележка от Бюро по
труда или документ от НАП, установяващ обстоятелството, че е не е полагал труд
за посочения период.
Правни изводи.
Съгласно
чл.225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
По
делото няма спор, че ищецът е бил незаконно уволнен и е останал без
работа за исковия период от 5 месеца -
от 18.01.2020г. до 18.06.2020г.
Не се спори, че дължимото му се обезщетение за оставане без работа
по чл.225 от КТ е в размер на 2520 лева. Това
обстоятелство се признава от ответника в отговора по чл.131
от ГПК.
Установено е, че ответното дружество е платило
по сметка на ищеца сумата от 1690,41
лева на два пъти през 2020г. Ето защо съдът приема, че както
е посочено в отговора на исковата молба са налице
предпоставките за извършване на служебна компенсация, но следва да бъде съобразено влязло в сила решение по гр.дело №
1697/2020г. на Русенски районен съд, по което съдът
вече веднъж е извършил съдебна компенсация с част от платената от ответника
сума в размер на 1690,41 лева и вземането, което ищецът е
имал за оставането си без работа за периода
от 1 месец от 18.12.2019г. до
18.01.2020г. в размер на 468,88 за главница и 54,96
за лихви. След
като съдът в решението по посоченото и приложено
по настоящото производство, гражданско дело №1697/2020 е
извършил съдебна компенсация на вземането на ищецът, което
е погасено изцяло, платената от ответника сума се е намалила от 1690,41
лева на 1166,57 лева. Това е посочено в мотивите на
решението, което в крайна сметка обвързва и двете страни, тъй като те са едни и
същи и по настоящото дело и по това, което е изискано и приложено.
При това
положение от претендираната сума от 2520 лева, следва да се извади сумата от 1166,57 лева, след съобразяване компенсацията по гр. дело
1697/2020г.
В тази ситуация получената разлика от 1353,43 лева следва
да бъде присъдена на ищеца, а в останалата му част, до пълно
предявеният размер от 2520,00 лева следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По разноските
Процесуалният представител на ищеца претендира разноски в размер на 406,40 лева на основание чл.38, ал.2 от
ЗА. Съдът приема, че претендираните на посоченото основание разноски следва да
бъдат присъдени
в пълен размер по аргумент на установената
съдебна практика (гр.д.
№ 2349/2015г. на Второ гражданско отделение на ВКС).
При този изход на делото в тежест на
ответника е и дължимата д.т. в размер на 80,00
лева и 5,00 лева при
служебно издаване на изпълнителен лист, която следва да бъде
заплатена в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Русенски районен съд
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.225, ал.1 от КТ „Автокомерс 93“ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Благоевград да заплати на В.А.В. с ЕГН:********** сумата от 1353,43 лева за оставане без
работа, в резултат на уволнение със заповед № 466/16.12.2019г. на управителя на
„Автокомерс 93" ООД, признато за незаконно с влязло в сила решение №
260018/21.08.2020г., постановено по гр.д.№ 299/2020г. по описа на Районен съд
гр.Русе, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.11.2020г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.В.
с ЕГН:********** срещу „Автокомерс 93“ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.Благоевград иск по чл.225, ал. 1 от КТ за
оставане без работа на В.А.В. с ЕГН:**********
в останалата му част до пълно предявения иск от 2520 лева, поради
извършено от ответника плащане и поради съдебна компенсация на дължимото от
него обезщетение.
ОСЪЖДА „Автокомерс 93“ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Благоевград да заплати на адвокат К.Х. с ЕГН:********** от Русенска адвокатска колегия сумата от 406,40 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1,
т.2 от ЗА и чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „Автокомерс 93“ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Благоевград да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Русенски районен съд д.т. в размер на 80,00 лева и 5,00 лева при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/