РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Монтана, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20211600100270 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно с правно основание чл. 49 във
връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на В. М. от гр. *, подадена
на 27.05.2021г. срещу МБАЛ – *ЕООД гр. *, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове за заплащане сумата 70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и
сумата 500 лева обезщетение за имуществени вреди , ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба, търпени от нея от смъртта на баща й И. Ц., настъпила на 16.11.2020г.
поради допуснати от лекари в ответната болница нарушения при лечението му.
Твърди се в исковата молба, че на 12.11.2020 г. бащата на ищцата И.Ц. с ЕГН
********** е приет за лечение в ответното болнично заведение по спешност, по повод
„инфектирана рана от изгаряне“, причинено от възникнало късо съединение в дома му с. *,
община *, като транспорта до болничното заведение е извършила ищцата. Настанен е в
хирургичното отделение сам в стая , като се твърди изключително пренебрежителното
отношение към състоянието му от дежурната медицинска сестра. На ищцата са дадени
инструкции относно закупуване на консумативи и предприетите правила, във връзка с
противоепидемичните мерки за преустановяване на свижданията. На 16.11.2020 г., въпреки
забраната за свиждания, ищцата отишла до хирургичния кабинет, за да се поинтересува как е
баща й, при което станала свидетел на разговор между д-р Д. (началник отделение) и д-р Ц.,
анестезиолог, които обсъждали резултати от снимка на белите дробове на пациент и
евентуалното им възпаление, като от разговора им разбрала, че става дума за баща й.
Поискала обяснения защо обсъждат състоянието му по този начин, при което д-р Д. я
1
нападнал словесно с обвинение, че е скрила за такова състояние, че било възможно да е бил
болен от Ковид 19, че те не искали да си навличат „беля“ да им затварят отделението, а
трябвало да си го вземе, защото бил „добре“ и щели да го изпишат. Твърди се , че към
16.11.2020 г. били изминали 5 дни от лечението, като не знае съответства ли това време на
минимално изискуемия срок за хоспитализация при неговото състояние, възраст и
придружаващи заболявания. Ищцата помолила докторите да я упътят за изследванията във
връзка с техните предположения за евентуално възпаление на белите дробове, но те й казали
„ да си го прибира вкъщи“, защото не искали проблеми. След като ищцата отишла при баща
си , за да го приготви за „прибиране“ , установила, че той не може да стане от леглото,
защото се задушавал. Дишал тежко и се оплакал, че му е много трудно да стане. Въпреки
това тя го успокоила, че ще се погрижи за него и поискала от санитарката да донесат
количка, на която да го настани, защото баща й не можел да ходи. Отношението на
санитарката било също много грубо по време на транспортирането му. Тя така бързала да го
изкара от болничното заведение, че на няколко пъти краката на пациента се заплитали в
колелата на количката и той стенел, поради което ищцата поела да води количката към
изхода, където била паркирана колата й, но продължила да търси лекар да окаже помощ на
баща й, чието състояние се влошавало. На изхода на спешното отделение откъдето минали,
поискала да бъде приет, за да бъде прегледан във връзка със затрудненото дишане и
получила съдействие от д-р В. която провела два разговора с хирурга и с завеждащия Ковид
отделението, но й било казано, че нямало места и трябвало да потърсят друга болница, а
най-добре да изчакат до следващия ден, когато можело да се освободят места. Доста трудно
се справила сама при настаняване на баща си в колата, предвид безпомощното му състояние
и се отправила към близка аптека, за да му купи лекарствата, които междувременно и били
предписани от личния лекар за симптомите, които проявявал баща й по нейно описание
пред лекаря. Успяла да ги закупи от аптеката в болницата, но преди да успее да му ги даде,
по пътя за вкъщи видяла, че баща й вече диша доста трудно. При пристигането й пред дома
му, слязла от колата и се приближила до задната седалка, за да му помогне да слезе, но
установила , че вече не диша и помислила, че е починал, доколкото й е било възможно да
разпознае пулса и местата, от които това се установява. Опитала се да спре минаваща покрай
тях линейка на МБАЛ *. Медиците спрели, но й отказали да се намесят, защото нямали
специални екипи и дори не го погледнали. Смъртта била констатирана от личния лекар на
баща й в телефонен разговор по нейното описание и в последствие отишла до кабинета му
само да вземе съответния документ.След погребението на баща си ищцата изпаднала в
депресия, заради преживяното, заради чувството за безпомощност, както и вината, която
чувствала , че не могла да му помогне и същият починал в автомобила й. Не можела да спи,
влошило се психическото й здраве, както и самооценката й. Изпитвала страх и била силно
емоционална, до състояния на чести избухвания в плач. Затворила се в себе си, което се
отразило на социалния й живот и отчасти на професионалните й задължения. Смъртта на
баща й довела до разстройство в адаптацията с елементи на посттравматично стресово
разстройство.
Твърди се, че на 16.11.2020 г. ответникът МБАЛ *ЕООД в лицето на д-р Д. не е
2
оказало дължимата качествена медицинска грижа, достъп до качествено медицинско
лечение, в резултат на което е настъпила смъртта на баща й И.Ц.
Подала жалба в Изпълнителна агенция Медицински надзор към Министерството на
здравеопазването, по която получила отговор, че проверката е установила нарушения и ще
бъде образувано административно-наказателно производство срещу МБАЛ *ЕООД.
Твърди се, че с действията си ответното болнично заведение и прекият причинител д-
р Д. са нарушили правата на пациента, обективирани в конкретни разпоредби на Закона за
здравето , Европейската харта за правата на пациентите , Наредба № 3 от 6 октомври 2017г.
за утвърждаване на медицински стандарт"Спешна медицина”, както и чл. 52 от
Конституцията на РБ . От това деяние ищцата е претърпяла неимуществени вреди, болки и
страдания, изразяващи се в системно безсъние, нервност, продължителна депресия в период
от две години, страх. Претърпяла е и имуществените вреди, свързани с обстоятелството, че
починалият й баща се е грижел за глухонемия си брат и неин чичо, и след смъртта му
грижите за него са поети от ищцата - битово-хигиенните грижи, покупка на лекарства и
храна, ежедневни или през ден посещения в дома на брата на починалия И. Ц., като
месечните й разходи за това са в размер около 100 лева.
При така поддържаните фактически обстоятелства се иска от съда да осъди ответника
да й заплати сумата 70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата 500 лева
обезщетение за имуществени вреди, търпени от смъртта на баща й И. Ц., ведно със законна
лихва от подаване на исковата молба и направените по делото разноски.
Ответникът МБАЛ *ЕООД , чрез пълномощник адвокат К. Б. оспорва предявените
искове по основание и размер.
Оспорва фактическата обстановка , твърдяна в исковата молба.
Поддържа, че действително на 16.11.2020г. ищцата е докарала баща си в болницата,
като първоначално И.Ц. не желаел да остане там, но бил убеден от д-р Д. където престоял 5
дни.Преди изписването се бил оплакал от болки в гърдите, за което е насочен за
рентгенография на бял дроб със съмнение за пневмония. Изготвена е също ЕКГ.
Рентгенографията е предадена без разчитане от специалист на ищцата, В. М. - по нейно
настояване, като заявила, че ще настани баща си в друго лечебно заведение. Независимо от
това са направени постъпки болният да бъде настанен във вътрешно отделение, но от там е
получен отговор, че няма свободни места. По тази причина ищцата е била посъветвана баща
й да бъде настанен в отделението по пулмология в град *, за което тя е взела документ от д-
р Т.З. и е трябвало да закара И.Ц. със собствения си автомобил в това отделение. Тя обаче го
е закарала в с.*, където при престоя си се е влошил рязко и е починал. Не е подавала сигнал
на тел.112 и не се е обаждала във ФСМП *. Като невярно сочи твърдението, че ищцата е
искала баща й да бъде приет в друго отделение, като заявява, че болницата няма спешно
отделение. Невярно е твърдението, че е закупила медикаменти от болничната аптека, тъй
като аптеката на болницата не продава такива. Невярно е твърдението, че е спряла минаващ
автомобил на Спешна помощ, тъй като в този ден автомобилите не са напускали
3
територията на болницата.
Оспорва основателността на исковете , а при условията на евентуалност и размера .
Поддържа, че следва да се отчете като съпричиняване и поведението на ищцата във връзка с
настъпване на смъртта.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. По делото е назначена съдебно
медицинска експертиза, която не е изпълнена, поради наличие на три поредни отказа на
вещи лица за отговорят на поставените въпроси, като съдът прие, че събирането на това
доказателствено средство е особено затруднено, поради което и заличи назначената
експертиза. След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо
единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за
установено следното:
Безспорно е установено по делото, че ищцата е дъщеря на И.Ц., който е починал на
16.11.2020г. в 16.00 часа в село *, видно от приложения препис на акт за смърт №
7/16.11.2020г. , съставен в село *от длъжностно лице по гражданско състояние Х. Я.,
кметски наместник на село *. Установено е, че актът за смърт е съставен въз основа на
съобщение за смърт № 25 /л. 172/ , без дата, издадено от д-р Т. З., в което като причина за
смъртта е посочена мозъчно-съдова болест, а като състояние способстващо настъпването й е
посочена ХОББ. От показанията на св. д-р З. З., личен лекар, заедно със съпруга си д-р Т.З.
на И.Ц., се установява, че съобщението за смърт е съставено от него по данни, дадени му по
телефона от ищцата, при които се установява внезапно състояние при наличие на три
предходни прекарани инсулта и издадено му предходния месец направление за преглед при
невролог. Кодът ХОББ посочен в съобщението е хронична обструктивна белодробна
болест, вписан с оглед данни за пневмония. По делото е приложено експертно решение №
4192 от 06.12.2018г. на ТЕЛК към МБАЛ Д-р С.И. АД *, от което се установява, че И. Ц. е
имал 80 % трайно намалена работоспособност за периода до 01.12.2020г. с водеща
диагноза съдова деменция с остро начало и общо заболяване: съдова деменция остро начало,
МСБ, състояние след трикратни ИМИ в БДСМА и във ВБЦ/2018г./ , дискординационен
синдром лека степен. Начална дата на инвалидизиране 01.11.2013г. , от когато е поставена
диагноза и диспансеризиран по повод психо-органичен синдром. Според констатациите в
решението, за периода от 2014-2108г. е претърпял 4 ИМИ, като при прегледа от ТЕЛК
пациента е споделил изразени паметови разстройства, плачливост по дребни поводи,
невъзможност за справяне с какъвто и да било труд, като се него се грижат брат му и майка
му. Установен е оперативен цикатрикс в лява ТБС с ограничени и болезнени движения,
намек за Бабински отляво, изразен тремор на ръцете. Психично състояние според
констатациите на ТЕЛК- муден вербален контакт, грубо ориентиран за собствена личност,
нарушена алопсихична ориентация , забавен мисловен процес, тематично обеднял, с памет
и интелект у дементна личност.
Установено е по делото, че И.Ц. е живял в село *към ноември 2020г. заедно със своя
глухоням брат, като предвид състоянието му, установено от експертното решение грижи за
него е полагал брат му, а не обратното , както се твърди от ищцата в исковата молба. В тази
4
насока са и показанията на св. М.М., приятел на И.Ц.от детството им, който установява, че
И. е изгорил крайниците си без да се усети , като дори е запалил одеялото и дюшека си и е
бил спасен от задушаване от своя брат, който е отворил вратата.
Безспорно е по делото, че в началото на ноември 2020г. И.Ц. е получил в дома си
изгаряния на долните крайниците, като конкретната дата и начин на получаване на
изгарянията не са установени. Лекарска помощ веднага не е потърсил, като св. Х. Я.,
кметски наместник на селото, след като разбрала за това, се обадила на ищцата, която й
споделила, че има съмнения да е заразена с Ковид , поради което и някой човек от селото ще
го закара до болница. Св. М. М. установява, че И. го извикал няколко дни след изгарянията,
за да го закара до болницата в *, като по негово настояване , придружен от жена от селото на
име С. го закарал до спешния център в *, където му отказали преглед, насочили го кабинет
на хирург, който бил болен от Ковид, поради което и преглед не му е извършван и го върнал
в селото. Жената С. го придружавала, защото нямало кой друг.
На 12.11.2020г. И.Ц., придружаван от ищцата, посетил около обяд кабинета на
личния си лекар в гр. *, където е прегледан от св. д-р З.З. Същата установили, че И. е във
видимо увредено състояние, измъчен външен вид, затруднена походка, леко облечен за
сезона, дрехите му миришели на пушек, като се оплакал от слабост в походката,
главоболие и световъртеж. Извършила му рутинен преглед на кръвно налягане, сърце и бял
дроб, които били нормални. Споделил, че се е изгорил тежко преди няколко дни, при което
тя установила необработени и възпалени рани от изгаряния на долните му крайници, като на
единия крайник раната била голяма и силно възпалена, което налагало консултация с
хирург, за което му издала направление . Същият ден е прегледан от д-р Е.Д., хирург и
началник на отделението по хирургия в ответната болница, който установил оток и
зачервяване в областта на дясно коляно и лява подбедрица с палпаторна болка и данни за
флуктуация, като състоянието на пациента налагало стационарно лечение , видно от
приложения по делото амбулаторен лист № 464/12.11.2020г. . Издал е направление за
хоспитализация и същият ден И. Ц.е приет за лечение в отделението по хирургия в МБАЛ
*по клинична пътека № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни
тъкани“ , според която минималният болничен престой е 2 дни. Изписан е на 16.11.2020г. в
10.00 часа, видно от приложената епикриза, издадена от МБАЛ *ЕООД –хирургично
отделение, подписана от д-р Г. Г. като лекуващ лекар и от д-р Е.Д. като началник отделение.
В епикризата е посочено, че пациентът се изписва с подобрение и овладени клинични
показатели, оперативната рана е без наличие на продължаващ възпалителен процес , със
свежи гранулации, позволяващи амбулаторно лечение, дрена е свален, болният е афебрилен
без съществени субективни оплаквания и липсва медицински риск от дехоспитализация.
Дадени са препоръки за стерилни превръзки с Йодасепт унгвент и е насочен към ОПЛ.
Установено е по делото, че в деня на изписването му И.Ц. се е оплакал от болки в
гърдите и затруднено дишане, за които оплаквания по назначение от д-р Е. Д., вероятно
дежурен в отделението, е извършена ЕКГ и рентгенологично изследване на бял дроб, както
и добавена терапия с Урбазон 40мг.. Рентгеновата снимка не е разчетена от специалист по
5
образна диагностика, като по нареждане на д-р Д. е предадена на ищцата без разчитане.
Според св. д-р Е. Д. кардиограмата не показала отклонения , но от рентгенова снимка били
налице данни за пневмония . При тези данни д-р Д. и анестезиолога д-р Ц.решили, че следва
да го преведат във вътрешното отделение на болницата в *, но завеждащият това отделение
д-р Д. при разговор по телефона с д-р Д. заявил, че няма места и не може да го приеме. Д-р
Д. се свързал с личния му лекар д-р З.З., като се разбрали да му бъде издадено направление
за хоспитализация , за да бъде приет в друго болнично заведение, като най- близкото такова
е в гр. *, където имало пулмологично отделение . Самата д-р В. също разговаряла с д-р Д.с
оглед възможността да бъде приет във вътрешното отделение на болницата в *, но
получила същия отговор- няма свободни места. Рентгеновата снимка била дадена на
ищцата без разчитане, въпреки забраната за това, защото смятали случая за спешен, като на
И. Ц. е издадено от личния му лекар направление за хоспитализация поради нужда от
спешен прием след извършен амбулаторен преглед на 16.11.2020г. , видно от приложния по
делото амбулаторен лист. Направлението и снимката са дадени на ищцата, за да закара баща
и си до болницата в гр. *или друга болница по нейна преценка. По делото е приета като
веществено доказателство по реда на чл. 204 ГПК рентгенова снимка на бял дроб без дата и
име на пациент, за която може да се предположи, че е направената такава на И. Ц. на
16.11.2020г.. Тръгвайки от болницата в *след 12.30 часа с баща си , настанен на задната
седалка , В. минала с колата си до фризьорския салон на своя позната – св. Д. Д., за да й
остави някакви документи за детето на свидетелката, разговаряла по телефона и със сестра
си св. М. Ц., за да се разберат какво да правят относно настаняване на баща им в болница.
Решили, че следва да търсят болница в друг град и тъй като ищцата не можела да шофира
автомобил извън населеното място , потърсила за съдействие своя познат св. П.И., който се
съгласил да управлява колата й. Около 14 часа ищцата го взела от дома му и тръгнали към
село *за да вземат дрехи за баща й. Пътувайки към селото ищцата разговаряла със сестра си
по телефона, като споделила, че баща й спира да диша. Прекъснали разговора, защото
ищцата видяла линейка. Двамата със св. П. И. я спрели с молба да прегледат баща й.
Шофьорът на линейката на име Г. и фелдшерът А. Р. пътували към пациент с Ковид в
същото село , като отказали да прегледат И.Ц.. Впоследствие ищцата установила, че баща й
вече не диша. Свързала се с кметския наместник на селото св. Х. Я., която й казала , че
трябва да потърси личния лекар, за да установи смъртта. От показанията на св. д-р З.З.,
която същия ден е била дежурна във филиала на ЦСМП в *се установява, че линейката е
била на ФСМП * и пътувала към пациент с Ковид в същото село. Приложената по делото от
страна на ответника пътна книжка на специализиран автомобил № * с шофьори Б.В. и Г. В.
най-вероятно е на линейка на самата болница, която в същия ден не е пътувала, като ЦСМП
и МБАЛ *ЕООД са различни лечебни заведения. Безспорно е по делото, че ищцата в деня
на смъртта на баща й не е звъняла на тел. 112 с искане за помощ предвид твърдяното тежко
състояние на баща й.
Безспорно е установено , че на д-р Е.Д.е наложено административно наказание след
проверка от ИА Медицински надзор, извършена по жалба на В. И. от 22.01.2021г. . От
приложената преписка на ИАМН се установява, че с наказателно постановление от
6
23.07.2021г., влязло в сила, д-р Е. Д. в качеството си на началник на ХО при МБАЛ *е
провел оперативно лечение и взел решение за дехоспитализация на пациента И. Ц.от
отделението по хирургия в нарушение на чл. 86,ал.1,т.3 от Закона за здравето /ЗЗ/, според
който като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ във връзка с
чл. 81,ал.2,т.1 ЗЗ съгласно който правото на достъпна медицинска помощ се осъществява
при прилагане на следните прнципи:своевременност , достатъчност и качество на
медицинската помощ.
Гореизложената фактическа обстановка е установена от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и не спорна между страните.
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема
следното:
Предявените искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД с предмет
компенсирането на претърпените от ищцата вреди от смъртта на баща й И.Ц. настъпили в
резултат на виновно и противоправно поведение на д-р Е. Д. , в трудово-правни отношения с
ответника.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
на възложителя за вреди, причинени от изпълнителя на работата, е безвиновна и се поражда
при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда
на чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа. Правнорелевантните, подлежащи на компенсиране
по посочения ред, вреди трябва да са причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа и при виновно и противоправно поведение на извършителя.
По делото е установено безспорно, че ответникът е лечебно заведение и работодател
на д-р Е. Д. , сочен за осъществил виновно и противоправно при или по повод упражняване
на своята дейност като медицински специалист действия или бездействия довели до смъртта
на наследодателя на ищцата , от която смърт тя търпи вреди Отговорността на лечебното
заведение е за виновно чуждо поведение и възниква при установяване от страна на ищцата
при условията на главно и пълно доказване непозволеното увреждане и по-точно неговите
обективни елементи - деянието /действие или бездействие/, вредата /изразяваща се в
неблагоприятно засягане сферата на увредения/, противоправността на деянието
/несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/,
причинната връзка между деянието и вредата и противоправността, както и вина. С оглед
на въведената законова презумпция, че вината се предполага до доказване на противното
/чл. 45,ал. 2 ЗЗД /, ответникът носи доказателствената тежест да обори същата в рамките на
настоящия процес.
Въз основа на Закона за здравето/ЗЗ/ съдебната практика е дефинирала понятието
"лекарска грешка" като всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и
при извършване на изследвания, консултации, лечение и др. медицински дейности, което се
намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
7
технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6,ал.1 от Закона за
лечебните заведения /ЗЛЗ/ и Правилата за добра медицинска практика, с основните
принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане. Самият термин "лекарска
грешка" не е изрично легално дефиниран, но се приема, че това е: "професионално
неправилно действие или бездействие, или съвкупност от такива на лекар, извършено при
оптимално създадени условия за работа, в резултат на незнание или недооценка на
обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили неблагоприятни
последици за здравето и живота му, които са могли да бъдат предотвратени".
По отношение на противоправното поведение на д-р Е. Д. като служител на
ответника, за което се твърди, че е довело до настъпване на вредата, следва да се разгледа
дали същото отговаря на посочените изисквания, чрез прилагане на утвърдените от
медицинската наука методи и технологии, общоустановените методи за диагностика и
лечение, критерии за качество /чл. 80 33/, медицински стандарти /чл. 6, ал. 1 ЗЛ3/, добрата
медицинска практика. В чл. 81,ал.2 във връзка с ал. 1 ЗЗ са установени принципите при
осъществяване на медицинска помощ: 1. своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с
приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество,
последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане
правата на пациента.
Отговорността за причинените от противоправното и виновно поведение вреди
възниква само при наличието на причинна връзка между поведението и вредите.
От доказателствата по делото се установя, че в деня на изписването му от ХО на
16.11.2020г. И.Ц. се е оплакал от болки в гърдите и затруднено дишане . При тези
оплаквания д-р Д. е назначил ЕКГ и рентгенография на бял дроб. Не е установено по делото
кардиограмата да е дала някакви отклонения, като рентгеновата снимка на бял дроб според
лекарите Д., Ц. и З. е показвала данни за пневмония, въпреки че не е разчетена от
специалист по образна диагностика , който идвал в 12.30 часа. Д-р Д. провела разговор със
завеждащия вътрешното отделение на болницата д-р Д. за преместване на И.Ц.в това
отделение с оглед данните за пневмония, при което получил отговор, че липсвали свободни
легла . По делото не е приложен Правилника за устройството , дейността и вътрешния ред
на ответната болница, какъвто следва да има съгласно изискванията на чл. 20 от Наредба №
49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството,
дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи, за да се установи какъв е редът за преместване на пациент от едно
отделение в друго, съответно дали д-р Д. е процедирал правилно, изписвайки пациента от
ХО при изтекла КП и данни за подобряване състоянието му с оглед заболяването, за
лечение на което е бил приет в това отделение и отказа да бъде приет във вътрешното
отделение . След отказа да бъде приет във ВО д-р Д. се е свързал с личния лекар на И. Ц.,
като с него е обсъдена необходимостта за хоспитализация с оглед съмнение за пневмония,
8
като двамата взели решение за издаване от личния лекар направление за хоспитализация, за
да бъде приет в друго болнично заведение, в което има отделение по пулмология, каквото в
ответната болница не е имало. Несъмнено И. Ц.е изписан от д-р Д. със затруднено дишане,
но след като е направил необходимото според него, включително и след разговор с ищцата
като придружител на баща си , че е необходимо да постъпи в болница с оглед
новопоявилите се оплаквания . Изписването на И.Ц. с оплаквания от затруднено дишане и
съмнения за белодробно усложнение, налагащи по мнение на лекарите Д., Ц.и личния лекар
д-р З. болнично лечение може да се приеме за нарушение задължението на лекаря съгласно
установените в чл. 8,ал. 2 ЗЗ да оказва достатъчна , качествена и своевременна медицинска
помощ на нуждаещи се от такава лица. Същевременно обаче съмненията за пневмония с
оглед рентгеновата снимка не обосновават пряк медицински риск, застрашаващ живота на
пациента, доколкото симптомите за такава са се появили в същия ден, без такива да е имало
по време на болничния престой в ХО, като следва да се има предвид и наличието на
издадено в същия ден от личния лекар направление за хоспитализация, с което И.Ц. е можел
да постъпи във всяка избрана болница, включително и в болницата в *. Не е имало пречка да
се обърне за помощ и към филиала на ЦСМП в *, където дежурна по това време е била д-р
З.З., негов личен лекар . Отказ за преглед на И.Ц.и приемането в болницата в гр. *при
наличие на издадено направление за хоспитализация не е документиран, като ищцата се е
доверила на казаното й от лекарите , включително и от д-р З. , че нямало места.
Установено е , че няколко часа след изписването му от болницата в гр. *И. Ц. е
починал в колата на ищцата, докато са били в село *. Като причина за смъртта в
съобщението, съставено от личния му лекар е посочена „мозъчно съдова болест“ , като
несъмнено е установено, че И. Ц. е страдал от такова заболяване , видно от приложеното по
делото експертно решение на ТЕЛК, включително и от други заболявания -МСБ, състояние
след трикратни ИМИ в БДСМА и във ВБЦ/2018г./ , дискординационен синдром лека степен
, заради които е имал определена 80 % трайна нетрудоспособност . Хроничната
обструктивна белодробна болест е посочена в съобщението за смърт като състояние
способстващо настъпване на смъртта с оглед съмненията за пневмония. Безспорно е по
делото, че лекарят е издал съобщението за смърт без да се увери сам в настъпване на
смъртта , само по данни , предадени му от ищцата и нейната сестра, като основната причина
е посочил предвид информацията, която е имал като негов личен лекар за здравословното
му състояние .
Аутопсия, която да установи причините за смъртта не е правена , съответно реалната
причина, довела да смъртта на И.Ц. на 16.11.2020г. не е установена .
След като по делото не е установено каква е причината, довела до смъртта на И. Ц.,
предвид вписаната такава в съобщението за смъртта, основана на предположения, то по
делото не се установява при условията на главно и пълно доказване, че е налице пряка
причинна връзка между настъпилата смърт и установеното по делото като неправомерно
поведение на д-р Е. Д. при дехоспитализация на И.Ц. същия ден със симптоми и данни за
белодробно усложнение.
9
Липсват обективни факти по делото, предвид неустановената конкретна причина за
смъртта , от които да следва обоснован извод, че в случай, че И.Ц. е бил преведен за
лечение във вътрешното отделение на болницата в гр. *, смъртта му не би настъпила.
Предвид гореизложеното съдът приема, че по делото не е установена пряка причинна
връзка между смъртта на И. Ц. на 16.11.2020г. и поведението на д-р Е.Д., поради което и не
е установен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД , съответно не са налице предпоставките на
чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на МБАЛ *ЕООД като негов работодател, поради
което и предявените искове за заплащане обезщетения за вреди, търпени от ищцата от
смъртта на И. Ц. са недоказани и неоснователни.
При този изход на спора в тежест на ищцата на основание чл. 78,ал. 3 ГПК следва да
се възложат за плащане направените от ответника разноски, своевременно поискани и
установени от приложения с отговора на исковата молба договор за правна защита и
съдействие от 20.01.2022г. в размер на 4395 лева платено в брой адвокатско
възнаграждение. Искането за заплащане на сумата 20 лева разноски по делото,
представляващи внесен депозит за разпит на свидетеля Х. Я. е неоснователно. Видно от
протокола от проведеното на 12.05.2022г. съдебно заседание, в което е разпитан този
свидетел, разходи за явяването не са му изплащани, поради което и депозитът от 20 лева не
е използван и може да бъде върнат на страната по нейно искане.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М.,ЕГН **********, с адрес гр.*, пл. *№ * срещу
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –*ЕООД , ЕИК *, със седалище
и адрес на управление гр.*, ул. *№ *искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от
ЗЗД за заплащане обезщетение за претърпени от смъртта на И.Ц. неимуществени вреди в
размер на 70 000 лева и имуществени вреди в размер на 500 лева , ведно със законна лихва
от подаване исковата молба на 27.05.2021г. , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.М.,ЕГН **********, с адрес гр.*, пл. *№ * да заплати на
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –* ЕООД , ЕИК *, със седалище
и адрес на управление гр.*, ул. *№ *сумата 4395 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. София с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
10