Решение по дело №2197/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    2065     Година  2021,  04.11.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VIІ състав

 

   на 06.10.2021 година

 

в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР К.

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

при участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР  К. адм. дело номер 2197 по описа за 2021 година и като обсъди:  

 

 Производство пред първа инстанция.

Настоящото производство е образувано във връзка с Решение №9118/ 09.08.2021г., постановено по адм. дело №84/2021г. по описа на Върховен адми­нистративен съд/ВАС/ на Република България, Трето отделение, с което е обез­силено Решение №1582/24.08.2020г., постановено по адм. дело №3148/ 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, в ЧАСТТА, с която съдът се е произнесъл по иска на Ц.Д.А. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед №УРИ4536з-515/25.09.2017г. на Началника на ГПУ Свиленград, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 13.09.2018г., за периода 14.09.2018г. до 09.12.2019г. и е прекратено съдебното производство в тази част поради недо­пустимост на иска. Със същото решение е отменено Решение №1582/24.08. 2020г., постановено по адм. дело №3148/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив в останалата част, като е върнато в тази част делото на друг състав на Административен съд – Пловдив за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото, съобразно дадените указания, изложени в отменителното решение на ВАС, съдът намери за устано­вено след­ното от фактическа и правна страна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е постъпила искова молба от Ц.Д.А. ***, чрез адв.Д., срещу Главна дирекция „Гранична полиция“/ГДГП/ с адрес на призоваване гр.София, бул.“Мария Луиза“ №46 за присъждане на обезщетение в размер на 90 000 лева, представляващо обезвреда за причине­ни имуществени вреди, изразяващи се в стойността на незаконосъобразно иззето МПС, собственост на ищцата, както и в размер на 30 000 лева, предс­тавляващо обезвреда за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в бол­ки и страдания за периода от 09.08.2017г. до 13.09.2018г. – и двете следст­вие от незаконосъобразна Заповед №УРИ4536з-515/25.09.2017г., издадена от началника на ГПУ Свиленград. Претендират се законни лихви от 13.09.2018г. – датата на влизане в сила на Решение №645/06.08.2018г., постановено по адм. дело №1134/2017г. по описа на Административен съд – Хасково/с което посо­чената по-горе заповед е отменена като незаконосъобразна/, а така също и раз­носки, съгласно представен списък. Съдът приема за разглеждане именно този предмет на делото, съобразявайки се с дадените в отменителното решение на ВАС указания и с оглед липсата на наведени други твърдения от ищцата.

Ответникът – Главна дирекция „Гранична полиция“ – София, чрез проце­суален представител юриск.Г., счита исковите претенции за неоснова­телни и настоява за тяхното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаг­раждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, съдът намира, че спор по фактите между страни­те не се формира. Съгласно представен договор за покупко-продажба от 27.02. 2017г., Ц.А. е закупила лек автомобил марка БМВ, модел 535Д за сумата в размер на 2 000 лева, точно колкото е и неговата застрахователна стойност/л.66 от адм. дело №3148/2019г. по описа на ПАС/, като на същата дата го е регистрирала на свое име/така СРМПС на л.14 от адм. дело №3148/ 2019г. по описа на ПАС/. На 12.07.2017г. същият автомобил е заложен за издир­ване в ШИС със страна, подала сигнала – Великобритания с основание „открад­ната, незаконно присвоена, изгубена вещ“/л.70 от адм. дело №3148/19г. по описа на ПАС/. На 09.08.2017г. при извършена проверка на ГКПП“Капитан Андреево“ след установено съвпадение с издирвания автомобил, ищцата е би­ла поканена да го предаде доброволно на основание чл.84 ал.2 ЗМВР, което е сторила и за което е съставен протокол от същата дата, а автомобилът е предаден за съхранение в ГПУ Свиленград/л.67-69 от адм. дело №3148/2019г. по описа на ПАС и л.22 от приложеното адм. дело №1134/2017г. по описа на Административен съд – Хасково/. Установено е, че след разменена кореспон­денция между ДМОС при МВР, бюро СИРЕНЕ Великобритания и Началника на ГПУ Свиленград, последният със Заповед №УРИ4536з-515/25.09.2017г. разпо­ре­дил връщане на автомобила на К.И. К. - представител на „Плам“ЕООД, преупълномощено за репатрирането на автомобила лице/л.71 и сл. от адм. дело №3148/2019г. по описа на ПАС/. Съответно с приемо-предава­телен протокол от 20.10.2017г. на ищцата са предадени от служител на ГПУ Свиленград регистрационните табели на автомобила, на която дата тя е узнала за заповедта за предаването на автомобила на трето лице/л.58 от приложеното адм. дело №1134/2017г. по описа на Административен съд – Хасково/.

И най-сетне, с влязло в сила на 13.09.2018г. решение на Администра­тивен съд – Хасково, Заповед №УРИ4536з-515/25.09.2017г., издадена от Начал­ник ГПУ Свиленград, е била отменена/л.10-13 от адм. дело №3148/2019г. по описа на ПАС/.

При първоначалното разглеждане на делото са изслушани и приети съдебно-оценителска и съдебно-психиатрична експертизи, които съдът креди­тира като компетентни и безпристрастно изготвени, като същите ще бъдат комен­тирано при разглеждане на спора по същество. Отново в хода на пър­воначалното разглеждане на делото като свидетели са разпитани К. Г. А. – бивш съпруг на ищцата и Л.С.И..– пси­хиатър и лекуващ лекар на ищцата. Съдът кредитира показанията на разпи­таните по делото свидетели, като същите ще бъдат коментирани при необхо­димост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото доказа­телствен материал. Обяснения са дадени от ищцата на основание чл.176 ал.1 ГПК. Приобщени към делото са адм. дело №1134/2017г. по описа на Адми­нистративен съд – Хасково, както и приложените към исковата молба и отго­вора писмени доказателства, амбулаторни листове, издадени от „Клиника Медикус Алфа“, представени както от ищцата, така и от лечебното заведение, в т.ч. такива за извършени посещения при д-р Л.И.и д-р Г. И., писмо от РЗОК - Пловдив вх.№1988/30.01.2020г. по описа на съда с дан­ни, че в информационната система на НЗОК няма данни за заверена рецеп­турна книжка и лекарства към нея за ищцата А..

От ответника, с оглед дадените в отменителното решение на ВАС указания, е постъпила молба вх.№17268/04.10.2021г. по описа на Админист­ративен съд – Пловдив, в която се посочва изрично, че предвид образувано нака­зателно досъдебно производство №42/2018г. и с оглед извършеното връ­щане по чл.84 ЗМВР, ГДГП не е предприела действия за възстановяване на нару­шеното право и не е удовлетворила засегнатото лице по друг законен начин.

Други доказателства не са ангажирани от страните, въпреки дадените им от съда указания, с оглед разпределяне на доказателствената тежест, както в хода на първоначалното разглеждане на делото, така и в хода на настоящото такова.

За разрешаването на настоящия правен спор следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.301 АПК, която урежда, че когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъз­можно – удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение.

С оглед изричното изявление от ответника, че ГДГП не е предприела действия за възстановяване на нарушеното право и не е удовлетворила засег­натото лице по друг законен начин, следва да се приеме, че е налице хипо­тезата на чл.301 изр. последно АПК – засегнатото лице има право на обезще­тение.

Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юриди­чески лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на адми­нист­ративни органи и длъжностни лица, съгласно новелата на чл.203 ал.1 АПК се разглеждат по реда на Глава единадесета. А за неуредените въпроси за иму­ществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ал.2/. По реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имущест­вената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извън­договорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Евро­пейския съюз/ал.3/.

Според чл.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причи­нени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпъл­нение на административна дейност, както и за вредите, причинени от дейст­вието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзако­нови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл.7 ал.1.

Съдът констатира, че ищцата е физическо лице, поради което се покрива изискването на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, а ответник е Главна дирекция „Гранична полиция“, който съобразно чл.37 ал.1, т.1 във връзка с ал.2 ЗМВР е юридическо лице и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1, от чиито неза­конни актове, действия или бездействия са причинени вредите. А съоб­разно чл.205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

От изложеното следва, че както ищцата, така и ответникът са легитими­рани да бъдат страни в производство по чл.203 АПК, във връзка с чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изво­дът дали същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне пра­вото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко куму­ла­тивно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ор­ган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на ад­министративна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между неза­коносъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не мо­же да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

Както вече се посочи, не е спорно между страните, че с влязло в сила на 13.09.2018г. съдебно решение №645/06.08.2018г., постановено по адм. дело №1134/2017г. по описа на Административен съд - Хасково, е отменена Заповед №УРИ4536з-515/25.09.2017г., издадена от Началник на ГПУ – Свиленград. Или, налице е единият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ – отменен по съответния ред административен акт.

Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателст­вената съвкупност по делото претърпени имуществени и неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се неимуществените вреди в пряка причинна обусловеност от отменения административен акт.

По отношение на претендираните имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнетия автомобил, се констатира, че същите са причинени на лицето, доколкото се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от нарочното изявление в тази връзка, депозирано с молба от 04.10.2021г. по настоящото дело, че административният орган е в невъзможност да възстанови нарушеното право, а именно да върне на А. отнетия автомобил, респ. да я удовлетвори по друг начин. Т.е., налице е и втората предпоставка – причи­нена на лицето вреда.

Налице е и третата предпоставка – пряка и непосредствена причинна връзка, в каквато насока са изложени и конкретни мотиви в отменителното решение на ВАС – отменената като незаконосъобразна заповед е правното основание за фактическото предаване на автомобила, което е и извършено и автомобилът е предаден на друго лице.

По отношение на размера на претендираните имуществени вреди, които се твърди да са в размер на 90 000 лева, в хода на първоначалното разглеж­дане на делото е допусната и приета съдебно-оценителска експертиза. В заклю­чението си вещото лице е определило средна пазарна цена след овехтя­ване на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „535Д“, рег. №***, произ­веден 2015г. към дата 09.08.2017г., на 86 730 лева, като в уточнение в о.с.з. заявява, че и към 25.09.2017г., ако се приеме, че това е датата на увреждането, не би имало драстична промяна и посочва, че цените са година за година и са по договорка, както и че ако има някаква промяна, не се знае дали в плюс или минус, но става въпрос за същата година.

Същевременно обаче от събраните по делото доказателства се конста­тира, че А. е закупила въпросния автомобил на 27.02.2017г. за сумата от 2000 лева, каквато е била и неговата застрахователна стойност. Или, при положение, че към 27.02.2017г. конкретният автомобил е струвал 2 000 лева (приета за пазарна цена между продавач и купувач), а от страна на вещото лице се заявява, че в рамките на една година дори и да има разлика в цените, то тя няма да е драстична, следва да се приеме, че вредата, която е претър­пяла ищцата, е именно в размера на стойността на отнетия автомобил. Все в тази насока и следва да се посочи, че по делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, че за същия автомобил е платена по-висока цена, факт, който е лесно доказуем, при положение, че съгласно чл.3 ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева. Т.е. от страна на ищеца не се сочат(а и не се твърди) договорът да е симулативен по отно­шение на един от съществените си елементи – цената(няма и писмени дока­зателства в този смисъл – напр. т.н. „обратно писмо“)

При това положение и съобразявайки принципа, че институтът на обез­щетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средст­во за неоснователно обогатяване, в каквато насока също са и изрично дадени­те указания в отменителното решение на ВАС, настоящият съдебен състав нами­ра, че следва да присъди само и единствено такъв размер на обез­щетение, който да обезщети страната за действително понесените от нея вре­ди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накър­нява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в произ­водството. Именно с оглед изложеното, настоящият съдебен състав не възп­риема тезата на ищцата, че претърпяната от нея вреда се равнява на пазар­ната стойност на въпросния автомобил, доколкото нито се твърди, нито се предст­авят доказателства, същият да е бил закупен с цел търговия, напротив – твърди се, че е бил за лично ползване, поради което и имуществото на А. е намаляло именно със стойността, която е заплатила за неговото заку­пуване( именно с тази сума няколко месеца по-рано се е обеднила тя, при положение, че липсват каквито и да е сътресения в икономически план в страната), а не със стойността, която евентуално би получила при последва­щата му продажба.

Крайният извод, който се налага е, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществените вреди на ищцата, е частично основателен, като ще следва да бъде уважен за сумата от 2 000 лева, представляваща сумата, която действително е заплатена от А. за закупуването на въпросния авто­мобил, ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от 13.09.2018г. до окончалното и изплащане, а за разликата над тази сума, до пъл­ния претендиран размер от 90 000 лева, следва да бъде отхвърлен като неос­но­вателен, тъй като по този начин ищецът би се обогатил неоснователно след като е заплатила за придобиването само 2 000 лева(а ако е била заплатена сумата от 90 000 лева, то А. ще следва да понесе последиците от собственото си привидно поведение, довело да заобикаляне на няколко закона и в край­на сметка заплащане на по-малък размер на данъци и такси при прех­върляне, респ. неплащане на сумата по банков път, което пък би било основа­ние и за въз­ник­ване и на адми­нистративно-наказателна отговорност за нея).

По отношение на претендираните неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед №УРИ4536з-515/25.09.2017г. на Началника на ГПУ Свиленград за периода от 09.08.2017г. до 13.09.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 13.09.2018г., изразяващи се в болки и страдания, е необходимо да бъде съобразено на първо място, че терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трай­ното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са пос­ледица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отноше­ния, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Тради­ционно вредите се делят на имуществени и неимуществени.

Във връзка с претендираните тук неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено още и че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на есте­тическите му чувства.

Въз основа на свидетелските показания, изслушани в хода на първо­началното разглеждане на делото и приетото заключение по СПЕ, настоящият съдебен състав приема, че в периода от 09.08.2017г. – датата на предаване на автомобила до 13.09.2018г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед №УРИ4536з-515/25.09. 2017г. на Началник на ГПУ Свиленград, ищцата, дори и да е била психично здра­ва, в каквато насока е заключението на СПЕ, е преживяла негативни емо­ции – последвал е продължителен период на неудоволствени преживявания с негативен емоционален нюанс, които повлияват и емоционалното й състояние, за което по делото е приложена и медицинска документация. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелката И., чийто пациент е ищцата и която е лекарят, който първи е извършил психиатрична консултация на А. след отнемането на собствения й автомобил. Същата твърди, че през цялото време/от 23.09.2017г., когато е бил първият преглед, до 04.09.2018г.,  когато е бил последният преглед в обхвата на исковия период/ у ищцата е персистирала една тревожност, изразяваща се в нарушение на съня, сърце­биене, недостиг на въздух, замайване, които са били с различна тежест в раз­лични периоди, тъй като състоянието, което е диагностицирала като смесено тревожно депресивно разстройство, се е провокирало основно от външни фак­тори и в периоди, в които е била лишена от такива външни въздействия, е има­ло намаляване на симптомите, съответно когато е имала такива външни въз­действия, симптомите са се обостряли. Същата твърди още и че това състоя­ние се свързва със събитието, което е преживяла през лятото на 2017г., тъй като преди това не е имала такива оплаквания. При това положение, преживя­ните негативни емоции от ищцата следва да бъдат квалифицирани като неиму­ществени вреди и съответно да бъде определен справедлив размер за тяхното обезщетяване.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл.4 ЗОДОВ дър­жавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неиму­ществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цити­раната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връз­ка между вредите и незаконосъобразния административен акт като еле­мент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния акт са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и свидетелски показа­ния. Отново следва да се подчертае, че с показанията на разпитаните по дело­то свидетели и приетото заключение по СПЕ се установява по категоричен начин, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в нега­тив­ни преживявания, в резултат на издадения незаконосъобразен акт. Вредите, които са й причинени са по повод и във връзка със Заповед №УРИ4536з-515/25.09.2017г. на Началник на ГПУ Свиленград. В случая свидетелските пока­зания в достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неиму­ществените вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед. Казано с други думи, налице е пряка и непос­редствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищцата, са доказани по основание. Изключение от горното прави твърдението, че ищца­та е била лишена от право на свободно придвижване, доколкото в тази насока не са ангажирани доказателства.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът нами­ра, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като разме­рът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включ­ва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, фактът на осъждането сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справе­дливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички устано­вени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконо­съоб­разния административен акт се е отразил на увреденото лице.

При преценка времетраенето на претърпените вредни последици, следва да бъде отчетен фактът, че на 09.08.2017г. ищцата доброволно е предала личния си автомобил в хипотезата на чл.84 ал.2 ЗМВР, т.е. автомобилът е бил иззет временно, съответно до 20.10.2017г., когато е узнала за издаването на отме­нената като незаконосъобразна заповед, А. не е била наясно с факта, че автомобилът вече е бил върнат в държавата-членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, поради което и не е имала основание да се притеснява, а и дори и да е изпитала болки и страдания, то те са били причинени от други фактори, различни от отменената като незаконосъобразна заповед, поради което и не са предмет на разглеждане в настоящото произ­водство. При това положение следва да се приеме, че ищцата е търпяла твър­дяните вреди само в периода от 20.10.2017г., когато е узнала, че предаденият доброволно автомобил няма да й бъде върнат, тъй като вече е върнат на държавата-членка, подала сигнала в ШИС и/или Интерпол, до 13.09.2018г., тъй като това е крайната дата на исковия период.

Съдът намира също така, че интензитетът на породените негативни емо­ционални преживявания у ищцата е нисък, изразени са като състояние на стра­дание, без белези на дълбоки и трайни увреждания в психиката и. Отчитайки посочените до тук обстоятелства и периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените негативни преживявания, настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 100 лева за посочения период от 20.10.2017г. до 13.09.2018г. Според този съд именно посо­ченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищцата и този размер именно съответства на конкретната пре­ценка, направена от състава на база установените по делото факти и съоб­разно обществения критерий за справедливост.

Крайният извод, който се налага е, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, е частично основателен, като ще следва да бъде уважен за сумата от 1 100 лева, а за разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 30 000 лева, следва да бъде отхвър­лен, като неоснователен.

Основателна при това положение се явява и претенцията обезщетението да се присъди ведно със законната лихва, считано от 13.09.2018г. до оконча­тел­ното и изплащане.

По разноските.

С оглед изхода от спора, на ищцата са дължат направените разноски за всички съдебни инстанции. Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответ­ника относно прекомерността на адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай по делото са представени доказателства за запла­щане на адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева/л.152 от адм. дело №3148/2019г. по описа на ПАС/. Материалният интерес в случая е в размер на 120 000 лева, съответно възнаграждението за един адвокат, изчислено по правилата на чл.8 ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните раз­мери на адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция/ възлиза на 3730 лева, поради което и при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че процесуалното представителство се изразява в изготвяне на искова молба, лично явяване в четири о.с.з., ангажиране на доказателства, в т.ч. разпит на свидетели, СОЕ и СПЕ, както и изготвяне на писмена защита, настоящият съдебен състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар в размер на 5 000 лева като неосно­вателно.

По идентичен начин стои въпросът и със заплатеното адвокатско възнаг­раждение в хода на касационното производство, за който са представени дока­зателства за изплатен адвокатски хонорар в размер на 2 300 лева.

С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ищцата, се констатират в размер на 213,92 лева, от които 15 лева заплатени държавни такси за първоначалното разглеждане на делото и за касационното такова и 198,92 лева – адвокатско възнаграждение и възнаг­раж­дения за вещи лица, съразмерно с уважената част от иска.

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществе­ната юрисконсултска защита на основание чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК във връзка с § 1 от ЗР ЗОДОВ и чл.144 АПК, в съответствие с изхода на спора. Според настоящия съдебен състав, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер от по 100 лева на основание чл.24 ал.1 от Наред­бата за заплащането на правната помощ във връзка чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на дело­то, за всяка съдебна инстанция, или общо в размер на 300 лева, а изчислено по съразмерност възлиза на 292,25 лева и именно тази сума следва да бъде присъдена на ответника.

Или, по компенсация на ответника се дължат разноски от страна на А. в размер на 78,33 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав:

Р      Е      Ш      И

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ с адрес на призоваване гр.София, бул.“Мария Луиза“ №46 да заплати на Ц.Д. *** сумата в размер на 2 000(две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, както и сумата в размер на 1 100(хиляда и сто лева) лева, представляваща обез­щетение за претърпени от нея неимуществени вреди за периода от 20.10. 2017г. до 13.09.2018г. – и двете, настъпили в резултат на незаконосъобразен адми­нистративен акт – Заповед №УРИ4536з-515/25.09.2017г. на Началника на ГПУ Свиленград, отменена като незаконо­съоб­разна с Решение №645/06.08. 2018г., постановено по адм. дело №1134/17г. по описа на Административен съд – Хасково, ведно със законната лихва върху посочените главници, начиная от 13.09.2018г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за имуществени вреди до пълния и предявен размер от 90 000 лева, а тази за неимуществените вреди до пълния и предявен размер от 30 000 лева и за периода от 09.08.2017г. до 19.10.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Ц.Д.А. *** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ с адрес на призо­ваване гр.София, бул.“Мария Луиза“ №46, сумата от 78,33/седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ лева разноски за всички съдебни инстанции по съразмерност и компенсация.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :