и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 80/25.09.2006 г., постановена по НОХД № 279/2005 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимите Ердинч Керим Аптиш и Идриз Шабан Ибрям, двамата от с.Комунига са признати за невиновни в това, че на 13.09.2004 г. в с.Комунига, обл.Кърджали, в съучастие като извършители, причинили на Намък Махмуд Акиф от с.Комунига, средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб и счупване на горната челюст в областта на долновътрешната стена на горночелюстните синуси, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.304 от НПК са опрвадани по предявените им обвинения по чл.129, ал.2, пр.3-то във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. С присъдата е отхвърлен предявения от Намък Махмуд Акиф от с.Комунига, против Ердинч Керим Аптиш и Идриз Шабан Ибрям, двамата от с.Комунига, обл.Кърджали, граждански иск за сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, като неоснователен и недоказан. Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Кърджали против така постановената присъда от Кърджалийския районен съд. В протеста се твърди, че първоинстанционната присъда била неправилна, тъй като съдът направил неправилна оценка на доказателствата по делото, като приел, че събраните такива не водят към обоснован и безспорен извод за виновност на двамата обвиняеми в извършване на повдигнатите им обвинения. Доказателствата, събрани в хода на досъдебното и съдебното следствие, обсъдени поотделно и в съвкупност, водели до обратния извод, а именно, че след полунощ на 12/13.09.2004 г. в центъра на с.Комунига, обл.Кърджали, в близост до ресторант „Родопи”, подсъдимите Аптиш и Ибрям, в съучастие като извършители, умишлено са причинили средна телесна повреда на пострадалия Намък Махмуд Акиф от с.Комунига, което се изразило в избиване на първи горен десен зъб и счупване на горната челюст в областта на долновътрешната стена на горночелюстните синуси, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Като основно доказателство по делото се явявали свидетелските показания на пострадалия Намък Акиф, който бил единствения установен свидетел-очевидец на самото деяние. Неговите показания били последователни и непротиворечиви, което следвало да ги определи като такива с най-голяма тежест. Фактите изложени от св.Акиф не противоречали и не се опровергавали от останалите гласни доказателства по делото. Свидетелят категорично посочил двамата подсъдими, като лицата, които са му нанесли побой, респ. са му причинили телесните увреждания. По делото бил установен и конкретен мотив за извършване на престъплението – непристойното поведение в нощта на 12/13.09.2004 г. на св.Акиф в и извън дискотеката, чиито управител бил подс.Аптиш и където като барман работил подс.Ибрям. В подкрепа на обвинението били и показанията на св.Аптураим, който придружил пострадалия Акиф до болницата, в нощта след престъплението, от които показания се установявало, че след като пострадалия излязъл от шоковото си състояние споделил, че побоят му бил нанесен от подс.Ердинч Аптиш. В подкрепа на обвинението били също така и показанията на св.Гюллю Керим, в които сочела, че тя се намира в двора на дома си, когато забелязала пострадалия да си тръгва от дискотеката, като непосредствено след него вървели двама мъже, които оприличила на подсъдимите по външност и по дрехи. В протеста се сочи, че обясненията на подсъдимите съдържали съществени неверни твърдения, чрез които, освен, че е е била представена защитна позиция, се е целяло и постигане на друга цел - създаване на съмнение, относно достоверността на показанията на основните свидетели по делото – Намък Акиф и Гюллю Керим. С протеста се иска да бъде отменена присъдата на КРС и на основание чл.334, ал.1, т.2 във вр. с чл.317, ал.2 от НПК да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимите Ердинч Керим Аптиш и Идриз Щабан Ибрям да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, пр.3-то във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста. Гражданският ищец и частен обвинител по делото – Намък Махмуд Акиф, лично и чрез защитника си – адв.Шабан счита протеста за основателен и моли същият да бъде уважен с произтичащите от това законни последици. Моли също да бъде уважен и предявеният граждански иск в пълния му размер. Претендира и разноските направени по делото пред двете съдебни инстанции. Подсъдимите Ердинч Аптиш и Идриз Ибрям лично и чрез защитника си – адв.Маргаритов считат протеста за неоснователен. Молят да бъде потвърдена присъдата на Районен съд – Кърджали, като правилна и обоснована. Считат, че както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция, не е установена фактическа обстановка различна от тази, която е приета от Районен съд – Кърджали. По делото безспорно било установено, че на инкриминираната дата пострадалият Намък Акиф е употребил голямо количество алкохол и че същата вечер му е била причинена средна телесна повреда, но нямало нито едно доказателство, което да установява авторството на това деяние по отношение на двамата подсъдими. На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения протест, въззивния съд приема за установено следното: Протеста е депозиран в законово установените сроковете, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Първоинстанционния съд е положил необходимите усилия за изясняване на всички обстоятелства по предявените на подсъдимите обвинения и събирането на поисканите от страните доказателства. Въззиният съд на проведеното съдебно следствие е допуснал и извършил преразпит на свидетели и приел нови писмени доказателства по делото. Въз основа на всички събрани доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 12 срещу 13.04.2004 г. вечерта, св.Намък Махмуд Акиф заедно със своите приятели – свидетелите Серхан Рамадан, Бехчед Рамадан и Танер Юмер посетили ресторант „Родопи”, находящ се в с.Комунига, общ.Черноочене, и си поръчали ракия и уиски. Заведението се стопанисвало от подс.Ердинч Аптиш, а подс.Идриз Ибрям работел като барман. Св.Намък Акиф бил консумирал алкохол още преди пристигането си в заведението и бил във видимо нетрезво състояние, като в ресторанта счупил бутилка на дансинга, започнал да си съблича дрехите, бутнал масата, на която била неговата компания. Това му поведение предизвикало недоволството на приятелите му, които заедно с помощта на подс.Аптиш го извели извън заведението, след което те се върнали. Междувременно св.Намък Акиф също се върнал в заведението, отишъл към мястото, където били неговите приятели и ударил с юмрук по масата им, при което една чаша паднала на пода и се счупила, а също така паднал на пода и намиращия се на масата мобилен телефон на св.Танер Юмер. Вследствие на тези действия на св.Акиф приятелите му отново го извели с бутане от заведението, като св.Танер Юмер му ударил и шамар по лицето. Св.Намък Акиф останал пред заведението като междувременно поискал от подс.Ердинч Аптиш, който се намирал на входа да му донесе бира, което последния и сторил. Скоро след това около 24,00 ч. свидетелите Серхан Рамадан, Бехчед Рамадан и Танер Мехмед напуснали заведението, като при излизането си видели св.Намък Акиф да стои на стълбите пред входа на заведението и да пие бира. Те му предложили да си тръгне с тях, но св.Намък Акиф отказал и без какъвто и да било повод ритнал бутилката с бира, която пиел, при което тя се счупила в паркирания наблизо автомобил, собственост на подс.Ердинч Аптиш, който също видял действията на свидетеля. В заведението била и св.Гюллю Керим – сестра на св.Белкъз Керим, която работела като сервитьорка в същото. Св.Гюллю Керим си тръгнала от заведението около 23,30 ч, като при излизането си видяла св.Акиф пред входа. Керим се прибрала в дома си, който се намирал в близост до ресторант „Родопи” на отсрещната страна на улицата, след което излязла на двора, където имало чешма, за да си измие лицето и да послуша малко музика, която се чувала от заведението. Седейки на двора св.Гюллю Керим видяла св.Намък Акиф да върви в посока от зад ресторанта към дома си, като след него на няколко метра се движели двама мъже, като единият бил облечен с бяла тениска и нещо сиво отгоре, а другият с кожено яке. Свидетелката не разпознала двамата мъже, но по-късно по дрехите ги оприличила на двамата подсъдими. След като си измила лицето свидетелката се прибрала у дома си. Междувременно в близост зад ресторанта св.Акиф бил застигнат от три неустановени по делото лица, като едното лице го хванало за ръката и в момента, в който свидетелят се обърнал към лицата, едно от другите две лица го ударил с твърд предмет по лицето. Св.Акиф загубил съзнание и паднал на земята, а когато се осъзнал тръгнал да търси помощ. Около 20 до 30 минути след като се била прибрала, св.Гюллю Керим чула някой да вика отвън и видяла св.Намък Акиф. Тя се уплашила и събудила баща си – св.Мехмед Керим, след което двамата излезли на двора и видели, че св.Акиф е целият в кръв. Св.Мехмед Керим предложил на св.Акиф да го закара с камиона си до медицинския пункт, но последният му казал, че се чувства много зле и го помолил да събуди св.Назми Аптураим, който живеел наблизо и притежавал лек автомобил. Св.Мехмед Керим извикал св.Аптураим, двамата качили в автомобила на последния св.Акиф и го закарали във филиала на спешна медицинска помощ в с.Чероочене, а оттам придружен от св.Аптураим пострадалият бил транспортиран в ЦСПМ – Кърджали, където му била оказана медицинска помощ и бил хоспитализиран. По-късно лечението на пострадалия – св.Намък Акиф продължило в УМБАЛ „Св.Георги” – Пловдив. По пътя до с.Черноочене, пострадалият казал на св.Аптураим, че бил бит, но не можел да посочи от кого, а на следващия ден в болницата в гр.Кърджали му казал, че бил бит от подс.Ердинч и други лица. Видно от заключенията по извършените съдебно-медицински експертизи, които са приобщени към доказателствата по делото и които съдът възприема изцяло, се установява, че на Намък Махмуд Акиф е било причинено: избиване на първи горен десен зъб, счупване на горната челюст в областта на долновътрешната стена на горночелюстните синуси, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, оток и кръвонасядания по лицето и лигавицата на горната устна, счупване в областта на долния ръб на лявата очница, проявено в острия следтравматичен период с лицева асиметрия. Последното и леката деформация на носа не са довели до обезобразяване на лицето. Описаните увреждания са били причинени при действието на твърд тъп предмет и съобразно тяхната тежест и локализация се приема, че те са възникнали вследствие на най-малко два-три удара в областта на лицето на пострадалия. С протокол за доброволно предаване от подс.Ердинч Керим Аптиш е била предадена по делото бяла памучна тениска с ръс ръкав, с метален цип, по която в предната част е имало светло кафяви петна и с която тениска твърди, че е бил в нощта на 12 срещу 13.09.2004 г. в ресторант „Родопи”. От заключението на вещото лице Гергана Стефанова, по назначената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, се установява, че по вещественото доказателство – памучна тениска с къс ръкав не се доказва наличието на кръв. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимите, които съдът кредитира изцяло; от показанията на свидетелите Гюллю Керим, Танер Юмер, Октай Сюлейман, Бехчед Ахмед, Самет Мехмед, Хакир Ибриз, Рамадан Мехмед, Белкъз Керим, Мехмед Керим, Бахри Мустафа, Серхан Рамадан, Бхечед Рамадан, Мехмед Иса, Назми Аптураим, Гюнай Мехмед, Махмуд Акиф и Иляз Нешадов, чиито показания съдът също изцяло кредитира; частично от показанията на св.Намък Акиф; от писмените заключения на вещите лица д-р Маринов, д-р Налбантова, Янчев и Стефанова, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства събрани и приети по делото. Настоящият съдебен състав дава изцяло вяра на обясненията на подсъдимите Ердинч Аптиш и Идриз Ибрям, тъй като същите са последователни, логични, непротиворечиви, а и по делото не се събраха такива, които да ги опровергават. В тази връзка единствено пострадалия твърди, че подс.Идриз Ибрям го е държал, а подс.Ердинч Аптиш му нанесъл един удар с твърд предмет в лицето. Съдът не дава вяра на показанията на св.Акиф в тази им част, тъй като същите са непоследовалени, противоречиви и не се подкрепят от други събрани по делото доказателства т.е. явяват се изолирани. На първо място по делото се установи, че процесната вечер пострадалият е бил в нетрезво състояние, поради което е имал неадекватно поведение и е нямал ясен спомен за случилото се. Когато му е била оказана помощ от свидетелите Назми Аптураим и Мехмед Керим той е споделил с тях, че е бил бит, че се чувства зле, но не е съобщил имената на лицата, които са му нанесли побоя или дори дали ги познава или не. Пострадалият не е съобщил имената на нападателите си нито в ФСМП – Черноочене, нито в ЦНСМ – Кърджали. Едва на следващия ден след инцидента той споделил със св.Аптураим, че подс.Ердинч Аптиш го е ударил, без обаче да сочи като извършител на деянието другия подсъдим Идриз Ибрям. Последния го сочи, че го е държал докато подс.Аптиш го е ударил едва в хода на започналото първоначално срещу неизвестен извършител досъдебно производство. В същото време в показанията си, които дава св.Акиф твърди, че по време на побоя са присъствали три лица, като едно от лицата било в заведението, но той не познавал. Пострадалият не дава логично обяснение кога точно е успял да види и разпознае нападателите си, като твърди, че точно когато си тръгнал към вкъщи, някой го хванал отзад за ръката и в момента, в който той се обръщал, за да види кой е, подс.Ердинч Аптиш му нанесъл удар с твърд предмет в лицето, от който удар той паднал на земята и загубил съзнание. Във същото време пострадалият твърди, че успял да види и разпознае лицата, когато минали покрай място осветено от намиращ се наблизо офис. Дори обаче да се приеме, че непосредствено след инцидента пострадалият вследствие на мозъчно сътресение от нанесения му удар е нямал спомен за случилото се в резултат на т.нар. „бели петна” в паметта му, то и по-късно, когато спомените му са се възстановили, свидетелят не дава логично обяснение кога и как е видял нападателите си, разпознал ли ги е и защо първоначално е посочил единствено подс.Ердинч Аптиш като лицето, което му е нанесло удар в лицето без обаче да уточни сам ли е бил или с други лица и съответно, кои са били другите лица – дали ги е познавал или не. Описаната непоследователност и нелогичност на показанията на св.Акиф дават основание на съда не ги кредитира. Не може да бъде споделена тезата на държавното обвинение описана във въззивния протест, че показанията на пострадалия се подкрепяли от показанията на св.Гюллю Керим. Последната твърди, че когато е била на двора в къщата си, е видяла и разпознала пострадалия, който е тръгнал в посоката, в която живее и на няколко метра след него са вървели две лица, които обаче тя не е успяла да разпознае. Едва когато свидетелката е разпитана на досъдебното производство, тя заявява, че тези лица по дрехите, с които били облечени и по външност може да ги оприличи на двамата подсъдими. От това й заявление обаче не може да бъде направен безспорния и категоричен извод, че двете лица, които е видяла да вървят след пострадалия Акиф са именно двамата подсъдими, а още по-малко, че това са лицата причинили му описаната в обвинителния акт средна телесна повреда. Това е така, тъй като отново остава неясно и липсва логично обяснение, защо свидетелката, ако действително е оприличила тези лица на двамата подсъдими не е споделила това с баща си – св.Мехмед Керим и сестра си – св.Белкъз Керим, непосредствено след инцидента, когато пострадалия е търсил помощ в дома им, а единствено им е споделила, че след пострадалия са вървели двама мъже, на които не видяла лицата и не е дала никакво предположение на кого може да ги оприличи. Това тя е сторила едва, когато при разпита й на досъдебното производство й е бил зададен насочващия въпрос на кого би оприличила двете лица, които са вървели след пострадалия. Отоново дори да се приеме, че в един по-късен момент св.Гюллю Керим е размислила и оприличила двамата мъже на подсъдимите, то в никакъв случай не може да се приеме при това с необходимата категоричност, че свидетелката е разпознала двете лица и това са именно подсъдимите Аптиш и Ибрям. Основание настоящия съдебен състав да не кредитира показанията на двамата свидетели Гюллю Керим и Намък Акиф в частта им, в която твърдят кои лица са вървели на няколко метра след последния, когато си е тръгнал, е и противоречието в показанията им относно броя на лицата. Св.Г.Керим твърди, че е видяла двама мъже да вървят на няколко метра след пострадалия, а той от своя страна говори, че при нападението са били три лица – двамата подсъдими и трето лице, което не познавал. В противовес на обвинителната теза относно авторството на инкриминираното деяние, са показанията на свидетелите, които са били в заведението, след като св.Акиф е решил да се прибира. Никой от тях не твърди, че двамата подсъдими са излезли заедно от ресторанта, известно време ги е нямало, след което двамата или единият от тях да се върнали обратно в заведението. Напротив свидетелите Октай Сюлейман, Белкъз Керим и Гюнай Мехмед установяват, че бармана на заведението - подс.Идриз Ибрям си е тръгнал преди двамата сервитьори, а подс.Ердинч Аптиш е бил непрекъснато в заведението и си е тръгнал последен. Или събраните по делото доказателства не установяват по безспорен и несъмнен начин, че именно двамата подсъдими са причинили описаната в обвинителния акт средна телесна повреда на пострадалия Намък Акиф. Настоящата инстанция споделя напълно като правилни, обосновани и законосъобразни изводите на решаващия съд, че по делото е безспорно установено единствено, че на инкриминирата дата на св.Намък Акиф е била причинена средна телесна повреда, но не и че двамата подсъдими са авторите на това деяние. Една осъдителна присъда по отношение на подсъдимите Идриз и Ибрям би почивала единствено на предположения, което съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НК е недопустимо. С оглед на всички изложени доводи и съображения, въззивният съд възприема изцяло крайният извод на районния съд за недоказаност на обвинението по отношение на авторството на престъплението в лицето на двамата подсъдими. Ето защо, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е неоснователен, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 80/25.09.2006 година, постановена по НОХД № 279/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |