Решение по дело №1006/2023 на Административен съд - Плевен

Образувано е по жалба на Д. Х. Б. от гр. Плевен срещу Заповед № СБР-02-27/21.11.2023г. на Кмета на Община – Пордим, с която на осн. чл. 225а ал.1 вр. чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж „второстепенна постройка – лятна градина“, допълващо застрояване, находяща се в УПИ ІV-61, кв. 6 по плана на с. Згалево, изградена на два метра пред жилищната сграда.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й, поради противоречие с материалния закон. Сочи, че постройката е изградена от лек дървен материал, от изток и юг е отворена, а на запад и север са използвани тънки дървени летви. Позовава се на разпоредбите на чл. 41, чл. 46 и чл. 147 ал.1 ЗУТ като счита, че за второстепенните постройки на допълващо застрояване (летни кухни, леки постройки, летни градини/, което се разрешава в съответствие с предвижданията на ПУП и се отразява служебно в действащия ПУП в поземлени имоти за жилищно застрояване, не се изисква одобрение на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. Чрез М. Б. – пълномощник, поддържа жалбата на заявените основания. В съдебно заседание оспорва фактическите констатации в акта относно описанието на обекта „постройка – лятна градина“, местоположението и начина на изграждането. Сочи, че обекта представлява лека дървена постройка, красива, гредите са закрепени здраво в бетоновата площадка, която е изградена върху твърда земя – без арматура. Върху нея има настилка от плочки - гранитогрес. Разположена е отстрани на жилищната сграда в западна посока на 2м. от къщата. Второстепенната постройка е около 18 кв.м. и е с обслужващо предназначение като заема много малка част от целия поземлен имот и е достатъчно отдалечена от уличната регулация, вътрешните регулационни граници и постройките в съседни имоти. В постройката се намират масички, пейки, пластмасови столове - комплект от ратан, дървена маса с две пейки, и печка. Ползва се за хранене от семейството от есента до пролетта. Заявява, че второстепенната постройка е построена около 2014г. от Д. Б. и баща му Х. Б., след като през 2012г. имотът е прехвърлен на сина им Д..

Ответникът – Кмета на Община Пордим не изразява становище по жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 27.11.2023г. с обратна разписка. Жалбата е подадена на 06.12.2023г. в законния 14-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството е започнало по повод подаден сигнал от П. И. Д. с Вх. № 13-00-11/11.11.2022г. до Кмета на Община Пордим за незаконни строежи – беседка, навес за паркиране на автомобил, 2 бр. шахти, плътен дувар, изпълнени в имот, находящ се в с. Згалево, на [улица].

Със Заповед № РД-10-70/21.06.2023г. Кметът на Община Пордим е разпоредил проверка и оглед на място на 26.06.2023г. от 14:00ч. от комисия на осн. чл. 223 ЗУТ, включваща специалисти по контрол на строителството от Община Пордим, зам.кмета на общината и кмета на с. Згалево. Собственикът на имота - Д. Х. Б. е уведомен с писмо с обратна разписка, връчено на 23.06.2023г. за назначената комисия, деня и часа на извършване на огледа, като е указано да присъства лично или чрез представител. Уведомен е и подателят на сигнала.

Видно от съставения Констативен акт № 1/26.06.2023г. комисията е извършила проверка и оглед в имота УПИ ІV-61, кв.6 в с. Згалево, [улица], собственост на Д. Х. Б. съгласно Нотариален акт за дарение № 126 от 21.12.2021г. в присъствието на М. М. Б. и Х. Д. Б. – родители на Д. Б., при която установила, че изградената в имота второстепенна постройка – лятна градина е възложена и изпълнена по стопански начин от собственика Д. Б. без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148 ал.1 ЗУТ, не се изискват други строителни книжа. Строежът представлява второстепенна постройка – лятна градина, допълващо застрояване на осн. чл. 147 ал.1 т.1 вр. чл. 46 ЗУТ. Изпълнена е армирана бетонова площадка с размери 3,70м/5.00 м, настилка от гранитогрес, дървени колони, западната страна затворена с дъсчена обшивка, дървена покривна конструкция (едноскатна), с дъсчена обшивка и битумно покритие. Разположена е в имота на два метра пред жилищната сграда. Второстепенната постройка е шеста категория съгласно чл. 137 ал.1 т.6 ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 /30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Изготвена е окомерна скица върху извадка от плана на селото с отразените в плана граници на имота и съществуващите постройки в него, улична регулация, съседни имоти и постройките в тях, върху която е очертана постройката с размери и е отразено разположението й на два метра пред построена в имота жилищна сграда.

Поради установеното нарушение със съставянето на констативния акт е започнало административно производство по реда на чл. 223 ал.1 т.8 ЗУТ вр. чл. 225а ал.1 ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж. Констативният акт е подписан от всички членове на комисията. Не е подписан от представителите на собственика, присъствали при проверката. С писмо Изх. № СБР-00-492/30.06.2023г. , получено на 04.07.2023г. Д. Б. е уведомен за констатациите на комисията и му е връчен препис от констативния акт като е указана възможността за писмени възражения. На 06.07.2023г. Д. Б. подал възражения срещу констатациите в КА №1/26.06.2023г. като сочи, че съществуващата „лятна градина“ представлява нестабилна постройка, изградена от лек дървен материал и съгласно чл. 151 ал.1 т.12 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж на градински елемент. Моли да се прекрати започналото производство за премахване на нестабилната постройка.

Със Заповед № СБР-02-27/21.11.2023г. на Кмета на Община – Пордим, издадена с правно осн. чл. 225а ал.1 вр. чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж „второстепенна постройка – лятна градина“, допълващо застрояване, находяща се в УПИ ІV-61, кв. 6 по плана на с. Згалево, изградена на два метра пред жилищната сграда.

В мотивите на заповедта като фактически основания са посочени резултатите от проверката, описани в съставения Констативен акт № 1 от 26.06.2023г. Установен е извършен строеж „лятна градина“, представляващ второстепенна постройка на допълващо застрояване съгласно чл. 147 ал.1 т.1 вр. чл. 46 ЗУТ , която е изградена без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148 ал.1 от ЗУТ. Пояснено е, че с посочената норма е въведено изискване за издаване на разрешение за строеж, след представяне на проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението, което изискване в конкретния случай не е спазено. Собственик на имота и възложител на строежа съгласно чл. 161 ал.1 ЗУТ е Д. Х. Б.. Стоежът е незаконен съгласно чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ, тъй като е извършен без издадено разрешение за строеж, което се изисква.

В мотивите на заповедта е обсъдено и възражението на жалбоподателя, но е отхвърлено като неоснователно, защото предназначението на постройката не позволява да се заключи фактически, а оттам и правно, че се касае за градински елемент по чл. 151 ал.1 т.12 от ЗУТ, за чието извършване не се изисква разрешение за строеж. Изяснено е, че постройки са онези извършени в урегулирания поземлен имот строежи, които имат обслужващо предназначение спрямо основното застрояване. В настоящия случай не се касае за градински елемент, защото на първо място е постройка, а на второ място предназначението му е спомагателно. Градинските елементи са отделни вещи, които могат да бъдат определени като „обзавеждане“ на свободното дворно пространство като пейки, фонтани, фигури, люлки, но не и постройки със спомагателни функции. Изложени са аргументи, че конструкцията на обекта е дървена, но е изграден не само от дърво. Изграден е от бетонова площадка, като дървените колони са вбетонирани. Ако се вдигне конструкцията ще се счупи, защото тя е трайно свързана с терена. Обекта е строеж от шеста категория, съгласно чл. 137 ал.1 т.6 ЗУТ.

В хода на съдебното производство М. Б. – процесуален представител на жалбоподателя не е ангажирала допълнителни доказателства, за да обори констатациите в акта относно вида, разположението, начина на изграждане и материалите, от които е изграден обекта и момента на построяването. Поради невнасяне на определения депозит за в.л. от жалбоподателя, съдът е отменил определението си за назначаване на експертиза. От нейните възражения и твърденията в жалбата фактически се потвърждават констатациите, че обекта представлява дървена постройка с обслужващо предназначение, изградена в имота в близост до жилищната сграда, върху бетонова площадка с размери 3,70/5.00м., настилка от гранитогрес, вбетонирани дървени колони, от западната страна затворена с дъсчена обшивка, дървена покривна конструкция (едноскатна) с дъсчена обшивка и битумно покритие. Постройката е със сезонно предназначение, тъй като се ползва през летния сезон за лятна градина и кухня за почивка и хранене на семейството, ситуирана е в близост до построената в имота жилищна сграда. Изградена е след прехвърлянето на имота на Д. Б..

Видно от приложения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 126 от 21.12.2012г. УПИ ІV-61 в кв. 6 с площ 1070 кв. м., находящ се в с. Згалево, общ. Пордим, обл. Плевен, [улица], заедно с построените в същия имот масивна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска сграда е прехвърлен на Д. Х. Б. от родителите му М. М. Б. и Х. Д. Б.. Описаните в НА сгради с жилищно, спомагателно и стопанско предназначение са отразени в кадастралния план на селото, видно от приложената скица, така както е отразено в констативния акт. Установената постройка на допълващо застрояване не е отразена в плана, не е издадено разрешение за строеж за изграждането й. Построена е от собственика Д. Б. и неговия баща след прехвърлянето на имота т.е. след 21.12.2012г.

Съгласно чл. 41 ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план, като не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот.

Съгласно чл. 46 ал.1 ЗУТ – второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване. Когато се изграждат свободно височината им е ограничена до 2,5м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6м.

Постройката „лятна градина/кухня“ представлява нов строеж по смисъла на §5 т.38 ЗУТ и правилно е определена като второстепенна постройка от допълващото застрояване към жилищна сграда на основното застрояване в имота съгласно чл. 41 ЗУТ, който според плана на с. Згалево е предвиден за ниско жилищно застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план.

В чл. 151 ал.1 ЗУТ са изброени обектите, за които не се изисква разрешение за строеж. В т.12 са посочени градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над прилежащия терен, в т. 3 са посочени леки постройки за отоплителни материали и инвентар (бараки). Процесният обект не може да бъде определен като такъв. Видно от описанието не е преместваем градински или парков елемент (пейки, фонтани, статуи, люлки и др.под.), нито лека постройка за отоплителни материали и инвентар (дървена барака), а представлява стабилна дървена постройка – частично затворена от западната страна с дъсчена обшивка, дървена покривна конструкция (едноскатна), с дъсчена обшивка и битумно покритие, която е трайно прикрепена към терена, тъй като дървените колони на конструкцията са вбетонирани в армираната бетонова площадка с настилка от гранитогрес. Не може да се отдели от терена, без да се разруши, което го определя като строеж – второстепенна постройка на допълващо застрояване с обслужващо предназначение за лятна градина-кухня, тъй като частично е отворена, а не заградена със стени от всички страни.

Съгласно чл. 147 ал.1 т.1 ЗУТ за изграждане на постройки на допълващото застрояване не се изисква одобрение на инвестиционен проект, но е необходимо издаване на разрешение за строеж по чл. 148 ал.1 ЗУТ и конструктивно становище. Съгласно чл. 153 ал.1 ЗУТ – в случаите, когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект, разрешение за строеж се издава само въз основа на искането за разрешение и документ за собственост. В разрешението за строеж се вписват видовете строителни и монтажни работи, които ще бъдат изпълнени. За постройки и съоръжения по чл. 147 ал.1 ЗУТ към разрешението за строеж се прилага ситуационна скица с обозначени линии за застрояване, разстояния и височини.

Обектът представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал.2 т.1 ЗУТ, тъй като е извършен без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148 ал.1 ЗУТ, според който строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Строежът подлежи на премахване от Д. Х. Б. като собственик на имота и възложител на строежа, който е изграден след прехвърлянето на имота чрез дарение т.е. след 2012г.

Обектът е строеж от шеста категория съгласно класификацията в чл. 137 ал.1 т.6 вр. чл. 147 ал.1 т.1 ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, защото по смисъла на чл. 46 ЗУТ представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване със спомагателно и обслужващо предназначение – лятна градина към жилищните сгради, построени в урегулирания поземлен имот, предназначен за ниско жилищно застрояване.

Съгласно чл. 223 ал.1 т.8 и чл. 225а ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице е овластено да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225 ал.2 ЗУТ от четвърта, пета и шеста категория или части от тях на територията на общината.

Заповедта за премахване се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по контрол на строителството в администрацията на общината. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. Въз основа на влязла в сила заповед за премахване на строежа и протокол за извършените разходи по премахването се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Принудителното премахване е за сметка на извършителя.

Издател на заповедта е Кметът на Община Пордим, на територията на която се намира с. Згалево, поради което оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган според местонахождението на незаконния строеж.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от закона реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания, които я мотивират. Обекта – лятна градина, представляваща второстепенна постройка на допълващо застрояване, категоризиран като незаконен строеж, е индивидуализиран еднозначно, описан с всички негови индивидуализиращи белези и характеристики, от които може да се направи извод за неговия вид, местоположение, материали и начин и момент на изграждане, което позволява да бъде определен като строеж по смисъла на закона, за изграждането на който не са спазени изискванията на чл. 147 ал.1 т.1 вр. чл. 46 ЗУТ, тъй като е построен без издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148 ал.1 ЗУТ, което го квалифицира като незаконен съгласно чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ.

Съгласно §3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, респективно общинските органи по местната наредба, адресат/адресати на заповедта могат да бъдат - физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В случая собственика на имота – Д. Х. Б. е възложител и извършител на незаконния строеж и задължен за премахването му.

Спазена е процедурата по издаване на заповедта, разписана в чл.225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта за премахване е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ, а съставът на комисията е определен със заповед на кмета на общината. В констативния акт обектът е описан подробно, чрез предназначението, материалите, от които е изграден и начина на изграждането му, ситуирането върху терена и положението му спрямо съществуващите сгради и регулационните линии. Това подробно и конкретно описание позволява обекта да бъде еднозначно индивидуализиран с неговото точно местоположение и определен като строеж на допълващо застрояване от шеста категория.

Родителите на собственика на имота Д. Б. са присъствали при извършената проверка в качеството на негови представители. Жалбоподателят е получил препис от констативния акт. Упражнил е своевременно правото си на възражения, при проверката е представен нотариалния акт за собственост и е изяснено кога и кой е извършил строителството и по какъв начин, което позволява изграждането да бъде датирано след прехвърлянето на имота с дарение на Д. Б. през 2012г. от неговите родители при действието на ЗУТ, респективно да бъде определен като възложител и извършител на строежа по стопански начин и като адресат на заповедта, от която за него възниква задължението за премахване на незаконния строеж. В този смисъл не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на заповедта.

Оспорената заповед е съобразена с приложимия материален закон. С разпоредбата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за упълномощеното от него длъжностно лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. В конкретната хипотеза и видно от доказателствата по делото, процесния обект на допълващо застрояване представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е категоризиран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като извършен в нарушение на чл. 148 ЗУТ без изискуемото разрешение за строеж на осн. чл. 147 ал.1 т.1 вр. 46 ЗУТ.

Затова процесния обект представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване.

С оглед времето на изграждане на постройката - след 2012г. при действието на Закона за устройство на територията (ДВ – бр. 1/02.01.2001г., в сила от 31.03.2001г.), не намират приложение преходните разпоредби на § 16 или § 127 от ПЗР на ЗУТ за търпимост и забрана за премахване на заварените от новия закон незаконни строежи, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по ЗУТ.

Заповедта съответства и на целта на закона - недопускане изграждането на строежи, несъответстващи на изискванията на действащите нормативни актове и правилата за строителство.

По изложените съображения жалбата против оспорената заповед следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Х. Б. от гр. Плевен срещу Заповед № СБР-02-27/21.11.2023г. на Кмета на Община – Пордим, с която на осн. чл. 225а ал.1 вр. чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж „второстепенна постройка – лятна градина“, допълващо застрояване, находяща се в УПИ ІV-61, кв. 6 по плана на с. Згалево, изградена на два метра пред жилищната сграда.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.