№ / .09.2020 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в
публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина
Гeоргиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2191 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.211 от ЗМВР и е образувано по жалба от Й.К.К.-В. ***, чрез
пълномощника й адв. В.С. ***, против Заповед №365з-3600/23.07.2019 г. на
Началник отдел „Разследване“ при ОД МВР - Варна, с която на осн.чл.199 ал.1 т.3
пр.1 вр.чл.197 ал.3 т.2 от ЗМВР на жалбоподателката в качеството й на
разследващ полицай в РУ към сектор „Разследване – Второ РУ –Варна“ на отдел
„Разследване“ при ОД на МВР-Варна, е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 6 (шест) месеца.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на
оспорения акт, като на първо място сочи допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на дисциплинарното производство, и конкретно – неконкретизирано
неспазване изискването на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР (ЕКПДСМВР) за пълно, обективно и всестранно разследване на твърдяното
дисциплинарно нарушение, довело до нарушаване правото на защита. На следващо
място твърди липса на задължителни реквизити по чл.210 ал.1 от ЗМВР в
оспорената заповед, както и нарушение на т.2.5 и т.2.6 от Заповед № 8121з-1252/03.11.2016г
на министъра на вътрешните работи от страна на дисциплинарнонаказващия орган,
които препятстват възможността за анализ относно съответствие на санкцията на
вида и степента на непосочената вреда от нарушението и на целта на закона; в
тази връзка се сочи и липсата на запознаване с цялостното поведение на
служителя по време на службата му съобразно т.2.3. от горецитираната заповед.
На трето място счита наложеното наказание за напълно неоснователно. С тези
съображения настоява за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените
в производството разноски. В съдебно заседание по същество адв.С. поддържа
изцяло жалбата, като в допълнение на твърденията за допуснати съществени
процесуални нарушения въвежда и лишаване от право на жалбоподателката да
участва в дисциплинарното производство против нея с адвокат в нарушение на
нейно конституционно право (този довод е развит подробно и в писмената му
защита); както и неправилна квалификация на нарушението поради смесване на
понятията „неизпълнение на служебни задължения“ и „небрежност в служебната
дейност“.
Ответният дисциплинарнонаказващ орган чрез
процесуалния си представител ст.ю.к.Георги Г. оспорва жалбата като
неоснователна, настоява за потвърждаване на законосъобразния ИАА, с който е
санкционирано безспорно доказано нарушение, и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Според приложената по
административната преписка кадрова справка от 24.04.2019г (л.47) на началник
сектор „Човешки ресурси“ в ОДМВР-Варна, жалб.Й.К. – В. е постъпила в системата
на МВР на 03.11.2014г на длъжност „младши разследващ полицай в РУ в ОДМВР“ към
отдел „Досъдебно производство при ОДМВР-Варна. По време на службата си в МВР
последователно е заемала следните длъжности: „младши разследващ полицай в РУ“
към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Варна от 15.04.2015г; „разследващ полицай в
РУ“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Варна от 15.07.2016г; и „разследващ
полицай в РУ“ в сектор „Разследване – Второ РУ – Варна“ към отдел „Разследване“
при ОДМВР-Варна от 29.01.2018г и понастоящем съгл. удостоверение рег.№УРИ
365000-31945/13.08.2019г (л.87 по преписката). Видно от протокол
рег.№436р-4289/08.02.2018г (л.51) на същата дата жалбоподателката се е
запознала с типовата длъжностна характеристика на актуалната й длъжност с
рег.№3286р-3407/22.01.2018г (л.52-55 по преписката) по повод промяната на щата.
По време на службата й в МВР на жалбоподателката са присъждани две индивидуални
парични награди – през м.12.2017г и през м.12.2018г, а със Заповед
№365з-1266/28.03.2019г на началник отдел „Разследване“ при ОДМВР-Варна й е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три)
месеца, считано от 29.03.3019г. Видно от изложеното в заповедта (стр.40-43 по
делото) дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че на 24.07.2018г е
образувано ДП №911/2018г на Второ РУ - Варна за престъпление по чл.144 ал.3
вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, което на 30.07.2018г е било разпределено на
инспектор Й.К. – В.. С постановление на прокурор от 28.11.2018г
жалбоподателката била отстранена от разследването поради действия и
бездействия, довели до забавяне на разследването по ДП и неосигуряване на
правилното му провеждане. За проявената небрежност в служебната си дейност,
квалифицирана като нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР вр.чл.199 ал.1 т.1 пр.1 от ЗМВР, на жалбоподателката било наложено
горепосоченото дисциплинарно наказание. С решение №34/14.01.2020г по
адм.д.№994/2019г на АС – Варна, ХХХІІ с-в, в законна сила от 05.02.2020г, тази
заповед е отменена изцяло.
Началото на настоящото дисциплинарно производство е
поставено със Заповед № 365з-1363/04.04.2019г. (л.82 по преписката), с която
началникът на отдел „Разследване“ в ОДМВР-Варна разпоредил да се извърши
проверка срещу инспектор Й.К. за изясняване на предварителните данни за допуснати
нарушения на служебната дисциплина при воденето на ДП №1339/2018г на 02 РУ –
Варна и по ДП №1804/2-15г по описа на 02 РУ – Варна, съдържащи се в изпратени
им две постановления от 02.04.2019г от мл. прокурор при Районна прокуратура –
Варна по горецитираните ДП (л.73-78 по преписката), с приложени сигнал от
08.03.2019г от адв.Банков – защитник по ДП №1339/2018г (л.71-72) и отговор от
директора на ОДМВР-Варна (л.68). Според изложеното в тях, след възлагане на
двете ДП на инспектор К. на ДП №1804/2015г на 16.12.0215г и на ДП №1339/2019г
на 02.11.2018г (справки на стр.28-39 по делото), по първото от тях в период от
година и три месеца след възобновяване на производството, а по второто – в
период от четири месеца след началото му не са извършвани никакви
процесуално-следствени действия, липсва ритмичност в разследването, като дори
не са били депозирани искания за продължаване на срока за разследване, въпреки
изрично изпратените по факс и поща напомнителни писма от наблюдаващия прокурор;
първото ДП дори било изискано няколко пъти от прокурора, но разследващият
полицай не го е изпратил и не се е свързал с наблюдаващия прокурор по този
повод, освен това проведения разпит на пострадалата от блудствени действия е
посредствен, липсва описание на извършените от дееца действия и не е изяснен
основен елемент от обективния състав на престъплението – употребена сила или
заплашване; по второто ДП пък е постъпил сигнал от адвоката-защитник за
вероятността делото да приключи в срок, надвишаващ срока на наказанието Лишаване
от правоуправление на МПС с присъдата или определението на съда.
Заповедта е връчена на жалб.К. на 9.04.2019г, която
заявила писмено, че е запозната със заповедта, с правото й по чл.205 от ЗМВР и
с материалите по делото, както и че към момента не желае защитник (л.81). След
събирането на редица писмени доказателства, вкл.кадрова справка, справка за
ползваните отпуски (полагаеми и по болест), справка за натовареността за
периода м.01.2018г – м.12.2018г и др. (л.8-56 по преписката), по повод искане
от 25.04.2019г. на член на комисията, назначена със заповедта от 04.04.201г,
със Заповед № 365з-1790/30.04.2019г срокът на проверката бил удължен до
04.06.2019г; тази заповед е съобщена на жалбоподателката на 08.05.2019г.
На 20.05.2019г на инспектор К.-В. била връчена покана (л.61)
за даване на писмени обяснения на осн.чл.207 ал.3 и ал.6 от ЗМВР, в която е
посочено, че е образувана дисциплинарна проверка на осн.чл.205 ал.2 от ЗМВР за
наличие на данни за извършено от нея нарушение на служебната дисциплина по
см.чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, за което на
осн.чл.198 ал.1 от Закона се предвижда дисциплинарно наказание „мъмрене“, и е
указан срок до 21.05.2019г за представяне на писмени обяснения и доказателства,
като е поискан отговор на въпроса: „Поради каква причина са забавени действията
по разследването на ДП №1339/2018г и ДТ №1804/2015г по описа на 20 РУ МВР-
Варна?“. Със заявление рег.№436р-15629-20.05.2019г жалбоподателката посочила пред
началника на отдел „Разследване“, че е получила откази от всички запитани
колеги да я подпомагат по см.чл.205 ал.3 от ЗМВР; че съгл.чл.56 от КРБ и т.97
от Етичния кодекс на държавните служители в системата на МВР има право на
защита от адвокат в дисциплинарното производство, заявила желанието си да се
възползва от това свое право и при необходимост да се явява пред проверяващите
органи в присъствието на избран от нея адвокат. С писмо от 23.05.2019г
(л.64-65) назначената комисия уведомила К., че в случая се касае за трудови правоотношения
между работодател и работник, регламентирани в специален закон – ЗМВР, а не за
отношения, възникнали между гражданин (задържан, обвиняем, свидетел,
жалбоподател или в друго качество) и институцията ОДМВР – Варна, поради което
желанието й да упълномощи защитник, различен от този по чл.205 ал.3 от ЗМВР, е
неоснователно, респективно – няма законови основания при провеждането на
дисциплинарната проверка срещу нея да бъде представлява от лице, което не е
служител на МВР.
Проверката приключила със Справка
рег.№442р-13109/28.05.2019г (л.5-7 по преписката), изготвена от назначената
комисия, която след запознаване с материалите по двете досъдебни производства
№1804/2015г и № 1339/2018г, подробно е описала установената фактология досежно
извършените от жалбоподателката действия (процесуално-следствени и
административни) в хода на двете ДП, и въз основа на тях е достигнала извод, че
инспектор К. е допуснала небрежност в служебната дейност по тях, изразяваща се
в забавяне на разследването. По този начин тя не е изпълнила служебните си
задължения, вменени с типовата длъжностна характеристика на актуалната й
длъжност, а именно „да взема всички мерки за осигуряване на своевременно,
законосъобразно и успешно издирване на обективната истина съобразно НПК“, и тези
действия/бездействия са довели до забавяне на ангажиране на наказателната
отговорност на извършителите. Отправено е предложение за налагане на
дисциплинарно наказание „писмено предупреждание“ на осн.чл.199 ал.1 т.3 от ЗМВР.
Жалбоподателката се е запознала със справката и с
материалите по преписката на 31.05.2019г, видно от саморъчно изпълнения текст и
подпис (л.5 по преписката). С писмо от 04.06.2019г комисията й изпратила
материалите по дисциплинарната проверка и справката на дисциплинарнонаказващия
орган. С покана от 13.06.2019г, връчена на К. на същата дата, на осн.чл.206
ал.1 от ЗМВР той е я поканил в 24-часов срок да представи своите обяснения по
вмененото й нарушение на служебната дисциплина, правната му квалификация и
предвиденото със ЗМВР дисциплинарно наказание, с уведомяване за негативните
последици от непредставянето на такива. С протокол от 18.06.2019г (л.3 по
преписката) е констатирано, че инспектор К. не е предоставила обяснения и други
документи, по зависещи от нея причини.
С оспорената заповед от 23.07.2019г И.И. в качеството
му на главен разследващ полицай – началник отдел „Разследване“ при ОДМВР- Варна
съгл. удостоверение рег. №УРИ 365000-31948/13.08.2019г (л.88 по делото), позовавайки
се на данните в справката от 28.05.2019г. е приел от фактическа страна, че: 1. ДП № 1804/2015г е образувано на
15.12.2015г с първо действие разпит на пострадал от престъпление по чл.150 ал.1
от НК, извършен от инспектор К.. На 14.06.2016г ДП е спряно с постановление от
наблюдаващия прокурор след обявяване на извършителя за общодържавно издирване.
На 15.11.2017г разследването е възобновено след установяване на извършителя,
който обаче не се е явил на разпит във Второ РУ – Варна по връчената му
призовка; въпреки това инспектор К. не е променила мярката му за процесуална
принуда в по-тежка при последващо установяване. На 05.04.2018г разследващият
полицай е изпратил до 03 РУ-СДВР постановление за извършване на
съдебно-психиатрична експертиза, а на 30.04.2018г – и такова за разпит по
делегация. На 21.11.2018г е съставен протокол за проведен разговор с
разследващия полицай, на когото са възложени действията по делегация, а в
материалите по ДП липсват такива междувременно К. да е напомняла за
своевременното им изпълнение. На 28.03.2019г наблюдаващият прокурор е отстранил
разследващия полицай Й.К. от разследването по ДП с мотив, че тя проявява
небрежност към разследването и не може да осигури неговото правилно,
законосъобразно и своевременно провеждане. При тези данни дисциплинарният орган
е приел, че жалбоподателката е допуснала необосновано забавяне на
разследването, тъй като 7 месеца след изпращането на постановленията за
извършване на процесуално-следствени действия по делегация през м.04.2018г не е
предприела действия да изясни причините за забавянето, и в рамките на около
година и пет месеца – от възобновяването на разследването пред м.11.2017г до
м.04.2019г, когато са получени материалите по изпълнената делегация, не е
извършила нито едно действие по разследването. Бездействието на инспектор К. е
квалифицирано като проявена небрежност в служебната й дейност в нарушение на
основни длъжностни задължения съгл. типова длъжностна характеристика
№3286р-3407/22.01.2018г, а именно: „Взема всички мерки за осигуряване на
своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените
досъдебни производства, като събира в най-кратък срок необходимите
доказателства за разкриване на обективната истина съобразно НПК“; „…При
осъществяване на дейността си се ръководи от основните принципи на законност,
залегнали в КРБ, разпоредбите на НК, НПК, ЗВМР, ЗЗКИ, АПК и други законови и
подзаконови нормативни актове; постановленията и тълкувателните решения на ВКС;
указанията на прокурора във връзка с водените ДП“. Прието е, че допуснатото
нарушение на служебната дисциплина от Й.К. е съставомерно по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, вр.чл.199 ал.1 т.3 пр.1 от ЗМВР
„небрежност в служебната дейност“, за което се предвижда наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.
2. ДП №1339/2018г е образувано на 02.11.2018г на
осн.чл.212 ал.2 от НПК за престъпление по чл.343б ал.3 от НК – управление на
МПС след употреба на наркотични вещества. На същата дата водещият разследването
инспектор К. е разпитала двамата полицейски служители, които са го установили,
и е снела обяснения от водача. Приобщени са материали от сектор „Пътна полиция“
и с постановление от 05.11.2018г е назначена химическа експертиза, чието
заключение било изготвено на 01.02.2019г и разпределено на жалбоподателката на
15.02.2019г. На 08.03.2019г защитникът на разследваното лице сезирал директора
на ОДМВР – Варна за необоснованото забавяне на разследването, от което
извършителят търпи вреди с оглед удължаване на срока на лишаването му от
правоуправление на МПС, която възпрепятства правото му на труд предвид
професионалната му квалификация. На 28.03.2019г наблюдаващият прокурор е
отстранил жалбоподателката от разследването по ДП, тъй като не е направила
всичко необходимо, за да осигури правилното провеждане на разследването и
приключването му в разумен срок. Проверяващата комисия е установила, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, и всяко забавяне в ангажиране
отговорността на извършителя е неоснователно – следвало е след получаване
заключението на СХЕ ДП да приключи с предявяване на обвинение, което не е
изпълнено от водещия разследването полицай. Аналогично на предходното по т.1,
дисциплинарният орган приел от правна страна, че с бездействието си от момента
на получаване на СХЕ на 15.02.2019г до отстраняването й от разследването на
28.03.2019г инспектор К. е проявила небрежност в служебната си дейност като е
нарушителя основни свои длъжностни задължения, идентични с тези по предходното
нарушение. Също като него, и второто такова е квалифицирано по чл.194 ал.2 т.2
от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“ вр.чл.199 ал.1 т.3 пр.1 от ЗМВР
„небрежност в служебната дейност“, за което се предвижда наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.
По-нататък дисциплинарният орган приел, че процедурата
по ангажиране отговорността на К. е спазена; че въпреки двукратно
предоставената й възможност тя не е представила своите обяснения; описал е
получените от нея „Писмена покана“, „Обявяване на благодарност“ и три
индивидуални парични награди (за които в становище от 28.05.2019г е посочено,
че това са т.нар. „коледни надбавки“, получавани от всички служители), както и
наложеното й дисциплинарно наказание, понастоящем отменено с влязло в сила
съдебно решение; с позоваване на чл.197 ал.3 т.2 от ЗМВР е приел, че за двете
установени нарушения на служебната дисциплина, за които е предвидено еднакво
наказание, следва да бъде наложено едно наказание в максималния предвиден срок,
като се позовал на оценката на всички доказателства, тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Така мотивиран и на осн.чл.194 ал.1 и ал.2 т.2, чл.197 ал.1 т.2, чл.199 ал.1
т.3 пр. първо вр.чл.197 ал.3 т.2 от ЗМВР, органът наложил на жалбоподателката
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 6 (шест) месеца,
считано от датата на връчване на заповедта.
Горната фактология, по същество безспорна между
страните, съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства по
административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които
са взаимно обвързани, последователни и допълващи се, и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от
легитимиран субект – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и
в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя се преценява като основателна.
На първо място оспорената заповед е издадена от
компетентен дисциплинароннаказващ орган по чл.204 т.4 от ЗМВР и удостоверение
УРИ 365000-31948/13.08.2019г на началник сектор „Човешки ресурси“ в ОДМВР-
Варна, според което издателят на заповедта изпълнява длъжността главен
разследващ полицай – началник отдел „Разследване“ при ОДМВР- Варна.
Конкретното дисциплинарно производство е образувано при
наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител
по см.чл.205 ал.1 от ЗМВР – двете постановления на прокурор от ВРС от 28.03.2018г
за отстраняване на жалбоподателката от разследването по ДП № № 1804/2015г и ДП
№1339/2018г поради проявена небрежност към разследването и невъзможност да
осигури неговото правилно, законосъобразно и своевременно провеждане. Със
Заповед №365з-1363/04.04.2019г на дисциплинарнонаказващия орган е назначена
комисия за извършване на проверка и е определен срок за извършването й – до
02.05.2019г, който впоследствие е продължен по молба на член на комисията с
надлежна заповед.
В настоящия случай стриктно е спазена и процедурата по
ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, като й е дадена
възможност да се запознае със събраните доказателства по преписката, със
справката от 28.05.2019г, приключваща същата, и двукратно – по реда на чл.207
ал.7 от от ЗМВР и по реда н ачл.206 ал.1 от ЗМВР, й е предоставена възможност
да даде писмени обяснения, от която К. е избрала да не се възползва.
Заповедта е издадена в сроковете по чл.195 ал.1 –
бездействието на К. по двете ДП е продължило до 28.03.2019г, когато е
отстранена от разследванията с постановления на наблюдаващия прокурор, на
04.06.2019г справката на комисията за резултатите от извършената проверка са
постъпили при дисциплинарнонаказващия орган и нарушенията са открити по
см.чл.196 ал.2 вр.ал.1 от ЗМВР, а заповедта за ангажиране на отговорността на
жалбоподателката е издадена на 23.07.2019г.
|
Независимо от горното съдът в този си състав споделя
възражението на К., че в хода на дисциплинарното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в изричния отказ
на комисията по чл.205 ал.2 от ЗМВР да допусне до участие в производството
адвокат на жалбоподателката. Съобразно чл.205 ал.3 от специалния закон, в
сила към периода на провеждане на дисциплинарното производство през м.04. –
м.05.2019г (ДВ бр.81 от 2016г, в сила от 14.10.2016г), държавният служител,
срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в
производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен
от него служител на МВР. За да поиска да й бъде предоставена възможност да
бъде защитавана от адвокат в това производство, със заявлението си от
20.05.2019г жалбоподателката се е позовала на правата си по чл.56 от КРБ
„Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушение или застрашени
негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се
явява и със защитник“ вр.чл.97 от ЕКПДСМВР „Държавният служител има
граждански и политически права, произтичащи от нормите на КРБ и действащото
законодателство“, както и на чл.6 ал.2 изр.2 от КРБ „Не се допускат никакви
ограничения на правата или привилегии, основани на рака, народност, етническа
принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние“, както
и на решения на ВАС и на Конституционния съд. Аргументът, с който комисията е
отказала да допусне адвокат в дисциплинарното производство, е че в случая се
касае за трудово-правни отношения между работодател и работник,
регламентирани в специалния ЗМВР, а не за отношения, възникнали между
граждани (задържан, обвиняем, свидетел, жалбоподател и т.н.) и институцията
ОДМВР – Варна. Този довод е несподеляем като противоречащ на
основния закон на РБ, съдебната практика и последвалото изменение на
приложимия чл.205 ал.3 от ЗМВР. Така с решение №8201/20.07.2006г по
адм.д.№3254/2006г на ВАС, 5-членен състав, е отменена разпоредбата на чл.113
ал.2 от Инструкция №1 от 22 март 2004 г. на главния прокурор на РБ, министъра
на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба за
работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (обн.,
ДВ, бр.30 от 13.04.2004 г.попр.,бр.37 от 4.05.2004 г.). В мотивите си съдът е
приел, че „Правото на защита е едно от основните права на гражданите.
Регламентирано е в чл.56 от Конституцията на РБ, според който всеки гражданин
има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или
законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява със защитник.
Част от основното право на защита е и правото на гражданите на адвокатска
защита пред органите на съдебната власт. Основните права на гражданите не
могат да бъдат дерогирани по законодателен път. Те са неотменими съгласно
чл.57 ал.1 от Конституцията на РБ.“. С Решение №10374/03.08.2018г по адм.д.№12356/2017г
на ВАС – София, V отделение, е прието, че в случая „е налице нарушение на
основния закон на Република България – при изрично заявеното от жалбодателя
да се ползва от конституционно установеното му право на защита по чл. 56 от
Конституцията това право не удовлетворено. Това право е отделно и независимо
от правото на служителя в МВР да бъде подпомаган в защитата си по
дисциплинарно производство от друг служител на МВР по чл. 205 ал. 3 ЗМВР, при което е било нарушено правото му
на защита.“. Съгласно Решение №13876/13.11.2018г по
адм.д.№11774/2018г на ВАС – София, 5-членен състав, „Правото на защита по
чл.56 от Конституцията на РБ е основно, всеобщо, и в същото време лично
право, което има и процесуален характер, защото е средство за защита на друго
право (накърнено или застрашено). Това право е отделно и независимо от правото
на служителя в МВР да бъде подпомаган в защитата си по дисциплинарно
производство от друг служител по чл.205 ал.3 от ЗМВР. Следователно,
разпоредбата на чл. 56 от Конституцията не прогласява обема на правата, а е
гаранция и способ за осъществяването на правото на защита на личността, на
нейното свободно развитие и защита на нейните основни блага: живот,
достойнство, чест и сигурност (чл. 4, ал. 2 от Конституцията). Съгласно
Решение № 3/17.05.1994 г. по к.д. №1/1994 г. на Конституционния съд на РБ „Правото
на защита по чл. 56 от Конституцията е основно, всеобщо и в същото време лично
право, което има и процесуален характер, защото е средство за защита на друго
право (накърнено или застрашено). Следователно, разпоредбата на чл. 56 от
Конституцията не прогласява обема на правата, а е гаранция и способ за
осъществяването на правото на защита на личността, на нейното свободно
развитие и защита на нейните основни блага: живот, достойнство, чест и
сигурност (чл. 4, ал. 2 от Конституцията).“. „Разпоредбата на чл. 56 от
Конституцията действа съвместно с други норми на Конституцията и законите, но
тя може да действа самостоятелно като последна защитна възможност, щом други
не са предвидени. В същото време задължава законодателя да предвиди
процесуални норми за охрана на различни права и законни интереси.
Процесуалните гаранции на правата на човека имат първостепенно значение,
което за личността може да се окаже практически по-важно от самото материално
право. Съществен елемент в правото на защита е възможността на всеки
гражданин да се явява в държавни учреждения със защитник.“. „Изобщо проявните
форми на правото на защита на гражданите по чл. 56 от Конституцията, когато
са застрашени или нарушени техни права и законни интереси, могат да бъдат
различни в зависимост от това, къде правото на защита се реализира. То е
предоставено на всеки гражданин и може да бъде упражнено и пред държавни
учреждения, включително и със съдействието на защитник. Затова то е всеобщо и
основно право.“. „Член 56 от Конституцията има непосредствено действие.“. Въз основа на цитираната съдебна практика, и на
първо място на решението по к.д.№1/1994г на КС на РБ, което има пряко
действие, настоящият съдебен състав счита, че отказът на дисциплинарната
комисия да допусне до участие в конкретното производство поискания от
жалбоподателката адвокат има стойност на съществено нарушение на
процесуалните правила, резултирало в ограничаване правото на защита на
жалбоподателката. Качеството й „служител на МВР“ не лишава К. от качеството й
на гражданин на РБ, съответно – от предоставената й директно от КРБ
възможност да бъде представлявана и защитавана от адвокат в дисциплинарното
производство против нея, с оглед защита на правата и законните й интереси.
Мотивът на дисциплинарната комисия за
отказ по изричното заявление за участие на адвокат на К. въвежда ограничаване
на основно процесуално право на български гражданин единствено заради
естеството на трудовото му правоотношение, и поради това представлява
директна дискриминация, поради което не може да бъде споделено. Допуснатото
процесуално нарушение е съществено, защото недопускането му, респективно –
участието на защитник –адвокат (което не е тъждествено с участието на друг
служител на МВР, намиращ се в служебна връзка с дисциплинарнонаказващия
орган) би резултирало в различно по същество произнасяне, което е
самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. Вероятно най-силният аргумент в подкрепа на този
извод е предприетата законодателна промяна в чл.205 ал.3 – ал.7 и чл.207 ал.8
т.2 от ЗМВР с ДВ бр.60 от 07.07.2020г, с които изрично е предвидено и уредено
участието на адвокат в дисциплинарното производство по желание и осигурен от
служителя на МВР, като е посочено, че при уважителни причини за отсъствието
на адвоката, не се провеждат процесуални действия, както и възможността му да
се запознава с всички доказателства по преписката и да прави съответните
искания и бележки. При горните констатации за допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на дисциплинарното производство като
самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на Й.К., съдът в настоящия си състав счита за
безпредметно да обсъжда останалите основания за законосъобразност на
заповедта по чл.146 от АПК. При този изход на делото претенцията на
жалбоподателката за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде
уважена в претендирания размер от 600лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение; идентичната претенция на ответната страна е неоснователна. Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Заповед №365з-3600/23.07.2019г на Началник отдел
„Разследване“ при ОДМВР-Варна, с която на осн.чл.199 ал.1 т.3 пр.1 вр.чл.197
ал.3 т.2 от ЗМВР на Й.К.К.-В., ЕГН **********,***, в качеството й на разследващ
полицай в РУ към сектор „Разследване – Второ РУ – Варна“ на отдел
„Разследване“ при ОДМВР – Варна, е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 6 (шест) месеца. ОСЪДЖА ОДМВР – Варна да заплати на Й.К.К.-В., ЕГН **********,***,
сторените в производството разноски в размер на 600 (шестстотин) лева. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБ. Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: |
||||
|
|
|
|
|
|