Присъда по дело №459/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 15
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20202220200459
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Нова Загора , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
СъдебниИрена Драгомирова
заседатели:Попова
Руска Василева Рашкова
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
и прокурора Пламен Митков Славов (РП-Сливен)
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20202220200459 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. С. П. – роден на 24.11.1978 г. в гр. Нова Загора, с
постоянен адрес: *** българин, български гражданин, неграмотен, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от 01.07.2020г. до
26.08.2020г, в гр. Нова Загора, в южна индустриална зона от оградата на фондохранилище
на Исторически музей - Нова Загора , при условията на опасен рецидив е отнел чужди
движими вещи – 13 бр. оградни пана изработени от арматурно желязо Ф 20 мм и плетена
оградна мрежа на стойност 199.03 лева, от владението на П. Д. П. собственост на
Исторически музей - Нова Загора, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.
1, б. „а” от НК, поради което и при условията на чл. 58а ал.4 вр. 55 ал.1, т.1 от НК МУ
НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА,
което наказание да изтърпи при първоначален „СТРОГ“ РЕЖИМ, на основание чл. 57 ал.1
т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.
ЗАЧИТА на осн. чл.59 ал.1 от НК времето през което осъдения Т. С. П. е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ считано от 05.02.2021год.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимия Т. С. П., с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Републиканския бюджет по сметка ОД на МВР гр. Сливен сумата
от 36.60 /тридесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева – разноски по делото, за
1
изготвена съдебно-оценителна експертиза.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Сливенски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 15/24.03.2021 г., постановена по НОХД № 459/2020
г.
/ ИЗГОТВЕНИ НА ДАТА 26.03.2021 г./


Районна прокуратура Нова Загора е предявила обвинение против Т. С. П., роден на
24.11.1978 г. в гр. Нова Загора, с постоянен адрес: гр. *** български гражданин, неграмотен,
неженен, безработен, осъждан – опасен рецидив, ЕГН **********, за престъпление по чл.
196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.“а“ от НК.
До даване ход на съдебното следствие не бе предявен граждански иск от
пострадалото лице, не бяха направени искания за конституирането му в качеството на
частен обвинител.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е по обвинителен акт. По същество счита, че самопризнанията на
подсъдимия П. се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства,
поради което намира, че следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като му бъде определено наказание от
една година лишаване от свобода по правилата на чл. 58а ал.4 от НК, както и да бъде
осъден да заплати сторените на досъдебното производство разноски в размер на 36.60 лева.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в съдебно заседание и с назначен на
досъдебното производство защитник, чрез който се пледира да му бъде определено
наказание по чл. 55 ал.1 т.1 от НК 10 месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласен е производството да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие и е запознат, че неговите самопризнания ще се ползва от съда при постановяване
на присъдата.
При даденото му право на лична защита и последна дума подсъдимия се признава за
виновен, изразява съжаление за това престъпление и моли да му бъде наложено наказание
10 месеца.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр. с
чл.371, т.2 НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от
прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият Т. С. П., по прякор „Джагата“ е осъждан многократно за извършени
престъпления от общ характер. Настоящото му обвинение срещу него е за престъпление,
извършено при условията на опасен рецидив, по смисъла на чл. 29 ал.1 б.“а“ от НК, като в
тази връзка релевантна за правната квалификация е присъда № 64/22.10.2015 г. по НОХД №
359/2015 г. на РС Нова Загора, в сила от 07.11.2015 г., с което на П. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, за извършено престъпление по чл. 196
ал.1 т.1, вр. с чл. 194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“, вр. чл. 20 ал.2 от НК, което наказание
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Към инкриминираната дата – неустановена дата в периода от 01.07.2020 г. до
26.08.2020 г. не е изтекъл срокът по чл. 30 ал.1 от НК за посочените присъди.
1
Към инкриминираната дата – неустановена дата в периода от 01.07.2020 г. до
26.08.2020 г. подсъдимият Т. С. П. живеел в гр. Нова Загора, ул. „Високо напрежение“ № 20.
Свидетелят П. Д. П. бил директор на Историческия музей в гр. Нова Загора. Музеят
разполагал с няколко сгради, като основната такава ,където били разположени експонатите
се намирала в центъра на града, на площад „Свобода“ № 3. Сградният фонд бил общинска
собственост, която била предоставена на музея за стопанисване и управление. Със заповед
№ 409/26.04.2005 г. на кмета на Община Нова Загора, на Историческия музей била
предоставена за ползване масивна двуетажна сграда „Бивше общежитие“ със застроена
площ 300 кв.м., находяща се в бившия бетонен възел в южната индустриална зона на гр.
Нова Загора – УПИ XII, кв. 212 по ПУП на града. Посочената сграда се използвала от
Историческия музей за фондохранилище и е разположена в общ двор с други сгради,
собственост на различни лица. Въпросната сграда била оградена от всички страни с ограда,
която имала бетонова основа с височина около 0.60 м. и метална част, състояща се от пана от
арматурно желязо и оградна мрежа, като над нея имало елемент, който наподобявал бордюр,
върху който били заварени къси метални шипове. Оградните пана били с размери 0.60 м.
височина, 1.60 м., ширина и 20 мм дебелина и били свързани към металните колони
посредством метални планки. Сградата нямала постоянна физическа охрана, като само в
някои помещения имало инсталиран СОТ към ЧОФ „Корадо Инс“. Нямало и изградено
видеонаблюдение. Обекта се посещавал периодично от служители на музея, като последно
това било направено в началото на месец юли 2020 г.
На неустановена дата в периода от 01.07.2020 г. до 26.08.2020 г. подс. Т.П. минавал
покрай сградата на Историческия музей. Видял оградата и решил да вземе част от оградните
пана от оградата на обекта, които впоследствие да продаде за желязо. В изпълнение на
взетото решение за извършване на кражба подсъдимият успял да демонтира 13 броя пана,
заедно с оградната мрежа, след което се прибрал в дома си, установявайки по този начин
трайна фактическа власт върху отнетите вещи.
На 21.07.2020 г., след извършване на кражбата, П. взел част от откраднатите оградни
пана и отишъл до пункта за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „Трансметал
Индъстри“ ЕООД, находящ се в гр. нова Загора, кв. Индустриален. По същото време на
работа в пункта бил св. М. С.. Той познавал П., тъй като същият бил стар негов клиент и
често идвал да предава различни метални отпадъци на пункта. За предадените пана св. С.
съставил договор за покупко-продажба № 029333/21.07.2020 г., в който били записани
имената на подс. П.. След това на 28.07.2020 г. и на 05.08.2020 г. подс. Т.П. предал на
същия пункт и останалите откраднати метални платна. За това били съставени договор за
покупко-продажба № 029332/28.07.2020 г. и договор за покупко-продажба №
029651/05.08.2020 г. Свидетелят С. попитал подсъдимия откъде взема тези пана, като той
му отговорил, че работи на някакъв обект и оттам му ги давали вместо заплащане.
Междувременно св. Г. Н. К. – уредник в Историческия музей посетил на 26.08.2020 г.
сградата, използвана за фондохранилище и установил, че от оградата липсват 13 бр. пана.
Уведомил за кражбата св. П. който от своя страна подал заявление в РУ Нова Загора.
В хода на работата по случая св. Николай С. – служител на РУ Нова Загора, заедно с
негови колеги извършили проверка в пункта за изкупуване на черни и цветни метали на
фирма „Трансметал Индъстри“ ЕООД, където установили, че оградни пана, подобни на
откраднатите са предадени на три пъти от подс. П.. В тази връзка св. С. провел беседа с П.,
който признал за извършената кражба, като обяснил подробно механизма на
осъществяването й.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза,
2
пазарната стойност на вещите – 13 бр. оградни пана, изработени от арматурно желязо Ф 20
мм и плетена оградна мрежа, възлиза на стойност 199.03 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият Т. С. П. е осъществил
състава на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, във вр с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.“а“
от НК, тъй като на неустановена дата в периода от 01.07.2020 г. до 26.08.2020 г. в гр. Нова
Загора, в южна индустриална зона от оградата на фондохранилище на Исторически музей
Нова Загора, при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи – 13 броя
оградни пана, изработени от арматурно желязо Ф 20 мм и плетена оградна мрежа на
стойност 199.03 лева, от владението на П. Д. П., собственост на Исторически музей Нова
Загора, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои
Признанието на подсъдимия се подкрепя изцяло и кореспондира с целия останал
доказателствен материал – писмени и гласни доказателства събрани на досъдебното
производство.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява още,
че подсъдимият е участвал както в прякото отнемане на вещите предмет на престъплението,
така и в установяването на фактическата власт върху същите.
От обективна страна, подсъдимият е действал в условията на опасен рецидив, по
смисъла на б.”а” на чл.29, ал.1 НК, тъй като е извършил престъплението, след като е
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК.
Съдът прие, че извършеното от подсъдимия престъпно деяние не представлява
маловажен случай на престъплението кражба по смисъла на чл.93 т.9 НК, като изходи не
само от стойността на отнетите вещи, но и от начина на осъществяване на деянието, които в
съвкупност свидетелстват за една повишена степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
При осъществяване на престъплението подсъдимия е действал с пряк умисъл, тъй
като ясно е съзнавал, че чрез действията си лишава от фактическа власт върху вещите
техния собственик, но въпреки това е искал и целял установяването на своя собствена
фактическа власт върху тях. Следователно същия е разбирал, както противоправния и
общественоопасен характер на извършеното, така и неговите общественоопасни последици,
но въпреки това е искал настъпването на тези последици.
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид
следното:
За извършеното от подсъдимия П. престъпление, законът предвижда наказание
лишаване от свобода от 3 до 15 години. При индивидуализацията му съдът взе предвид от
една страна степента на обществена опасност на деянието и дееца, а от друга страна
съобрази съдействието оказано от подсъдимия още на фазата на досъдебното производство
за разкриване на обективната истина,ниската стойност на отнетите вещи, както и това че те
по същността си представляват отпадъчно желязо, критичното отношение на подсъдимия,
факта че е от общество с ниска култура и липса на средства за издръжка, поради което съдът
немира че следва при определяне на наказанието да а се приложи чл.58а ал.4 вр с чл.55 от
НК , а именно да се определи наказание под определения от закона минимум и му наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година.
3
Съдът счита, че така наложеното наказание на подсъдимия е необходимо и
достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК и преди всичко намира,
че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както
върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
Съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, тъй като намери, че са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
С оглед предходните осъждания на П. на лишаване от свобода за престъпления от
общ характер, спрямо него са налице законови пречки за прилагане института на условното
осъждане, затова и на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” ЗИНЗС, съдът постанови наложеното
му наказание от една година „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
Причина за осъществяване на деянието от страна на подсъдимия е ниската му обща и
правна култура, стремежа му към противозаконно облагодетелстване за чужда сметка, както
и незачитане на установения в страната правопорядък.
На основание чл. 59 ал.1 от НК на подсъдимия П. беше зачетено времето през което
същият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
05.02.2021 г. насам.
По разноските:
При този изход на делото, подсъдимият Т. С. П. беше осъден да заплати сумата от по
36.60 лева разноски по делото в полза на ОДМВР Сливен.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4
Съобщи за изтекли лични данни