Решение по дело №35/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в   ЗАНН.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА, подадена от Х.Б.Д., *** против Решение № 383 от 07.12.2023 г., постановено по АНД № 944/2023г. по описа на Районен съд – Враца. С обжалваното съдебно решение е изменено Наказателно постановление № 23-0967-001582 от 21.08.2023год., издадено от Началник група към ОД на МВР Враца, сектор ПП Враца, с което на В.Ц.Ч. ***, ЕГН: **********, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП /системно превишаване на максималната скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч./, на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лева и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за ШЕСТ месеца, КАТО вместо това на основание чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 от ЗДвП е НАЛОЖЕНО на В.Ц.Ч., административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лева, на основание чл.58д, т.1 във връзка с чл.63, ал.2 пред.4 във връзка с ал.7 т.1 пр. 3 от ЗАНН.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се потвърди обжалваното НП.

По отношение предмета на касационна проверка на обжалваното решение касационният съд съобрази, че първоинстанционното решение в частта, в която като е изменил НП съдът го е отменил частично относно наложеното наказание ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за ШЕСТ месеца, касационната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. В останалата част по отношение на другото наложено административно наказание ГЛОБА, което е потвърдено, решението е позитивно за касатора и за него не съществува правен интерес от обжалването му, който е задължителна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, съгласно разпоредбата на чл.159, т. 4 от АПК. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството се прекрати. Освен това поради необжалването му от страна на първоинстанционния жалбоподател в тази част е влязло в законна сила и, на следващо място, глобата е заплатена на 15.12.2023г., видно от представеното по първоинстанционното дело платежно нареждане от административно-наказаното лице.

Ответникът В.Ц.Ч., не се явява в о.с.з., редовно призован. В писмен отговор оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Представлява се от * П., която оспорва касационната жалба и моли за охвърлянето й и за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение. Претендира разноски в условията на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за основателност на касационната жалба, поради нарушение на материалния закон. Счита, че извършеното административно нарушение е същото по вид, поради което приложим е квалифицирания състав по ЗДвП. Моли за уважаване на жалбата и отмяна на атакуваното решение, като неправилно.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение и измени атакуваното НП, съставът на РС Враца е приел от фактическа страна, че на 12.07.2023г. в 10:11 часа в ***, извън населено място с посока на движение към ***, е било засечено движението на лек автомобил марка Мерцедес С 560 4МАТИК с peг. номер ********, собственост на В.Ц.Ч. ***, с измерена скорост 100 км/ч, която установена скорост след приспаднат толеранс от - 3%, е възприета като - наказуема скорост 97 км/ч, с установено наказуемо – превишение от 37 км/ч, при въведено ограничение с пътен знак В26 - 60 км/ч. Нарушението било установено с ATCC "ARH CAM S1" с фабричен номер 120сс8Ь и запаметено в клип № 0084029 с точна дата, час и координати по GPS на нарушението, като установената скорост е била показана и видяна от лицето, сочено за нарушител при съставянето на АУАН. При извършена допълнителна проверка е установено, че цитираното по-горе административно нарушение е извършено в условията на системност, тъй като на водача са били издадени два броя електронни фиша за същото по вид нарушение, както следва: Фиш серия К № 5531034 за извършено нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.182 ал.2 т.4, влязъл в сила на 01.06.2023г. и Фиш серия К № 6588550 за извършено нарушение на чл.21 ал.1 във връзка с чл.182 ал.1 т.4 влязъл в сила на 01.06.2023г. Във връзка с установеното нарушение е била образувана преписка, в хода на която било установено, че процесният автомобил, с който е извършено нарушение на скоростта е собственост на В.Ц.Ч., който бил поканен да се яви в СПП при ОД на МВР Враца за съставянето на АУАН. Същият се е явил на посоченото в поканата място на дата 20.07.2023г. За констатираното нарушение е съставен АУАН №106562 от 20.07.2023г. серия АД на нарушителя, в присъствието на двама свидетели, за това, че на 20.07.2023г. в  10:11 часа в ***, извън населено място с посока на движение към ***, управлява лек автомобил с посочена марка и регистрационен номер, негова собственост, с измерена скорост 100 км/ч, наказуема скорост 97 км/ч, след отчетен толеранс от минус -3 км., наказуемо превишение 37 км/ч, при въведено ограничение с пътен знак В26 - 60 км/ч. Нарушението е установено с ATCC "ARH CAM S1" с фабричен номер 120сс8Ь и запаметено в клип № 0084029 с точна дата, час и координати по GPS. При извършена допълнителна проверка е установено, че цитираното по-горе административно нарушение е извършено в условията на системност. На водача са издадени два броя електронни фиша за същото по вид нарушение както следва: Фиш серия К № 5531034 за извършено нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДВП, влязъл в сила на 01.06.2023г. и Фиш серия К № 6588550 за извършено нарушение на чл.21 ал.1 във връзка с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДВП, влязъл в сила на 01.06.2023г. АУАН бил подписан от нарушителя Ч., който в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал писмено възражение с peг. № 967000-10691/20.07.2023г., доводите в което не са били приети от наказващият орган. Въз основа на АУАН и след преценка на събраните по преписката доказателства АНО издал НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2 3-0967- 001582 от 21.08.2023 г. на Началник група към ОД на МВР - гр.Враца, сектор ПП Враца, с което приел, че жалбоподателят Ч. е нарушил чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му били наложени две административни наказания, както следва: ГЛОБА в размер на 600 лева и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за 6 месеца.

Въззивният съд е приел от правна страна, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя-нарушител за извършено нарушение в условията на системност . Съдът не е споделил изводите на АНО и дадената от него квалификация на нарушението, като системно по смисъла на § 6, т.62 от ДР на ЗДвП. Посочил е, позовавайки се на изложените от АНО факти, че жалбоподателят е наказван с Фиш серия К № 5531034 за извършено нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, влязъл в сила на 01.06.2023г. и с Фиш серия К № 6588550 за извършено нарушение на чл.21 ал.1 във връзка с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, влязъл в сила на 01.06.2023г. Приел е, че с първия ЕФ е санкциониран жалбоподателя за извършено нарушение превишаване разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 km/h, а с втория ЕФ е санкционирано нарушение - превишаване разрешената скорост в населено място от 31 до 40 km/h. Направен е от съда извод, че деянието, предмет на оспореното НП, не следва да се подведе под квалификацията „системност“ по чл.182, ал.5 ЗДвП – системно превишаване на максималната скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч. на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 ЗДвП, защото към релевантния момент жалбоподателя не е извършил три или повече нарушения на чл.21, ал.2 от ЗДвП в едногодишния срок от влизането в сила на първия ЕФ № 3331034, а установеното на 12.07.2023г. нарушение е първо такова за период 01.06.2023г. - 01.06.2024г. Приел е, че в периода от 01.06.2023г. /датата на влизането в сила на ЕФ № 3331034/ до 12.07.2023г. няма установено друго нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, освен процесното и в случая не се касае до „системност“, както неправилно е посочено от наказващият орган, а за „повторност“.

С оглед на тези изложени съображения, въззивният съд е изменил атакуваното пред него НП, като подвел и санкционирал нарушението по приложимия по-леко наказуем състав по чл.182, ал.4 ЗДвП, според който когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

Решението е валидно - постановено от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни.

Въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка, подробно и мотивирано е обсъдил всички доказателства по делото, както и възраженията на жалбоподателя, настоящ касатор, като е обвързал изводите си с фактите по делото.

При издаване на НП и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на НП.

Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на НП районният съд е постановил правилен съдебен акт – при липса на допуснати нарушения на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на НП. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота с всички писмени и гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи на първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилен и в съответствие с доказателствата по делото е извода на съда за основателност на оспорването от страна на жалбоподателя на фактическите и правни основания на твърдяното нарушение.

ЗДвП съдържа легална дефиниция за "системно нарушение", дадена в т. 62 на § 6 от ДР на ЗДвП, съгласно която „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

В случая, посочените от АНО в обжалваното НП два електронни фиша не обосновават системност на нарушението. Същите са издадени за нарушения по чл.21 ал.2 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП - първия, и за нарушение по чл.21 ал.1 във връзка с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП - втория ЕФ, и двата влезли в законна сила на 01.06.2023г. Нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност, е извършено на 12.07.2023 г. При това положение АНО е следвало да подведе и санкционира нарушението по по-леко наказуемия състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, тъй като е налице повторност, а не системност по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. В случая не са налице поне три отделни деяния, осъществяващи състава на едно и също по вид нарушение, извършени в едногодишен срок от влизане в сила на НП или електронен фиш за същото нарушение, а е налице едно нарушение, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на посочените два електронни фиша.

В този смисъл е обоснован извода на първостепенния съд, че извършеното от ответника по касацията административно нарушение е осъществено в условията на повторност. Затова и възползвайки се от правомощието, с което разполага първата съдебна инстанция, правилно е изменил наказателното постановление на основание чл. 63, ал.7 вр. с ал.2, т. 4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), тъй като при еднородност на фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение за такова нарушение, първата съдебна инстанция има правомощието да измени НП и преквалифицира нарушението, като извършено без квалифициращия му признак "системно". В съответствие с това, както постановява цитираната разпоредба, съдът е приложил закон за по-леко наказуемото нарушение – санкционната норма на чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението на скоростта, обуславящ квалифициращ признак "повторност"  и е приложил закон отново за по-леко наказуемо нарушение, в сравнение със санкционната норма на чл.182, ал.5 от ЗДвП, а именно тази на чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП.

Неоснователно е при тези съображения и не се споделя от настоящия касационен състав възражението на касатора за неправилност на правните изводи на РС относно приложението на квалифициращия признак „системно“ и подвеждане на извършеното нарушение под хипотезата на по-леко наказуемия състав на „повторност“.

Правилно е определена от РС и следващата се за извършеното нарушение административна санкция, съобразно правилото на чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 ЗДвП – в двойния размер на предвидената за съответното нарушение глоба, а именно 600 лева.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са становищата на страните и са формирани съответните правни изводи, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали различни констатации на съда от тези, отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС, водещи до отмяна на обжалваното въззивно решение, като незаконосъбразно.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.

При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Разноски при този изход на спора се дължат на ответника на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143 АПК, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на представляващия го * П. за осъщественото представителство по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв., такива в размер на 400.00 лв. Същото е определено съгласно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за административни дела с материален интерес.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, съгласно която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОДМВР - Враца.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.218   АПК,    Административен съд  Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 383 от 07.12.2023 г., постановено по АНД № 944/2023г. по описа на Районен съд – Враца, В ЧАСТТА с която е ИЗМЕНЕНО Наказателно постановление № 23-0967-001582 от 21.08.2023год., издадено от Началник група към ОД на МВР Враца, сектор ПП Враца и спрямо В.Ц.Ч. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е ОТМЕНЕНО наложеното административно наказание ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за ШЕСТ месеца.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Враца против Решение № 383 от 07.12.2023 г., постановено по АНД № 944/2023г. по описа на Районен съд – Враца, в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е ИЗМЕНЕНО НП № 23-0967-001582 от 21.08.2023год., издадено от Началник група към ОД на МВР Враца, сектор ПП Враца, с което на В.Ц.Ч. ***, ЕГН ********** за извършеното нарушение е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение и е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лева, на основание чл.58д, т.1 във връзка с чл.63, ал.2 пред.4 във връзка с ал.7 т.1 пр. 3 от ЗАНН, като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА ОД на МВР Враца да заплати на * П.П. ***, в качеството й на процесуален представител на ответника В.Ц.Ч. ***, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за осъществено представителство по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. в размер на 400.00 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.